Решение по дело №734/2018 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 186
Дата: 13 юли 2018 г. (в сила от 13 юли 2018 г.)
Съдия: Катя Ганева Савова
Дело: 20183130100734
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 юни 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Провадия, 13.07.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав: 

                                     

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЯ САВОВА                                              

при участието на секретаря Мариана Ангелова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 734 по описа за 2018 година на Провадийския районен съд, пети с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по молба с правно основание чл. 50 от СК, подадена от И.А.И., ЕГН **********, с адрес: *** и С.И.И., ЕГН ********** с адрес: *** за развод по взаимно съгласие. Представят писмени доказателства.

В съдебно заседание двамата съпрузи се явяват лично и с проц. представител адв.Г. Н. АК Варна, и изразяват волята си за прекратяване на брака им и одобряване на постигнатото по между им споразумение.

  След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и изявленията на молителите, съдът приема за установено следното:

Видно от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 1147/06.10.2013 г. от Община гр. Варна, страните са съпрузи, предвид сключения помежду им на 06.10.2013 г. в гр. Варна граждански брак, за който е съставен акт за граждански брак. От бракът между страните няма ненавършили пълнолетие деца.

  От изразеното от съпрузите становище в съдебно заседание, че поддържат искането си за развод, съдът намира за установено наличието на предпоставките по чл. 330 ал. 3 ГПК – налице е сериозно и непоколебимо съгласие за развода, постигнато е и споразумение по чл. 51 от СК, което не противоречи на закона и добрите нрави, и същевременно урежда в достатъчна пълнота всички посочени от законодателя последици в личните и имуществени отношения между съпрузите след прекратяване на брака, свързани с определянето на издръжка и фамилното име, с ползването на семейното жилище. По гореизложените съображения съдът счита, че следва да допусне искания развод и да утвърди споразумението.

Съгласно чл. 6 т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, при развод по взаимно съгласие се дължи държавна такса в размер до 40 лв., като съдът определя окончателната държавна такса за настоящото производство в размер на 25 лв. Видно от приложената към молбата вносна бележка по сметката на съда е преведената сума в размер на 25 лв., с което страните са изпълнили задължението си за заплащане на държавната такса по делото и не следва да бъдат осъждани за заплащането й.

Мотивиран от горното и на основание чл. 50 от СК във връзка с чл. 330 ал. 3 от ГПК, Провадийският районен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ДОПУСКА развод и ПРЕКРАТЯВА поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите, сключения в гр. Варна на 06.10.2013 г. граждански брак между И.А.И., ЕГН **********, с адрес: *** и С.И.И., ЕГН ********** с адрес: ***, за който е съставен акт за сключен граждански брак № 1147/06.10.2013 г. от Община гр.Варна, на  основание чл.50 СК.  

УТВЪРЖДАВА на основание чл.51, ал.2 СК споразумението, с което съпрузите уреждат последиците на развода, както следва:

Семейното жилище на съпрузите, находящо се в гр. Варна, ул.“Капитан Райчо“ № 14, представляващо апартамент № 6, намиращ се на първи жилищен етаж от жилищна сграда, състоящ се от три стаи и сервизни помещения, собственост на родителите на молителя С.И.И., се предоставя за ползване на молителя С.И.И., ЕГН **********.

Постановява след развода жената да носи предбрачното си фамилно име И..

Съпрузите нямат претенции за издръжка един към друг.

Съпрузите нямат неуредени лични и имуществени отношения един към друг в резултат на прекратяването на бракът им.

Разноските по делото остават за съпрузите така както са направени.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 330, ал. 5 ГПК.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: