№ 173
гр. Габрово, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на първи ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Васил В. Ставрев
при участието на секретаря Росица М. Ненова
като разгледа докладваното от Васил В. Ставрев Административно
наказателно дело № 20214210200540 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 59 от ЗАНН.
Подадена е жалба от „Д.С.” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Габрово, ул. „*********” № 59, вх. „В”, ет.6, ап.19 –
чрез управителя Д.С., против Наказателно постановление № 07-
001365/02.06.2021 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” -
Габрово, с което на основание чл. 416, ал.5 от КТ във вр. с чл. 414, ал.3 от КТ
на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и
петстотин/ лева в качеството на работодател за извършено нарушение по чл.
63, ал.2 от КТ във вр. с чл. 4, ал.3 от Наредба № 5 за съдържанието и реда за
изпращане на уведомление по чл. 62, ал.5 от КТ.
На водещо място в жалбата се отрича извършване на вмененото
нарушение и са излагат доводи за изцяло недобросъвестно поведение на
работника К.П. при възникване и документално оформяне на трудовото
правоотношение. Поставен е акцент върху липсата на осъществено от АНО
пълно, обективно и всестранно изследване на обстоятелствата по случая,
изключващи каквато и да обществена опасност на случая. Ето защо се моли
за отмяна на атакувания санкционен акт.
Пред настоящия съдебен състав „Д.С.” ЕООД се представлява от адв.
Гергана Златкова – Манолова от САК, която поддържа искането за отмяна на
1
обжалваното Наказателно постановление. Моли и за присъждане на
направените от нейния клиент деловодни разноски.
Административнонаказващият орган се представлява от юрк. С., която с
оглед приложените по делото писмени доказателства и показанията на
проверяващите намира за установени по несъмнен начин изследваното
нарушение и неговия автор. Ето защо моли за потвърждаване на
коментираното Наказателно постановление и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 120 лева. При противен изход на делото прави
възражение за прекомерност на заплатения от дружеството-жалбоподател
адвокатски хонорар.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата
по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът намира за установено
следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган, видно от приложената по делото в заверено копие
Заповед № ЧР-008 от 08.01.2020 г. на изп. директор на ИА „ГИТ”.
Дружеството – жалбоподател стопанисва търговски обект – ресторант
„Рест”, находящ се на ул. „Стара планина” № 4 в гр. Габрово, и към м. март
2021 г. търсело служители за длъжността „работник-кухня”. Във връзка с това
и след проведени интервюта, управителят на дружеството – жалбоподател
Д.С. решил да назначи на посочената позиция свидетелят К.П.. Ето защо на
20.03.2021 г., събота, в ресторант „Рест” в присъствието на свидетелката
Диана Николова – салонен управител, Д.С. се срещнал със свидетеля К.П. и
му предоставил предварително подписан от него в качеството му на
работодател Трудов договор № 2/20.03.2021 г., както и други документи във
връзка с бъдещото трудовото правоотношение. Свидетелят К.П. не положил
свой подпис в предоставения му Трудов договор № 2/20.03.2021 г., като го
взел заедно с останалите документи с уговорката да се запознае с тях вкъщи.
От своя страна Д.С. се обадил на обслужващата юридическото лице –
жалбоподател счетоводителка Н.С. с указание да регистрира в НАП
2
горецитирания договор, което тя направила още на същия ден – 20.03.2021 г.
в 11:57 ч.
На 22.03.2021 г. сутринта К.П. отишъл в ресторант „Рест” и след като
получил лични предпазни средства и му бил извършен начален инструктаж,
започнал да осъществява служебните си задължения, без да му бъде връчено
копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ. Освен това и въпреки
напомнянията на служители на работодателя, К.П. така и не им предоставил
подписано копие от трудовия си договор и останалите дадени му на
20.03.2021 г. документи. На 23.03.2021 г. свидетелят К.П. излязъл в неплатен
отпуск, след което работил още един ден – 10.04.2021 г., а на 12.04.2021 г.
трудовото му правоотношение с „Д.С.” ЕООД било прекратено.
Впоследствие при осъществени четири проверки - на 16.04.2021 г. – по
работни места, и на 05.05, 10.05. и 12.05.2021 г. – по документи, служителите
на АНО Д.Г. и Б.Т. установили, че на 22.03.2021 г. свидетелят К.П. е бил
допуснат да полага труд на длъжността „работник-кухня” в ресторант „Рест”,
без да му бъде връчено копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ. За така
установеното нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ във вр. с чл. 4, ал.3 от Наредба
№ 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомление по чл. 62, ал.5 от
КТ двете съставили против „Д.С.” ЕООД АУАН № 07-001365/19.05.2021
година, станал основа за издаване и на атакуваното Наказателно
постановление. Препис от него е връчен на представител на дружеството на
10.06.2021 г., като на 17.06.2021 е подадена и настоящата жалба срещу него.
Така очертаната по-горе фактология почива на съвкупен и всестранен
анализ на събраните писмени и гласни доказателства и обективно не се
оспорва и от жалбоподателя. А въз основа нейното безалтернативно
споделяне съдът констатира материалноправната незаконосъобразност на
атакуваното Наказателно постановление, доколкото с него дружеството
„Д.С.” ЕООД е санкционирано за нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ във вр. с
чл. 4, ал.3 от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на
уведомление по чл. 62, ал.5 от КТ, което фактически не е осъществено. За да
може изначално да се бъде реализирано това деяние е необходимо между
страните да има редовно сключен трудов договор, уведомлението за
регистрацията на който да не е предоставено на работника преди отпочване
изпълнението на трудовите му функции. В случая обаче между дружеството –
3
жалбоподател в качеството на работодател и свидетеля К.П. – като работник,
въобще не е възниквало валидно правоотношение за престиране на труд, тъй
като процесният Трудов договор № 2/20.03.2021 г. не е надлежно подписан от
последния, което същият ясно посочи в дадените показания, а и е видно от
представеното копие по делото. За сключването на даден трудов договор е
необходимо обективиране в писмена форма на волеизявленията на страните
по него, което да бъде скрепено и с полагане на надлежни подписи.
Коментираният Трудов договор № 2/20.03.2021 г. обаче не е подписан от
работника и поради това се явява нищожен. Ето защо и при допускането да
полага труд от страна на работника К.П. „Д.С.” ЕООД е осъществило друго
по вид нарушение, но не и вмененото такова по чл. 63, ал.2 от КТ във вр. с чл.
4, ал.3 от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомление
по чл. 62, ал.5 от КТ, обективна предпоставка за което е надлежно
възникнало правоотношение по силата на валиден трудов договор. При този
извод и доколкото не е налице реализирано нарушение конкретно по
посочената законова разпоредба атакуваното Наказателно постановление
подлежи на цялостна отмяна.
При този изход на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН Дирекция
„Инспекция по труда – Габрово” дължи заплащане на направените от „Д.С.”
ЕООД разноски за наетия защитник в настоящото производство. Дружеството
е ангажирало такъв в лицето на адв. Гергана Златкова - Манолова от АК -
София, на която съобразно представеното по делото пълномощно е заплатена
сумата от 600 лева. От страна на юрк. С. по реда на чл. 63, ал.4 от ЗАНН е
направено искане за редуциране на този размер поради завишеност и ниска
степен на фактическа и правна сложност на делото, което съдът намира за
основателно. Безспорно материалите по делото са с ограничен обем,
съдебното следствие приключи в рамките на две заседания, поради което и
размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение се явява прекомерен и
следва да бъде редуциран. А с оглед на това заключение и параметрите по чл.
8, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения съдът намира сумата от 400 лева за адекватна
по отношение осъщественото от адв. Гергана Златкова - Манолова от АК –
София процесуално представителство.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ,
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно
постановление № 07-001365/02.06.2021 година на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” - Габрово, с което на основание чл. 416, ал.5 от КТ във
вр. с чл. 414, ал.3 от КТ на „Д.С.” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Габрово, ул. „*********” № 59, вх. „В”, ет.6, ап.19, е
наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева в
качеството на работодател за извършено нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ във
вр. с чл. 4, ал.3 от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на
уведомление по чл. 62, ал.5 от КТ,
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН Дирекция „Инспекция по
труда – Габрово” да заплати на „Д.С.” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „*********” № 59, вх. „В”, ет.6, ап.19,
направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
400 /четиристотин/ лева.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до
страните пред Административен съд - Габрово.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5