Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 07.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВОГЕ, трети състав, в открито съдебно заседание на дванадесети
ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Стефан Стойков
При участието на секретар Ирена Никифорова, като
разгледа АНД № 84 по описа за 2019
година, докладвано от съдията Стойков, взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на "Йобин"
ЕООД, ЕИК *********, седалище/адрес на управление: гр. Своге; ул. „Люлин” № 24,
представляван от Б. З. И.–А. - …, против Наказателно постановление № 23-002237 от 05.04.2019 г., издадено от Директора
на Дирекция" Инспекция по труда Софийска област", с което на
основание чл. чл. 416, ал. 5 от КТ във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ му е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда
и петстотин/ лева за извършено нарушение на 146, ал. 2, т. 1 от КТ /редакция на
КТ към 2018 г., в момента алинея 3 на същата разпоредба/.
Жалбоподателят иска отмяна на издаденото НП
като твърди следните нередовности: Че не му е съставян акт за установяване на
нарушението, че не му е връчван и не са текли сроковете за възражение, за
правото на което не са му дадени разяснения; Че НП е издадено на основание
порочен акт за установяване на нарушението, че е издаден от лице без
представителна власт и не му е връчван; Че не е извършил нарушение на
визираните норми; Че НП не отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и не му е
връчено.
В хода на производството пред РС
Своге жалбоподателя се представлява от упълномощен представител – адвокат К.Г.
от …, който поддържа жалбата и иска отмяна на НП, без да излага допълнителни
аргументи.
Въззиваемата
страна – Д „ИТ Софийска област” се представлява от упълномощен представител –
юрк. В. В., който иска потвърждаване на НП. Счита, че нарушението е безспорно
установено от приложените писмени доказателства – касова книга, от която счита
за установено полагането на повече от 30 часа извънреден труд за съответните
месеци.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП, като е
подадена в законоустановения - 7дневен
срок, по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, след като видно обжалваното НП е издадено на 05.04.2019 г., връчено е на
жалбоподателя на 10.04.2019 г. /видно от приложената обратна разписка, в която
е идентифицирано НП/, докато жалбата е заведена в деловодство на съда на
11.04.2019 г.
По
същество жалбата е неоснователна.
Обжалваното НП е издадено по
административно наказателно производство, началото на което е поставено с АУАН №
23-002237 от 25.02.2019 г., съставен срещу жалбоподателя за това, че: „при
извършена проверка по спазване на трудовото законодателство, на 19.02.2019
г., в обекти на контрол – павилион „Lafka“ SG01, находящ се в гр. Своге, Автогара,
ул. „Цар Симеон № 47 и обект SG02, находящ се в гр. Своге ж.п.
Гара и по документи в Д „ИТ СО"- София област, находяща
се в гр. София, бул. „Витоша" № 6, ет. 2, е установено, че:
Видно от представените по време
на проверката документи, в т.ч. касови книги лицето Д. В. М. е положило 36 часа
извънреден труд през месец декември 2018 г., при норма 144 часа лицето е
изработило 180 часа, и 60 часа през месец септември 2018 г./при норма 144 часа
лицето е изработило 204 часа, с което е
надвишена максималната продължителност за полагане на извънреден труд
през един календарен месец – 30 часа дневен и 20 часа нощен труд през един
календарен месец.
Извършеното е квалифицирано като нарушение на чл. 146, ал.
2, т. 1 от КТ, а така също е посочено, че нарушението е извършено на 28.01.2019
г. и е констатирано на 25.02.2019 г.
Идентично, като обстоятелства и
правна квалификация, е описано нарушението и в обжалваното наказателно
постановление, като освен това са посочени и писмените доказателства: Протокол
за извършена проверка от 25.02.2019 г. и извлечение от касови книги.;
От приложените писмени
доказателства – копия от касови книги, разпечатки от фискално устройство на дневни
финансови отчети за месеци септември и декември 2018 г., копия от трудов
договор и допълнителни споразумения, както и от разпита на свидетелите А.И.З. –
актосъставител, В.И.П. – свидетел при проверката и съставяне на АУАН, С.А.М. –
свидетел при проверката и съставяне на АУАН, и Б. М. К. – водеща … на
жалбоподателя към момента на проверката, и участваща в проверката като
пълномощник на жалбоподателя се установиха без никакви противоречия следните
обстоятелства.
Лицето Д. В. М. е служител на
работодателя от … г. на длъжност „…..“, при условия: осемчасов работен и
възнаграждение съгласно последно допълнително споразумение от м. април 2018 г.
в размер на 545 лева.
Макар и да са уговорени други
условия на реда за отчитане на работно време, служителите на жалбоподателя, в
това число и работника Д. М. са осъществявали труд на 12-часови смени, при
работно време от 07 часа до 19 часа всеки ден от седмицата, като тези
обстоятелства се установяват както от направено копие от обявеното работно
време на обектите, така и от разпечатките от фискалното устройство, от които е
видно края на работното време, а така също и от показанията на св. Б. К. Видно
от копията от касова книга и разпечатки
на дневни отчети от фискално устройство лицето Д. М. е положило труд през месец
септември 2018 г. на дати: 04., 05., 06., 07., 10., 11., 13., 15., 18., 19.,
20., 21., 22., 24., 25., 28. и 30. Същото лице е положило труд през месец
декември 2018 г. на дати: 01., 04., 05., 06., 07., 14., 18., 19., 22., 23.,
24., 25., 27., 28. и 29.
Описаните факти са констатирани
от служителите на Д „ИТСО"- София област – свидетелите А.И.З., В.И.П. и С.А.М. на 25.02.2019 г. в седалището на въззиваемата
страна в гр.София, бул. „Витоша" № 6, ет. 2, когато жалбоподателя е бил
представляван от свидетеля Б. К., водещ … на жалбоподателя и легитимиращ се с
пълномощно подписано от управителя на търговското дружество – Б. З. И. – А.
Проверката на място е извършена на 19.02.2018 г. от служители на въззиваемата
страна, сред които и свидетелите П. и М., при което са проверени търговски
обекти, стопанисван от жалбоподателя, а именно два павилиона „Lafka“, находящи
се в гр. Своге съответно на Автогара и на ж.п. Гара, при което е връчена
призовка за явяване на управителя на търговското дружество на 25.02.2019 г. в
14.00 часа в посочената сграда – седалище на въззиваемата страна, като са
дадени и указания за необходимите документи, които следва да бъдат представени.
На 25.02.2019 г., след приключване на
проверката в сградата на въззиваемата страна, е бил съставен протокол за
проверка, в който са отразени значителен брой отделни нарушения, сред които и
описаното в обжалваното НП – полагане на извънреден труд над максимално
допустимото за календарен месец. Препис от протокола за проверка е връчен на Б.
К., като упълномощен представител на жалбоподателя.
Също на 25.02.2019 г. е съставен
описаният по-горе АУАН, препис от който също е връчен на пълномощника Б. К.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
е подадено възражение от жалбоподателя, с което са оспорени констатациите в
съставения АУАН, като е направено изявление, че ще бъдат изпълнение дадените
предписания, с оглед на което е направено искане да не бъде издавано НП.
Описаните обстоятелства се
установиха безспорно от приложените към преписката писмени доказателства и от
разпита на посочените свидетели, без никакви съществени противоречия.
След
преценка на изложените обстоятелства съдът намира, че при съставянето на
обжалваното НП и АУАН не са допуснати съществени нарушения на процедурните
правила по ЗАНН. Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от лица,
оправомощени за тази дейност, съгласно заповед № З-0058/11.04.2014 г. на
изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”,
определяща материалната компетентност да се съставят АУАН и да се издават НП от
директорите на отделните Дирекции „Инспекция по труда”, каквато длъжност заема
издателя на обжалваното НП. Налице е заповед № З-0024 от 08.01.2019 г.,
определяща териториалния обхват отделните дирекции и правомощията на техните
служители, докато правомощията на лицата, съставящи актовете за установяване на
административни нарушения са уредени в чл. 416, ал. 1, вр. чл. 399 от КТ, както и в чл. 21, ал. 4 от
устройствения правилник на изпълнителната агенция.
Предвид
посочените писмени доказателства, приложени по делото може да се направи
безспорен извод, че както НП, така и АУАН са издадени от лица, оправомощени да
ги издават, посочените актове са издадени в необходимата форма, като са спазени
формалните правила на ЗАНН. АУАН е съставен в присъствие на пълномощник на жалбоподателя,
на който е препис от него, което е видно от изричната разписка за това.
По същество, след преценка на
изложените обстоятелства, съдът счита, че без никакво съмнение може да се
направи извод, че жалбоподателя е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 146,
ал. 2 от КТ, и за двата от месеците, които са посочени в АУАН и НП. Предвид
посоченото може да се направи извод, че през месец септември 2018 г. работника
Д. М. е работила през седемнадесет дни от този месец, по дванадесет часа във
всеки от тези дни, съответно отработените от това лице часове са общо 194, докато
за месец декември 2018 г. същото лице е работило през петнадесет дни, също по
дванадесет часа дневно, съответно са отработени общо 180 часа. За посочените
месеци от 2018 г. работните дни са били съответно осемнадесет през месец
септември и също осемнадесет през декември, като в двата месеца се отчитат и
официалните празници – почивни дни, съгласно чл. 154 от КТ.
При договорен осемчасов работен
ден, за конкретните месеци, съобразно посочените за тях работни дни, допустимия
брой часове е именно 144, както е посочено в АУАН и НП, съответно за месец
септември лицето Д. М. е отработило 50 часа над допустимото, съответно това
отработено време следва да се счита за извънреден труд, надхвърлящ максималните
30 часа месечно при дневен труд, докато за месец декември, превишението е в
размер на 36 часа. И за двата месеца е надхвърлена максимално определената в
чл. 146, ал. 2 от КТ продължителност на извънреден труд, поради което
основателен и извода на АНО, че е налице нарушение на трудовото законодателство
през тези месеци що се отнася до количеството труд по часове, положен от лицето
Д. М.
С това е извършено нарушение на
чл. 146, ал. 2, т. 1 от КТ, определящ,
че „Продължителността на извънредния труд не може да надвишава 30 часа дневен
или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец“, като са осъществени
обективните признаци на нарушението, а от субективна страна е налице
отговорност на жалбоподателя, в качеството му на работодател, за спазване на
трудовото законодателство, като един от принципите в областта на обществените
отношения по предлагане е ползване на наемен труд.
Поради това може да се направи
извод за правилно и основателно ангажиране на административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя на основание общата разпоредба на чл. 414, ал. 1
от КТ, предвиждащ налагане на административно
наказание по чл. 83, ал. 1 от ЗАНН - имуществена санкция от 1 500 до
15 000 лева, на едноличен търговец – работодател, за извършено нарушение
на трудовото законодателство.
Законосъобразния характер на
производството по осъществяване на административно-наказателната отговорност,
както и извода, че е налице нарушение на трудовото законодателство дават
основание на съда да счита, че обжалваното НП е законосъобразно и правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Съдът не счита за основателни възраженията на жалбоподателя,
че не са му връчени като АУАН, така и НП, след като по делото са приложени изрични
писмени доказателства в тази насока – АУАН е подписан от упълномощено лице, при
което последното е получило препис от акта, а така също е налице обратна
разписка, удостоверяваща връчване на обжалваното наказателно постановление.
Налице са доказателства за упражняване
на правото на възражение по реда на ЗАНН, поради което не може да бъде възприето
твърдението за неизпълнение на задължението за разясняване на правото да се
подаде възражение по АУАН.
Няма нарушение на формалните
изисквания на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, отнасящи се до
съдържанието съответно на акта за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление, след като в тях подробно са посочени
време и място на издаване, данни за идентифициране на отговорното за
нарушението лице, подробно е описано извършеното нарушение – време място и
начин на извършване, както и доказателствата, от които е установено, посочени
са нарушените правни норми, както и основанието за санкциониране, а така също
са посочени подробни данни за съставител/издател съответно на АУАН и НП,
обозначени са свидетелите, присъствали при съставянето на АУАН, като и
съответно са положени и подписи на тези лица. Неоснователно е и възражението за
издаване на АУАН от лице без правомощия за това, като изводите в тази насока са
по-горе и не е необходимо повтарянето им.
Неоснователно е и възражението за
нарушено право на защита заради участие на неупълномощено лице от страна на
жалбоподателя в административно-наказателното производство. Налице е
пълномощно, с което жалбоподателя е упълномощил лицето Б. К. да го представлява
пред Д „ИТ“ Софийска област, като изрично е предоставено пълномощие да получава
документи във връзка с правата описани в пълномощното. Действително няма
изрично упълномощаване за участие в административно-наказателно производство,
но съдът намира, че такова не е необходимо, след като изрично е уговорено Б. К.
да представлява жалбоподателя пред въззиваемата страна с даване на сведения и
предоставяне на всички изискуеми документи и именно в тази насока е
предоставено и правомощие да получава всички документи, свързани с тези права.
Именно този представител се е явил вместо управителя на търговското дружество
работодател при извършване на проверката, в съответствие с връчената
призовка, получил е препис от АУАН, след
което жалбоподателя е упражнил правото си на възражение, поради което съдът
намира, че няма ограничаване в правото на защита, след като във всеки един
момент жалбоподателя е участвал в административно-наказателното производство,
ползвал е правата си, предвидени в ЗАНН и по никакъв начин не е ограничено
правото му на пълноценно участие в това производство за да защитата своите
права и интереси.
По отношение на наложеното
административно наказание, съдът намира, че определянето му в минималния
размер, предвиден в разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от КТ преви безпредметно
обсъждане на съответствието му с разпоредбите на чл. 27, ал. 1, 2 и 3 от ЗАНН,
като следва да се отбележи, че няма основание за приложение на чл. 415в, ал. 1
от КТ, явяваща се специална по отношение на чл. 28, от ЗАНН, след като няма
доказателства за отстраняване на вредните последици от нарушението, а именно
изплащане на дължимото възнаграждение за положения извънреден труд.
На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и
съобразно горните изводи, СЪДЪТ
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-002237 от 05.04.2019 г.,
издадено от Директора на Дирекция" Инспекция по труда Софийска
област", с което на "Йобин" ЕООД, ЕИК *********, седалище/адрес
на управление: гр. Своге; ул. „Люлин” № 24, представляван от Б. З. А. - ….., на
основание чл. 416, ал. 5 от КТ във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ, е наложено
административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 1 500 /хиляда и
петстотин/ лева за извършено нарушение на 146, ал. 2, т. 1 от КТ.
Решението може да се обжалва пред Административен съд София-област в
14/четиринадесет/-дневен срок, считано от датата на получаването му.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя, чрез адвокат Г. и на въззиваемата страна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: