Р
Е Ш Е
Н И Е №
260041
гр. Пловдив, 12.11.2020 г.
Пловдивски Апелативен Съд – трети
граждански състав в публично заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и
двадесета година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Катя Пенчева
Величка Белева
` при
секретаря Стефка Тошева, като разгледа докладваното от съдията Белева в.гр.д. №
400/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва се от ищеца по спора Ц.Н.Ц.,
ЕГН – ********** Решение № 656/16.12.2019 г., поправено по чл. 247 от ГПК с
Решение № 170 от 10.07.20202 г., пост.
по гр.д. № 62/2019 г. по описа на Окръжен Съд – Стара Загора, с което е
отхвърлен изцяло предявеният от въззивника срещу ответното „ А „ ООД, ЕИК *********
иск с правно основание чл. 79 ал. 1 вр. чл.266 ЗЗД – за заплащане на дължимо
възнаграждение в размер на 55 264, 88 лв., произтичащо от Договор за
изработване на проекти от 13.05.2014 година. Поддържат се оплаквания за недопустимост
на обжалваното решение, както и за неговата неправилност и искане за обезсилване
и връщане на делото за ново разглеждане, евентуално за отмяна и постановяване
на решение за уважаване на иска. Претендират се направените за производствата
разноски.
Въззиваемото търговско дружество „ А.
„ ЕООД е депозирало отговор за неоснователност на жалбата. Претендира
направените за производствата разноски.
Съдът установи следното:
Производството пред
първоинстанционния съд е образувано по предявен от Ц.Н.Ц., ЕГН – **********
срещу „ А „ ООД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 79 ал. 1 вр. чл. 266
от ЗЗД – за заплащане от ответника на ищеца на сумата 55 264, 88 лв. на
основание сключен между него като изпълнител и дружество по чл. 357 и следв. от ЗЗД ТСД „ Г.„ , булстат … като
възложител договор за изработване на проекти от 13.05.2014 година.
Поддържа че съдружници в
горепосоченото гражданско дружество са „
Ц. ПК „ ООД, ЕИК… / със съдружник и управител ищеца Ц. / и ответното „ А. „
ЕООД – с едноличен собственик и управител Й. Т. Б. – с равно участие и с
управители Ц. и Б. – само заедно. Предмет на договора за гражданското дружество
от 17.02.2014 г. е обединяване усилията на съдружниците за изготвяне на работни
инвестиционни проекти за основен ремонт / реконструкция на общински
образователни, културни и социални институции, включени в списъка с обекти по
проект BG 161/5-02/2012 -002 „ Създаване на проектна готовност за
кандидатстване на Столична община по ОПРР за периода 2014 г. – 2020 г. „ за
обособена позиция 1: Изготвяне на
работни инвестиционни проекти за основен ремонт / реконструция на детски
градини – 10 обекта, а съгласно Анекс към договора от 15.05.2014 г. – и за Изработване
на инвестиционни проекти за обновяване за енергийна ефективност на многофамилни
жилищни сгради и упражняване на авторски надзор по време на строителството по
проект BG 161ро01 – 1.2.01 – 0001 „ Енергийно обновяване на
българските домове „ по Оперативна програма „ Регионално развитие 2007 – 2013
по седем обособени позиции, сред които и обособена позиция 7, включваща 46 броя
многофамилни жилищни сгради в гр. С. – посочени в исковата молба.
В тази връзка между ищеца – в качеството
му на физическо лице и „ ТСД Г. „ ДЗЗД бил сключен договора от 13.05.2014
г. , по силата на който дружеството възложило, а ищецът приел да извърши следните
дейности за обособена позиция 7 – изработване на инвестиционните проекти по
част „ Архитектура „ за сградите, предмет на тази позиция и упражняване на
авторския надзор по време на строителството за обновяване енергийната
ефективност на тези сгради по договорени били единични цени както следва: за
изготвяне на инвестиционен проект – 1,50 лв./ кв.м. РЗП; за упражняване на
авторския надзор по време на строителството – 40 лв./час.
Ищецът поддържа че „ ТСД Г. „ ДЗЗД спечелило обществената поръчка по обособена
позиция 7, за която сключило с МРРБ Рамково споразумение № РД – 02 – 29 –
257/20.08.2014 г., а след това и 46 индивидуални договора досежно сградите,
предмет на тази позиция - за които ищецът на основание процесната облигация от
13.05.2014 г. , изработил възложените му инвестиционни проекти с РЗП общо
73 686, 51 кв.м. на стойност - съгласно договорената единична цена, в
размер на 110 529, 77 лева. Изпълнението му било пълно, точно и качествено.
Проектите били предадени и приети от
МРРБ, въз основа на тях издадено разрешение за строеж, МРРБ заплатило на ДЗЗД „
ТСД Г. „ извършената работа. Дружеството обаче не заплатило на ищеца дължимото
му се възнаграждение в размер на горепосочената сума по единствената причина че
съдружника „ А. „ ЕООД чрез едноличния си собственик и управител Б. се
противопоставил на това изпълнение. Доколкото ДЗЗД „ ТСД Г. „ не е
самостоятелен правен субект, такива са неговите съдружниците с равно
разпределение на правата и задълженията и печалбата - участието на всеки е в
размер на 50 %, претендира осъждането на
съдружника „ А. „ ЕООД да му заплати припадащата се ½ част от дължимото
възнаграждение, а именно сумата
55 264, 88 лева. Поддържа че за останалата ½ срещу другият съдружник Ц. ПК „ ООД са издадени заповеди за
изпълнение и изпълнителни листове по 3 бр. ч. гр. дела по описа на РС - Пловдив
и в образувано въз основа на тях изпълнително производство по изп.д. №
6767/2016 г. на ЧСИ А., рег. № . вземането е събрано.
От ответното дружество е депозиран
отговор за неоснователност на иска. Възразява че се договорът от 13.05.2014 г.
за изработка – на който ищецът основава правата си, е нищожен поради Липса на
съгласие и Липса на предмет, евентуално невъзможен предмет. В тази насока се
излагат твърдения че положения в облигацията подпис от името на управителя на „ ТСД Г. „ ДЗЗД Й. Б. не е
изпълнен от последния, че в същата не са посочени сградите, за които е
възложено проектирането, неговия обем,сроковете за извършване на работата и за
нейното заплащане. Така предметът на договора е посочен общо и неясно и същият
обективира единствено намерение за бъдещо конкретно договаряне по възлагане на
проектирането / предвид и разпоредбите на чл. 1 ал. 3 и чл. 3 ал. 1, съгласно
които конкретните обекти, срокове за
изпълнение и условията за плащане на възнаграждението ще се уточняват с
анекси/, което впоследствие не е осъществено, тъй като е променено по волята на
съдружниците в ДЗЗД „ ТСД Г. „ по начина, посочен от тях в Анекса от 15.05.2014
г. - съгласно който изпълнението на обособена позиция 7 се поема не от ищеца, а
от ответното „ А. „ ЕООД като съдружник в гражданското дружество. По така
изложените съображения се твърди че договорът от 13.05.2014 г. не е произвел
правно действие, не е породил права и задължения за страните. Поддържа се още
че в изпълнение на Анекса от 15.05.2014 г. възложените на ДЗЗД „ ТСД Г. „
дейности по особена позиция 7 били извършени от съдружника „ А. „ ЕООД – частично
и с помощта на другия съдружник „ Ц. ПК „ ООД, в която насока последният оказал
нужното съдействие по изготвянето на проектите част „ архитектура „ – чието
плащане претендира с настоящия иск. Разходите за тази дейност „ ТСД Г. „ заплатило на Ц. ПК „ ООД на основание чл. 16
т. 4 от договора за гражданското дружество, за които плащания издадени фактури
№№ 128/2.9.2015 г., 131/16.9.2015 г., 136/23.10.2015 г., 142/30.11.2015 г. и
155/20.01.2016 г.. Тоест проектирането по обособена позиция 7 било извършено от двамата съдружници в ДЗЗД „
ТСД Г. „ - а не от ищеца в лично качество, тази дейност е заплатена на ДЗЗД „
ТСД Г. „ от възложителя МРРБ, след което дружеството заплатило на съдружника „ Ц.
ПК „ ООД дължимото се за изготвените проекти възнаграждение. На ищеца Ц. в
лично качество не е възлагано проектиране, не е извършвано такова от негова
страна, съответно не е и заплащано. Извод в тази насока следвал и от факта че Ц.
в качеството му на физическо лице, извършващо дейност по архитектурно
проектиране, е регистриран по ЗДДС и като така е бил длъжен, но не е издал
данъчни фактури за обема и вида на извършената на основание прецесния договор
работа, чието заплащане претендира. Оспорва се и ищцовото твърдение общия сбор
на проектираната РЗП да е 73 686,
51 кв.м. Макар да не се оспорва че обособена позиция 7 е възложена от МРРБ на „
ТСД Г. „, ДЗЗД, че е изпълнена от последното и му е заплатена от възложителя се
оспорват положените от управителя на дружеството Й.Б. подписи върху
представените с ИМ Рамково споразумение с МРРБ, 46 броя договори - сключени
между МРРБ и ДЗЗД„ ТСД Г.“ досежно
сградите, включени в тази позиция, както и съставените и подписани между
министерството и гражданското дружество приемо - предавателни протоколи за
приемане на работата, в т.ч. и процесните проекти.
По така депозирания отговор е
представено допълнително становище от ищеца. Поддържа да е невярно твърдението
че с Анекса от 15.05.2014 г. към договора за образуване на ДЗЗД „ ТСД Г. „ работата по процесните проекти по обособена
позиция 7 е възложена на ответното „ А. „ ЕООД. Съгласно чл. 1 ал. 4 от анекса
съдружниците договорили такова възлагане само и единствено в случай че на „ ТСД Г. „ ДЗЗД бъде възложена и обособена
позиция 5 по обществената поръчка. В случая това възлагане не е осъществено, следователно
условието не се е сбъднало и анекса не е породил действие между страните. В
случай че процесния договор от 13.05.2014 г. не е подписан от управителя Б., намира
да е приложима разпоредбата на чл. 301 от ТЗ - доколкото същият е знаел за него
още към момента на сключването и не се е противопоставил. Същото позоваване се
поддържа и досежно сключените между ДЗЗД „
ТСД Г. „ и МРРБ рамково споразумение, 46 броя договори за възлагане на
работата и приемо-предавателни протоколи за нея – дружеството е знаело за тях,
изпълнило ги е, след което и получило от възложителя МРРБ договореното
възнаграждение. По възраженията досежно предмета на процесната облигация от
13.05.2014 г. заявява че макар в същата да не са посочени конкретните сгради,
за които ще се изработват процесните проекти, то те са по несъмнен начин
индивидуализирани чрез посочване на обособената позиция 7 на обществената
поръчка – за която възложителят „ ТСД Г. „ ДЗЗД е участвал и като така на
страните и в частност на дружеството – възложител сградите и обема на
проектирането са детайлно ясни. Оспорва
твърдяното изпълнение на процесните проекти от „ А. „ ЕООД като съдружник в ТСД Г. „ ДЗЗД, ведно със
съдействие и изпълнение и от страна другия съдружник „ Ц. ПК „ ООД. Оспорва
плащанията по представените с отговора на ИМ фактури към „ Ц. ПК „ ООД да са
във връзка с процесния договор.
След съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства във връзка със становищата и възраженията на страните
окръжният съд е отхвърлил иска като неоснователен. За постановяването на този
резултат е приел че процесният договор от 13.05.2014 г. не е породил правно
действие, съответно от него не са възникнали права и задължения за страните.
Облигацията – с оглед разпоредбата на чл. 1 ал. 3, представлявала само
намерение за бъдещо договаряне в насока възлагане извършването на процесната
работа на ищеца в лично качество, което впоследствие не се е осъществило по
причина промяна на волята договарящите страни – обективирана в Анекса от 15.05.2014
г. към договора за учредяване на „ ТСД Г. „ ДЗЗД. Освен че не му е възложена
работата не е и извършена от ищеца. Съгласно посочения анекс тя била изпълнена
от ответното „ А. „ ЕООД в качеството му
на съдружник в „ ТСД Г. „ ДЗЗД, с
помощта и на другия съдружник в същото „ Ц. ПК „ ООД, като направените в тази
връзка от „ Ц. ПК „ ООД разходи са му били заплатени от ДЗЗД „ ТСД Г. „
съгласно и в рамките на уговорените между тях права и задължения по учреденото
гражданско съдружие и на основание чл. 16 ал. 4 от същото - след приемането на
работата и заплащането й от възложителя МРРБ
на „ ТСД Г. „ ДЗЗД. Представените от ответника фактури установявали
именно факта на разплащането между съдружниците в гражданското дружеството и удостоверявали
получена от съдружника „ Ц. ПК „ ООД сума в размер на 115 184, 02 лв. за
направените от този съдружник разходи във връзка с изготвянето на процесните
инвестиционни проекти. Като освен това плащане на Ц.Ц. в лично качество била
заплатена и сумата 6 900 лв. –
претендирана от него в това му качество разходи извън направените такива от „ Ц.
ПК „ ООД. Извод в насока работата да не е възложена и извършена от ищеца –
изобщо и на основание процесния договор от 13.05.2014 г., се
обосновавал и от безспорно установения от ССчЕ факт че за нея той не е издавал
данъчни фактури като самоосигуряващо се лице, регистрирано по ЗДДС, считано от 01.10.2014
г. и за периода февруари – септември
2015 г. – когато съгласно представените 46 броя приемо предавателни протоколи
процесните проекти са били представени и приети от възложителя по обществената
поръчка - МРРБ.
Въз въззивната си жалба ищецът по
спора поддържа решението да е недопустимо като постановено по непредявен иск.
Вземането по него се претендира на договорно основание, а е разгледано като
основаващо се на неоснователно обогатяване, който институт в случая не е
налице. Относно неправилността на решението се поддържа допуснато съществено
процесуално нарушение поради неприето изменение на иска по чл. 214
ал. 1 от ГПК чрез добавяне на ново евентуално основание -
неоснователно обогатяване. Относно неправилността се поддържа необоснованост на
решението и нарушение на материалния закон. Изложените от окръжният съд мотиви
били вътрешно противоречиви – правните
изводи досежно релевантните за спора факти и обстоятелства при обсъждане на
доказателствата били изцяло противоположни на
последващо изложените правни изводи във връзка със същите факти
и обстоятелства, на основание които искът е отхвърлен. Последните били необосновани
- не съответствали на действително
установеното от събраните по делото по доказателства, съгласно които искът се
явява основателен. Настоява се - по съображенията изложени в
първоинстанционното производство, че правопораждащия процесното материално
право договор от 13.05.2014 г. е действителен, породил е целените права и
задължения за страните. Задълженията си по него ищецът е изпълнил, работата му
е приета, но не е заплатена. В тази насока по делото по делото са събрани
многобройни писмени и гласни доказателства, на фона на които факта на
неиздаването от ищеца като самоосигуряващо се физическо лице на данъчни фактури
за това му изпълнение обосновавал само и единствено извод за нарушение на
данъчното законодателство, но не и извод
да не е изпълнил договора, респ. възнаграждение по същия да не му се
дължи.
Неоснователно е възражението да е разгледан
непредявен иск. Окръжният съд се е произнесъл по претенцията на предявеното
договорно основание – видно от мотивната част на решението. Погрешно посоченото
в диспозитива основание за отхвърлянето й
- неоснователно обогатяване, съставлява очевидна фактическа грешка,
която правилно е поправена с постановеното по реда на чл. 247 от ГПК
допълнително решение, съставляващо неразделна част от основното.
Не е допуснато от първостепенния съд
и процесуално нарушение поради неприемане на изменение на иска по чл. 214 ал. 1
от ГПК. Искането му, макар и заявено на основание посочената процесуална норма,
е всъщност не изменение на предявения иск, а несвоевременно предявен нов иск,
съединен с първоначалния при условие на евентуалност - за същата сума на
основание неоснователно обогатяване. Тоест въззивникът – ищец е заявил изменение
и на основанието, и на петитума – което е недопустимо от нормата на чл. 214 ал.
1 от ГПК, поради което искането му правилно е било отказано.
По делото е безспорно установено че със
Споразумение / Договор / за
обединение от 17.02.2014 г. с нотариална заверка на подписите ответното „ А. „
ЕООД – чрез едноличния си собственик и управител Й. Б. и „ Ц. ПК „ ООД - чрез
управител ищеца Ц.Ц. – той и съдружник в дружеството, са учредили гражданско
дружество по чл. 357 и следв. от ЗЗД с наименование „ ТСД Г. „ ДЗЗД, с равно
дялово участие, съответно равно участие в приходите и разходите и в
разпределянето на печалбите и загубите от съвместната дейност, и с управители Ц.
и Б. – само заедно. Предмет на договора за гражданското дружество е обединяване
усилията на съдружниците за съвместна стопанска дейност с цел участие и
спечелване на открита обществена процедура по ЗОП с възложител Столична община
за Изготвяне на работни инвестиционни проекти за основен ремонт / реконструкция
на общински образователни, културни и социални институции, включени в списъка с
обекти по проект BG 161/5-02/2012 -002 „ Създаване на
проектна готовност за кандидатстване на Столична община по ОПРР за периода 2014
г. – 2020 г. „ за обособена позиция 1:
Изготвяне на работни инвестиционни проекти за основен ремонт /
реконструция на детски градини – 10 обекта, а съгласно Анекс към договора от 15.05.2014 г. – и за участие в поръчка с възложител
МРРБ за Изработване на инвестиционни проекти за обновяване за енергийна
ефективност на многофамилни жилищни сгради и упражняване на авторски надзор по
време на строителството по проект BG 161ро01 – 1.2.01 – 0001
„ Енергийно обновяване на българските домове „ по Оперативна програма „
Регионално развитие 2007 – 2013 по седем обособени позиции, Обособена позиция 5 /включваща
многофамилни жилищни сгради на територията на южен централен район, в който
попадат градовете, В., К., К., П., П., П., С. и Х./ и Обособена позиция 7, включваща 46 броя многофамилни жилищни сгради
в гр. С. – посочени в исковата молба. С
анекса съдружниците са уговорили още / чл. 4 от същия / че при спечелване и на
двете обособени позиции работата на екипите на двете дружества ще се разпредели на териториален принцип,
като сградите по позиция 7 ще бъдат изпълняване от екипа на „ А. „ ЕООД, а тези
по позиция 5 – от екипа на другия съдрежник
„ Ц. ПК „ ООД.
По делото е безспорно установено
също така че между МРРБ като възложител и
три дружества като потенциални изпълнители – сред които и „ ТСД Г. „ ДЗЗД - е сключено Рамково споразумение от 20.08.2014
г. с предмет „ Изработване на
инвестиционни проекти за обновяване за енергийна ефективност на многофамилни
жилищни сгради и упражняване на авторски надзор по време на строителството на
територията на гр. С. - съставляващи особена
позиция 7 по откритата обществена поръчка с възложител МРРБ.
Няма спор и е установено че въз основа на това
Рамково споразумение са представените по делото 46 договора, сключени между
МРРБ – възложител и „ ТСД Г. „ ДЗЗД –
изпълнител в периода 16.02.2015 г. – 30.10.2015 г.. Със същите министерството е
възложило на гражданското дружество да изработи инвестиционни проекти и
осъществи авторски надзор в процеса на изпълнението за конкретно посочена във
всеки договор многофамилна жилищна
сграда - включените такива в обособена
позиция 7 46 броя сгради, находящи се на територията на гр. С..
Предварителното определяне на екипа от
проектанти от страна на потенциалните изпълнители е задължително условие за
сключването на рамковото споразумение, както и на последващите индивидуални
договори с избрания изпълнител – чл. 1 ал. 2 от споразумението, чл. 1 ал. 2 от
всеки индивидуален договор - съгласно посочените разпоредби списъкът
представлява неразделна част от споразумението, съответно от индивидуалните
договори.
Несъмнено в изпълнение на това изискване на
обществената поръчка от страна на ДЗЗД „ ТСД Г. „ е представен списък с
проектанти, в който като изпълнител на проектите в част „ Архитектура „ е
посочен ищецът. В тази връзка е и сключения между него като изпълнител и ТСД Г.
„ ДЗЗД като възложител договор за изработка от 13.05.2014 г.. Със същият му е
възложено изработване на инвестиционните проекти по част „ Архитектура „ за
сградите, предмет на обособена позиция 7 и упражняване на авторския надзор по
време на строителството – при условие че обществената поръчка с горепосочения
предмет бъде възложена на „ ТСД Г.“ ДЗЗД,.
Предмет
на настоящият иск е само възнаграждението за инвестиционните проекти. То е
договорено по единични цени – 1,50 лв./
кв.м. РЗП, като конкретните обекти, срокът за изпълнение, както и срокът и
условията за плащане възнаграждението на изпълнителя е предвидено да се уточнят
с анекси към договора - след възлагане на поръчката по тази позиция от МРРБ на
„ ТСД Г.„ ДЗЗД – чл. 1 ал. 3 и чл. 3 ал. 1 от облигацията. Неподписването на
такива анекси не води до нищожност на облигацията.Видно от същата, предвид и
казаното по горе всички съществени елементи на договора за изработка са налице.
Към момента на сключването му сградите, както и вида и обема на работата по тях
са били известни на договаряващите и в частност на възложителя ТСД Г. „ ДЗЗД в
качеството му на участник в обществената поръчка по обособена позиция 7 и в
този смисъл те са в достатъчна степен конкретизирани чрез препращането към съответната
обособената позиция, в която са включени. Договорено е и възнаграждението за
престацията на изпълнителя - по единични цени, които за конкретния вид работа
са и с нормативно определени минимуми / Наредба № 1 от 4.4.2004 г. на Камарата
на архитектите в България/ и в случая
цените са определени съобразно методологията в тази наредба и съответстват на
установените такива в практиката към този момент – според извършени от експерта
справки в Камарата на архитектите – колегия С. З.. Договорът е подписан от
страна на „ ТСД Груп „ ДЗЗД и в частност от управителя Б. - според заключението
на назначената по делото графологична експертиза. Ясни са и сроковете за
изпълнение / тези по обществената поръчка /, които са спазени. Сбъднало се е и
отлагателното условие.
Предвид изложеното неоснователни са възраженията
на ответника за нищожност на договора за изработка от 13.05.2014 г. - в частта му, пораждаща процесното материално
право за възнаграждение за изработените инвестиционни проекти - поради липса на предмет, невъзможен предмет,
липса на съгласие по поддържаните в тази насока доводи, изложените по горе.
В
частта, предмет на настоящата претенция
договорът не е нищожен на така заявените основания.
Неоснователно е и възражението волята на
договарящите да е била впоследствие променена чрез подписването на Анекса от
15.05.2014 г.. Първо защото този анекс не е към процесния договор между ищеца и
ТСД „ Г. „ ДЗЗД, а е към договора за създаването на последното и е сключен
между съдружниците му „ А. „ ЕООД и „ Ц. ПК „ ООД, като с него се допълва
предмета на „ ТСД Г. „ ДЗЗД. Второ - защото уговорката в анекса че работата по
обособена позиция 7 се възлага на съдружника „ А. „ ЕООД е при условие че на „
ТСД Г. „ ДЗЗД бъде възложена от МРРБ и обособена позиция 5 по обществената поръчка,
която ще се изпълнява от съдружника „ Ц. ПК „ ООД - което условие не се
сбъднало, поради което в тази му част анекса не е породил действие между съдружниците
в „ ТСД Г. „ ДЗЗД, съответно не се е
отразил в отношенията на това дружество с ищеца по сключения между тях договор от
13.05.2014 година.
Неоснователно е и възражението ищецът да не е
изпълнил възложената му с договора работа за изработване на инвестиционните
проекти, съответно и че същите не са били приети от „ТСД Г. „ ДЗЗД. Напълно
голословно е твърдението на ответното „ А. „ ЕООД че то - чрез оправомощени от
него трети за спора лица, е организирало работата по изработване на проектите,
за която ищецът само оказал „ нужното съдействие „. Доказателства в такава
насока липсват, а видно от проектите техен автор в част „ Архитектура „ е
ищецът Ц.. Заснемането на сградите е извън предмета на възложената на ищеца с процесната облигация
работа и в частност на дължимите от него проекти, като и съгласно договореното
между ТСД Г. „ ДЗЗД и неговия възложител МРРБ заснемането е било в задълженията
на министерството.
Несъмнено установено е че изработените от ищеца
инвестиционни проекти / представени по делото / са с РЗП в размер на твърдяните
73 686, 51 кв.м., тези проекти са предадени от изпълнителя „ ТСД Г. „ ДЗЗД на възложителя МРРБ, както и
че те - както и цялата дължима престация по обществената поръчка, е приета от
министерството - възложител и е заплатена на изпълнителя – в която насока
представените приемо – предавателни протоколи, заключението на ССчЕ и
издаденото от МРРБ Удостоверение изх.№ 02-01-53/05.12.2016 г., представено по
делото. От тези безспорно установени факти следва извод че работата е изпълнена
от ищеца в съответствие с възложеното и преди да бъде предадена от „ ТСД Г. „
ДЗЗД на възложителя му МРРБ е предадена от ищеца -
под/изпълнител
на неговия възложител „ ТСД Г. „ ДЗЗД и приета от последното. Като така и
предвид нормата на чл. 301 от ТЗ е ирелевантно установеното от графологичната
експертиза че подписите, положени за гражданското дружество от управителя Б.
върху горецитираните сключени с МРРБ рамково споразумение, част от 46 – те
индививидуални договора и от подписаните между тях приемо – предавателни
протоколи за работата не се установява да са изпълнени от него. Възлагането,
изпълнението и предаването на проектите от „ ТСД Г. „ ДЗЗД на възложителя МРРБ не
се и оспорва от ответника, не се оспорва и че те са били приети от
министерството и заплатени на „ ТСД Г.„ ДЗЗД. При така установеното сам по себе
си факта че за изработените и предадени проекти ищецът не е издал данъчни
фактури в качеството си на регистрирано по ЗДДС физическо лице, извършващо
проектантска дейност не обосновава извод да не ги е изработил, респ. те да не
са били приети от възложителя му „ ТСД Г. „ ДЗЗД.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира
че договорът в частта му, пораждаща процесното материално право на въззивника –
ищец, а именно за заплащане на възнаграждение за изготвени инвестиционни
проекти, част „ Архитектура „ е
действителен и валидно обвързва страните. Договорът е изпълнен от ищеца,
изпълнението му е точно, качествено и в срок и е прието от възложителя.
Изводите на първостепенния съд в противна насока са неправилни.
Заплащането
на работата от МРРБ на ТСД Г. „ ДЗЗД е безспорно установено по делото. Съгласно
заключението на ССчЕ то е в общ размер на 453 182, 72 лв. - съгласно
издадените от дружеството към МРРБ 46 данъчни фактури с посочено основание за
плащане - изработване на инвестиционни проекти във всички части, съгласно подписаните договори.
Плащания от страна на ТСД Г. „ ДЗЗД към ищеца на
основание сключения между тях договор не са извършвани. Фактурите, които
ответникът „ А. „ ЕООД представя са за
извършени от ТСД Г.“ ДЗЗД плащания на съдружника си „ Ц. ПК „ ООД в общ размер
130 384, 02 лв. с ДДС както следва: Фактура № 128/2.9.2015 г. –
8 460, 25 лв., Фактура № 131/16.9.2015 г. – 21 950, 60 лв., Фактура №
136/23.10.2015 г. – 15 200 лв., Фактура № 142/30.11.2015 г. – 45 300 лв.
и с фактура № 155/20.01.2016 г. – 39 473, 17 лева. Съгласно заключението
на ССчЕ фактурите са надлежно осчетоводени и в двете дружества, като при „ Ц. ПК
„ ООД всяка от тях е отразена в дневника за продажби по ЗДДС и са подадени в ТД
на НАП справки – декларации за ДДС, а при „ ТСД Г. „ ДЗЗД – в дневника за
покупки по ЗДДС и също подадени в ТД на НАП справки – декларации за ДДС. Като
основание за плащането във фактурите е
посочено „ плащане по дружествен договор „, това е посоченото основание и в
счетоводството на „ Ц. ПК „ ООД, а в счетоводството на ТСД Груп“ ДЗЗД за всяка
от фактурите е посочено и „ услуга по договор „, който договор е този за гражданското
дружеството. Следователно тези фактури не се свързват с процесния договор за
изработка. Платено е на друг правен субект и на друго основание, сумата също е
несъответна на дължимата по процесния договор. Следователно ответникът не
установява - при лежаща върху него доказателствена тежест за пълно и главно
доказване, възражението си че платените с тези фактури суми като разходи по
дружествения договор на ТСД Г.“ ДЗЗД на
съдружника в него „ Ц. ПК „ ООД са именно процесните дължими се на ищеца в
лично качество като изпълнител по договора за изработка от 13.05.2014 г.
възнаграждения за инвестиционните проекти, предмет на договора.Възраженията на ответното
„ А. „ ЕООД че плащанията по тези фактури са именно за тези проекти, тъй като вземането
си за тях ищецът като физическо лице той прехвърлил на „ Ц. ПК „ ООД – в което
е съдружник и управител, е неоснователно. Сам по себе си факта че ищецът в
лично качество като регистрирано по ЗДДС самоосигуряващо се лице не е издал
фактури за проектите не обосновава извод да е прехвърлил вземането си за тях по
процесния договор на „ Ц. ПК „ ООД. Освен това за да породи прехвърлянето действие
спрямо длъжника на последния се дължи уведомяване, както и то следва да му бъде
писмено потвърдено от стария кредитор. Такова уведомяване, както и писмено
потвърждаване ищецът не е отправял до длъжника си „ ТСД Г. „ ДЗЗД и в частност
до съдружника „ А. „ ЕООД.
Следователно плащане на ищеца по договора не е
престирано. Изводите на първоинстанционния съд в противна насока са неправилни.
Съгласно чл. 266 ал. 1 от ЗЗД поръчващият дължи
възнаграждение за приетата работа. В случая то се определя по договорените
единични цени 1,50 лв. /кв.м. РЗП и е установено по делото че общата РЗП е
73 686, 51 кв.м. Следователно дължимото възнаграждение е в размер на
сумата 110 529, 76 лева.
Претенцията на ищеца е за половината от тази
сума, тъй като е насочена само към единия от двамата съдружника в ТСД Г. „ ДЗЗД
– „ А. „ ЕООД. Възражението на последното че не дължи плащане, тъй като
договорът на ищеца е с „ ТСД Г. „ ДЗЗД, а не с „ А. „ ЕООД е неоснователно.
Гражданското дружество не е юридическо лице, не е персонифициран самостоятелен
правен субект. Активно и пасивно легитимирани самостоятелни такива субекти са
съдружниците в гражданското дружество, които запазват юридическата си
самостоятелност и отговарят за разходите, направени във връзка с дейността на
дружеството съобразно дяловото си
участие в него. В случая съдружниците в „ ТСД Г. „ ДЗЗД са двама с равни дялове.
Следователно съдружника „ А. „ ЕООД дължи на ищеца половината от възнаграждението
по договора за изработка от 13.05.2014 г., която половина е в размер на
исковата сума 55 264, 88 лева.
Тоест искът е доказан по основание и размер и се
уважава – след отмяна на първоинстанционното решение, с което неправилно е
отхвърлен.
С
оглед този инстанционен резултат на въззивника ищец се дължат направените
разноски в общ размер на 10 723 лв.
– 5 511 лв. за първоинстанционното производство / ДТ 2 211,
възнаграждение за един адвокат – 3 000 лв. с ДДС, 300 лв. – за ССчЕ
/; 4 106 лв. за първото въззивно
разглеждане на спора /1 106 лв. ДТ и 3 000 лв./ с ДДС/ възнаграждение за един
адвокат / и 1 106 лв. ДТ за настоящото въззивно производство.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
Отменя
изцяло Решение
№ 656/16.12.2019 г. и допълнително Решение № 170 от 10.07.20202 г. по чл. 247
от ГПК, постановени по гр.д. № 62/2019
г. по описа на Окръжен Съд – Стара Загора, вместо което Постановява:
Осъжда „ А „ ООД, ЕИК ********* да
заплати на Ц.Н.Ц., ЕГН – ********** сумата 55 264,
88 лв. / петдесет и пет хиляди двеста шестдесет и четири лева и осемдесет и
осем стот./, представляващи възнаграждение за изработени 46 броя инвестиционни
проекти част „ Архитектура „ по сключен между Ц.Н.Ц. и дружество по чл. 357 и
следв. от ЗЗД с наименование „ ТСД Г. „ ДЗЗД, Булстат .. договор за изработване
на проекти от 13.05.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от предявяването на иска – 15.02.2017 г. до окончателното й изплащане.
Осъжда „ А „ ООД, ЕИК *********
да заплати на Ц.Н.Ц., ЕГН – ********** деловодни разноски в размер на 10 723 / десет хиляди седемстотин
двадесет и три / лева.
Решението може да се обжалва пред Върховен
Касационен Съд в едномесечен срок от връчването.
Председател: Членове: