№ 1151
гр. София, 02.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Въззивно частно
наказателно дело № 20211000601152 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 НПК, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 345 от НПК.
Образувано е по частна жалба на адвокат В. М., защитник на К. К. К., изтърпяващ
наказание в Затвора – гр. София, срещу протоколно Определение от 11.10.2021 г., по ЧНД
№ 3814/2021 г., по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата
на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване/УПО/ от изтърпяване на остатъка
от 4/четири/ месеца и 19/деветнадесет/ дни от наложеното му наказание „лишаване от
свобода“ в размер на 1 година и 6 месеца с присъда № 115 от 24.07.2018 г., по НОХД №
828/2017 г., на Районен съд – Ихтиман. В жалбата са релевирани доводи за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното определение и е заявено искане да
бъде отменено обжалваното определение и да бъде уважена молбата на К. за УПО.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата, взе предвид
атакувания съдебен акт и материалите по делото, намира за установено следното:
Частната жалбата, по която е образувано настоящето въззивно производство, е
процесуално допустима с оглед процесуална легитимация, спазване на срока и съответност.
При преценката по същество, въззивният съд намира, че същата е неоснователна,
поради което атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
С определение от 11.10.2021 год., Софийски градски съд, по чнд № 3814/2021 год., е
оставил без уважение молбата на К.К. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване
на остатъка от наложеното му наказание.
В случая, първоинстанционният съд е съобразил, че действително е налице
положителна насока в поправянето на личността на осъденото лице, свързана с полагането
1
на труд в част от периода от изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ и съответно
изпълнение на трудовите му задължения като общ работник. Като положително е било
отчетено обстоятелството, че „Билд Строй МБ“ ЕООД и Академията на МВР, където
лишеният от свобода е полагал труд, са дали положителни отзиви във връзка с негова
трудова дейност. Съдът обаче правилно е стигнал до заключението, че фактът на трудова
ангажираност на осъдения сам по себе си не води до извод, че същият се е поправил. В тази
насока съдът на първо място е съобразил, че от представените писмени доказателства от
администрацията на затвора, в частност от доклада за лишения от свобода, е видно, че в
резултат на корекционната дейност, осъществявана в рамките на периода на изтърпяване на
наказанието, са останали няколко проблемни зони с изразени дефицити, а именно -
отношение към правонарушението, образование и обучение, управление на финансите,
начин на живот и обкръжение. На второ място, съдът е отчел и съобразил данните от
доклада за осъдения, очертаващи риска от рецидив в средни стойности - 42 точки, без да се
забелязва съществено понижение в рамките на изтърпяване на наказанието. На трето място,
съдът е констатирал, че в доклада има данни за наложено в началото на 2021 година
наказание на осъдения за нарушение на режимните изисквания. На следващо място, от
представените в преписката материали, изхождащи от администрацията на затвора, съдът не
е констатирал данни, които да потвърждават твърдението на осъденото лице, че същото е
награждавано за определени постижения в рамките на хода на изтърпяване на наказанието.
По отношение на дадената от К. Д. Г. характеристика за К., съдът е отчел обстоятелството,
че същата е семейна приятелка на осъдения и семейството му, като от този факт е подходил
към оценката доколко безпристрастни са доводите и аргументите, изложени във въпросната
характеристика. И не на последно място съдът е приел, че неизпълнението на плана, само по
себе си не е някаква непреодолима пречка за постановяване на УПО, в случай че целите,
които са заложени там, са постигнати и за това има доказателствени материали. В
решението на решаващия съд са залегнали и посочените в становището на инспектора от ЗО
„Казичене“ констатации, а именно - констатирана липса на изградени умения за търсене и
намиране на алтернативни и законосъобразни начини за разрешаване на проблемите и
необходимост от продължаване дейността досежно корекционната дейност в сферата „риск
от вреди“.
В този смисъл и базирайки се на оценката на затворническата администрация,
доколкото съдът не е орган, който може да придобие преки впечатления от личността,
съответно поведението на осъдения, правилно първоинстанционният съд е приел, че целите
на наказанието по чл. 36 от НК все още не са постигнати.
Настоящият състав споделя гореизложените констатации на първата съдебна
инстанция и намира за необходимо да посочи, че институтът на условното предсрочно
освобождаване от остатъка на наложено наказание „лишаване от свобода“ се явява
изключение от принципа, че всеки деец следва да изтърпи изцяло наложеното му наказание.
Именно в изключителни случаи, когато освен формалното изтичане на половината от
наложеното му наказание, деецът е дал доказателства за своето поправяне, които да сочат, че
целите на наказанието са изпълнени чрез пребиваването му в пенитенциарното заведение, е
възможно същият да бъде условно предсрочно освободен. В никакъв случай обаче
законодателят не е имал предвид, че следва да се приема като автоматична възможност за
приложението му, ако са налице само някои положителни тенденции в развитието и
поправянето на едно изтърпяващо наказание лице. За да се приеме, че съществуват
предпоставките за такова УПО, лишеният от свобода следва да е доказал не формално, а
реално, че е претърпял толкова сериозен поправителен ефект, който да е довел до безспорен
2
извод за ресоциализацията му в обществото като личност, зачитаща в бъдеще установените
социални и законови критерии. Така че поведението в местата за лишаване от свобода на
съответното лице следва да е надхвърлящо обичайното добро такова и каквото се изисква от
правилата по ЗИНЗС, за да може да се приеме, че същият е с трайно изградени позитивни
навици, привички и мислене, каквито следва да има всеки един гражданин. В тази връзка и
законодателят строго е конкретизирал в чл.439а НПК доказателствата за поправяне на
осъдения, които от своя страна се установяват от оценката му, залегнала в чл. 155 ЗИНЗС и
работата по индивидуалния план по изпълнение на присъдата по чл. 156 ЗИНЗС.
В конкретния случай обосновано съдът е стигнал до извода, че въпреки поведението
на осъдения в рамките на пенитенциарното заведение при изтърпяване на наложеното му
наказание „лишаване от свобода“ да е съответно на неговото положение, то не налага
извода, че К. се е поправил до степен, която да обезсмисля по нататъшното продължаване на
изпълнението на наказанието. От доклада на ИСДВР, 3-та гр., при ЗО „Казичене“ е видно,
че при лишения от свобода К. е налице неприемане отговорността за деянието и на
присъдата за справедлива, както и неразбиране мотивите за криминалното си поведение.
Осъденият не разпознава факторите, които са допринесли за извършване на
правонарушението. По време на престоят си в затворническото общежитие К. е нарушил
режимните изисквания и ЗИНЗС, в резултат на което със заповед № 4/15.01.21 г. е наказан за
опит да внесе и ползва забранена вещ - мобилен телефон. Декларирал е фиктивна нагласа за
законосъобразно изтърпяване на присъдата. Поради гореизложеното в доклада е прието, че
не са налице достатъчно доказателства за приключила корекционна работа, макар и успешно
провеждана, тъй като не е понижена в достатъчна степен оценката на риска от последващо
осъждане. Рискът от вреди към обществото е останал среден към момента. Становището на
инспектора е, че целите и задачите, заложени в индивидуалния план на присъдата, се
изпълняват, но не са изпълнени в тяхната цялост и принципът на прогресивната система при
изпълнение на наказанието е в процес на реализиране в неговата пълнота. В същата насока е
и приложеното по делото становище от З. Д. – НС ЗО „Казичене“, изготвено във връзка с
подадената молба за УПО и в което допълнително е посочено, че осъденото лице няма
изградени умения за търсене и намиране на алтернативни и законосъобразни начини за
разрешаване на проблемите, което е рисков фактор при извършаване на ново
правонарушение. Посочено е също така, че К. не осъзнава последиците от действията си,
видно от криминалното му минало и извършеното дисциплинарно нарушение.
Дадено е заключение в доклада, че корекционната работа следва да продължи за
постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК.
И не на последно място, в съдебно заседание пред първата инстанция представителят
на затворническата администрация е посочил, че лишеният от свобода към днешна дата е с
непроменен режим от първоначално постановения такъв.
Необходимо е да се посочи, че обективираните в затворническото досие факти,
свързани с поведението на осъдения след началото на изтърпяване на наказанието и на
констатациите на затворната администрация относно осъществяване плана за изпълнение на
присъдата, няма основание да не бъдат кредитирани, тъй като същите са били изготвени от
компетентен орган в кръга на правомощията му като административен орган по изпълнение
на наказанията, имащ пряко наблюдение върху личността и поведението на осъдения.
Съобразявайки гореизложените обстоятелства, даващи основание да се приеме
наличието на незавършен поправителен процес и базирайки се на оценката на
3
затворническата администрация, доколкото съдът не е орган, който може да придобие преки
впечатления от личността, съответно от поведението на осъдения, и настоящият състав
стигна до извода, че въпреки поведението на осъдения в рамките на пенитенциарното
заведение при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ да е
съответно на неговото положение, то не може категорично и безусловно да се направи
заключение, че К. се е поправил до степен, която да обезсмисля по нататъшното
продължаване на изпълнението на наказанието. Спазването на изготвения от
затворническата администрация план за изпълнение на присъдата и съвестното изпълнение
на възложените му задачи са дължими по закон, като в противен случай възможността му за
полагане на труд ще бъде отнета, което обстоятелство би оказало негативно отражение
върху срока на остатъка от търпяното от осъдения наказание „лишаване от свобода“.
Досежно направеното в жалбата възражение, че неправилно съдът е изчислил срока
на полагане на труд от К. и че съдът се е мотивирал, вземайки предвид съдебното му
минало, следва да се приеме, че приетия от съда размер на изтърпяното чрез работа
наказание съвпада с размера, посочен в приложения официален документ - писмо изх. №
266/11.10.2021 г. на затворническата администрация, а досежно съдебното минало на К.
само с едно изречение съдът е посочил, че същото е обременено. Настоящият състав намира,
че вземайки предвид данните от затворническото досие на осъдения, становището за УПО и
експертния доклад на инспектор социална дейност и възпитателна работа, съдът не е
основал отказа си да уважи молбата на осъдения за предсрочно освобождаване единствено и
само върху горепосочените две обстоятелства. Сравнително малкият размер на остатъка от
наказанието в случая, на който също се фокусира вниманието в жалбата, също не е пречка за
осъществяване на работата по плана на присъдата.
С оглед горното и след извършена от въззивния състав преценка на относимите към
предмета на настоящото производство доказателства не е налице основание да се формира
извод, различен от направения от първостепенния съд, поради което обективираните в
частната жалба доводи и съображения не следва да бъдат споделени, а направеното искане
да бъде отменено обжалваното определение и да бъде уважена молбата на К. за УПО не
следва да бъде уважено.
По тези съображения Софийският апелативен съд намира, че атакуваното
определение е правилно, обосновано и законосъобразно и че като такова следва да бъде
потвърдено.
Водим от гореизложеното, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно Определение от 11.10.2021 г., по ЧНД № 3814/2021
г., по описа на Софийски градски съд, с което е ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за
условно предсрочно освобождаване на осъденото лице К. К. К..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5