Р Е Ш Е Н И Е
№….., 04.12.2019г. ГР.БАЛЧИК
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично съдебно
заседание на пети ноември, през две хиляди
и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ДАНИЕЛА
ИГНАТОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :1.
2.
при секретаря: СНЕЖАНКА
ДЖАМБАЗОВА
и в присъствието на прокурора:.БЕЗ
като разгледа докладваното
от Председателя НАХД №58 по описа за 2018
год.на БРС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявена жалба от „„Д.И.”ЕООД’ЕООД със седалище и адрес на управление Гр.Д. с
ЕИК...,срещу Наказателно Постановление №08-000326/136 от 15.06.2017г..на Директора на Дирекция”Инспекция по
труда”-гр.Добрич,с правно основание в разпоредбата на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят твърди в жалбата си,че наказателното
постановление е незаконосъобразно и неправилно.
В жалбата си,дружеството-жалбоподател оспорва
твърдяната от проверяващите фактическа обстановка,твърди,че между установените
като работници лица и дружеството е имало сключен граждански договор и
неправилно наказващия орган е приел,че са налице елементи на трудово
правоотношение.договора сключен между дружеството и работника М. И. имало за
цел постигане на определен трудов резултат при пълна самостоятелност на
изпълнителя относно работно време,срок и т.н.до получаване на крайния резултат
а имено изкоп за В и К тръби с
определени размери.
Моли съда да отмени изцяло наказателното
постановление,като незаконосъобразно.
Редовно призовано дружеството-жалбоподател се представлява в съдебно заседание от своя
процесуален представител адвокат В.Г. ***.
Адв.Г. поддържа жалбата.Сочи допълнителни доказателства.В
последното съдебно заседание,адвокат Г. пледира съда да отмени наказателното
постановление,като незаконосъобразно.
Възиваемата страна,редовно призована се представлява в с.з. от ю.к. Николов.
Процесуалният представител твърди,че възраженията на
жалбоподателя са неоснователни,а наказателното постановление е
правилно,обосновано и законосъобразно.Моли съда да го потвърди изцяло.
По делото,като свидетели са разпитани актосъставителя ,св.К.А. и Е.К.И.-присъствал при
констатиране на нарушението.По искане на жалбоподателя са разпитани,като
свидетел В.Д..
Съдът след преценка на събраните писмени и гласни
доказателства,прие за установена следната фактическа обстановка :
На 20.03.2017г.между ” Етажна Собственост-комплекс „М.
блок 1,2,34 ”с.Кранево от една страна
като Възложител и от друга страна „А.”ЕООД
гр.Добрич като изпълнител се сключва договор за възлагане относно извършване на СМР-изкоп ръчен и
Обратен насип.
На 21.03.2017г. между „А.”ЕООД гр.Добрич и „„Д.И.”ЕООД”ЕООД гр.Добрич се сключва договор за възлагане за
извършване на СМР в срок до 30.03.2017г., а именно извършване на изкоп ръчен и
Обратен насип.
На 13.04.2017г.,св. К. А. и
колегата й Е.И. -инспектори в Дирекция
„Инспекция по труда”-гр.Добрич,извършили проверка в обекта.
На място установили,че се извършват СМР по изграждане
на ВИК,като лицето М. И. бил заварен да копае изкоп до к-с „М.”.
Били снети писмени сведения от лицето, относно
наличието на сключени трудови договори, за което проверяващите приели ,че е
работещо на обекта работник на „„Д.И.”ЕООД”ЕООД.
От декларация на лицето И. е видно,че същото работило
за „Д.И.”ЕООД от 28.03.2017г. като общ работник в обект „М.” с работно време от
08 до 17 часа,получава месечно възнаграждение в размер на 540 лева,платимо от
управителя на фирмата, с два почивни дни седмично и няма сключен трудов
договор.
С призовка по чл.45,ал.1 от АПК,св.А. розпоредила на 20.04.2017г. в ДИТ-Добрич да се яви
управителя на „Д.И.”ЕООД и да предостави трудовите досиета на
работниците,ведомост за заплати и др.документи изискани по реда на чл.402,ал.1
и 2 от КТ.
Призовката е връчена на св.Д.,в качеството му на представител на фирмата възложител .
На 20.04.2017г. в ДИТ били представени документи от П.
Г.-пълномощник ,вкл. и граждански договори сключени със заварените да работят
на обекта лица и др.изискани с призовката.установено било ,че трудови договори
с лицето М. И. не бил сключен.
Извършената проверка обективилара
със съставянето на ПИП №ПР1715829/11.05.2017г.
Констатациите от протокола на са били обжалвани по
реда на АПК и са влезли в сила.
Свидетелят А. достигнала до извода,че
дружеството-жалбоподател е допуснало в строителния обект до работа,в качеството
си на работодател,работник по СМР на ВИК-копаене на изкоп на 13.04.2017г.,М. И.
,без да е сключило писмен трудов договор
с него.
Свидетелят А. съставила Акт за установяване на
административно нарушение на 11.05.2017г,който е връчен на 11.05.2017год.на упълномощено
лице-П. Г.,с пълномощно съдържащо се в кориците на делото,като приема,че е
налице административно нарушение на чл.62 ал.1,във вр.чл.1
ал.2 от Кодекса на труда.
Срещу АУАН е подадено писмено възражение,заведено с
вх.№17249599/15.05.2017г.,което не е взето предвид,като основателно от
административно наказващия орган.
Въз основа на образуваната
административна преписка,Административно наказващия орган издава наказателното
постановление№08-000326/136 на 15.06.2017г.,като постановява имуществена
санкция в размер на 1500,00лв.
При така установената фактическа
обстановка,въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление,по отношение на
законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните
правни изводи:
По допустимостта на жалбата :
Жалбата е депозирана в срок.Наказателното
постановление,видно от разписката за връчване е връчено на 20.02.2018г.Жалбата
е подадена с вх.№18021213/27.02.2018г.
С оглед изложеното,съдът приема,че жалбата срещу
наказателното постановление е подадена в законноустановения
срок.
Жалбата
е процесуално допустима и е приета за разглеждане.
Относно компетентността на
административно-наказващия орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган-Директора на Дирекция”Инспекция по труда”-гр.Добрич съгл.чл.416,ал.5 от КТ.
Относно материално-правната и
процесуална законосъобразност и на обжалваното наказателно постановление.
От служебната проверка за процесуалноправна
законосъобразност на атакуваното НП ,съобразно правомощията си в настоящото
производство както и релевираните от дружеството
жалбоподател доводи,съдът не констатира допуснати процесуални нарушения при
издаването му,които да са съществени такива,представляващи формални
предпоставки за неговата отмяна.
Както НП така и АУАН са издадени от компетентни органи
,спазени са формата и редът при постановяването им,като същите имат задължителни
реквизити съгл.чл.42и 57 от ЗАНН.съдържащото се в тях фактическо описание на
нарушението е достатъчно ,пълно и конкретно и позволява индивидуализацията му
като административно-наказателен състав по чл.414, ал.3във вр.с чл.62,ал.1,във вр.с чл.1,ал.2 от КТ.
Налице е пълно фактическо и правно единство между АУАН
и НП досежно
съдържание,като съдът не констатира недостатъци във формата на оспорения
санкционен акт с оглед липсата на някой императивно изискуеми реквизити
,предвидени в чл.57 от ЗАНН.
Ето защо обжалваното НП се прецени изцяло като
законосъобразно от процесуална страна,издадено в напълно редовно започнало и
развило са производство по ангажиране на административно наказателната
отговорност на жалбоподателя,при липса на допуснати съществени процесуални
нарушения в тази фаза ,поради което да се предпоставя
санкцията на отмяна на същото на процесуално основание.
Фактическата обстановка,доказана от събраните писмени
и гласни доказателства е,че на 13.04.2017г.,св. К. А. и колегата й Е.И. -инспектори в Дирекция „Инспекция по
труда”-гр.Добрич, установили,че се извършват СМР по изграждане на ВИК,като
лицето М. И. бил заварен да копае изкоп до к-с „М.” и от снетите писмени
сведения от лицето, относно наличието на сключен трудов договор, установили че
такъв няма а работодател е санкционираното дружество.
От декларация
по чл.402,ал.1,т.3 от КТ на лицето И. е видно,че същото работило за „Д.И.”ЕООД
от 28.03.2017г. като общ работник в обект „М.” с работно време от 08 до 17
часа,получава месечно възнаграждение в размер на 540 лева с два почивни дни
седмично и няма сключен трудов договор.
От въззиваемата страна са връчили
призовка да управителя на „Д.И.”ЕООД да
представи трудови досиета на установените лица,включително и на И.,като такова
не било представено.
С оглед на гореизложеното,проверяващите достигнали до
извода,че е налице административно нарушение на чл.62 ал.1 във вр.чл.1 ,ал.2 от КТ,за което св.А. съставила АУАН №08-000326/11.05.2017Г.
АУАН бил съставен и връчен на 11.05.2017г.
По него както съдът посочи по -горе са постъпили възражения в срока по чл.44,ал.1
от ЗАНН,които наказващият орган не е приел за основателни ,след което издал процесното НП.
Горната
фактическа обстановка се
установява от приетите от съда писмени и гласни доказателства,приобщени по реда
на чл.283 от НПК-показанията на св. А. и
И.,досежно съставянето на АУАН и извършената
проверка.
Тези констатации а именно ,че И. е полагал труд именно
за дружеството –жалбоподател,при изкопни работи по полагане на Ви К до комплекс
М. в с.Кранево без за това да има сключен писмен трудов договор
,съгл.чл.62,ал.1 от КТ, не се опровергават от събраните писмени доказателства
по делото ,поради което и съдът ги кредитира изцяло.
Приложените по делото писмени договори сключени между М.
и „А.” ЕООД и „А.” ЕООД и „Д.И.”ЕООД досежно процесния изкоп само водят до извода,че за конкретния обект
е следвало да се изгради ВИК ,което е следвало да стане посредством изкоп ,извършен
на ръка от работници.
Именно поради тази причина дружеството жалбоподател е
наело на работа лицето М. И.,който в деня на проверката е извършвал възложената му от дружеството
изкопна работа,ръчно.
Последният е бил с работно облекло,без обозначение в
15,30ч.на 13.04.2017г.
Факта ,че дружеството жалбоподателя е извършвало
,дейностите по изкоп за ВИК,така както са установили и органите на ИТ-Добрич се
установява и от казаното в с.з. от свидетелят Д.,служител на „А. ЕООД,с което
са имали договорни отношения от 21.03.2017г..
Съдът дава вяра на отразеното в Декларацията попълнена
от М. И.,т.к. ако обстоятелствата са били други, той е положил подписа
си,предвид и това,че никой не му е оказвал натиск да подпише декларацията,ако
отразеното в нея не отговаряше на действителността ,независимо от факта,че е
била попълнена от друго лице,той е бил започнат със съдържанието й .
Ако фактическата обстановка и по –специално трудовото
правоотношение е било с друго ЮЛ,последният е следвало да посочи този факт в
декларацията .За съда липсва не само
правна логика а и житейска ако И. е работил за друго дружество да посочва „Д.И.”ЕООД,като
негов работодател.
Съставът на нарушението ,за което дружеството е
санкционирано е установен в чл.414,ал.3 от КТ,съгласно който „Работодател,
който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1
или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а
виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко
отделно нарушение”.
Наказващият орган е приел ,че жалбоподателя е
нарушил разпоредбата на чл.62,чл.1 от КТ,съгласно който Трудовият договор се сключва в писмена форма.
Работодателя е длъжен да сключи трудов договор с
работника или служителя в писмена форма,която е условие за произтичащите от
него права и задължения и за двете страни ,преди обаче работника или служителя
да започне престирането на труда си.
В настоящият
случай безспорно се установява,че работодателя,санкционираното дружество е
допуснало на работа М. И.,без да сключи с него трудов договор в писмена форма.
Безспорен е за съда и факта,че работодател на И. е било не друго юридическо лице ,а
именно дружеството „Д.И.”ЕООД ,за което последният е престирал
труда си поради което и приема за
доказано извършеното нарушение от обективна страна.
По дефиниция и определение от закона –КТ ,трудово е
всяко правоотношение възникнало при и по повод предоставянето на работна сила
от работника на работодателя,за изпълнение на даден вид работа,при определен
работен режим и условия за нейното предоставяне и използване-работно време и
възнаграждение за конкретно възложената работа,със съответно произтичащите от това права и задължения и се
урежда от трудово правните норми.
Според императивната разпоредба на чл.1,ал.2 от КТ
предоставянето на работна сила е юридически факт и форма само на трудово правоотношение.
От тук ,изводими са и особеностите на трудовото
правоотношение,предопределящи същите и за трудовия договор,като характерното е
не само относно предмета-престира се работна сила/жив
труд/,при упражняване на конкретна трудово функция и с уговорени съществени
елементи-работно време и място,характер на извършваната работа и трудово
възнаграждение.Типичното за същото са и
продължителността –нееднократност на престирането на задълженията,така и необвързаността с
определен резултат а с дължимост на работната сила като поведение.Не на последно
място,присъща за трудовото правоотношение е и йерархичната зависимост на
работника от работодателя,като той-първият е задължен да спазва определен ред и
трудово дисциплина,работно време и др.които са създадени от работодателя и са
разписани от него.
По делото между страните не се спори относно
съществуването на правоотношение между „Д.И.”ЕООД
и лицето М. И. доколкото дружеството жалбоподател не отрича този факт,но сочи
др.основание за възникването му а именно
сключен на 28.03.2017г. граждански договор,какъвто в хода на
административната проверка е бил предоставен и е приет като доказателство по
делото.
Следователно не е спорно формалното отсъствие на
трудов договор помежду им ,с реквизитите съгласно КТ.
При това положение спорът е от правно естество и се
свежда до правна преценка за характери и квалификацията на сключения помежду им
договор,респ.възникнало от същия правоотношение
обвързващо страните-трудово или гражданско-облигационно правоотношение,като
в зависимост от отговора се следва и решението на казуса по същество относно
законосъобразността на НП и съставомерността на
вмененото нарушение.
С оглед на това следва да се направи разграничаване
между трудовия договор регламентиран в КТ и т.н.граждански договор.
В конкретния случай, за фактическото, реално
правоотношение съществуващо между жалбоподателя „Д.И.”ЕООД и лицето М. И. са
налице и доказани всички съществени, особени елементи и правни характеристики
на трудовото правоотношение. Независимо от това, същото не е било уредено с
трудов договор, в писмена форма и такъв дружеството -работодател не е сключило
с този работник.
Този
категоричен правен извод се налага, при съвкупното обсъждане и в юридическа
съпоставка със закона на приетите писмени доказателства и свидетелските
показания, дадени от разпитаните по делото св. А. и И. .
Гласните
доказателства пряко и абсолютно безпротиворечиво
доказват фактите: за местонахождението на лицето в обекта – Изкопни дейности до
комплекс М. в с.Кранево ,за което дружеството – жалбоподател е било наето по
силата на договор между него и А. ЕООД, както и изпълняваната от него конкретна
трудова функция, пряко свързана с реализация на стопанската дейност и обективирана в извършване на фактически действия по копаене
на изкоп за ВИК, което субсумира престиране
на работна сила, при това на определено място и под контрола на работодателя.
Същевременно, от съдържанието на
депозираната декларация от работника М. И., изготвена в момента на проверката, установими са и др. релевантни признаци, от действителното
фактическо положение, предопределящи трудово-правна връзка по правоотношението,
в частност правнозначими се явяват: началната дата от
която работи на това място и в същото дружество-28.03.2017г., описаното работно
време и почивки, както и получаването на уговорено възнаграждение.
Относно тези факти, съдържанието на
декларацията на работника, не се опровергава от др. доказателствени
средства по делото, които съдът кредитира.
Действително, работникът има сключен
граждански договор с „Д.И.” ЕООД, респ. няма сключен трудов договор, но не е
декларирал, че изпълнява поет ангажимент към тях да извърши определен вид
услуга, срещу конкретно по размер възнаграждение, нито е посочил срок определен
за извършване на работата. От др. страна,в декларацията се установяват пропуски
при попълването й относно това има или не граждански договор на въпроса има ли
сключен трудов договор не се установява зачеркнатото с „х” означава ли че има
такъв или не,но предвид ниската грамотност на лицето,съдът приема,че тези
пропуски и несъответствие се дължи на това или по скоро от неразбиране на
поставените въпроси,които не са написани на достатъчно ясен и разбираем за
лицето език .
Поради това и съдът само частично
кредитира, обсъдения документ- декларация на И., изключвайки изявлението обективиарно в т.1,2,3,6,7 и 8 на същата, като при
направената правна интерпретация, преодолимо е противоречието й с гласните
доказателства и не се налага цялостното й изключване от доказателствената
съвкупност.
Интерпретирайки
писмените доказателствени средства и съобразно
установените факти по делото, в конкретния случай съдът приема, че работата
извършвана от М. И. в полза на „Д.И.” ЕООД гр.Добрич, представлява престиране на работна сила, а не на конкретен трудов
резултат, дължим в изпълнение на поето задължение " да извърши изкопни
работи с ширина 0,40м. и дълбочина 0,80м."/в договора е
записано”0,80см”/,в срок от тридесет работни дни” , съгласно сключения помежду
им договор, наименуван "граждански", чийто клаузи отчасти
съответстват на елементите на облигационен договор, с легална юридическа
квалификация - договор за "изработка", по смисъла на чл. 258 ЗЗД.
Същият, с дата на сключването му
28.03.17г и се представя от дружеството, в опит за обосноваване обективната несъставомерност на вмененото им нарушение, каквото
възражение поддържат с жалбата.
Независимо от наличния граждански
договор, с който страните формално са уредили отношенията си, дължимата по него
престация няма за предмет уговорен резултат - трудов
такъв, разбиран като овеществен труд, субсумуращ задължението "да се изработи"-
поръчаното, което всъщност е определящия характерен предмет на договора за
изработка, за разлика от трудовото правоотношение. Типично тук е и
самостоятелността - стопанска и оперативна и независимостта при изпълнението,
макар също да е свързано с полагане на труд, до получаването на крайния продукт
-предмет на договореното между съконтрахентите по
договора. Изпълнителят не е в оперативна или йерархична зависимост от
възложителя, сам определя начина на работа, няма работното време и място. Точно
обратното, се установи в процесния случай,
същевременно налице е и несъответствие на част от договорните клаузи по
представения граждански договор от жалбоподателя, с фактите декларирани от
работника, които и се доказват от показанията на разпитаните свидетели –А. и И.
в частност относно изпълняваната длъжност и работното време.
В декларацията работникът е посочил
длъжността си - общ работник, както и работно време от 08.00 до 17.00 часа и
регламентирани почивки – два дни, докато в приложения граждански договор
липсват клаузи с уговорени такива елементи от правоотношението, обратно в чл. 4
е визиран единствено период на изпълнение на възложената работа – тридесет
календарни дни, т.е. липса уговорено часово време.
Също така, определена в него е
различна по естеството си работа и функции, като задължението поето от
изпълнителя, съгласно вписаното в клаузата по чл. 1 от договора е определено
така – изкопни работи с ширина 0,40м и дълбочина 0,80м., която дейност очевидно
се различава от работата, която е извършвал в момента на проверката, по данни
от свидетелските показания А. и И., потвърдили изпълнението, от страната на
работещия-И., на действия по копаене на изкоп на ръка.
Поради това, при все да е безспорно
обстоятелството, че страните са уредили правоотношението си във форма на
граждански договор, сключен между тях писмено на 28.03.17г., очевидно същият не
съответства на действителното фактическо положение и реалното правоотношение
помежду им, така както същото се разкрива от свидетелските показания, в
съвкупно обсъждане и с кредитираните писмени доказателства /декларация от
работника, протокол за проверка/. Последното дава основание на съда, да приеме
и квалифицира като трудово правоотношението между страните - физическото лице М.
И. и дружеството - жалбоподател, възникнало от този договор, но не и като
облигационно-гражданско, въпреки наименованието на последния, както и
изследването на уговорките, материализирани в неговите клаузи.
Изложеният правен извод, безспорно се
налага предвид категорично доказаните факти, въз основа на показанията на
свидетелите А. и И., че лицето И. е бил нает на работа и е работило на обекта,
както и че той е изпълнявал конкретна трудова функция, пряко свързана с тази
дейност, в организационен и оперативен режим на работа, създадени от
работодателя и под негов контрол. В тази насока, дадените сведения от
свидетелите са еднозначни и безпротиворечиви,
изградени на личните им възприятия, като и двамата поддържат, че лицето И. е
заварен в момента на проверката на 13.04.17г. там, да престира
непосредствено работната си сила, извършвайки пряко действия по копаене на
изкоп на ръка, съответстващи на длъжността, която е посочил че изпълнява -общ
работник, от тук пряко установима и доказана е
неговата трудовата функция -работник, която характеристика не може да се отрече
на така описаните изпълнявани действия, под ръководството и контрола на работодателя
- ТД жалбопадател и във възложените му по силата да
сключен договор обект за извършване на изкопни дейности до комплекс М. в
с.Кранево, в този смисъл налице е определено работно място на работника.Следва
да бъде посочено също така ,че в процесния граждански
договор не е посочено изрично мястото
където изпълнителя приема да
извърши изкопните работи,което още веднъж сочи,че мястото където И. е престирал труда си е определено от дружеството „Д.И.”ЕООД,в
качеството му на работодател и на конкретно място ,а именно до комплекс М..
Същевременно, при фактическото
положение по изпълнение на труд, описано от свидетелите, несъмнено се доказва,
че действията на работника по извършване на изкоп за ВИК не е било извършвано
самостоятелно от лицето, а съвместно и с др. лица - работници, което сочи
наличие на предварително създадена организация на труда от страна дружеството -
работодател, съотв. създаден от
последните/работодателя/ организационен ред, гарантиращ осъществяването на
работния резултат, като именно той осигурява и предоставя материалите и
средствата за труд.
С оглед безспорната дата на началото
на престиране на труда, по данни от декларацията на
работника -28.03.2017г., до момента на проверката - 13.04.2017г, очевидно
налице е и обективния признак нееднократност,
повторяемост и продължителност в изпълнението на трудовата функция, типична за
трудово-правна връзка. Следва да се отбележи в заключение, така извършваната от
И. работа да няма самостоятелен характер, доколкото е само част от създадената
в тази връзка организация, респ. лицето не престира
резултат, а работна сила. Извод за
обратното или нещо различно, не се налагат и от представения по делото
граждански договор, с дата 28.03.2017г, сключен между тези страни. При това
положение, последният най-малко явява се неотносим,
като правопораждащ факт на договорна обвързаност по
изпълнение на работата в конкретната форма.
Следва също така да бъде посочено,че
по отношение на лицето е бил провеждан и периодичен и ежедневен инструктаж
което е видно от книгата за инструктажи.Тук следва да бъде посочено,че съдът приема,че
именно дружеството „Д.И.”ЕООД е провеждало инструктажа и ако процесното лице не е работило за нея или е работило по
силата на гражданския договор то под въпрос остава защо е провеждан такъв
инструктаж.
Също така дори и да са верни доводите
че книгата е подписана от А. ЕООД то съдът следва да посочи,че А. ЕООД е имала за предмет на дейност изграждане на ВИК инсталации и е имала
нает на работа само едно лице а именно лицето Д.,видно от Идентификационната
карта-Защо ако е имало едно лице наето на работа би попълнила Книгата за
инструктаж и би провеждала инструктаж на работници с които няма никакви правни
отношения,нито граждански нито трудови. Освен това от показанията на св.Д. се
установи,че по време на проверката на документи в ДИТ-Добрич е станало
объркване при полагане на печатите върху книгата за инструктаж,така,че очевидно
положените такива от А. ЕООД очевидно са положени погрешно.
В контекста на изложените до тук
правни аргументи, решаващият съдебен състав формира категоричен извод относно
правния характер на съществуващото правоотношение между санкционираното
дружество-жалбоподателя и работещото за тях лице- М. И., което се квалифицира,
като трудово правоотношение, по смисъла на чл. 1, ал.2
от КТ, т.к. са безспорно
доказани, релевантните факти за реално полагане на труд, с изпълнявана
конкретна трудова функция от субекта, както и установено е, че така дължимата
от него престация представлява част от дейността
извършвана от жалбоподателя- търговец и от която същият формира печалба,
осъществява се и под негов контрол, поради което обективно невъзможно се явява
каквато и да е самостоятелност от страна на работещия по отношение изпълнението
на работата, до получаването на крайния/ите
продукт/и.
Действително,
представеният и приет по делото граждански договор от 28.03.17г., сключен между
И. и "„Д.И.” ЕООД гр.Добрич, като документ не е оспорен формално, по
надлежния процесуален ред от въззиваемата страна.
Но същият, представлявайки частен диспозитивен документ, няма достоверна дата и не се ползва
с материална, обвързваща доказателствена сила относно
датата и мястото си на съставяне, в случая вписаната -28.03.17г. Дори и само
поради това, основателно се внася съмнение досежно
времето и начина на изготвянето на този договор и неговата валидност между
страните, още повече след като изяснено от свидетелските показания, същият е
представен на контролните органи, едва на 20.04.2017г. когато пълномощника на „Д.И.”ЕООД
се е явил в ДИТ за представяне на документи по проверката, след самата проверка
в проверявания обект.
Доколкото няма нотариално удостоверяване
на договора, нито възпроизвеждане в официален документ или др. факти, които
безсъмнено да установяват издаването му на този ден,то съдът приема че такъв
очевидно към датата на проверката не е имало.
Ето защо, дори и наличен в доказателствения материал представеният граждански договор,
не променя крайният заключителен извод на съдебния състав, че реално
съществувалото правоотношение между страните, е именно трудово правоотношение,
при наличието на всички материално-правни негови характеристики и съществени,
особени белези на същото, изхождайки от доктриналното
му определение, по смисъла на императивното правило на чл. 1, ал.2 КТ.
Ползвайки се единствено с формална доказателствена сила, този договор, би могъл да се цени
дотолкова да потвърждава факта на направените изявления, т.е. за съществуващото
между дружеството жалбоподател и лицето М. И. правоотношение, а що се отнася до
преценката за неговия характер, то тя не се определя от даденото му
наименование, обратно, релевантно е естеството на насрещните права и
задължения.
Поради това, дали възникналото
правоотношение е трудово по характера си е въпрос на правна преценка, на тази
плоскост и същото се квалифицира от съда като трудово, предвид горе обсъдените
множество обстоятелства, разкриващи особените, характерни белези на трудовоправните задължения, произтичащи от валиден трудов
договор.
Отделно от това, в отклонение от
договорените клаузи, изплатено е възнаграждение /по данни от декларацията на
работника/ но не се ангажираха доказателства за приемането на договорената
работа, обвързано с изготвяне на приемо-предавателен
протокол. Основният, съществен аргумент за съда е този, че процесният
договор, съобразно своите клаузи, обективиращи
поетите конкретни права и задължения от съконтрахентите,
не съответства на действителните реалните отношения между страните и
изпълняваната работа.
Или, с други думи, изследвани в правно
обсъждане неговите договорни клаузи, не обосновават, различни правни изводи, от
вече направените относно юридическия характер и естеството на съществуващото
правоотношение, а именно, че се касае за трудово правоотношение.
Предвид това неоснователни са доводи на
жалбоподателя, за обективна несъставомерност на
вмененото нарушение, поради наличието на сключен писмен договор с физическото
лице за изпълнение на определена работа -трудов резултат, т.к. са действали в
разрез с императивното правило по чл. 62, ал.1 КТ и неправомерно са сключили процесния граждански договор, като привиден, прикриващ
реално трудово правоотношение помежду им.
Ето защо, за конкретния случай и при
установените факти, несъмнено следва да се приеме, че със сключването на процесния договор, въпреки обективираните
волеизявления, страните не са имали воля и не са целяли
постигането на присъщите правни последици - да се престира
определен/конкретен овеществен трудов резултат,
съгласно специфичния предмет и характерен признак на облигационния договор за
изработка, в хипотезата на чл. 258 ЗЗД
- "изпълнителят да изработи нещо".
Следователно и като съглашение на
страните, същият не отговаря - не отразява действителната им воля, наред и с
вече обсъдените, по-горе в настоящите мотиви, и др. отлики за това
правоотношение - изпълнителят сам да определя начина на работа за постигане на
уговорения резултат, да няма работно време и работно място. Да се приеме
обратното, липсва релевантно основание, а и различен извод би бил лишен от доказателствена подкрепа, противоречи и на правилата на
формалната логика.
В конкретния случай всички доказани факти
в хода на съдебното дирене, както вече се посочи, установяват уговорена между
страните престация на работна сила, а не овеществен продукт-трудов резултат, което поведение по
предоставянето й е с трайно проявление, продължително, повторяемо и
нееднократно от 28.03.17г до момента на проверката - 13.04.17г., вкл.
изпълнение на трудово задължение с извършване конкретна трудова функция, при
техническа, организационна и дисциплинарна зависимост от работодателя - „Д.И.”
ЕООД, който осигурява работното мястото, създава правилата за работата и я организира,
като осигурява средствата за труд.
Такива безспорно, всъщност са именно
обективните и присъщите елементи на трудовото правоотношение, което
несполучливо е прикрито като граждански договор. В този смисъл, напълно
правилни изводи е формирал и контролния орган.
След
като това е така и между страните е съществувало трудовоправоотношение,
с произтичащите от това права и задължения, предмет на уредба от трудовоправните норми, безспорно обусловено е тяхното
приложение, в т.ч. и императивната разпоредбата на чл. 62, ал.1 КТ. Според съдържимата се диспозиция на
цитираната правна норма, изрично обвързва сключването на трудовия договор в
писмен вид от тук изводимо е императивното правило за дължимо поведение, респ.
задължение на работодателя, като последният и се явява негов адресат.
Обективно е вярно, като доказано
обстоятелството, че в конкретния случай работещото лице – М. И. в деня на
проверката -13.04.17г се е намирал в обекта, т.е. явил се на работа и е
работил, престирал е работната си сила на
определеното му място, изпълнявайки възложената му работа, но тъй като в
конкретния случай с него не е бил сключен трудов договор, дори нещо повече
безспорно се доказа, че дружеството жалбоподател, в качеството си на
работодател, по смисъла на пар.1, т.1 ДР на КТ е
уредил отношението по полагане на труд, не като трудово, а като гражданско,
нарушавайки императивната норма на чл. 62, ал.1 КТ, в систематическото и функционално
тълкуване ведно с чл. 1, ал.2 КТ е правилото, респ. задължението, свързано със забраната
отношенията по предоставяне на работна сила - трудови по определение на закона,
да се уреждат във форма различна от тази на трудовия договор, като единствено
допустим юридически факт за възникване на трудово правоотношение.
От тук и по аргумент за обратното, безспорно,
осъществено от обективна страна е вмененото административно нарушение, тъй като
работодателят - ТД жалбоподател очевидно не е изпълнил императивното си
задължение, предписано от чл. 62, ал.1 КТ и не е сключил с работника писмен трудов договор.
С това си бездействие, дружеството, безспорно е
консумирало административно наказателният
състав на чл. 414, ал.3
от КТ. Такъв, трудов договор, обекивиран в писмен документ, с реквизитите и данни
задължителни за съдържанието му, не е бил налице към момента на проверката,
което по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства.
Съдът приема,че с бездействието от страна
на дружеството „Д.И.”ЕООД ,без да сключи
писмен трудов договор съгласно чл.62,ал.1,във вр.с
чл.1,ал.2 от КТ с работника М. И. е осъществило административно наказателния
състав на нарушение по чл.414,ал.3 от КТ и дружеството си като субект на тази
отговорност не е изпълнило задължението си да сключи с И. писмен трудов договор
,поради което приема,че правилно е било санкционирано от страна на Дирекция
Инспекция по труда-Добрич в лицето на нейния Директор.
Нарушението е извършено от юридическо лице,поради
което въпросът за неговата субективна страна не следва да се обсъжда,защото в
случая се касае за ангажиране на отговорност ,която е обективна и безвиновна.
От което следва извода,че не следва да се анализира
липсата или наличието на вина у представляващия дружеството или у други
лица,свързани с осъществяване на дейността му,нито да се определя нейната
форма.
Както бе посочено по-горе при съставянето на АУАН и НП
не се констатираха нарушения на
процесуалните права на дружеството,които съществени и да са основание за отмяна .Както в АУАН ,така
и в НП е посочено какво е нарушението,каква е правната му квалификация,въз
основа на какви доказателства са съставени,от лица,в кръга на правомощията им
,предявени са надлежно ,своевременно е упражнено правото на жалба.
По отношение определяне на наказанието:безспорно
наказващият орган е наложил наказанието в размер към законовия минимум от
1500,00лева ,съгл.чл.414,ал.3 от КТ,като в НП е посочил,че нарушението не може
да бъде квалифицирано като маловажно по чл.415в,ал.2 от КТ,поради това,че са
настъпили вредни последици за работника ,невъзможността да се отстрани
нарушението ,както и високата степен на обществена опасност на извършеното
нарушение.
Тези изводи на наказващият орган при определяне на
наказанието се споделят и от настоящият състав на съда.
Сключването на трудов договор в писмена форма,поражда
правните последици от сключването му,а именно право на почивка,възнаграждение
,отпуска,ползване на храна и напитки,право на безопасни и здравословни условия
на труд ,осигурителни права,данъчни задължения и др.,както и оповестяването му
пред съответните държавни органи,че се престира
труд,същият се полага на правно основание и работника или служителя са законово
защитени и могат търсят защита за правата си.
Разпоредбата на чл.415в ,ал.2 от КТ,регламентира,че
нарушенията по чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ не са
маловажни,след като процесното нарушение е по
чл.62,ал.1 ,във вр.с чл.1 ал.2 от КТ,за него чл. 28 от ЗАНН е неприложим ,като в тази насока изводите на наказващият орган
са правилни като съобразени изцяло с разпоредбата на закона - чл. 415в, ал.
2 от КТ.
По изложените съображения съдът ще потвърди
атакуваното НП.
Мотивиран от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН,СЪДЪТ,
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление №08-000326/136 от
15.06.2017г.на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда”-гр.Добрич,с което на „Д.И.”
ЕООД със седалище и адрес на управление Гр.Д. с ЕИК..., на основание чл.416 ал.5,
във вр.чл.414,ал.3 от КТ е наложено наказание
„ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1500,00лв.(хиляда е петстотин лева),за нарушение на чл.62,ал.1,във вр.с чл.1 ,ал.2 от КТ,като законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-Добрич в четиринадесет дневен срок от съобщението му до
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: