О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /20.12.2019г.,
гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IІI състав, на двадесети
декември две хиляди и деветнадесета година, в закрито заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като
разгледа докладваното от съдията г. д. № 1600/2019 г. по описа на РС - Провадия,
взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от Н.А.А., ЕГН **********, срещу В.К.В., ЕГН **********.
На основание чл.140 от ГПК съдът следва да насрочи делото;
да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата,
които са относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за
внасянето на разноски за събиране на доказателства.
Съдът на основание чл.140, ал.3 от ГПК изготви следния
проект доклад по делото:
В исковата молбата са изложени
следните обстоятелства, на които се основават претендираните права:
Страните
живеели на съпружески начала от 2014 година като били родители на детето К.В.В., родена на *** г. До месец септември 2018 г. страните живели като
семейство, когато ответникът напуснал жилището, което обитавали, а пред месец
март 2019 г. преустановили изцяло контакт. В началото, връзката им била съпроводена
с любов и разбирателство. Живеели на квартира и ищецът поемала основно
разходите в домакинството. След това се наложило да заживеят в дома на бабата
на ответника в град Силистра. От предишна връзка ищецът имала родени още две
дъщери на 11 и на 16 години, които живеели с баща си. В началото ответникът не
се противопоставял на контактите ѝ с децата, дори заедно ходили да ги
видят, като им носили подаръци и отделяли средства за тях. Впоследствие В.
започнал да се дразни от посещенията на ищеца при другите ѝ две деца и не
искал да я пуска, но тя категорично отказвала да се съобразява с това негово
желание.
Преместили
се да живеят в къщата на сестрата на ищеца в с. Бързица, община Провадия, за да е по - близо и до другите си
две дъщери. В. трудно се
съгласил да живеят там и само след 5 месеца заявил, че не може да продължи да живее
на село и иска да се върне в град Силистра. Твърдял, че получава хубав доход, а вкъщи носел средства едва за осигуряване на прехраната на семейството.
Въпреки, че си тръгнал от дома им в с. Бързица, той твърдял, че не напуска ищеца и дъщеря им, че ще им помага и ще продължава да се
грижи за тях. Първите няколко месеца изпращал средства - по 200 лева, по 300 лева. След това започнал да изпраща по 100 рева, по 50лв и накрая спрял. Престанал и да се обажда. При един от
редките разговори, които се опитвала да осъществи, с цел бащата да се чуе с детето, майка му ѝ заявила, че той се е събрал с бившата си жена, от която имал дете и
искал да се грижи за него. Твърденията му през цялото им съжителство, че К. е единствено
негово дете, останаха безпочвени.
От 8 месеца бащата
не се е виждал с детето, не се е чувал с нея по телефона, не е изпращал никакви
средства за нейното отглеждане.
Твърди, че ответникът работи на
автомивка в Силистра на трудов договор. Към момента ищецът не работила, но с малкото ѝ останали спестявания и
помощ от роднини, успявала да поддържам дома им, да заплаща сметките за
електричество и вода, да осигурява пълноценна храна и подходящо облекло за К..
Счита, че в дома, в който живеят има създадени добри условия за живот. К.
разполагала със собствена, мебелирана и оборудвана, според възрастта и нуждите ѝ,
стая и условията за живот изцяло задоволявали потребностите на дъщеря им, за да
се чувства тя добре. Счита, че е изцяло в интерес на К., за нейното нормално
психо- физическо развитие, за отглеждането и възпитанието на детето е
родителските права да бъдат предоставени на нея. По изложените съображения счита,
че е налице правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция. Моли
съда да постанови решение, с което да ѝ бъдат представени родителските
права по отношение на детето К.В.В., ЕГН **********,
родена на *** г., дъ бъде определено местожимеенето на детето при майката в с.
Бързица, община Провадия, да бъде определен режим на лични отношения на бащата В.К.В., с детето К.В.В., както следва: всяка първа и трета
събота от 10.00 ч. до 18.00 ч. в неделя с нощувка, както и двадесет дни през
лятото, когато майката Н.А.А. не е в платен годишен отпуск, да бъде осъден
бащата В.К.В. да заплаща месечна издръжка за детето К.В.В., чрез нейната майка
и законен представител Н. Асено- ва А.,
размер на 180.00 лева, считано от датата предявяване на иска, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на законни
основания за изменянето или прекратяването на издръжката, както и издръжка за
минал период, в размер на 180 лева, считано от 01.03.2019 г. до предявяване на
настоящия иск. Претендира разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА за оказаната ѝ безплатна правна помощ.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника.
Ответникът
счита, че предявените искове са допустими, но частично основателни. Възразява срещу изложеното в нея, като твърди,
че отговарят на истината твърденията, че след раздялата им той се е дезинтересирал от
тях и не е изплащал издръжка, че се е събрал с бившата си жена, от която имал
дете. Твърди, че освен К. няма друго дете. Твърди, че от момента, в който
заживял с майката на детето си, той е правил всичко възможно за да им осигуря
един нормален живот. Възразява и срещу твърдението, че е имал нещо против
другите две деца на ищеца. Той ги приемал като свои. Предвид факта, че К. му е
единственото дете и е привързан изключително много към нея, иска да прекарва с нея колкото е възможно повече време, без да му
бъдат ограничавани контактите с нея някой или да му поставя условия за да я види
/от рода на ...“плати ни тока или водата и тогава“/. Поради това било необходимо
да бъде определен един режим на лични контакти между него и детето, който да бъде
спазван и от двете страни.
Предвид
ниската възраст на детето, което е привързано към майка си, счита, че
местоживеенето му следва да бъде определено при нея и родителските права да
бъдат предоставени за упражняване на майката. По тези съображения заявява, че
признава предявения иск с правно основание чл. 127 от СК. Твърди, че спор по
този въпрос никога не е имало, поради което счита, че не е станал причина за
завеждане на делото и по отношение на този иск следва да се приложат
разпоредбите на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Относно режима на лични контакти: предвид разстоянието
между двете населени места, в които живеят, счита, че режимът следва да бъде
следния: всяка първа и трета седмица от месеца, от 17.00 ч. в петък до 19.00 ч.
в неделя, един месец през лятото, когато майката не ползва платения си годишен
отпуск, половината от Коледната и пролетна ваканции на детето /редувайки ги:
през четна година - първата половина, през нечетна - втората половина/ и 3 дни
по време на Великденските празници.
Относно предявения иск по чл. 143
от СК излага следното: твърди, че работи по трудово правоотношение и получава
брутно месечно възнаграждение в размер на минималната работна заплата. Има и
задължение по изпълнително дело по описа на ЧСИ. Съобразявайки се с възрастта
на детето и неговите нужди, както и своите възможности да заплаща издръжка,
заявява, че признава иска до размера от 160.00 лв., като за разликата до 180
лв. моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно предявения иск по чл. 149 от СК: оспорва иска изцяло както по основание така и по размер. Твърди, че е
изпращал парични суми за издръжката му. Неведнъж ищецът му е звъняла по
телефона и му е казвала: „вместо да ми изпращаш пари за издръжка, по-добре
направо ни плати водата, ел. енергията и телевизията, защото ще ги изключат“ и той
ги плащал, въпреки че неведнъж се е налагало да взема пари на заем, защото не е
имал в момента. От гр. Силистра, чрез „Изи Пей“ плащал сметките за вода, ток и
Булсатком. Водата се води на името на сестрата на ищеца - Мария А.А., а ел. енергията
на името на бившия собственик на къщата - Иван П. Стоянов. Твърди, че за
периода от 01.03.2019 г. до образуване на настоящото дело е изплатил обща сума
в размер на 1195 лв. и сумата от 317.03 лв. сметки за ток, вода и Булсатком за
адреса в с.Бързица. Поради това счита, че този иск е неоснователен, поради което моли същият да бъде отхвърлен и му бъдат присъдени разноски.
Правна квалификация на предявените искове:
Предявени
са обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 127, ал. 2 от СК – предоставяне
на родителските права спрямо детето К.В.В.;
определяне на местоживеенето на детето К.,
определяне на режим на лични отношения на бащата с детето, по чл. 143 СК - за
осъждане на ответника да заплаща на детето чрез неговата майка и законен
представител месечна издръжка в размер на 180 лева, считано от подаване на
исковата молба; предявен
е и кумулативно съединен иск по чл. 149 от СК за заплащане на издръжка за
минало време за периода от 01.03.2019 г. до предявяване на исковата молба.
На
основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване се отделят обстоятелствата, че страните имат общо дете - К.В.В.; че са разделени, че майката полага грижи за детето, че има родителски капацитет,
качества и възможности да упражнява родителските права върху детето, има и
жилище, където да живее детето, че е безработна.
При разпределение на
доказателствената тежест:
Принципно ищецът следва да установи всички обстоятелства, от които черпи правата си –
обстоятелството, че с ответника имат общо дете - К.В.В.; че са разделени; че
само тя, с помощта на роднини, полага
грижи за детето, родителският си капацитет, качества, възможности,
относими към искането да ѝ бъде предоставено упражняването на
родителските права върху детето, наличието на жилище, където да живее детето,
че е безработна; по исковете по чл. 143 и чл. 149 от СК да установи в тежест на ищцовата страна
е да установи по пътя на пълното и главно доказване нуждата от издръжка в претендираните размери, както за миналия период, така
и понастоящем; доходите, които реализират двамата родители, както и
материалната възможност на ответника да заплаща месечна издръжка в търсения
размер.
Ответникът следва да проведе насрещно
доказване по исковете по чл. 143 и чл. 149 от СК, както и да установи
наведените от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения
по тези искове, свързани наличие на обстоятелства, които препятстват заплащане
на издръжка в претендирания размер, както и с осигурявана от него
издръжка на детето през процесния минал период от 01.03.2019 г. до предявяване
Предвид признатите от
ответника искове за родителските права и местоживеенето на детето, съдът няма
указания към страните.
Съдът на основание чл.140 от ГПК следва да се произнесе по допускане
на доказателствата.
Следва да бъдат
допуснати за приемане като писмени доказателства представените с исковата молба
и отговора писмени документи, като допустими и относими към предмета на спора.
На ищеца следва да
бъде допуснат до разпит един свидетел, за установяване на обстоятелствата,
изложени в исковата молба, свързани с претенциите за издръжка.
На ответника следва
да бъдат допуснати двама свидетели за установяване на обстоятелствата, че е плащал издръжка в месеците април
-август 2019 г., че не се е дезинтересирал от детето и че между тях е изградена
силна емоционална връзка.
Предвид засягането в
настоящото производство на права и законни интереси на малолетно дете, следва
на основание чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето Дирекция „Социално
подпомагане” – гр. Провадия да изготви социален доклад по случая. Детето не
следва да бъде изслушвано.
Мотивиран
от горното и на основание чл.140, ал.1 и ал.3 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.01.2020
год. от 9:30 часа, за които дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА за
приемане като писмени доказателства приложените към исковата молба и отговора писмени
документи.
ДОПУСКА на
ищеца един свидетел при режим на довеждане за съдебното заседание.
УКАЗВА на ищеца, че най – късно в първото по делото
съдебно заседание следва да посочи падеж на претендираната месечна издръжка.
УКАЗВА на
Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Провадия да изготви социален доклад по
случая, който да представи по делото в срок до 3 дни преди насроченото по
делото съдебно заседание.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ на
основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, че съгласно чл. 153 и чл. 154,
ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава
своите искания или възражения, както и връзките между тях.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ
на страните по делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото,
както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от
всяка от тях становище, на основание
чл. 146, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл.
238 от ГПК срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане
на другата страна и при следните предпоставки: за ответника – ако не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото
заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за
ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по
отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие.
УКАЗВА на страните, че тази страна, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на
който ѝ е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес.
Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощника на
страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, като им разяснява, че сключването на
спогодба е доброволен способ за
уреждане на спора и има преимущество пред спорното производство по реда на
основание чл. 140 от ГПК.
НАСОЧВА на
основание чл. 11, ал. 2 от Закона за медиацията страните към разрешаване на спора си чрез медиация.
Указва на същите, че чрез Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване
на спора, като там може да им бъде помогнато за постигане на споразумение,
което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез
медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде
осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните следва да заявят на тел. 052 662 596, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Да се изпрати на страните
копие от определението, а на ищеца и препис от отговора с приложенията.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: