РЕШЕНИЕ
№ 369
гр. Сливен, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20242230100845 по описа за 2024 година
Предмет на разглеждане са осъдителни искове с правно основание
чл.55, ал.1 ЗЗД, както следва:
в размер на 232,48 лв. срещу Кредисимо ЕАД София, представляваща
платена от ищеца в полза на ответника без правно основание по
Договор за потребителски кредит № 2377196/17.04.2021г., ведно със
законната лихва, считано от 12.02.2024г. / датата на предявяване на иска
в съда/ до окончателното плащане;
в размер на 359,84 лв. срещу Ай Тръст ЕООД София, представляваща
разликата до пълния размер на недължимо платени суми по договор за
предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва, считано от
12.02.2024г. / датата на предявяване на иска в съда/ до окончателното
плащане.
Ищецът твърди, че на 17.04.2021г. сключил с "Кредисимо" ЕАД
договор за потребителски кредит № 2377196, за сумата от 1000 лв. за срок от
4 месеца. Във връзка с чл.4, ал.1 от договора и на датата на сключването му,
ищецът сключил договор за предоставяне на поръчителство с "Ай Тръст"
ЕООД, като от него се изисквало заплащане на възнаграждение за
1
поръчителство в размер на 414.92 лв. Твърди, че с Решение №
765/16.10.2023, постановено по гр.д.№ 20232230102368 на СлРС била
прогласена нищожността на договора за потребителски кредит и договора за
предоставяне на поръчителство, и осъден ответникът „Ай тръст“ ЕООД да
заплати на ищеца сумата от 50 лв., частичен иск от общ в размер на 414.92 лв.
Сочи, че заплатената от ищеца сума по двата договора била в общ размер на
1642.32лв., с която били погасени главница 1000 лв., договорна лихва 84,12
лв., законна лихва 7,98 лв. и 140,38 лв. такси - по договора за кредит към
Кредисимо ЕАД и 409,84 лв. възнаграждение за поръчителство към Ай Тръст
ЕООД. Тъй като по договора за поръчителство следвало да се плати само
главницата от 1000 лв., то сумата надплатена по него в размер на 232,48 лв.
била платена без основание и следвало да се върне от Кредисимо ЕАД.
Същото се отнасяло и до платената сума по договора за поръчителство на
другия ответник Ай Тръст ЕООД.
Иска се от съда осъждане на ответника "КРЕДИСИМО" ЕАД да заплати
на ищеца сума в размер на 232.48 лв., представляваща недължимо платена
сума по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху
нея, считано от 12.02.2024г. / датата на предявяване на иска в съда/ до
окончателното плащане.
Иска се от съда осъждане на ответника "АЙ ТРЪСТ" ЕООД да заплати
на ищеца сума в размер на 359.84 лв., представляваща разликата до пълния
размер на недължимо платените суми във връзка е договор за предоставяне на
поръчителство, ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.02.2024г. /
датата на предявяване на иска в съда/ до окончателното плащане.
Претендират се деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК са депозирани отговори на исковата молба от
двете ответни дружества, с които признават изцяло исковете. Претендират
присъждане на разноски, доколкото признават претенциите и сочат, че не
били причина за завеждане на делото.
В условията на евентуалност правят възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца с молба да се редуцира.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК, тъй
като ответните дружества направили признание на исковите претенции,
признатото право не противоречи на закона и добрите нрави и с това право
2
страната може да се разпорежда.
Съобразно признанието на исковете, същите се явяват основателни и
биват уважени в пълния им предявения размер.
По отношение на деловодните разноски, съдът намира, че с оглед
изхода на спора и правилата на процеса ответниците следва да заплатят
такива на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Доводите на ответните дружества, че ищецът не се свързал с тях и не е
отправил покана за възстановяване на надвнесените суми по нищожните
договори за заем и поръчителство, както и, че не разполагали с банкова
сметка на ищеца са голословни. В диспозитива на съдебното решение, въз
основа на което са осъдени да върнат част от сумите, както и разноските по
делото се съдържа банкова сметка на пълномощника на ищеца, по която е
следвало да платят на ищеца. Освен това исковата молба също има роля на
покана, но след получаването й в хода на процеса не са платили исковата
сума. Ищецът направил разноски в общ размер на 900 лв., от който 100 лв.
платена държавна такса и 800 лв. адвокатско възнаграждение / два иска по
400 лв./.
Неоснователно е възражението на ответника, че ищеца не бил
материално затруднен. Налице е практика на ВКС, изразена в определения,
постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК, според която наличието на
основанието по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв не може да бъде обсъждано от съда при
произнасяне по отговорността за разноски, като взаимно формираната между
доверителя и довереника воля за процесуално представителство по реда на
този текст е достатъчна за доказване на материалната затрудненост, като
решението дали да окаже безплатна помощ е въпрос единствено на
преценката на самия адвокат / в този см. Определение № 643/ 07.12.2022г. на
ВКС по ч. т. д. № 2370/2022г., I т. о. и цитираната в него многобройна
практика на ВКС в същия смисъл/.
Съдът намира за основателно възражението на ответната страна за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и то следва да се редуцира.
Преобладаващата съдебна практика е, че когато с една молба са
предявени от един ищец срещу определен ответник обективно кумулативно
съединени искове, интересът върху който следва да се определи минималния
размер на адвокатското възнаграждение е сборът на цената на всички искове
3
/Определение № 29/20.01.2020г. по ч.т.д. № 2982/2019г. II т.о. ВКС/. В случая
уважаването на исковете почива на общо основание – недействителност на
два договора, свързани помежду си, поради което не следва да се присъжда
възнаграждение за всеки иск по отделно. От друга страна съгласно Решение
от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г. на Съда на ЕС, съдът при определяне на
адвокатско възнаграждение не е длъжен да се съобрази с минимално
определените размери на адвокатските възнаграждения, определени в
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Така в случая, съобразно цената на исковете, занижената
фактическа и правна сложност на делото, приключило с едно открито съдебно
заседание, в което лично участие не е взел пълномощник адвоката на
ищцовата страна, съдът намира, че следва да определи възнаграждение в
размер на 400 лв. с ДДС.
Така сумите за разноски към ищеца в общ размер на 500 лв. /400 лв.,
адвокатско възнаграждение и 100 лв. държавна такса/ биват присъдени да се
заплатят от ответниците по равно, тъй като не са солидарни длъжници за
деловодни разноски.
Решението се основава на признание на иска.
С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1 ЗЗД „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица,
бул.“Витоша“ 146, сграда А, ет.4, Бизнес център България, представлявано от
изпълнителен директор С.Р.Я. ДА ЗАПЛАТИ на И. Х. Б., ЕГН: **********
от гр.***, ул.“***“ № **, ап.**, чрез пълномощника му адв.П. С. П. САК по
следната банкова сметка IBAN: ***, сума в размер на 232,48 лв. /двеста
тридесет и два лева и 0,48 ст./, дадена без основание по Договор за
потребителски кредит № 2377196 от 17.04.2021г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 12.02.2024г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица,
бул.“Витоша“ 146, сграда А, ет.4, Бизнес център България, представлявано от
изпълнителен директор С.Р.Я. ДА ЗАПЛАТИ на И. Х. Б., ЕГН: **********
4
от гр.***, ул.“***“ № **, ап.**, чрез пълномощника му адв.П. С. П. САК по
следната банкова сметка IBAN:****, сума в размер на 50 лв. /петдесет
лева/, деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв „КРЕДИСИМО“ ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица,
бул.“Витоша“ 146, сграда А, ет.4, Бизнес център България, представлявано от
изпълнителен директор С.Р.Я. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. С. П. САК по
следната банкова сметка IBAN:***, сума в размер на 200 лв. /двеста лева/,
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1 ЗЗД „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ 146
А, ет.4, представлявано от управител И.М.Ш. ДА ЗАПЛАТИ на И. Х. Б.,
ЕГН: ********** от гр.***, ул.“***“ № ***, сума в размер на 359,84 лв.
/триста петдесет девет лева и 0,84 ст./, дадена без основание по Договор за
предоставяне на поръчителство от 17.04.2021г.,сключен за обезпечаване на
Договор за потребителски кредит № 2377196 от 17.04.2021г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 12.02.2024г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ 146
А, ет.4, представлявано от управител И.М.Ш. ДА ЗАПЛАТИ на И. Х. Б.,
ЕГН: ********** от гр.***, ул.“***“ № ***, чрез пълномощника му адв.П. С.
П. САК по следната банкова сметка IBAN:***, сума в размер на 50 лв.
/петдесет лева/, деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ 146
А, ет.4, представлявано от управител И.М.Ш. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. С.
П. САК по следната банкова сметка IBAN:****, сума в размер на 200 лв.
/двеста лева/, адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
5
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6