Р Е Ш Е Н И Е
№ 03.08.2020
г. гр.Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански състав
На 21
юли 2020 година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА
ПЕЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
2. МАРТИНА КИРОВА
секретар
П. У.
като
разгледа докладваното от съдия М. Кирова
възз.гр.дело № 267
по описа на ОС-Ямбол за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА
ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи,
представлявана от Директора - Главен комисар С. И. К., със
седалище и адрес на управление - гр.София п.к.1202, бул."Княгиня Мария
Луиза" 46, подадена чрез процесуален
представител - гл.юрисконсулт Т.К. против Решение № 26/19.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 696/2019 г. по
описа на ЕРС.
С посоченото решение
първоинстанционния съд е осъдил Главна Дирекция ”Гранична Полиция” МВР-гр.София
да заплати на И.Т.Д. ***, сумата от 1 712,86
лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 25.09.2016
г. до 25.09.2019 г. вкл., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен
труд в дневен, ведно със законната лихва, както следва: върху сумата от 1
535,48 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба - 26.09.2019 г.
до окончателното й изплащане и върху сумата от 177,38 лв., считано от
01.11.2019 г. до окончателното й изплащане; както и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 215,84 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата от 1 535,48 лева, начислена за периода на забавата - от
01.10.2016 г. до 25.09.2019 г. вкл., както
и на основание чл.78 от ГПК сумата 400
лева - разноски по делото. Със същото решение е отхвърлен иска за
присъждане на лихва за забава за периода от 01.10.2016 г. до 25.09.2019 г. вкл.
върху частта от главницата над 1535,48 лв.
С въззивната жалба решението на ЕРС се атакува в
осъдителната част, с твърдения за неправилност, поради нарушение на материалния
закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост в
мотивите, а от там и в осъдителната част относно двата иска. В жалбата са
изложени подробни съображения по същество на направените оплаквания. Изтъква се,
че неправилно първоинстанционният съд е приложил материалния закон като не се е
съобразил със служебния статут на служителя и приложимите спрямо него норми и
конкретно приложимия специален ЗМВР. В същия няма препращаща норма, която да
даде основание да се прилагат субсидиарно както разпоредбите на КТ, така и
издадените въз основа на кодекса подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ.
Твърди се, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че ищецът е полагал извънреден труд за
часовете нощен труд, преизчислени в дневни с коефициент 1,143 и в резултат на
това получени като разлика над нормата, тъй като ЗМВР е специален нормативен
акт, регламентиращ статута на държавните служители, работещи по ЗМВР в
системата на МВР и този закон обосновава различен метод на правно регулиране на
работното време, възнаграждението за положен труд и прочее. С оглед специалния характер на акта,
размерът на дължимото допълнително възнаграждение следвало да се определя
съобразно специалните правила, посочени в закона и издадените по силата на
изрична законова делегация наредби на министъра на вътрешните работи и негови
заповеди. Сочи се, че за процесния период правната уредба на нощния труд на
служителите в МВР е била регламентирана в чл.187, ал.1 от ЗМВР във вр. ал.3 и
чл.179 от същия закон, както и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. на
министъра на вътрешните работи, които са съобразени с функциите на МВР, както и
с естеството на извършваната дейност. Посочените нормативни актове изчерпвали
правната регламентация на нощния труд на държавните служители по ЗМВР. Поради това било
недопустимо приложението на НСОРЗ, както неправилно е приел
първоинстанционният съд. Неправилно било прието от съда, че е налице
непълнота в специалната уредба, поради което на ищеца се дължи допълнително
възнаграждение за положен от него извънреден труд, определен по правилата на
НСОРЗ. Предвид изложеното и по подробни съображения, изложени в жалбата,
се претендира отмяна на обжалваното решение на ЕРС в
осъдителната част и постановяване на ново, с което предявените в производството
искове бъдат отхвърлени изцяло. Претендира си и за присъждане на разноските
пред двете съдебни инстанции, в т.ч. и присъждане на основание чл.78 ал.8 от ГПК и на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. В случай, че съдът
приеме въззивната жалба за неоснователна, се релевира на основание чл.78 ал.5
от ГПК възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
В срока по
чл.263 ГПК е депозиран писмен отговор от И.Т.Д., чрез пълномощника му - адв.А.Г. ***, с който въз
основа на подробно изложени доводи и
съображения, е заявено становище за неоснователност на въззивната жалба,
съответно за правилност и законосъобразност на решението. Иска се потвърждаване
на решението и присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция.
В о.с.з. страните, редовно и
своевременни призовани, не се явяват и не се представляват.
От пълномощника на въззиваемия И.Т.Д.,
адв.Г. е постъпила молба, в която е заявено, че се поддържа писмения отговор по въззивната жалба и се иска последната да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - да се
потвърди. Претендира се присъждане на разноски пред въззивната инстанция съобразно приложен списък на
същите по смисъла на чл.80 от ГПК.
След преценка
на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и
доказателствата по делото, ОС-Ямбол приема за установено следното от фактическа
страна:
Между страните по
делото не е налице спор, че през процесния
период - 25.09.2016 г. до 25.09.2019 г., същите са били обвързани от служебно правоотношение, като въззиваемия-ищец И.Т.Д. е заемал длъжността "младши инспектор" в ГПУ-Елхово при РД „ГП” -
гр.Елхово към ГД „Гранична полиция“ – София, т.е. бил е със статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1,
предл.1 от ЗМВР.
Безспорно е и
обстоятелството, че с оглед характера на заеманата длъжност през процесния
период въззиваемия - ищец е работил на смени, всяка с продължителност 12 часа,
като в тази връзка е полагал труд и през нощта (през времето от 22.00 до 06.00
часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумирано.
В производството,
развило се пред първоинстанционния РС-Елхово е била назначена и изслушана неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, основана на отчетните протоколи за положен труд, нарядни
дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени
на вещото лице от въззивника-ответник, видно от която за периода от 25.09.2016 г. до 25.09.2019 г., въззиваемия - ищец е полагал труд на 12 – часови смени по график,
включително и за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., т.е. и през нощта –
общо 1704 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща
Приложение №1 към заключението/. От заключението на вещото
лице по ССЕ се установява, че положеният от
въззиваемия -ищец нощен труд от общо 1704 часа, преизчислен в дневен с
коефициент 1.143 , възлиза на 1947.66
часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/, като разликата между положеният нощен
труд в часове и приравнения е общо за процесния период в размер на 243,66 часа,
която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца. В.лице е посочило, че допълнителното възнаграждение
за положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 1 712,86
лв., изчислено съобразно
разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР, а обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 25.09.2016 г. до 25.09.2019 г., с
натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно
задължение по тримесечия, възлиза на общата сума от 215,84 лв.
При така
установената фактическа обстановка и като съобрази закона, ОС-Ямбол прави
следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е
подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен двуседмичен срок, от
надлежно легитимиран субект, явяващ се страна - ответник по първоинстанционното
производство, имащ правен интерес от обжалването на съдебния акт на РС-Елхово в
осъдителната му част и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
При
служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че
обжалваното решение в атакуваната му осъдителна част е валидно и допустимо,
поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Преценена по
същество въззивната жалба е неоснователна.
Решението е правилно. Същото е
подробно мотивирано и обосновано на правилно и обстойно анализирана
доказателствена съвкупност, като изложените от първостепенния съд мотиви, се
споделят изцяло от настоящия съдебен състав - чл.272 ГПК. Съображенията за това
са следните:
Съобразно
обстоятелствата изложени в исковата молба, заявеният и поддържан петитум в
производството пред районния съд, правилно предявените в обективно съединяване
осъдителни искове, са квалифицирани от РС-Елхово с правно основание по чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5,
т.2 ЗМВР - за заплащане на извънреден труд и с правно основание по чл.86 ал.1 от ЗЗД - за мораторна лихва. Исковете са допустими, а при преценката им по същество - основателни.
По иска с
правно основание по чл.178, ал.1, т.3
вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР - за заплащане на извънреден труд:
Съгласно възведеното в
разпоредбата на чл.176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР)
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното
месечно възнаграждение на държавните служители по смисъла на чл.178, ал.1, т.3
от ЗМВР се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Съгласно чл.143, ал.1 от Кодекса на труда КТ)
извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл.187, ал.1 от ЗМВР).
Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период
(чл.187, ал.3, изр.1 от ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд
и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.187, ал.3, изр.3 от ЗМВР). От тълкуването на нормата не може да се направи категоричен извод, че тя
определя продължителността на нощния труд по специалния ЗМВР, която да е 8
часа, а не 7 часа, каквато е по КТ, а по-скоро - разрешава полагането на нощен
труд средно по 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва приравняването
му към дневен и съответно без да изключва приложение на правилата за заплащане
на извънреден труд, когато такъв е положен. Така, съгласно чл.187, ал.5, т.2,
вр.с ал.6 от ЗМВР, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Действително редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи съобразно
разпоредбата на чл.187, ал.9 от ЗМВР. Издадената от Министъра на вътрешните работи, относима към спора и действаща в рамките на процесния исков период, по силата на
изричната законова делегация на чл.187 ал.9 и чл.188 от ЗМВР, както правилно е посочил в решението си
първоинстанционния РС-Елхово, е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., която урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Разпоредбата на чл.3, ал.3 от тази Наредба визира,
че за държавните служители в МВР при работа на смени е възможно полагането и на
труд през нощта между 22.00 часа и 6.00 часа, като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа на всеки 24 часов период.
В действаща по-рано Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. – в чл.
31,ал.2, изрично е било предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд
между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143, а полученото
число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период /или с коефициент 1.143/. Тази Наредба е била отменена с §4 от заключителните разпоредби на Наредба
№8121з-592/25.05.2015 г., като
последната е отменена с
Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.дело № 5450/2016г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародване /ДВ, бр. 59 от 2016 г., в сила от
29.07.2016 г./. В действащата през процесния период Наредба № 8121з-776/2016г. няма норма, аналогична на цитирания чл.31,
ал.2 от Наредба №
8121з-407 от 2014г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143. В разпоредбите на чл.31 от Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. е
предвидено, че отработеното време между 22.00 и 06.00 ч. се отчита с протокол,
като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на
отчитане на броя отработени часове.
Поради изложеното и при липсата
на специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР, настоящият съд намира, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение
на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143,
получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното (8
часа) и нощното (7 часа) работно време. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците
и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Следва да бъде
посочено също така, че съгласно разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗМВР държавните
служителите, които полагат труд за времето между 22.00 ч. и 06.00 ч., се
ползват със специалната закрила по Кодекса на труда и това препращане също
предпоставя извод за субсидиарното прилагане на цитираната по-горе методология, възведена в изрична
норма на НСОРЗ за превръщане на нощните часове в дневни. Отделно от това,
Конституцията на РБ утвърждава като основно достижение на социалната държава
правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация, в
т.ч. утвърждава като основен принцип равенството в третирането му. Именно
защото основният закон гарантира равенство на лицата, предоставящи наемен труд,
без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират
правото си на труд, следва да бъдат поставени при еднакви условия работещите по
трудови правоотношения и тези, работещи по служебно правоотношение.
Ето защо съдът
намира за неоснователни изложените във въззивната жалба възражения, относно приложимостта на
установения в чл.9, ал.2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно
правоотношение.
Предвид изложеното,
настоящият състав приема, така както е приел и първостепенния РС-Елхово, че
исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана
по основание.
От събраните доказателства
(приетата по делото ССЕ) се установява, че за процесния период от време – от 25.09.2016 г. до 25.09.2019 г. въззиваемия - ищец И.Т.Д. е положил нощен труд в размер на общо 1704 часа, преизчислени с
коефициент 1,143 и приравнени на дневно работно време тези часове възлизат на 1947.66
часа, като разликата от 243,66 часа се явява извънреден труд, който не е
отчетен по протоколи за положен труд и чиято стойност не е начислена, съответно
– не е изплатена по платежни бележки. Експертизата не е оспорена от страните пред РС-Елхово, нито пред ОС-Ямбол
се претендира поставяне на допълнителна задача, поради което съдът възприема
заключението на вещото лице, като компетентно и обективно дадено. Изрично в заключението си вещото лице
посочва, че изчислена по този начин, дължимата сума за положен нощен труд,
преизчислен като дневен и отчетен като извънреден труд възлиза на сума в размер
на 1 712,86 лева. Тази сума е дължима от ответната страна-въззивник по
настоящото възз.гр.д., като представляваща възнаграждение за отчетен извънреден
труд, вследствие на разликата между заплатен нощен труд и преизчислен с
коефициент 1,143, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, като по този начин исковата претенция за главница се явява доказана и по размер.
При уважаване
на иска за главница, правилно РС-Елхово с акта си приемайки, че вземанията за всички главници са
лихвоносни, а исковата молба има характер на покана,
е присъдил законна лихва върху
дължимото се възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 25.09.2016
година до 30.06.2019 година, с падеж на плащане -
31.07.2019г., в размер на 1535.48
лева, считано от датата на подаване на исковата молба- 26.09.2019г. до окончателното изплащане на
тази сума от 1535.48 лева, а върху сумата от 177.38 лева, представляваща
възнаграждение за положен от въззиваемия-ищец извънреден труд за периода от м.
юли 2019г. до 25.09. 2019г. включително, с падеж на плащане 31.10.2019г.,
считано от датата, на която въззивника - ответник е изпаднал в забава по
отношение на тази сума - 01.11.2019г. до окончателното й изплащане.
Уважаването
на иска за главница, обуславя основателността и на акцесорния иск по чл.86 ал.1
от ЗЗД – за заплащане на мораторна лихва, като с с оглед изчисленията на
в.лице, дадени в заключението му по възложената ССЕ, правилно РС-Елхово с
Решението си, е уважил претенцията по чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 215,84
лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 1535.48 лева, начислена за периода на
забавата, считано от 01.10.2016г. до датата на подаване на иска в съда -
26.09.2019г., т.е. до 25.09.2019г. включително.
Предвид изложеното, въззивния съд прецени
обжалваното решение в атакуваната му осъдителна част, за правилно и
законосъобразно, поради което и на основание чл.271, ал.1, предл.1 от ГПК,
следва да бъде потвърдено. Въззивният съд
напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на
основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
При този изход на
делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна,
направените пред въззивната инстанция разноски, които се претендират в размер
на 300.00 лева, представляващи заплатено адв. възнаграждение по Договор за
правна защита и съдействие от 14.05.2020г. Съдът
намира за неоснователно релевираното от въззивника по чл.78 ал.5 от ГПК,
съдържимо се във въззивната му жалба възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение
на насрещната страна. Съгласно цитираната разпоредба от ГПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата, който текст препраща към разпоредбите на Наредба №1/09.07.2004
год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. и доп. ДВ бр. 68
от 31.07.2020 г. В случая, съобразно размерът на
уважените по делото, предявени в обективно съединяване две
искови претенции, които определят материалният интерес на сумата от общо
1 928.70 лева, минималният размер на адвокатското възнаграждение при интерес от 1000
до 5000 лв. се определя в размер на – 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв., по реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г., изм. и доп. с ДВ бр.
68 от 31.07.2020 г. Или в случая минималният размер
на адв.възнаграждение възлиза на
сумата от 365.00 лева, а се претендира от
въззиваемия в размер от 300.00 лв., т.е. под минимално определения в цитираната
разпоредба от действащата към момента Наредба №1/2004г.,
изм. и
доп. с ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г. Или с
оглед на тези си съображения в случая, ЯОС намира, че заплатеното от въззиваемия
адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. се явява съобразено с чл.7
ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и с оглед фактическата и правна сложност на настоящото
производство, не се явява прекомерно по смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК, поради
което и не са налице основанията на цитираната разпоредба за присъждането му в
по-нисък размер, в каквато насока е направеното от въззивника възражение.
Водим от изложеното, ОС-Ямбол
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №26/19.02.2020г.,
постановено по гр.д.№696/2019 г. по описа на ЕРС, в ЧАСТТА му, с която ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи,
представлявана от Директора - Главен комисар С.И. К., със
седалище и адрес на управление - гр.София п.к.1202, бул."Княгиня Мария
Луиза" 46, е
осъдена да заплати на И.Т.Д., с ЕГН **********,***, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, сумата от 1 712,86 лева, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 25.09.2016 г. до 25.09.2019
г. вкл., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно
със законната лихва, както следва: върху сумата от 1 535,48 лв., считано от
датата на предявяване на исковата молба - 26.09.2019 г. до окончателното й изплащане
и върху сумата от 177,38 лв., считано от 01.11.2019 г. до окончателното й
изплащане; както и на основание чл.86
ал.1 от ЗЗД сумата от 215,84 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата от 1 535,48 лева, начислена за
периода на забавата - от 01.10.2016 г. до 25.09.2019 г. включително, както и на основание чл.78 от ГПК
сумата от 400 лева - разноски по
делото.
В останалата част решението на РС-Елхово, е влязло
в сила.
ОСЪЖДА ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи,
представлявана от Директора - Главен комисар С. И. К., със
седалище и адрес на управление - гр.София п.к.1202, бул."Княгиня Мария
Луиза" 46, да заплати на И.Т.Д., с ЕГН **********,***, сумата от 300.00 лева - разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на
чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК.