Решение по дело №10/2020 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 65
Дата: 27 февруари 2020 г. (в сила от 1 юни 2020 г.)
Съдия: Димитрина Николова
Дело: 20201630200010
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 януари 2020 г.

Съдържание на акта

№ 65 / 27.2.2020 г.

 Р Е Ш Е Н И Е

ГР.МОНТАНА, 27.02.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана......четвърти наказателен състав в публично

заседание на 28 януари..........……..…………....…………………………….

през две хиляди и двадесета година….......………......……………в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА

                                                    

при секретаря Тодорка Владинова.............……….……и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от

съдията Николова.………………………...…................АН дело 10 по описа

за 2020г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление № 19-0996-003836/ 23.12.2019г. на Началник група към ОД на МВР-Монтана, Сектор Пътна полиция – Монтана на П.Г. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на основание чл.183 ал.7 от ЗДвП.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал П.Г.К., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В съдебно заседание пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на пълномощника на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

          Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

        Жалбоподателят П.Г.К. е наказан, за това, че на 11.12.2019г. в 06.17 часа на път трети клас № 112, км47+500 с посока на движение от гр.Видин към гр.Монтана управлявал влекач мерцедес 1848ЛЦ с прикачено към него полуремарке Шмиц с рег. номер  XXXX  , като нарушава разпоредбите на пътен знак В -18 въведен с временна забрана за движение на МПС над 12 тона.

          Актосъставителят К.Д. счел, че жалбоподателя е нарушил чл.6 т.1 от ЗДвП - водач на МПС навлиза след знак забраняващ влизането на съответното ППС при въведена временна забрана за движение и съставил АУАН в присъствието на свидетеля по установяване на нарушението И.И..

           Жалбоподателят не направил възражение в АУАН. В срока по чл.44 от ЗАНН подал възражения срещу констатациите-л.12 от делото.

          Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство.

          При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

          Установената и възпроизведена по–горе фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните в хода на производството гласни доказателства – свидетелските показания на К. Дамянов и И.И..

          Законосъобразно и правилно административнонаказващият орган е квалифицирал деянието на жалбоподателя като нарушение на чл.183 ал.7 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП участниците в движението съобразяват своето поведение ... с пътните знаци и с пътната маркировка. Безспорно е обстоятелството, че е имало забрана за движение на автомобили видно от Заповед № РД-11-1350/ 08.11.2019г. на Агенция „Пътна инфраструктура”, която забрана жалбоподателят не е изпълнил-арг.л.13 от делото.

Доказателствената сила на редовно съставения акт срещу наказаното лице, въведена с нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, не се обори от събраните доказателства в съдебно заседание.

         По разбиране на съда фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид административни нарушения и практиката на АС-Монтана по подобен род дела.

Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. При определяне размера на наказанията административнонаказващият е взел предвид точно фиксирания размер на наказанията.

         Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана

    

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 19-0996-003836/ 23.12.2019г. на Началник група към ОД на МВР-Монтана, Сектор Пътна полиция – Монтана, с което на П.Г. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на основание чл.183 ал.7 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

                                                         

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: