№ 1
гр. Свиленград , 15.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети декември, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
Секретар:Ангелина Н. Добрева
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20205620100501 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл.109, ал.1 от ЗС.
Ищците Ц. Г. Д., М. А. Т. и П. А. К. искат от съда да осъди ответника
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД да премахне за своя сметка
разпределителна касета, с намиращите се в нея ел. съоръжения и средства за
търговско измерване на трети лица, от имот на ищците, находящ се в
гр.Свиленград на ул. ”Преображенско въстание” № 13.
Ищците твърдят, че като наследници на А.П.Д., починал на 08.10.2010г.,
са придобили в съсобственост следния недвижим имот: Поземлен имот с
идентификатор 65677.701.882 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-107/ 13.12.2016г.
на Изп. директор на АГКК, с адрес: гр. Свиленград, ул. ”Преображенско
въстание” № 13, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен
план: 882, квартал 43, парцел VIII, ведно с построените в имота Сграда с
идентификатор 65677.701.882.1, със застроена площ 33 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: хангар, депо, гараж; Сграда с идентификатор
65677.701.882.2, със застроена площ 196 кв.м., брой етажи: 2, предназначение:
жилищна сграда, еднофамилна; Сграда с идентификатор 65677.701.882.3, със
застроена площ 106 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда,
еднофамилна; при съседи: 65677.701.880, 65677.701.881, 65677.701.9216,
65677.701.883, 65677.701.887, 65677.701.879.
1
Твърдят, че преди около девет години на предната стена на жилищната
сграда с идентификатор 65677.701.882.2, разположена с лице към улица
”Преображенско въстание”, била поставена разпределителна касета, с
намиращи се в нея ел. съоръжения и средства за търговско измерване, която
обслужвала не ищците, а трети лица – собственици на съседни сгради,
находящи се на същата улица в гр. Свиленград. За поставянето й не било
искано съгласието на ищците и монтажът бил извършен без такова съгласие.
Поставената разпределителна касета пречила на ищците да упражняват
в пълен обем правото си на собственост, тъй като тя ограничавала достъпа им
до лицевата стена на сградата, заета от касетата. От тежестта на касетата
стената започнала да се руши. Между стената и касетата, която не прилягала
плътно, имало процеп, който при дъжд или вятър допълнително рушал
стената. Освен това, нарушавал се естетичния вид на сградата, тъй като вида
на касетата не съответствал на мазилката на сградата. Ищците извършили
цялостно външно саниране на сградата, но частта от стената, върху която била
поставена разпределителната касета, не могли да санират, поради липса на
достъп до нея.
На 18.03.2020г. ищецът Ц. Г. Д. поискала от ответника, със заявление с
вх.рег. № 8657513, да бъде преместена за сметка на дружеството поставената
на стената на къщата й разпределителна касета, която не се ползвала от нея,
за да довърши санирането.
С писмо с изх.№ 8657513-1-23/31.03.2020г. ответното дружество
уведомило ищеца Ц. Г. Д., че посочената разпределителна касета била
монтирана на граница на собственост, а исканото изместване на
съществуващо съоръжение можело да бъде реализирано съгласно условията
на чл.73 от Закона за устройство на територията, като съответната промяна се
извърши за сметка на възложителя след съгласуване на проекта с
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД и съответната община.
Ищците не били съгласни преместването да се извърши за тяхна сметка,
при положение, че външната разпределителна касета не обслужвала техния
имот, а била поставена на стената на собствената им сграда, без тяхното
съгласие и знание.
Ищците считат, че с поставянето и обслужването на разпределителна
касета от страна на ответника неоснователно се нарушава правото им на
собственост върху сградата, тъй като не можели да го упражняват
пълноценно. Чрез писмения отговор ответното дружество отказвало на
практика доброволно, само и за своя сметка да премахне от имота на ищците
разпределителната касета. Монтажът на касетата на стената на жилищната
сграда на ищците бил незаконосъобразен - в нарушение на правилата на
Закона за енергетиката и Наредба № 6 /09.06.2004 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната електрически мрежи.
2
Поради изложеното, ищците искат от съда да уважи предявения иск с
правна квалификация чл.109 от ЗС и да им присъди направените по делото
разноски.
В едномесечния срок по чл.131, ал.1 ГПК от ответника е постъпил
отговор, с който оспорва предявените искове.
Ответникът оспорва твърдението на ищците, че „Електроразпределение
ЮГ“ ЕАД е монтирало описаната в исковата молба разпределителна касета
НН в или на имота на ищците - сграда с идентификатор 65677.701.882.2;
оспорва всяко твърдение, според което монтажът на разпределителната касета
е извършен в нарушение на законовите разпоредби; оспорва твърдението, че
разпределителната касета е монтирана преди около девет години; оспорва и
твърденията, че „Електроразпределение Юг“ ЕАД е извършило каквито и да
било действия, които огрничават упражняването на правото на собственост на
ищците в пълен обем; оспорва също, че в разпределителната касета са
монтирани електромери на трети лица.
Ответникът твърди, че при извършен от служители на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД оглед на процесната разпределителна
касета, било установено, че същата е монтирана на бетонов фундамент,
находящ се на тротоара, представляващ публична общинска собственост.
Разпределителната касета била монтирана преди 1999 година. Тя била част от
мрежа ниско напрежение в град Свиленград и като такава била поставена при
спазване на техническите и градоустройствени правила и норми, действащи
към момента на изграждането й, а именно: Закон за електростопанството
/обн. ДВ, бр.95 т 12.12.1975г., отм. бр.64 от 16.07.1999г./ и Правилник за
прилагане на Закона за електростопанството, приет с ПМС № 62 от 1976г.
/обн.ДВ, бр.72 от 07.09.1976г., отм. бр.31 от 14.04.2000г./. Към настоящия
момент касетата отговаряла на и се експлоатирала съобразно действащата
нормативна уредба. При влизане в сила на Закона за енергетиката и
енергийната ефективност /ЗЕЕЕ/ от 1999г. /отм./ процесното съоръжение
съществувало, така че се считало за енергиен обект, за който на основание
чл.60, ал.2 от ЗЕЕЕ бил възникнал законов сервитут, запазил действието си на
основание пар.26, ал.1 от ПЗР на ЗЕ. Установеният със закона сервитут
потвърждавал, че не е налице неоснователно действие, поради което и
предявеният иск по чл.109 от ЗС следвало да бъде отхвърлен. Заедно с
преминаването на собствеността на енергийния обект в полза на ответното
дружество преминало и законовото сервитутно право по чл.60, ал.2, т.1 от
ЗЕЕЕ /отм./, даващо право да бъде ограничена, в обичайните за
експлоатацията на енергийния обект параметри, собствеността на лица,
притежаващи право на собственост в имота, където касетата е поставена. С
пар.1, т.23 от ЗЕ, респ. пар.1, т.17 от ЗЕЕЕ /отм./, било дадено определение на
„енергиен обект“, какъвто била процесната касета.
В обобщение, ответникът счита, че не са налице предпоставките за
уважаване на иска по чл.109 от ЗС, тъй като в случая не е извършил
3
противоправно действие или такова без право основание, а напротив: като
електроразпределително предприятие, лицензиант за процесната територия, в
полза на същото бил възникнал законов сервитут на основание чл.60, ал.2 от
ЗЕЕЕ /отм./, запазил действието си на основание пар.26, ал.1 от ПЗР на ЗЕ по
повод поставянето и обслужването на процесната разпределителната касета,
която представлявала енергиен обект по смисъла на пар.1, т.23 от ЗЕ.
Предвид изложеното, ответникът иска от съда да отхвърли иска и да му
присъди направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, установи
от фактическа страна следното:
Ищците са наследници по закон на А.П.Д., починал на 08.10.2010г.,
видно от представено Удостоверение за наследници с изх. №
632/17.08.2020г., издадено от Община Свиленград, като Ц. Г. Д. е негова
преживяла съпруга, а М. А. Т. и П. А. К. – негови дъщери.
Наследодателят на ищците е бил собственик на дворно място, ведно с
простроените в него сгради, находящо се в гр. Свиленград, видно от
представените Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
наследство № 186, том I, дело № 882/1991г. и Нотариален акт за собственост
на недвижим имот, придобит по давност и наследство № 95, том IV, дело №
930/1996г., двата по описа на РС – Свиленград. Видно от скица на поземлен
имот № 15-762012-21.08.2020г., издадена от СГКК – гр. Хасково,
наследствения на ищците недвожим имот е заснет по действащата
кадастрална карта и кадастрални регистри /КККР/ на гр. Свиленград като
Поземлен имот с идентификатор 65677.701.882 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-
107/ 13.12.2016г. на Изп. директор на АГКК, с адрес: гр. Свиленград, ул.
”Преображенско въстание” № 13, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), с
номер по предходен план: 882, квартал 43, парцел VIII, ведно с построените в
имота Сграда с идентификатор 65677.701.882.1, със застроена площ 33 кв.м.,
брой етажи: 1, предназначение: хангар, депо, гараж; Сграда с идентификатор
65677.701.882.2, със застроена площ 196 кв.м., брой етажи: 2, предназначение:
жилищна сграда, еднофамилна; Сграда с идентификатор 65677.701.882.3, със
застроена площ 106 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда,
еднофамилна; при съседи: 65677.701.880, 65677.701.881, 65677.701.9216,
65677.701.883, 65677.701.887, 65677.701.879.
С молба от 11.03.2020г. ищцата Ц. Г. Д. е поискала от ответното
дружество „да бъде преместен трансформатор за трифазен ток, поставен на
стената на къщата й“, за да може да довърши санирането на сградата.
С писмо от 31.03.2020г. ответникът „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД е
отговорил на ищцата Ц. Г. Д., че въпросната разпределителна касета е
монтирана на граница на собственост, а исканото преместване може да бъде
4
извършено по реда на ЗУТ за сметка на възложителя, след съгласуване на
проекта с ответното дружество и с Общината.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, от заключението
на която се установява, че процесната разпределителна касета е монтирана
върху бетонен фундамент, на тротоарната част на ул. „Преображенско
възстание“ № 13 в гр. Свиленград, т.е. не е в имота на ищците и не на стената
на сградата им. Видно от заключението, съоръжението се намира на
отстояние на 5 см. от имотната и регулационна линия, като е било поставено
на 31.01.1998г., при спазване на приложимите към този момент технически и
градоустройствени правила и норми. Вещото лице е посочило в заключението
си, че съоръжението не обслужва имота на ищците.
Констатациите в заключението се подкрепят и от показанията на
разпитаните по делото свидетели.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна
съдат достигна да следните изводи:
За да бъде уважен иска по чл.109 от ЗС, с който съдът дава търсената
защита за нарушеното право на собственост от всяко неоснователно действие,
което пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем,
собственикът следва да установи кое е действието, което препятства
упражняване правото на собственост, кой е автора на това действие и в какво
се състои нарушението. Т.е., изисква се установяване на действието и
съществуването му в рамките на висящия процес, както и наличието на
връзката между конкретното неоснователно действие на ответника и обема на
препятстване упражняване правото на собственост на ищеца от тези действия.
Както се приема още с ТР № 31/84 г. ОСГК на ВС неоснователното действие
следва да е такова, че да създава пречки за ползване на собствената вещ.
Действително, правото на собственост е абсолютно вещно право, което
гарантира на титуляра му възможността да се изисква от всеки правен субект
поведение, с което да не се препятства или затруднява упражняването на
правото на собственост от гледна точка на правомощията на собственика да
владее, ползва и се разпорежда с обекта на собствеността, както да изисква
поведение, с което да не се нарушава, уврежда или унищожава обекта на
собствеността.
В определени хипотези обаче собственикът, в името на търсен от
законодателя баланс между обществен и личен /частен/ интерес, търпи
ограничения при упражняване правото си на собственост в пълен обем, в
рамките на разумното ползване от страна на други правни субекти.
Сервитутното право е ограничено вещно право и може да бъде сервитут
на преминаване, респ. на ползване на водоизточник и др. по отношение на
чужд имот - аргумент от чл.55 от ЗС. В законовите сервитути е включен и
сервитутът в полза на енергийното предприятие да държи в чужд имот
5
енергиен обект, изграден преди месец юли 1999 година, т.е. преди влизане в
сила на Закона за енергетиката и енергийната ефективност /ЗЕЕЕ/ – пар. 26 от
ПР на Закона за енергетиката и чл.60, ал.2, т.1 от ЗЕЕЕ.
По делото е безспорно установено, че ищците, въз основа на
наследяване, на 08.10.2000г. са станали собственици на дворно място, ведно с
построените в него сгради, находящи се в гр. Свиленград, на ул.
„Преображенско възстание“ № 13. Установено е също, че на тротоара на тази
улица, в непосредствена близост до жилищната сграда на ищците, е
монтирана разпределителна касета, която не обслужват обекта на ищците. От
разпита на свидетеля Трифон Делчев Камберов се установява, че поради
местонахождението на това съоръжение – в близост до стената на сградата на
ищците, мазилката на същата е опадала и тя не може да бъде измазана.
Установено е по делото и обстоятелството, че собственик на процесната
разпределителна касета е ответното дружество, а тя е монтирана през 1998
година, при спазване на нормативните изисквания за изграждането й.
Следователно, разпределителната касета е била изградена при действие
на Закона за електростопанството и е съставлявала държавна собственост.
При влизане в сила на ЗЕЕЕ от 1999 г. /отм./ § 1, т. 17, респективно § 1, т. 23
от ЗЕ, това съоръжение е съществувало и се счита енергиен обект, за който на
основание чл.60, ал.2 от ЗЕЕЕ е възникнал сервитут, запазил действието си на
основание § 26, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ. При закупуване на обекта по
приватизацията, ищецът не е придобил правото на собственост върху касетите
на основание § 67, т. 9 от ПЗР на ЗЕЕЕ /отм./ Установеният със закона
сервитут задължава собственика да държи в имота си разпределителните
касети.
С Решение № 454 от 14.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 467/2012 г., I г. о.,
ГК, е даден отговор на въпроса: Дали във всички случаи енергиен обект се
ползва със законово определен сервитут и конкретно възниква ли такъв и в
случаите, когато се нарушават строителни правила и норми за изграждане на
обекта, за отстояние и за безопасност. Съгласно решението, за да се приеме,
че енергиен обект е съществуващ и заварен от Закона за енергетиката следва
запазването му да отговаря на строителните правила и норми и на правилата
за безопасност. Установеният със закон сервитут е правна възможност, която
възниква само при спазване на законовите изисквания за изграждането му и
нормите за безопасност. Ако те не са спазени, не възниква сервитут и
изграденият обект смущава правото на собственост. В случая се установи, че
те са спазени, така че е налице установен законов сервитут, респ. не е налице
неоснователно действие от страна на ответника.
Предвид горното, иска по чл. 109 от ЗС се явява неоснователен и следва
да се отхвърли
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника
следва да се присъдят направените разноски в размер на 500 лв., от които 200
6
лв. – за СТЕ и 300 лв.- за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. Г. Д., с ЕГН: **********, М. А. Т., с
ЕГН: **********, и П. А. К., с ЕГН: **********, трите с адрес за
призоваване: гр. Свиленград, ул. „Георги Скрижовски“ № 1, офис 5 – чрез
адв. Капасъзова, против „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ № 37, иск с правно основание чл.109, ал.1 от Закона за собствеността,
за премахване на разпределителна касета, с намиращите се в нея ел.
съоръжения и средства за търговско измерване на трети лица, от имот на
ищците, находящ се в гр.Свиленград на ул. ”Преображенско въстание” № 13.
ОСЪЖДА Ц. Г. Д., с ЕГН: **********, М. А. Т., с ЕГН: **********, и
П. А. К., с ЕГН: **********, трите с адрес за призоваване: гр. Свиленград, ул.
„Георги Скрижовски“ № 1, офис 5 – чрез адв. Капасъзова, да заплатят на
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, сумата 500 лв.
/петстотин лева/ - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен
съд - Хасково, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
7