№ 80
гр. Гълъбово, 04.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на тринадесети
август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Радка Г. Стоянова
при участието на секретаря Белослава П. К.
като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело №
20255550100132 по описа за 2025 година
Производството е с правно основание чл.127 ал.2 от СК.
Ищцата А. В. В. твърди в исковата си молба, че с ответникът И. М. И. живели на
съпружески начала от 2014 г. в гр. Гълъбово, в апартамент, който от 2020 г. бил собственост
на ищцата. Твърди, че от съвместното им съжителство имат родено едно дете – М. И. М. с
ЕГН **********. Твърди, че с ответника имали и хубави и лоши моменти, но преди около 5
години се разделили окончателно. Сочи, че единствена се грижи за детето, като в
отглеждането му й помага нейната майка. Твърди, че през 2021 г. заминала да работи и
живее в Г., като детето било с нея, но от 28.06.2024 г. детето М. вече живеело в България.
Твърди, че от 01.06.2024 г. работи на безсрочен трудов договор в Г., за да може да изхранва
детето си, тъй като средствата за него осигурява само и единствено тя. Твърди, че ответника
не се интересува от детето, не полага никакви морални и финансови грижи, не заплаща
издръжка, не закупува подаръци на детето, не се обажда, не иска да го вижда. Твърди, че
споразумение с ответника не може да бъде постигнато. Моли съда да постанови решение, с
което да предостави родителските права по отношение на детето М. И. М. на нея; да
определи местоживеенето на детето при нея, тъй като притежава собствено жилище; да бъде
определен режим на лични отношения с ответника, да осъди ответника да заплаща на
малолетното дете ежемесечна издръжка в размер на 400 лв. ведно със законната лихва.
Претендира на основание чл.149 СК издръжка за една година назад в размер на 300 лв.
Претендира разноски.
Ответникът И. М. И. не представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, не взема
становище по исковата молба и не ангажира доказателства. В съдебно заседание заявява, че
не възразява срещу искането за предоставяне упражняването на родителските права по
отношение на общото им дете на ищцата, с всички последици от това. Оставя на съда да
1
прецени размера на претендираната издръжка.
ДИРЕКЦИЯ “СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ” Гълъбово представя по делото
социален доклад.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено
следното:
От представеното по делото удостоверение за раждане № **********, издадено въз
основа на акт за раждане № 0039 от 09.09.2015 г. се установява, че М. И. М. е роден на
04.03.2015 г. в Г. от майка А. В. В. и баща И. М. И.. По делото не е спорно, че страните
нямат сключен граждански брак.
Съдът намира, че е налице хипотезата на чл.127 ал.2 от СК, която има предвид
разногласия за самите родителски права и касае хипотеза на отделно живеещи родители,
било защото са трайно разделени, било защото не са в законен брак. При извършване на
своята преценка съдът следва да се ръководи единствено от интересите на децата. Под
“интереси на децата” се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и
възпитаване, като в това число влизат, както създаване на трудови навици, дисциплина, и
т.н., така и материалните интереси на детето – обезпечаване на жилище, битови условия,
управление на имуществото и др.
С оглед изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати и събрани гласни
доказателства. От показанията на разпитания свидетел, които съдът възприема като
непротиворечиви и отразяващи преки впечатления се установява, че ищцата и ответника не
живеят заедно повече от 4-5 години. През цялото време детето М. живее и се отглежда с
майката А. и неговата баба – св. С.Б.. Свидетелката установи, че контактите между бащата и
детето М. са редки.
От представеният по делото социален доклад се установява, че основните нужди на
детето М., свързани със осигуряването на подслон, храна, облекло, образователни и здравни
потребности се задоволяват адекватно от ищцата. В грижите за детето същата е подпомагана
от своята майка /баба на детето М.. Детето М. се отглежда в жилище в гр. Гълъбово, в което
са създадени добри условия за живеене, осигурена му е сиггурна и спокойна среда. Детето
М. посещава училище и е едно от любознателните деца, добро и възпитано дете. Сочи се в
доклада, че детето контактува основно с роднините си по майчина линия. От социалния
доклад се установява, че контактите на детето М. с ответника не са прекъснати, но са редки.
При решаване на спора при кого от родителите да живеят децата, когато родителите
не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие по този въпрос, съдът се ръководи
единствено и главно от интересите на децата, като се има предвид кой от родителите има по-
добри родителски и възпитателски качества, както и може ли да предостави добри битови
условия за отглеждането им.
Предвид събраните по делото доказателства, съдът намира за безспорно установено,
че найката притежава добри родителски и възпитателски качества. От изслушаните по
2
делото свидетелски показания следва да се направи извода, че майката е тази, която се грижи
за детето, същата има желание и възможност да отглежда детето, обитава жилище с
подходящи битови условия; разчита на подкрепа от страна на своите близки.
