Р
Е Ш Е
Н И Е
№ /10.06.2021 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х
касационен състав
На двадесет
и девети април през две хиляди двадесет и първа година
В публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
РАЛИЦА АНДОНОВА
Секретар: Наталия Зирковска
Прокурор при
Варненска окръжна прокуратура: ТОНИ ТОМОВ
като
разгледа докладваното от Ралица Андонова
кАНД № 808 по описа на съда за 2021 година,
За да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. АПК вр.чл.63 ал.1 ЗАНН и е образувано по касационна жалба от Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна, представлявани от директора чрез процесуалния му
представител ст.ю.к. Б.Н., против Решение № 260298/02.03.2021г
по АНД № 4178/2020г по описа на РС – Варна, ХⅤ
с-в, с което е отменено издаденото от директора на Дирекция „Инспекция по труда”
- Варна НП №03-012881/25.06.2020г и наложената на „Памет“ ЕООД - Варна, Булстат
********, Имуществена санкция в размер на 2500лв. на осн.чл.414 ал.3 от КТ. Релевирано е касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложимо по препращането на чл.63 от ЗАНН – неправилно приложение на
материалния закон, като се оспорват изводите на ВРС за допуснато съществено
нарушение по см.чл.57 от ЗАНН относно описанието на съставомерните
факти на нарушението, и този за приложението на чл.9 ал.2 от НК. С подробно
аргументирани съображения с настоява за отмяна на решението и потвърждаване на
законосъобразното, правилно и обосновано НП. В съдебно заседание ю.к.Н. поддържа изцяло жалбата, настоява за уважаването й и
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С отговора си по касационната жалба
ответното „Памет“ ЕООД, представлявано от управителя Р.Д.чрез
пълномощника си адв.Н.Т. оспорва същата като
неоснователна, изцяло се позовава на правните изводи на ВРС като
законосъобразни и обосновани, и настоява за оставяне в сила на обжалваното
решение. С писмена молба по същество адв.Т. поддържа
изцяло жалбата, настоява за уважаването й и претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение.
Идентично
е становището и на участващия в производството представител на Окръжна
прокуратура – Варна.
Касационната инстанция счита жалбата за неоснователна.
Анализирайки събраните в хода на съдебното
следствие гласни и писмени доказателства, въззивният съд приел за установено от
фактическа страна, че на 26.05.2020г служители на Д „ИТ“ – Варна, сред които и св.М., извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство в обект – траурна агенция „Памет“, находяща се в -----------,
стопанисван от дружеството-ответник. В хода на проверката инспекторите
установили св.Р.Н.П., която в момента обработвала
информация на компютъра - подготвяла проекти за некролози за клиентите на
агенцията. Проверяващите предоставили на св.П.
декларация, която последната попълнила собственоръчно, като отразила в нея
личните си данни и адрес, че работи в „Памет“ ЕООД от 26.05.2020г с работно
място – проверявания обект, на длъжност „обслужващ погребално бюро“, с работно
време от 9:00ч до 18:00ч, с месечно възнаграждение от 610лв, с шест работни дни
и три почивни, като отбелязала, че в момента е на пробен период, и ако бъде
одобрена, ще получава възнаграждение в размер на 610лв. Декларацията била подписана от нея в
14:20ч на 26.05.2020г. На насрочената допълнителна документална проверка
проверяваното дружество представило за св.П. трудов
договор от 26.05.2020г, и уведомление за регистриран трудов договор между
работодателя „Памет“ ЕООД и работника Р. П., с регистрация в НАП от 26.05.2020г
– 19:57:07ч. При тези констатации компетентното длъжностно лице инспектор М.
приела, че „Памет“ ЕООД е осъществило състав на административно нарушение по
чл.63 ал.2 от КТ, тъй като на 26.05.2020г допуснало до работа Р. П. на длъжност
„обслужващ погребално бюро“ пред да са й предоставени екземпляр от сключен
трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62
ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП- Варна. За същото на 08.06.2020г св.М. съставила АУАН против дружеството-работодател. В
срока по чл.44 ал.3 от ЗАНН управителката Р.Д.депозирала
възражение против същия с аргумент, че в деня на проверката Р. П. е присъствала
в офиса на Траурна агенция „Памет“ за да предостави необходимите документи за
назначаването й, но не е полагала труд без възнаграждение, сключен трудов
договор и уведомление по чл.62 ал.3 от КТ, а само е наблюдавала работния процес
в офиса, докато документите й са придвижени до счетоводството за назначаването
й. По повод възражението било изготвено становище от ю.к.Н.
за неоснователността му. Позовавайки се на същото, и въз основа на АУАН, АНО
издал и процесното НП, с което възприел изцяло както фактическите констатации
на актосъставителя, така и правната квалификация на нарушението, за което на
осн.чл.414 ал.3 от КТ наложил на дружеството имуществена санкция в размер на
2 500лв.
При така установената фактология, по
същество безспорна между страните, въззивният съд приел от правна страна, че АУАН
и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, и в
изискуемата писмена форма, но в производството по издаване на НП били допуснати
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Така на първо място ВРС приел, че проверяваното постановление не съдържа минимално
изискуемите задължителни реквизити по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, и конкретно – всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението. Съдът приел, че в
обстоятелствената част на НП се съдържа само правният извод на АНО, че св.Р. П. е била допусната от санкционираното дружество до
работа на длъжност „обслужващ погребално бюро“ в проверявания обект, преди да й
е предоставен екземпляр от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверен в ТД на
НП. Същевременно в НП липсват каквито и да било факти относно основните
елементи на трудовото правоотношение – конкретно работно време, уговорено
възнаграждение, отпуски, почивки, многократност и повтаряемост
на дължимите престации. Посочено е, че едва от гласните доказателства в хода на
съдебното следствие пред въззивния съд е установено, че при пристигането на
проверяващите в траурната агенция на процесната дата св.П.
действително е обработвала проекти за некролози на компютър, и то преди да й е
било връчено копие от заверено в НАП уведомление и без сключен трудов договор,
макар и такъв за обучение. Съдът посочил, че липсата на пълно, точно и ясно
описание на нарушението, непосочването на всички
относими към съставомерността факти и обстоятелства,
при което то е извършено, винаги съставляват съществени процесуални нарушения,
тъй като пряко рефлектират върху правото на защита на нарушителя, освен това
препятстват и преценката на съда за осъществен състав на нарушение, за неговата
квалификация, и като цяло – за правилното приложение на материалния закон.
Независимо от горното, като второ самостоятелно отменително
основание въззивният съд приел, че осъщественото в случая не следва изобщо да
се квалифицира като административно нарушение, тъй като е явно малозначително
по см.чл.9 ал.2 от НК, приложима по препращането на чл.11 от ЗАНН, и изложил
мотивирани съображения в тази насока. Все в този смисъл ВРС изложил и мотиви
относно разликата между чл.415в от КТ, чл.28 от ЗАНН и чл.9 ал.2 от НК, и защо
забраната за прилагане на привилегирования състав на чл.415в от КТ за нарушения
по чл.62 ал.3 от КТ не препятства прилагането на чл.9 ал.2 от НК за същото
нарушение. С тези съображения ВРС отменил изцяло незаконосъобразното НП, и
осъдил АНО да заплати на „Памет“ ЕООД адвокатско възнаграждение.
Касационният състав възприема крайния
правен извод за отмяна на НП като незаконосъобразно, но по съображения, различни
от изложените от предходната инстанция.
Приложимата норма на чл.63 ал.2 вр.ал.1 от КТ предвижда, че работодателят няма право да допуска до работа работника или
служителя, преди да му предостави екземпляр от сключения трудов договор,
подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62 ал.3, заверено от
териториалната дирекция на НАП. От съдържанието на процесното НП не може да се
изведе еднозначен извод какво точно нарушение е санкционирано с него. Във
втория му абзац е посочено, че работодателят „Памет“ ЕООД е допуснал Р. П. до
работа преди да й е предоставил копие от уведомлението п очл.62 ал.3 от КТ,
заверено в ТД на НАП. В следващия трети абзац е посочено, че нарушението е
извършено на 26.05.2020г в траурна агенция „Памет“, когато лицето е установено
да полага труд, и към който момент е следвало да й е предоставен екземпляр от
сключения трудов договор и от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД
на НАП. В този абзац при това не се съдържа просто цитиране съдържанието на чл.63
ал.2 вр.ал.1 от КТ, а са индивидуализирани мястото и времето на осъществяване
на нарушението, поради което не може да се приеме, че той не се отнася до
описаното в предния абзац различно като обективен състав нарушение. С НП нарушението
е квалифицирано по чл.63 ал.2 от КТ,
което също не внася яснота относно обективния състав на нарушението така, както
би следвало да е установен и съотв. санкциониран от
АНО. При тези констатации настоящият съдебен състав счита, че съобразно
действителното съдържание на НП не може да бъде даден категоричен отговор на
въпроса дали с НП е санкционирано допускане до работа без връчено заверено
уведомление в ТД на НАП, или без връчени екземпляр от сключения трудов договор,
подписан от двете страни, и от
уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ.
Констатираните неяснота и противоречие в
НП досежно описанието на съставомерните елементи от
обективния състав на нарушението винаги съставлява самостоятелно основание за
отмяната му като постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, пряко резултиращо в ограничаване правото на
защита на санкционираното лице и в обективна невъзможност за съда да извърши
проверка за законосъобразност по същество относно ангажираната административнонаказателна отговорност.
За пълнота на изложението следва да бъде
посочено, че възраженията на ответното дружество за липса на възникнало при
проверката трудово правоотношение са неоснователни. КТ не съдържа правно
регламентирана възможност едно лице да присъства на обособено трудово място като
кандидат за работа, който се обучава и одобрява за заеманата длъжност – този
случай е изрично уреден като трудово правоотношение със срок на изпитване с чл.70
от КТ.
При горните констатации касационният съд
счита, че обжалваното решение на ВРС не е обременено с наведените пороци, а
други такива, налагащи ревизията или отмяната му, не бяха установени в хода на
служебно дължимата проверка по чл.218 ал.2 от АПК. Изложеното налага оставянето
му в сила.
При този изход на делото претенцията на
касационния ответник за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на
400лв. за настоящата инстанция е основателно, съответно – това на АНО за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
Така мотивиран и съобразно компетенциите си по чл.221 ал.2 от АПК,
касационният съдебен състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №260298/02.03.2021г по АНД № 4178/2020г. на Районен съд – Варна, ХⅤ с-в, с което е отменено издаденото
от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна НП № 03-012881/25.06.2020г.
и наложената на осн.чл.414 ал.3 от КТ на
„Памет“ ЕООД – Варна, Булстат ********, Имуществена санкция в размер на 2 500
(две хиляди и петстотин) лева.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ –
Варна да заплати на на „Памет“ ЕООД – Варна, Булстат ********,
адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.