№ 772
гр. С., 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Лилия Н. Георгиева
Атанас Н. Атанасов
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20221100602613 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда от 15.02.2022 г. постановена по НОХД №10220/2019 г. по
описа на СРС, НО, 112-ти състав е признал подсъдимия Н. В. И. за виновен в
това, че на 23.05.2019 г., около 22:30 ч., в гр. С., в парка „Заимов“, на детската
площадка срещу Младежкия дом, чрез нанасяне на удар с крак в областта на
главата, причинил на М. К. Д., с ЕГН **********, лека телесна повреда,
изразяваща се в навяхвания на шията, оток и охлузване на долната устна,
които реализират медико-биологичния признак временно разстройство на
здравето неопасно за живота, явяващо се престъпление по чл. 130, ал. 1 от
НК, поради което и при условията на чл. 78а от НК го е освободил от
наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „Глоба“
в размер на 2000 лева.
С присъдата, съдът е уважил приетия за съвместно разглеждане
граждански иск, като е осъдил подсъдимия Н. В. И. да заплати на М. К. Д., с
ЕГН ********** сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от последната неимуществени вреди, причинени от деянието.
В резултат от осъждането, в тежест на подсъдимия Н. И. са възложени
сторените по делото разноски, както и тези направени от частния тъжител.
Срещу присъдата, в законоустановения срок, е постъпила въззивна
жалба и допълнение към нея от защитникът на подсъдимия И. – адв. М., с
искане за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова такава, с
1
която подсъдимият И. бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото
му обвинение. Алтернативно се моли за намаляване на размера на
наложеното наказание, както и намаляване на размера на присъденото
обезщетение на основание чл. 45 ЗЗД, а също и за отмяна на атакуваната
присъда постановена от първия съд и връщане на делото за разглеждане на
друг състав на същия съд, в случай на допуснати съществени процесуални
нарушения.
С въззивната жалба и допълнението към нея се иска събиране на нови
доказателства, а именно разпит на двама свидетели, без обаче същите да са
конкретизирани и без да са посочени съответните обстоятелства, които се
цели да се установят посредством техния разпит.
В разпоредително заседание от 18.07.2022 г., въззивният съд прецени,
че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит
на подсъдимия и свидетели, изслушване на вещи лица, както и ангажирането
на нови писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се
налага провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на
правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и
правилното решаване на делото, поради което остави без уважение
направените доказателствени искания.
В открито съдебно заседание пред настоящия съд, защитникът на
подсъдимия И., в лицето на адвокат М., поддържа позицията застъпена във
въззивната жалба и допълнението към нея. Твърди, че подсъдимият не е
присъствал на съдебното заседание, в което са разпитвани свидетелите
Ангелови, поради което е необяснимо свързването на техните показания с
неговата личност, при отсъствие и на извършено по делото разпознаване с
негово участие. Сочи, че в показанията на въпросните свидетели не се твърди,
че инкриминираното деяние е извършено именно от подсъдимият. Счита, че
независимо от естеството на наказателното производство, несъществува
причина да не бъде извършено процесуално-следствено действие по
разпознаване. Намира, че приобщения по делото запис, не би могъл да
залегне в основата на обвинителната теза, тъй като същият не е бил изгледан с
участието на страните. Подчертава, че съдебно-техническата експертиза е
използвала произволен брой кадри, като според заключението на същата
наблюдаваните на тях лица не са годни за идентификация, както и не могат да
се установят извършваните от тях действия. С оглед на така изложените
аргументи, защитата намира, че инкриминираното деяние е останало
недоказано, поради което пледира за оправдателна присъда. Алтернативно,
настоява за изменение на първоинстанционната присъда в санкционната й
част, като наложеното на подсъдимият административно наказание бъде
намалено по размер, както и за намаляване на размера на присъденото
обезщетение по гражданския иск.
Повереникът на частния тъжител и граждански ищец Д., в лицето на
адв. Ч. намира депозираната жалба срещу първоинстанционната присъда за
2
неоснователна и като такава моли съда да я остави без уважение и да
потвърди присъдата на СРС, като правилна и законосъобразна.
Частният тъжител и граждански ищец М. К. Д., редовно призована, не
се явява и не изразява становище по делото.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от
страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на
присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за
установено следното:
Въззивният съд при самостоятелния си прочит на данните по делото
прецени, че фактическата обстановка, описана в мотивите на присъдата, е
правилно установена, изградена въз основа на обективен анализ на всички
събрани по делото доказателства, коментирани в тяхната съвкупност.
Въззивният съдебен състав не намира причини за корекция на данните по
фактическата обстановка, тъй като при прочита на доказателствата си изгради
същата представа за нея, която е следната:
Подсъдимият Н. В. И., с ЕГН **********, е роден на ******* ф., в
гр. С., българин, български гражданин, с висше образование, неженен.
Същият не е освобождаван от наказателна отговорност.
На 23.05.2019 г., около 22:00-22:15 часа, частната тъжителка М. Д.,
заедно със свидетелите А.А. и Ц.А. била на вечеря в заведението „Бирария
Дървеното“, намиращо се в парка „Заимов“ в гр. С.. С тях били децата на
Ангел и Ц.А. – Н.И И.А., както и детето на М. – С.Ж.М.. След като
възрастните се настанили в заведението, децата отишли да си играят на
детската площадка, намираща се в непосредствена близост до заведението и
срещу Младежкия дом.
На същите катерушки (направени от опънати въжета) на детската
площадка в това време бил и подсъдимият Н. И., заедно с три-годишната си
дъщеря.
Н.А.И С. М. се качили в горната част на въжената катерушка, а И. си
играела с детето на подсъдимия в долната част на същото съоръжение, тъй
като били по-малки. Те също поискали да се качат в горния край на въжената
катерушка, но понеже били по-малки от Н. и С., те им казали, че трябва да
внимават, защото ще паднат. Тогава Н. И. се намесил и казал на малката си
дъщеря, че каките са лоши и че имат лоши родители, които били пропадняци
и т.н. тогава Н.А. се възмутила и го попитала как може да говори така за
родителите й, а И. започнал да казва на момичетата, че ще им счупи носовете
и да ги заплашва, че ще им счупи главите, след което С. М. се обадила на
майка си – М. М., разказала й какво им говори непознатият за тях човек, след
което М. помолила А.А. да отиде и да види за какво става въпрос на детската
площадка.
А.А. отишъл на въпросната площадка, като заварил Н. и С. качени
най-отгоре на катерушката, а И. в долната част на площадката, както и
3
подсъдимият Н. И., заедно с малката си дъщеричка. А.А. попитал децата
какво става, а те му отговорили, че И. ги заплашва, след което той се обърнал
към подсъдимия и го попитал защо заплашва децата, при което между тях
двамата възникнала конфронтация и И. казал на Ангелов, че ще му счупи
носа и на него, нахвърлил се върху А.А., блъснал го и опитал да го удари, но
той успял да отблъсне ударите му. През това време на мястото на инцидента
пристигнали и частната тъжителка М. и свидетелката Ц.А.. А.А. бил по-
силният физически от двамата и успял да хване двете ръце на И. и го
изблъскал назад, за да не може да го удари. При настъпилата физическа
саморазправа между двамата, присъстващите деца се изплашили и
разплакали. В този момент М. М. забелязала, че детето на подсъдимия плаче и
се навела до него, за да го успокои. Същата се намирала в надвесено
положение над детето, което е питало къде е майка му.
На телефон 112 бил подаден сигнал за въпросния инцидент, а С. М.
заявила, че е заснела целия инцидент на телефона си. Тогава И. видял, че М.
М. се надвесена над детето му. Същият отишъл към тях и без никаква
причина или насрещна провокация И. изритал с шут частната тъжителка в
лицето, след което тя залитнала назад. В този момент И. грабнал детето си и
хукнал да бяга в посока към бул. „Дондуков“.
Отново бил проведен разговор с телефон 112, откъдето са
посъветвали М. да отиде до най-близкото районно управление и да подаде
сигнал за посегателството срещу нея. Същата вечер М. посетила 05 РУ-СДВР
и подала сигнал за нанесения й удар.
На 25.05.2019г., в 11:00 часа М. М. била освидетелствана от съдебен
лекар, след проведен личен преглед, резултатите от който били обективирани
в съдебномедицинско удостоверение № 148.05/2019 г., като било
констатирано, че е налице по лигавицата и предлигавицата на долната устна
срединно добре изразен оток с диаметър 2 см., в средата на който имало
червеникаво охлузване с диаметър 0,5 см. Констатирано било още, че на
шията на М. имало поставена мека имобилизираща шийна яка. Установено
било, и че е налице навяхване на шията.
От заключението на изготвената в хода на съдебното следствие
съдебна медицинска експертиза се установява, че получените от М. телесни
увреждания са следните – навяхвания на шията, оток и охлузване на долната
устна, които реализират медико-биологичния признак временно разстройство
на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
Според вещото лице процесните травми са причинени от действието на
твърди тъпи предмети и добре отговарят да са получени по начина посочен от
пострадалата – с ритник в лицето.
Изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд
правилно е приел за надлежно установена въз основа на събраните по делото
доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите Ц.А.,
4
А.А., Н.А., частично и от показанията на свидетеля Й.А. и от обясненията на
подсъдимия (също частично); заключението на назначената и изслушването
на СМЕ, заключението на съдебната видеотехническа експертиза, както и
писмените доказателства – съдебно медицинско удостоверение, амбулаторни
листа, свързани с лечението на М., веществените доказателства, съдържащи
видеозаписи от процесната вечер, справка за съдимост на подсъдимия, както
и останалите писмени доказателства, приобщени към доказателствения
материал по делото по установения за това ред и прочетени по реда на чл. 283
от НПК.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени
след анализ на събраните в хода на съдебното следствие, протекло пред него,
доказателства, като не са налице основания за изменение във възприетата от
контролираната инстанция фактическа обстановка относно съществените и
значими за правилния изход на делото факти - наличието на престъпление,
участието на подсъдимия в извършването му, настъпилия противоправен
резултат и механизма на извършването му. Този фактически извод на съда е
следствие от доказателствения такъв за недостоверност на застъпената от
подсъдимия И. и свидетелката Й.А. версия за станалото на 23.05.2019 г. на
детската площадка в парка „Заимов“. Последната свидетелства, че
подсъдимият И. й е споделил за възникналия инцидент, като конкретно е
отрекъл да е имал физическо съприкосновение с тъжителката Д., а в
обясненията си подсъдимият пък сочи, че не е изритал Д. в лицето, като
единствено я е бутнал с крак в областта между рамото и кръста. Относно
показанията на свидетелката Й.А., въззивният съд отчете факта на близки
отношения на свидетелката с подсъдимото лице, което преценено в
съвкупност с липсата на доказателствена подкрепа от останалите гласни и
писмени доказателства на твърденията на свидетелката, компрометира
достоверността на изнесеното от нея. Ето защо и настоящият съдебен състав
не възприема и не кредитира показанията на обсъжданото лице като
неистински, опосредени и противоречащи на останалия събран по делото
доказателствен материал, като следва да се отбележи, че при същите ясно
личи опит за прикриване на някои факти, имащи пряко съставомерно
значение, поради което и според мнението на съда се явяват единствено с цел
да осигурят благоприятен изход от настоящето наказателно производство за
подсъдимия. Касателно обясненията на подсъдимия И., за които е ноторно, че
имат двойнствена процесуална природа, а именно на защитно средство и на
доказателствено такова, настоящият съд намира, че в случая са използвани
изцяло за обслужване на защитната теза на подсъдимото лице. Преценявайки
обясненията, наред с останалите доказателствени материали, въззивният съд
на свой ред прие, че изложеното от подсъдимия е недостоверно в частта, в
която той заявява, че не е ритал частната тъжителка в лицето, а единствено я е
бутнал с крак в друга телесна област (между рамото и кръста). Подобно
твърдение е невярно, доколкото характерът и вида на причинените телесни
увреждания на тъжителката са несъмнено установени – касае се за увреда в
5
областта на шията и долната устна, а експертното становище изключва
възможността измененията в областта на лицето (и шията) да бъдат получени
по начин, различен от съобщения от тъжителката или от бутане с крак в
областта между рамото и кръста. В тази връзка, следва да се отбележи, че в
подкрепа на интензивността и характера на упражненото от подсъдимия
върху тъжителката Д. физическо въздействие, по делото са събрани
убедителни писмени доказателства (СМУ № 148.05/2019 г. и листа за преглед
на пациент от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“). От тях несъмнено се установява,
че непосредствено след събитието в 00:08 часа на 24.05.2019 г., тъжителката
Д. е отишла в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където била прегледана в
неврохирургичен кабинет, а на следващия ден, 25.05.2019 г., била прегледана
и от специалист по съдебна медицина. В резултат на прегледа на тъжителката
било издадено съдебномедицинско удостоверение № 148.05/2019 г., в което
били констатирани увреждания в съответствие с дадените от нея сведения за
тяхното получаване, а именно – навяхване на шията на пострадалата,
състояние след контузия на дясната буза, оток и охлузване на долната устна.
Позитивен извод в посока на това, че уврежданията, посочени в тъжбата, са
получени по начина, съобщен от тъжителката, следва и от друг, правилно
използван от първия съд способ за събиране и проверка на доказателствата –
съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която посочва не само
характера на уврежданията, но и дава позитивен извод, че те са получени по
начин и време, твърдени от частното обвинение. Съгласно заключителната
част на СМЕ констатираните при тъжителката травми са резултат от
действието на твърди тъпи предмети и напълно съответстват на описания от
нея механизъм на причиняване, а именно като резултат от нанесен удар с част
от човешкото тяло с първоначален контакт в областта на долната устна
/директен удар/ с последващо рязко разгъване на шията в задна посока, с
реализиране на преразтягане на свързващия апарат на шийния отдел на
гръбначния стълб.
Посочените обективни факти на уврежданията и обстоятелството, че са
констатирани веднага след деянието, освен че са значими сами по себе си за
правилното изясняване на предмета на разглеждане, представляват и
контролен коректив за оценка на останалите гласни доказателствени средства,
тъй като логическата им връзка с тях, обстоятелството дали признават
съществуването на тези факти и какво обяснение им дават, позволяват да бъде
преценено кои от свидетелските показания, респективно обяснения, съдържат
достоверни доказателства и могат да бъдат кредитирани. Гласните
доказателствени средства в своята цялост (обяснения и всички показания) са
еднопосочни в обстоятелството, че на 23.05.2019 г. е възникнала конфликтна
ситуация, с основен участник в нея подсъдимият И., който факт, съпоставен с
несъмнено доказаното увреждане на телесния интегритет на тъжителката Д.,
сочи на насилствения му характер и води до житейски достоверен извод, че
именно подсъдимият е причинителя. Освен житейски достоверен, този извод
е и доказателствено издържан, тъй като пряко уличаващо подсъдимия И. в
6
извършването на деянието доказателство са показанията на свидетелите А.А.,
Ц.А. и Н.А., които категорично еднопосочно описват именно нанасяне на
удар с крак (ритник) от него в лицето на тъжителката. На тази основа
въззивната инстанция намира за правилно и обосновано заключението на
районния съд, че следва да се довери на показанията на свидетелите А.А.,
Ц.А. и Н.А., които е оценил като достоверни и по тази причина за носител на
преки доказателства относно конкретните действия на подсъдимия, насочени
към телесната неприкосновеност на тъжителката, мястото, времето и начина,
по който същите са обективирани. Съвсем правилно се явява и решението на
първоинстанционния съд да използва като контролен способ за преценка
достоверността на показанията на свидетелите А.А., Ц.А. и Н.А. и друг,
независим способ за събиране и проверка на доказателства, а именно
заключението на изготвената в хода на съдебното следствие видео -
техническа експертиза. При извършеното от нея обследване и направените
извадки от файловете, ясно и безпротиворечиво се виждат конкретните
действия на подсъдимия И. срещу частната тъжителка – подсъдимият повдига
десния си крак и нанася удар /изритва/ в главата Д., която се е навела в този
момент. Тези обективни обстоятелства, възприети и съхранени по абсолютно
безпристрастен и обективен способ - видеозаснемане от статично
разположена охранителна камера, категорично подкрепят достоверността на
показанията на свидетелите А.А., Ц.А. и Н.А. относно конкретните действия,
извършени от подсъдимия спрямо телесната неприкосновеност на
тъжителката Д.. Противно на възраженията на защитата, въззивният съд
следва да отбележи, че в съдебно заседание на 20.01.2020 г. е бил направен
опит да бъде изгледан процесния запис, предмет на ВТЕ. Същия е останал
неуспешен, поради липсата на специализиран софтуер за увеличаване на
кадрите, без какъвто, съдът е бил в обективна невъзможност да установи
конкретните действия на наблюдаваните лица. Това обстоятелство, обаче, не е
пречка за кредитиране на процесния запис, нито отнема от доказателствената
му тежест, тъй като същият е бил обект на изследване от вещото лице по
изготвената видео-техническа експертиза и са свалени на хартиен носител
достатъчно кадри от него, които съдържат необходимите данни за изясняване
на фактите по делото. При така констатираното, възражението на защитата се
явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.
Именно показанията на свидетелите А.А., Ц.А. и Н.А.,
кореспондиращи с ангажираните по делото медицински документи и
експертни заключения, изграждат стройна непротиворечива линия относно
основния факт, подлежащ на установяване в хода на производството, а
именно за осъщественото насилие от страна на подсъдимия И., изразяващо се
в ритник с крак в лицето на тъжителката Д., което от своя страна е довело до
инкриминираните в тъжбата телесни увреждания. Съпоставката между
гласните доказателства и обективно установените по делото находки
(увредите на тъжителката) с възможните от медицинска гледна точка начини
на причиняването им, както и със заключението на видео-техническата
7
експертиза, водят до еднозначния извод за достоверност на застъпената от
посочените свидетели версия за събитията на 23.05.2019 г., респ. за
недостоверност на разказа на подсъдимия и свидетелката Й.А., които изцяло
игнорират несъмнено съществуващите наранявания по лицето и шията на
частната тъжителка.
Ето защо и след самостоятелен анализ на събраните по делото
доказателствени източници от въззивния съд, непроменени остават
законосъобразно установените от контролирания съд правно релевантни
факти по делото, като обясненията на подсъдимия И., в които той не отрича
присъствието си на инкриминираните по делото място и време, противно на
възраженията на защитата, са още едно пряко доказателство за авторството на
деянието от негова страна. Ето защо и въззивният съд намира, че независимо
от обстоятелството, че идентичността на дееца не е била установена чрез
разпознаване на подсъдимия, то липсата на това действие по разследването не
прави обвинението недоказано. В тази връзка, ще бъде отбелязано, че пред
СРС самият подсъдим в обясненията си е признал, че между него и частната
тъжителка, е било реализирано физическо съприкосновение (бутане с крак),
макар и не от характера на инкриминираното (изритване), което е напълно
достатъчно, за да се обоснове въпросното обстоятелство. Не е вярно и
обстоятелството, че всички основни свидетели по делото са били разпитани в
отсъствието на подсъдимия, поради което показанията им не са годни да
свържат неговата личност с процесния инцидент. Видно от протокол от
съдебно заседание, проведено на 01.10.2020 г. е, че по време на разпита на
свидетелката Н.А., подсъдимият е присъствал в съдебната зала. С помощта на
нейните показания е била възстановена не само цялостната фактология на
инцидента, но и потвърдено авторството на осъщественото спрямо
тъжителката М. нападение от страна на подсъдимия. Ето защо, в тази насока
твърденията на въззивния жалбоподател за недоказаност са голословни и
противоречащи на доказателствения материал.
Първостепенният съд с основание е дал изцяло вяра на писмените
доказателства и заключенията на назначените и приетите по делото съдебно-
медицинска и видео-техническа експертизи, тъй като писмените документи
изхождат от лицата, които са посочени в тях, няма причина да се приемат за
недостоверни и неотговарящи на обективната действителност, отразените в
тях обстоятелства, а експертните заключения са изготвени от вещи лица със
съответната специалност, пълни са и обосновани, поради което съдът с право
е градил въз основа на тях фактическите и правните си изводи.
Констатация за необремененото съдебното минало на подсъдимия
към датата на деянието, първият съд вярно е направил въз основа на
приложената и приета по делото, като писмено доказателство, справка за
съдимост.
С оглед изложените съображения, въззивният съд намери, че
преценката на доказателствената съвкупност, извършена от първостепенния
8
съд е правилна и обоснована, а възраженията, застъпени от защитника на
подсъдимия в противоположна насока, се явяват неоснователни.
На основата на така изяснената фактическа обстановка въззивният
съд се солидаризира с изводите на първата инстанция, че подсъдимият Н. И. е
осъществил състава на повдигнатото с тъжбата обвинение за извършено
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
От обективна страна по делото по безспорен начин се установи, че
подсъдимият Н. И. на 23.05.2019 г., около 22:30 часа, в гр. С., в парка
„Заимов“, на детската площадка срещу Младежкия дом, чрез нанасяне на
удар с крак в областта на главата, причинил на М. К. Д., лека телесна повреда,
изразяваща се в навяхвания на шията, оток и охлузване на долната устна,
които травматични увреждания реализират медико-биологичния признак
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Телесната повреда е типично престъпление против здравето, чийто
непосредствен обект са обществените отношения, осигуряващи
неприкосновеност на човешкото здраве и физическата цялост на личността.
Касае се за резултатно увреждащо престъпление, изразяващо се в
противоправно и виновно увреждане на здравето на друг човек чрез
нарушаване анатомичната цялост или физиологичните функции на тъканите,
органите или системите на човешкия организъм или причиняване на болка и
страдание.
Безспорно според настоящата инстанция подсъдимото лице е автор на
вмененото му престъпление, което беше категорично доказано въз основа на
правилно кредитираните от първия съд гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства и изготвени експертизи.
В случая, както законосъобразно е счел и състава на СРС, е налице
пряка причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия И.,
изразяващи се в изритване на частната тъжителка Д. с крак в главата, и
получените от пострадалата увреждания, тъй като видно от изслушаните пред
първия съд експертизи (съдебно-медицинска и видео-техническа експертизи),
приложеното по делото съдебно-медицинско удостоверение № 148.05/2019 г.,
от показанията на свидетелите А.А.а, Ц.А. и Н.А.- пряко възприели
нападението, нараняванията на тъжителката са били причинени именно
вследствие на противоправните действия на подсъдимия И..
Предвид безспорно констатираните нарушения на телесната цялост
на частната тъжителка Д., районният съд правилно е приел, че на лицето е
причинена лека телесна повреда. Същата се изразява в констатираните при
пострадалата травматични увреждания, причинили на последната - временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Описаните в заключението на
изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, увреждания на
пострадалата съответстват по медико-биологичния си и правен характер на
изложеното в ППВС № 3/27.09.1979 г. относно леката телесна повреда.
Именно от кредитираните от двете съдебни инстанции заключения на СМЕ,
9
районният съд е извел категоричния факт относно получените от Д. телесни
увреждания, механизмът на получаването, на които според вещите лица,
съответства именно на сочения от пострадалата.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината
пряк умисъл. Подсъдимият И., който е наказателно отговорен субект,
притежаващ нормална физическа и душевна зрялост, е предвиждал
обществено опасния характер на деянието си, съзнавал е настъпването на
обществено опасните последици, а чрез удара с крак в главата на
пострадалата е очевидно, че е целял и настъпването на съставомерния
резултат.
По отношение реализирането на наказателната отговорност на
подсъдимия Н. И. за извършеното от него престъпление по чл. 130, ал. 1 от
НК, безспорно са налице предпоставките за приложение на института на чл.
78 а от НК - освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Това е така, тъй като за престъплението по чл.
130, ал. 1 от НК е предвидена наказуемост „Лишаване от свобода“ до две
години или пробация /което е по-леко по вид/, деецът е неосъждан и към
момента на престъплението не е освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, а от деянието не са настъпили
съставомерни имуществени вреди. Предвид кумулативната даденост на
изложените по горе предпоставки и липсата на отрицателни такива, визирани
в чл. 78а, ал. 7 от НК, подсъдимият И. следва да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, като при
определяне на неговия размер настоящият състав се солидаризира с
изложените съображения от СРС – деянието е извършено на публично място,
пред погледа на малки деца, като подсъдимият е посегнал на жизненоважна
телесна област на пострадалата, без каквато и да било провокация от нейна
страна, които са все утежняващи отговорността му обстоятелства.
Неправилно, обаче, първоинстанционният съд е отчел като смекчаващо
отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия. Това е
така, защото чистото съдебно минало на подсъдимия веднъж вече е било
отчетено от съда при ангажиране на отговорността на подсъдимия по реда на
чл. 78а от НК, поради което това обстоятелство не може да бъде повторно
отчетено и като смекчаващо отговорността такова. Макар да не споделя
мнението на районния съд относно квалифицирането на чистото съдебно
минало на подсъдимия като смекчаващо отговорността обстоятелство,
въззивният състав счита, че като краен резултат преценката на първата
съдебна инстанция относно размера на административното наказание в
близост, но под средния, а именно 2000 лева, е правилна и той наистина е
подходящ с оглед личната и общата превенция. По делото не се установяват
други обстоятелства, а и такива не се изтъкват, които да не са били взети
предвид от първата инстанция и да пораждат необходимост от смекчаване на
наложеното административно наказание.
Първостепенният съд се е произнесъл и по приетия за съвместно
10
разглеждане в наказателното производство граждански иск, предявен от
частната тъжителка Д. срещу подсъдимия И. с правно основание чл. 45 от
ЗЗД в размер на 5000 лева, представляващ обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, в резултат на деянието, вменено на подсъдимия.
Правилно съдът е преценил, че с деянието си по чл. 130, ал. 1 от
НК подсъдимият И. е осъществил фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 ЗЗД, като виновно е причинил на гражданския ищец Д.
неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, причинени като
резултат от нанесеното й телесно увреждане. Ето защо са правилни
съжденията на съда, че искът се явява доказан по основание. При определяне
размера на обезщетението, първият съд вярно е отчел характера и тежестта на
изпитаните болки и страдания, поради което и на основание чл. 52 от ЗЗД е
преценил, че претендираното обезщетение от 5000 лева е справедливо за
претърпените от частната тъжителка неимуществени вреди, предвид което е
уважил в пълен размер предявения граждански иск. Доводи, които се
споделят изцяло и от въззивния съд, като последният счита, възраженията на
защитата за неоснователни и по този въпрос.
Въззивната инстанция констатира, че контролираният съд с
присъдата е пропуснал да се произнесе по направеното искане за присъждане
на законна лихва върху исковата сума от 5000 лева от датата на увреждането.
Липсата, обаче, на надлежна жалба от страна на ГИ срещу присъдата на СРС
във връзка със заявената претенция за присъждане
на законната лихва върху присъдената сума, не позволява на въззивния съд да
се произнесе за първи път по тази претенция и да утежни положението на
подсъдимия, още повече, че по гражданския иск съдът е изцяло обвързан от
волята на ГИ.
С присъдата подсъдимият И. е бил осъден на основание чл. 189, ал. 3
от НПК, с оглед изхода на делото да заплати в полза на държавата и по сметка
на СРС направените по делото разноски в размер на 510 лева, както и да
заплати на гражданския ищец направените от нея разноски в размер на 1512
лева.
От друга страна, съдът е пропуснал да се произнесе и да осъди
подсъдимия да заплати държавна такса върху уважения граждански иск,
както и таксата за служебно издаване на изпълнителен лист. По този въпрос,
обаче, въззивната инстанция не следва да се произнася, а първостепенният
съд, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, с оглед осигуряване на
двуинстанционност на производството и в тази му част.
При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна
служебна проверка на правилността на обжалваната присъда, въззивната
инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното
изменяне или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения,
постанови своето решение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл.
11
338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ІV въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 15.02.2022 г. по НЧХД №
10220/2019 г. по описа на СРС, НО, 112-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12