Решение по дело №598/2018 на Окръжен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

№………./…………12.2018г.

 гр.Варна

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                   

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД  ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав

                                                                       СЪДИЯ : СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

 

при секретар Мария Манолова

Като разгледа докладваното от съдията 

Търговско дело № 598 по описа за 2018 год.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по т.д. № 598 по описа за 2018г. на Варненски окръжен съд е образувано по предявени от А.П.Д. с ЕГН ********** ***, в качеството й на законен представител на Б.Б.Н. с ЕГН **********, П.Б.Н. с ЕГН **********, и Б.Б.Н. с ЕГН **********, срещу „СВИНЕКОМПЛЕКС БРЕСТАК“ АД ЕИК ********* искове за защита на членствени права, с правно основание чл.71 от ТЗ, с които се настояват да бъде признато по отношение на ответника, че всяка една от ищците, в качеството й на наследник на Б. Н., б.ж. на гр.Ловеч, притежава  3557 броя поименни акции от капитала на дружеството.

В исковата молба се сочи, че малолетните ищци, както и Ю.Н., Б.Н. и Г.Н. са наследници на починалия на 14.05.2014г. Б. Г. Н., б.ж. на гр.Ловеч. С решение № 147 от 14.10.2014г., постановено по гр.д. № 39313/2014г. по описа на СРС, малолетните деца приемат по опис наследството на Б.Н., част от което са 21 347 /всяка с номинална стойност 10 лева/ от капитала на „Свинекомплекс Брастак“ АД ЕИК *********. Сочи се, че постигането на доброволна делба на акциите се оказва невъзможно, а според съдебната практика съдебната делба е недопустима. Считат, че акциите са съсобствени, но делими и с оглед правата на ищците всеки от тях /1/6 от общия брой/ притежава реално 3557 броя, като в съпритежание остават 5 броя поименни акции.  Настоява се, че всяка ищца е придобила самостоятелно определен брой акции от капитала на дружеството. Твърди се, че доколкото ответното дружество счита за допустимо упражняването на правата по акциите само посредством общ представител на всички наследници в качеството им на съсобственици на наследените акции, накърнява членствените им права, вкл. правото да участват в Общо събрание, както и други техни претенции и права по отношение на дружеството.    

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „Свинекомплекс Брестак“ АД чрез пълномощник, представя писмен отговор. Въвежда възражение на нередовност на исковата молба и недопустимост на исковете, вкл. на иск по чл.110 от ГПК, който не е предмет на настоящото производство. Не се оспорва качеството на наследници на Б. Н. по отношение на ищците и на лицата Ю.Н., Б.Н. и Г.Н., както и на придобиването на 1/6 ид.част от притежаваното от него имущество, вкл. и акциите от капитала на ответното дружество. Твърди се, че прекратяването на съсобствеността върху наследените акции между наследниците на Б. Н. и придобиването на самостоятелно право на собственост върху определен брой акции изисква съгласие на наследниците относно индивидуализиращите белези на акциите, които се придобиват от всеки един от наследниците, по вид, клас, брой, пореден номер и т.н., за което по делото липсват доказателства да е сторено. 

Оспорва се активната процесуална легитимация на ищците по иск с правно основание чл.71 от ТЗ, като се твърди, че същите не са придобили качеството на акционери – притежатели на отделни акции, а са съпритежатели или съсобственици на идеални части от акциите, като в този случай носители на правата по всяка акция са всички нейни съпритежатели.

          Ответникът счита исковете за неоснователни като се мотивира, че ищците не са придобили отделни акции, а единствено идеални части от всяка акция на дружеството, останала в собственост по наследство от наследодателя Б. Н..

Твърди се, че автоматичното разпределение на акции е правно необосновано и фактически невъзможно, т.к. означава да се извърши само когато математически е възможно броят на наследените акции да се подели между наследниците. От друга страна това би означавало да се застраши правната сигурност, с оглед невъзможността към момента на откриване на наследството да възникне съсобственост върху акциите при прилагане режима по чл.177 от ТЗ за съвместно упражняване на права чрез общ представител и в същото време да е допустимо чрез едностранно изявление на един от съсобствениците този режим да се прекрати.

Според ответника исковете са неоснователни и доколкото като негов резултат се търси съдебна делба на наследените акции, което е недопустимо. /О №94/09.03.2011г./ В тази насока се цитират и се коментират съдебни актове на ВКС, постановени във връзка с режима на издаване, разпореждане и собственост на акциите.

На следващо място се настоява, че законодателството не позволява малолетни лица да притежават качеството акционер. Сочи се, че съгласно чл.65 от ТЗ учредителите на търговски дружества задължително трябва да са дееспособни лице, изискване, което важи за всички съдружници и акционери, вкл. и по отношение на лицата, придобили качеството съдружник/акционер след учредяване на дружеството.

С допълнителната искова молба ищците оспорват въведените от насрещната страна възражения за нередовност на исковата молба и недопустимост на исковете. Настоява се, че правният интерес от водене на иска произтича от наличието на спор между страните, касаещ членствените права на ищците в дружеството. Допустимостта на процеса при участието на ищците се аргументира с разпоредбата на чл.226, ал.1 от ГПК и постановеното с ал.3 на същата норма, че решението във всички случаи съставлява присъдено нещо и спрямо приобретателя. Във връзка с активната си процесуална легитимация ищците се позовават на съдебна практика, формирана с определение № 88/15.02.2016г. по ч.т.д. № 2857/2015г. ВКС, ТК, ІІ отд. и Р № 62/28.06.2017г. по т.д. № 298/2016, ТК, І т.о., с които се приема, че активна процесуална легитимация за предявяване на иск за защита на членствени права по реда на ТЗ може да е налице и когато ищецът е притежател на идеална част от акции.

Основателността на заявените искове се мотивира със същността на акциите, за която се твърди, че е по-близка до тази на вземанията, т.к. наследените акции не се придобиват в съсобственост, както вещите, а се разпределят между наследниците по подобие на вземанията. На това основание ищците настояват, че е напълно възможно притежаваните от наследодателя приживе акции да бъдат разпределени между наследниците, като единствено остатъкът от тези, чийто брой не позволява да бъдат разпределени между тях, да се придобие от същите в съсобственост като правата по тях се упражняват по реда на чл.177 от ТЗ.

В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът поддържа въведените с отговора възражения срещу допустимостта и основателността на заявените установителни претенции.

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите и съображенията на страните и след преценка на събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

По допустимостта на претенциите съдът е приел, че обстоятелствата, на които ищците основават претенциите си, сочат на твърдяно нарушение от страна на ответното дружество на членствените им права на акционери с по 3 557 бр.акции от капитала на „Свинекомплекс Брестак“ АД, притежавани от тях като наследници на общия наследодател – акционер с 21 347 броя поименни акции от капитала на дружеството, изразяващо се в изискването правата по притежаваните акции да бъдат упражнявани заедно от всички наследници на починалия акционер. Доколкото ответникът счита наследените акции за съсобствени, съгласно чл.177 от ТЗ, при което ищците не могат да упражняват самостоятелно правата по наследените от тях реален брой акции, за същите е налице правен интерес от водене на иска, в резултат на чието успешно провеждане дружеството следва да изпълни задължението си по чл.179 от ТЗ, вписвайки акционерите в книгата на акционерите със съответния брой притежавани от тях акции. 

Едновременно с това съдът е счел, че възражението за нередовност на исковата молба също е неоснователно. Предявените искове по чл.71 от ТЗ са неоценяеми, като съдът е преценил, че държавната такса, дължима за водене на делото, следва да бъде в размер на 80 лева /чл.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/. Доколкото са предявени три иска в условията на субективно съединяване с определение №1862 от 29.05.2018г. съдът е постановил задържане на вече внесена ДТ от 80 лева, а в последствие с молба вх. № 18948 от 25.06.2018г. са представени доказателства за довнесена ДТ в размер на 160 лева по сметка на ВОС.

На следващо място, съдът приема, че в съгласие с разпоредбата на чл.226, ал.1 от ГПК прехвърлянето на спорното право в хода на производството не обосновава прекратяване на същото по отношение на първоначалните страни. Прехвърлянето на акциите от страна на ищците с договор за продажба на наследство от 04.01.2018г. /исковете за заведени на 27.06.2017г./ няма за последица загубата на легитимацията им по исковете и не води до прекратяване на производството по делото. 

В съгласие с практиката на ВКС, формирана с решение №62 от 28.06.2017г. по т.д. № 298/2016г. на ВКС, първо т.о. ищците са активно легитимирани да водят иска по чл.71 от ТЗ, доколкото е прието, че  процесуална легитимация за предявяване на иск за защита на членствени права в акционерно дружество е налице и за част от сънаследниците на поименни акции, притежаващи част от всяка акция.    

По изложените съображения исковете са допустими и следва да бъдат разгледани по същество :

За безспорно установено по делото, на осн.чл.155 от ГПК, с протоколно определение е прието по делото, че ищците Б.Б.Н.,  П.Б.Н., Б.Б.Н., Ю.П.Н., Б.Б.Н. и Г.Б.Н. са наследници по закон на починалия на 14.05.2014г. Б. Г. Н.; че Б. Н. приживе е притежавал 21347 броя акции, всяка с номинална стойност -10лв. от капитала на „Свинекомплекс Брестак“ ЕИК *********, както и че размерът на дела на всеки един от ищците като наследник на Б. Г. Н. е 1/6 идеална част от притежаваното от последния имущество под формата на акции в капитала на ответното дружество.

          В хода на съдебното производство ищците са сключили договор за продажба на наследство от 04.01.2018г., с който прехвърлят на „М.А.“ ЕООД ЕИК ********* цялото наследство, подробно описано в Решение №147 от 14.10.2014г., постановено по гр.д. № 39313 по описа за 2014г. а СРС, трето г.о., 86 с-в, включително и правото на собственост върху 3 557 бр. акции за всяко от децата в „Свинекомплекс Брестак“ АД с номинал на акцията 10 лева, при общ брой на акциите, приети от наследниците от 21 347, при което остават 5 акции, по които правата на акционерите, в лицето на всички наследници, да се упражняват съвместно.

С представения по делото от ответното дружество алонж № 1 към книгата на акционерите на „Свинекомплекс Брестак“ АД е удостоверено, че ищците заедно с останалите трима наследници на Б. Н. притежават заедно, по смисъла на чл.177 от ТРЗ, поименни налични акции от капитала на  „Свинекомплекс Брестак“ АД, като всеки от шестимата наследника притежава по 1/6 идеална част. Вписано е, че правата по съвместно притежаваните от тях акции се упражняват заедно чрез упълномощен от всички пълномощник, съгл.чл.177 от ТЗ. Не спори, че ищците не са вписани като акционери, притежаващи определен брой акции, както и че такива не са им издадени, вкл. не са издадени и временни удостоверения за акции, удостоверяващи придобити членствени права.

Това поведение на ответника сочи, че дружеството не приема наследниците като акционери с конкретно претежавани от тях акции и изисква правата по останалите в наследство акции да се упражняват заедно чрез определен от наследниците общ пълномощник. От друга страна, с оглед твърдението на ицщите, че между тях и останалите наследници не е налице съгласие относно извършването на доброволна делба на акциите, както и единодействие при упражняване на правата в АД, материализирани в акциите като титули за участие в дружеството, следва да приеме, че за ищците е налице правен интерес от водене на установителния иск по реда на чл.71 от ТЗ. На практика ищците /както и всеки един от останалите наследници/ е лишен от възможността да реализира правото си на глас в общото събрание, правото си на дивидент и на ликвидационен дял /арг. чл.181, ал.1 от ТЗ/     

За успешно провеждане на исковата претенция ищците следва да докажат наличието на твърдяното членствено право и неговото нарушаване от съответните органи на дружеството. Ответното дружество следва да установи въведените правоизключващи и правопогасяващи възражения.

Определящи при акцията са облигационните отношения, които се пораждат от нея /като например комплексното членствено правоотношение/.

Акциите се включват в наследствената маса по чл. 31 от ЗН.

При наследяването всички права и задължения преминават като съвкупност върху наследника, като е налице типичен пример за универсално правоприемство, т.к при него към наследника преминава цялата съвкупност от прехвърлими имуществени права и задължения, които наследодателят е притежавал към момента на смъртта. Когато наследниците са няколко, към всеки от тях преминава съответната дробна част от това имущество, от всеки негов елемент. Дяловете на сънаследниците се определят към момента на откриване на наследството съобразно вида на наследяването /от закона или от завещанието/. За наследниците възниква общност /съсобственост/ само върху вещните права и разделно притежание в съответни дялове на останалите права, както и съразмерна обвързаност със задълженията.

Съгласно разрешението, дадено в практиката на ВКС с определение №775/27.07.2009г. по гр.д. № 531/2009г. ВКС, първо г.о., определение №94/09.03.2011г. по ч.гр.д. № 24/2011г. на ВКС, ценните книги /каквато е и акцията/ по своята правна природа са по-близко до вземанията, отколкото до вещите. Приема се, че те могат да бъдат много лесно поделени от съсобствениците, стига преди това  да се отстранят споровете между тях относно размера на дяловете им. В определени случаи акциите могат да се поделят между съсобствениците без остатък, както се поделят и паричните суми или вземанията за парични суми. В случай, че остане такъв остатък и няма съгласие за подялбата му, само той може да остане под режима на чл.177 от ТЗ.

          Цитираната практика касае наследяването на безналични акции и следва да се има предвид, че законодателят е предвидил изрични правила във връзка с наследяването им, визирани в Правилника за дейността на Централен депозитар. Така, ако в Централния депозитар бъде представено удостоверение за наследници, дори и без договор за доброволна делба, следва да се извърши разкриване на персонална партида на заявителя за съответстващия на дела му брой безналични акции. Съобразно размера на този наследствен дял по партидата на наследника се вписва пропорционалния му брой безналични акции.

В конкретния случай се третират поименни налични акции, което налага да се посочи, че въпреки особеностите в начина на издаване и прехвърляне, двете акции – поименната налична и поименна безналична не се различават съществено по съдържание. Правата, инкорпорирани в тях, са идентични и това ги прави равностойни и не изисква различен режим на наследяване.  Съответно всеки от наследниците ще придобие брой акции, съответстващ на неговия дял в наследството, определен съгласно разпоредбите на Закона за наследството.

          Не се оспорва от ответното дружество липсата на спор между наследниците на Б. Н. относно лицата, призовани да наследяват, както и относно размера на наследствения им дял. Ищците са депозирали пред дружеството молба да откриване на индивидуални партиди на всеки наследник с отделни по брой акции и такива, правата по които следва да се упражняват общо между всички наследници. Като е отказало и е открило обща партида в съсобственост по квоти, което от своя страна с оглед противоречия в интересите на различните групи наследници при наличната конкретика на отношенията между тях, дружеството е създало препятствие до степен на ограничаване упражняването на правата, материализирани в притежаваните акции. Това действие следва да бъде поправено с вписване от съответния орган /СД/ на наследниците в книгата на акционерите и издаване на индивидуално временно удостоверение на всеки един от тримата ищци като притежатели на 3557 броя поименни акции с номинал 10 лева.     

          По изложените съображения като основателни и доказани заявените искове следва да бъдат уважени.

          По разноските : С оглед резултата по спора и направеното искане, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК при наличните данни за извършени съдебно-деловодни разноски, в полза на ищците следва да се присъди общо сумата от 1200 лева, от които 240 лева – за държавна такса и 960 лева – адвокатско възнаграждение.

          Воден от изложеното, СЪДЪТ

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „СВИНЕКОМПЛЕКС БРЕСТАК“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.Брестак, обл.Варна, представлявано от изпълнителния директор П. М., че  Б.Б.Н. с ЕГН **********, П.Б.Н. с ЕГН **********, и Б.Б.Н. с ЕГН **********, и трите действащи чрез своята майка и законен представител  А.П.Д. с ЕГН ********** ***, притежават по наследство от Б. Г. Н., б.ж. на гр.Ловеч,  по 3557 броя поименни акции с номинална стойност всяка от 10 лева от капитала на дружеството, на осн.чл.71 от ТЗ.

ОСЪЖДА „СВИНЕКОМПЛЕКС БРЕСТАК“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.Брестак, обл.Варна, представлявано от изпълнителния директор П. М. да заплати на Б.Б.Н. с ЕГН **********, П.Б.Н. с ЕГН **********, и Б.Б.Н. с ЕГН **********, и трите действащи чрез своята майка и законен представител  А.П.Д. с ЕГН ********** *** съдебно-деловодни разноски в размер на 1200 лева.

РЕШЕНИЕТО  може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                 СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД :