№ 162
гр. Варна, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и четвърти
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Търговско дело №
20223100900602 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от Т. М. Ж.,
ЕГН **********, от гр. София, чрез адв. В. Ч., против А. П. А., ЕГН
**********, от ******, за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника отразените в изпълнителен лист
от 16.01.2012г. по ч.гр.д. № 59169/2011г. на СРС суми, както следва: сумата
от 85 995 евро (осемдесет и пет хиляди деветстотин деветдесет и пет евро),
дължима по силата на издаден на 06.07.2009 г. запис на заповед, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 21.12.2011г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че СРС е издал изпълнителен лист на 16.01.2012г. по
ч.гр.д. № 59169/2011г. на СРС, с което той е осъден да заплати на ответника
сумата от 85 995 евро, дължима по силата на издаден на 06.07.2009 г. запис на
заповед, с падеж 06.07.2010г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението - 21.12.2011г. до окончателното
й изплащане. На 09.01.2014г. А. А. е образувал изпълнително дело
№13/2014г. по описа на ЧСИ ***, по което ПДИ е била връчена на ищеца едва
през 2017г. Излага, че изпълнителното дело е прекратено на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Твърди, че не е направено възражение е срок срещу
1
издадената заповед за незабавно изпълнение по чл. 414 от ГПК, не се е
развило исково производство по установяване дължимостта на вземането, т.е.
то не е признато със сила на присъдено нещо. Поради това по отношение на
него не се прилага петгодишната погасителна давност по чл.117, ал.2 от ЗЗД.
Излага, че вземането произтича от запис на заповед, поради което се погасява
с тригодишната давност по чл.531, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл.537 от ТЗ от
падежа, т.е. от 06.07.2010г. От настъпване на падежа на 06.07.2010г. до
изтичане на посочения тригодишен давностен срок - 06.07.2013г. не е
предприето действие прекъсващо давността.
Ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва допустимостта
на иска и моли производството по делото да бъде прекратено.
В срока по чл.372 ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова
молба, с която оспорва възраженията на ответника.
В срока по чл.373 ГПК ответникът не е депозирал допълнителен
отговор.
С подадена преди съдебно заседание молба вх. №7434/23.03.2023г.
пълномощникът на ищеца адв. В. Ч. поддържа исковата молба и моли за
присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответникът се представлява от адв. П. В., който
моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. В представената
писмена защита вх. № 8161/31.03.2023г. по същество се излагат доводи за
неоснователност на иска.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно
и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за
установено от фактическа страна следното:
Представен е запис на заповед, издаден на 06.07.2009г. от Т. Ж., по
силата на който той се е задължил да заплати безусловно на А. А. сумата от
85 995 евро на падежа 06.07.2020г.
На 16.01.2012г. по ч.гр.д. № 59169/2011г. на СРС са издадени заповед за
изпълнение изпълнителен лист в полза на кредитор А. А. срещу длъжник Т.
Ж. за сумата от 85 995 евро, представляваща неизплатено задължение по
запис на заповед, издаден на 06.07.2009г., ведно със законната лихва върху
главницата от 21.12.2011г. до окончателното й изплащане.
2
Въз основа на изпълнителния лист на 09.01.2014г. е образувано
изпълнително дело №13/2014г. по описа на ЧСИ ***, по което ПДИ е била
връчена на ищеца на 27.03.2017г. На 22.08.2018г. е наложен запор върху
банковите сметки на Т. Ж. в Банка ДСК. На 24.08.2020г. е изпратено запорно
съобщение до работодателя на Т. Ж..
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Институтът на давността има за цел да постигне освобождаване от
облигационна обвързаност, основано на принципа за сигурност на
гражданския оборот. Става дума за правен факт, с който закона свързва
определено потестативно право и правни последици, а именно длъжникът по
едно задължение, станало изискуемо, и по което кредиторът в продължение
на повече от предвидения от законодателя период от време бездейства, да
може едностранно да наложи край на тази своя “вечна” задълженост.
Осъществяването на фактическия състав на давността - бездействие на
титуляря на правото в законоустановен срок и надлежното упражняване на
възражение за погасителна давност от носителя на задължението винаги са
свързани със защитата на конкретно субективно материално право, по
отношение на което се погасява правото на иск или на принудително
изпълнение. В конкретния случай правото на принудително изпълнение на
вземането на кредитора спрямо ищеца – длъжник е установено с влязла в сила
заповед за изпълнение, издадена по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д. №
59169/2011г. на СРС. Поканата за доброволно изпълнение е редовно връчена
на ищеца на 27.03.2017г. В двуседмичния срок от връчване на поканата за
доброволно изпълнение длъжникът не е подал възражение по чл.414 от ГПК,
поради което заповедта за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от
ГПК е влязла в сила. Вземанията по издадената заповед за изпълнение са
съдебно установени, поради което се погасяват с петгодишна давност (в този
смисъл определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС,
IV-то ГО; определение № 60818/15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2482/2021 г.,
IV г. о., ГК). С влизане в сила на заповедта за изпълнение са преклудирани
възраженията на длъжника по записа на заповед. Съдът следва да прецени
дали безспорното задължение на ищеца към ответника е погасено по давност.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
3
действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно
задължителните разяснения дадени с ТР 2/2013г. от 26.06.2015г., прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ):
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Разяснено е също така, че при изпълнителния процес давността с прекъсва
многократно – с предприемането на всеки изпълнителен способ.
Давността е прекъсната с влизането в сила на заповедта за изпълнение,
като от 11.04.2017г. е започнала да тече нова 5-годишна давност за вземането
по заповедта за изпълнение. Давността по отношение на процесното вземане е
прекъсната на 22.08.2018г., когато е наложен запор върху банковите сметки
на Т. Ж. в Банка ДСК, т.е. от 22.08.2018г. е започнала да тече нова 5-годишна
давност. Давността е прекъсната и с последващо изпълнително действие –
изпращане на запорно съобщение до работодателя на ищеца на 24.08.2020г.
Исковата е молба е предявена на 05.09.2022г. Към датата на
предявяване на иска давността не е изтекла, поради което искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на
ответника следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на
4216 лева заплатен адв. хонорар.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. М. Ж., ЕГН **********, от гр. София,
против А. П. А., ЕГН **********, от ******, иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищецът Т. М. Ж. не дължи на ответника А. П. А. отразените в изпълнителен
4
лист от 16.01.2012г. по ч.гр.д. № 59169/2011г. на СРС суми, поради
погасяването им по давност, както следва: сумата от 85995 евро (осемдесет и
пет хиляди деветстотин деветдесет и пет евро), дължима по силата на издаден
на 06.07.2009 г. запис на заповед, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 21.12.2011г. до
окончателното й изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА Т. М. Ж., ЕГН **********, от **********************,
ап.4 да заплати на А. П. А., ЕГН **********, от ******, местност
******************** сумата от 4216 лева (четири хиляди двеста и
шестнадесет лева), представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5