Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 20.01.
2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
НО, V въззивен състав, в открито съдебно заседание на
седемнадесети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
МАРИЯ ИЛИЕВА
При
участието на секретаря Пенка Цанкова в присъствието на прокурора Борис Балев,
след като разгледа докладваното от съдия Чочкова
в.н.о.х.д № 2547 по описа за 2019 година, намери за установено следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С
присъда от 05.07.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 809/2016 г. на СРС, НО,
2-ри състав е признал подсъдимия С.В.Д. за виновен в това, че на 21.04.2015 г. около 11.20 часа на строителен
обект изпълняван от дружеството „И.И." ЕООД, в
град София, ул. „********, в качеството си на технически ръководител на обекта,
съгласно трудов договор № 143/27.10.2014 г. и длъжностна характеристика към
него, поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност - строеж на жилищна
сграда, е нарушил като бездействал и не изпълнил задължението си по
длъжностната характеристика описано в чл. 1 „Длъжностни задължения: ...( не допуска
извършване на работа при опасни и вредни за здравето условия)..."; по чл.
26 Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и оезопасни условия на труд при извършване на СМР (изм.
2006г.), според който: „Техническият ръководител изпълнява и контролира
спазването на изискванията на ЗЗБУТ", по чл. 33 ЗЗБуТ
„Всеки работещ е длъжен да се грижи (....) за здравето и безопасността на
другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с
квалификацията му и дадените от работодателя инструкции", неосъществил
контрола за спазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд и
допуснал работника Б.М.Б. да извършва дейност по поставяне на външна
топлоизолация от стиропор и закрепването й към стената на сградата чрез дюбели
на ниво на сградата на височина - кота + 8.46 м.
(изчислявано от нивото на терена, на който е разположена сградата), без
осигурени лични предпазни средства - обезопасителен
колан захванат към устойчива и здрава конструкция, обезопасително
въже; и без колективни предпазни средства - изградени предпазни приспособления
- парапети на плочата на нивото на кота + 8.46 м.,
което е в нарушение на следните нормативни правила: чл. 60 ал.1 от Наредба №
2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд при извършване на СМР (изм. 2006 г.), според който: „Работи на височина
се извършват при осигурена безопасност от падане на хора, или предмети, чрез
подходящо оборудване, колективни и/ или лични предпазни средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни /защитни/
мрежи)", и чл. 61 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР (изм. 2006
г.), според който: „Паданията от височина се предотвратяват чрез
приспособления, /съоръжения, ограждения/, които са достатьчно високи и са изградени най - малко от защитна
бордова лента за краката, главно перило за ръцете, средно перило за ръце, или
чрез еквивалентно алтернативно решение", като при неспазване на тези
нормативни изисквания за безопасност обвиняемият не предприел и действия за
изпълнение на задължението си по чл. 26, т 9., б. „а" от Наредба №
2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд при извършване на СМР: „Техническият ръководител осигурява прекратяване
на работата и извежда всички лица от (…), строежа (…), когато има (…) непосредствена
опасност за здравето (…)“, като в случая имал непосредствена опасност за
здравето на Б.М.Б. и по този начин причинил на Б.М.Б., ЕГН: ********** тежка
телесна повреда в следствие на падането му от плочата на ниво на кота + 8.46 м. и съприкосновението със земната повърхност,
изразяваща се медико-биологичен признак постоянно общо разстройство на здравето
опасно за живота, а именно: съчетана коремна травма, с разпукване на черния
дроб, разкъсване на диафрагмата, навлизане на кръв в перитонеалната
кухина, събиране на кръв зад тази кухина - причинили смущения в хемодинамиката, наложили спешна инотропна
поддръжка, задълбочаваща се дихателна недостатъчност, като при неоказване на
спешна и висока специализирана медицинска помощ, смъртоносният изход е бил
неизбежен, тъй като спонтанното излекуване е невъзможно - престъпление по
чл. 134, ал. 1, т. 1, вр. чл. 128, ал. 2, пр. последно от НК. Наложеното наказание е „лишаване от свобода“ за срок от девет месеца,
изпълнението на което е отложено за срок от три години. В тежест на подсъдимия
са възложени и направените по делото разноски.
Въззивната
проверка е инициирана по въззивна жалба, подадена от упълномощения защитник на
подсъдимия Д. , с която постановената присъда се оспорва като неправилна. В
допълнението към въззивната жалба се релевират доводи
относно превратно тълкуване на доказателствената съвкупност, в резултат на
което съдът е достигнал до грешни фактически и правни изводи. Прави се искане
присъдата да бъде отменена, а подзащитният му – оправдан по повдигнатото му
обвинение.
В
открито съдебно заседание пред въззивния съд
защитникът на подсъдимия поддържа така
подадената жалба. Твърди, че от събрания доказателствен материал по един
категоричен начин се установява, че частният обвинител Б. самоволно е предприел
да извършва съответната работа. Моли присъдата да бъде отменена и въззивната
инстанция да постанови нова, с която подсъдимият Д. да бъде признат за
невиновен.
Пред
въззивния съд представителят на държавното обвинение застъпва становището, че
депозираната жалба следва да се остави без уважение. Намира първоинстанционния
съдебен акт за правилен, постановен въз основа на подробен анализ на целия
събран доказателствен материал. Счита, че съдът е достигнал до правилни
фактически и правни изводи, поради което предлага присъдата да бъде потвърдена.
В
правото си на последна дума подсъдимият Д. заявява, че не е виновен за
случилото се, тъй като въпреки неговите указания и усилията му да подсигури
безопасността част от работниците, визирайки частния обвинител Б., не се
подчинявали.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, и като провери изцяло правилността на атакувания
съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено
следното:
След
надлежна служебна проверка на първоинстанционната присъда, настоящият съдебен
състав я намира за правилна, постановена при изяснена фактическа обстановка.
Въз основа на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени доказателства,
съдът е стигнал до единствен и непротиворечив извод относно извършеното деяние,
авторството и виновността на подсъдимия. В хода на производството пред
въззивната инстанция бяха събрани нови доказателства чрез разпита на свидетеля В.Ц..
Показанията ѝ не установяват нови факти и обстоятелства относими към
предмета на доказване, въз основа на които да се направят нови фактически и
правни изводи.
При
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства въззивната
инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото,
която е следната:
Подсъдимият
С.В.Д., ЕГН: **********, е роден на ***г***, българин, български гражданин,
неженен. Настоящият му адрес се намира в гр. Благоевград, ул. „Илиянци“ № ***.
Той не е осъждан или освобождаван от наказателна отговорност. Д. е с висше
образование, като към 2015 г. е имал придобита специалност „Строителен техник“.
Подсъдимият
Д. сключил трудов договор № 8/27.06.2011г. с изпитателен срок от 6 месеца с „И.И.“ ЕООД, управлявано и представлявано от свидетеля Е.Е., с който бил назначен на длъжността „технически
ръководител“. Той постъпил на работа на 04.07.2011 г. Формално постоянен трудов
договор със служителя бил сключен на 27.10.2014 г. Подсъдимият бил запознат с
длъжностната си характеристика на 29.10.2014 г., за което се подписал. Съгласно
нея като технически ръководител на строителен обект той имал задължението да
упражнява контрол на строителната площадка, да осигурява необходимите предпазни
средства и инструктаж на обекта във връзка с охраната на труда и
противопожарната защита, да не допуска извършване на работа при опасни и вредни
за здравето условия. Задълженията му произтичали и от текста на чл. 26 от
Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на СМР (изм.2006г), според който: „Техническият
ръководител изпълнява и контролира спазването на изискванията на ЗЗБУТ",
както и от текста на чл.33 от ЗЗБУТ: „Всеки работещ е длъжен да се грижи (...)
за здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата
дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя
инструкции".
На
15.04.2015 г. частният обвинител Б.М.Б. бил нает по трудов договор № 179 от „И.И."ЕООД като „строителен работник", клас по НКП
„нискоквалифицирани работници", код по НКПД**** „общ работник в
строителството на сгради". Съгласно длъжностната си характеристика,
подписана от него на 16.04.2015г., той бил пряко подчинен на техническия
ръководител на обекта и получавал задачите устно от него. Обобщено работата му
се състояла в рутинни задачи в строителството на сгради, свързани с употреба на
ръчни инструменти и значителни физически усилия. В същия ден му бил проведен и начален
инструктаж за безопасност и здраве при работа.
Към
2015 г. дружеството „И.И.“ ЕООД изпълнявало в
качеството си на строител строеж на обект – „Жилищна сграда с подземен гараж и
офиси", находящ се на административен адрес: гр.София, район „Триадица“,
кв. „Манастирски ливади“, УПИ -I - 418, 419, 420, кв. 4159, ул. „*******. За
технически ръководител на обекта бил определен подсъдимият. На посоченото място
се намирало и работното място на частния обвинител.
На
21.04.2015 г., сутринта, на строителния обект били свидетелят Б. и колегите му
– свидетелите С.М.и С.Ч., на които подсъдимият Д. провел ежедневен инструктаж
за безопасност. В същото време последният разпределил задачите между
работниците. Устно възложил на свидетелите Б., Ч.и М.да пристъпят към
изпълнение на строителни дейности по поставяне на външна топлоизолация от
стиропор на южната фасада на сградата. Плоскостите следвало да бъдат закрепени
към стените чрез дюбели на нивото на сградата, включително и на височина – кота + 8,46 м (изчислявано от нивото на терена, на който е
разположена сградата), равняващо се на трети етаж. Такива работи следвало да се
изпълнят и на по-ниския етаж, което предполагало разпределение на труда.
Работниците се разписали в книгата за инструктажи, като Б. се подписал срещу №
500, след което се разпръснали по етажите. С това разпореждане подсъдимият
допуснал на строежа да се изпълнява дейност от пострадалия, извършването на
която било в разрез с изискванията за безопасни и здравословни условия на труд,
тъй като южната фасада не била обезопасена.
С
оглед оптимизация на труда и доколкото нямали изрични забрани в тази насока, свидетелите
Б., М.и Ч.разпределили помежду си работата. Разделили се, като свидетелите Ч.и М.поели
втория етаж, а частният обвинител – третия. Б. се качил на съответното ниво и
се подготвил да пристъпи към изпълнение на поставените задачи на една от
терасите на южната фасада на оградата. На мястото, на което частният обвинител
следвало да изпълнява полагането на изолацията, въпреки височината, нямало
осигурени колективни предпазни средства – изградени предпазни приспособления,
парапети на плочата на нивото на кота +8,46м.
Работникът не разполагал и с лични предпазни средства – обезопасителен
колан, захванат към устройства и здрава конструкция и обезопасително
въже. При тези обстоятелства частният обвинител поставил на терасата нестабилна
дървена маса, която намерил на етажа, покачил се на нея и с перфоратор започнал
да дюбелира изолацията, с цел закрепването й към
стената на нивото, на което работел.
Техническият
ръководител неколкократно посещавал по време на работата етажа, на който Б.
изпълнявал поставените му задачи, което му позволило да възприеме пряко начина
и условията, при които той извършвал строително- монтажните работи. При пълното
съзнание, че частният обвинител реализира дейността си в разрез с изискванията
на чл.60, ал.1 и чл.61 от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР, както и че
начинът на изпълнението й крие потенциални и сериозни рискове от увреждане, Д.
допуснал извършването на тази дейност и не предприел каквито и да било мерки за
нейното преустановяване. Това негово задължение произтичало и от чл.26, т.9,
б."А" от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР, съгласно която:
„Техническият ръководител осигурява прекратяването на работата и извежда всички
лица от (...), строежа (...), когато има непосредствена опасност за здравето.“
В
резултат на бездействието на подсъдимия Б. продължил да изпълнява дюбелирането в разрез с правилата за безопасност на труда,
посочени по-горе. Около 11:20 часа масата, поставена като опора под краката му,
се счупила. Частният обвинител изгубил равновесие и паднал от плочата с ниво кота +8,46 м върху земната повърхност до сградата, държейки
перфоратора в ръцете си. От удара с терена той почувствал силна болка в
областта на крайниците и гръбнака си, при което извикал.
В
този момент свидетелите Ч.и М.били на втория етаж от строежа. Те чули виковете
на своя колега, погледнали в посоката, от която те идвали и видели пострадалия
в безпомощно състояние на земята. Насочили се към него, за да му окажат помощ и
своевременно уведомили подсъдимия Д. за
случилото се. Последният, от своя страна, подал сигнал на телефонен номер 112 и
повикал Спешна помощ. Уведомил и управителя на дружеството строител – свидетеля
Е.Е..
Екипът
на Бърза помощ пристигнал няколко минути по-късно и транспортирал пострадалия
до Военномедицинска академия. Там му била оказана спешна медицинска помощ. Той
преминал и през оперативно лечение от спешен порядък 4, последвала имобилизация
на снагата за продължителен период от време.
В
хода на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно-медицинска
експертиза, от заключението на която се установяват причинените на пострадалия
телесни увреждания. Като вид на водещата травма, констатирана у пострадалия,
била изведена съчетана коремна травма, с разпукване на черния дроб, разкъсване
на диафрагмата, навлизане на кръв в перитонеалната
кухина, обиране на кръв зад тази кухина, причинили смущения в хемодинамиката, наложили спешна инотропна
поддръжка, задълбочаваща се дихателна недостатъчност. По своя вид нараняването
било прието като покриващо характеристиките на медикобиологичния
признак „постоянно разстройство на здравето, опасно за живота", като
опасността произтичала от това, че при неоказване на спешна висока
специализирана медицинска помощ, смъртоносният изход е бил неизбежен, тъй като
спонтанното излекуване е невъзможно. Допълнително били констатирани травматични
наранявания, които се изразявали в: многофрагменто
счупване на кръстата кост, реализирало признака на
трайно затрудняване на движението на снагата за срок по- дълъг от 30 дни,
счупване на лявата главулечна ямка,
заедно с двустранно счупване на долните клонове на срамната кост, реализирали
признака на трайно затрудняване на движението на левия и десния долни крайници
за срок по- дълъг от 30 дни, охлузвания на дясната гръдна половина, причинили
страдание. Така описани всички наранявания добре отговаряли да са получени
именно в резултат на височинното падане, настъпило поради отсъствието на
предпазни (колективни или лични) средства и бездействието на подсъдимия, който
допуснал извършване на СМР при тези условия, а така също и не прекратил
дейността по начина, по който Б. я е извършвал, които фактори в съвкупност
предизвикали причинен процес, описан и от свидетелите, чиито сведения били
ползвани при изготвянето на експертното заключение.
В
хода на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно- техническа
експертиза, в заключението на която вещото лице посочва, че е налице падане от
необезопасена площадка, от терасата на трети етаж, кота
+8,46м, с фасада юг, както и че работникът не е бил обезопасен с лични
предпазни средства. Установено е, че на фасадата има изградено само тръбно
метално скеле, необезопасеност срещу падане от височина
чрез приспособления:, които да са достатъчно високи и да са изградени най-
малко от защитна бордова лента, за краката, главно перило за ръце, средно
перило за ръце, предпазна мрежа или друго еквивалентно алтернативно решение.
Изрично заключил и че инцидентът е можел да бъде избегнат, при условие че
пострадалият е бил осигурен с необходими помощни средства (предпазен парапет,
мрежи и пр.) и/или е бил с лични предпазни средства (колан, въже и
еквиваленти).
В
хода на първоинстанционното съдебно следствие е назначена и изготвена тройна
съдебномедицинска експертиза, което заключение се припокривало със заключението
на изготвената СМЕ в досъдебното производство.
Въззивният
съд намира, че така възприетата фактическа обстановка се установява по
категоричен начин от събраните в хода на производство доказателства и
доказателствени средства, а именно: гласните
доказателствени средства: показанията на свидетелите: Б.Б.
(от съдебната фаза и частично приобщените му на осн. чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2
от НПК), В. К. (частично), Е.Е. (частично), С.Ч., С.М.(от
съдебното следствие, както и прочетените показания на свидетеля от досъдебната
фаза при условията на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т. 2 от НПК), В.Ц. (от въззивното съдебно следствие) и обяснения на подсъдимия Д.,
дадени в съдебното следствие (частично); писмени
доказателства и доказателствени средства: протокол за оглед на
местопроизшествието (л.16-17 от ДП), протоколи за доброволно предаване (л.28 и
л. 39 от ДП), справка за съдимост (л.56-57 от ДП), трудов договор №
179/15.04.2015г., извлечение от книга за ежедневен инструктаж, извлечение от
книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа /начален инструктаж/,
извлечение от книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа /
инструктаж на работното място, периодичен инструктаж, извънреден инструктаж/,
извлечение от ТР по партидата на дружество „И.И."ЕООД,
Заповед № 05-БР/24.07.2013г., Заповед №06-БР/24.07.2013г., Заповед №
06-БР/30.10.2014г., трудов договор № 8/27.06.2011г., трудов договор №143/27.10.2014г.,
длъжностна характеристика на технически ръководител на строителен обект, длъжностна
характеристика на длъжността общ работник в строителство на сгради, служебни
бележки, списък на заети длъжности по поделения към „И.И."ЕООД,
справка за актуалното състояние на действащите трудови договори, удостоверение
№0214/15.05.2014г., заповед №001/27.06.2014г, утвърдено работно време – график,
епикриза и извлечение от медицинска документация,
предоставена от Военномедицинска академия по повод лечението на Б.Б., заверени копия от документи, приложени в преписка на
ДИТ – София по повод злополука на 21.04.2015г., писмен отговор от ИАГИТ и копия
на наказателни постановления (л.56-59 от съдебното дело), медицински документи
- болнични листове, епикризи и други (от съдебното
дело); заключения на изготвените експертизи: съдебно¬медицинска експертиза
(л.81-88 от ДП), съдебно- техническа експертиза (л.89-100 от ДП), тройна
съдебно-медицинска експертиза (от съдебното дело).
Въззивната инстанция намира, че при
извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати
съществени процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение.
Фактическите констатации на контролирания съд са обосновани и почиват на
правилен анализ на доказателствената съвкупност. Оценката на доказателствата по
отношение на фактите, част от предмета на доказване, е осъществена съобразно
правилата на формалната логика, като съдът не е допуснал превратно тълкуване на
доказателствения материал. В мотивите на постановената присъда първоинстанционният
съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса
на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на
доказателствата и средствата за тяхното установяване. Изложени са обосновани
доводи относно решението на съда кои доказателства да кредитира и кои – не.
Настоящият съдебен състав напълно се солидаризира с доказателствения анализ на
първата инстанция, поради което намира за безпредметно той да бъде преповтарян
в настоящото изложение. Когато и доколкото изразява съгласие
с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не
е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да
анализира само тези които се оспорват, за да отговори изчерпателно на
наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно
анализирани /в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г.,
НК, III НО на ВКС/. Ето защо и въззивният съд не намира за необходимо да
преповтаря доводите на контролирания съд, а да отговори изчерпателно на
възраженията на защитата.
Настоящата
инстанция при прегледа на доказателствения материал констатира, че
доказателствата са еднопосочни досежно деня, мястото на деянието и липсата на
обезопасяването му, механизма на получаване на травматичните увреждания, както
и техния вид. От събрания доказателствен материал, разгледан в неговата
съвкупност, по един категоричен и безпротиворечив начин се установява, че
трудовата злополука се осъществила на 21.04.2015 г., около 11:20 часа, за което
свидетелстват както гласните доказателствени средства, така и писмените
доказателствени средства и доказателства, надлежно приобщени по делото. Категорично
се извежда от доказателствената съвкупност, че работната площадка, от която паднал
частният обвинител е тераса на третия етаж, разположена на южната фасада, кота + 8,46 метра, като същата не е била обезопасена към
момента на трудовата злополука. В тази насока са показанията на всички
свидетелите по делото, обясненията на подсъдимия, огледният
протокол и изготвения към него фотоалбум, както и заключението на изготвената
по делото съдебно-техническа експертиза.
Безспорно
по делото е и обстоятелството, че частният обвинител е извършвал дейност по
полагане на външна топлоизолация и дюбелиране на
тераса на третия етаж без да е бил осигурен с лични предпазни средства –
предпазен колан или обезопасително въже. По
категоричен начин от заключенията на изготвените в хода на процеса съдебномедицински
експертизи и заключението на съдебно-техническата експертиза се установява
механизма на причиняване на телесните увреждания и причината за тяхното
настъпване, а именно травми от височинно падане, които биха могли да бъдат
предотвратени, ако частният обвинител е бил обезопасен. Посредством
заключенията на съдебномедицинските експертизи по един безпротиворечив начин се
установява и вида на травматичните увреждания. В тази връзка съдът в този си
състав намира, че обосновано първата инстанция се е доверил на изготвените
заключения, като установените чрез специални знания обстоятелства съответстват
на възприетото от свидетелите Ч., М.и Б.. В допълнение настоящата инстанция
намира вещите лица за компетентни, които са отговорили изчерпателно на
поставените въпроси и убедително са защитили заключенията си непосредствено
пред районния съд, поради което и въззивният съд им се довери напълно.
Посочените
обстоятелства се доказват по един категоричен начин и не се оспорват от
защитата. Основните противоречия, въз основа на които се градят релевираните възражения във въззивната жалба, са относно
обстоятелствата получил ли е частният обвинител Б. устна заповед да поставя
дюбели на третия етаж или по своя собствена инициатива е решил да извършва тези
действия, възприел ли е подсъдимият пряко осъществяваната от пострадалия
дейност, на какъв етап от строежа е била сградата и какви са причините, поради
които теренът, на който се е намирал пострадалия, не е бил обезопасен. В тази
връзка резонно първоинстанционният съд условно е разделил доказателствената
съвкупност в две групи, едната от които подкрепя обвинителната теза, а другата
– защитната версия. Въз основа на задълбочен и обстоен анализ първата инстанция
е дала вяра на споделеното от пострадалия, преодолявайки всякакви противоречия
и съмнения и отхвърляйки изложената от подсъдимия версия. За да приеме
показанията на частния обвинител за достоверни, първоинстанционният съд е
отчел, че същият се явява заинтересовано от изхода на делото лице вследствие на
претърпените вреди, поради което е подложил показанията му задълбочен и
критичен анализ. Обширно и аргументирано съдът е обосновал тезата си, защо не
намира показанията за тенденциозни, анализирайки информацията, депозирана
непосредствено пред съда в съответствие с правилата на формалната логика.
Обсъжданите гласни доказателствени средства са разгледани от гледна точка на
вътрешната им последователност и логичност и в същото време са съпоставени с
останалия доказателствен материал, вследствие на което първоинстанционният съд
е достигнал до единствения и непротиворечив извод относно достоверност на
показанията на Б.. Единствените констатирани несъответствия и непълноти при
съпоставката им с показанията, снети в хода на досъдебното производство, са относно
датата и мястото на деянието, поради което неговите показания са прочетени досежно
посочените обстоятелства. В тази връзка неправилно първата инстанция се е
позовала на показанията на пострадалия от досъдебното производство, считайки ги
за изцяло приобщени на осн. чл. 281, ал. 5 от НПК. Констатираното нарушение на
процесуалните правила не е от категорията на съществените такива и може да бъде
отстранено от настоящата инстанция, която формирайки вътрешното си убеждение се
довери единствено на частично приобщените показания. За да приеме същите за
достоверни, отразяващи обективно обстоятелствата относно датата и мястото на
деянието, съдът в този си състав отчете изминалия период от време от
инкриминираното деяние до разпит на свидетеля в хода на съдебното следствие,
както и относително по-подробните му и точни спомени непосредствено след
трудовата злополука. В същото време показанията на Б., депозирани пред
първоинстанционния съд, са достатъчно информативни, последователни и логични,
от които може да се изведе информация досежно релевантни към предмета на
доказване обстоятелства. Те са източник на преки доказателства относно деня,
мястото, начина на извършване на деянието, престъпния резултат, дадените устни
разпореждания от подсъдимия, липсата на колективи и лични обезопасителни
средства и причинната връзка между бездействието на подсъдимия и настъпилите
вредоносни последици. Свидетелят Б. е последователен и категоричен относно
обстоятелство, че техническият ръководител е поставил задача за дюбелиране на външна топлоизолация на горните етажи.
Твърдението му намира пълна подкрепа в показанията на свидетелите М.и Ч., които
са били на инкриминираното място в инкриминираното време и са възприели устните
разпореждания на подсъдимия, в изпълнение на които пострадалият е извършвал
описваната от него дейност по дюбелиране на третия
етаж. И двамата независимо един от друг и непосредствено пред
първоинстанционният съд потвърждават, че именно техническият ръководител, а
като такъв еднозначно посочват подсъдимия Д., е поставил задача на
тримата да се дюбелира външна топлоизолация на
горните етажи и да се лепи стиропор, а те помежду си разпределили задълженията
си. Свидетелите поради извършване на строително-монтажни дейности на друг етаж
не са възприели качването на Б. върху маса и падането, а единствено крайния
резултат – падналия на земята и стенещ от болка техен колега. Настоящият съд
намира, че М.и Ч.дават сведения последователно и добросъвестно за случилото се
на 21.04.2015 г., като пресъздадените от тях лични възприятия са категорични
относно посочените обстоятелства, обхващащи предмета на доказване. Не са налице
основания, които да обуславят тенденциозност на показанията им. Поради липса на
спомени относно датата и часа на инкриминираното събитие частично са приобщени
показанията на свидетеля М., депозирани в хода на досъдебното производство и
потвърдени от него непосредствено пред съда. Предвид изминалия период от време
и провеждане на разпита непосредствено след извършеното деяние, подобно на
първата инстанция въззивният съд се довери на информацията относно датата и
часа, споделена от М.пред разследващите органи. По отношение на останалите
обстоятелства, а именно получената устна заповед, разпределението на задачите
помежду им и установяването на падналия от височина частен обвинител,
показанията на свидетелите Ч.и М.се припокриват и взаимно се допълват.
Обсъжданите гласни доказателствени средства са логични, последователни и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал, поради което настоящата
инстанция не намира основания да се съмнява в изложеното от свидетелите М.и Ч..
Споделената от тях информация се намира в пълна корелация с депозираните от
пострадалия Б. показания.
Оспорено
от защитата е и твърдението на частния обвинител, че подсъдимият Д. е
проверявал извършваната от Б. строително-монтажна дейност, при което е възприел
използваната от последния нестабилна дървена маса, но въпреки това не е
преустановил работната дейност, нито е предприел мерки за лично и колективно
обезопасяване на мястото. Посоченото от частния обвинител, намира опора в
протокола за оглед на местопроизшествието и изготвения към него фотоалбум.
Протоколът и фотоалбумът са изготвени в съответствие с императивните
процесуални изисквания, поради което се явяват годни доказателствени средства
за отразените в тях факти. Видно от същите на земята под терасата е установена
счупена дървена маса. Обосновано първоинстанционният съд се е доверил на
показанията на Б. и досежно твърденията му, че Д. е идвал да проверява
извършваната от него строително-монтажна дейност, но въпреки това не е
предприел действия по обезопасяване на мястото и лицето. За да приеме за
достоверни показанията и в тази им част подобно на първата инстанция въззивният
съд намира, че изложеното от частния обвинител косвено се подкрепя от
показанията на свидетеля М.и от обясненията на подсъдимия. М.дава сведения, че
подсъдимият Д. е обикалял етажите през цялото време, а самият подсъдими
заявява, че в практиката си има навик да проверява своите работници.
Съдът
в този си състав не може да се съгласи и с предложения от защитата прочит на
показанията на свидетелите Е. и К.. В действителност изложеното от тях
обстоятелство относно проявената самоинициатива от страна на пострадалия Б.
кореспондира с обясненията на подсъдимия. В тази част от показанията обаче
свидетелите пресъздават не собствени, а чужди впечатления, което ги превръща в
източник на производни доказателства. Е. и К. пресъздават пред
първоинстанционния съд информация споделена им от подсъдимия. Съдебната
практика и теория са константи в разбирането относно същността на производните
доказателства. Същите не могат да заместят първични доказателства, когато
такива са достъпни и събрани по делото. В настоящия случай източник на първични
доказателства са именно показанията на пострадалия Б. и свидетелите Ч.и М..
Техните изявления относно устното разпореждане на подсъдимия Д. за извършване
на строително-монтажни дейности – дюбелиране и
поставяне на топлоизолация, не могат да бъдат подменени от показанията на Е. и К.
като източник на производни данни. Вследствие на това обясненията на Д. не само
че остават изолирани, но и напълно се опровергават от гласните и писмените
доказателствени средства. Ето защо, настоящата инстанция подобно на
контролираната не кредитира показанията на свидетелите Е. и К. в частта относно
изложеното от тях за проявената самоинициатива на пострадалия. В останалата
част показанията им потвърждават факта на трудовата злополука, а от показанията
на Е. се извлича информация за начина за назначаване на служители към фирмата,
взаимоотношенията с подсъдимия и оценката на свидетеля относно качеството на
работа на последния.
Изложеният
дотук анализ обуславя извода за достоверност на основния източник на
доказателства, въз основа на който е постановена осъдителната присъда.
Показанията на пострадалия Б. са детайлни, вътрешно непротиворечиви и логични,
като същият хронологично проследява развитието на случилата се трудова
злополука. Те търпят надлежна проверка при съпоставката им с останалия
доказателствен материал, като кореспондират с него – с показанията на
свидетелите М.и Ч., като и с писмените доказателства и доказателствени
средства, поради което оценката на настоящият съд се припокрива с тази на
контролирания. Изложеното от пострадалия и подкрепено то свидетелите очевидци
относно устното разпореждане на подсъдимия отправено към тях да извършват
топлоизолация и дюбелирането ѝ не може да бъде
подменено от показанията на Е. и К.. В тази връзка неоснователно се явява
възражението на защитата относно недостоверност на показанията.
Контролът
за достоверност, осъществен от първата инстанция, е прецизен и задълбочен и
относно обясненията на подсъдимия. Същите са разгледани през призмата на
тяхната двойствена природа, представляващи основно средство за защита и
доказателствено средство. В съответствие с правилата за доказване обосновано
първата инстанция е приела, че обясненията на Д. досежно липсата на устна
разпореждане към свидетелите Б., Ч.и М.да осъществяват дейност по дюбелиране на външна топлоизолация и лепене на стиропор се
опровергават от показанията на посочените свидетели. Защитната версия, изложена
и пред двете инстанции, относно проявена самоинициатива от страна на Б. при
липса на съответно възлагане от прекия му ръководител не намира подкрепа в
останалия доказателствен материал. Първоинстанционният съд е отговорил
изчерпателно на посоченото възражение на защитата, като доводите в тази насока
напълно се споделят от настоящата инстанция. В допълнение по-горе бяха изложени
аргументи относно производния характер на извлечената от показанията на Е. и К.
информация, която не може да подменят споделеното от Б., М.и Ч.. В тази връзка
правилна е констатацията на контролирания съд, че подсъдимият Д. по време на
проведената очна ставка между него и частния обвинител Б. потвърждава, че на
предходния ден Б., М.и Ч.са полагали изолация на първия етаж. Следователно
опровергано се явява и твърдението на подсъдимия, че тримата свидетели като
общи работници е трябвало единствено да снабдяват майсторите с материали и да
ги подпомагат. Поставянето на подобна задача на предходния ден косвено подкрепя
обвинителната теза и твърдението, че на инкриминираната дата частният обвинител
и свидетелите М.и Ч.са получили устно задача за дюбелиране
и поставяне на топлоизолация. В останалата част обясненията на подсъдимия
правилно са ценени като годни доказателствени средства, доколкото не се
опровергават от доказателствената съвкупност, а кореспондират с нея.
Неоснователни
са възраженията на защитата и относно етапа на готовност на строежа, и
необходимостта от обезопасяване на същия, които са били отправени и пред
първоинстанционния съд и на които той е отговорил изчерпателно. Обосновано
първата инстанция е приела, че строежът е бил с изградена зидария, като
необходима предпоставка за пристъпване към полагане на изолация въз основа на
показанията на свидетеля Е.. Последният, както правилно отбелязва
контролираният съд, потвърждава, че за обекта са били закупени стиропорови плоскости и лепило. Следователно обектът е бил
в процес на подготовка за изграждане на топлоизолация и извършване на
строително-монтажи работни. Това обстоятелство се потвърждава и от разпитания
пред настоящата инстанция свидетел В.Ц.. Същата е упражнявала строителен надзор
върху обекта, но не е станала очевидец на случилата се трудова злополука.
Нейните показание не носят нова информация, променяща фактическата обстановка.
Напротив свидетелката Ц. потвърждава факта на случилата се злополука, но
акцентира, че не е станала очевидец. От показанията ѝ единствено би могло
да се изведе информация относно етапа, на който се намирал строежа към
инкриминираната дата. В същото време възражението е обвързано с тезата, че след
като обектът е на етап изграждане на топлоизолация, то е невъзможно да бъдат
предприети подобни строително-монтажни дейности и още повече те да бъдат разпоредени от съответния технически ръководител.
Несъстоятелността на тезата се изразява в това, че обектът не е бил на етап изграждане на външна
топлоизолация, защото същият не е бил обезопасен съгласно императивните
нормативни изисквания. Всички останали предпоставки са били налице, включително
и съответните строителни материали. Възможността да се поставя външна
топлоизолация се потвърждава от самия подсъдим по време на очната ставка,
каквито съображения бяха изложени по-горе. Следователно етапа на готовност на
строителния обект не изключва възможността да бъдат осъществявани
строително-монтажни дейности по поставяне на външна топлоизолация и
закрепването ѝ с дюбели, нито би могъл да оправдае действията на
подсъдимия.
Не
на последно място извънсъдебнада спогодба сключена
между частния обвинител Б. и свидетеля Е. в качеството му на управител на „И.И.“ ЕООД не промяна факта, че подсъдимият Д. не е
подсигурил безопасни условия на труд.
В
заключение въззивният съд намира възраженията на защитата срещу анализа
направен от първостепенния съд на събраните по делото гласни доказателства за
напълно неоснователни.
На
база така събрания по делото доказателствен материал първоинстанционният съд е
стигнал до единствено верния извод, че с поведението си подсъдимият Д. е
осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.134
ал.1 т.1 вр.чл.128 ал.1 от НК. Правните изводи напълно се споделят от настоящия
съдебен състав, който намира за установено от правна страна следното:
От
обективна страна подсъдимият Д. на 21.04.2015 г.,
около 11:20 часа на строителен обект, изпълняван от дружеството „И.И." ЕООД, в град София, ул. „********, в качеството си
на технически ръководител на обекта, съгласно трудов договор № 143/27.10.2014
г. и длъжностна характеристика към него, поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност – строеж на жилищна сграда, е нарушил като бездействал и не
изпълнил задължението си по длъжностната характеристика описано в чл. 1
„Длъжностни задължения: ...не допуска извършване на работа при опасни и вредни
за здравето условия..."; по чл. 26 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на СМР (изм. 2006г.), според който: „Техническият ръководител
изпълнява и контролира спазването на изискванията на ЗЗБУТ"; по чл. 33 от ЗЗБУТ „Всеки работещ е длъжен да се грижи (....) за здравето и
безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в
съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции",
неосъществил контрола за спазване на правилата за здравословни и безопасни
условия на труд и допуснал работника Б.М.Б. да извършва дейност по поставяне на
външна топлоизолация от стиропор и закрепването й към стената на сградата чрез дюбели
на ниво на сградата на височина - кота + 8.46 м.
(изчислявано от нивото на терена, на който е разположена сградата), без осигурени
лични предпазни средства – обезопасителен колан
захванат към устойчива и здрава конструкция, обезопасително
въже; и без колективни предпазни средства – изградени предпазни приспособления
– парапети на плочата на нивото на кота +8.46 м.,
което е в нарушение на следните нормативни правила: чл. 60 ал.1 от Наредба №
2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд при извършване на СМР (изм. 2006 г.), според който: „Работи на височина
се извършват при осигурена безопасност от падане на хора, или предмети, чрез
подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни /защитни/
мрежи)", и чл. 61 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР (изм. 2006
г.), според който: „Паданията от височина се предотвратяват чрез
приспособления, /съоръжения, ограждения/, които са
достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за краката,
главно перило за ръцете, средно перило за ръце, или чрез еквивалентно
алтернативно решение", като при неспазване на тези нормативни изисквания
за безопасност подсъдимият Д. не е предприел и действия за изпълнение на
задължението си по чл. 26, т 9., б. „а" от Наредба № 2/22.03.2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на СМР: „Техническият ръководител осигурява прекратяване на работата
и извежда всички лица от (…), строежа (…), когато има (…) непосредствена
опасност за здравето, като в
случая имало непосредствена опасност за здравето на Б.М.Б. и по този начин
причинил на Б.М.Б., ЕГН:********** тежка телесна повреда в следствие на
падането му от плочата на ниво на кота + 8.46 м. и
съприкосновението със земната повърхност, изразяваща се медико-биологичен
признак постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, а именно:
съчетана коремна травма, с разпукване на черния дроб, разкъсване на
диафрагмата, навлизане на кръв в перитонеалната
кухина, събиране на кръв зад тази кухина, причинили смущения в хемодинамиката, наложили спешна инотропна
поддръжка, задълбочаваща се дихателна недостатъчност, като при неоказване на
спешна и висока специализирана медицинска помощ, смъртоносният изход е бил
неизбежен, тъй като спонтанното излекуване е невъзможно.
Безспорно по делото е установено, че
подсъдимият Д. е бил назначен на длъжност „технически ръководител“ към
дружеството „И.И." ЕООД, изпълняващо
строителството на обект, находящ се в град София, ул. „********. Като
технически ръководител подсъдимият е годен субект на престъпленията по чл. 134
от НК. Съгласно ППВС №2/1979
г. субект на престъпленията по чл. 134 от НК могат да бъдат и лица с отговорни
функции в предприятието или организацията, следователно субекти могат да бъдат
както преките изпълнители на правно регламентираното занятие или дейност, така
и лицата, които имат нормативни задължения по организирането, ръководенето или
контролирането на тази дейност за нейното правилно и безаварийно изпълнение. Подсъдимият
като технически ръководител на строителния обект се явява лицето, упражняващо
непосредствен и текущ контрол за спазване изискванията на ЗЗБУТ на конкретното
място на работа, а оттам и лице пряко отговорно за изпълнението на нормативните
изисквания за безопасни условия на работа на съответния обект. В този смисъл подсъдимият
може да бъде субект на престъпление по чл. 134 от НК досежно настъпилата тежка
телесна повреда на пострадалия при изпълнение от страна на последния на
служебните му задължения на общ работник на процесния строеж.
От обективна страна предпоставките за
приложението на чл. 134 от НК са две. Първата от тях е резултатът да е причинен
поради незнание или поради немарливо изпълнение на занятие или друга правно
регламентирана дейност, а втората – упражняваната дейност да представлява
източник на повишена опасност, които следва да бъдат дадени кумулативно. В
случая първоинстанционният съд е достигнал до единствения и непротиворечив
извод, че упражняването на строително-монтажна дейност представлява източник на
повишена опасност. Това е така, тъй като строителните
и монтажните работи по поставяне на външна изолация от стиропор и закрепването
ѝ към стената на сградата чрез дюбели, реализирана на височина, крие
възможности за настъпване на вредоносни резултати. В този смисъл тя е рискова
за живота и здравето на работниците. Поради това си естество, както и предвид
методите, начините и средствата, чрез които се упражнява, строително-монтажната
дейност е правнорегламентирана дейност. Упражняването
ѝ е подчинена на система от правила и норми, които обезпечават максималната
ѝ безопасност и ефективното ѝ упражняване чрез определяне на общ
модел на правно дължимо поведение от страна на лицата, които имат право да я
извършват.
На следващо място, обосновано
първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият Д. е осъществил изпълнителното
деяние на престъплението чрез бездействие, представляващо неизпълнение на
конкретни негови задължения, свързани с нарушения на нормативните разпоредби на
чл. 60, ал. 1, чл. 61, чл. 26 и чл. 26, т. 9, б. „а“ от Наредбата и чл. 33 от
ЗЗУБТ. Задължения по осигуряване на необходимите предпазни средства и
недопускане на извършване на работа при опасни и вредни условия са вменени на
подсъдимия с назначаването му на длъжност „технически ръководител“ и с
връчването му на длъжностна характеристика, с която той се запознал и
удостоверил това с подписа си.
На първо място, подсъдимият е нарушил
разпоредбите на чл. чл. 60, ал. 1 и чл. 61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. От
доказателствата по делото се установява, че Д. на инкриминирания ден е дал
устно разпореждане на Б., М.и Ч.да извършват строителни и монтажни дейности по
поставяне на топлоизолация и закрепването и с дюбели, която задача предполага
извършване на строително-монтажни работни на височина Подсъдимият поставяйки задачата
на свидетелите, ясно осъзнавал, че е разпоредил извършване на дейност, за която
строителният обект не бил подготвен, тъй като не бил обезопасен съобразно
изискванията на закона. Безспорно по делото се установи, че южната фасада на
строежа, къде пострадалият осъществявал задълженията си не е била обезопасена с
колективни предпазни мерки –ограждения, скелета,
платформи и/или предпазни (защитни) мрежи. Височинни падания съгласно чл. 61 от
Наредбата се предотвратяват чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени
най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно
перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение, каквито на
местопроизшествието липсвали. Подсъдимият Д. не подсигурил и лични обезопасителни средства за пострадалия Б. – обезопасителен колан и/или обезопасително
въжен. В резултат на това се стигнало до осъществяване на строително-монтажна
дейност в разрез с нормативните изисквания за безопасност.
На следващо място, подсъдимият пренебрегнал
законовите изисквания и не разпоредил преустановяване на извършваната от Б.
дейност, въпреки упражнения от него текущ контрол по осъществяваната от
пострадалия строително-монтажна дейност. Предвид обстоятелството, че подсъдимият
неколкократно е проверявал частния обвинител на инкриминирани ден, същият не е
осъществил задължението си, вменено му в
чл. 26, т. 9, б. „а“ от Наредба № 2 от 22.03.2004 г.
Допускайки тези нарушения, подсъдимият е неглижирал длъжностното си задължение да изпълнява и
контролира спазването на изискванията за здравословни и безопасни условия на
труд (чл. 26, т. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г.), както и вмененото му
задължение в чл. 33 от ЗЗБУТ да се грижи за здравето и безопасността на лицата,
пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и
дадените от работодателя инструкции. В конкретния случай за него е било налице
задължение за активно поведение, във връзка с осигуряването на безопасни
условия на труд на работещите, между които е и пострадалия Б., както и да
подсигури лични предпазни средства. С оглед на това, че подсъдимият в
качеството си на технически ръководител е допуснал осъществяване на строително-монтажни
работи от страна на пострадалия на строителния обект, въпреки че той не е бил
обезопасен съобразно изискванията на закона, сочи не на незнание от негова
страна, а на немарливо изпълнение на осъществяваната от него дейност- т.е. на
несъобразяване с установените правила за упражняване на дейността.
Съдът в този си състав споделя извода на
първата инстанция, че е налице и предвидената от закона причинно-следствена
връзка между деянието на подсъдимия и настъпилия общественоопасен
резултат – причинената тежка телесна повреда на частния обвинител Б.. В
резултат от неизпълнение на вменените му задължения, подсъдимият е допуснал
пострадалия да осъществява дейност, представляваща източник на повишена
опасност, без колективи и лични обезопасителни
средства, вследствие на което пострадалият е паднал на земята от кота +8,46 м. Престъпното бездействие на подсъдимият стои в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилите травамтични
увреждания, тъй като ако същият беше изпълнил описаните по-горе задължения
височинното падане би могло да бъде предотвратено. В този смисъл е и заключението на съдебно-техническата
експертиза, което е категорично, че ако обектът е бил обезопасен, пострадалият
не би паднал от тази височина.
По безспорен и категоричен начин се
установява и видът на телесното увреждане, причинено на частния обвинител,
както правилно първоинстанционният съд е отбелязал. Заключенията и на двете изготвени
съдебномедицински експертизи са еднопосочни, съгласно които пострадалият Б. е
получил множествена травма, изразяваща се в гръдно-коремна травма – разкъсване
на диафрагмата, разкъсване на черния дроб в областта на IV
сегмент, излив на кръв в коремната кухина и ретроперитонален хематом, охлузване на дясната гръдна
половина. В резултат на ударното действие на тялото върху земната повърхност се
е реализирала травма /разкъсване/ на основния дихателен мускул – диафрагмата, в
комбинация с разкъсване на черния дроб и развитието на кръвоизлив в коремната
кухина, като това травматично състояние е причинило дихателна недостатъчност,
наложила поставянето на пострадалия на дихателен апарат, т.е. били са налице
абсолютно показания за животозастрашаващо състояние,
изискващо високоспециализирана хирургична и реанимационна
терапия, като причинената травма е реализирала медикобиологичната
характеристика постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.
Юридическата квалификация на посоченото травматично увреждане съответства на
тежка телесна повреда на смисъла на чл. 128, ал. 2 от НК.
От субективна страна подсъдимият е извършил
деянието при форма на вината самонадеяност. Като технически ръководител
подсъдимият е бил с ясното съзнание, че разпорежда извършване на
строително-монтажни дейности на необезопасен строителен терен. Без нужната
грижа и по немарливост не е направил необходимото да обезпечи сигурността,
здравето и живота на частния обвинител, като е допуснал нарушение на редица
нормативни предписания. Подсъдимият е предвиждал, че при извършване на външна
топлоизолация и закрепването и чрез дюбели на височина съществува реална
опасност от падане при липса на колективни и лични средства за предпазване. В
същото време се е надявал, че ще успее да предотврати подобни общественоопасни последици.
Относно съставомерността
на деянието неоснователно се явява възражението на защитата за противоречиви
мотиви, тъй като първоинстанционният съд, от една страна, приел обвинителната теза за
бездействие, изразено в неосъществяването на контрол за спазване на правилата
за здравословни и безопасни условия и допускане на извършване на дейности по
поставяне на изолация и закрепването и без предпазни мерки, а от друга –
кредитирал показанията на пострадалия, че подсъдимият неколкократно е посещавал
работното му място, давайки му указания как да си върши работата. Наказателната отговорност на подсъдимият не е
ангажирана във връзка с контрола на подсъдимия върху качеството на извършвана
работа от неговите подчинени, а във връзка със задълженията му да осигури
безопасни и здравословни условия за упражняване на строително-монтажни
дейности. Даването на указания, как дадена дейност да бъде осъществявана, не
може да изключи задължението на подсъдимия да осъществи контрол и по отношение
безопасността на работното място.
Неоснователно
се явява и възражението, че подсъдимият е бил на друго място и не е имал
възможност да предвиди настъпването на съставомерни последици от самоволните
действия на пострадалия. В съдебната практика еднозначно се приема, че дори и
при отсъствие на подсъдимия по време на злополуката, той следва да носи
наказателна отговорност, ако с активното или пасивното си поведение е поставил
началото на причинния процес. В случая неизпълнението на по-горе описаните
задължения са довели до настъпване на престъпния резултат, като е ирелеванто от гледна точка за съставомерността
на деянието, дали подсъдимият в момента на падането е бил или не при
пострадалия. В същото време подсъдимият е проверявал осъществяваната от
пострадалия дейност, като е могъл и е бил длъжен още в този момент да
преустанови осъществяваната от пострадалия дейност.
Следващо
възражение на защитата е, че не е било необходимо осигуряване на лични
предпазни средства, доколкото същинска работа по поставяне на външна изолация и
свързаните с нея задачи не са били извършвани. Подобно твърдение противоречи
изцяло със събрания доказателствен материал. Макар и сградата да е била в процес
на подготвяне за поставяне на топлоизолация и да не е била обезопасена,
подсъдимият при ясното съзнаване на тези обстоятелства е дал съответните устни
разпореждания на частния обвинител Б. и свидетелите М.и Ч..
Въззивната
инстанция се солидаризира и с изводите на първоинстанционния съд относно
наложеното наказание и неговата индивидуализация.
За извършеното от подсъдимия Д.
престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от
свобода до три години. Първоинстанционният съд е наложил наказания „лишаване от
свобода“ в размер от 9 месеца, изпълнението на което е отложено на осн. чл. 66,
ал. 1 от НК за срок от 3 години. Наказанието е индивидуализирано при хипотезата
на чл.54 от НК, като напълно правилно е прието, че в случая не са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, нито е налично едно такова, което
да е изключително и да води до налагане на наказание при условията на чл. 55 от НК. Първоинстанционният съд е изложил и аргументи, защо в настоящия случай не е
приложим чл. 78а от НК.
За да отмери посоченото по-горе наказание
първоинстанционният съд правилно е отчел като смекчаващи обстоятелства чистото
съдебно минало на подсъдимия, неговата трудова ангажираност, добрите му
характеристични данни, а като отегчаващи такива – броят на причинените несъставомерни телесни повреди. Преценени съвкупно
настоящата инстанция споделя извода, че инкриминираното деяние се явява
инцидента проява в живота на подсъдимия, който с оглед отчетените смекчаващи
обстоятелства има изградени адекватни механизми за справяне с проблеми ситуации
и се придържа към спазване на законоустановения ред в страна. Справедливо се
явява наложеното наказание „лишаване от свобода“ в размер от 9 месеца, което е
от характер да постигне, предвидените в чл. 36 от НК цели. С оглед личността на
подсъдимия, добрите му характеристични данни и чистото му съдебно минало
ефективно изтърпяване на така определеното наказание би се явило неоправдано
висока репресия спрямо него. Формалните предпоставки на чл. 66, ал. 1 от НК са
налице, като първоинстанционният съд отчитайки незадължителния му характер, е
изложил убедителни аргументи за отлагане на ефективното изпълнение на
наказанието, с които настоящата инстанция се солидаризира. .
Въз
основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната
присъда е правилна и като такава следва да се потвърди. Присъдата е постановена
при безспорно и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати
нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Определеното
наказание не е явно несправедливо и напълно съответства на обществената
опасност на деянието и дееца.
Така,
при извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не
констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради
което същият следва да бъде потвърден, а въззивната жалба – да бъде оставена
без уважение, като неоснователна.
Така
мотивиран и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от
05.07.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 809/2016 г. на СРС, НО, 2-ри състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.