Р Е Ш Е Н И Е № 35
Гр. Разград, 14 март 2022 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на първи март две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря Ралица
Вълчева и в присъствието на прокурора ….. разгледа докладваното от съдията дело № 270 по описа за 2021г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
АПК във вр. чл.
40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Образувано е по жалба на Сдружение „Център за съзидателно правосъдие“, гр.Разград
против Решение № 94-5201/ 08.11.2021г.
на Главния секретар на Министерството на образованието и науката (МОН), с което
е отказал да предостави достъп до
поискана от него информация по т. 5 от Заявление с вх. №0602-873/27.10.2021г.,
препратено по компетентност от директора на Професионална гимназия по икономика
„Робер Шуман“, гр.Разград. В останалата част решението не е обжалвано и е
влязло в сила.
В жалбата и по същество се излагат доводи, че решението е незаконосъобразно,
като издадено в противоречие с материалния закон и преследваната от него цел. Твърди
се, че исканата информация е обществена по своя характер и е налице надделяващ
обществен интерес, поради което не са налице пречки да се предостави от
задължения субект. С оглед на това моли съда да отмени постановения отказ,
ведно с произтичащите от това законни последици.
Ответникът по жалбата е депозирал
писмено становище, в което сочи, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда
да я отхвърли. Твърди, че исканата информация не е налична в МОН, а е
предоставена на Професионална гимназия по икономика „Робер Шуман“, гр.Разград.
Разградският административен съд, след
като прецени събраните доказателства, които съобрази с доводите и становището
на страните, приема за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена от
надлежна страна в законоустановения срок срещу акт, който подлежи на
самостоятелен съдебен контрол. Разгледана по същество тя е основателна по
следните фактически и правни съображения:
Административното производство е започнало със Заявление вх. № 202/
21.10.2021г., подадено от Сдружение „Център за съзидателно правосъдие“, гр.
Разград до Директора на Професионална гимназия по икономика „Робер Шуман“, гр.Разград. С него е поискано
да му се предостави достъп до информация, свързана с ремонтни работи в сградата,
терена и прилежащата среда по проект „Модернизация на образователната инфраструктура
в ПГИ „Роберт Шуман“ град Разград“ както следва :
1. Договор с избрания изпълнител, вкл. всички приложения;
2. Договор със строителен надзор на обекта/строежа;
3. Изплатена сума до момента по т.1;
4. Изплатена сума до момента по т.2;
5. Документ/и за платена сума по т.З;
6. Документ/и за платена сума по т.4;
С Писмо изх. №
045/27.10.2021 г. сезираният орган
е изпратил заявлението на МОН по компетентност. След като се е запознал с преписката Главният
секретар на МОН с Решение № 94-5201/ 08.11.2021 г. е предоставил информация относно договорите,
сключени с избрания изпълнител на обществена поръчка с предмет „Инженеринг-
проектиране, авторски надзор и изпълнение на СМР за модернизация на
образователната инфраструктура на 101 професионални гимназии …“ и със строителния
надзор на обекта, като е посочен интернет адрес (линк), където те са
публикувани. Посочено, е че изплатената сума по договора с избрания изпълнител е в
размер на 317 853, 27 лв., а по договора със строителния надзор няма
извършени плащания за тази гимназия.
Със същото решение е отказано да се предостави информация за документите за
платени суми по договора с избрания изпълнител ( т.5 от заявлението). В
мотивите е посочено, че тези документи не представляват обществена информация
по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ.
Плащанията по договора за инженеринг са за услугата по изработване на
инвестиционен проект и за изпълнените и приетите строително-монтажни работи в
училището. Документите, срещу които са извършени плащанията, са предаденият на
директора на училището инвестиционен проект и актовете за приемане на
строителството.
Наред с това са изложени и съображения, че одобрените проекти за ремонт на
училищни сгради са документи, които не трябва да са достояние на широката
общественост, тъй като заради сигурността на учениците училищата са обекти с
ограничен достъп. Рисковано е информацията за входовете, изходите, инсталациите,
достъпността и противопожарните системи, каквато се съдържа в одобрените
проекти и в актовете за приемане на строителството, да се предоставя на
частноправни субекти, които биха могли да я използват за постигане на свои
цели, които може да не съвпадат с интересите на обществото, или да я
разпространят безконтролно, създавайки вероятност тя да попадне в ръцете на
терористични организации.
В тази част решението е предмет на съдебен контрол в настоящето
производство.
Съдът намира, че оспореното решение е валиден административен акт, като
издаден в писмена форма от надлежно оправомощен орган, в кръга на делегираните
му правомощия със Заповед № РД09-424/15.03.2018г. Това решение обаче е издадено
при допуснато нарушение на процесуалните правила и норми и в противоречие с материалния
закон.
Правото да се търси и получава информация е сред основните права на
гражданите, регламентирано в чл. 41 от Конституцията на Република България, и обхваща задължението на органите да осигуряват
достъп до общественозначима информация, доколкото тя не е държавна или друга
защитена от закона тайна или не засяга чужди права. Обществените отношения,
свързани с правото на достъп до обществена информация, са уредени в ЗДОИ. Както
в Конституцията, така и в посочения закон правото на информация е въздигнато
като принцип, а ограничението му е изключение от този принцип, като то е
възможно и допустимо, само при изрична
законова регламентация и въз основа на изчерпателно изброени хипотези и основания.
Съгласно дефиницията на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена е всяка информация,
свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на
гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по
закона субекти. Тя бива официална обществена информация, когато се съдържа в актовете на държавните органи и на
органите на местното самоуправление, издадени при осъществяване на техните
правомощия (чл. 10 от ЗДОИ) и служебна обществена информация, когато е събрана,
създадена или съхранявана във връзка с официалната информация, както и по повод
дейността на органите и на техните администрации (чл. 11 от ЗДОИ). В казуса поисканата
информация е служебна обществена информация и според принципа, установен с чл.
13, ал. 1 от ЗДОИ достъпът до нея е свободен. При изключенията, предвидени в
чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ той може да бъде ограничен за срок до две години (чл. 13,
ал. 3 от ЗДОИ), но при никакви условия не може да бъде ограничаван в случаите,
когато общественият интерес надделява ( чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ).
В депозираното писмено становище административният орган твърди, че
жалбоподателят едва при подаване на жалбата си е конкретизирал своето искане, като е уточнил,
че то касае платежни документи, от които да е видно как е платена сумата по
договора за изпълнение на СМР до момента. Действително заявителят е формулирал
общо търсената информация като е посочил, че тя се отнася за „документ/и за
платената сума по т. 3“, без да конкретизира техния вид и характер.
В случаите, когато не е ясно точно
каква информация се иска или пък тя е формулирана много общо, органът е длъжен
да уведоми заявителя за това и да му предостави възможност да уточни предмета
на исканата обществена информация (чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ). Ако заявителят не
уточни предмета на исканата обществена информация до 30 дни, заявлението се
оставя без разглеждане ( чл. 29, ал. 2 от ЗДОИ). Тези изисквания на закона не
са изпълнени от административния орган, а подаденото заявление е разгледано и
решено по същество, като явно е прието за редовно от формална страна и
достатъчно ясно и конкретно. Недопустимо е едва в хода на съдебното
производство да се развиват доводи, че заявлението за достъп до обществена
информация е нередовно или неясно.
Наред с това следва да се отбележи, че данните по делото сочат, че исканата
информация засяга интересите на трето лице (изпълнител по договора за
инженеринг) и в тези случаи ЗДОИ предвижда да се изиска неговото съгласие.
Същевременно, в разпоредбите на чл. 17, ал. 2, предл. последно и чл. 31, ал. 5 от
ЗДОИ е предвидено изключение от така въведеното правило, но само в случаите на
надделяващ обществен интерес. От мотивите на оспореното решение е видно, че
административният орган е приел, че не е налице надделяващ обществен интерес, поради
което е следвало да изиска съгласие от
третото лице и едва след това да разгледа заявлението по същество. Неизпълнението
на това задължение също съставлява процесуално нарушение.
На следващо място съдът намира, че решението е постановено и в противоречие
с материалния закон. Исканата информация касае документи за изплатени суми
(вероятно фактури и платежни нареждания) по договор, сключен между МОН, като
възложител и изпълнителя на ремонтните дейности.
Фактурата представлява частен свидетелстващ документ, а според Закона за
счетоводството (чл. 6, ал. 1 от ЗС) тя е първичен счетоводен документ, удостоверяващ извършена стопанска операция и
следва да съдържа данни за индивидуализиране на издателя и получателя и техните
подписи; за времето на осъществяването й (дата); за предмета й, натуралното и
стойностно му изражение, респ. и сумата на начисления ДДС. В съставените
фактури се обективира изпълнението и цената на извършените услуги, възложени
със сключения договор.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 5, б. „е“ от ЗДОИ не представляват "производствена или търговска тайна" факти,
информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в
тайна е в интерес на правоимащите, но е налице надделяващ обществен интерес от
разкриването й. До доказване на
противното обществен интерес от разкриването е налице, когато тя е свързана със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и
задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които
едната страна е задължен субект.
Следователно в тези случаи наличието на надделяващ обществен интерес се
предполага по силата на закона и заявителят няма задължение да го доказва. МОН
е задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ и следва да осигурява достъп до
информацията, свързана със сключените от министерството договори, освен ако в
хода на административното производство са събрани достатъчно годни доказателства,
с които по категоричен начин е оборена въведената законова презумпция. В казуса
такива доказателства не са ангажирани.
С оглед на това съдът приема, че няма пречки на жалбоподателя да се
предоставят исканите документи, съдържащи информация за изпълнителите, предмета
и цената на фактурираните услуги и ремонтни дейности, както и за извършените
плащания по тях. Събраните по делото доказателства установяват, че те не се
съхраняват в Професионална гимназия по икономика „Робер Шуман“, гр.Разград,
което обуславя извода, че същите са налични в МОН, който е страна и възложител
по този договор.
Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът намира
оспорения отказ за незаконосъобразен, като постановен при допуснати процесуални
нарушения и в противоречие с материалния закон. Той следва да се отмени, като на
основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката се върне на административния орган
за произнасяне по компетентност, съобразно дадените от съда указания.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в тежест на
ответната страна следва да се присъдят направените деловодни разноски от
жалбоподателя в размер на 710 лв., които са своевременно предявени и доказани
по размер.
Мотивиран така Разградският административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 94-5201/ 08.11.2021г. на Главния секретар на Министерството на
образованието и науката в частта, с
която е отказан достъп до поискана от Сдружение „Център за съзидателно
правосъдие“ – Разград информация по т. 5 от Заявление вх. №0602-873/27.10.2021г.
ВРЪЩА преписката в тази част за ново произнасяне от административния орган в
срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ при
спазване на указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Министерство на образованието и науката да заплати на Сдружение „Център за
съзидателно правосъдие“ – Разград сумата от 710 лева (седемстотин и десет)-
дължими деловодни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ : /п/