Решение по дело №81/2021 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 43
Дата: 21 юни 2021 г. (в сила от 14 юли 2021 г.)
Съдия: Станислав Иванов Цветков
Дело: 20214230200081
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 март 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Севлиево , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на осми юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Станислав Ив. Цветков
при участието на секретаря Рефузе Як. Османова
като разгледа докладваното от Станислав Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20214230200081 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
........................................................................................................................
Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 485871-F517091 от 19.12.2019 г. на
Началник на отдел „Оперативни дейности“ В.Търново в Централно управление на НАП, с
което на М. ИВ. СТ. от гр.Севлиево, ул.„****“ № 46А, ЕГН **********, за извършено
нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от
ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложено наказание глоба в размер от 500.00
/петстотин/ лева, като вместо него:
ПОСТАНОВИ: НАЛАГА на М. ИВ. СТ. от гр.Севлиево, ул.„****“ № 46А, ЕГН
**********, глоба в размер от 300.00 /триста/ лева за извършено нарушение по чл.7, ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС и на основание чл.185,
ал.2 от ЗДДС.
ОСЪЖДА М. ИВ. СТ. от гр.Севлиево, ул.„****“ № 46А, ЕГН **********, да заплати
на Централно управление на НАП София, сумата от 60.00 /шестдесет/ лв., съставляваща
направени по настоящото дело разноски за юрисконсулско възнаграждение.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, ЦУ на НАП, ЕИК: 1310631880291, да
заплати на адвокат Н. Й. Н. с адрес гр.Севлиево, ул.“Опълченска“ № 18, процесуален
представител на жалбоподателя М. ИВ. СТ., адвокатско възнаграждение в размер на 150.00
1
/Сто и петдесет/ лева на осн. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.8, ал.1, т.1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Жалбоподателят М. И. С. от гр.Севлиево е обжалвал наказателно постановление №
485871-F517091 от 19.12.2019 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ В.Търново в
Централно управление на НАП, с което за извършено нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС и на осно.ие чл.185, ал.2 от ЗДДС му е
наложено наказание глоба в размер от 500.00лева.В жалбата се твърди, че НП е неправилно,
незаконосъобразно и изготвено при нарушение на процесуалните правила, в подкрепа на
което се излагат подробно развити в същата съображения.
ИСКАНЕТО е съдът да отмени изцяло наказателното постановление, а в съдебно
заседание алтернативно към съда се отправя молба да намали размера на наложеното
наказание до предвидения от закона минимум.
Ответникът по жалбата, се явява представител при разглеждане на делото, който
оспорва жалбата и отправя искане същата да бъде оставена без уважение, а наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на
които съдът установи следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят М. И. С. живеел в гр.Севлиево, на ул.”***” № 46 А.Неговият баща –
И. M. С. бил регистриран като ЕТ „С. – И. С.“, чието седалище било на същият
адрес.Едноличният търговец стопанисвал търговски обект, находящ се в гр.Севлиево, на
ул.”***” № 46 А, непосредствено до панаирната площадка, който представлявал заведение
за хранене на открито.На 11.02.2019 г. бащата на жалб.С. починал.В последствие обаче
въпросното заведение продължило да функционира, като основно с неговата дейност се
занимавал жалб.С..На 13.10.2019 год., свид.Е. Т. Д. – инспектор по приходите при ЦУ на
НАП и свид.А. Ф. М. – старши инспектор по приходите в ТУ на НАП Дирекция „ФК“,
отдел „ОД“ В.Търново, извършвали контролна дейност в района на панаирната площадка в
гр.Севлиево, където се провеждало мероприятие по повод празника на града.В посоченото
по-горе заведение за хранене на отрито, били разположени 13 броя маси за хранене с около
50 броя столове, заградени с дървена ограда и навес над тях.Контролните органи решили
първоначално да извършат скрито наблюдение на въпросният обект, като целта им била да
установят дали при извършените продажби се издават фискални касови бележки.По време
на извършеното от тях наблюдение двамата инспектори установили, че жалб.М. И. С.
извършва в обекта продажби на месни продукти, които приготвял на скара, безалкохолни и
алкохолни напитки.Проверяващите констатирали, че при извършено плащане от страна на
клиентите на обекта жалб.С. не издава фискални бонове, нито касови бележки от кочан за
получените плащания.След като забелязали това обстоятелство контролните органи отишли
при него, легитимирали му се и поискали да покаже налично фискално устройство, както и
документи за него.Жалб.С. отказал да покаже на проверяващите фискално устройство и
твърдял, че не извършва продажби в обекта няма нищо общо с него.След като от страна на
проверяващите било изискано от него да представи документ за самоличност, жалб.С.
отказал да им съдейства, като не представил личната си карта и отказал да даде информация
за дейността на обекта, след което преустановил дейността, прибрал част от оборуд.ето и
напуснал мястото на проверката.Проверяващите се свързали с техният оперативен чентър и
поискали съдействие от органите на МВР за установя.е самоличността на укрилото се
лице.От оперативния дежурен при РУ МВР - Севлиево на мястото на проверката били
изпратени свид.Р. М. Х. и свид.Г. П. П., двамата служители на посоченото по-горе
полицейско управление.Тъй като гаража, в който било прибрано част от оборуд.ето бил
заключен, полицейските служители влезли през странична врата.След влизането провели
разговор с жена, за която установили, че е майката на жалб.С..Последната се свързала по
телефона със сина си – жалб.С. и го убедила да се върне на мястото на проверката.При
завръщането му жалб.С. първоначално влязъл в пререкание със служителите на НАП, след
което им предоставил личната си карта, от която се установили трите му имена и
постоянния му адрес в гр.Севлиево, ул.„***“ № 46А.Резултатите от извършената проверка
от контролните органи били отразени от тях в Протокол за извършена проверка № 0364062
от същата дата.Препис от протокола бил връчен на жалбоподателя, като преди това той
записал в графата за възражения, че при направената проверка служителите на НАП не се
легитимирали, че направили това след като дошли полицаите и че въпросният обект е скара
за домашна употреба.С посоченият по-горе протокол, на осн. чл.13, ал.1 и чл.37, ал.3 от
1
ДОПК било наредено жалб.С. да се яви на 17.10.2019 г. в 13.00ч. в ТД на НАП В.Търново за
съставяне на АУАН.В протокола е отразено също така, че при неявя.е ще бъде съставен
АУАН по чл.40, ал.2 от ЗАНН.
На 17.10.2019 г. жалб.С. се явил в сградата на ТД на НАП В.Търново и на същата
дата свид.Е. Т. Д., в присъствието на свид.А. Ф. М., съставил против М. И. С. от
гр.Севлиево, ул.”***” № 46, вх.А, ЕГН **********, АУАН № F517085, за това, че на
13.10.2019 г., в 16.00 часа е извършена проверка от СИП А. Ф. М. и ИП Е. Т. Д. относно
спаз.е на данъчното законодателство на търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41 от
ДР на ЗДДС – заведение за хранене на открито, находящ се в гр.Севлиево, ул.“***“,
разположен на улицата, непосредствено срещу жилищна сграда с адрес гр.Севлиево,
ул.“***“ № 46А, стопанис. от М. И. С. с ЕГН: **********.Проверя.ият обект представлява
разположени на ул.“***“ 13 броя маси за хранене с около 50 броя столове, заградени с
дървена ограда и навес над тях.При извършено наблюдение на търговския обект от
проверяващия екип на 13.10.2019 г. е установено, че лицето М. И. С. извършва продажби от
обекта – заведение за хранена на ул.“***“, като след извършено плащане от страна на
клиентите М. И. С. не издава фискални бонове, нито касови бележки от кочан за получените
плащания.След легитимация на органа по приходите на лицето М. И. С. и запит.е дали в
обекта има налично ФУ и документ от и във връзка с него, лицето, което се представи, че
отговаря за обекта – М. И. С. отговори, че няма ФУ и, че не извършва търговска
дейност.След поиск.е на документ за самоличност от него, лицето отказва съдействие, като
не представи такъв документ, отказа да даде информация за дейността на обекта,
преустанови дейността на обекта, прибра част от оборуд.ето в гараж, непосредствено до ТО,
който се оказа, че е негов и напусна мястото на проверката.Органът по приходите изиска
съдействие от органите на МВР за установя.е самоличността на укрилото се лице.Такова
съдействие се оказа, като на място на проверката пристигна екип на РУ Севлиево, ОДМВР
Габрово – младши инспектор Г. П. П. и младши инспектор Р. М. Х., които установиха
самоличността на лицето – М. И. С. с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр.Севлиево,
ул.“***“ № 46 А, осъществиха телефонен разговор с него и го убедиха да се върне на място
на проверката.Лицето М. И. С. дойде на мястото на проверката и се легитимира, но отказа
съдействие за информация относно дейността на търговският обект, твърдейки, че не знае на
кого е, като в последствие смени тезата си, че го ползва за собствени нужди.Установи се, че
в жилището, пред което е разположен търговският обект и в чиито гараж се прибра част от
оборуд.ето и регистриран по постоянен адрес М. И. С..При проверка в информационната
система на НАП е установено, че няма данни за регистрирано в НАП ФУ за горепосоченият
обект, на което да се отчитат оборотите от извършените продажби.
От констатациите следва, че на 13.10.2019 г. лицето М. И. С. с ЕГН **********,
извършва търговска дейност в качеството си на физическо лице и стопанисва търговски
обект – заведение за хранене, находящ се в гр.Севлиево, ул.“***“, разположен на улицата
непосредствено срещу жилищна сграда с адрес гр.Севлиево, ул.“***“ № 46 А.М. И. С. с ЕГН
**********, в качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
МФ не е спазило реда и начина за въвеждане в експлоатация и регистрация в Национална
агенция за приходите на фискални устройства.Задълженото лице М. И. С. с ЕГН **********
не е изпълнило задължението си да монтира, въведе в експлоатация и използва
регистрирано в НАП ФУ от датата на започ.е на дейността на обекта, установи
дистанционна връзка и подава данни към НАП, с което е нарушил чл.7, ал.1 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС.Препис от АУАН е връчен на
жалбоподателя срещу подпис на същата дата - 17.10.2019 г.След запозна.е със съдържанието
му е отразил в акта, че на 13.10.2019 г. бил пред дома си по постоянния си адрес и
приготвял скара, тъй като имал гости.След запит.е от двама души, които не се легитимирали
със служебни карти и го попитали къде е касовият апарат, същият им отговорил, че нямал,
защото не извършвал продажби на други лица и не е вземал пари. Обяснил също, че
приготвената скара е за домашни нужди, а не за продажба.Възражения от страна на жалб.С.
не са направени в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжал.ото наказателно
постановление на Началник на отдел „Оперативни дейности“ В.Търново в Централно
управление на НАП с № 485871-F517091 от 19.12.2019 г.Същото е издадено против М. И. С.
от гр.Севлиево, ул.”***” № 46, вх.А, ЕГН **********.Административно-наказващият орган
/ АНО / е преповторил фактическите констатации на актосъставителя.В заключение е приел,
2
че от така изложените констатации следва, че на 13.10.2019 г. лицето М. И. С. с ЕГН
**********, извършва търговска дейност в качеството си на физическо лице и стопанисва
търговски обект – заведение за хранене, находящ се в гр.Севлиево, ул.“***“, разположен на
улицата непосредствено срещу жилищна сграда с адрес гр.Севлиево, ул.“***“ № 46 А.М. И.
С. с ЕГН **********, в качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. на МФ не е спазило реда и начина за въвеждане в експлоатация и
регистрация в НАП на фискални устройства.Задълженото лице М. И. С. с ЕГН **********,
не е изпълнило задължението си да монтира, въведе в експлоатация и използва
регистрирано в НАП ФУ от датата на започ.е на дейността на обекта, установи
дистанционна връзка и подава данни към НАП.Наказващият орган е счел, че е извършено
нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, че
установеното в акта нарушение се потвърждава от приложените доказателства, срещу
АУАН е направено възражение, което е разгледано и преценено за неоснователно и, че не са
налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН, за което на осно.ие чл.185, ал.2 от
ЗДДС е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 500.00лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията
на свидетелите Е. Т. Д., А. Ф. М., Г. П. П. и Р. М. Х., съпоставени с писмените доказателства
– Протокол за извършена проверка сер. АА, № 0364062/13.10.2019 г. и снимков материал
към него; АУАН № F517091 от 17.10.2019 г.; НП № 485871-F517091 от 19.12.2019 г.;
Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 год. на Изп.Директор на НАП; Справка от търговският
регистър за актуалното състояние на ЕТ „С.-И. С.” Севлиево; Карта за идентификация и
Удостоверение за наследници.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните изводи:
Препис от обжал.ото наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на
17.06.2020 г.Жалбата е заведена в деловодството на ТД на НАП В.Търново на 23.06.2020 г.,
тоест в законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа
по същество.
НП е издадено от компетентен орган, оправомощен за това предвид заеманото от него
длъжностно качество и представеното заверено копие от Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018
год. на Изп.Директор на НАП.АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по
силата на чл.193, ал.2 от ЗДДС и чл.60 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, предвид заеманото
от него длъжностно качество.
АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП са за извършено нарушение
на разпоредбите на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4, т.1
от ЗДДС.Разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредбата, в редакцията й към момента на
осъществя.е на твърдяното нарушение и съставянето на АУАН, гласи следното: „Лицата по
чл.3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП
ФУ/ИАСУТД от датата на започ.е на дейността на обекта”.Съгласно чл.3 от Наредбата:
„Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извърш.ите от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез изда.е на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност
по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод,
извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извърш.е на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за
пощенските услуги”. Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС: Министърът на
финансите издава наредба, с която се определят: условията, редът и начинът за одобря.е или
отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация,
отчитане, съхраня.е на документи, изда.и от/във връзка с фискално устройство и
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност”.
Административно-наказващият орган на осн. чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложил на
жалбоподателя С. глоба в размер на 500.00лева.Текста на посочената разпоредба гласи
следното: Извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извърш.ето на
нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена
3
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000
лв.Когато нарушението не води до неотразя.е на приходи, се налагат санкциите по ал.1.”.
Жалбоподателят, редовно призо., не се явява в съдебно заседание, явява се негов
процесуален представител, който поддържа жалбата и искането за отмяна на НП, а
алтернативно отправя молба размерът на наложената глоба да бъде намален до предвидения
от закона минимум.В жалбата се твърди, че НП е неправилно, незаконосъобразно и
издадено при нарушение на процесуалните правила, в подкрепа на което се излагат
подробно развити в същата съображения, които се поддържат в съдебно заседание.
Оспорва се на първо място фактическата обстановка, изложена в АУАН и НП.Твърди
се, че жалбоподателят не е осъществил състава на нарушението, за което е ангажирана
административно-наказателната му отговорност.Жалб.С. излага твърдението, че на
въпросната дата действително бил пред дома си, където приготвял скара в очак.е на негови
гости.Оспорва се и констатацията, че е извършвал продажби, както и, че мястото, на което
се намирал представлява търговски обект.В съдебно заседание от страна на процесуалният
представител се излага твърдението, че след смъртта на бащата на жалб.С., на чието име бил
регистриран едноличният търговец никой от неговите наследници не бил приел фирмата му.
Съдът не споделя така изложените твърдения.За да е осъществен състава на
нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалб.С.
следва да е установено по безспорен и несъмнен начин, че наказаното лице е извършвало
продажби в или от търговски обект, без да издава фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД.Съдът намира, че в случая това обстоятелство е установено по
безспорен и несъмнен начин.От показанията на двамата служители на НАП, както и тези на
полицейските служители по безспорен и несъмнен начин се установява, че на посочената в
акта и НП контролните органи по приходите са извършвали скрито наблюдение на обекта, в
който жалбоподателят лично продавал на различни лица приготвените от него продукти на
скара, както и безалкохолни и алкохолни напитки, поставени в хладилна витрина, намираща
се в обекта, без да издава фискални касови бележки на клиентите.Основният спор в случая е
дали обекта, от който са били извърш.и продажбите съставлява търговски обект.Съдът
счита, че този обект безспорно е търговски, тъй като това се установява по категоричен
начин от показанията на проверяващите и на полицейските служители, както и от
обстоятелството, че на територията на обекта е имало разположени 13 маси за хранене с
около 50 броя столове, заградени с дървена ограда и навес над тях и че на хладилната
витрина е бил поставен Ценоразпис за прода.ите в обекта храни – приготвени на скара
кебапчета, кюфтета, шишчета от свинско и пилешко месо, пърленки, салати, пържени
картофи, бира и безалкохолни напитки.Наличието на ценоразпис, както и това, че
проверяващите са наблюдавали извърш.ите от жалбоподателя продажби на описаните в него
храни и напитки, по безспорен начин установява, че обектът е търговски.В тази връзка съдът
взема предвид и показанията на полицейските служители, които заявяват, че познават обекта
от дълго време, тъй като там се предлагали храни, приготвяни на скара, и напитки, обичайно
в петъчен ден, когато се провежда традиционния пазар, така наречение битак в
гр.Севлиево.Търговският обект се намира точно на това място, а и не без значение е факта,
че нарушението е извършено по време на провеждащия се ежегодно Есенен севлиевски
панаир, известен с наличието на множество скари и заведения на открито.В тази връзка
следва да се отбележи, че възражението на жалбоподателя, направено от него при състя.е на
АУАН, че въпросният ден приготвял храна за свои гости, е изцяло голословно, звучи твърде
несериозно и е недоказано, още повече, че от показанията на проверяващите по безспорен
начин се установява, че те са възприели жалбоподателя да извършва продажби на храни и
напитки, да получава пари от клиенти за тях, без да издава касов бон за продажбите и
наличието на клиенти на заведението, седнали на масите да се хранят при започ.е на
4
проверката, които си тръгнали веднага след това.Безспорно е и обстоятелството, че в
търговския обект е нямало фискално устройство, на което да се отчитат извършените
продажби от страна на жалбоподателя, което обстоятелство не се и оспорва от него.Не може
да бъде споделено и твърдението, че търговският обект от месеци бил преустановил
дейността си поради смъртта на бащата на жалбоподателят.Това твърдение се опровергава
както от показанията на инспекторите по приходите, така и от тези на полицейските
служители.
При така установената фактическа обстановка и въз основа на гореизложеното, съдът
намира за доказано по несъмнен начин, че жалбоподателят, както от обективна, така и от
субективна страна е осъществил състава на нарушението по чл.7, ал.1 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, за което е санкциониран с
относимата разпоредба по чл.185, ал.2 от ЗДДС.
Както вече бе отбелязано по-горе, в съдебно заседание, алтернативно към съда, се
отправя искане да намали размера на наложената глоба до размера на предвидения в закона
минимум.По преценка на съда, наложената глоба не е съобразена с разпоредбите на чл.27 от
ЗАНН и е определена в завишен размер.По делото няма данни за други тежки, извършени от
жалбоподателя нарушения на данъчното законодателство.В случая АНО не е изложил
каквито и да било мотиви за налагане на санкция в завишен размер.Настоящият съдебен
състав намира, че извършеното нарушение не се отличава с по-висока степен на обществена
опасност в сравнение с други подобни случаи.Нарушението се явява първо за жалбоподателя
и няма данни до момента на същия да са налагани санкции за други подобни нарушения.Ето
защо, съдът намира, че наказателното постановление следва да се измени, като се намали
размерът на наложената санкция от 500.00 лева на 300.00 лева, а в останалата част - да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че защитата на жалбоподателя е
осъществена от адвокат, на когото същият не е заплатил адвокатско възнаграждение поради
затрудненото си материално положение, съдът следва да определи дължимото адвокатско
възнаграждение съобразно чл.8, ал.1, т.1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения съразмерно на изменената част на глобата.Това
възнаграждение съдът определя в размер на 150,00 лева.От своя страна жалбоподателят
дължи на наказващия орган разноски за юрисконсултско възнаграждение съразмерно на
намалената част на санкцията, което съдът определя в размер на 60,00 лева.
5