РЕШЕНИЕ
№ 220
гр. Девня, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на трети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. В.А
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно
наказателно дело № 20253120200205 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба от С. С. Е., ЕГН: **********, с адрес: с. Ц******, чрез
проц. предстватиле – адв. И. Г. от ЯАК срещу Наказателно постановление №
9268 от 14.04.2025 г., издадено от Началник на отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което за
нарушение по чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а” пр. 2 от Закона за пътищата /ЗП/ вр. чл. 37
ал. 1 т. 1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл. 53 ал. 1 т. 2 пр. 2 от ЗП на
въззивника е наложено административно наказание глоба в размер 4 500 лева.
В подадената жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на
обжалваното НП, като се претендира, че АУАН и НП са издадени при
допуснати съществени нарушения относно приложението на материалния
закон.
В с.з. въззивникът, редовно призован не се явява, не се представлява.
Представя писмено становище, в което поддържа искането си за отмяна на
обжалваното наказателно постановление, алтернативно моли за намаляване на
наложената санкция. Претендира разноски по делото.
Въззиваемата страна – Началника на отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде
1
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
На 19.03.2025 г. въззивницата С. С. Е. извършвала превоз на товари
като водач на съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси марка „С***”, модел
*** с рег. № **** НН и полуремарке с три оси с рег. № А **** ЕМ,
собственост на „Пеликан“ЕООД – клон Бургас.
В 13:48 часа, на път А2 /Автомагистрала Хемус/, км 407, в посока с.
Г. – гр. Д.тя била спряна за проверка от служители на дирекция „АРОК” при
АПИ – свидетелите Е. Г. Г. и Т. В. П.. При извършената проверка от
контролните органи било измерено натоварване на 2 ра единична ос на ППС
15, 150 т. при максимално допустимо натоварване на оста 11, 500 т. съгласно
чл. 7 ал. 1 т. 4 б. „а” от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, т.е. установено
било претоварване на оста с 3, 650 т. При измерено разстояние между осите 1,
40 м. сумата на натоварването на ос на тройна ос на полуремаркето била 34,
100 т. при максимално допустимо натоварване на оста 24 т., съгласно чл. 7 ал.
1 т. 3 б. „б“ от същата Наредба, или било констатирано превишение с 10, 100 т.
При поискване, водачът не представил надлежно издадено
разрешение за движение на тежко пътно превозно средство, поради което
контролните органи приели, че е допуснал нарушение на чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а“
от ЗП, вр. чл. 7 ал. 1 т. 4 б. „а”, вр. 7 ал. 1 т. 3 б. „б“, вр. чл. 8 ал. 1 и чл. 37 ал. 1
т. 1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. и й съставили АУАН, който тя подписала
без възражения.
Въз основа на така съставения акт било издадено обжалваното пред
настоящата съдебна инстанция наказателно постановление, с което АНО
наложил на въззивника санкция в размер към средния в посока към
максималния.
Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от кредитираните като безпристрастно дадени показания
на двамата свидетели, подкрепени от приобщените писмени доказателства –
експедиционна бележка; разпечатка от електронна везна; удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, протокол за проведено обучение,
заявление за проверка ведно с приложение №1 към него, сертификат за
съответствие, ЕС декларация за съответствие. Съдът дава вяра на
свидетелските показания, като добросъвестно дадени от лица, даващи
показания под страх от наказателна отговорност за непосредствено възприети
факти по време на изпълнение на служебните им задължения. Няма данни по
делото, които да дават на съда основание да подложи на съмнение показанията
им. Основната фактическа констатация за измерено претоварване на
управляваното от въззивницата МПС не се оспорва и от самата нея.
Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за
цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността,
2
обосноваността и справедливостта на наказателното постановление
направи следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е
приета от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
надлежно оправомощен съгласно представената Заповед № РД-11-
96/29.01.2025 г. на Председателя на УС на АПИ.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното
наказателно постановление и акта за установяване на административно
нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални
нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират
всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя
и възможността да разбере за какво нарушение се ангажира административно
– наказателната му отговорност. Спазена е процедурата за издаването им,
регламентирана в ЗАНН. Нарушението е описано по начин даващ възможност
на нарушителя да разбере за какво именно нарушение се ангажира
административно – наказателната му отговорност, за да може да организира
защитата си по правилен начин.
Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на
обжалвания административен акт:
С Тълкувателно постановление № 2/08.10.2025 г. на Върховния
административен съд - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС се прие, че
водач, който управлява извънгабаритно или тежко превозно средство по
пътищата, отворени за обществено ползване без да е налице разрешение за
това, извършва нарушение на чл. 177 ал. 3 т. 1 вр. чл. 139 ал. 1 т. 2 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, а не такова по чл. 26 ал. 2 т. 1 б. "а" пр. 2 от
Закона за пътищата, когато не е собственик на превозното средство или
лицензиран превозвач, осъществяващ превоз, съответно не е наредил превоза.
Въззивницата е санкционирана като водач на тежкото ППС, на което не е
собственик, поради което се налага извода, че отговорността й за
констатираното в АУАН и НП деяние е ангажирана при неправилно
приложение на материалния закон, а именно за нарушение на чл. 26 ал. 2 т. 1
б."а" пр. 2 от ЗП, вместо за горецитираното нарушение по ЗДвП.
При тези съображения съдът намира, че са нарушени съществено
правата на въззивника, като в конкретния случай не само е нарушен
материалния закон, като не е приложена относимата разпоредба и санкция, но
и по този начин е възпрепятстван да се защити в хода на производството. Тези
пороци не могат да бъдат санирани или отстранени в хода на настоящото
3
производство, поради което обжалвания акт следва да бъде отменен изцяло.
По отговорността за разноските:
Въззивницата претендира разноски, като към жалбата представя
договор за правна защита и съдействие по делото, съгласно който е
договорено адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева, платими по
банкова сметка. Доказателства за реално извършени разноски по делото не се
представят, доколкото не е приложен документ за извършеното банково
плащане. С оглед на това и въпреки изхода на делото в полза на въззивника
разноски не следва да се присъждат, доколкото не е доказал тяхното реално
извършване.
Така мотивиран и на основание чл. 63 ал. 3 т. 1 вр. ал. 2 т. 1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 9268 от 14.04.2025 г.,
издадено от Началник на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“
към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. София, с което на С. С. Е., ЕГН: ********** за
нарушение по чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а” пр. 2 от Закона за пътищата /ЗП/ вр. чл. 37
ал. 1 т. 1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл. 53 ал. 1 т. 2 пр. 2 от ЗП е
наложено административно наказание глоба в размер 4 500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
4