РЕШЕНИЕ
№ 15416
гр. София, 24.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20211110166782 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба на (фирма) / с предишно наименование (фирма) против
В. М. П. с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 835,16 лева, представляваща
незаплатена цена на електрическа енергия на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ,
за периода от 10.07.2019 г. до 10.10.2019 г. по фактура № 3244827/16.10.2019 г. за абонатен
номер ***** за обект „къща“, находяща се в (адрес), начислена въз основа на констативен
протокол № 3028304/10.10.2019 г., ведно със законна лихва за забава от подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на 13.05.2021 г. до окончателно погасяване
на вземането и сумата в размер на 116, 92 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата в размер на законната лихва за периода от 02.11.2019 г. до 21.04.2021 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1185/07.06.2021 г. по ч.
гр. д. № 26405/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 127
състав, срещу която длъжникът е подал възражение. Направено е искане сторените от
дружеството съдебни разноски в заповедното и исковото производство да бъдат възложени
в тежест на ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 10.10.2019 г. служители от отдел
„Нетехнически загуби“ към ищцовото дружество извършили техническа проверка на
процесния имот и констатирали, че за обекта е направена промяна в схемата за свързване,
поради което консумираната електрическа енергия не се измерва и не се заплаща, за което
обстоятелство били уведомени органите на Министерство на вътрешните работи.
1
Представителят на страната поддържа, че при извършване на проверката бил съставен
процесния констативен протокол в присъствие на двама свидетели, които не са служители
на ищцовото дружество. Изложени са твърдения, че клиентът бил уведомен с нарочно писмо
за извършената проверка и за обстоятелството, че органите на реда са сигнализирани за
случая, като ведно с писмото е изпратен и препис от съставения констативен протокол. В
исковата молба са изложени твърдения, че въз основа на съставения протокол било
извършено преизчисление на сметката на потребителя по реда на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ за
периода от 02.11.2019 г. до 21.04.2021 г., като за дължимата сума е съставена процесната
фактура. Представителят на дружеството поддържа, че с нарочно писмо клиентът е
уведомен за начислената сума.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не изразява становище по исковата претенция.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В доказателствена тежест на ищеца по превения иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 327 ТЗ, чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ е да установи при условията
на пълно и главно доказване, че е налице основание за преизчисление на дължимата за
процесния период и имот стойността на доставена електроенергия по нормативно
предвидена методика поради констатирана промяна в схемата на свързване, довела до
неправилно изчисляване на потребените от клиента количества електрическа енергия,
спазване на разписания ред за извършване на корекция на сметка и размера на дължимата
сума. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
При съобразяване на изложените от страните твърдения на основание чл. 146, ал. 1, т.
3 и т. 4 ГПК с протоколно определение от 05.09.2023 г. е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че за процесния имот е извършено незаконосъобразно
свързване с мрежата на ищеца, което е довело до неправилно начисляване на потребена
електроенергия, което е констатирано с констативен протокол № 3028304/10.10.2019 г., въз
основа на който е извършено преизчисляване на количеството потребена електрическа
енергия.
Към датата, на която е извършена проверка относно изправността на средството за
търговско измерване на електрическа енергия за процесния имот са влезли в сила ПИКЕЕ
/ДВ. бр. 35 от 30.04.2019 г./ Правилата са издадени въз основа на законова делегация,
предвидена в чл. 83, ал. 2 вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, даваща правото на Комисията за
енергийно и водно регулиране /КЕВР/ да приема правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
2
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за
търговско измерване. Съдът намира, че при тълкуване на посочените законови разпоредби се
налага извода, че на КЕВР е възложено изцяло правомощието да приеме подзаконов
нормативен акт, с който да бъде регламентиран, както реда, по който следва да бъде
констатирано, че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, така и реда, по който следва да се извърши изчисляването на
неотчетеното количество електрическа енергия и как трябва да се разпредели риска от това
между страните по сделките с електрическа енергия, включително кога и при какви условия
се извършва корекция на сметките на ползвателя за минал период. Това е така, тъй като
нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ предвижда, че с правилата, които следва да се приемат от
Комисията, ще се регламентират всички принципи, условия и ред, по който следва да се
процедира в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия, което не изключва установяване на начина, по който ще става заплащането на
неизмерената електрическа енергия, а напротив следва да се приеме, че и той се включва в
цялостната процедура, която следва да се прилага в посочената хипотеза.
В раздел IХ, от чл. 49 до чл. 58 от ПИКЕЕ са регламентирани различни случаи и
начини за извършване на преизчисляване на количеството електрическа енергия от
операторите на съответните мрежи. Те са разграничени съобразно установените различни по
вид причини, поради които се е стигнало до констатиран случай на неизмерване или неточно
измерване на доставената до обект на ползвателя електрическа енергия. Общото между
всички хипотези, уредени в ПИКЕЕ, е, че правото на оператора на съответната електрическа
мрежа да извърши едностранно корекция на количеството доставена, но неизмерена или
неточно измерена електрическа енергия, не е обусловено от доказване на виновно поведение
на ползвателя на съответната мрежа, довело до неизмерването или неточното измерване на
електрическата енергия. Това е така, тъй като целта на корекционната процедура е да
възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира
отговорността на ползвателя за неговото виновно поведение. Извън корекционната
процедура е установяване на лицето, което е осъществило вмешателство било в схемата на
свързване, било във функционирането на средството за измерване. За извършване на
преизчисление на количеството пренесена електрическа енергия от оператора на
съответната мрежа по един от предвидените в раздел ІХ от ПИКЕЕ начини е достатъчно да
бъдат установени следните обективни обстоятелства: 1) наличието на определен факт, който
води до неизмерване или неточно измерване на електрическата енергия и 2) спазване на
предвидената в ЗЕ и ПИКЕЕ процедура за констатиране на причината за неточното
измерване и за извършване на корекция на данните за пренесена електрическа енергия. Това
се приема в практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, в която е направено
тълкуване на разпоредби от ПИКЕЕ, които са обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г.
и които са отменени с решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС, обн. ДВ, бр. 15 от 14
февруари 2017 г., в сила от 14.02.2017 г., които разпоредби обаче са идентични по
3
съдържание с тези в действащите към момента ПИКЕЕ - Решение № 115/ 20.09.2017 г.,
постановено по т. д. № 1156/2016 г. по описа на ВКС, II т. о. и Решение № 118/ 18.09.2017 г.,
постановено по т. д. № 961/2016 г. по описа на ВКС, II т. о.
Съгласно формираната съдебна практика на Върховния касационен съд по
въпросите на ПИКЕЕ в актуалната им редакция, намерила израз в Решение №
137/12.07.2022 г. по гр. д. № 2578/2021 г. IV ГО, Решение № 85/27.06.2022 г. по гр. д. №
2528/2021 г. IV ГО, Решение № 77/30.05.2022 г. по гр. д. № 2708/2021 г., Решение №
60269/27.05.2022 г. по гр. д. № 1054/2021 г., Решение № 61/02.06.2022 г. по гр. д. №
1898/2021 г. на III ГО, Решение № 55/30.05.2022 г. по гр. д. № 1421/2021 г. и Решение №
56/21.06.2022 г. по гр. д. № 1629/2021 г. на IV ГО, уредбата, обективирана в нормите на чл.
55 и чл. 56 от ПИКЕЕ, е в рамките на законовата делегация и не противоречи на нормативен
акт от по-висока степен, включително не противоречи на общото правило, че за доставена на
потребителя електроенергия се заплаща цена (чл. 183, чл. 200 от ЗЗД), която съгласно
действащия ЗЕ е регулирана от държавен орган. Налице е подзаконово възлагане на
вземането, легитимиращо оператора на мрежата, вместо доставчика, да го начисли и
получи, и това възлагане също не противоречи на нормативен акт от по-висока
степен. Касае за специални норми, които дерогират общите такива. В подкрепа на извода за
липса на противоречие между законов и подзаконов нормативен акт, освен специалният
характер на последния, е и начинът, по който са приети самите ПИКЕЕ – по предложение на
доставчика (крайния снабдител) и на разпределителя на електрическа енергия (оператора на
електроразпределителната мрежа).
По въпросите на ПИКЕЕ в актуалната им редакция са постановени и Решение № 693/
11.11.2021 г., постановено по в. т. д. № 146/2021 г. по описа на САС, 15 търговски състав,
Решение № 13/ 14.01.2021 г., постановено по в. т. д. № 2521/2020г. по описа на САС, 6
търговски състав, Решение № 204/10.12.2021 г. по в. гр. д. № 488/2021 г. по описа на ОС –
Добрич и др., с които е прието, че съгласно чл. 56. ал. 1 ПИКЕЕ в случаите на
преизчисляване на количествата електрическа енергия по този раздел, операторът на
електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за
преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за
мрежови услуги, а по силата на ал. 2 на същия член ползвателят на мрежата заплаща на
оператора на мрежата дължимата сума. Нормата на чл. 56, ал. 2 ПИКЕЕ въвежда задължение
за ползвателя на мрежата да заплати на оператора на съответната електроразпределителната
мрежа сумата, определена от оператора по реда на ал. 1. Нормативната разпоредба е ясна и
недвусмислено сочи субектът, в полза на когото възниква вземане за сумата на
преизчислените при спазване на чл. 50 ПИКЕЕ количества електрическа енергия -
операторът на електроразпределителната мрежа съобразно дефиницията на § 34б, б. „а“ от
ДР на ЗЕ, или предвид издадения му и приложен по делото лиценз ответникът „(фирма) / с
предишно наименование (фирма) /. Нормативно установеното право не следва да бъде
мотивирано и обосновано, нито от ответника като страна в процеса, нито от съда, като
последната нормативна воля е израз на основното конституционно заложено правомощие на
4
законодателната власт, включително в хипотезата на делегиране на правомощия по издаване
на подзаконови нормативни органи на други държавни органи, предвид което доводите на
ищеца за липса на правна възможност ответникът да претендира суми за цена на
електрическа енергия като противни на ясната и специална уредба по чл. 56, ал. 2 ПИКЕЕ
се явяват неоснователни. Само за пълнота следва да се добави, че разрешението в
поднормативния акт е съответно на установената нормативна уредба и задължението на
ответника като оператор на електроразпределителната мрежа да поеме загубите на
електрическа енергия по мрежата, в които се включват и потребената, но неотчетена,
електрическа енергия по причина на промяна на схемата на свързване в измервателните
устройства - СТИ. По тези съображения се налага извод, че за ответното дружество в
качеството му на електроразпределително предприятие е налице законова възможност да
извърши т. нар. „корекция на сметка“, т. е. да преизчисли количествата електрическа
енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена такава в процесния
имот. Следователно, новоприетите ПИКЕЕ предвиждат фактурата за преизчисление на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия да се издава от
оператора на електроразпределителната мрежа и съответно на него да се заплаща
дължимата вследствие на корекцията сума. Доколкото Правилата са приети с Решение по
т. 1 от протокол № 67 от 24.04.2019 г. на основание чл. 21, ал. 1, т. 9 и чл. 83, ал. 2 във
връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката, т. е. в изпълнение на делегирани със
закон правомощия, съобразно чл. 2, ал. 1 във вр. чл. 11 и чл. 12 от ЗНА горните ПИКЕЕ
съставляват източник на право в качеството си на акт по прилагане на закона с нормативен
характер. Влизането в сила на новите ПИКЕЕ обосновава принципната възможност за
коригиране на сметката на абонати за минал период, но само при стриктно спазване на
предвидените в ПИКЕЕ изисквания. По аргумент от чл. 5, ал. 4 от КРБ и чл. 14 от
ЗНА материалноправните норми имат действие занапред, ако друго не е изрично
предвидено, т. е. правилата, установени в новите ПИКЕЕ, са приложими за корекционни
процедури с начална дата 04.05.2019 г., когато са влезли в сила, респ. и в процесния случай,
тъй като корекционната процедура е с начална дата 10.10.2019 г., когато е извършена
проверката и е съставен процесния констативен протокол. Необходимо е да бъде
отбелязано, че разпоредба на чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „б“ ЗЕ отнасяща се до съдържанието на
общите условия на крайния снабдител не е правилото, от което произтича правноуредената
възможност за извършване на корекция на сметка за електрическа енергия. Нормите
уреждащи възможността за извършване на проверка, респ. начисляване на суми за
потребена, но неизмерена енергия се намират в ПИКЕЕ. Както бе посочено разпоредбата на
чл. 83, ал. 2 вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, делегира на КЕВР правото да приеме принципи, условия
и ред, по които следва да се процедира в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, които защитават интересите както на потребителите,
предвиждайки участие на свидетел при извършване на проверката, метод на изчисление на
енергията, максимален период, за който може да бъде извършена корекция, както и
защитават правата на разпределителните дружества, които при реализиране на нетехнически
загуби, които се формират неизмереване на цялата потребена енергия в ел.мрежата ( т.е.
5
налице е реално потребена енергия, която не е измерена от измервателните средства, респ.
не е начислена нейната цена от крайния снабдител) получава възможност да покрие
реализираните загуби, които ответникът поддържа са в огромни размери – 166 111 284, 26
лева за 2019 г. и първите шест месеца на 2020 г. При проследяване на процедурата по
приемане на действащите ПИКЕЕ се установява, че Правилата предвиждат корекцията да се
извършва от разпределителното дружество и то да издава фактура за вземането именно
защото реално ощетено от неизмерената точно енергия е именно разпределителят на
енергия.
Предвид изложеното съдът намира, че ищецът по силата на действащите ПИКЕЕ е
легитимиран да извърши проверка на средството за измерване, да изготви справка за
преизчислените количества енергия и да издаде фактура за вземането.
Във връзка с възраженията на ответника, че фактическите обитатели на процесния
имот са материално правно легитимирани да отговарят по предявения иск следва да се
отбележи, че поначало потребител на електрическа енергия в имота може да бъде и трето
лице – негов фактически ползвател, като в този смисъл са и задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ВКС,
ОСГК (приложими по аналогия и към договорите за продажба на електрическа енергия при
общи условия), съобразно които собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна и електрическа енергия за битови
нужди, но такива могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1
ЗЕ, ако ползват имота със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното
право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна (електрическа) енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното (респ. електропреносното)
предприятие към момента на извършване на проверката. В тази хипотеза третото ползващо
лице придобива качеството „клиент“ на топлинна (електрическа) енергия за битови нужди
(„битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР на ЗЕ) и като страна по договора за доставка
на електрическа енергия дължи цената й на електропреносното предприятие. Договорът
между това трето ползващо лице и електропреносното предприятие подлежи на доказване
по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
електропреносното дружество, каквато в случая не е налице, като липсват каквито и да било
други доказателства за обстоятелството, че ищецът е бил уведомен за предоставеното
фактическо ползване на имота на трето лице и че между тях е постигнато съгласие за
доставка на ел. енергия при общи условия. Ето защо, битов клиент на ел. енергия в имота е
неговият собственик през процесния период – ответницата, която се явява страна по
възникналото между страните облигационно правоотношение. Както бе посочено въпрос на
вътрешния отношения между собственика на имота, за който е извършено преизчисление на
електрическа енергия по реда разписан в ПИКЕЕ и фактическия обитател кой дължи
заплащане на начислените суми, но в отношенията с електропреносното дружество
легитимиран по претенцията е потребителят по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР на ЗЕ.
6
Предвид изложеното и доколкото страните не спорят относно размера на вземането,
предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 327 ТЗ, чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ е изцяло основателен. При основателност на главния иск предявеният
акцесорен иск също следва да бъде уважен.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното
производство в размер общо на 75 лева, от които 25 лева внесена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната в размер на 50
лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. В тежест на ответника следва да бъдат
възложени и направените в настоящото производство съдебни разноски в размер общо на
125 лева, от които 25 лева довнесена държавна такса и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на страната, изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от „(фирма) / с предишно
наименование (фирма) /, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в (адрес), против В.
М. П., ЕГН **********, с адрес в (адрес), обективно кумулативно съединени искове по реда
на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 327 ТЗ, чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата
в размер на 835,16 лева, представляваща незаплатена цена на електрическа енергия на
основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ, за периода от 10.07.2019 г. до 10.10.2019 г.
по фактура № 3244827/16.10.2019 г. за абонатен номер ***** за обект „къща“, находяща се
в(адрес), начислена въз основа на констативен протокол № 3028304/10.10.2019 г., ведно със
законна лихва за забава от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
13.05.2021 г. до окончателно погасяване на вземането и сумата в размер на 116, 92 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва за
периода от 02.11.2019 г. до 21.04.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 1185/07.06.2021 г. по ч. гр. д. № 26405/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав.
ОСЪЖДА В. М. П., ЕГН **********, с адрес в (адрес), да заплати на „(фирма) / с
7
предишно наименование (фирма) /, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в (адрес),
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 75 лева, представляваща сторени в
заповедното производство съдебни разноски.
ОСЪЖДА В. М. П., ЕГН **********, с адрес в (адрес), да заплати на „(фирма) / с
предишно наименование (фирма) /, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в (адрес),
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 125 лева, представляваща сторени в
настоящото производство съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 36405/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, да се върне на състава, като се приложи заверен препис от
настоящия съдебен акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8