Р Е Ш Е Н И Е
Номер
1737 Година 10.11.2021 Град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд Бургас,
ХVІ-ти състав, на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и първа година,
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела ДРАГНЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин ЕНЧЕВ
2.Д. ГАЛЬОВ
Секретаря: К.
Л.
Прокурор: Андрей
Червеняков
като
разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен
характер дело номер 1991 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по касационна жалба на Д.Р.П. *** против решение № 270/30.06.2021г., постановено по н.а.х.д. № 2210/2021г.
по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 2519-202/02.10.2020г.
издадено от директора на ОД на МВР гр.Бургас. Счита решението за неправилно и
незаконосъобразно. Възразява за неправилна правна квалификация на деянието,
довела до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Счита, че са
налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на решението
и на издаденото наказателно постановление.
Ответникът – Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура
гр.Бургас дава становище за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно
решение.
Административен съд Бургас
намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по
чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд
Бургас е потвърдил наказателно
постановление №2519-202/02.10.2020г.,
издадено от директора на ОД на МВР гр.Бургас, с което на основание чл.209а,
ал.1 и ал.4, предл.2 от Закона за здравето (ЗЗ), за нарушение на чл.63, ал.1 от
ЗЗ, във връзка с т.I, подт.1 от заповед № РД-01-143/20.03.2020г. на министъра
на здравеопазването, извършено на 18.04.2020г., на касатора е наложено
административно наказание „глоба“ в размер от 300 лева. Съдът не е констатирал допуснати
съществени процесуални нарушения в проведеното административнонаказателно
производство. По същество е
намерил, че
извършеното деяние е съставомерно, тъй като на 18.04.2020г., към която дата е
съществувала непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от
епидемично разпространение на заразна болест - COVID-19, Д.П. е бил установен
да седи на пейка в градската градина пред бл.64 в ж.к.“Славейков“, въпреки
въведените противоепидемични мерки. Преценил е, че извършеното от лицето деяние
не представлява „маловажен случай“, по смисъла на чл.28 ЗАНН, с оглед на което
съдът е потвърдил наказателно постановление.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Неоснователни са възраженията на касатора за допуснати
съществени процесуални нарушения в проведеното административнонаказателно
производство, в частност неправилна правна квалификация на установеното деяние.
Административнонаказателната отговорност на лицето е
ангажирана на основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ, който в редакцията му, действала
към момента на извършване на нарушението (ДВ, бр.34 от 2020г., в сила от
9.04.2020г.), предвижда административно наказание глоба от 300 до 1 000 лв. за
нарушаване или неизпълнение на въведени с акт на министъра на здравеопазването
или на директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по
чл.63, ал.1 или ал.2, освен ако деянието не съставлява престъпление. Съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗЗ (прил.ред., ДВ, бр.28 от 2020г., в сила от
13.03.2020г.), при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на
здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или
на отделен регион. Видно от съставения АУАН, подписан от лицето без възражения
и в НП е посочена заповед №РД-01-143/20.03.2020г. на министъра на
здравеопазването, с която съгласно т.I, подт.1 се преустановяват
посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения
на открити и закрити обществени места. В
този смисъл правото на защита на наказаното лице не е било ограничено до степен
да не може да разбере какво нарушение му се вменява, още повече, че то се
защитава срещу фактите, а не срещу правната им квалификация.
Данните от административната преписка сочат, че на
посочената дата Д.П. е установен от контролни длъжностни лица
при ОД на МВР гр.Бургас да стои на пейка в градска градина в ж.к.Славейков в
компанията на други лица, като непосредствените възприятия на контролните
длъжностни лица сочат на 10 лица на видима възраст около 20 години, седнали на
пейка в непосредствена близост един до друг. Това обстоятелство не се оспорва от касатора и сочи на
неизпълнение на задължението за спазване на противоепидемичните мерки, въведени
с акт по чл.63, ал.1 от ЗЗ, поради което законосъобразно е ангажирана
отговорността му на соченото основание.
Правилно районният съд е преценил, че не са налице
предпоставки за квалифициране на установеното нарушение като „маловажен
случай“. В разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание,
като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно
решение №1 от 12.12.2007г. на ВКС, преценката на административния орган за
маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол.
Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени наказателното
постановление поради издаването му в противоречие със закона. За да се прецени
дали един случай е маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл.11 ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 НК.
В случая не
се установява по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от същия вид и липсата на
умисъл в деянието. Нарушената заповед е издадена в условията на световна
пандемия, застрашаваща живота и здравето на хората, поради което неизпълнението
на задължението за спазване въведените противоепидемични мерки, няма основание
да бъде считано за маловажно, а в тази насока, следва да се отчитат конкретните
обстоятелства при извършване на деянието. Целта на въведените със
заповедта ограниченията е да се намали риска от разпространение на заразявания,
поради което е и забранено посещението паркове, градски градини, спортни и
детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места т.е касае се
за общодостъпни
места и такива предназначени за обществено ползване, където би могло да се
съберат множество хора. Д.П. е бил установен в градска градина, седнал
на пейка в компанията и в непосредствена близост на група от около десет лица,
пренебрегвайки забраната въведена с противоепидемичните мерки. С посещението на
посочената градина и наличието на множество лице в непосредствена близост до касатора,
се поставят в опасност техният живот и здраве. Ето защо, не би могло да се
приеме, че конкретното деяние е с по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения от
същия вид.
При тези конкретни обстоятелства, правилно наказващият орган не е приложил
чл.28 от ЗАНН, а е издал процесното наказателно постановление, с което е
наложил предвиденото по вид и размер административно наказание на лицето.
С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2,
предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, решението на
районния съд следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Административен съд
гр.Бургас, ХVІ-ти състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 270/30.06.2021г., постановено по н.а.х.д. № 2210/2021г.
по описа на Районен съд Бургас.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.