Решение по дело №607/2019 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 260073
Дата: 29 октомври 2020 г. (в сила от 2 декември 2020 г.)
Съдия: Дарина Илиева Попова
Дело: 20195320100607
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………………

гр. К., 29.10.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                 трети граждански състав

на двадесет и девети септември                  две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА

 

Секретар: КРИСТИНА ШАХЪНСКА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 607 по описа за 2019 година

и за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 23, ал.1 от СК, съединен при условията на евентуалност с иск за делба с правно основание чл. 34 от ЗС.

Ищцата К.Т.В. твърди, че с ответника били бивши съпрузи като бракът им бил сключен през 1978 г. и бил прекратен с Решение на П.районен съд от 26.02.2018 г., постановено по гр.дело № 8654/2017 г., влязло в законна сила на 28.03.2018 г.

І. Двамата придобили, той по наследство, а тя по силата на покупко-продажба, дворно място, находящо се в град Б., К.община, съставляващо УПИ XIV-310 в кв. 33 по плана на град Б., ведно с построените в него полумасивна жилищна сграда с площ от 65 кв.м (по декларация), лятна кухня и навес.  Собствеността върху 1/20 ид.част от този имот била придобита от ответника по наследство, а собствеността върху 19/20 ид.части от имота била придобита чрез възмездна сделка, като на всеки от съсобствениците ответникът реално заплатил за дела му сумата от по 2 000 лева в брой. Сделката се удостоверявала с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 51, т. III, peг. № 3497, дело N  451/2005 г., вписан в ** - К.с вх. № 4407/21.12.2005 г., акт № 141, том XVІ, дело № 3395/2005 г. Посочената в акта продажна цена в размер на 2100 лева била симулативна, тъй като не отразявала реално договорената и платена на другите съсобственици продажна цена за дяловете им в общ размер на 16 000 лева, сума, която реално била заплатена със средства на ищцата, придобити от личен Т. в чужбина.

ІІ. По време на брака им страните придобили недвижим имот, а именно: дворно място, цялото застроено и незастроено, с площ от 700 квадратни метра, находящо се в град Б., К.община, съставляващо УПИ II-315, в квартал 31 по плана на града, ведно с построените в него: двуетажна жилищна сграда, лятна кухня и навес, чрез възмездни сделки, както следва: С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 93, т.ІІ, peг. № 4953, дело № 293/2009 г., вписан в CB-К.с вх. № 1687/21.05.2009г., акт № 69, том IV, дело № 661/2009г., били придобити 4/12 (1/3) идеални части от имота за сумата от 2 190 лева. Посочената в акта продажна цена била симулативна, тъй като не отразявала реално договорената и платена на продавача цена в размер на 8000 лева. Това било видно от Решение № 106/30.03.2009 г. по гр.дело № 335/2008 г. по описа на КрлРС, образувано на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, като в отговора си ответницата по делото признавала реално платената й от ищеца Т. цена в размер на 8000 лева. С постановление за възлагане на недвижим имот от 09.09.2011 г. на *** рег. № 757, вписано в CB-К.с вх. № 2294, акт № 154, том 8/29.09.2011 г., били придобити останалите 2/3 идеални части от имота и била заплатена сумата от 16 751 лева. Така, за придобиването на този имот ответникът заплатил общо 24 751 лева. Паричните средства, с които били закупени посочените по-горе имоти (по идеални части от тях) били лични средства на ищцата, получени от Т.а й, положен в САЩ за периода от 2000 г. до 2011 г., които средства изпращала на ответника по всякакъв възможен начин - по приносител, чрез W.U., a от 2005 г. превеждала по банков път от сметката й в американска банка на сметката на ответника в Б..

Така, видно било от представените документи в бълг. превод за направени от ищцата парични преводи към ответника за:

1. Уреждане на отношенията между съсобствениците на имота по пункт първи към датата на възмездното придобиване на 19/20 идеални части от същия (21.12.2005г.) и всички **ързани с това други разходи, ищцата изпратила парични суми, както следва:

- На 20.10.2004 г. - сумата от 300 щатски долара по „W.U.“ с получател К.Т.;

- На 14.04.2005 г. - сумата от 11000 щатски долара по сметката на К.И.Т. в „B.P.B.“ АД - ИД № ******;

Или всички получени от нея суми за тази цел от ответника били в общ размер на 11 300 щатски долара.

2. За закупуване на имота по пункт втори и всички **ързани с това други разходи, изпратила на ответника по негово искане суми, както следва:

- На 17.05.2006 г. - сумата от 5000 щатски долара по сметката на К.И.Т. в „B.P.B.“ АД - ИД № ******;

- На 21.12.2006 г. - сумата от 4000 щатски долара по сметката на К.И.Т. в „B.P.B.“ АД - ИД № ******;

- На 16.08.2007 г. - сумата от 3500 щатски долара по сметката на К.И.Т. в „B.P.B.“ АД - ИД № ******;

- На 02.07.2010 г. - сумата от 7000 щатски долара по сметката на К.И.Т. в „Ю.И.Е.Д.Б.“ АД - ИД № ******;

- На 07.03.2011 г. - сумата от 7000 щатски долара по сметката на К.И.Т. в „B.P.B.“ АД - ИД № ******;

- На 08.10.2011 г. - сумата от 5000 щатски долара по сметката на К.И.Т. в „Ю.И.Е.Д.Б.“ АД - ИД № ******;

- На 10.11.2011 г. - сумата от 7000 щатски долара по сметката на К.И.Т. в „Ю.И.Е.Д.Б.“ АД - ИД № ******;

- На 21.11.2011 г. - сумата от 500 щатски долара по сметката на К.И.Т. в „Ю.И.Е.Д.Б.“ АД - ИД № ******;

- На 29.11.2011 г. - сумата от 5000 щатски долара по сметката на К.И.Т. в „Ю.И.Е.Д.Б.“ АД - ИД № ******;

- Или към 09.09.2011 г. когато било направено последното плащане от ответника за придобиване на имота, същият получил от ищцата за тази цел общо 26 500 щатски долара, а останалите послужили за **ързаните с това разноски.

Ето защо, счита, че придобитото имущество чрез възмездни сделки в гр. Б. било придобито изцяло с нейни лични средства.

С ответника не можели да си поделят доброволно имотите.