Като взе предвид горното, както и трайното отсъствие на бащата съдът счита, че в
интерес на детето е същото да бъде отглеждано от майката. С оглед събраните по делото
доказателства, следва да бъде предоставено упражняването на родителски права спрямо
детето на ищцата, както и при нея следва да бъде определено местоживеенето на детето.
С оглед потребността на децата да общуват и с двамата си родители и предвид
предоставянето на родителските права за упражняване на майката, съдът намира, че следва
да определи режим на лични контакти на бащата с детето, както следва: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 10,00 часа на съботния ден до 18 часа на неделния ден /с
преспИ.е/ в дома на бащата; през четните коледни празници – детето да бъде при бащата И.
М. И., а при нечетните коледни празници – при майката А. В.; през четните новогодишни
празници – детето М. да бъде при майката А. В., а през нечетните – при бащата И. М. И..
При определяне размера на дължимата издръжка съдът взе предвид материалните
възможности на страните, установени както следва – за ищцата – в социалния доклад на
ДСП, за ответника – не са ангажирани доказателства. В доклада е посочено, че същият е
безработен и е с влошено здравословно състояние по негови данни. Съдът направи служебно
проверка за наличие на действащи трудови договори на ответника, но такива не се
установиха.
Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Размерът на издръжката се определя според нуждите на
лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, като
минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна
заплата. Нуждите на лицето, което има право на издръжка, се определят съобразно
обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта, образованието и
т.н., а възможностите на дължащия издръжка - според неговите доходи, имотното му
състояние, квалификация. Присъдената издръжка следва да задоволява поне минимално
необходимите нужди от средства за отглеждане на детето. Следва да се има предвид и
изменената икономическа обстановка в страната, поскъпването на стоките и услугите, но със
съображението, че това важи и за двете страни в процеса.
Съдът намира, че за задоволяване потребностите на детето М. И. М., с оглед
възрастта му, възможностите на неговите родители, нормативната уредба за размера на
дължимата издръжка и събраните по делото доказателства, е необходима ежемесечни
издръжка в размер на 600 лева, от които ответникът следва да заплаща 400 лв., а останалата
част от сумата следва да се поеме от майката, ведно с грижите по отглеждането и
възпитаването на детето.
Ищцата е предявила иск за присъждане на издръжка за минало време – считано от
04.03.2025 г. Съобразно разпоредбата на чл.149 СК, издръжка за минало време може да се
3
търси най-много за една година назад, преди завеждане на иска. От събраните по делото
гласни доказателства се установява, че ответникът не е подпомагал детето си финансово, не
е полагал грижи за него и не е заплащал издръжка. Предвид горното иска за присъждане на
издръжка за минало време следва да бъде уважен.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на Държава по Бюджета на съдебната власт държавна такса върху присъдените издръжки в
размер на 720 лв.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца направените по делото разноски в размер на 550 лв. държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо малолетното дете М.
И. М., ЕГН ********** на майката А. В. В., ЕГН **********, с адрес *********.
ПОСТАНОВЯВА детето М. И. М., ЕГН **********, да живее при майка си А. В. В.,
ЕГН **********, с адрес *********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата И. М. И., ЕГН ********** с
детето М. И. М., ЕГН **********, както следва:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа на съботния ден до 18
часа на неделния ден /с преспИ.е/ в дома на бащата; през Коледни празници – всяка четна
година, а по новогодишните празници – всяка нечетна година.
ОСЪЖДА И. М. И., ЕГН **********, с адрес ********* ДА ЗАПЛАЩА на
малолетното си дете М. И. М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител
А. В. В., ЕГН **********, с адрес *********, ежемесечна издръжка в размер на 400 лв.
/четиристотин лева/, считано от 04.02.2025 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска, до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА И. М. И., ЕГН **********, с адрес **********, на основание чл.149 СК
ДА ЗАПЛАТИ на малолетното си дете М. И. М., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител А. В. В., ЕГН **********, с адрес *********, издръжка за минало
време в размер на 300 лева месечно или общо сумата в размер на 3600 лв. /три хиляди и
шестстотин лева/ за една година назад, считано от датата на предявяване на исковата молба –
04.03.2025 г.
ОСЪЖДА И. М. И., ЕГН **********, с адрес **********, да заплати в полза на
Държава по Бюджета на съдебната власт държавна такса върху присъдената издръжка в
размер на 720 лв. /седемстотин и двадесет лева/ и 5 лв. (пет лева) такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
4
ОСЪЖДА И. М. И., ЕГН **********, с адрес **********, ДА ЗАПЛАТИ на А. В. В.,
ЕГН **********, с адрес *********, направените по делото разноски в общ размер на 550
лв. /50 лв. - държавна такса и 500 лв. адвокатско възнаграждение/
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Старозагорски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
5