РЕШЕНИЕ
№343
26.05. 2020 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ПЕТИ
ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесети май през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ
ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
Секретар ВЕЛИСЛАВА ТРИФОНОВА
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.ГР.Д. №113 по описа за 2020 год.
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от *** чрез юрисконсулт П.Ф. срещу Решение № 2092 от 23. 10. 2019 г. по гр. д. № 2944/ 2019 г. по описа на Плевенския районен съд.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.С въззивната жалба е отправено искане за отмяна изцяло на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно , като бъдат отхвърлени предявените искове и бъдат присъдени направените по делото разноски пред двете инстанции и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Въззиваемата страна С.Г.С. с ЕГН ********** чрез процесуалния си представител адв. К.Д. не е изразил становище по въззивната жалба .
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното
решение районният съд е постановил следното :
ОСЪЖДА на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 от ЗМВР ***, ул.***№3, представлявано от К. Н., ДА ЗАПЛАТИ НА С.Г.С., ЕГН **********,***, сумата 970,64 лева, представляваща възнаграждение за положен 147,29 часа извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 13,05,2016 г. – 30,04,2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото – 13,05,2019 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.86 от ЗЗД ***, ул.***№3, представлявано от К. Н., ДА ЗАПЛАТИ НА С.Г.С., ЕГН **********,***, сумата от 120,32 лева, представляваща лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд за периода 13,05,2016 г. – 30,04,2019 г. в размер на 970,64 лева, дължима за периода от първо число на месеца, следващ тримесечието за което се отнася, до датата на предявяване на иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ***, ул.***№3, представлявано от К. Н., да заплати на 13,05,2016 г. – 30,04,2019, сторените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за ВЛ в общ размер на 540,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК ***, ул.***№3, представлявано от К. Н., да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху цената на уважените искове в размер на 100,00 лева /50,00 лева + 50,00 лева/.
В мотивите на обжалваното решение районният съд въз основа на доказателствата по делото е приел, че съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР - брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“. В процесния период са действали последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издавани от Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби са идентични, а именно че „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 (чл.31, ал.2 от Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, но тя от своя страна е отменена с Решение №8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№5450/2016 г. Едва на 02,08,2016 г. е обнародвана Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., поради което следва да се приеме, че до този момент действаща е Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. В Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на такава норма обаче не да следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл.9, ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. По тези съображения исковата претенция за заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се получава като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа /установена в чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на работното време през нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент - 1,143, но формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в посочената Наредба законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на Република България утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период. Определения максимален брой часове нощен труд - 8 часа съгласно Наредба №8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. не установява нормална продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР.
За преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 0.143 е нормата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407, а след отпадане действието й, при липсата на специална уредба за служителите в МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл.9, ал.2.
Във връзка с възражението на ответника, че на ищецът му е заплатен нощния труд в размер на 0,25 лв. за всеки час /съгласно ставката по чл.8 от НСОРЗ/, съдът е приел, че превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл.8 от НСОРЗ. Съгласно чл.8 за всеки отработен час или за част от него между 22,00 ч. и 06,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
Съдът е приел за неоснователно възражението на ответника, че коефициентът в случая е неприложим, поради представеното писмо от Министерство на труда и социалната политика, в което се твърди, че целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа, а в случая ищецът работи 8 часа през нощта, т. е. няма какво да се „приравнява“. Ако изводът в писмото е верен, то служител, който полага повече от 7 часа труд през нощта, ще бъде поставен в по-неблагоприятно правно положение, защото за него „приравняване“ няма да е налице, което е недопустимо. От друга страна, липсата на приравняване ще постави в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
По отношение на представеното с отговора писмо с изх.№ 94-НН-198 от 29,08,2011 г. на Министерство на труда и социалната политика и представената в последно с.з. Правна консултация от проф.д-р на юрид.н. В.М.съдът счита, че същите нямат нормативна сила.
По отношение доводите за приложение на чл.9г от НРВПО за периода 01,01,2018 г. – 30,06,2018 г. и за недължимост на суми за посочения период, съдът е счел същите за неоснователни. Действително, чл.9Г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /който също е приложим нормативен акт/, в една от редакциите си през процесния период - за периода от 01,01,2018 г. до 17,07,2018 г., е предвиждал, че отработените часове от служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл.9Б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред ИНСПЕКЦИЯТА ПО ТРУДА, без превръщане на нощните часове в дневни. Съдът счита обаче, че тази разпоредба не следва да се отчита при преценка на заплащането на тези часове. Тя касае отчитането на извънреден труд пред друг държавен орган - ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА, но не променя характеристиката на труда, положен и изчислен чрез превръщане на нощния в дневен такъв, като извънреден, в случай че надвишава нормативно определения брой часове за периода. В случай, че при сумираното изчисляване на работното време за съответния период се установи, че чрез превръщане на нощния труд в дневен, работникът е положил повече от нормативно определените часове труд, тази разпоредба не забранява неговото заплащане. На още по-силно основание следва да се отчете, че тази разпоредба е обща за всички работници, които работят при сумирано изчисляване на работното време по чл.142, ал.2 от КТ, и не касае индивидуално работещите в системата на ЗМВР, а липсва спор в практиката, че положения нощен труд за всички работещи се превръща в дневен такъв по описаното правило на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. След като се установи положен извънреден труд, независимо от начина на отчитането му в Инспекцията по труда, той следва да бъде заплатен от работодателя.
По отношение на исковата претенция с правно основание чл. 86 ЗЗД районният съд е счел, че ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е следвало да заплати дължимото се възнаграждение, поради което дължи лихва за забавено плащане съобразно заключението на допуснатата съдебно- счетоводна експертиза.
Въззивният съд изцяло възприема изложените
мотиви от районния съд в обжалваното решение като правилни и законосъобразни и
на основание чл.272 ГГПК препраща към тях. Решението е постановено въз основа
на събраните по делото доказателства и въз основа на действащата нормативна
база за процесния период, поради което районният
съд правилно е приложил материалния закон при решаване на спора.
Въззивният съд не възприема доводите на
въззивника, че липсват данни за положен и неизплатен нощен труд при въззиваемия,
тъй като при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните
часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно
отчитане на работното време в процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен, се
установява разлика от положен нощен труд, който не е изплатен. По тази
причина не би могло да се получи двойно плащане от страна на въззивника към
въззиваемия за един и същи период на едно и също основание и исковата претенция
е основателна и доказана и правилно е уважено от първоинстанционния труд.
По изложените съображения и на
основание чл.271, ал.1, пр. 1 и чл. 272
ГПК, V граждански въззивен състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение № 2092 от 23. 10. 2019 г. по гр. д. № 2944/ 2019 г. по описа
на Плевенския районен съд.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т. 3 ГПК не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :