№ 198
гр. Варна , 28.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Ц.ова
Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно
гражданско дело № 20203100503678 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:18 часа се явиха:
Въззивникът ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ , редовно и
своевременно призовани, не се представляват от процесуален представител.
Въззиваемата страна И. В. С., редовно и своевременно призован, не се явява, не се
представлява от процесуален представител.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 1157/21.01.2021г., с която адв. Ц. Б. като
процесуален представител на И. В. С. заявява, че поради служебна ангажираност моли
делото да се гледа в тяхно отсъствие. Не възразява да се даде ход на делото. Оспорва
въззивната жалба и поддържа депозирания отговор. Няма доказателствени искания.
Представя списък на разноски по чл. 80 от ГПК в размер на 370 лева, ведно с договор за
правна защита и съдействие от 20.01.2021г. Моли по същество първоинстанционното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 460/11.01.2021г., с която юрисконсулт К.
И. като процесуален представител на Главна дирекция „Гранична полиция“ заявява, че
поддържа въззивната жалба. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на въззиваемата страна. Прави искане за спиране на производството по делото
поради наличието на висящ преюдициален спор пред Съда на Европейския съюз от значение
за правилното решаване на делото.
Искането е обосновано с твърдения, че е образувано преюдициално дело С-262/20 на
Съда на Европейския съюз, Люксембург по искане на Районен съд - Луковит на основание
чл. 267 от Договора за функциониране на ЕС, който е отправил преюдициално запитване за
1
тълкуване нормите на Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
04.11.2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време и съответствието
им с националното законодателство, по формулираните и описани в молбата три въпроса. С
оглед преюдициалния характер на решението по въпроса за начина на компенсиране на
положен нощен труд, задължителната сила за националните съдилища на решението на съда
на ЕС, както и необжалваемостта на въззивното решение по настоящото дело, то счита, че в
конкретния случай са налице предпоставките на чл. 631, ал. 1 от ГПК за спиране на
производството по делото. Моли за произнасяне в този смисъл.
СЪДЪТ, за да се произнесе взе предвид следното:
Дело С-262/20 на Съда на Европейския съюз е образувано по повод отправено от РС
– Луковит преюдициално запитване по конкретно тълкуване на разпоредбите на чл. 12, б.
„а“ от Директива 2003/88/ЕО, на чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на
Европейския съюзи на § 8 от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО. Отговорът на
формулираните въпроси в преюдициалното запитване не би имал обуславящо значение за
правилното решаване на настоящия спор, имащ за предмет претендирано възнаграждение за
положен нощен труд в повече в рамките на служебно правоотношение, получен от
съотношението на часовете положен нощен труд към дневен, приложимо съгласно нормите
на общия закон при липса на изрична уредба в специалния такъв, който не е овъзмезден от
работодателя. Ето защо решението по дело С-262/20 на СЕС не би имало преюдициално
значение за правилното решение на настоящия съдебен спор. Съдът също така намира, че
разпоредбите от цитираната директива и от Хартата за основните права, на чието тълкуване
е основано отправеното от РС - Луковит преюдициално запитване са достатъчно ясни и не
пораждат никакво съмнение.
В този смисъл не са налице предпоставките на чл.631 от ГПК, поради което искането
за спиране на делото като неоснователно следва да се остави без уважение.
С оглед на гореизложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 631, ал. 1 от ГПК искането на
въззивника, обективирано в молба от 11.01.2021г., за спиране на производството по делото
до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициално Дело С-262/20,
образувано по повод отправено от РС – Луковит преюдициално запитване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
2
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е въззивно и е образувано е по въззивна жалба от Главна дирекция
„Гранична полиция“, чрез ю.к.И. против Решение № 260453 от 30.09.2020 година,
постановено по гр.дело № 3106/2020 година на ВРС, с което съдът е уважи предявения иск и
е осъдил въззивника да заплати в полза на И. В. С., ЕГН **********, от ***, сумата от
1792.92 лева (хиляда седемстотин деветдесет и два лева и едеветдесет и две стотинки),
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 246 часа за периода от 01.03.2017г. до 29.02.2020г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 05.03.2020г. до окончателното изплащане на
задължението , на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, както и сумата
от 242.80 лева (двеста четиридесет и два лева и осемдесет стотинки), представляваща
обезщетение за забава, начислена считано от първо число на месеца, следващ тримесечието
на дължимото плащане до 05.03.2020г. , на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД; В частта, с която е
била осъдена Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР, с адрес: гр. София, бул.
„Христофор Колумб“, № 1, да заплати на И. В. С., ЕГН **********, от ***, сумата от 300.00
лева (триста лева), представляваща направените в производството разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и в частта, с която е осъдена
Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР, с адрес: гр. София, бул. „Христофор Колумб“,
№ 1, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна
сумата от 271.72 лева (двеста седемдесет и един лева и седемдесет и две стотинки), на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
С жалбата си въззивника моли съдът да отмени атакуваното решение, като неправилно
и противречащо на наличните по делото доказателства.Излагат се доводи, според които
съдът превратно е тълкувал както закона, така и представените от тях писмени и гласни
доказателства.Излага се още, че приложения материален закон за исковия период не намира
своето приложение и в тази връзка съдът е допуснал нарушение, обуславящо отмяна на
атакувания съдебен акт.Едновременно с горното е направено искане и за спиране на
настоящото производство по реда на чл.633 от ГПК.
В срока по чл.263 от ГПК против жалбата е бил депозиран отговор от страна на адв.Б.,
като процесуален представител на Ивелин Великов Стоянов и с него се настоява решението
да бъде потвърдено.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния представител на
въззиваемата страна списък с разноските по чл. 80 от ГПК и доказателствата за
извършването им.
3
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:19 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4