МОЛИ съда да постанови решение, с което

1) Да признае пълна трансформация на лично имущество по отношение на следния недвижим имот:

САМО 19/20 (деветнадесет двадесети) ид. части от ДВОРНО МЯСТО, цялото застроено и незастроено, с площ от 700 (седемстотин) квадратни метра, находящо се в град Б., К.община,  съставляващо УПИ XIV-310 (четиринадесети - триста и десет), в квартал 33 (тридесет и трети) по плана на града, одобрен със заповед № 680 от 1990 г., ведно с построените в него ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 65 кв.м (по декларация), ЛЯТНА КУХНЯ и НАВЕС, при граници и съседи на имота: от две страни улица, УПИ XV-308 и УПИ XIII-309, И ДОПУСНЕ делба на имота при квоти: 19/20 ид. части за ищцата и 1/20 ид. част за ответника, като признае пълна трансформация на 19/20 ид. части от имота, придобити по време на брака на страните.

И ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ: да допусне този имот до делба при квоти: 19/40 за ищцата и 21/40 за ответника.

2) Да признае пълна трансформация на лично имущество по отношение на следния недвижим имот:

ДВОРНО МЯСТО, цялото застроено и незастроено, с площ от 700 (седемстотин) квадратни метра, находящо се в град Б., К.община, съставляващо УПИ II-315 (втори - триста и петнадесет), в квартал 31 (тридесет и първи) по плана на града, одобрен със заповед № 680 от 1990г., ведно с построените в него: ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 120 кв.м, ЛЯТНА КУХНЯ с площ от 26 кв.м и НАВЕС с площ от 8 кв.м (по декларация), при граници и съседи на имота: УПИ III-316, УПИ ХІІ-313, УПИ І-314 и улица,

И ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ: да допусне този имот до делба при равни квоти за всеки от съделителите.

Ответникът К.И.Т. с ЕГН **********,*** оспорва иска за пълна трансформация на лично имущество, признава иска за делба.

Сочи следното: 

Видно от представените с исковата молба писмени доказателства било, че и двата процесни имота били придобити чрез възмездни сделки по време на брака на страните по делото - изключение от това била 1/20 (една двадесета) идеална част от първия процесен имот, която придобил по наследство, и която част била негова лична собственост съгласно чл.22 ал.1 от СК. Следователно по отношение на процесиите имоти с пълна сила действала презумпцията на чл.21 ал.3 от Семейния кодекс и 19/20 идеални части от първия процесен имот, както и целия втори процесен имот били придобити в условията на СИО, при равни квоти между него и ищцата по настоящото дело. С прекратяване на брака им с ответницата тази СИО се трансформирала в обикновена съсобственост. В исковата молба било изложено твърдението, че 19/20 (деветнадесет двадесети) идеални части от първия имот, описан в исковата молба били лична собственост на ищцата, като закупени с лично имущество на същата - пари от личен Т. на ищцата в чужбина. По отношение на втория имот ищцата твърдяла, че целият бил закупен с лични нейни средства, придобити също от работата й в чужбина. Т.е. на практика по отношение на двата процесни имота бил предявен иск с правно основание чл.23 от Семейния кодекс или евентуално такъв за по-голям (в исковата молба е записано „изключителен“) принос по чл.21 ал.3 т.1 от СК. Съгласно чл.343 от ГПК било недопустимо в настоящото производство да бъде предявяван иск за установяване недействителност на сделката по нотариален акт № 141, том XVI, дело № 3395/2005 г. на СлВп при Карловски районен съд, като недействителна по отношение на цената, посочена в същата - чл.26 ал.2 предл. последно от ЗЗД. Още повече, че продавачите по тази сделка не били страни в настоящото производство.

С оглед на гореизложеното счита, че двата процесни имота следва да бъдат допуснати до делба между него и ищцата по настоящото дело, както следва:

Дворно място от 700 кв.м, ведно с построените в него полумасивна жилищна сграда с площ от 65 кв.м, лятна кухня и навес, което дворно място по ПУП на гр.Б. , К.община , съставлява УПИ XIV-310 в кв. 33 при квоти: за ищцата, К.Т.В. - 19/40 (деветнадесет четиридесети) идеални части, и за него, К.И.Т. - 21/40 (двадесет и една четиридесети) идеални части. Дворно място с площ от 700 кв.м ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда с площ от 120 кв.м, лятна кухня с площ от 26 кв.м и навес с площ от 8 кв.м, което дворно място по ПУП на гр.Б., К.община, съставлява УПИ ІІ-315 в кв.31, при равни квоти между страните, т.е. - по ½ (една втора) идеална част за всеки от тях .

Счита, че исковете за делба на двата процесни имота били основателни и същите следвало да бъдат допуснати до делба между него и ищцата при квотите, които посочил.

Не оспорва следните обстоятелства :

- че с ищцата са бивши съпрузи и че бракът им бил прекратен с влязлото в законна сила на 28.03.2018 г. решение по гр. дело № 8654/2017 г. на П.районен съд;

- че двата процесни имота са придобити по време на брака им и по силата на сделките, описани в представените с исковата молба нотариални актове, а 2/40 ид. части от първия имот- от ответника по наследство;

- че сумите, описани в исковата молба са били преведени от ищцата по делото, с изключение на твърдяната сума от 7000 щатски долара, преведена на 10.11.2011 г. - от представеното писмено доказателство за този превод било видно, че същият възлиза на 5000 щатски долара;

- че сумите, описани в исковата молба му били изпратени от ищцата по време на пребиваването й в САЩ за периода от 2000-та до 2011-та година.

Оспорва следните твърдения на ищцата, съдържащи се в исковата молба:

- че посочените от нея суми са му били изпращани, за да закупи с тях процесните имоти, както и че тези суми били вложени в сделките, описани в исковата молба;

- оспорва твърдението на ищцата за симулативност на сделката по нотариален акт № 51 , том III , рег.№ 3497 , дело № 451/2005 г. на Н. Т.Р.с рег.№ 517 на НК , вписана с вх.рег.№ 4407/21.12.2005 г. под акт № 141 , том XVI, дело № 3395/2005 г. на СлВп при КРС;

- оспорва твърдението на ищцата, че за придобиване на процесните имоти същата му била превела общо сумата от 26 500 щатски долара.

Възраженията му срещу оспорените от него твърдения на ищцата произтичали от следното:

От 1990 г. ответникът бил регистриран като ЕТ с фирма „Т. КИ“. Като търговец се занимавал с производство на обувки. При него през годините работели средно между 10 и 15 души работници. Във предприятието му работила и ищцата до началото на 2000-та година. С приходите от дейността на предприятието се издържали като семейство. Имали и не малко спестявания. Факт било, че с приходите от тази дейност в периода 1994-1996 г. закупили апартамент от 105.20 кв.м ведно с прилежащо избено помещение в новострояща се сграда в гр. П., ул. „П.С.М.“ ** ** ***.

В края на 1999 г. с ищцата взели решение семейството им да емигрира в САЩ. По това време дъщеря им все още била ученичка, майката на ищцата била в напреднала възраст, а и нямали никаква сигурност дали ще успеят да получат зелена карта. Затова решили първа за САЩ да замине ищцата. Ответникът останал в Б. с дъщеря им Т.К.Т. с ЕГН **********. През следващите години ответникът сам издържал дъщерята на страните, изцяло с приходите от дейността на предприятието му. До завършване на средното образование на дъщеря им, тя имала много проблеми с поведението, заради което в последните години в гимназията перманентно била застрашена от повтаряне на класа и дори изключване. В тази връзка ответникът положил огромни усилия тя да се справи с проблемите си с поведението и учебния процес, но това за съжаление било **ързано със значителни разходи. През периода 2000-2003 г. постоянно се налагало да ангажира и заплаща за нея частни уроци и курсове. Всичко това коствало значителни разходи до 2003 г., когато дъщеря им завършила средното си образование. Тъй като през кандидатстудентската кампания през 2003 г. дъщеря му не била приета във ВУЗ, ответникът я записал на интензивен курс по немски език. Това дало възможност тя да замине в Г.за една година на работа. Този курс също бил много скъп заради неговата интензивност и качеството на обучение, но държал да отбележи, че той лично бил много доволен от това, че записал дъщеря им на този курс и че тя го завършила успешно. Благодарение на него сега Т.владеела перфектно немски език, което надявал се, й помагало в професионалната реализация. А и пребиваването й в Г.й се отразило изключително благотворно и през следващата година дъщеря им била приета във ВУЗ. Тя завършила висшето си образование - степен бакалавър, редовна форма на обучение. След това продължила следването си също редовна форма на обучение и придобила магистърска степен.

Ищцата, от заминаването си за САЩ през месец февруари 2000-та година и до края на 2004 г. не изпратила никакви средства за издръжка на семейството им и конкретно - на дъщеря им. Едва в края на 2004 г. тя изпратила първите 300 щатски долара, за които представила доказателство с исковата си молба. Може би тук било мястото да посочи и това, че през този период от време той се грижел и подпомагал и майката на ищцата, която през зимите живеела при него и дъщеря му в П.. Майката на ищцата починала през 2006 г. Той поел естествено и разходите за погребението и последващите помени. Ищцата не се върнала в Б. дори за смъртта на майка си.

През този същия период от време дъщеря им на два пъти ходила на гости на майка си в САЩ. Ответникът заплащал самолетните билети и всички други разходи, **ързани с тези пътувания.

Пак през този същия период от време извършил сделките по закупуване на процесните имоти, а след това ги ремонтирал и подобрявал. Всичко това било направено, както с приходите от собствената му стопанска дейност и личните му спестявания от същата, така и с част от парите, преведени му след 2005 г. от ищцата.

Ето защо счита, че твърдението на ищцата, че двата процесни имота били закупени изцяло с нейни лични средства било абсолютно невярно. Безспорно било, че тези парични преводи постъпвали през годините по личната му банкова сметка. ***тявания, с които продължавал да издържа семейството им. На практика парите, изпратени му от ищцата в периода от месец октомври 2004 г. до месец март 2011 г., почти изцяло били използвани за издръжката и обучението на дъщеря им.

Дори беглият преглед на паричните преводи, извършвани от ищцата по банковата му сметка показвал, че нямало връзка между датите на тези преводи и датите, на които били извършвани въпросните сделки.

Твърдението на ищцата било, че на 20.10.2004 г. и на 14.04.2005 г. му изпратила общо сумата от 11300 щатски долара с цел закупуване на първия процесен имот. Сделката по закупуване на 19/20 идеални части от този имот  била извършена на 21.12.2005 г. В края на 2004 г. и началото на 2005 г., когато били извършени тези преводи, той нямал каквато и да било идея и намерение да закупува въпросните 19/20 идеални части от първия процесен имот.

Във т.2 от исковата молба ищцата описала 9 парични превода, извършени в периода 17.05.2006 г. - 29.11.2011 г. отново с твърдението, че сумите по тези преводи били изпратени с цел закупуване на втория процесен имот. Дори на банковото бордеро от 21.12.2006 г. ищцата собственоръчно била изписала текста „за къщата в с.Б./чуждата“, който запис той изцяло оспорвал по съдържание.

Ищцата явно не обърнала внимание, че от представеното от нея самата Решение № 106/30.03.2009 г. по гр. дело № 335/2008 г. на КрлРС било видно, че ответницата по делото, Т.И.П., получила от него на 28.06.2006 г. сумата от 5300 лева. Ако приемел, че с пари от превода на ищцата от 17.05.2006 г. платил на продавачката по предварителния договор от 28.06.2006 г., то било очевидно, че нямало никаква връзка между следващите преводи, извършени в периода до 07.03.2011 г., и от друга страна закупуване на останалите 2/3 идеални части от процесния имот с Постановлението от 09.09.2011 г. По силата на сключения помежду им предварителен договор Т.П. му прехвърлила на 21.05.2009 г. принадлежащите й 4/12 идеални части от имота. При тази сделка той не плащал никакви допълнителни средства. А постановлението, с което му били възложени другите 2/3 идеални части от този имот било с дата 09.09.2011 г., което означавало, че към тази дата той вече е превел по сметката на *** А.А. сумата от 16 751 лева.

В исковата молба били описани още четири парични превода, извършени от ищцата в периода от 08.10.2011 г. до 29.11.2011 г. Намирал за повече от очевидно това, че сумите, преведени в този период от време не били използвани за закупуване на нито един от двата процесни имота.

Ищцата твърдяла, че от описаните преводи 26 500 щатски долара били използвани за придобиване на втория процесен имот, а останалите били послужили за „**ързаните с това разноски“. От представените от самата ищца писмени доказателства било видно, че за имота, описан в п.2 от исковата молба очевидно не била изплатена сумата от 26 500 щатски долара, а по-малка такава. В представените писмени доказателства били налице достоверни данни за това, че за този имот бил заплатил сумата от 22 051 лева – 16751 лева по изпълнителното дело и 5300 лева на Т.П.. Дори да се приемело, че на последната била изплатена пълната сума по сключения помежду им предварителен договор от 8000 лева, то общо изплатената сума за този имот възлизала на 24751 лева. Т.е. сума, различна от твърдяната от ищцата - 26 500 щатски долара.

Наред с това в исковата молба се съдържали твърдения за разходи, **ързани със закупуване на втория имот. Ищцата не описала за какви точно разходи става въпрос. Налице била очевидна неяснота на исковата молба, при това за сума, която по никакъв начин не кореспондирала с дължимите ДТ, МД и нотариални такси по описаните сделки с този имот.

В заключение държал да подчертае, че през целия период от 2000-та година до прекратяване на брака им с ищцата, той бил този, който се грижел за тяхното семейство и домакинство. Той бил този, който се грижел и издържал дъщеря им. Той бях този, който се грижел и подпомагал майката на ищцата до смъртта й през 2006 г. Не на последно място, той бил този, който поддържал и ремонтирал имотите им. Във всичко това влагал, както средствата, изпратени от ищцата с описаните преводи, така и средства от собствената му стопанска дейност, от лични спестявания и от пенсията, която получавал по инвалидност.

Поради горното за счита претенцията на ищцата за абсолютно неоснователна и недоказана.

МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли иска за пълна трансформация на лично имущество като изцяло неоснователен и допусне и извърши делба на двата недвижими имота при посочените квоти.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните са безспорни следните факти:

- страните са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 15.01.1978 г., прекратен с влязлото в законна сила на 28.03.2018 г. решение № 654/26.02.2018 г. по гр. дело № 8654/2017 г. на П.районен съд (л.6);

- С нотариален акт № 199, том І, дело № 493/1974 г. (л.127) Ц.Г.М. е бил признат за собственик по силата на съдебно решение по чл. 19, ал.3 от ЗЗД на следния недвижим имот: дворно място, цялото застроено и незастроено, с площ от 700 (седемстотин) квадратни метра, находящо се в град Б., К.община,  съставляващо УПИ XIV-310 (четиринадесети - триста и десет), в квартал 33 (тридесет и трети) по плана на града, одобрен със заповед № 680/1990 г., ведно с построените в него полумасивна жилищна сграда с площ от 65 кв.м (по декларация), лятна кухня и навес, при граници и съседи на имота: от две страни улица, УПИ XV-308 и УПИ XIII-309;

- Ц.Г.М., бивш жител *** е починал на 10.06.1990 г. (удостоверение за наследници изх. № 207/15.09.2020 г. на Кметство Б. л.135) и оставил наследници по закон съпругата си Д.И.М.и децата си П.Ц.Г., Т.Ц.Г., Ц.Ц.Г.и Г.Ц.Ц.. Всички са го наследили с равни права или по 1/5 ид. част от оставеното от него наследство. Д.И.М., бивш жител *** е починала на 16.02.2000 г. като е оставила наследници по закон четирите си деца, включително ответника по делото. четирите деца са наследили Д.М.с равни права – по 1/4 ид. част, или са придобили по 1/20 ид. част от УПИ XIV-310;

 - страните, по време на брака си са придобили по възмезден начин, по силата на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 51, том ІІІ, рег. № 3497 дело № 451 от 2005 г. на Н. Т.Р.(л. 10), следния недвижим имот: 19/20 (деветнадесет двадесети) ид. части от дворно място, цялото застроено и незастроено, с площ от 700 (седемстотин) квадратни метра, находящо се в град Б., К.община,  съставляващо УПИ XIV-310 (четиринадесети - триста и десет), в квартал 33 (тридесет и трети) по плана на града, одобрен със заповед № 680/1990 г., ведно с построените в него полумасивна жилищна сграда с площ от 65 кв.м (по декларация), лятна кухня и навес, при граници и съседи на имота: от две страни улица, УПИ XV-308 и УПИ XIII-309;

- страните, по време на брака си са придобили по възмезден начин, по силата на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 93, т.ІІ, peг. № 4953, дело № 293/2009 г.  на Н. Т.Р.(л.12), следния недвижим имот: 4/12 (четири дванадесети) или 1/3 (една трета) ид. части от дворно място, цялото застроено и незастроено, с площ от 700 (седемстотин) квадратни метра, находящо се в град Б., К.община, съставляващо УПИ II-315 (втори - триста и петнадесет), в квартал 31 (тридесет и първи) по плана на града, одобрен със заповед № 680 от 1990г., ведно с построените в него: двуетажна жилищна сграда с площ от 120 кв.м, лятна кухня с площ от 26 кв.м и навес с площ от 8 кв.м (по декларация), при граници и съседи на имота: УПИ III-316, УПИ ХІІ-313, УПИ І-314 и улица,

- страните, по време на брака си са придобили по възмезден начин, по силата на постановление за възлагане на недвижим имот от 09.09.2011 г. по изпълнително дело № 529/2008 г. на *** А.А., рег. № 757 на К*** (л.13), следния недвижим имот – 2/3 (две трети) ид. части от дворно място, цялото застроено и незастроено, с площ от 700 (седемстотин) квадратни метра, находящо се в град Б., К.община, съставляващо УПИ II-315 (втори - триста и петнадесет), в квартал 31 (тридесет и първи) по плана на града, одобрен със заповед № 680 от 1990г., ведно с построените в него: двуетажна жилищна сграда с площ от 120 кв.м, лятна кухня с площ от 26 кв.м и навес с площ от 8 кв.м (по декларация), при граници и съседи на имота: УПИ III-316, УПИ ХІІ-313, УПИ І-314 и улица;

- че ищцата е пребивавала в САЩ за периода от 2000-2011 г. и

- че по време на пребиваването си в САЩ за периода от 2000-2011 г. ищцата е изпратила (превела) на ответника следните суми, за които са представени документи на чужд език с превод и удостоверение от банка (л.110):

= На 17.05.2006 г. - сумата от 5000 щатски долара по сметката на К.И.Т. в „B.P.B.“ АД - ИД № ******;

= На 21.12.2006 г. - сумата от 4000 щатски долара по сметката на К.И.Т. в „B.P.B.“ АД - ИД № ******;

= На 16.08.2007 г. - сумата от 3500 щатски долара по сметката на К.И.Т. в „B.P.B.“ АД - ИД № ******;

= На 02.07.2010 г. - сумата от 7000 щатски долара по сметката на К.И.Т. в „Ю.И.Е.Д.Б.“ АД - ИД № ******;

= На 07.03.2011 г. - сумата от 7000 щатски долара по сметката на К.И.Т. в „B.P.B.“ АД - ИД № ******;

= На 08.10.2011 г. - сумата от 5000 щатски долара по сметката на К.И.Т. в „Ю.И.Е.Д.Б.“ АД - ИД № ******;

= На 10.11.2011 г. - сумата от 5000 щатски долара по сметката на К.И.Т. в „Ю.И.Е.Д.Б.“ АД - ИД № ****** (за тази сума ищцата твърди, че е превела 7000 щ.д, а ответникът оспорва твърдението, като сочи че сумата е в размер на 5000 щ.д. съгласно представеното преводно нареждане);

= На 21.11.2011 г. - сумата от 500 щатски долара по сметката на К.И.Т. в „Ю.И.Е.Д.Б.“ АД - ИД № ******;

= На 29.11.2011 г. - сумата от 5000 щатски долара по сметката на К.И.Т. в „Ю.И.Е.Д.Б.“ АД - ИД № ******.

С решение № 106 от 30.03.2009 г. по гражданско дело № 335/2008 г. по описа на КрлРС, влязло в законна сила на 13.08.2009 г. (л.15) искът на К.Т. с правно основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД, предявен срещу Т.И.П., за обявяване на окончателен на сключения между тях предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, а именно – 4/12 ид. части от дворно място, цялото застроено и незастроено, с площ от 700 (седемстотин) квадратни метра, находящо се в град Б., К.община, съставляващо УПИ II-315 (втори - триста и петнадесет), в квартал 31 (тридесет и първи) по плана на града, одобрен със заповед № 680 от 1990г., ведно с построените в него: двуетажна жилищна сграда с площ от 120 кв.м, лятна кухня с площ от 26 кв.м и навес с площ от 8 кв.м (по декларация), при граници и съседи на имота: УПИ III-316, УПИ ХІІ-313, УПИ І-314 и улица, е бил отхвърлен като неоснователен, като по време на процеса ответницата е признала иска изцяло, включително – получаване на сумата по предварителния договор в размер на 5 300 лева. Посочено е също, че имотът е бил изнесен на публична продан в делбено производство.

По делото е представено като доказателство удостоверение от Министерство на финансите, Служба за събиране на данъци Ф., П.19 255 с оригинал и превод, от което се установява, че на ищцата е бил издаден индивидуален регистрационен номер като данъкоплатец, с дата на известието – 08.09.2000 г. Представен е документ – данъчна декларация на ищцата за 2010 година, от която се установява декларираният от нея приход в размер на 5173 щ.д. Представени са в оригинал и превод платежни нареждания за получени от ищцата суми, като не се спори, че същите са превеждани от работодател, както и кореспонденция с данъчните власти на САЩ, щата Д.. 

В показанията си **. П.сочи, че през 2000 година ищцата отишла в САЩ, където живеел **идетелят по това време. Ищцата отишла с работна, безсрочна виза, живяла в дома на **идетеля и семейството му и започнала работа в български ресторант в М.. След три месеца ищцата заминала за А.и започнала работа във фирма за почистване на магазини, училища и други обществени сгради. Срещали се няколко пъти през годините. Ищцата за известно време работела и в С.Л., но не се получили нещата и се върнала в А.. Като чужденци си споделяли, подържали се един –друг, понякога К. работела на три места едновременно. Това продължило до 2016 година. Тогава ищцата се прибрала в Б., а **идетелят – две години по-късно. В САЩ режимът бил по-стегнат, ако човек искал да си открие банкова сметка, ***. било необходимо да се покажат  чекове от работодател. След като банката откриела сметка, човек можел да внася чековете и да ги осребрява. Можел да прави преводи от банковата  сметка до Б. чрез система с име У.Т.. Можело да изпращат пари с М.Г. Ю.У. и други фирми, за парични преводи. Данъците се заплащали върху всички доходи. В САЩ било най-лесно да те вкарат в затвора за недекларирани доходи. Всяка година трябвало да се подава данъчна декларация за спечелените суми, за разходите, и за остатъка от сумата, и въз основа на тях били изчислявани данъците. Имало случаи на връщане на данъци, когато доходите на човек са под социалния минимум, но това рядко се случвало. **идетелят знаел, че ищцата изпращала пари на съпруга си и на дъщеря си. **идетелят постоянно й се карал, че изпраща много пари в Б.. той знаел за сума в размер на около  65 000 долара, които изпратила и за които имала документи. Отделно изпращала ежегодно по 1000-2000 долара в брой по колеги и колежки. Ищцата споделила, че искали да си купят къща в Б. и да изплатят частите на другите собственици от тази къща. това знаел от ищцата и от нейната братовчедка. разбрал, че ответникът платил на останалите си сънаследници по 2000 лева за дяловете им от наследството. Братовчедката на ищцата споделила със **идетеля, че научила от ответника за тези плащания. Отделно, **идетелят знаел, че ищцата е изпратила пари за ремонт на бащината й къща в Т., не знаел точната сума, но била в голям размер. В периода, в който ищцата пращала средства в Б., лесно можела да си купи имот в САЩ поради икономическата криза, но тя се отказала, тъй като къщата в Т. се нуждаела от ремонт и изпратила парите на съпруга си. **идетелят с очите си видял, че вратите на къщата в Т. изгнили до средата. Отделно изпращала средства за обучението на дъщеря си, доколкото **идетелят знаел, пращала ги лично на нея. Отделно изпращала на съпруга си, за да издържа семейството. Дъщерята на страните ходила два пъти в САЩ със студентска виза и ищцата изпратила парите за самолетния билет. **идетелят не поддържал контакти с ответника, ищцата му споменала, че направил опит да прави бизнес с обувки, но не се получило. **идетелят бил в САЩ със съпругата си в периода от 1998 -2018 година, през цялото време живели в Н.Й., ищцата пристигнала през месец февруари 2000 година и останала при тях три месеца и половина. А.се намирала на около 7 часа път с кола от Н.Й.. Със самолет – пътуването било около два чака и половина. След като ищцата заминала за А., **идетелят и съпругата му се видели с нея около 6-7 пъти за всички години. Поддържали връзка основно по С.и по телефона. Когато ищцата отишла в САЩ дъщеря й била в Б.. **идетелят не знаел кой се е грижил за нея, не коментирали този въпрос с ищцата, не знаел колко годишно е детето, когато ищцата отишла в САЩ. Помнел, че дъщеря й ходила в САЩ докато била студентка и пълнолетна. В Б. **идетелят живеел в Т., от живота на семейството преди 2000 година знаел, че ищцата работила в Т., взели заведение, това станало през 80-те години. Знаел, че изработвали обувки и ги продавали, но не знаел дали бизнесът им вървял. **идетелят видял документи за преведени около 60 000-65 000 долара, доколкото помнел – по сметка на ответника.  Всеки път за нова година ищцата изпращала по 1000-2000 лв. за подаръци, но **идетелят не знаел дали ги е пращала на ответника или на дъщеря си. Предполагал, че започнала да праща пари на втората година от престоя си.

В показанията си **. Г.сочи, че ответникът е неин кум. През 1977 година се оженили с ищцата и оттогава се познавали с К.. Общували много често и понастоящем. **идетелката знаела, че делото се води за имота в гр. Б.. За къщата, която беше на вуйчото на ищцата и за още една къща. Майката на К. била омъжена за вуйчото на К., след това се оженили и страните. **идетелката ходила там, познавала и вуйчото на ищцата, и майката на ответника. Майката на К. я познавала още преди страните да сключат брак. След като вуйчото на ищцата починал, майката на ответника получила имота в наследство. Вуйчото имал четири деца от първия си брак, които били наследници. Те водили дело след смъртта на баща си, за да придобият и те част от имота. К. изпратила 8000 лева, за да изплати К. дяловете на братовчедите си. **идетелката  знаела, че делото се гледало в К.и с парите платили дяловете на братовчедите на К. и придобили имота. Съпрузите живеели заедно в П., но пътували постоянно, ищцата работела във В., в З.П., в Ш.Л.и в С., където държали ресторант. Ищцата навсякъде работела като главен готвач, ходили и в Г.. Придобили целият имот в Б. чрез плащане на дяловете на братовчедите й. През 2000 година К. заминала за САЩ, а в деня на заминаването й починала майката на ответника. К. имал една сестра и двама братя. Той и на тях дал пари, но понеже с К. уредили един апартамент, отстъпили го на брата на ответника, защото нямали къде да живеят. За втория имот К. изпратила пари от САЩ и К. купил една къща. Тогава казал, че къщата струва 16 000 лева. След закупуването ходили да правят инсталацията и да я видят, къщата по това време била съборетина, но К. казал, че струва 16 000 лева. Парите за къщата К. пращала по банков път и чрез братовчеди, приятели, а след това, като била в А.пращала по Симо. К. изпращала по 2000 лева, 3000 лева,1000 лева,  различно, но не по-малко от 1000 лева. За 16 години това се случвало в годината за празници, но тя пращала пари, и когато да се купи втората къща, и за първата къща. К. открила сметка и К. си открил сметка, в която били изпращани пари специално за гр. Б.. **идетелката и ответника си говорили лично, той казал, че едната сметка е за Т.. Отделно той имал пълномощно, което ищцата оттеглила след като се прибрала в Б.. Пътували заедно с близък на **идетелката и ответника, и близкият казал: „Браво бе, К., ти не работиш и имаш три сметки.“ Ответникът отвърнал, че му пращат. **идетелката не знаела дали ответникът е имал три отделни сметки за П., Б. и Т., той самият казал, че има отделна сметка за къщата в Б.. дъщерята на страните, Т., също имала **оя сметка, защото през 2015 година за **атбата й, ищцата й изпратила 4000 долара за да си плати разноските. Ищцата не успяла да си дойде за **атбата на дъщеря си поради пречки с багажа.

**идетелката познавала К. от преди 1977 година. След 1989 година К. била главен готвач, К. учел в Агрономическия университет. След това тя отишла да работи като главен готвач във В. и на З.П., той записал туризъм. Той поначало бил обущар, работел в „П.Ч.“. К. учел задочно и междувременно правел обувки. Направил един цех в село Т., но той просъществувал 2-3 години. В този цех работела и К., правели обувки за танцьори. Ответникът се занимаваше с това, но закрил производството и закарал машините в гр. Б.. Всички машини и кожи били в гр. Б., в къщата. След като закрил цеха, К. с нищо не се занимавал, и до сега не работел нищо. Получавал пенсия на неТ.оспособност. След като К. заминала в Щ., К. работел обувки на частно в мазето, но понеже съседите се сърдели, че мирише на ацетон, той не работел много. През тези 16 години не работил. Той казвал, че жена му го издържа, изпраща пари и той строи, ремонтира, прави къща. **идетелката видяла един майстор да помага на К., но нямало какво толкова да се върши по къщата, той отглеждал домати в двора. Т.била 16 годишна, когато К. заминала за Щ.. Т.повечето време прекарвала в Т. при баба си, а през другото време учела в гр. П.. К. много тормозел детето. Вечно се карал, вечно викал, все му било криво детето. К. гледал Т.през учебно време и бабата ходела в гр. П. понякога, но не всяка година. През този период от време не бил правен ремонт в къщата в гр. Т.. Тази сметка в банката била за гр. Б.. **идетелката заявява, че се коригира, че нямало сметка за ремонти в Т., а сметката била за къщата в Б.. майката на К. не била в добро здравословно състояние, починала в болницата в Т.. К. не присъствал смъртта й. Погребението го организирали братовчедите й, а К. изпратила пари. Т.ходила в Г., там учила. Средното си образование завършила тук. Т.била като всяко дете, не лошо дете. Два пъти ходила в САЩ на студентска бригада, а ищцата платила самолетните билети. К. внасяла осигуровки на Т.в САЩ и сега тя имала точки, които щели да й помогнат, ако отиде там.

В показанията си **. М.сочи, че се познава с ответника от ученически години, учили заедно в техникум, след това **идетелят станал кум на ответника и ищцата. С нея се запознали по повод **атбата. Не влизал в конфликти с никой от тях. От началото на 1990 г. насетне, ответникът правел обувки - дамски и детски за събори, и ги продавал на пазара. Това работел той. За ищцата **идетелят не чул да е работила. Предполагал, че това били източниците им на доходи през 90-те години. К. много години я нямало в Б., от 17 години била в Щ.. **идетелят знаел, че през 90-те години си купили апартамент на ул. С.М., на четвърти етаж. Плащали го на зелено, не бил готов апартамента. На две - три вноски го платил ответникът. К. работел и изкарвал добри пари. Имал машини за производство на обувки. **идетелят му помагал да вземе средства, за да купи машините.  Двамата решили да емигрират и да работят в САЩ. К. казала, че има близки там и може да се уреди по-лесно. Заминала само К. към 2000 година. Тогава К. поискал пари от **идетеля и от едно момче от С., искал 4-5 хиляди лева за да заминат за САЩ. Ищцата останала много години там. К. взел пари от човек от гр. С. за заминаването й. **идетелят нямал възможност да му даде тогава. Дал му преди това пари за машините. След като К. заминала за САЩ, дъщерята на страните останала тук, при баща си, била около 6-7 клас, може би. За нея се грижел ответникът. той работел и се грижел за семейството. **идетелят не знаел през първите 3-4 години ищцата да е пращала пари. После разбрал, че е изпращала пари, но не знаел за какви суми става дума. **идетелят бил близък с ответника, станал кум на страните. К. споделял, че все не му стигат парите за семейството - за ядене, за обличане, малката била малко буйна. Намирал учители, плащал скъпо за учители да й преподават допълнително частни уроци. Тогава вървели по 40-50 лева частните уроци на час. Това споделял ответникът със **идетеля. Впоследствие имало случай да му услужи с пари назаем. Ответникът продължил да се занимава с обувки. Взел един цех в СМК, после в Т. прехвърлил машините. Имало доста работници. Предполагал, че парите му трябвали за материали – скъпи били, за кожа, за токчета, всичко това било **ързано със средства. През този период от време майката на К. *** с ответника. **идетелят знаел, че доста време живяла при него. Ответникът се грижел за нея. Тя постъпвала в болница и ответникът казал, че е плащал за лечението й. О**ен за частни уроци за дъщеря им, знаел, че дъщеря им била в Г.и там учела. Това предполагал, че било **ързано със средства и били давани. **идетелят не знаел дали дъщерята на страните била студентка.  Знаел, че била изпратена на курс по немски език. К. платил този курс, знаел, че той го платил, бил **идетел на тези работи. **идетелят разбрал, че ищцата изпратила пари да купят къща, но не знаел колко пари, само че къщата била купена и била в Б.. Понастоящем ответникът имал две къщи в Б., купил втората в близост до първата, част от която му останала в наследство от майка му.  Ответникът казвал, че трябва да плати за парно и други разходи. **идетелят знаел, че дъщерята на страните ходила в САЩ, търсила пари за да замине при майка си, била ученичка по това време, два пъти ходила. Не знаел дали ищцата е пратила пари за тези пътувания. Понастоящем Т.била на 34 години. До заминаването на К. **идетелят често се срещал със семейството. Те най-напред работили в С., след това ответникът взел ресторант в гр. К.и работел там. **идетелят живеел в гр. П.. Първоначално семейството живяло в С., след това в П..  Периодично се виждали, поне веднъж годишно. Най-напред работили заедно в ресторанта. После само ответникът работеше в К.. Професията на ищцата била готвачка.  Хотелът бил на Б.. Посещавал я. **идетелят не помнел през коя година ответникът правел обувки, когато спряла да работи фирмата за  обувки, К. била в САЩ. Ответникът търсел заеми, за да купи машини за оборудване на производството, за обрязване - щанц машини, за материали. Казал на **идетеля какви се машините, **идетелят имал възможност и му дал средствата. **идетелят посещавал ответника в дома му в П., но не често. не знаел дали жилището е изплатено преди ищцата да замине за САЩ. Къщата в Б. **идетелят посетил преди един месец. **идетелят знаел, че ответника получава пенсия за неТ.оспособност, не знаел дали има други доходи.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:

ОТНОСНО иска с правно основание чл. 23, ал.1 от СК:

Прекратеният през 2018 г. граждански брак между страните в процеса (сключен през 1978 г.), е заварен по смисъла на §4, ал.1 от ПЗР на СК от 2009 г., доколкото не се твърди и установява, след влизане в сила на СК, съпрузите да са избрали законов режим на разделност, или да са сключили брачен договор съобразно възможността, предвидена в ал.2 на същия текст. Поради това, правилата на действащия СК относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имущества, придобити от съпрузите по заварени бракове. С оглед на това същите намират приложение относно имуществените отношения между страните в производството.

Както в чл.19, ал.1 от СК от 1985 г. (отм.), така и в чл.21, ал.1 от действащия СК е предвидено, че вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това та чие име са придобити. Според тези разпоредби, съпружеската имуществена общност възниква върху вещи, придобити през време на барака в резултат на съвместен принос на съпрузите, като чл.21 от действащия СК касае случаите, когато в имуществените отношения на съпрузите е приложим законовия режим на общност. В чл.19, ал.3 СК (отм.) и съответно в чл.21, ал.3 от действащия СК от 2009 г. е въведена оборима презумпция за наличието на съвместен принос. Когато придобиването на вещи и вещни права е по време на брака, но със средства, придобити по дарение, наследство или с друго лично имущество по смисъла на чл.22 СК, приносът е изключен и е основание за пълна или частична трансформация – чл.23 СК. Презумпцията по чл. 21, ал.3 СК ще бъде оборена, когато е установено влагането на лични средства на един от съпрузите към момента на придобиването на вещта.

За основателността на предявения иск в тежест на ищцата е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици, a именно: 1. придобивната стойност на имота съобразно вида на възмездната сделка с вещноправен ефект; 2. размера на вложените средства, които имат личен произход по смисъла на чл. 22 СК и са еквивалентни на придобивната стойност на спорния имот - изцяло или отчасти; 3. влагането им за придобиването на процесния недвижим имот. Ищцата носи и тежестта да обори презумпцията за съвместен принос по чл. 21, ал. 3 СК.

Съгласно чл. 21, ал. 1 СК от 2009 г. съпружеската имуществена общност (СИО) следва да се възприема като бездялово, неделимо по време на брака на съпрузите или до промяна до договор между тях, съпритежание на вещни права върху движими и недвижими вещи, придобити по време на брака, независимо на чие име са придобити, в резултат на съвместен принос. Под съвместен принос съдебната практика приема всички прояви (установени факти), касаещи общите усилия на двамата съпрузи, без оглед на формата на съдействие, за набавяне на парични средства, полагане на Т. за благото на семейството, работа в домакинството или по друг начин.

В настоящия случай е безспорно, че съпрузите не живеят заедно от м. февруари 2000 година, по което време ищцата е заминала на работа в САЩ и не е спорен факта, че част от реализираните от нея доходи от Т.а, който е полагала там, са били изпратени посредством различни способи на ответника, включително чрез превод по негова банкова сметка. *** - през 2005 година, през 2009 г. и 2011 година съпрузите са придобили двата процесни имота по възмезден начин – по силата на договори за покупко-продажба и на постановление за възлагане на недвижим имот. тук следва да се отбележи, че по време на придобиване правото на собственост дъщерята на съпрузите, родена през 1984 г. вече е била пълнолетна. Същата е навършила пълнолетие през 2002 година.

Цените на имотите, съгласно представените документи са определени както следва: - за 19/20 ид. части от първия процесен имот – сума в размер на 2100 лева; за 4/12 ид. части от втория процесен имот – сума в размер на 2 190 лева и за 2/3 ид. части от втория процесен имот – сумата от 16 751 лева.

От представените документи за парични преводи се установява, че на 14.05.2005 г. ищцата е направила превод на средства в размер на 11 000 щатски долара, а договорът за покупко-продажба на недвижим имот – 19/20 ид.части от първия процесен имот е сключен на 21.12.2005 г.

Ответникът въвежда **оя принос както следва- работа в домакинството, грижи за общото дете, включително и влагане на лични средства, натрупани по банковата му сметка. В подкрепа на твърденията на ищцата са показанията на двамата разпитани **идетели, доведени от нея, в които се съдържат както преки впечатления за извършените преводи, така и признания от страна на ответника, че не работи, че за закупуване на къща в Б. съпругата му праща средства, а **идетелката Г.сочи и конкретна сума за придобиване дяловете от братовчедите на ищцата – 8 000 лева – по 2000 за четиримата наследници на вуйчото на ищцата. По отношение закупуването на този имот ответникът не доказва да е разполагал и вложил каквито и да било средства. в отговора на исковата молба се твърди, че същият притежавал средства от прекратената търговска дейност по сметката си, но не ангажира нито едно доказателство за тези наличности. **идетелите, доведени от ищцата сочат, че производството на обувки е било реализирано и прекратено през 90-те години на миналия век, а **идетелят, доведен от ответника сочи, че за заминаването на ищцата се наложило да вземат пари назаем, т.е. ответникът при заминаването на съпругата си не е разполагал със средства, натрупани по сметка и не доказва да е упражнявал каквато и да било търговска дейност в периода от 2000-2005 година, когато са закупени първите части от имота. Не може да се сподели и доводът му, че приносът при придобиването на имота се е изразявал в грижи за детето, тъй като по времето на придобиване и три години преди него дъщерята на съпрузите е била пълнолетна, т.е. не е дете по смисъла на закона.  Не може да се сподели и доводът, че приносът на съпруга се е изразявал в грижи за домакинството, доколкото от 2000 година съпрузите не са имали общо домакинство, т.е. към нуждите на съпругата си ответникът няма принос. Единственият му доход и то неустановен по размер е този от получавана от него пенсия за намалена работоспособност. **идетелката Г.е категорична, че ответникът не е работил, а **идетелят М.**идетелства за работа, извършвана от ответника преди заминаването на съпругата.

Същите  данни се отнасят и до придобиването на втория недвижим имот – през периода от 2006-2011 г. ищцата е изпратила на ответника средства в общ размер на 39 990 лева, съгласно удостоверението, издадено от Ю.Б. АД. Процесният втори имот е закупен на две части – за сумата от 2 190 лева и за 16 751 лева, като по отношение покупката на 4/12 ид. части от имота се установява, че е бил налице предварителен договор за заплащане на сума в размер на 8 000 лева, впоследствие редуцирани на 5 333.33 лева, и получаването на сумата от 5 300 лева е било признато от продавача. Тъй като ищцата не сочи цени, различни от посочените в документите, а ответникът не доказва какъвто и да е принос при закупуването на имотите, то съдът приема, че и в двете си части имотът е бил закупен изцяло с лични средства на ищцата, реализирани от работата й в САЩ.

Според съда при установените факти, ищцата установи при пълно и пряко влагането на извънсемейни - лични средства в придобиването на конкретните вещи, поради което може да се направи категоричен извод, че презумцията за съвместен принос е оборена и не може да намери приложение в конкретната хипотеза, изключвайки вещно-правния ефект на придобивното основание изцяло спрямо ответника, неин бивш съпруг.

Поради изложеното исковете за пълна трансформация на лично имущество следва да бъдат уважени.

При уважаване на главния иск, съдът не следва да разглежда евентуално предявения иск за делба.

ОТНОСНО разноските:

С оглед изхода от процеса, следва да се осъди ответника да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 1346.80 лева съгласно приложения списък с разноските.

Мотивиран от изложеното съдът

 

Р        Е        Ш       И:

 

ПРИЗНАВА за установено, на основание чл. 23, ал.1 от СК по отношение на К.И.Т. с ЕГН **********,***, че К.Т.В. с ЕГН ********** *** е индивидуален собственик на следните недвижими имоти:

САМО 19/20 (деветнадесет двадесети) ид. части от ДВОРНО МЯСТО, цялото застроено и незастроено, с площ от 700 (седемстотин) квадратни метра, находящо се в град Б., К.община,  съставляващо УПИ XIV-310 (четиринадесети - триста и десет), в квартал 33 (тридесет и трети) по плана на града, одобрен със заповед № 680 от 1990 г., ведно с построените в него ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 65 кв.м (по декларация), ЛЯТНА КУХНЯ и НАВЕС, при граници и съседи на имота: от две страни улица, УПИ XV-308 и УПИ XIII-309;

ДВОРНО МЯСТО, цялото застроено и незастроено, с площ от 700 (седемстотин) квадратни метра, находящо се в град Б., К.община, съставляващо УПИ II-315 (втори - триста и петнадесет), в квартал 31 (тридесет и първи) по плана на града, одобрен със заповед № 680 от 1990г., ведно с построените в него: ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 120 кв.м, ЛЯТНА КУХНЯ с площ от 26 кв.м и НАВЕС с площ от 8 кв.м (по декларация), при граници и съседи на имота: УПИ III-316, УПИ ХИ-313, УПИ 1-314 и улица.

ОСЪЖДА К.И.Т. с ЕГН **********,***, да заплати на К.Т.В. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 1346.80 лева (хиляда триста четиридесет и шест лева и осемдесет стотинки).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

К.Ш.