М О Т И В И
Към решение по
НАХД № 294/2016 г. по описа на КРС
По
отношение на обвиняемия П.Г.Г. е внесено постановление от Р.п.К. за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по реда на чл.78 А от НК за извършено престъпление по чл.343в ал.2 от НК, за това, че на 11.09.2015 г., в землището на гр. К., по път ІI-64, при километър 0+950 м., между гр. Б.
и гр. К., обл. Пловдивска е управлявал моторно превозно средство- лек автомобил марка „Форд”, модел „Транзит” с рег. №
******, без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство,
в едногодишния
срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно
средство без съответно свидетелство за управление с влязло в сила на 31.12.2014
г. наказателно постановление №****/28.11.2013 г. по описа на РУ на МВР гр. К.Р.п.К. представлявана в съдебно заседание от прокурора
Свилен Братоев поддържа внесеното предложение, като счита, че вината на
обвиняемия в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение е
безспорно доказана и са налице условията за приложение на чл.78 А от НК.
Пледира за налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
Обвиняемият Г., редовно призован, явява се лично. Не желае
да ползва защитник. Признава се за виновен по повдигнатото му обвинение. Не е
оспорва фактическите положения, изложени в постановлението на прокурора, като
се пледира съда да му се наложи минимално наказание.
Съдът като разгледа делото в рамките
на фактическите положения, отразени в постановлението на РП К. и след преценка
на доказателства, събрани по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият
П.Г.Г., ЕГН ********** е роден на *** ***. ****,****. Живущ ***, Пловдивска обл.,
ул. „**“ № **. Не е осъждан.
На 11.09.2015 г., около 09,30 ч., на път І-64, в
участъка от гр. К. за гр. Б., на км.0+950 м., на изхода на гр. К., полицейските
служители- св. В. и св. И., които осъществявали контрол на движението по пътищата,
спрели за проверка лек автомобил марка „ф“, модел „Т“ с ДК № РВ6911 РТ,
управляван от обв. Г.. При проверката обв. Г. не представил свидетелство на
управление на МПС /СУМПС/. При извършената проверка от полицейските служители в
ОДЧ при РУ на МВР К. било установено, че СУМПС на обвиняемия било отнето. Били
констатирани и други нарушения по ЗДвП, заради което бил съставен АУАН бл.№
843355/11.09.2015 г.
На обв. Г. е било издадено СУМПС с № ********* за
категориите В,С,М,АМ,ТКТ, валидно до 31.03.2016 г. Със заповед за ПАМ № ***/10.10.2013
г. на Началника на РУ на МВР К. СУМПС на обв. Г. било отнето на 16.10.2013 г. С
наказателно постановление №****/28.11.2013 г. на Началника на РУ на МВР К. на
обв. Г. било наложено наказание „глоба“ за извършено нарушение по чл.150 от ЗДвП, а именно управление на МПС без СУМПС. Наказателното постановление било
връчено на обв. Г. на 23.12.2014 г. и влязло в сила на 31.12.2014 г.
Видно от допълнителната справка от Сектор „Пътен контрол“
при ОД на МВР П. се установява, че обв. Г. през 2004 г. придобил
правоспособност за водач от категория „В“, а през 2005 г. придобил
правоспособност от категория „С“. За периода от месец септември 2014 до месец
септември 2015 г. обв. Г. извършил
множество нарушения по ЗДвП, за което бил наказан чрез фишове или наказателни
постановления, като му били отнемани и контролни точки. Последните останали 6
контролни точки на обвиняемия били отнети с наказателно постановление №****/28.11.2013
г., влязло в сила на 31.12.2014 г., с което той загубил правоспособността си на
основание чл.157 ал.4 от ЗДвП. Въпреки, че към датата на извършеното нарушение-
18.11.2013 г. Г. не бил изгубил всички контролни точки, обуславящи неговата
правоспособност, с посоченото наказателно постановление му било наложено
наказание по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП, тъй като към същата дата вече бил с
отнето СУМПС въз основа на Заповед за ПАМ № ***/10.10.2013 г., т.е. вече е бил
лишен по административен ред от правото да управлява МПС на основание чл.171
т.1 б.“Д“ от ЗДвП.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. При постановяване на решението си, съдът кредитира изцяло
обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите И. и В., тъй като същите
са последователни и логични, взаимно непротиворечиви и пряко относими към
предмета на доказване по делото. Същите установяват по безспорен начин
механизма на извършване на процесното деяние и неговия автор. Писмените
доказателства по делото- АУАН бл. № 843355 от 11.09.2015 г., справка за
нарушител от ОД на МВР- Пловдив, наказателно постановление № ****/13/28.11.2013
г., писмо до ОДМВР Пловдив, Заповед за ПАМ № ***/10.10.2013 г. справка за
съдимост, характеристична справка, справка
АИС „БДС“, справка за собственик на лек автомобил от ЦБ- КАТ, справка от ОД на
МВР Пловдив, съдът кредитира при постановяване на решението си, тъй като същите
са събрани по реда и в изискуемата от НПК форма, като са пряко относими към
предмета на доказване по делото. Същите установят факти и обстоятелства от
съществено значение за фактическия състав на процесното деяние.
При така
установената и приета фактическа обстановка, съдът намира, че обв. Г. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343в ал.2 от НК, тъй като на 11.09.2015 г., в землището на гр. К., по път ІI-64, при километър 0+950 м., между гр. Б.
и гр. К., обл. Пловдивска е управлявал моторно превозно средство- лек автомобил марка „Форд”, модел „Транзит” с рег. №
******, без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство,
в едногодишния
срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно
средство без съответно свидетелство за управление с влязло в сила на 31.12.2014
г. наказателно постановление №****/28.11.2013 г. по описа на РУ на МВР гр. К..
Обект на
престъплението, извършено от обвиняемия са обществените отношения, свързани с
нормалното функциониране на транспорта. Изпълнителното деяние се изразява в
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
същото деяние. С факта на отнемане по административен ред на СУМПС се преустановява
притежаването му от титуляра, за който се приема, че е загубил качествата и
уменията, позволяващи му управление на МПС и по визираната причина представлява
опасност за транспорта. Нормата на чл.343в ал.2 от НК се прилага, както по
отношение на административно санкционирани водачи, които никога не са
притежавали СУМПС, така и по отношение
на тези, на които то е било отнето по административен ред на основание
чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП /в този смисъл Решение №588/2009 г. и Решение №377/10
г. и двете на ВКС/. В конкретния случай отнемането на СУМПС на обв. Г. по
административен ред е станало на 16.10.2013 г. със Заповед за ПАМ № ***/10.10.2013
г. на Началника на РУ на МВР К.. В тази връзка при следващото констатирано
нарушение на Г., на 18.11.2013 г., на същия е било наложено наказание за
управление на МПС като неправоспособен водач, тъй като СУМПС вече му е било
отнето с индивидуален административен акт.
Обвиняемият Г.
е осъществил от обективна страна фактическият състав на престъплението, тъй
като е управлявал МПС без свидетелство за управление, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред с влязло в сила наказателно постановление
за същото деяние.
Деянието е извършено при пряк умисъл, с целени и настъпили обществено
опасни последици. Обв. Г. е съзнавал, че няма СУМПС и поради това не следва да
управлява такова, но въпреки това е привел в движение процесното МПС, като е
целял настъпването именно на този резултат.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
обвиняемия Г., съдът взе предвид, че за предвиденото наказание за престъпление
по чл.343в ал.2
от НК е лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до
хиляда и двеста лева. Обвиняемият е неосъждан и по
отношение на него не е прилагана към момента нормата на чл.78а от НК. От
деянието, което е извършил не са настъпили съставомерни имуществени вреди,
подлежащи на възстановяване. С оглед изложеното, съдът намира, че спрямо обв. Г.
следва да бъде приложена разпоредбата на чл.78а от НК, като същият бъде
освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно
наказание глоба.
Относно размерът на административното наказание и с оглед признанието на
вината от страна на обвиняемия, изразеното съжаление за извършеното, както и
добрите характеристични данни относно личността му- трудово ангажиран и полагащ
грижи за семейството си, съдът намира, че следва да му бъде наложена глоба в
минималния, визиран от НК размер, а именно 1000 лева.
С така определеното по вид и размер наказание, съдът намира, че ще се
въздейства преди всичко превъзпитателно върху обвиняемия, за да спазва в бъдеще
установения в държавата правов ред.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