РЕШЕНИЕ №

гр. Пазарджик, 29.12.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на осемнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

в присъствието на секретаря Мария Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1254 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД твърди, че между „МКБ Юнионбанк“ АД, чийто универсален правоприемник е ищецът, и И. Д. Д. в качеството на кредитополучател и ответника Ц.И.Г. в качеството на солидарен длъжник, е сключен договор за потребителски кредит № 354-92 от 28.02.2013 г. и анекс № 354-93 от 28.02.2013 г., по силата на които банката се е задължила да предостави на кредитополучателя банков кредит в размер на 15 000 лв. със срок на погасяване 01.03.2023 г. при фиксиран лихвен процент за първата година, считано от датата на първо усвояване на кредита, в размер на 11,70 %, а след изтичане на този срок – с плаващ лихвен процент, но не по-малко от 11,70 %. Твърди, че кредитът е усвоен еднократно от кредитополучателя на 01.03.2013 г. и че същият е в просрочие, считано от 01.12.2013 г., за което кредитополучателят и солидарният длъжник били уведомени на 16.09.2019 г. и 17.09.2019 г. Тъй като плащания по кредита не постъпили ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК против длъжниците по ч.гр.д. № 1397/2019 г. на Районен съд – Пещера. Заповедта за изпълнение била оспорена от солидарния длъжник Ц.И.Г., поради което ищецът предявява иск за установяване на вземанията по заповедта за изпълнение, както следва: сумата от 14 462,88 лв., представляваща просрочена главница, сумата от 7 374,59 лв., представляваща просрочена договорна лихва за периода от 02.12.2013 г. до 02.10.2019 г. включително, сумата от 4 687,42 лв., представляваща просрочена наказателна лихва за периода от 02.12.2013 г. до 02.10.2019 г., включително, сумата от 60,26 лв., представляваща законна лихва върху предсрочно изискуемата главница за периода от 03.10.2019 г. до 17.10.2019 г. и сумата от 48 лв., представляваща дължими такси за връчване на покани, ведно със законната лихва върху главницата от 18.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира заплащане на разноските в исковото и заповедното производство. Ангажира доказателства.

         Ответникът Ц.И.Г. не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, но в хода на заповедното производство е подал възражение против издадената заповед за изпълнение, което съгласно т. 11а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г., постановено по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, има правните последици на отговор на исковата молба. Във възражението не се съдържат конкретни доводи против вземането.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, се явява лично. Признава, че е поръчител по договора за кредит, но твърди, че едва през 2019 г. е бил уведомен за просрочието по кредита. Не сочи доказателства.

         Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства намира за установено следното:

         Установява от представените по делото писмени доказателства – договор за потребителски кредит № 354-92, че на 28.02.2013 г. в гр. П. между „МКБ Юнионбанк“ АД (чийто правоприемник е ищецът съгласно вписванията по партидата му в ТРРЮЛНЦ) от една страна и И. Д. Д. в качеството на кредитополучател и Ц.И.Г. в качеството на солидарен длъжник от друга страна е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който банката се е задължила да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 15 000 лв. за задоволяване на текущи потребителски нужди и рефинансиране на предходни договори за кредит с остатък в размер на 8 697 лв. при фиксиран ГЛП за първата година от кредита в размер на 11,70 % и плаващ ГЛП след този период, определен в размер на действащия тримесечен SOFIBOR плюс фиксирана надбавка в размер на 755 базисни точки, но не по-малко от 11,70 %. Крайният срок на издължаване на кредита е 01.03.2023 г. Уговорено е, че кредитът се издължава на 120 броя месечни вноски, дължими за периода от 01.04.2013 г. до 01.03.2023 г., включително, размерът на които се актуализира след изтичане на първата година на кредита и при промяна на лихвения индекс (лихвена база) в зависимост от неговата стойност – тримесечен SOFIBOR, платими на първо число на всеки календарен месец.

         На 28.02.2013 г. между страните по договора за кредит е сключен анекс № 354-93 към него, регламентиращ предоставяне на пакет от банкови услуги и възможност за промяна на договорения ГЛП.

         На 16.09.2019 г. на Ц.И.Г. в качеството му на солидарен длъжник по договора за кредит е връчена нотариална покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем поради неизпълнение на задълженията по договора.

         На 17.09.2019 г. покана с идентично съдържание е връчена на И. Д. Д. в качеството му на кредитополучател по договора за кредит.

По делото е прието заключението на съдебносчетоводна експертиза, съгласно което сумата на потребителския кредит е усвоена на 01.03.2013 г.  С усвоената сума по кредита са погасени задължения на кредитополучателя, свързани с рефинансиране на 5 броя кредити за сума в общ размер на 8 697 лв., а останалата част от кредита е била предназначена за задоволяване на текущи потребителски нужди. През периода от 01.04.2013 г. до 02.12.2013 г. са направени вноски по кредита общо в размер на 1 718,52 лв. Кредитът е изпаднал в просрочие, считано от 02.12.2013 г. За периода от 02.12.2013 г. до 02.10.2019 г. сумите на просрочените задължения по кредита са, както следва: главница в размер на 14 462,88 лв., договорна (възнаградителна) лихва в размер на 7 374,59 лв., обезщетение за забава в размер на 4 687,42 лв. Към 18.10.2019 г., на която дата е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, задълженията по кредита са в общ размер на 26 633,15 лв., от които: главница в размер на 14 462,88 лв., договорна (възнаградителна) лихва в размер на 7 374,59 лв., обезщетение за забава в размер на 4 687,42 лв., законна лихва върху предсрочно изискуемата главница за период от 03.10.2019 г. до 17.10.2019 г. в размер на 60,26 лв., дължими такси за връчване на 2 бр. нотариални покани в размер на 48 лв.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

         Предявени са кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ, чл. 86, ал. 1, чл. 92 и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за съществуване на вземания за главница, договорна лихва, мораторна лихва, неустойка за забава (наказателна лихва) и такси (разноски) по договор за потребителски кредит.

Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, против която длъжникът е възразил в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Основателността на исковете предполага съществуване на валидно облигационно правоотношение по договор за банков кредит, по който банката е изпълнила задължението си да предостави на кредитополучателя отпуснатата в заем сума и е настъпила изискуемостта му.

Сключеният между страните по делото договор има характеристиките на договор за банков кредит по смисъла на чл. 430, ал. 1 от ТЗ, доколкото с него банката се е задължила да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се е задължил да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Договорът е сключен в писмена форма, както изисква разпоредбата на чл. 430, ал. 3 от ТЗ, носи подписите на всички участници в правоотношението и съдържа уговорки за всички съществени елементи на договора за банков кредит. Договорът за кредит отговаря и на особените изисквания за действителност, съдържащи се в чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 и 2 от ЗПК, доколкото представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК. Ето защо същият удостоверява надлежно възникнала между страните по делото облигационна връзка по договор за потребителски кредит.

От заключението на съдебносчетоводната експертиза се установява, че банката е изпълнила задължението си да предостави на кредитополучателя отпуснатата в заем сума, като същата е усвоена от последния на 01.03.2013 г. По кредита са направени вноски в общ размер на 1 718,52 лв. Кредитът е изпаднал в просрочие, считано от 02.12.2013 г. Неизпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит е породило в полза на банката правото, регламентирано в чл. 29 от договора, да обяви всички усвоени и непогасени по договора суми, начислени лихви, такси, разноски и комисионни за предсрочно изискуеми и незабавно платими. Уведомление, съдържащо недвусмисленото изявление на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е надлежно връчено на солидарния длъжник Ц.И. ***.09.2019 г., а на кредитополучателя И. Д. Д. – на 17.09.2019 г. На тази дата е осъществен сложният фактически състав на предсрочната изискуемост, изискващ спиране на плащанията по кредита и волеизявление на банката-кредитор, че счита кредита за предсрочно изискуем, което да е достигнало до длъжника-кредитополучател. По аналогия с поръчителството следва да се приеме, че когато изпълнението на договора за кредит е обезпечено със солидарен длъжник, е необходимо предсрочната изискуемост да бъде обявена на главния длъжник – в този смисъл са Решение № 149 от 19.12.2016 г. по т.д. № 2142/2015 г. на ВКС, I т.о., Решение № 40 от 17.06.2015 г. по т.д. № 601/2014 г. на ВКС, І т.о. и Решение № 132 от 02.10.2015 г. по т.д. № 1907/2014 г. на ВКС, І т.о. Ответникът не твърди, нито ангажира доказателства да са направени последващи плащания по кредита, които да са го погасили изцяло или частично, а и такива не се установяват от заключението на съдебносчетоводната експертиза. Това налага в полза на банката да се признае съществуването на вземания за главница, договорна лихва, наказателна лихва и лихва за забава по договора за кредит.

Вземането за главница следва да бъде признато в предявения размер от 14 462.88 лв. с оглед заключението на съдебносчетоводната експертиза.

Вземането за договорна лихва е дължимо за периода от датата на спиране на плащанията до датата на предсрочната изискуемост съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора. Предсрочната изискуемост има гаранционно-обезпечителна функция съгласно чл. 71 от ЗЗД, независимо че съдържа и елемент на санкция. Изменението на договора поради неизправност на заемополучателя има за последица загуба на преимуществото на срока при погасяване на задължението (чл. 70, ал. 1 от ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период – след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. Ето защо в полза на ищеца следва да се признае вземането за договорна лихва за периода от 02.12.2013 г. (спиране на плащанията) до 17.09.2019 г. (датата на предсрочната изискуемост), която съгласно погасителния план е в размер на 7 303,12 лв., и да бъде отхвърлено за периода от 18.09.2019 г. до 02.10.2019 г. и за разликата над 7 303,12 лв. до предявения размер от 7 374,59 лв., т.е. като бъде изключена дължимата договорна лихва към 01.10.2019 г. в размер на 71,48 лв. съгласно погасителния план.

С оглед установеното по делото спиране на плащанията по договора за кредит в полза на ищеца следва да се признае и съществуването на вземане за наказателна лихва, регламентирано в клаузата на чл. 6 от договора за потребителски кредит. Това вземане има характер на неустойка по смисъла на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, доколкото представлява предварително определен между страните по договора размер на вредите при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. По тези съображения вземането за наказателна лихва следва да бъде признато за периода до обявяване на предсрочната изискуемост, а именно от 02.12.2013 г. до  17.09.2019 г. в размер на 4 654,33 лв., изчислен от съда по правилата на чл. 162 от ГПК, и да бъде отречено за периода след настъпване на предсрочната изискуемост, а именно от 18.09.2019 г. до 02.10.2019 г., включително и за разликата над 4 654,33 лв. до предявения размер от 4 687,42 лв.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС лихвата за забава се дължи от датата на предсрочната изискуемост – в случая 17.09.2019 г., но с оглед диспозитивното начало в гражданския процес същата следва да бъде призната за заявения в исковата молба период от 03.10.2019 г. до 17.10.2019 г., включително в размер на 60,26 лв.

Претенцията за съществуване на вземане за разноски за връчване на нотариални покани в размер на 48 лв. следва да бъде отхвърлена, тъй като липсват основания за дължимостта му. Нито в договора за кредит или в анекса към него, нито в приложимите към договора общи условия се съдържа задължение на кредитополучателя и/или на солидарния длъжник да заплатят сторените от банката разноски за нотариални такси. Освен това липсват доказателства за реално извършени от банката разходи за нотариални услуги, които да се възложат в тежест на длъжника. 

По изложените съображения съдът намира, че исковете за главница и лихва за забава следва да бъдат уважени изцяло, а искът за разноски за връчване на нотариални покани – отхвърлен. Искът за договорна лихва следва да бъде уважен за сумата от 7 303,12 лв., дължима за периода от 02.12.2013 г. до 17.09.2019 г. и да бъде отхвърлен за разликата над 7 303,12 лв. до заявения размер от 7 374,59 лв. и за периода от 18.09.2019 г. до 02.10.2019 г., включително. Искът за наказателна лихва следва да бъде уважен за сумата от 4 654,33 лв., дължима за периода от 02.12.2013 г. до 17.09.2019 г. и да бъде отхвърлен за разликата над 4 654,33 лв. до заявения размер от 4 687,42 лв. и за периода от 18.09.2019 г. до 02.10.2019 г., включително.

С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноските в исковото и заповедното производство съразмерно на уважената част от исковата претенция, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, чийто размер, посочен в списъка на разноските по чл. 80 от ГПК, също следва да бъде съобразен с уважената част от исковете.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право да му бъдат заплатени сторените разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете, но искане за това не е направено, а и липсват доказателства ответникът да е направил разноски по делото.

По изложените съображения Районен съд – Пазарджик            

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че   Ц.И.Г., ЕГН ********** *** дължи на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК .. седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д. Ц.“ № …, представлявано от изпълнителните директори Ч. Г. З. и С. А.в П., в качеството му на солидарен длъжник по договор за потребителски кредит № 354-92 от 28.02.2013 г., изменен с анекс № 354-93 от 28.02.2013 г., следните суми: главница в размер на 14 462,88 лв., просрочена договорна лихва в размер на 7 303,12 лв. за периода от 02.12.2013 г. до 17.09.2019 г., наказателна лихва в размер на 4 654,33 лв. за периода от 02.12.2013 г. до 17.09.2019 г. и лихва за забава в размер на 60,26 лв. за периода от 03.10.2019 г. до 17.10.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 1397/2019 г. по описа на Районен съд – Пещера, ведно със законната лихва върху главницата от 18.10.2019 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за договорна лихва за разликата над 7 303,12 лв. до заявения размер от 7 374,59 лв. и за периода от 18.09.2019 г. до 02.10.2019 г., включително, иска за наказателна лихва за разликата над 4 654,33 лв. до заявения размер от 4 687,42 лв. и за периода от 18.09.2019 г. до 02.10.2019 г., включително, както и иска за разноски за връчване на нотариални покани в размер на 48 лв.

ОСЪЖДА Ц.И.Г., ЕГН ********** *** да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК …, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д. Ц.“ №.., представлявано от изпълнителните директори Ч. Г. З. и С. А. П., разноски в исковото производство за държавна такса в размер на 626,15 лв., депозит за вещо лице в размер на 199,30 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 99,43 лв., както и разноски в заповедното производство в размер на 530,81 лв. за държавна такса.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: