РЕШЕНИЕ
№ 296
03.05.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито
заседание на двадесет и девети март две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
при секретаря Йорданка Попова …….........……………………………..и в
присъствието на прокурор………………………………………………………......................като
разгледа докладваното от съдия
Димитрова адм. дело № 316 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.156
и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на жалба на Т.Т.Т. *** срещу Ревизионен акт
№ Р-16002619008091-091-001 от
10.12.2020г. издаден от В. П. А. на длъжност Началник сектор, възложил
ревизията и П. И. А. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на
ревизията, потвърден с Решение №144/25.02.2021г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно осигурителна практика“, гр.Пловдив, в частта му с която е
отказан данъчен кредит в размер на
139 809.40 лева, с прилежащи лихви
в размер на 24 214.86 лева и в частта на допълнително установен
данък по ЗДДФЛ в размер на 48 276.75 лева, с прилежащи лихви в размер на
7 912.66 лева.
В жалбата се
развиват подробни съображения досежно
незаконосъобразността на административния акт в оспорената му част.
Твърди че основният аргумент на органа за
непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит за жалбоподателя било, че в хода на ревизията не
е установено, всеки от преките доставчици
да е разполагал с персонал и
материално-техническа обезпеченост на доставките. Ревизиращия екип
се позовавал на чл.114, ал.10 от ЗДДС и чл.
6, ал.3, т.4 от ЗСч. Съгласно които документална обоснованост на стопанските
операции била налице само когато фактурата, като първичен счетоводен документ
отразява вярно действително отразена такава операция и следвала да е налице
безспорна връзка между издадената фактура и извършената доставка. Погрешно било
твърдението, че доказателства в хода на ревизията не са били представени, като се отхвърляли всички
приемо – предавателни протоколи и други представени
от жалбоподателя документи, поради което се правели и погрешни правни изводи и
констатации. След като в случая ревизиращия екип признавал и не оспорвал осъществените доставки и при установеното в
хода на извършените насрещни проверки, че доставките, отразени във фактурите
предмет на ревизията са осчетоводени от доставчиците, отразени са в справките -
декларации в определените от закона срокове
и не съществуват други идентични
доставки, като количества цени и дати на трети лица, то не била налице
никаква неяснота или съмнение кое дружество било възможно да е доставчик
освен посочените такива във фактурите,
договорите, приемо – предавателните документи и др. документи, които напълно си
съвпадали касателно данните от проверяваните
доставки.
Сочи се също, че в хода на ревизията не е
спазен предвидения в закона ред за установяване и документиране на факти и
обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на публичните задължения
на фирмата. Направените въз основа на събраните доказателства изводи от
ревизиращия екип, противоречали и на материалния закон. Констатациите, че
липсват доставки се градели единствено на предположения и тълкувания на други
актове. Излагат се твърдения, че
изводите на ревизиращия екип не почивали на никакви обективни данни, не били съобразени с фактическите условия, при които били
извършени доставките и напълно се опровергавали от представените доказателства от страна на
ревизираното лице и събраната по служебен път
информация. При извършената
ревизия не били обсъдени всички относими писмени доказателства към осъществената
доставка на стоки и услуги от преките доставчици, което довело до немотивиран и
съответно неправилен отказ от признаване
на правото на ползване на данъчен кредит
по оспорените фактури. От събрания доказателствен материал по време на
извършената ревизия било видно, че са налице достатъчно данни и факти, сочещи
към единствения правилен извод – а именно реално осъществена доставка и правомерно ползване на правото на данъчен
кредит от страна на ревизираното лице по процесните фактури. Излагат се подробни доводи, с които се цели да
се опровергаят по същество твърденията на приходните органи за липса на реално
осъществени доставки. Цитира се относима съдебна практика на Съда на
европейския съюз и на Върховният административен съд. Сочи се, че възникналите разходи на
жалбоподателя следвало да бъдат признати, не следвало да се завишава данъчната
основа на ревизираното лице, поради което не следвало да му се начисляват и допълнителни
данъци по ЗДДФЛ, както и да не му се признава правото на приспадане на данъчен
кредит по описаните доставки по ЗДДС.
Моли се за отмяна на обжалваният ревизионен акт в оспорената част.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от жалбоподателя лично и чрез упълномощен
представител. Претендира се присъждане на сторените разноски.
Ответникът в
производството - Директор Дирекция "ОДОП "- гр. Пловдив при ЦУ на
НАП, чрез процесуалния си представител в писмена защита, ангажира
становище за неоснователност на жалбата и моли съда да я
остави без уважение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Алтернативно, в случай на отмяна на РА се прави възражение за прекомерност на
заплатения от дружеството - жалбоподател адвокатски хонорар.
Страна - Окръжна
прокуратура – Хасково, ангажира становище за основателност на жалбата и пледира
за отмяна на ревизионният акт в обжалвана му част.
След като се
запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства, съдът
намира от фактическа и правна страна следното:
По отношение на Т.Т.Т. е била извършена
ревизия за установяване на задължения по Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, Данък
върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, ДОО –
за самоосигуряващи се лица, Здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица и
УПФ за самоосигуряващи се лица всички
попадащи във времевия обхват от 01.01.2018г. до 31.12.2018г., както и за Данък
върху добавена стойност за периода от 01.06.2018г. до 31.10.2019г. Процесната
ревизия е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002619008091-020-001
от 11.12.2019г.връчена по електронен път на дружеството на 19.12.2019г.(л.
1 от преписката). Заповедта за
възлагане на ревизията е изменена със ЗИЗВР № Р-16002619008091-020-002 от
16.03.2020г. връчена електронно на 16.03.2020г.(л.
4 от преписката) и ЗИЗВР №
Р-16002619008091-020-003 от 06.10..2020г., връчена електронно на 08.10.2020г.(л.13 от преписката).
В хода на
ревизионното производство са изискани документи
от ревизираното лице, ОДБХ –Хасково, банки, Държавен фонд“Земеделие“ и
са извършени насрещни проверки на дружества доставчици на жалбоподателя
–„Стенли Дани“ ЕООД, гр. С., “Мона 12“ЕООД, гр.С., „Еко Мар Строй“ЕООД, гр.С., “Ронброс
БГ“ЕООД, гр.С., „Ею Съксес“ЕООД, гр.С., и „Енерджи Мар Билд“ ЕООД, гр. С.. Извършена
била проверка в информационния масив на НАП –Пловдив, относно декларирани данни
от доставчици на жалбоподателя, както и проверка в масивите на НАП по
отношение жалбоподателя. Със съответни протоколи към материалите по ревизионното производство били присъединени материали
от извършени ПИНП.
За резултатите
от ревизията осъществена по отношение Т.Т.Т.,***
е съставен Ревизионен доклад № Р-16002619008091-092-001 от 14.10.2020г. изготвен от екипа ревизори, на който е
възложено извършване на ревизия съобразно горецитираните ЗВР и ЗИЗВР(л. 1149 от преписката).
Събраните при проверката доказателства са приобщени, като доказателствени
средства в хода на ревизионното производство.
Установените
обстоятелства на база на събраната информация са подробно описани в
констативната част на ревизионния доклад.
Ревизионният доклад е връчен на 14.10.2020г.(л.1108). В удължения до
27.11.2020г. срок за депозиране на възражение, такова е подадено от Т.Т.Т. на
26.11.2020г. под вх. № К7-47(л. 1172 от
преписката).
Производството е
приключило с издаването на процесния РА № Р-16002619008091-091-001 от
10.12.2020г.(л.1187 от преписката)
от органа, възложил ревизията и от главен инспектор по приходите, определен за
ръководител на същата, с който са установени допълнителни данъчни задължения за
ДДС, представляващ непризнат данъчен кредит
в размер на 139 809.40 лева, с прилежащи лихви в размер на 24 214.86 лева, и установен
данък по ЗДДФЛ в размер на 48 276.75 лева, с прилежащи лихви в
размер на 7 912.66 лева, лихва
в размер на 0.36 лева за невнесени в срок дължими осигурителин вноски за
УПФ за самоосигуряващи се лица, лихва в размер на 0.60 лева за внесени със закъснение плащането на дължими авансови осигурителни
вноски за ЗОО, лихва в размер на 1.40
лева за невнесени в срок авансови осигурителни вноски за самоосигуряващи се
лица.
С ревизионният акт, неразделна част от които е
ревизионният доклад, е възприето, че ревизираното физическо лице е регистрирано
като земеделски производител, с декларирана дейност отглеждане на едър рогат
добитък. С мотив липса на реално
осъществени доставки е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактури издадени от дружества, както следва :
-„Ею
Съксес“ЕООД, гр.С. – 31 бр. фактури от
м.06, 07, 08 и 09.2018г. с предмет различни видове фураж на стойност 214 882 лева, с начислен ДДС
42 976.40 лева]
-„Енерджи Мар
Билд“ЕООД, гр.С. – 8 бр. фактури от м.12
2018г. с предмет различни видове фураж на стойност 64 270.00 лева с
начислен ДДС 12 854.00 лева
-„Стенли Дани“ ЕООД, гр.С. – 9 бр. фактури от м.10.2018г. с предмет различни видове фураж на стойност
64 267.00 лева с начислен ДДС 12 853.40 лева ;
- „Ронброс
БГ“ЕООД, гр.С. – 13 бр. фактури от м.03 и м.04.2019г. с предмет различни видове
фураж на стойност 90 037.00 лева, с
начислен ДДС в размер 18 007.40
лева;
-“Еко мар строй“
ЕООД, гр.С. – 20 бр. фактури от м.05 и м.06.2019г. с предмет различни видове
фураж на стойност 150 407.00 лева с начислен ДДС 30 081.40 лева;
- “Мона 12“ ЕООД – 16 бр.
фактури за м.07 и м.09.2019г. с предмет
различни видове фураж на стойност
115 184.00 лева, с начислен ДДС 23 036.80 лева.
Прието, че
процесните фактури издадени от посочените дружества не отразяват реални стопански
операции и е начислен данък без да е
възникнало данъчно събитие, следователно същия е начислен без основание. В резултат е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 139 809.40 лева, по
процесните фактури на основание чл. 70,
ал.5, вр. с чл. 68, ал.1, т.1 и чл.6 от ЗДДС. Касателно ЗДДФЛ е прието, че сумите по фактури издадени от „Ею
съксес“ЕООД, „Енерджи мар Билд“ ЕООД и „Стенли Дани“ ЕООД не следва да се признават за счетоводни разходи , като са
възприети за документално необосновани предвид липсата на придружаващ фактурата
касов бон, издаден от регистрирано фискално устройство. Съответно прието е, че неправилно ревизираното лице е намалило
финансовия си резултат за ревизирания отчетен период. Съответно, на основание чл.22, т.1 от ЗКПО във вр. с чл.
26, т.2 от ЗКПО счетоводния финансов резултат на жалбоподателя за 2018г. е
преобразуван в посока увеличаване - с размера на непризнатите разходи за
данъчни цели и въз основа на това е определен годишната данъчна основа и
дължимия данък върху същата, респ. е определен дължимия за довнасяне
данък.
РА е връчен на Т.Т.Т.
на 14.12.2020г. (л.1177 от преписката).
С жалба вх. № ВхК-5369 от 23.12.2020г.
на ТД на НАП-Пловдив, офис Хасково, уточнена с жалба вх. № 20-33-2#2 от 13.01.2021г.
Д“ОДОП“- Пловдив.Ревизионният акт е оспорен в частта му, с която е
отказан данъчен кредит в размер на 139 809.40 лева, с прилежащи лихви в размер на 24 214.86 лева и в частта на
допълнително установен данък по ЗДДФЛ в
размер на 48 276.75 лева, с прилежащи лихви в размер на 7 912.66 лева.
С Решение № 144 от 25.02.2021г.на Директора на
Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив, жалбата е преценена за неоснователна и
ревизионният акт, в обжалваната му част, е
потвърден (л.1223 от преписката).
Решението е
връчено на ревизираното лице по електронен път на 01.03.2021г. видно от Удостоверение за извършено
връчване по електронен път(л.1224 от
преписката). Жалбата срещу ревизионния акт е депозирана на
15.03.2021г. в ТД на НАП-Пловдив, офис Хасково и заведена с вх. № ВхК-1107.
По делото са
приети като писмени доказателства съдържащите се в административната преписка
документи и други такива относими към спора. Допуснато е изготвяне на
съдебно-счетоводна експертиза, допълнително
заключение по същата и агро-техническа експертиза, които са приети без
оспорване от страните по делото.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок, след изчерпване на предвидения ред за административно
обжалване пред Директора на Дирекция ОДОП-Пловдив и е допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на настоящото производство е
Ревизионен акт №
Р-16002619008091-091-001 от 10.12.2020г. издаден от В. П. А. на длъжност Началник сектор,
възложил ревизията и П. И. А. на
длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с
Решение №144/25.02.2021г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно
осигурителна практика“, гр.Пловдив, в частта му с която е отказан данъчен
кредит в размер на 139 809.40 лева,
с прилежащи лихви в размер на
24 214.86 лева и в частта на допълнително установен данък по ЗДДФЛ в размер на 48 276.75
лева, с прилежащи лихви в размер на 7 912.66 лева.
По своята правна същност РА е индивидуален административен акт, с който се
установяват възникнали по силата на закона задължения за данъци и задължителни
осигурителни вноски. За да е валиден, актът следва да е издаден от компетентни
органи по материя, по място и по степен. Съгласно чл. 117, ал. 2, т. 10 от ДОПК и чл. 120, ал. 1, т. 8 ДОПК
ревизионният доклад, съответно ревизионният акт се издава в писмена форма и
следва да съдържа подписи на органите по приходите, които са го съставили,
съответно издали. За да е валидно подписан, съгласно чл. 120, ал. 1, т. 8 ДОПК
в случаите, когато е издаден като електронен документ, РА следва да е подписан
с КЕП на органите по чл. 119, ал. 2 ДОПК. По определението на чл. 13, ал. 1
ЗЕДЕУУ електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл.
3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014г., т.е. данни в електронна форма,
които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с
тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. КЕП,
съгласно ал. 3 и ал. 4, вр. с чл.3, т.12 от цитирания регламент е
усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване
на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение
за електронни подписи и именно той има значението на саморъчен подпис. За да е
налице КЕП, следователно е необходимо той да е придружен от издадено от
доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за КЕП, отговарящо на
изискванията на чл. 25.Доставчикът на квалифицирани удостоверителни услуги
издава удостоверението по писмено искане на автора посредством публикуването му
в регистъра на удостоверенията - чл. 25, ал. 1 и ал. 5 от ЗЕДЕУУ. Следователно доказателствената сила на
подписания с КЕП електронен документ е такава, каквато законът признава на
подписания писмен документ. От данните по делото е видно, че първоначалната
заповед за възлагане на ревизия, последващите такива за изменение на ЗВР, ревизионния доклад и
ревизионния акт са издадени като електронни документи по смисъла на чл. 3, ал.
1 ЗЕДЕП. Електронните документи по делото – заповеди за възлагане на ревизия, ревизионен доклад и ревизионен акт са били представени по
делото освен като електронен документ на
съответен електронен носител, но и като
преписи възпроизведени на хартиен
носител, което е процесуално допустимо съгласно чл. 184, ал. 1 ГПК във връзка с
§ 2 от ДР на ДОПК. По делото са приложени
удостоверения за КЕП удостоверяващи валидност на електронните подписи на
посочените лица издатели на ревизионният
акт, ЗВР, ЗИЗВР и РД - В. П. А., П. И. А.
и Ванина Тошева Иванова, от които се установява, че същите са
притежавали валидни електронни подписи към датата на полагането му под
съответните горецитирани документи в
подписването на които са участвали. Ето
защо издаденият в производството ревизионен акт следва да се приеме за валиден
административен акт, издаден от компетентен орган. За валидно подписани по
същите съображения следва да се приемат и издадените ЗВР,ЗИЗВР и РД и това не
са спорни между страните въпроси.
С ревизионният
акт са определени задължения за периода и на лицето, по отношение на което е възложена ревизията, поради което
същият не страда от пороци, засягащи неговата валидност. Ревизионен доклад №Р-16002619008091-092-001
от 14.10.2020г.е съставен в срока по чл.
117, ал. 1 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в определения от чл.
119, ал. 2 от ДОПК срок, в предвидената в чл. 120
от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за
постановяването му, с извършено позоваване на изготвения ревизионен доклад. Изложение
на фактическите основания за установяване на процесните задължения се съдържа и
в ревизионния доклад, който е неразделна част от РА (чл.
120, ал. 2 от ДОПК), а съгласно константната съдебна практика мотивите на РД,
когато са възприети от компетентните органи, се явяват и такива на приключващия
ревизията акт. На задълженото лице е била предоставена възможност да представи
изисканите му документи и сведения в хода на извършваната му ревизия, същото е
било редовно уведомявано за откриването на ревизионното производство и за
всички последващи действия на органите по приходите, а също и за исканите от
тях доказателства от значение за установяване на публичните му задължения. В
хода на ревизията органите по приходите са попълнили преписката с необходимите
според тях доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните
за облагането на дружеството - жалбоподател обстоятелства.
Предвид горното,
съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения Ревизионен акт е
съобразена с приложимите процесуални норми на ДОПК и не са налице допуснати съществени
процесуални нарушения.
По материалната
законосъобразност на акта:
По делото не е
спорно, жалбоподателят Т.Т.Т. е
земеделски производител и че същия е регистриран по ЗДДС, считано от
28.08.2012г., като през ревизираният
период се е занимавал с отглеждане на едър рогат добитък в стопанство находящо
се в с.Т., общ.М. б., обл.Х.. Не се спори между страните, че спорните доставки
са за закупуване на фураж необходим изхранване на отглежданите от жалбоподателя
животни и за производство на мляко от тях. Установява се от изготвената по
делото агро – техническа експертиза и допълнението към същата, която съдът
кредитира, като изготвена от компетентно вещо лице, разполагащо с необходимите
познания и което пълно и точно е отговорило на поставените въпроси, че към март 2018г. жалбоподателят е притежавал
млечни крави 110 бр., юници 24 бр . и телета 58 бр., а към март 2019г. – млечни
крави 129 бр., юници 58 бр. и телета до 1 година - 47 бр. Според същото
заключение, съгласно примерните дажби и норми необходимата дневна дажба в
килограми по категории животни е
29 кг за млечните крави, 16.1 кг за юниците и 10 кг за телетата до една
година. Съответно, среднодневното количество фураж за един храноден за всички притежавани
от жалбоподателя животни за 2018г.
е 4156.4 кг а за 2019г. – 5144.8
кг, за един месец за 2018г. е в размер на 124 692 кг, а за 2019г. 154 344
кг, и съответно количеството необходима храна общо за ревизирания период - за 7
месеца през 2018г. и 10 месеца за 2019г. е в размер на 2 416 284 кг., и съответно това
количество фураж е адекватно за възможността животните да дадат произведените количества мляко
визирани в допълнителната съдебно-счетоводна експертиза и да бъдат изхранвани.
От изготвеното
по делото допълнително заключение към съдебно -счетоводната експертиза, която
съдът кредитира изцяло се установява, че общото закупено количество фураж от
жалбоподателя от всички негови доставчици вкл. и „Ею съксес”ЕООД, гр. С.,
„Енерджи Мар Билд”ЕООД, гр. С., „Стенли Дани”ЕООД , гр. С., „Ронброс БГ” ЕООД,
гр. С., „Еко Мар Строй”ЕООД, гр. С. и „Мона 12”ЕООД , гр. С. за периода януари-декември 2018г. и януари –декември 2019г. общо, е в размер на
2 255 370. 40 кг., т.е. същото за две календарни години е по-малко от необходимото за изхранване на
отглежданите от него животни за ревизирания данъчен период .
Обстоятелството,
че закупения по счетоводни данни от жалбоподателят фураж е в съпоставими количества с необходимите за изхранване на
животните и за производството на мляко от тях не води до единственият извод, че
са налице реални доставки на такива родово определени стоки по спорните по
делото фактури. Последното обстоятелство, т.е. дали фуражът, който е използван
за изхранване на животните е именно онзи описан във фактурите подлежи на
самостоятелно пълно и главно доказване, при което следва да бъде установено, че
същият е бил реално получен от жалбоподателя, като му е доставен именно от
издателя на процесните фактури.
Не се спори между страните, че за ревизирания данъчен период жалбоподателя е упражнил право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 139 809.40 лв. по фактури
, както следва :
- 31 бр. фактури от м.06, 07, 08 и 09.2018г. с предмет
различни видове фураж на стойност 214 882 лева, с начислен ДДС
42 976.40 лева, подробно описани в Ревизионният доклад, с посочен доставчик „Ею Съксес“ЕООД, гр.С.;
- 8 бр.
фактури от м.12 2018г. с предмет
различни видове фураж на стойност 64 270.00 лева с начислен ДДС
12 854.00 лева, подробно описани в РД, с посочен доставчик „Енерджи Мар
Билд“ЕООД, гр.С.
– 9 бр. фактури
от м.102018г. с предмет различни видове фураж на стойност 64 267.00 лева,
подробно описани в РД, с посочен доставчик
„Стенли Дани“ ЕООД, гр.С.;
– 13 бр. фактури
от м.03 и м.04.2019г. с предмет различни видове фураж подробно описани в РД, с
посочен доставчик „Ронброс БГ“ЕООД, гр.С.;
- 20 бр. фактури, от м.05 и м.06.2019г. с предмет
различни видове фураж на стойност 150 407.00 лева с начислен ДДС
30 081.40 лева подробно описани в РД с посочен доставчик “Еко Мар строй“ ЕООД, гр.С. ;
- 16 бр. фактури
за м.07 и м.09.2019г. с предмет различни видове фураж, на стойност115 184.00 лева, с начислен
ДДС 23 036.80 лева, подробно
описани в РД с посочен доставчик “Мона
12“ ЕООД .
Спорният по делото въпрос . е наличието на реално осъществени доставки на стоки,
посочени в така
цитираните фактури
издадени от „Ею Съксес“ ЕООД, гр. С.“, “Енерджи Мар Билд“ЕООД, гр. С., „Стенли
Дани“ЕООД, гр. С., „Ронброс БГ“ЕООД, гр.С., „Еко Мар строй“ЕООД, гр. С. и „Мона
12“ЕООД, гр. С.. По отношение установените задължения по ЗДДФЛ, спорният по
делото въпрос се заключава в това дали фактурите
издадени от „Ею съксес“ЕООД, „Енерджи Мар Билд“ ЕООД и „Стенли Дани“ ЕООД са
документално обосновани, оттук дали
посочените за заплатени в същите суми фактури, следва да се признаят за счетоводни разходи на
жалбоподателя.
Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС обуславят възникването на
правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на
елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с
притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и
установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите
по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС.
Необходимостта от установяване на
обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС и в Решението от
21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11.
Лицето, което трябва да докаже
реалността на доставката е получателят на доставката и това същият следва да стори с всички допустими доказателства и доказателствени средства. По силата на правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК
/вр. § 2 от ДР на ДОПК/ доказателствената тежест е на оспорващия, който следва
по несъмнен начин да установи, че издадените от доставчиците му фактури
обективират действителни стопански операции. С оглед на това той трябва да
притежава и всички необходими документи за получаване на заявените стоки или
извършени услуги, след като именно от реалността на тези сделки черпи права за
претендираното право на приспадане на данъчен кредит.
За да бъде обоснован извод за реално извършена по фактурата доставка по
смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, освен
наличието на данъчен документ, следва да бъдат ангажирани допълнителни
доказателства относно начина на осъществяване на доставките, а именно
доказателства за индивидуализация на стоките, предмет на фактурите и тяхното
приемо-предаване. Според трайната практика на ВАС, притежаването на данъчен
документ, издаден от регистрирано лице, съставен според изискванията на закона
само по себе си не е достатъчно, за да бъде лицето субект на правото на данъчен
кредит за получените по този документ стоки/услуги.
Данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане следва
да притежава всички документи, свързани с доставките и да установи реалното им
осъществяване, предпоставките и условията за упражняване на субективното
материално право на данъчен кредит. Една от тези предпоставки е наличието на
данъчно събитие, а именно прехвърляне на право на собственост върху
фактурираните стоки от доставчика към ревизираното лице. Липсата на данъчно
събитие означава и липса на доставка, в които случаи данъкът /ДДС/ се явява
неправомерно начислен. Въпреки, че
транспортирането и
заплащането на стоката не е елемент на
фактическия състав на чл. 68 от ЗДДС, същото е от значение за установяване
реалността на доставката. Съгласно
чл. 70, ал. 5 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не възниква при
неправомерно начисляване на данъка.
Преценката за съответствие на оспорен
административен акт с материалния закон се извършва само въз основа на фактите,
посочени като основание за издаване на
същия и съдът няма право да ги
изменя, замества или допълва.
В конкретния случай, констатациите на ревизиращите органи за непризнаване на право на
данъчен кредит се свеждат до това, че не са
налице доказателства за извършени реални доставки на стоки по смисъла
на чл. 6 от ЗДДС между ревизирания субект и посочените доставчици (български дружества)
„Ею Съксес“ЕООД, „Енерджи Мар Билд“ЕООД, „Мона 12“ЕООД, „Ронброс
БГ“ ЕООД, „Еко Мар Строй“ЕООД , и
„Стенли Дани“ЕООД - издатели на спорните фактури.
По делото не е спорно, че по
констатираните от приходните органи доставки на стоки – фуражи от цитираните по-горе
шест дружества - доставчици е налице изискуемият данъчен документ доказващ
продажбата. Видно е от съдържанието на тези първични документи, които са
налични по делото, че същите притежават изискуемите реквизити. Не е спорно, че
същите са осчетоводени в счетоводството на жалбоподателя и по тях последния е упражнил право на приспадане на
данъчен кредит. Видно от изготвеното заключение по допуснатата съдебно -
икономическа експертиза, което като изготвено от лице разполагащо с
необходимите специални знания, и пълно и точно отговарящо на поставените му
задачи съдът кредитира изцяло, фактурите са отразени в счетоводството на Ею
Съксес“ЕООД, гр.С.; Енерджи Мар Билд“ЕООД, гр.С. „Ронброс БГ“ЕООД, гр.С., “Еко мар строй“ ЕООД и “Мона 12“ ЕООД. Следователно първата
предпоставка да се приеме, че е налице реално осъществена доставка - наличие на
данъчен документ в случая е налице.
По мнение на
съда, ревизиращите органи правилно са приели, че реалната доставка на стоките по цитираните
фактури е останала недоказана, като посочените във фактурите доставчици не са реалните
извършители на доставките, а само са ги документирали. Изводите на органа в тази насока са подробно
мотивирани, като обратно на изложеното
от жалбоподателя съда намира, че прецизно са обсъдени всички налични по
ревизионната преписка документи.
Обосновано
ревизиращите органи са приели, че сключени между доставчик и получател договори
за доставка на стоки не доказват надлежно осъществяването им. Договорите са
частни документи и не обвързват съда с материална доказателствена сила,
касателно изпълнение на посочените в тях задължения от доставчика. Последните
подлежат на доказване на общо основание.
Видно от Протокол № П -16002619065024-073-001 от
01.11.2019г. (л.1069 и сл. от преписката) в който са удостоверени обстоятелства установени при извършена от орган по
приходите проверка на факти и обстоятелства за периода 06.2018г. – 09.2018г., приложените касови бонове към издадените от
доставчика“Ею Съксес“ЕООД, гр. С., доставчика „Енерджи Мар Билд“ЕООД, гр. С. и доставчика
„Стенли Дани“ЕООД, гр. С. фактури, са
издадени от фискални устройства с номера
съответно № DT335411, DT345112
и DT356065, които не са регистрирани в НАП. След като приложените към фактурите
касови бонове не са издадени от регистрирани от тези три дружества ФУ, то следва
да се приеме, че плащането по фактурите от тези три доставчика е недоказано.
Касателно
транспортиране и получаване на стоките по тези фактури се установява
допълнително следното:
За
установяване на тези обстоятелства в хода на ревизионното производство
жалбоподателя е представил документи
с опис вх. № ВхР-150117/17.03.2020г.,
представени са документи от доставчика с
вх. № ВхР-1218 от 02.03.2020г., като за изясняване всички обстоятелства
по случая ревизиращите органи с протокол № Р-1600261900809-ППД-001 от
13.03.2020г. към ревизионното производство са присъединени Протокол №
П-16002619065024-073-001 от 01.11.2019г., ведно с всички приложени към него
доказателства, сред които и дадените от жалбоподателя обяснения, с вх. №
ВхР-1809/25.04.2019г.(л1043 от
преписката) и приложените към тях документи, сред които
касателно процесния доставчик са били представени фактури, касови бонове към
тях, приемо – предавателни протоколи и ЧМР.
При преглед
съдържанието на товарителниците и приемо – предавателните протоколи касаещи
доставките по фактурите с издател ”Ею Съксес” ЕООД, гр. С. се установява
неустановеност на вида и количеството на
превозваните стоки с товарителниците в 23 от общо 31 бр. доставки, а именно всички
осъществените такива през м.06.2018г., 07.2018г. и м.08.2019г. от „Ею съксес”
ЕООД, гр. С. и липсата на реквизити – подписи за изпращач и превозвач, място и
дата на получаване на стоката, в същите товарителници и предвид
обстоятелството, че видно от съдържанието на 8 - те товарителници за доставки
през м. 09.2019г., в които все пак такива данни – за вида на стоката както и
реквизити – подписи на превозвач и изпращач и място на разтоварване на стоката фигурират, то от една страна като място на изготвяне на 8
бр. товарителници е посочен гр. М., където стоката следва да е натоварена и то
на датата на която стоката според приемо - предавателните протоколи е получена в Република България, както и че е
налице разминаване между посоченото в 8-те бр. товарителници място на разтоварване – посочено като с. Т.,
общ. М. б. и отразеното в приемо-предавателните протоколи за същите доставки, посочено като гр. С. то правилно и
обосновано административният орган е възприел, че по описаните фактури с
доставчик „Ею Съксес“ ЕООД, гр. С. не е налице доказано осъществяване на реална
доставка, тъй като не е надлежно установено транспортирането и получаването на
стоките, както и тяхното заплащане. Правилно в тази връзка е отчетено от органа
,че за и също количество стоки по
фактура № 20000000034/17.07.2018г.,фактура№20000000035/18.07.2018г.,фактура№**********/20.07.2018г.,
№**********/23.07.2018г. и фактура№ **********/25.07.2018г., доставчикът и жалбоподателят
са представили различни ЧМР, с нееднакво съдържание, в които са обективирани различни изпращачи и превозвачи по едни и същи
доставки – в представените от доставчика
е посочено италианско дружество - DN TRADE S.R.L.S. , а в тези от жалбоподателя немско дружество - ISAR TRADE GMbH. Поради което
от една страна не става ясно от къде точно са натоварени стоките по цитираните
фактури – дали в И. или в Г., а от друга наличието на превозни документи с различно съдържание,
касателно едни и същи стоки по всяка от фактурите води до логичен извод, че осъществяването на
доставката по процесните фактури не е осъществена. Същевременно следва да се
отчете и че по ЧМР издадени от италианско дружество на 18.07.2018г.,
23.07.2018г., 25.07.2018г., 27.07.2018г., е посочено едно и също м.п.с. с което
ще се осъществява превоза и което следва вече да са напуснало И. за доставка на
стоки в Република България на предходните дати – съответно на 17.07.2018г.,
20.07.2018г., 23.07.2018г. и 25.07.2018г., при което предвид общо известното
сухопътно разстояние между И. и Б. обективно невъзможно би било процесното
м.п.с. да напусне И. да стигне до Република България и отново да се завърне в И.
за ново натоварване на стока в рамките на един или два календарни дни. Наред
с това, установява се, че за едни и същи доставки жалбоподателят е представял
прриемо-предавателни протоколи удостоверяващи получаването на стоката, които са
с различен вид и съдържание касателно съществени реквизити като място на
получаване на стоката и транспортно средство с което е доставена. Според
посоченото от оспорващото лице в обяснения вх. № ВхР-1809/25.04.2019г.
транспортът е осъществен за сметка на доставчика, като самият той не е
използвал собствен транспорт, а в
приемо-предавателните протоколи приложени към същото обяснение като
място на получаване на стоката е посочен гр. С.. Същевременно в представените
от жалбоподателя с вх. № ВхР-1501 от
17.03.2020г. приемо –предавателни протоколи като място на получаване на стоката
е посочено на изхода на с. Т., общ. М. б.,
а както и че стоката се транспортира с 2
бр. превозни средства собственост на получателя.
Наличните
непълноти в ЧМР,противоречия между последните и съставените приемо-предавателни
протоколи, съставяне на различни по вид и съдържание протоколи за приемане на
едни и същи стоки и различни товарителници за част от описаните по-горе доставки, води до единствения и
непротиворечив извод, че реални доставки от „Ею Съксес“ЕООД, гр. С. по спорните
по делото фактури не са осъществени, а същите, както и придружаващите ги
документи удостоверяващи транспортиране и получаване на стоките са
съставени само за целите на
производството.
За доказване
осъществените доставки от „Стенли Дани”ЕООД, гр. С. жалбоподателят е представил
в хода на ревизионното производство договори с доставчика, приемо-предавателни
– протоколи и ЧМР, с превозвач дружество с немска регистрация, които си
съответстват касателно вид и количество на превозваните стоки и място на
получаване на същите. От ПИНП № П-22221120000171-141-001 от 14.02.2020г.(л. 560 от преписката)
и протокол № Р-16002619008091-П73-001 от
27.05.2020г.(л.1074 от преписката)
от инспектор по приходите които са
съставени по установения ред и форма и се ползват с материална доказателствена
сила се установява, че процесните 9 бр. фактури не са включени в дневника за продажби на доставчика
за м. 10.2018г., последния и не е подал ГДД за 2018г., доказваща резултатите от икономическа дейност
на това дружество през 2018г. и няма и материална и техническа обезпеченост да
осъществи процесните доставки. Тези обстоятелства съпоставени с факта, че
плащането е осъществено от нерегистрирано в НАП фискално устройство, водят на
извода, че не са налице безспорни доказателства за реалното осъществяване на
доставките по 9 бр. фактури издадени от този доставчик, респ.
установените от ревизиращите органи обстоятелства закрепени в надлежно
съставените по реда на ДОПК протоколи изцяло опровергават съдържанието на
представените от жабоподателя приемо-предавателни протоколи, договори и ЧМР.
Предвид което съдът намира, че последните
са съставени само за целите на производството, а наличие на реални доставки по
тях не е доказано надлежно.
По отношение
доставките от Енерджи Мар Билд”ЕООД, гр. С.:
Между страните
липсва спор, че е налице изискуемият данъчен документ доказващ продажбата. По
делото са представени преписи от
издадените от доставчика общо 8 бр. фактури, както следва:№**********/05.12.2018г.,
**********/07.12.2018г., № **********/11.12.2018г., № **********/14.12.2018г.,
№ ********** от 17.12.2018г.,№ **********/19.12.2018Г., № ********** /21.12.2018Г.
и № 10000000011 от 03.12.2018г. (находящи се на
л. 986 л. 990 и л. 429 от преписката ). Както вече
се посочи, налице е първата предпоставка за наличието на реална доставка -
наличие на данъчен документ.
Според дадените
от Т. Т. обяснения(л.1043) между него и този доставчик няма сключени писмени
договори, разплащането е осъществявано по касов път, като към всяка от
цитираните фактури е приложен касов бон, а транспортът е осъществяван за сметка
на доставчика, като не е ползвал собствен такъв.
За
установяване реалността на доставките от страна на ревизиращите органи са
изискани доказателства от жалбоподателя, които са представени
с вх. № ВхР-1501 от 17.03.2020г.(л.490 от
преписката) - приемо - предавателни протоколи и
фактури, а с протокол № Р-1600261900809-ППД-001 от 13.03.2020г. към
ревизионното производство са присъединени
Протокол № П-16002619065024-073-001 от 01.11.2019г., ведно с всички
приложени към него доказателства, сред които и дадените от жалбоподателя
обяснения, с вх. № ВхР-1809/25.04.2019г.(л.
1043 от преписката) и приложените
към тях документи, сред които касателно процесния доставчик са били представени
фактури, касови бонове към тях, приемо – предавателни протоколи и ЧМР. Съдът констатира разминаване между посоченото
в ЧМР и приложените към обяснения с вх.
№ ВхР-1809/25.04.2019г. приемо-предавателните протоколи, досежно мястото на получаване на стоката. Според
товарителниците стоката следва да бъде получена в с. Т., общ. М. б., а според
приемо-предавателните протоколи мястото на получаване е гр. С.. При наличното
разминаване между товарителниците и приемо – предавателните протоколи и безспорно установеното по делото
обстоятелство, че ФУ на което са регистрирани продажбите на стоките не е
регистрирано в НАП оборва наличието на
реална доставки по процесните 8 бр. фактури.
Отделно от това следва да се
посочи, че приемо-предавателните протоколи
представени от жалбоподателя с вх. №
ВхР-1501 от 17.03.2020г. и приемо-предавателните
протоколи представени от жалбоподателя с
вх. № ВхР-1809/25.04.2019г са с напълно различен вид и не са еднакви по съдържание, касателно
съществени за установяване реалността на доставката реквизити. В тези
представени на 25.04.2019г., като място на доставка е посочен гр. С. и не
са обективирани уговорки относно транспортирането на стоките. Обратно - в
представените на 17.03.2020г. протоколи, които не е спорно по делото, че са
подписани от жалбоподателя, е посочено място на доставка „на изхода на с. Т. общ. М.
б., обл. Хасково”, и в същите между страните е уговорено, че транспортирането е
за сметка на получателя, т.е. жалбоподателя и то ще бъде осъществено с негови
превозни средства –Фолксваген, рег. № ******с
и Мерцедес с рег. ********. Посочените
моторни превозни средства действително са собственост на жалбоподателя и това
се установява от приетите по делото СРМПС(л.56
и л.58 от преписката.). Пътни листи от
които да се установи с което точно м.п.с. стоките са били превозвани по делото
не са представени, а същевременно така обективираното досежно транспортирането
на стоката с транспортни средства собственост на жалбоподателя изцяло
противоречи на дадените от последния
обяснения с вх № ВхР-1809/25.04.2019г., в които изрично е посочил, че
превозът е за сметка на доставчика, а той самият не е наемал транспорт и не е
използвал собствен. Съставянето на документи, които са от естество да докажат
получаване на стоката с различно съдържание,
е още една индиция, че реална доставка на стоки по фактурите с доставчик „Енерджи Мар
Билд”ЕООД, гр. С. не е била налице, а ЧМР и приемо-предавателните протоколи са
създадени само за целите на производството.
Предвид
изложеното правилно ответника не е признал право на данъчен кредит: в размер на
43 892.40 лева по издадените от „Ею Съксес“ ЕООД, гр. С. общо 31 бр.
фактури, както следва: №
**********/11.06.2018г., № ********** от 14.06.2018г., №
**********/18.06.2018г., № ********** от 20.06.2018г., №
**********/22.06.2018г.,№ ********** от 25.06.2018г., № ********** от 16.07.2018г., № ********** от
17.07.2018г., № ********** от 18.07.2018г., № ********** от 20.07.2018г., №
********** от 23.07.2018г., № ********** от 24.07.2018г., № ********** от
25.07.2018г., № ********** от 27.07.2018г., № ********** от 14.08.2018г.,№
********** от 16.08.2018г., № ********** от 17.08.2018г.,№ ********** от
20.08.2018г., № ********** от 22.08.2018г., № ********** от 24.08.2018г., №
********** от 27.08.2018г., № ********** от 29.08.2018г., № ********** от
15.09.2018г., № ********** от 16.09.2018г. и № ********** от 17.09.2018г., №
********** от 18.09.2021г., № ********** от 19.09.2018г., № ********** от
20.09.2018г., № ********** от 22.09.2018г., № ********** от 23.09.2018г. и №
********** от 24.09.2018г.; в размер на 12 854.00 лева по издадените от „Енерджи Мар Билд“ ЕООД, гр. С.
общо 8 бр. фактури, както следва: №**********/05.12.2018г., № **********/07.12.2018г.,
№ **********/11.12.2018г., №
**********/14.12.2018г., № ********** от 17.12.2018г. № **********/19.12.2018г.,№ ********** от
21.12.2018г. и № ********** от 03.12.2018г. и в размер на 12 853.40 лева
по издадените от”Стенли Дани” ЕООД, гр. С. фактури № **********/13.10.2018г.,
№**********/14.10.2018г., № **********/09.10.2018г., № **********/11.10.2018г.,
№ **********/12.10.2018г., № **********/01.10.2018г., №
**********/03.10.2018г., № **********/04.10.2018г. и № **********/08.10.2018г.
Съответно
законосъобразно заплатените по тези фактури суми не са били признати от
ревизиращите органи за счетоводни разходи и са счетени за документално
необосновани предвид липсата на придружаващ фактурата касов бон, издаден от
регистрирано фискално устройство. Оттук обосновано е възприето, че неправилно
ревизираното лице е намалило финансовия си резултат за ревизирания отчетен период счетоводния
финансов резултат на жалбоподателя за 2018г. е преобразуван в посока увеличаване, с размера на
непризнатите разходи за данъчни цели в размер на 326 424 лева и въз основа на това и като са взели предвид, неспорните
по делото обстоятелства, че ревизираното лице е декларирано облагаем доход за
2018г. в размер на 30 830.71 лева, внесло е данък в размер на
4 441.67 лева, и е декларирало налични количества фураж към 31.12.2018г. на стойност 21 574.00
лева, са определили
годишна данъчна основа в размер
на 326 424.00 лева и дължим данък
върху същата в размер на 53 405
лева, респ. е определен дължимия за
довнасяне данък в размер на
48 963.33 лева.
По отношение доставките от „Ронброс БГ“ЕООД, гр.С.: За
установяване реалността на доставките в
хода на ревизията от страна на жалбоподателя с вх. № ВхР-1501/17.03.2020г.(л.490 от преписката)
са представени приемо – предавателни протоколи, фактури с касови бонове, ЧМР и
договори с предмет доставка на стоки. Същевременно от процесното дружество също
са изискани и съответно са представени
с писмо вх. 1453-00-958/25.02.2020г.(л. 880 от преписката )в
ТД на НАП-Пловдив, заверени копия на фактури, приемо - предавателни протоколи,
ЧМР, договори и счетоводни документи. При преглед и съпоставка съдържанието на
тези документи съдът намира, че правилно от страна на административният орган
са установени липса на реквизити и противоречия. В ЧМР е посочено, че
доставката ще се осъществи с м.п.с. с чуждестранен регистрационен номер и
липсва отразяване на датата на получаване на стоката. В приложените договори
сключени между дружеството и жалбоподателя е обективирано, че стоките се
доставят с транспорт за сметка на доставчика. В представените от жалбоподателя
приемо - предавателни протоколи е отразено обратното - че доставянето се осъществява с превозни средства марка Фолксваген, рег.
№ ****** с и Мерцедес с рег. ********,
собственост на жалбоподателя. Същевременно, в хода на ревизията доставчика
освен приемо-предавателни протоколи идентични по съдържание на представените от
оспорващия, е представил за същите
доставки и други протоколи различни по
вид, които макар и идентично да са отразени вида и количеството стоки и датата
на получаването им е отразено различно място на получаване, а именно гр. София,
и в които не е отразено за чия сметка и с какви м.п.с. е осъществена
доставката. Касателно мястото на доставката, тези приемо – предавателни
протоколи противоречат и на посоченото в международните товарителници, в които
е отразено, че това е с. Татарево.
Наличните противоречия между ЧМР
и приемо - предавателните протоколи,
както и съставянето на различни по съдържание и реквизити протоколи касателно
едни и същи доставки безспорно поставя под съмнение реалното им транспортиране и получаване.
Ето защо
законосъобразно е възприето от ревизиращите органи че наличието на реална
доставка от доставчик „РОНБРОС БГ”ЕООД,
гр. С. по фактури с №
№**********/19.03.20019г., № **********/21.03.2019г., №
**********/08.03.2019г., № **********/16.03.2019г.,№**********/06.03.2019г.,№**********/14.03.2019г.,№**********/12.03.2019г.,№**********/02.04.2019г.,№**********/10.04.2019г.,№**********/12.04.2019г.,№**********/15.04.2019г.,№**********/08.04.2019г.,№**********/04.04.2019г.
, не е надлежно доказана, а оттук и правилно и обосновано по същите фактури не
е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 18 007.40 лева.
- По отношение
доставките от “Еко Мар строй“ ЕООД, гр.С. : За установяване реалността на
доставките в хода на ревизията от страна на жалбоподателя с вх. №
ВхР-1501/17.03.2020г.(л.490 от
преписката) са представени приемо – предавателни протоколи,
фактури с касови бонове, ЧМР и договори с предмет доставка на стоки.
Същевременно от процесното дружество
също са изискани и съответно са представени с писмо вх.10-53-03-77/20.01.2020г. (л.794 от преписката )в
НАП, заверени копия на фактури, приемо-предавателни протоколи, ЧМР, договори и
счетоводни документи. При преглед и съпоставка съдържанието на тези документи
съдът намира, че правилно от страна на административният орган са установени
липса на реквизити и противоречия. В ЧМР е посочено, че доставката ще се
осъществи с м.п.с. с чуждестранен регистрационен номер и липсва отразяване на
датата и мястото на получаване на стоката. В приложените договори сключени
между дружеството и жалбоподателя е обективирано, че стоките се доставят с
транспорт за сметка на доставчика. В представените от жалбоподателя приемо -
предавателни протоколи е отразено обратното - че доставянето се осъществява с превозни средства марка Фолксваген, рег.
№ ****** с и Мерцедес с рег. ********,
собственост на жалбоподателя. Същевременно, в хода на ревизията, доставчикът е представил други приемо
- предавателни протоколи различни по вид, в които макар и идентично да са
отразени вида и количеството стоки и датата на получаването им е отразено
различно място на получаване, а именно гр. С., и в които не е обективирано за чия сметка и с какви м.п.с. е осъществена
доставката. Касателно мястото на доставката, тези приемо – предавателни
протоколи противоречат и на посоченото в международните товарителници, в които
е отразено, че това е с. Т.. Същевременно датата на издаване на
товарителниците, респ. и на натоварване на стоките в гр. У., И. съвпада с датата на получаване
на стоките в Република България посочена
и в двата вида приемо-предавателни протоколи. Както вече се посочи
обективно невъзможно е в един и същи ден стоката да е и натоварена в И. и
разтоварена в Република България, с оглед сухопътното разстояние между двете
държави. Наличните противоречия между ЧМР и приемо - предавателните
протоколи, както и съставянето на различни по съдържание и реквизити протоколи
касателно едни и същи доставки безспорно поставя под съмнение реалното им транспортиране и получаване. Отделно от това безспорно се установява от Протокол № 1642311/24.06.2020г.
на старши инспектор по приходи в НАП (л.1101 от
преписката), че
макар приложените към фактурите касови бонове да са издадени от ФУ регистрирано
от”Еко Мар Строй”ЕООД, гр. С., гр. С.,
то от справка в информационният масив на НАП Пловдив
органите са установили, че на дата 28.06.2019г. и дата 01.07.2019г., когато според касовите бонове е
осъществено плащане по фактури с № **********/01.06.2019г.,
№ **********/04.06.2019г.,№ **********/05.06.2019г., №********** от
14.06.2019г., №**********/15.06.2019г. и № **********/17.06.2019г., обороти от
дружеството доставчик не са били регистрирани, т.е в НАП данни за постъпили в брой плащания на тези
дати в информационните масиви на НАП не са постъпвали.
Ето защо и
отново законосъобразно е възприето от ревизиращите органи че наличието на
реална доставка от доставчик „Еко Мар
Строй”, ЕООД, гр. С. по фактури с №**********/14.05.2019г.,№**********/20.05.2019г.,
№**********/10.05.2019г.,№**********/08.05.2019г.,№**********/16.05.2019г.,№**********/11.05.2019г.,№**********/06.05.2019г.,№**********/06.06.2019г.,№**********/01.06.2019г.,№**********/04.06.2019г.,№**********/11.06.2019г.№**********/10.06.2019г.,№*********/05.06.2019г.,№**********/19.06.2019г.,№**********/08.06.2019.,
№**********/15.06.2019г.,№**********/13.06.2019г.,№**********/14.06.2019г.,№**********/18.06.2019г.,№**********/17.06.2019г.
не е надлежно доказана, а оттук и правилно и обосновано по същите фактури не е
признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 30 081.40
лева.
-По отношение
доставките от “Мона 12“ ЕООД: За
установяване реалността на доставките в
хода на ревизията от страна на жалбоподателя с вх. № ВхР-1501/17.03.2020г.(л.490 от преписката)
са представени приемо – предавателни протоколи, фактури с касови бонове, ЧМР и
договори с предмет доставка на стоки. Същевременно от процесното дружество също са изискани и
съответно са представени с писмо
вх. № ВхР-987/19.02.2020г. (л.683 от преписката )в
ТД на НАП-Пловдив, заверени копия на фактури, приемо-предавателни протоколи,
ЧМР, договори и счетоводни документи. При преглед и съпоставка съдържанието на
тези документи съдът намира, че правилно от страна на административният орган
са установени липса на реквизити и противоречия. В ЧМР е посочено, че доставката
ще се осъществи с м.п.с. с чуждестранен регистрационен номер и липсва
отразяване на датата на получаване на стоката. В приложените договори сключени
между дружеството и жалбоподателя е обективирано, че стоките се доставят с
транспорт за сметка на доставчика. В представените от жалбоподателя приемо -
предавателни протоколи е отразено обратното - че доставянето се осъществява с превозни средства марка Фолксваген, рег.
№ ****** с и Мерцедес с рег. ********,
собственост на жалбоподателя. Същевременно, в хода на ревизията, доставчика
освен приемо-предавателни протоколи идентични по съдържание на представените от
оспорващия, е представил за същите доставки
и други протоколи различни по вид, които макар и идентично да са отразени вида
и количеството стоки и датата на получаването им е отразено различно място на
получаване, а именно гр. София, и в които не е отразено за чия сметка и с какви
м.п.с. е осъществена доставката. Касателно мястото на доставката, тези приемо –
предавателни протоколи противоречат и на посоченото в международните
товарителници, в които е отразено, че това е с. Татарево. Наличните противоречия между ЧМР и приемо - предавателните
протоколи, както и съставянето на различни по съдържание и реквизити протоколи
касателно едни и същи доставки безспорно поставя под съмнение реалното транспортиране и получаване на стоките описани
във фактурите. Отделно от това установява се от Протокол № 1642311/24.06.2020г.
на старши инспектор по приходи в НАП (л.1101 от
преписката),че макар приложените към фактурите касови бонове да
са издадени от ФУ регистрирано то „Мона 12“ЕООД, гр. София, то от справка
в информационният масив на НАП Пловдив органите са установили, че на дата 05.08.2019г. и на дата 03.10.2018г.,
когато според касовите бонове е осъществено плащане по фактури с №№
**********/03.07.2019г.,**********/05.07.2019г.,**********/08.07.2019г.,**********/12.07.2019г.,**********/16.07.2019г.,**********/18.07.2019г.,**********/20.09.2019г.
и № **********/24.09.2019г.,обороти от дружеството доставчик не са били
регистрирани, т.е в НАП данни за плащания
в брой на тези дати в информационните масиви на НАП
не са постъпвали.
Ето защо и
отново законосъобразно е възприето от ревизиращите органи че наличието на
реална доставка от доставчик „Мона
12”ЕООД, гр. С. по подробно описаните в РД фактури , не е надлежно доказана, а
оттук и правилно и обосновано по същите фактури не е признато право на приспадане
на данъчен кредит в размер на 23 036.80 лева.
С оглед на всичко посочено дотук,
съдът счита, че правилно с ревизията са определени допълнителни задълженията за:
ДДС
общо в размер на 139 809.40 лв лева и 24 214.86 лева лихви към тях, и данък по ЗДДФЛ в размер на
48 276.75 лева с прилежащи
лихви в размер на 7 912.66 лева.
Ето защо ревизионният акт в тази
му обжалвана част е явява законосъобразен, а жалбата срещу него следав
да бъде отхвърлена.
При този изход
на спора основателна, съгласно чл. 161, ал.1 от ДОПК се явява претенцията на ответника за присъждане на разноски по
делото представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Определено
по реда на чл. 8, ал.1, т.5 от Наредба № 1/2004г. същото възлиза на 4732.14 лева и следва да му бъде присъдено именно в този
размер .
Същевременно
съдът като взе предвид , че жалбоподателят до настоящия момент не е изпълнил
определение от о.с.з. проведено на 01.03.2022г., с което е бил задължен да
внесе по сметка на АдмС-Хасково внесъл по сметка на съда сума в размер на 50.00
лева представляваща дължима част от окончателно определения размер на възнаграждение на в.л. изготвило допълнителната съдебно –счетоводна
експертиза, намира, че в случая е приложим
чл. 77 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, в която норма е предвидено, че ако страната остане задължена
за разноски,съдът постановява определение за принудителното им събиране.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Т.Т.Т.
*** срещу Ревизионен акт №
Р-16002619008091-091-001 от 10.12.2020г. издаден от В. П. А. на длъжност Началник сектор,
възложил ревизията и П. И. А. на длъжност главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията, потвърден с Решение №144/25.02.2021г. на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“, гр.П., в частта му с
която е отказан данъчен кредит в размер на 139 809.40 лева, с прилежащи
лихви в размер на 24 214.86 лева и
в частта на допълнително установен данък по ЗДДФЛ в размер на 48 276.75
лева, с прилежащи лихви в размер на 7 912.66 лева.
ОСЪЖДА Т.Т.Т. *** с ЕГН
********** да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна
практика" - гр. П. при ЦУ на НАП
разноски по делото в размер 4732.14 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 от ГПК, вр . с чл.
144 от АПК Т.Т.Т. ***, с ЕГН **********
да заплати по депозитната сметка на Административен съд, гр.Хасково сума в размер на 50
лева представляваща дължима част от окончателно определения размер
на възнаграждение на вещо лице.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд, в
четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: