Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /31.08.2022
год., гр. Варна
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното заседание на дванадесети април през две
хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Ангелина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 386 по описа за 2022 год., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.186 ал.4 от ЗДДС и е образувано по жалба от „А. ГАРДЪН 1“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********,
представлявано от управителя К.А.Й., против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 14-ФК/31.01.2022г на началник отдел „Оперативни
дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ на ЦУ на НАП-София, с която на осн. чл.186
ал.1 б.“а“ от ЗДДС е приложена принудителна административна мярка – запечатване
на стопанисвания от тях павилион за цветя, находящ се в гр. Варна, бул. „Чаталджа“,
пазар „Цветята“, павилион №1 и 1А, и забрана на достъпа до него за срок от 14
(четиринадесет) дни на осн.чл.187 ал.1 от ЗДДС. Жалбоподателите излагат мотивирани съображения в
подкрепа на твърдяната незаконосъобразност на оспорената заповед поради липса
на императивно изискуемо съдържание и противоречие с целта на закона. На първо
място твърдят, че заповедта е незаконосъобразна, поради това, че в същата
липсват подробни мотиви (извън бланкетните такива) и фактически основания за
определяне срока на ПАМ; на второ място в оспорената заповед липсват факти и
обстоятелства, които да сочат неиздаване и на други фискални касови бележки
/ФКБ/, тъй като не е извършена проверка относно реализирания оборот и касовата
наличност. Твърди се, че в случая е нарушен и принципа на съразмерност по чл.6
от АПК. С тези съображения претендират отмяна на оспорената заповед. В съдебно
заседание жалбоподателите се представляват
от адв. Н. Х., която поддържа изцяло жалбата на сочените в нея основания,
претендира за уважаването й, както и за присъждане на сторените в настоящата
инстанция разноски.
Ответният административен орган – началник отдел
„Оперативни дейности” – Варна в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител гл.ю.к. П.Н., е депозирал писмени бележки с.д.№ 4531/22.03.2022г,
с които оспорва жалбата като
неоснователна, излага аргументи за неоснователност на всяко от поддържаните от
жалбоподателя основания, настоява за отхвърлянето й и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
„А. ГАРДЪН 1“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК
********* стопанисва търговски обект – павилион 1 и 1а в гр. Варна, бул. „Чаталджа“,
пазар „Цветята“. На 29.01.2022г от 16:25ч до 18:00ч Д.И.Г.и Д.С.В.- инспектори
по приходите в отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на
НАП, извършили проверка на обекта, при която според констатациите
в съставения на същата дата ПИП със серия АА № 0058204 осъществили конктролна
покупка на саксийно цвете на ст-ст 15.00лв., заплатени в брой с две банкноти от
10лв. и от 5лв. Плащането било прието от продавачката – управител на
дружеството К.Й., която не отчела тази продажба чрез издаване на фискална касова
бележка от въведеното в експлоатация и функциониращо в обекта фискално
устройство с ИН на ФУ DY449265, и ИН на ФП № 36607301. Тази констатация била отразена в ПИП, както и че
при проверката е разпечатан междинен отчет за дата 29.01.2022г, от който е
видно, че през деня на контролната покупка не е регистрирана друга продажба,
същевременно установената фактическа наличност в касата е 15лв. За установеното
при проверката административно нарушение - гореописаното нерегистриране на
извършена продажба на ст-ст 15.00лв. чрез издаване на касов бон от ФУ в обекта,
квалифицирано по чл.25 ал.1 вр.чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г на МФ
вр.чл.118 ал. 1 от ЗДДС, против дружеството бил издаден АУАН от 07.02.2022г.
На осн.чл.186 ал.1 т.1 б. “а“ от ЗДДС била издадена и
оспорената понастоящем Заповед № 14-ФК/31.01.2022г, с която административният
орган приложил спрямо дружеството ПАМ - запечатване на търговския обект и
забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Според изложеното в мотивите ù,
така избраната продължителност на ПАМ органът съобразил с вида и тежестта на
извършеното нарушение нерегистриране на продажба чрез издаване на фискален бон,
и последиците от него – отклонение от данъчното облагане; а също и наложителната
защита на обществения интерес чрез предотвратяване възможността за извършване
на нови нарушения. Отчетен е фактът, че с това нарушение се засяга утвърдения
ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните
продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване
на реализираните обороти. Посочено е, че издаването на касов бон е нормативно
установено задължение на субектите, стопанисващи търговски обекти, което следва
да се изпълнява при съответните предпоставки; че извършеното деяние показва
поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина и
организация в търговския му обект, която няма за цел спазването на данъчното
законодателство, а целта на ПАМ е да гарантира, че всички лица ще спазват
законовите норми и ще осигурят бюджетните приходи, както и надлежното
деклариране на движението на стоки и на реализираните обороти. Твърди се, че
при неприлагане на ПАМ ще възникне
възможност от извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят
значителни и трудно поправими вреди, засягащи пряко интересите на държавата
поради неотразяването на реално извършени продажби, водещо до неправилно
определяне на дължимите налози, а за извършването на промяната в организацията
на дейността е необходим определен срок. Не на последно място е изложено, че
при определяне на срока е спазен принципът за съразмерност; че срокът на ПАМ е съобразен
с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в
обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за
отчитане дейността на търговеца, а целта й е промяна в начина на извършване на
дейността в обекта, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота,
спазване на отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на
изискуемите данни към НАП, а индиректният – недопускане вреда за фиска.
Разпитан в съдебно заседание свид.П. Д.
сочи, че познава управителката К.Й. – управителя на дружеството, тъй като е
редовен клиент на магазина й, и че е присъствал на извършената на 07.02.2022г
проверка, като потвърждава, че тя е приела плащане и не е издала касов бон от
ЕКАФП за продажбата на контролните органи.
Горната фактическа обстановка, по същество
безспорна между страните, се установява въз основа на писмените доказателства
по административната преписка, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви, и разгледани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената фактология
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в
законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат на ИАА, и при наличие
на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество се преценява като основателна.
Оспорената заповед е издадена от
компетентен административен орган съгл. Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г на
Изп.директор на НАП, като е постановена и в изискуемата от закона писмена
форма, поради което съдът приема, че същата не страда от пороци, водещи до
нейната нищожност.
Съгласно чл.186 ал.1
т.1 б. ”а” от ЗДДС, принудителната административна мярка
„запечатване на обект за срок до 30 дни”, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Следователно
условието, което поставя цитираната правна норма, послужила като основание за
налагане на процесната принудителна административна мярка, е дружеството да е
осъществило нарушение на установения законов ред или начин за документиране на
извършена продажба, свързано с неиздаване на съответен документ за продажба – в
случая фискален касов бон или бележка от кочан, което представлява
административно нарушение на чл.185 ал.1 ЗДДС, вр. чл.25 ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Съдът в настоящия
си състав намира, че със събраните още в хода на административното производство
доказателства това правилно квалифицирано нарушение е доказано по несъмнен и
категоричен начин – нерегистрираната продажба е извършена в 16:25ч в павилион
за цветя, стопанисван от дружеството - жалбоподател, касов бон на ст-ст 15.00лв.
не фигурира в КЛЕНА от ФУ за този час, но пък в касата е установена фактическа
наличност от точно 15.00лв, и не са установени други продажби в деня на
извършената контролна покупка. Това се потвърждава и от събраните в хода на
административното съдопроизводство гласни доказателства на св. П. Д. – без
родствени връзки със страните, незаинтересован от изхода на настоящото дело,
поради което същите следва да се кредитират от съда. Той сочи, че в деня на
извършената контролна покупка същият е провел разговор по телефона с
управителката на павилиона, като същата му заявила, че няма да работи, но ще
приема стока в павилиона. В часа на проверката свидетелят е бил на място в
павилиона, тъй като имал нужда от цветя за личен повод и в о.с.з. заяви, че
освен извършената контролна покупка и неговата други не са били извършени. Това
гласно доказателство се потвърждава и от събраните в хода на административното
производство писмени доказателства - разпечатания междинен отчет от фискалното
устройство в павилиона. От същия е видно, че за деня няма други регистрирани продажби.
Нещо повече свидетелят в о.с.з. споделя, че управителката К.Й. помолила другите
клиенти /проверяващите/ да изчакат, за да им издаде касова бележка, тъй като
касовият апарат се намирал навътре в павилиона, но тя се забавила, тогава клиентите
се представили като проверяващи и ù съобщили, че са установили нарушение,
а именно неиздаване на касова бележка.
Независимо от
гореизложеното, съдът в този си състав споделя възражението за липса на мотиви
в заповедта относно определената продължителност на срока на ПАМ, като счита,
че част от съображенията на административния орган са неотносими към казуса,
други са общи, а конкретизираните такива не са доказателствено обвързани. На
първо място нарушаването на утвърдения ред за данъчна дисциплина чрез
неиздаване на касова бележка за реализирана продажба представлява елемент от
фактическия състав на нарушението по чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г на
МФ, респективно – основание за прилагане на ПАМ, поради което очевидно не може
да служи и като мотив за определяне на срока ù. Тежестта на извършеното
нарушение, последиците му, местонахождението и работното време на търговския
обект единствено са изброени от административния орган, но в заповедта липсва
конкретика и анализ на същите, които да позволят на съда да прецени
законосъобразността на извода на административния орган, че те обосновават
определения срок на ПАМ. Целите на ПАМ (да се защити обществения интерес, да се
предотврати възможността за извършване на нови нарушения, да гарантира еднаквото
спазване на законовите норми от всички лица, да превъзпита нарушителя към
спазване на законите вкл. чрез промяна на организацията на дейността му) са
установени от законодателя в чл.22 от ЗАНН, поради което също не могат да
дублират значението си и като основания за определяне на по-дълъг срок на ПАМ
от минималния. Заключението,
че в обекта съществува организация, която няма за цел спазване на данъчното
законодателство, твърдението, че при неприлагане на ПАМ съществува възможност
за извършване на ново нарушение, както и цитираните бъдещи значителни и трудно
поправими вреди за фиска, са изцяло декларативни.
При прилагането на
ПАМ по реда на чл.186 от ЗДДС административният орган действа в условията на
обвързана компетентност, т.е. при наличие на материалноправните предпоставки,
установени с цитираната норма, той е длъжен да приложи ПАМ – поради това
възраженията на жалбоподателите за несъответствие с целта на закона са
несподеляеми. При определяне продължителността на ПАМ обаче органът действа в
условията на оперативна самостоятелност и го определя по целесъобразност в
рамките на закона, поради което дължи излагането на мотиви защо приема, че ПАМ
трябва да бъде приложена за конкретно избрания от него срок. Поради това
липсата на мотиви в това отношение е особено съществено процесуално нарушение,
защото касае продължителността на мярката с оглед целта на закона, а именно –
налагане чрез властта на държавата на конкретно поведение с неблагоприятни
последици на съответния правен субект, независимо от неговата воля.
Същевременно липсата на мотиви относно срока, за който се прилага ПАМ,
съставлява и нарушение на императивното изискване на чл.59 ал.2 т.4 от АПК, тъй
като обективно лишава съда от възможност на извърши проверка за
законосъобразност на оспорения акт, и поради това е основание за
незаконосъобразност на същия по см.чл.146 т.3 от АПК. Констатираното нарушение
– липса на мотиви относно продължителността на ПАМ, е особено съществено, то е
неотстранимо в настоящата съдебна фаза на производството, и поради това
съставлява самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед като
незаконосъобразна.
В заключение на
изложеното като несъмнено основателно по очевидни причини се преценява и
възражението за нарушаване на принципа за съразмерност при определяне срока на
ПАМ. В конкретния казус се касае за нерегистрирана продажба на стойност 15 (петнадесет)
лева, а срокът на запечатването на обекта и забраната на достъпа до него е
определен в средния размер от 14 дни по чл.186 ал.1 от ЗДДС. При такава
минимална стойност на неотчетената продажба според настоящия съдебен състав
самото прилагане на ПАМ е в противоречие с целта на закона, понеже ще причини
по-големи вреди от вече настъпилите, изразяващи се в нереализиране на оборот от
търговския обект за срока на запечатването му, съответно – и липса на
постъпления към фиска.
При
този изход на делото претенцията на дружеството-жалбоподател за присъждане на
разноски е основателна в хипотезата на чл.143 ал.1 от АПК и следва да бъде
уважена съобразно представените доказатeлства
за такива и списъка по чл.80 от ГПК в размер на 450
лв.( 50лв. ДТ + 400лв. адвокатско
възнаграждение).
Мотивиран от изложеното и на осн.чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителни
административни мерки № 14-ФК/31.01.2022г на началник отдел „Оперативни
дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ на ЦУ на НАП-София, с която на
осн.чл.186 ал.1 б. “а“ от ЗДДС е приложена принудителна административна мярка –
запечатване на стопанисвания от „А. ГАРДЪН 1“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********, павилион
за цветя на бул. „Чаталджа“,пазар „Цветята“, павилион №1 и 1А, и забрана на
достъпа до него за срок от 14 (четиринадесет) дни на осн.чл.187 ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА началник отдел „Оперативни дейности” – Варна в ГД
„Фискален контрол” при ЦУ на НАП да заплати на „А.
ГАРДЪН 1“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********, представлявани от К.А.Й., разноски в
производството в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд – София.
Преписи от решението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: