№ 11340
гр. София, 10.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110177779 по описа за 2024 година
В. Н. И. е предявила кумулативно съединени искове срещу „..“ АД за прогласяване на
договор за паричен заем №..г. за недействителен и иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за
осъждане на ответника да му върне недължимо платените суми по нищожния договор над
стойността на главницата в размер на 50 лева.
В исковата молба ищецът е направил искане за освобождаване от заплащане на
държавна такса по делото. Представена е декларация за имуществено състояние.
Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК такси по производството не се внасят от
физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.
По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото
семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение,
здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други обстоятелства.
Освобождаването от държавна такса в хипотезата на чл. 83, ал. 2 от ГПК е
привилегия, която се признава от закона и се предоставя от съда само на лицата, които са
доказали неспособността да поемат дължимата за съответното съдебно производство
държавна такса. Обстоятелствата, които я обуславят, са различни за всеки отделен случай, но
най - общо те се свеждат до причини от семеен, здравословен и финансов характер, които
взети в своята съвкупност, лишават обективно нуждаещото се от съдебна защита лице от
възможността да намери средства, чрез които да покрие разходите за съдебното
производство. Преценката за материалните възможности на лицето, което иска
освобождаване от държавна такса се прави към момента, когато е направено това искане,
като е недопустимо тя да се основава на предположения за бъдещи разходи или доходи.
След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими
обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на
държавната такса.
От представената декларация за семейно и имотно състояние на молителката и от
данните по делото е видно, че тя е на двадесет и четири години, не е женена, няма
задължения за издръжка, няма данни за влошено здравословно състояние, работи и получава
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2500 лева. Не е декларирала данни за
притежавани МПС и недвижими имоти. Посочила е, че има месечни разходи в размер на 850
лева за наем и 450 лева за консумативи. Декларирала е наличие на задължения в размер на
25 000 лева за кредити, като месечните вноски по тях били в размер на 4000 лева месечно.
С разпореждане от 20.01.2025г. съдът й е дал указания да представи доказателства за реално
сторени от нея месечни разходи, съобразно декларираното, за последния календарен месец
преди подаване на исковата молба. Разпореждането е получено от ищцата на 03.02.2025г. и в
предоставения срок не са изпълнени указанията, поради разглеждането на искането за
освобождаване от такси и разноски следва да бъде направено въз основа на декларираните
обстоятелства. С оглед заявения доход в размер на 2500 лева и декларирани разходи за наем
и консумативи в размер на общо 1300 лева, съдът намира че останалият доход на ищцата в
размер на 1200 лева не може да обоснове извод за невъзможност да заплати дължимата
държавна такса. Минималната работна заплата за страната към момента на постановяване на
1
определението е в размер на 1077 лева, като трудовото възнаграждение на ищцата
надвишава двойния й размер. Според декларираното от нея дори след приспадането на суми
от трудовото му възнаграждение, съобразно декларираните разходи за жилищни нужди, то
получаваната от нея месечна сума надхвърля минималната работна заплата за страната.
Ищцата е в работоспособна възраст, работи по трудов договор, няма задължения за
изплащане на издръжка към трети лица, нито заболявания, които да са свързани с разходи с
постоянен характер. Декларирането на налични задължения по множество кредити с общ
размер от 25 000 лева не е установено, както не е установено задълженията по тях
действително да се изпълняват, като ищцата със собственото си поведение се е поставила в
положение да дължи суми, които да надхвърлят месечните й приходи. Съдът намира, че не
са налице обстоятелства, които да създават затруднение за ищцата да заплати държавна
такса по предявените от нея искове, която е в размер на 100 лева. Съдът намира, че
неосвобождаването от държавна такса в случая не препятства ищеца от осъществяване
защитата на нейните твърдени права и ограничаване достъпът й до правосъдие.
Размерът на държавната такса по предявения от ищеца иск е в размер на 100 лева,
който е в размер от 1/12 от декларирания нетен доход на ищеца. Съдът като взе предвид, че
законодателят е предвидил, че при наличие на задължение за издръжка към непълнолетни
лица, нейният минимален размер е ¼ от минималната работна заплата и задълженото лице
следва да може да я заплаща ежемесечно като ограничи личните си разходи, както и
обстоятелството, че към момента на подаване на исковата молба минималната работна
заплата за страната е била в размер по-нисък от декларирания от ищцата, а именно – 933
лева, както и че както вече бе отбелязано не е налице изискване държавната такса да може
да бъде покрита с едно трудово възнаграждение, намира, че следва да бъде оставено без
уважение направеното от ищцата искане за освобождаване от държавна такса в
производството. Ищцата не е декларирала наличието на обстоятелства, които да са причина
за разходи извън обичайните, същата е в трудоспособна възраст, работи по трудово
правоотношение и получава месечно възнаграждение.
В обобщение следва да се приеме, че декларираната информация от В. И. относно
имущественото й състояние не обосновава извод за липсата на средства да заплати
дължимата държавна такса по делото.
Съдът намира, че не са налице условията, предвидени в чл. 83, ал.2 ГПК, за да бъде
освободена ищцата от внасяне на държавна такса по предявения от нея иск. От така
представените доказателства не може да се направи обоснован извод, че ищцата не
разполага с финансови средства за заплащане на държавна такса за разглеждане на
образуваното производство.
Водим от горното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от В. . И., ЕГН **********, с адрес гр. ..,
искане за освобождаване от внасяне на държавна такса по гр.д. №77779/2024г. по описа на
СРС, 169 състав.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването да отстрани
констатираните нередовности, като представи документ за внесана държавна такса по
сметка на СРС в размер на 100 лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от уведомяването на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2