Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 400 20.07.2018 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд - Търговище единадесети състав
На дванадесети юли две хиляди и осемнадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Янита Тончева
Като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 152 / 2018г., по описа на РС Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени установителни искове за съществуване на вземане с правно основание чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 87,ал.1 и чл. 92,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД (с предишно наименование МОБИЛТЕЛ”ЕАД), ЕИК *********, гр.София, представлявано заедно от А.Д. и М.М., действащи чрез А.. Д-во „Г. и Петкова“, предст. от а.. В.Г.-САК, съдебен адрес ***, твърди в исковата си молба, че между него и ответника М.А.А., ЕГН ********** ***, е съществувал сключен договор за далекосъобщителни услуги № М4201449 от 20.08.2014г., и ID *********, с които на абоната-ответника са предоставяни услуги за телефонен номер ********** по тарифен план Мтел мобилен интернет Л за срок от 24 месеца и за телефонен номер ********** Мтел Трансфер С също за срок от 24 месеца. Сочи, че посоченият в договора от 20.08.2014г. № М4201449 е индивидуален клиентски номер, с който абонатът фигурира в системата на Оператора и представлява уникална комбинация от цифри, като услугите, които ползват клиентите са свързани към един или няколко такива номера, като чрез тях се издават месечните сметки/фактури. Съгласно общите условия на един клиентски номер може да се предоставят множество услуги, респ. под един клиентски номер се завеждат всички договори за услуги, сключени от абоната, обективирани с номера на клиента или под ID на клиента, който е другият индивидуализиращ признак на абоната, с който се въвежда в системата на Оператора. В конкретният случай длъжникът е бил въведен в системата на Мобилтел с индивидуален номер М4201449 и с „клиентски номер" ID ********* по които са издавани фактурите на абоната за няколко договора за услуги, от които произтича претенцията на ищцовото дружество и въз основа на които е издадена Заповедта за изпълнение срещу длъжника.Излага, че в срока на действието на договора за мобилни услуги № М4201449 от 20.08.2014г., „А1 БЪЛГАРИЯ”(Мобилтел) е издал на абоната-ответник следните фактури: фактура № *********/19.09.2014г., с падеж на плащане 04.10.2014г., за отчетен период от 20.08.2014г. до 15.09.2014г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 39.80лв.; фактура № *********/20.10.2014 г., с падеж на плащане 04.11.2014 г., за отчетен период от 20.08.2014г. до 15.09.2014г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 39.80лв.; фактура № *********/23.02.2015г., с падеж на плащане 23.02.2015г„ за отчетен период от 16.01.2015г. до 15.02.2015г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 211,14лв. и фактура № *********/23.02.2015г., с падеж на плащане 23.02.2015г., за отчетен период от 16.01.2015г. до 15.02.2015г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 352,75лв. Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по посочените договори, като не е заплатил в срок всички дължими към Оператора суми за потребени договорни услуги, което е обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с абоната-длъжник М.А.А. договори за далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договорите. Излага, че задължението на ответника към ищцовото дружество е в размер на 79,60лв. - незаплатена далекосъобщителна услуга и сума за начислена неустойка в размер на - 563.89лв., за които суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 952/12.10.2017г. по ч.гр.д. № 1781/2017г. по описа на РСТ, връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47,ал.5 от ГПК, при което ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на исковете .Претендират се законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, както и направените разноски в заповедното и в настоящото производство.В съдебно заседание представител на ищеца не се явява, постъпили са писмени бележки от процесуалния му представител а.. Г.-САК, в които се излага, че доколкото не се оспорва наличието на договорно отношение между страните, това обстоятелство следва да се приеме за безспорно, а по същество- иска уважаване на претенциите изцяло, излага подробни съображения, претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от а.. А.М. -ТАК, назначен от съда особен процесуален представител на ответника, се излага становище за неоснователност на предявените искове, доколкото не става ясно как е формиран размерът на всяко от претендираните задължения; въведени са и възражение за нищожност на клаузите, касаещи неустойката по см. на чл. 5.3.1. и 6.3.1. от приложенията към исковата молба, както и възражение за изтекла погасителна давност на вземанията за главници; иска се отхвърляне на предявените искове изцяло, а в евентуалност- за намаляване размера на неустойките, като прекомерен.
С определение № 186/08.02.2018г., постановено по делото, съдът е прекратил производството по претенцията за обезщетение за забава в размер на 23.61 лв., за което е издадена посочената по-горе заповед по чл. 410 от ГПК № 952/12.10.2017г. по ч.гр.д. № 1781/2017г. по описа на РСТ в тази част, поради оттегляне на тази претенция от ищеца, на осн. чл. 233 от ГПК и е обезсилил заповедта в тази част.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото ищецът е представил Договор за далекосъобщителни услуги № ********* от 20.08.2014г. и
приложение към него от същата дата за телефонен номер ********** и Договор за далекосъобщителни услуги № ********* от 20.08.2014г. и
приложение към него от същата дата за телефонен номер **********.Що се
отнася до Договор за
далекосъобщителни услуги № М4201449 от 20.08.2014г., на който се позовава ищецът в заповедното производство, които твърдения
очертават фактическата и правна рамка и на настоящия спор, и въз основа на
който твърди в заповедното производство, че е предоставил на ответника услуги, такъв
договор по делото не е представен, останали са недоказани както условията при
които е сключен и поетите права и задължения на страните, така и връзката на този договор с представените други
договори по делото.
На следващо място, от така представените
договори се установява единствено практиката на ищеца да сключва с
потребителите си различни договори на едни и същи дати с един и същ номер и с
различен предмет, като следва да се приеме, че дори и в този случай, всеки от
тези договори обективира отделно, самостоятелно
правоотношение между страните. Следва да се посочи още, че в заповедното
производство заявителят твърди наличие на вземания само по един договор, а в
настоящото производство твърди, че същите вземания се дължат по два договора,
т.е домогва се да разшири предмета на спора, очертан от заявеното основание в
заповедното производство, което е недопустимо.Поради тези съображения, доколкото
посоченият в заповедното производство Договор за далекосъобщителни услуги № М4201449 от 20.08.2014г.
липсва в настоящото производство, то представените други такива са ирелевантни за спора (дори и валидно да обвързват страните
и да не са оспорени по делото), тъй като ищецът не е претендирал суми по тях и
не за дължими по тях суми се е снабдил със заповед по чл. 410 от ГПК.На следващо място, по делото са
представени и фактури, в които ищецът е начислили дължими суми, както за
предоставени услуги, така и за неустойки поради прекратяване на договор, както
следва: фактура № *********/19.09.2014г., с падеж на плащане 04.10.2014г., за
отчетен период от 20.08.2014г. до 15.09.2014г., за ползване на далекосъобщителни
услуги за сумата от 39.80лв.; фактура № *********/20.10.2014 г., с падеж на
плащане 04.11.2014 г., за отчетен период от 20.08.2014г. до 15.09.2014г., за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 39.80лв.; фактура № *********/23.02.2015г.,
с падеж на плащане 23.02.2015г„ за отчетен период от 16.01.2015г. до 15.02.2015г.,
в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги в размер на 211,14лв. и фактура № *********/23.02.2015г.,
с падеж на плащане 23.02.2015г., за отчетен период от 16.01.2015г. до 15.02.2015г.,
в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги в размер на 352,75лв.Видно от съдържанието на
фактурите, които съдът цени като частни документи, издадени от ищеца и установяващи
изгодни за него факти, в тези за предоставени далекосъобщителни услуги е
посочен единствено потребителски М4201449, при което не може да се
прецени по кой от договорите с този номер( и от коя дата) са издадени,
доколкото самият ищец в настоящото производство твърди, че са повече от един, а
във фактурите за начислена неустойка е посочено името и ЕГН на ответника, при
което също не може да се установи по кой точно договор е начислена неустойката,
нито как е определен размерът й и при какви точно условия се дължи.Отделно от
това, видно от съдържанието на фактурите за предоставени услуги, в стойността
на същите са включени освен стойността на разговори, съобщения, такси и услуги,
още и лизингови вноски, поради което следва да се приеме, че ищецът, с
представените фактури опровергава собственото си твърдение, че посочените в
тези фактури суми са за предоставени далекосъобщителни услуги, доколкото, както
се посочи по-горе, те съдържат и начислени суми за други услуги, които
съставляват отделни основания за плащане, различни от предоставени далекосъобщителни
услуги.И не на последно място, фактурите сами по себе си не са доказателство за
доставяне на посочените в тях услуги, а други доказателства, установяващи
предоставянето на същите, не са ангажирани по делото.
С оглед на изложените доводи, съдът приема, че ищецът не е провел указаното му от съда пълно и главно доказване на релевантите факти по спора, с който е сезирал съда, а именно-наличие на съществувало и едностранно прекратено договорно отношение между страните въз основа на договор за далекосъобщителни услуги № М4201449 от 20.08.2014г., по силата на който ищецът е предоставил фактурираните далекосъобщителни услуги на ответника и за които услуги е претедирал дължими суми и се е снабдил със заповед по чл. 410 от ГПК № 952/12.10.2017г. по ч.гр.д. № 1781/2017г. по описа на РСТ, а именно- за сумата от 79.60 лв., претендирана главница за предоставени далекосъобщителни услуги и за сумата от 563,89лв., претендирана неустойка за предсрочно прекратяване на договора, обстоятелства, обуславящи неоснователността на исковете и тяхното отхвърляне, на осн. чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 87,ал.1 и чл. 92,ал.1 от ЗЗД.Доколкото ищецът се позовава на договор М4201449 от 20.08.2014г., какъвто липсва по делото, съдът приема, че не следва да се произнася и по въпроса за валидността на клаузата за неустойка, тъй като не става ясно дали такава е включена в съдържанието на процесния договор М4201449 от 20.08.2014г.
По разноските: С оглед изхода от спора,
ищецът дължи на ответника разноски на осн. чл.
78,ал.2 от ГПК, но доколкото по делото липсват данни такива да са направени от
ответника, разноски не следва да се присъждат, на осн. чл. 81 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А1 БЪЛГАРИЯ”
ЕАД(с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ”ЕАД),
ЕИК *********, гр.София, представлявано заедно от А.Д. и М.М., действащи
чрез А.. Д-во „Г. и Петкова“, предст. от
а.. В.Г.-САК, съдебен адрес ***, против
М.А.А., ЕГН ********** ***, установителни искове за съществуване на вземане с пр. осн. чл. 422,ал.1 вр. чл.
415,ал.1 от ГПК за сумата от 79,60лв., главница за предоставени
далекосъобщителни услуги по Договор за
далекосъобщителни услуги М4201449 от 20.08.2014г. и за сумата от 563,89лв., неустойка за предсрочно прекратяване
на договора, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 11.10.2017год. до окончателното изплащане
на задължението, за което е издадена заповед по чл. 410 от ГПК № 952/12.10.2017г.
по ч.гр.д. № 1781/2017г. по описа на РСТ, като
неоснователни и недоказани, на осн. чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1
от ГПК, във вр. с чл. 87,ал.1 и чл. 92,ал.1 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия: