№ 143
гр. С., 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание
на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Гергана Коюмджиева
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело №
20231100108853 по описа за 2023 година
Предмет на производството са обективно съединени искове с правно
основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, чл.86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба на М. Д. Т., чрез адв. С.
Н., с която срещу Столична община, е предявен осъдителен иск за сумата от 26 000
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от травматични увреждания в резултат на падане в
неравни подвижни тротоарни плочки, ведно със законната лихва върху тези сума,
считано от датата на увреждането – 04.07.2023г. до окончателното й изплащане.
Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на 04.07.2023 г. около 18:30 часа ищцата
претърпяла инцидент в старата част на кв. Овча купел” на ул. „Паскал Тодоров” към
връзката й с бул. „Никола Петков”. Вървяла по тротоара и се спънала в неравните
подвижни тротоарни плочки, при което залитнала и паднала като си ударила коляното,
ръката, главата в дясно. При падането се подпряла на дясната си ръка, при което си
счупила десния палец. Пръстите били сини, подути и най-вече палеца на дясната й
ръка, почувствала силна болка. По спешност била приета в МБАЛСМ „ПИРОГОВ”,
където е установено, че е получила счупване на палеца на дясната ръка. Поставен е
гипс на дясната ръка, който бил свален на 18.07.2023г. Твърди, че след свалянето на
гипса, палецът й е непрекъснато подут. Болките били изключително интензивни. Все
още продължават. Не можела да се обслужва сама, имала нужда от чужда помощ в
ежедневието. Моли исковата претенция да бъде уважена.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът Столична община е
депозирал отговор, в който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва
описания в исковата молба механизъм на увреждането. Навежда възражение за
прекомерност на исковата претенция. Навежда възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата, като твърди, че не е проявила
нужното внимание.
1
В о.с.з. ищцата, чрез пълномощника адв. Н. не изразява становище. Депозирана
е молба, с която е заявено, че се поддържа предявения иск. Представен е и списък на
разноските.
Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно заседание от
пълномощника юрк. Тодоров, който оспорва предявения иск.
Софийски градски съд, ГО, I - 7 състав, след като обсъди доводите и
възражение на страните и прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.
235 ал.2 и ал.3 от ГПК, вр. с чл.12 ГПК, прие за установено следното от фактическа
страна:
От приетия неоспорен лист за преглед на пациент от 04.07.2023г., от който се
установява, че на същата дата ищцата М. Т. е посетила УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“,
спешен кабинет по ортопедия и травматология. Насочена за неврохирургия,
консултация със специалист. /л.5 от делото/
От приетия амбулаторен лист № 1044 от 18.07.2023г., от който се установява, че
на посочената дата е извършен преглед на ищцата от д-р Марчо Марков. В същият е
отразено следното обективно състояние: при сваляне на имобилизацията – палпаторна
болка в областта на дисталната фланга. Умерен оток в областта на травмата. Наличие
на хематом на дистална фаланга. Данни за инкомплетна фрактура на дистална фаланга
на десен палец. Назначена е терапия - имобилизация за период от 25 дни. В същото
като придружаващо заболяване при ищцата е посочено – злокачествено
новообразувание на правото черво /ректум/. /л.6 от делото/
По делото е прието, неоспорено от страните заключение на изслушаната
съдебно медицинска експертиза, изготвена от в.л. д-р Т. Д., ортопед - травматолог, от
което се установява, че в следствие на процесния инцидент, ищцата е получила
контузия и подкожно кръвонасядане на главата – челно вдясно и счупване на втората
фаланга на първи пръст на дясната ръка. Вещото лице описва, че е проведено
консервативно домашно-амбулаторно лечение. На 04. 07.2023 г. ищцата е прегледана в
болница “Пирогов”, направени са рентгенови снимки и консултации със специалисти.
Установено е счупване на втората фаланга на палеца на дясната ръка и поставена
гипсова шина. След 14 дни е прегледана от ортопед, който е удължил имобилизацията
на ръката до 25 дни от датата на поставянето й. След 2,5 месеца ищцата е провела
рехабилитация и физиотерапия поради болки в дясна раменна става и палеца на
дясната ръка. Д-р Д. сочи, че при падането ищцата е получила оток, подкожно
кръвонасядане на дясната ръка и счупване на втората фаланга на палеца на същата
ръка. Поставена е гипсова шина с цел обездвижване на ръката и пръстите й,
намаляване болките в ръката и осигуряване на покой на палеца с цел костна
стабилизация. Вещото лице заявява, че от рентгенова снимка се установява, че
счупването на първи пръст на дясната ръка е зараснало, като е останал свободен
костен откъс от основата на фалангата, който ограничава обема на движение на пръста.
Експертът приема, че постепенно с времето болките ще намаляват. Описва, че при
ищцата е налице видима деформация на I-ви пръст на дясната ръка в областта на
ставата между пред китковата кост и първата фаланга, която е увеличена и
деформирана. Болка при натиск в основата на втората фаланга на пръста. Първият
пръст на дясната ръка извършва движения в обем по-малък от нормата с 20 %.
Експертът обосновава извод, че за пълното излекуване е необходимо оперативно
лечение за изваждане на костния откъс от фалангата, който е останал от счупената
кост. Вещото лице обосновава извод, че ищцата е претърпяла болки и страдания с
голям интензитет за около 6-7 дни, а също така и след сваляне на гипсовата шина и
започване раздвижване на ръката за около 14-15 дни, болки с умерен интензитет след
2
този период за около 15 - 20 дни, болки с малък интензитет след втория месец от
инцидента. Ищцата би могла да изпитва болки и понастоящем при влажно и студено
време, при по - продължителна работа с дясната ръка. С оглед вида, степента и
местоположението на счупването на първия пръст на дясната ръка на ищцата, може да
се приеме, че такива оплаквания тя би могла да има до около една година от
инцидента. При ищцата е установено развитие на “артрозна болест” на ставата между
предкитковата кост и първата фаланга на пострадалия пръст на дясната ръка. Ставата е
с увеличени разМ., деформирана, с болезнени и ограничени движения и изразен
болков синдром. В открито съдебно заседание, вещото лице пояснява, че на 18.07.2023
г. при прегледът от ортопед е установено, че се касае за т.нар. инкомплетна фрактура.
Още тогава е имало данни, че има костен откъс. Заявява, че извършването на
оперативно лечение е не само по преценка на лекуващия лекар, но трябва да се вземе и
съгласието на пациента. Парченцето е много малко и може би затова пострадалата не
се решава в момента за операция. Имобилизацията не е свалена на 14-я ден. При
прегледът ортопедът е приел, че имобилизацията трябва да се удължи до 25 дена от
датата на поставянето й. д-р Д. пояснява още, че установената артрозна болест на
ставата не е вследствие на инцидента и не го предшества. Това е съвсем друго
заболяване.
За установяване механизма на злополуката по делото са събрани гласни
доказателства, чрез разпит на свидетел очевидец.
Свидетелят Н.Н.К. /37г., син на ищцата/, разпитан в о.с.з. на 09.04.2024г. сочи,
че е очевидец на падането на майка си на ул. „Паскал Тодоров“ и „Околовръстния
път“. Свидетелят К. описва, че живеят в старата част на „Овча купел“, на ул. „*******.
На път за вкъщи на ул. „Паскал Тодоров“ и „Околовръстния път“, майка му се
препънала в една от плочките, която стърчала, плочката се обърнала и тя паднала и се
ударила на няколко места. Свидетелят описва, че тротоарът от дясната страна там е
доста разбит и обикновено го избягват и вървят по улицата. Но в този час на деня
имало трафик и затова минали по тротоара. Свидетелят описва още, че вследствие на
падането, майка му имала синина на главата, в областта на гърдите, коляното доста й
пострадало, но най- много й пострадала ръката и десния палец, защото тя падайки се
подпряла на нея. В болница „Пирогов“ направили на ищцата скенер на главата, както
и снимка и пръста. Гипсирали я. Ръката и пръстите били посинели. Около две седмици
ищцата била с гипс, след което сложили шина за палеца, която носила около 2-3
седмици. Свидетелят описва, че кокалчето на палеца се е калцирало, същото
представлява една голяма топка и не е напълно функционално. Палецът не може да се
свивал в пълния си капацитет. Свидетелят сочи в показанията си още, че докато майка
му била с гипс, той й помагал в домакинството, обслужването. Свид. К. сочи, че майка
му изпитвала силни болки, не само в ръката, а и в коляното. Около месец куцала.
Имала хематоми по главата. При лошо време имала болки. Посочва, че към настоящия
момент майка му има затруднения да се обслужва сама. Често изпуска предмети.
Показанията на свидетеля Н.Н.К., съдът преценява по реда на чл.172 ГПК, но им
дава вяра, доколкото възприятията на свидетеля почиват на преки лични впечатления
и кореспондират с приетата по делото съдебно-медицинска експертиза.
Пред настоящия съдебен състав е допуснато и изслушването на съдебно-
техническа експертиза с вещо лице инж. Р. П., неоспорено от страните, чието
заключение съдът кредитира като обективно и пълно. От извършения на мястото на
инцидента оглед, вещото лице установява, че на отделни участъци тротоарът е
изключително разрушен. Същите са покрити с изкривени и счупени бетонови
квадратни плочи, на места хлътнали, на места стърчащи. Отделно от това на местата с
монтирани шахти за подземни комуникации също се наблюдава хлътнали шахти и
3
издадени (стърчащи части от тях). Почти половината от този десен тротоар е покрит с
асфалт, също нагънат. Експертът обобщава, че десният тротоар на улицата е за основен
ремонт. Вещото лице обосновава извод, че този тротоар не е ремонтиран от 40-50
години. В открито съдебно заседание, експертът допълва, че ако трябва да се
заобиколи разбитата част на тротоара, трябва да се върви по пътното платно или да се
премине на отсрещния тротоар.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
По допустимостта: Ищецът е предявил искова претенция с правно основание
чл.49 ЗЗД. Предвид поддържаните в исковата молба твърдения, предявеният иск е
допустим.
По същество:
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от Закона за задълженията и договорите този,
който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от
него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по този законов
текст е различна от договорната и деликтната отговорност, тъй като тя изисква чуждо
противоправно и виновно поведение, с което са причинени имуществени и
неимуществени вреди на пострадалия. В този смисъл тя е гаранционно-обезпечителна.
Учреждението, организацията или юридическото лице отговарят не за своя вина –
действие или бездействие, а заради вината - действието или бездействието на свои
работници или служители, на които са възложили работа.
За възникване на отговорност по чл.49 ЗЗД е необходимо да бъдат установени
следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия, вредите да са причинени от
лице, на което ответникът е възложил някаква работа, да са причинени от
противоправно действие при или по повод изпълнението на работата, възложена от
ответника и причинителят на вредата да има вина за причиняването й. Непозволеното
увреждане е сложен юридически факт, елементи на които са: деяние /действие или
бездействие/, вредата, противоправността на деянието, причинна връзка и вината,
съединени от правна норма в едно единство. Деянието трябва да е противоправно и
виновно, вината се предполага до доказване на противното, а основният елемент на
непозволеното увреждане е вредата и тя се схваща като промяна чрез смущение,
накърняване и унищожаване на имуществото, телесната цялост и здраве, душевност и
психическо състояние на човека. Причинната връзка е обединяващият елемент на
всички останали елементи, за да е налице фактическия състав на непозволеното
увреждане, като вината не се предполага, а следва да се докаже от увредения. С оглед
правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване е да установи настъпването на посочените факти.
Установи се, че процесното събитие е станало в границите на населено място -
гр. С., на десния тротоар на ул. „Паскал Тодоров“, кв.Овча купел.
Уличната мрежа в населените места е публична общинска собственост на
основание пар. 7, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА и чл. 8, ал. 3 и ал. 5 от ЗП, а собствеността на
пътя се разпростира върху всички основни негови елементи по условията на
посочената по-горе разпоредба на чл. 8, ал. 5 от ЗП. По силата на чл. 31 от ЗП
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища е задължение на
общината, в чл. 30, ал. 4 от ЗП е указано, че поддържането на тротоарите като част от
уличната пътна мрежа на съответното място се организира от съответната община. С
разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП е вменено задължение на лицата, стопанисващи
пътя, вкл. пътните принадлежности към него по смисъла на пар. 1, т. 4 от ДР на ЗП, да
го поддържат в изправно състояние, да сигнализират за препятствията и да вземат
мерки за отстраняването им. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗП "земно платно" е част от
повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното (платната) за
4
движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и
направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни
окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя. Задължение за
поддръжка на тротоарите като част от обхвата на пътя е вменено на съответната
община и с нормата на чл. 48, т. 2, б. "б. " от Правилника за прилагане на закона за
пътищата, съгласно който организирането на дейностите по поддържане на пътищата,
в частта тротоари, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите,
пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното
(платната) за движение на републиканските пътища в границите на селата и
селищните образувания е за общината. Цитираните нормативни текстове уреждат
задължение за ответника да осъществява поддръжка на пътната инфраструктура.
Съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП се касае за дейност по осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година.
Неизпълнението на тези дейности от общината, чиято собственост е пътя и
прилежащия му тротоар, е бездействие, което обуславя ангажиране на отговорността
на ответника по главния иск по реда на чл. 49 ЗЗД при доказано увреждане на ищеца и
причинната връзка между настъпилите вреди и бездействието на ответника.
Допускането на неравност на тротоар, находящ се на територията на Столична
община, съставлява противоправно бездействие на работници и служители на
общината, натоварени с поддръжката на тротоарите, изразяващо се в нарушение на
цитираните по-горе норми, което е основание за ангажиране на гаранционно -
обезпечителната й отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД.
Обезопасяването на уличната мрежа и привеждането на улиците, тротоарите и
площадите в състояние, годно за нормалното им ползване от гражданите, в рамките на
градовете и селата е задължение на съответната община. Необезопасяването на
улиците представлява бездействие от страна на задължените лица относно вменените
им със закон задължения да поддържат уличната инфраструктура в изправно и
безопасно за ползване състояние. Виновното поведение на длъжностните лица е ясно,
а именно те не са взели мерки за обезопасяване и поддържане на улиците и
съоръженията по тях. В случая е без значение кое точно е това лице, тъй като
Общината е отговорна за вредите, които са причинени от техни служители и тогава,
когато не е установено от кои служители конкретно са причинени същите вреди.
Вината на съответното длъжностно лице, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага
до доказване на противното, а по настоящето дело, такова обратно доказване не е
извършено. Ето защо, следва обоснованият извод за основателност на претенцията на
увреденото лице по чл. 49, във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и ангажиране
отговорността на Столична община за причинената на ищеца Трендафилов вреда.
Безспорно се установява, че бездействието на Столична Община се намира в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, поради което
следва да носи деликтната отговорност. В този смисъл, Общината като задължено лице
по поддържане на уличната инфраструктура в рамките на населените места, следва да
заплати на пострадалия обезщетение за причинената със своето бездействие вреда.
Съобразно изложеното, съдът намира, че за ответника е налице нормативно
установено задължение за поддръжка на пътната инфраструктура.
От страна на ответника, чиято е доказателствената тежест не се установи
изключение предвидено по-горе, поради което съдът приема допускането на неравност
на тротоар /наличие на дупка, счупени плочки/, находящ се на територията на
общината да съставлява противоправно бездействие, изразяващо се в нарушение на
цитираните по-горе норми. Неизпълнението на задължението за поддържане на
пътищата в състояние осигуряващо безопасност за пешеходците съставлява
противоправно бездействие от страна на служители на ответника, на които са
5
възложени функциите по поддръжка. Ето защо неизпълнението на вменените от закона
задължения на Общината- правно регламентирана дейност, осъществима от нейни или
наети от нея работници и служители, е основание за ангажиране на гаранционно -
обезпечителната й отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД, когато в
резултат на проявеното в нарушение на закона бездействие е настъпило непозволено
увреждане, както е в разглеждания случай.
Фактът на реализирано събитие, застрашаващо живота и здравето на гражданите
сам по себе си сочи на противоправно бездействие. Ответникът е този, в чиято
доказателствена тежест стои установяването на точното изпълнение на задължението
му по закон, а доказателства в тази насока не са ангажирани. Причинно-следствената
връзка между противоправното деяние и нанесените неимуществени вреди на ищеца
се установява от свидетелските показания и съдебно -медицинска експертиза.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира, че в причинна
връзка с процесното събитие ищецът е претърпял телесна повреда, вследствие на
което за определен период от време е изпитвал болки и страдания. Налице е основание
за обезщетение на претърпените неимуществени вреди.
По претенцията за неимуществени вреди:
Неимуществените вреди са неизМ.ми с пари и затова следващото се за тях
обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на
принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за
неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 год., т. 11, според
което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение
по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл.
290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г. на ІІ
т. о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т. д. № 708/2009 г. на ІІ т. о.; № 59/29.04.2011 г., по т. д.
№ 635/2010 г. на ІІ т. о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т. д. № 619/2011 г. се излага
становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания
на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи
социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност
за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият
за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.
При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да
отчита конкретните икономически условия към момента на увреждане на пострадалия
/решение на ВКС 83-2009- II Т. О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т. О. по т. д.
299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
6
С оглед изложеното съгласно чл. 51, вр. чл. 52 от ЗЗД на увреденото лице се
дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в
конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на
извършеното деяние. Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по
справедливост, като преценката следва да се извърши въз основа обективни и
доказани по делото факти – интензитет и продължителност на болката, период на
възстановяване, наличие на остатъчна травма, които в конкретния случай са
установени по делото от заключението на съдебномедицинската експертиза на вещото
лице ортопед-травматолог д-р Т. Д..
Освен това, съдът преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило
произшествието, вида, характера и тежестта на травмите, възрастта на ищеца към
момента на настъпване на увреждането – 66 г., вида и характера на травмите –
контузия и подкожно кръвонасядане на главата - челно в дясно; счупване на втората
фаланга на I-ви пръст на дясната ръка, обстоятелството, че интензитета на болката е
била значителна непосредствено след инцидента за около 6-7 дни, а също така и след
сваляне на гипсовата шина и започване раздвижване на ръката за около 14-15 дни,
болки с умерен интензитет след този период за около 15 - 20 дни, болки с малък
интензитет след втория месец от инцидента, обстоятелството, че ищцата може да
изпитва болки и понастоящем при по-голямо и по-интензивно натоварване, при
влажно и студено време, видимата деформация на пръста, болката при натиск,
обстоятелството, че движения са в обем по-малък от нормата с 20%, както и
необходимостта от оперативно лечение за изваждане на костния откъс от фалангата,
който е останал от счупената кост, обществено –икономическите условия към момента
на инцидента -04.07.2023г., съдът намира, че сумата от 26 000 лв., представлява
справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от
травмите вследствие настъпилата злополука.
По възражението за съпричиняване:
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и недоказано
възражението на ответника за наличието на съпричиняване от страна на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Обективният характер на
съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в ППВС №17/1963 г. – т.7, което
има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С
цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за
съдилищата в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване,
като се преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и
настъпилия вредоносен резултат. Както в т. 7 на ППВС № 17/63 г., така и в редица
постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение № 154/10.10.2017
г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009
г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО,
решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от 28.02.2012 г., по т.
д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн. други) е прието, че изводът за наличие на
съпричиняване на вредата не може да почива на предположения.
В рамките на съдебното дирене пред настоящата инстанция ответникът, чиято
е доказателствената тежест за това, не се ангажира доказателства за установяване, че
ищцата се е придвижвала невнимателно и без нужната житейска предпазливост. По
делото не са ангажирани никакви доказателства, установяващи поведение от страна на
ищцата, с което да е допринесла за настъпване на вредите – същата, вървейки по
тротоара, стъпва в дупка на тротоара, който е предназначен за безопасно и удобно
7
придвижване на пешеходци, поради което съдът намира възражението за
неоснователно.
Предвид изложеното, не се установи ищецът да се е движил неправомерно,
респ. не се установи наличието на причинна връзка между соченото от ответника
нарушение и настъпилото за ищеца увреждане.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Според чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължение за непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана. За задължението за обезщетение за
неимуществени вреди на ищеца следва да се присъди законната лихва от датата на
увреждането – 04.07.2023г.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцата, същата е освободена от
заплащане на държавна такса.
С оглед изхода на спора на адв. С. Н. -САК, за осъщественото безплатно
процесуално представителство съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА, се следва адвокатско
възнаграждение в размер на 2 730 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът дължи заплащане на държавна такса
в размер на 1040 лв., както и сумата от 850 лв. представляваща разноски платени от
бюджета на съда.
Воден от гореизложеното, Софийски градски съд, ГО, I -7 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, ЕИК ******* с адрес: гр. С., ул. *******, да з
а п л а т и на М. Д. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С., бул. „*******, чрез
адв. С. Н. на основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, сумата от 26 000 /двадесет и шест
хиляди/лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди –
болки и страдания от телесно увреждане в резултат на настъпила на 04.07.2023г. в гр.
С., злополука – падане на тротоар с нарушена повърхност, ведно със законната лихва
считано от 04.07.2023г. до окончателното заплащане.
ОСЪЖДА Столична община, адрес: гр. С., ул. *******, да заплати на адв. С.
Н. -САК, на основание чл.38, ал.2 от ЗА сумата в размер на 2 730 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение пред СГС.
ОСЪЖДА Столична община, адрес: гр. С., ул. ******* да заплати на
Софийски градски съд, на основание, чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса в размер на
1040 лв., както и сумата от 850 лв. представляваща съдебно- деловодни разноски
платени от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8