Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 10.07.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І -9 състав, в публично съдебно заседание на втори февруари две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕНА ШИПКОВЕНСКА
при секретаря Юлия Асенова като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 1067 по описа за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на настоящото
производство са активно субективно съединени искове с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността /ЗС/, предявени от М.М.И. /заместила по реда на чл. 227 ГПК починалата в хода на процеса
първоначална ищца В.Д.И./, Л.Б.Д. и Ц.В.С. срещу „Б.П.Д.2“
ЕООД.
Производството по
настоящото дело е прекратено по претенциите с правно основание чл. 108 ЗС,
предявени от Н.Ф.Н., Е.Н.Н., Й.Н. Н., Д.Й.Д., А.Ж.Д., Р.Ж.И., Д.С.К., К.С.К., Д.И.Я.
и М.И.М., с влезли в сила определения поради отказ от исковете на основание чл.
233 ГПК.
Ищците М.М.И., Л.Б.Д. и Ц.В.С. поддържат, че
са носители на правото на собственост върху следните недвижими вещи – ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 277 /бивша нива/ от кадастрален лист № 546 и 571 по
кадастралния план на гр. София /изработен 1939 г./ с площ от 1461 дка, находящ
се в строителните граници на Драгалевци, местността „Аджибарица“, при граници /П.С.от
две страни и В.Т./, който имот попада изцяло в УПИ I-283,1087,1167,1408,1609,1640,1641 и 1642 от
квартал 4 от действащия регулационен план на НПЗ „Хладилника Витоша“, райно
Лозенец, гр. София, при граници: от всички страни УПИ I-283,1087,1167,1408,1609,1640,1641 и 1642,
за Офиси, търговия, складове, КО, подземни гаражи, бизнес – хотел и жилища и
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 274 /бивша нива/ от кадастрален лист № 546 и 571 по
кадастралния план на гр. София /изработен 1939 г./, с площ от 3437 дка, находящ
се в строителните гранции на Драгалевци, местност „Аджибарица“, граници: Б. М.,
В.С.и река, който имот попада в част от УПИ I-283,1087,1167,1408,1609,1640,1641 и 1642 от квартал 4 от действащия регулационен план на НПЗ
„Хладилника Витоша“, район Лозенец, гр.София, при гранции: УПИ I-283,1087,1167,1408,1609,1640,1641 и 1642,
улица и УПИ III282. Правото на собственост в стари реални граници
върху собствените на ищците имоти било заявено за възстановяване със Заявления
вх. № 240/03.02.1992 г. и възстановено с Решения на Общинска служба земеделие
Овча купел № 10098 и №10099 от 14.06.2013 г., в качеството им на наследници на Д.М.Д..
Ищците твърдят, че имотите се владеят без правно основание от ответника, на
основание нотариален акт за продажба № 35/01.02.2007 г.
Ответникът
„Б.П.Д.2“
ЕООД оспорва предявените
искове. Поддържа, че от събраните по делото доказателства не се установява
активната материалноправна легитимация на ищците. Твърди, че макар и да са издадени
процесните решения от органа по поземлената собственост, тези индивидуални административни
актове не го обвързват, тъй като са
постановени без негово участие в нарушение на материалния закон. Счита, че
процесните решения от 14.06.2013 г. са нищожни, тъй като липсва предметна
компетентност на ОСЗГ да издаде тези решение, доколкото имотите не са били
земеделски земи, не са внасяни в ТКЗС, а те са били отчуждени за
благоустройствено мероприятие- за изграждане на Винзавод през 1960 г. по реда
на ЗПИНМ. От друга страна, поддържа, че процесната земя е част от проведено
комплексно строително мероприятие на индустриален обект - Винзавод, поради
което е налице уредената в чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ материалноправна забрана за
възстановяване на правото на собственост върху нея. Счита, че ответното
дружество е станало собственик на УПИ I и
в частност на процесните имоти след закупуването им от приватизираното
предприятие – „Р.“ АД през 2007 г. А това търговско дружество е придобило
правото на собственост върху процесния имот при преобразуването му от държавно
предприятие и е налице уредената в § 6, ал. 6 от ПРЗ на ЗППДОбП /отм./, съотв.
§11, ал. 1 ПЗР на ЗПСК пречка за реституция на земята. Ответното дружество
релевира също така евентуално възражение за придобивна давност по отношение на
двата имота. По изложените съображения моли да бъдат отхвърлени предявените
искове и претендира разноски за производството.
Третото
лице – помагач на страната на ответника Държавата оспорва предавяните искове и
моли да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и
становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното
от фактическа страна:
С
решения № 10098/14.06.2013 г. и № 10099/14.06.2013 г. по преписка по заявление
с вх. № 240/03.02.1992 г. на ОСЗ „Овча
купел” е възстановено правото на собственост на наследниците на Д.М.Д. в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива от 1,461 дка,
находящ се в строителните граници на Драгалевци в местността /квартал/
АДЖИБАРИЦА имот № 277, кад. л. 546, 571
от кадастрален план изработен 1939 г. и нива от 3,437 дка, находящ се в
строителните граници на Драгалевци в местността /квартал/ АДЖИБАРИЦА,
съставляващ ½ идеална част имот № 274, кад. л. № 571, 546 от кадастрален
план, изработен 1939 г.
От
удостоверения за наследници, издадени от СО, район Витоша, представени по делото се установява, че ищците
по делото са наследници по закон на Д.М.Д..
От приетите като компетентно изготвени основна,
допълнителна и повторна СТЕ, които са отговорили пълно на поставените задачи,
се установяват следните правнорелевантни обстоятелства: имот пл. № 277 попада изцяло в УПИ I-283,
1087, 1167, 1408,
1609, 1640, 1641,
1642 от кв. 4 по действащия РП, който имот е с гр. площ
1870 кв.м. по кад. план от 1939 г.; част от имота с площ от 0,409 дка попада
под масивна едноетажна сграда и сервитута към нея и не е възстановена на ищците;
свободната незастроена площ от 1,461 дка е посочена в скицата и удостоверението
по чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ, както и в издаденото влязло в сила Решение №
10098/14.06.2013 г. на ОСЗ „Овча купел“; имот пл. № 274 е с гр. площ от 8518
кв. м., като част от него попада в УПИ I-283,
1087, 1167, 1408, 1609, 1640, 1641, 1642 от кв. 4 по действащия РП; възстановената част от
имот пл. № 274 е 3,437 дка, представляваща ½ ид. част от цялата
определена за възстановяване площ от 6874 кв.м., като в горепосоченото УПИ
попадат около 4004 кв.м. от ПИ пл. № 274. Вещото лице е изяснило, че имотите,
възстановени с решения № 10098 и 10099 от 14.06.2013 г. попадат в УПИ I-283, 1087, 1167, 1408, 1609, 1640, 1641, 1642 от кв. 4 по
действащия РП, като имот пл. № 277 изцяло попада в посоченото УПИ, а имот пл. №
274 е идентичен с част от него.
Вещите лица са проследили регулацията
на терена и са установили, че със заповед № 195/27.04.1960 г. се отрежда парцел
I от кв. 1, м. Хладилника с площ от 76200 кв.м. при
граници: юг- път; запад – река- дере, изток – обиденено ТКЗС Симеоново; север –
улица, като този парцел е отстъпен на Винпром за Държавен винарски завод и за
парцела е изготвен Акт за държавна собественост № 5414/19.01.1966 г. /л. 476/.
С актове за държавна собственост от 26.04.1974 г. /л. 478-488/ е разширен
ВИНЗАВОДА, като на основание заповеди
01.04.1974 г. на СГНС – ИК по ЗТСУ, в полза на държавата са отчуждени
имоти в м. Хладилника, във връзка с разширение на ВИНЗАВОДА, и са разположени в
източната част на терена. С нотариален акт № 35, том I,
рег. № 01051, д. № 32/2007 г. ответника е закупил от „Р.“ АД ПИ № 283, в кв. 4
по плана на м. НПЗ „Хладилника - Витоша“ с обща плащ от 77604 кв.м., като
площта на ПИ с идентификатор 68134.903.283 по одобрената КККР е 76466 кв.м. В територията
на ПИ с идентификатор 68134.903.283 попадат процесните имоти, които не са
нанесени в КККР. С изменение със заповед № 18-769-22.01.2020 г. на началника на
СГКК УПИ I в кв. 4 е с идентификатор 68134.903.7 и с гр. площ
76 731 кв.м. Със заповед № 195 от 27.04.1960 г. на председателя на ИК на СГНС,
отдел Архитектура и на основание Протокол № 14/22.04.1960 г. е одобрена новата
регулация на парцел I от кв. 1 на м.
Хладилника – Драгалевско шосе, като отреждането на парцел I е за ДТП „Винпром“, като посочения парцел I от кв. 1 с отреждане за ДТП „Винпром“ е в
територията на УПИ I -283, 1087, 1167, 1408, 1609, 1640, 1641, 1642 от кв. 4 по
действащия РП.
Вещите лица заключават, че държавата е
изпълнила отреденото мероприятие „Винпром“, като двата имота пл. № 277 и пл. №
274 от стария кад. план от 1939 г. попадат в територията на „Винпром“,
определена по първия регулационен план, одобрен със Заповед № 195/27.04.1960 г.
в кв. 1, парцел I- за ДТП
„Винпром“, като с рег. план от 1966 г. по западната граница на Винзавода е
отредено задължително озеленяване и залесяване, което е изпълнено. В
териотрията на ДТП „Винпром“ има сгради и съоръжения, асфалтирани алеи,
паркинги, изградена инфраструктура, ж.п. линия /разрушена/, оранжерии
/разрушени/, като терена на „Винпром“ е ограден и има два пропускателни пункта.
Изградена е ограда откъм западната част на терена – откъм процесните имоти,
като тази част от терена е била в територия за задължително озеленяване и
залесяване по стария рег. план от 1966 г., което е изпълнено.
В повторното заключение на съдебно-
техническата експертиза също се заключава, че е изпълнено отреденото
мероприятие „Винпром“, към 1991 г., като процесните имоти с пл. № 277 и 274
попадат изцяло в мероприятието. В терена съществуват изградени инфраструктурни
мрежи и вътрешни пътища, като в рамките на процесните имоти са налице
конструкции от парници, като при оглед на място се установява ограда по външния
контур на УПИ I, като единствено такава липсва по границата с УПИ III, тъй като имота е закупен от същия собственик.
Вещото лице Л.Г. е изработило
комбинирана скица /Приложение № 1 към първоначалната СТЕ на л. 668 от кориците
по делото/, отразяваща разположението на имотите пл. № 277 и № 274 по
кадастралния план от 1939 г., възстановени с решения № 10098 и № 10099 от
14.06.2013 г., спрямо УПИ I-283, 1087, 1167, 1408, 1609, 1640, 1641, 1642 от кв. 4 по действащия РП като процесните имоти, възстановени с решения на ОСЗ Овча
купел, които попадат в горепосоченото УПИ са повдигнати в точков щрих в лилав цвят.
От Акт за държавна
собственост № 5414/19.01.1966 г. /л. 96 и л. 476 от кориците на делото/ се
установява, че на основание Заповед № 195/27.04.1960 г. на ИК на СГНС е бил
одържавен працел I от кв. 1 местността Хладилника, гр. София, състоящ се от 76200 кв.м.,
като същият е предоставен за ползване на Винпром за държавен винарски завод.
Издаден е и Акт за държавна собственост
№ 3507/22.03.1989 г./на л. 489 от кориците на делото/ за имот, находящ се в кв.
Хладилника пл. № 283, местност Хладилника, представляващ плувен комплекс,
находящ се на улица „********, като в този официален свидетелстващ документ по
смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК е удостоверено, че този имот е държавен от
12.02.1986 г., като АДС е издаден на основание чл. 77 НДИ и Заповед №
47/12.02.1986 г. на СО „Винпром“, гр. София. Също така е обективирано
правнорелевантното обстоятелство, че със заповед № ДИ-92-61/90г. на
председателя на ИК на ОБНС Лозенец описания недв. имот е прехвърлен на
предприятие Винпром гр. София безвъзмездно, считано от 20.08.1990 г.
С решение №356/11.12.1990
г. на Министреството на земеделието и хранително вкусовата промишленост по реда
на Указ № 56 за стопанската дейност е образувана фирма Винпром -София, гр.
София с държавно имущество като същата е поела активите и пасивите на
предприятие Винпром по баланса му към 31.10.1990 г.
С разпореждане № 54 на МС
от 19.12.1991 г. ДФ Винпром София се преобразува в Еднолично дружество с
ограничена отговорност с държавно имущество по реда на ТЗ, вписано в търговския
регистър с Решение на СГС, формено отделение от 15.01.1992 г. по ф. дело №
2691/1991 г. С решение № 5 на СГС от 29.04.1996 г. в търговския регистър е
вписано преобразуване на „Винпром София“ ЕООД в Еднолично акционерно дружество
с държавно имущество „Винпром София“ ЕАД, което е поело активите и пасивите на
„Винпром София“ ЕООД.
С решение № 7 на СГС от
20.10.1997 г. въз основа на Заповед № РД -18-809 от 01.08.1997 г. на Министъра
на Промишлеността, в ТР е вписано преобразуването на ЕАД „Винпром- София“ в
„Винпром – София“ АД. С решение № 9 на СГС от 25.01.2000 г. в ТР е вписана
промяна в наименованието на „Винпром София“ АД в „Р.“ АД.
Видно от нотариален акт за
покупко – продажба № 35/01.02.2007 г. том I, рег. №
01051, дело № 32/2007 г. ответното дружество е купило от „Р.“ АД поземлен имот № 283, в кв. 4 по
плана на гр. София, местността НПЗ „Хладилника - Витоша“, находящ се в град
София, Столична община район Лозенец с обща площ 77604 кв.м.
Останалите събрани по
делото доказателства са ирелевантни за предмета на спора, поради което и съдът
намира, че не е нужно тяхното обсъждане.
При така приетите за
установени фактически положения, съдът прави и следните изводи:
Искът за ревандикация по чл. 108 ЗС е
вещноправен способ за защита на правото на собственост. В предметното съдържание на ревандикационния иск
имплицитно се включват две искания: искане за установяване принадлежността на
правото на собственост /установителна част/ и искане да бъде осъден
ответникът да предаде на ищеца владението върху имота /осъдителна част/. Силата на пресъдено нещо
обхваща и двете искания - със сила на пресъдено нещо
се разрешава въпросът кой е собственик на имота и дали ответникът упражнява
фактическата власт на правно основание. Тези два елемента формират предмета на
спора и очертават обективните предели на силата на пресъдено нещо. Фактическият
състав, при осъществяването на който възниква материалното притезателно право
да се иска предаване фактическата власт, включва три юридически факта – два
положителни и една отрицателна материална предпоставки. По силата на чл. 154,
ал. 1 ГПК на ищците принадлежи правното задължение да установят, че са титуляри
на правото на собственост върху спорните вещи, както и че ответникът ги владее
или държи, а за да бъдат отхвърлени осъдителните искове, ответникът е длъжен да
установи, че упражнява фактическата власт върху вещите на вещноправно или облигаторно
основание.
Тъй като правото на собственост върху
обобществената земеделска земя не се възстановява по право, за установяване
материалната легитимация на ищците следва да се докаже по несъмнен начин
обстоятелството, че в обективната действителност са се осъществили всички
материални предпоставки, обуславящи възникването на правото им да бъдат
реституирани процеснити имоти, а именно – 1/ имотът да е бил земеделски по своето
предназначение към момента на включването му в трудовокооперативни земеделски
стопанства или държавни земеделски стопанства; 2/ земята, дори и нейното
предназначение впоследствие да е било променено, да съществува в стари /реални
или възстановими/ или в нови граници /с план за земеразделяне/; 3/ по отношение
на имота да не е проведено мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ; да
не е застроен със законна постройка до 01.03.1991 г., респ. да не е било
учредено суперфициарно право и законно разрешеният строеж към 01.03.1991 г. да
не е започнал – арг. чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, като са непротивопоставими всички
разпоредителни сделки, извършени от трудовокооперативни земеделски стопанства,
държавни земеделски стопанства или други, образувани въз основа на тях
селскостопански организации – арг. чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ.
С
извършване на масовизиране на земеделската земя тя губи своята индивидуализация,
своите реални граници – арг. чл. 11, ал. 1 от Примерния
Устав на ТКСЗ от
По
уредения в ЗСПЗЗ административен ред се възстановява и правото на собственост
върху земи, които към момента на обобществяването им са били със земеделски характер,
но впоследствие са влезли в урбанизираните територии на населените
места, вкл. и когато са били отчуждени от държавата за благоустройствени или
други обществени нужди. В този смисъл е разпоредбата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ,
която предписва, че се възстановяват правата на собствениците върху земеделски
земи, притежавани преди образуването на трудовокооперативни земеделски
стопанства, държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били
включени в тях или в други, образувани въз основа на тях селскостопански
организации и включени в границите на урбанизираните територии /населени места/,
определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон. В този
случай по силата на чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ техническата служба към общината
следва да издаде скицата, с която ще бъде индивидуализиран имотът, както и
удостоверение, в което да обективира дали върху имота има изградени законни
постройки, респ. дали върху него съществуват други ограничени вещни права, за
да се прецени дали той би могъл да бъде възстановен в реални граници, респ.
дали са налице основанията да бъде отказано възстановяването на правото на
собственост върху земята в стари реални граници по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, респ.
чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ.
Следва
да се отбележи, че в конкретния случай ответното дружество не основава своите
вещни права върху процесния имот на обстоятелството, че е придобил правото на
собственост върху спорните недвижими вещи преди обобществяването на
земеделската земя, поради което в материалноправен смисъл е недопустимо да се
изследва фактът дали наследодателят на ищците е бил титуляр на правото на
собственост върху земеделската земя към момента на нейното масовизиране, респ.
че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията. В
този смисъл са задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения,
дадени в ТР № 9/7.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 9/2012 г., ОСГК по
приложението на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, като същите са приложими за всички
реституционни основания по този закон /виж Решение № 331/27.03.2012 г. на ВКС
по гр. д. № 298/2011 г., II г. о., ГК, Решение № 360/14.10.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1385/2010 г., I г. о., ГК; Решение №
27/26.01.2011 г. по гр. д. № 1687/2009 г. на ВКС, І г. о., Решение № 709/10.12.2010 г. по
гр. д. № 1831/2009 г. на ВКС, І г. о., Решение
№ 885/13.12.2010 г. по гр. д. № 1468/2009 г. на ВКС, І г. о. и др.).
Доколкото обаче ответникът
не е участвал в административното производство, в което са издадени процесните
решения за възстановяване правото на собственост върху спорните имоти, съдът на
основание чл. 17, ал. 2 ГПК следва да извърши т. нар. косвен съдебен контрол по
отношение законосъобразността на тези индивидуални административни актове. При
извършения по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК косвен съдебен контрол на тези индивидуални
административни актове настоящата съдебна инстанция приема, че са били налице
материалноправните забрани за възстановяване на правото на собственост върху
процесната земя в стари /реални, възстановими/ граници, уредени в чл. 10б, ал.
1 ЗСПЗЗ и § 6, ал. 6 от ПРЗ на ЗППДОбП /отм./.
Действително, правната
норма, уредена в чл. 10б ЗСПЗЗ,
не регламентира промяната на предназначението на земята от земеделска към
момента на обобществяването й, в такава за задоволяване на неземеделски нужди
като самостоятелна пречка за възстановяване на собствеността, а придава правно
значение на обстоятелството дали към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ имотът е застроен по
смисъла на § 1в ДР на
ППЗСПЗЗ или върху него има проведено мероприятие. По принцип
включването на един имот в капитала на търговско дружество не може да бъде
приравнено на мероприятие, което не позволява възстановяване на собствеността
по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ.
Но преобразуването на едно държавно предприятие в търговско дружество и
приватизацията му по естеството си е правно действие, което препятства
възстановяването на правото на собственост на имота в реални граници с оглед
разпоредбата на § 6, ал. 6
ЗППДОбП /отм./, ако към момента на включването му в капитала на
търговското дружество, той е държавна собственост.
Съгласно чл. 1 от ПМС № 201/25.10.1993 г.,
притежаващ тълкувателно значение, респ. чл. 17а ЗППДОбП /отм./ при
преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с
държавно имущество собствеността върху недвижимите имоти и другото имущество,
което е било предоставено от държавата на предприятията за стопанисване и
управление се внася в капитала на дружеството, освен ако в акта за
преобразуването е посочено друго. Ако в акта за преобразуване не е посочено изрично това имущество, следва
да се приеме, че в капитала на дружеството се включва цялото имущество, което е
заведено по баланса на преобразуващото се държавно предприятие към датата на
преобразуването. Следователно,
актът на преобразуване има вещно-транслативно действие по отношение на това
имущество - той представлява деривативен /производен/ придобивен способ.
Включването на имуществото
в баланса на преобразуващото се държавно предприятие и изразената от принципала
воля за включване в капитала на дружеството представлява в този смисъл пречка
за възстановяване в реални граници на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, когато това имущество е държавна
собственост към момента на преобразуването, включено е в баланса на
преобразуващото се предприятие и в акта за преобразуване това имуществено право
изрично и недвусмислено не е изключено от капитала на дружеството. Както е
изяснено със задължителните тълкувателни разяснения, дадени по т. 2Г от ТР №
4/14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК, предоставянето на
имуществото за стопанисване и управление на определено държавно предприятие
може да бъде доказано както чрез преки доказателства /самия административен акт
за предоставяне на това право/, така и с непреки доказателства: актове за
държавна собственост, в които изрично е записано, че определен имот е
предоставен за стопанисване и управление на определено държавно предприятие. Осчетоводяването или отразяването в баланс,
инвентарна книга и/или друг подобен регистър, воден от държавното предприятие,
не е елемент от фактическия състав нито на предоставянето на държавното имущество
за стопанисване и управление, нито на уредения в чл. 17а от
ЗППДОбП /отм./ придобивен способ, нито на който и да било друг
придобивен способ. То може да има само непряко доказателствено значение
за доказване на факта на предоставяне на имота за стопанисване и управление на
съответното държавно предприятие. По същество, в този смисъл е константната
практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – напр. Решение №
136/16.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1414/2010 г., I г. о., ГК; Решение №
406/25.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 614/2010 г., II г. о., ГК; Решение №
340/15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1349/2009 г., I г. о., ГК; Решение №
263/19.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1157/2009 г., I г. о., ГК; Решение №
24/30.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 507/2010 г., II г. о., ГК; Решение №
513/3.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 396/2010 г., II г. о., ГК; Решение №
228/7.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 546/2010 г., I г. о., ГК; Решение №
806/11.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1000/2009 г., I г. о., ГК и др.
По делото е установено, че
на основание заповед № 195/27.04.1960 г. на председателя на ИК на СГНС, с която
е отреден парцел I от кв. 1 за „ДТП Винпром“, кв. 1 е издаден Акта за държавна собственост
№ 5414/19.01.1966 г. за посочения парцел, като тази земя е предоставена за стопанисване и управление на предприятие Винпром за държавен винарски завод, като впоследствие е образувана
държавна фирма Винпром, поела активите и пасивите на предприятието по баланса му
към 31.10.1990 г. Впоследствие са отчуждени недвижими имоти, разположени в
източната част на терена за разширение на ВИНЗАВОДА, собственост на държавата,
като тези обстоятелства са удостоверени в актове за държавна собственост,
представени по делото. От заключенията на съдебно- техническите експертизи се
установява правнорелевантния факт, че процесните имоти изцяло попадат в УПИ I, отреден за „ДТП Винпром“, която територия попада в процесния
парцел по действащия регулационен план. Изяснява се, че спорната земя,
представляваща поземлени имоти с бившr пл. №277 и пл. № 274
попадат в парцел I от кв. 1 м. „Хладилника“ по първия регулационен план на м. Хладилника от
1960, който парцел е отреден за „ДТП Винпром“. Следователно, несъмнено е
установено по настоящото дело, че правото на собственост върху земята, върху
която е изградено държавното предприятие „Винпром” и в която като съставна
част се включват спорните имоти, е принадлежало на държавата, която е
предоставила на държавното предприятие „Винпром” правото да я стопанисва и
управлява – факт, удостоверен в представените по делото актове за държавна
собственост и установен от приетите СТЕ.
Спорната земя е била
държавна собственост, като към момента на преобразуване на държавната фирма „Винпром”
в търговско дружество с наименованието „Винпром – София” ЕООД тя е била
предоставена за стопанисване и управление на това предприятие – по смисъла на
чл. 1 от ПМС №
201/25.10.1993 г., поради което, като не е била изрично изключена в
акта за преобразуване – Разпореждане № 54/19.12.1991 г., тя е била включена в
капитала на новоучреденото търговско дружество с държавна участие/впоследствие с променено
търговско наименование „Р.” АД/, като то е придобило правото на собственост
върху спорната земя на деривативно основание, въз основа на универсално
правоприемство. Следователно, ответното дружество, което е
правоприемник на „Р.“ АД е придобило правото на собственост върху спорната
земя, като решенията за земеделска реституция относно процесните „реални части”
от парцела не могат да породят конститутивно действие поради обстоятелството,
че по силата на закона е преобразувана собствеността на праводателя на
търговското дружество - ответник. В този смисъл включването на бивша земеделска
земя по надлежния ред в капитала на едно търговско дружество преди приключване
на процедурата по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, изключва
възможността за реална реституция на земята, извън останалите ограничения по чл. 10б ЗСПЗЗ и чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ.
На следващо място не се
спори, че новоучреденото търговско дружество с държавно участие - „Винпром
-София” ЕАД, е било приватизирано поетапно в периода от 1996 г. -2004 г.,
поради което след като процесната земя е била включена в патримониума на
преобразуваната държавна фирма в търговско предприятие с цел неговата
приватизация, при открита процедура за приватизация органът по възстановяване
на собствеността по ЗСПЗЗ не е имал
правомощието да издава решение за реално възстановяване на собствеността върху
бившите земеделски земи, включени в капитала на приватизиращото се предприятие,
а е следвало да издаде решение за обезщетяване на предишните собственици по
реда на § 6, ал. 6 ЗППДОбП /отм./
или § 11 от ДР на ЗПСК. ОСЗ „Овча купел” е
била длъжна да съобрази тази реституционна пречка при постановяване на процесните
конститутивни решения. Но тъй като са издадени процесните решения, с което
собствеността се възстановява реално, то те са непротивопоставими на купувача
по приватизационната сделка, съответно - на приватизираното търговско дружество
/ирелевантно е обстоятелството дали имотът е бил изцяло застроен, респ. дали
строителството е законно/. В този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 ГПК
Решение № 205/8.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4543/2008 г., I г. о., в което е
прието следното: „разпоредбата на § 6, ал. 6 от
ЗППДОбП /отм./ дава предимство на процеса на приватизация, който не
може да бъде възпрепятстван от реституционни претенции, ако те не са били
уважени до този момент. Същевременно тя регламентира още една пречка за реално
възстановяване на собствеността, аналогична на тази по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, при която бившите
собственици получават само обезщетение, но не и реална собственост върху
притежаваните земи. Възстановяването на собствеността по ЗСПЗЗ настъпва с решението на поземлената
комисия /сега ОСЗ/, което има конститутивен ефект. Затова то не може да бъде
зачетено, ако към момента на постановяването му земята е в процес на смяна
на собствеността или този процес вече е приключил с приватизационна
сделка”. В същия смисъл са и Решение № 78/8.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №
4543/2008 г., II г. о., ГК; Решение № 250/8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. №
3215/2013 г., II г. о., ГК; Решение № 49/15.04.2014 г. на ВКС по гр. д. №
2843/2013 г., I г. о., ГК и пр.
От друга страна, настоящият
състав приема, че е налице и уредената в чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, във вр. с § 1в, ал. 1
ППЗСПЗЗ материалноправна пречка за реституция на спорната земя. От приетите
като компетентно изготвени заключения на основната и повторната СТЕ се изяснява,
че мероприятието, за което е бил отреден процесния терен, е реализирано
фактически, на място, като с рег. план от 1966 г. по западната граница на Винзавода
е отредено задължително озеленяване и залесяване, което е изпълнено. Въз основа
на Генплан от 1991 г. и след извършена проверка на място от вещите лица се изяснява,
че в територията на Винпром има множество сгради, с изградени елементи на
техническата инфраструктура, асфалтирани алеи, паркинги, озеленяване и залесяване, като територията е
оградена, а двата имота пл. № 277 и пл. № 274 изцяло попадат в мероприятието за
изграждане на „Винпром“. Следователно, мероприятието за ДТП Винпром,
предвиждащо застрояване на процесния парцел представлява пълно, комплексно и
свързано осъществяване на строителство върху процесната земя, включващо сгради
и съоръжения /по смисъла на §1в, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ/.
В контекста на изложеното
доколкото решенията на органите на поземлена собственост притежават
конститутивно действие и при установяване на факта, че спорната земя не е
подлежала на реституиране по реда на ЗСПЗЗ, в патримониума на наследниците на Д.М.Д.
не е възникнало субективното право на собственост върху процесната земя, като
за тях е възникнало правото по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ на обезщетение с
равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни
компенсационни бонове, респ. правото на обезщетение по реда на § 6, ал. 6 от ЗППДОбП /отм./ с акции на
дружеството или с компенсаторни записи по реда на ЗОСОИ.
Предвид гореизложеното, в настоящото съдебно
производство ищците не успяха да докажат своята активна материална легитимация,
поради което предявените активно субективно съединени реавндикационни искове
следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора, на ответника следва да
бъдат присъдени разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Основателно обаче се явява релевираното в преклузивния срок възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
сумата от 66000 лв. с ДДС. С оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, броя на проведените съдебни заседание, справедливото адвокатско възнаграждение за
осъщественото пред СГС процесуално представителство възлиза на нормативния
минимум от 5942,00 лв. с ДДС - при общ материален интерес от 120722,25 лв. Ето защо, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника трябва да се присъдят сторените пред СГС съдебни
разноски - общо в размер на сумата от 6242,00 лв., представляваща сборът от
заплатеното адвокатско възнаграждение и заплатеното възнаграждение за изготвяне и изслушване
на съдебна експертиза.
Водим от горното Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Д.И., ЕГН **********, починала
на 03.01.2019 г. в хода на производството и заместена по реда на чл. 227 ГПК от
М.М.И., ЕГН **********, с
адрес ***, ж. к.
Драгалевци, ул. „********, Л.Б.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** и Ц.В.С., ЕГН **********, с адрес гр.
София, ж. к. Драгалевци, ул. „********искове с правно основание чл. 108 ЗС за установяване по отношение на „Б.П.Д.2” ЕООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, че М.М.И., Л.Б.Д. и Ц.В.С. са носители на правото на собственост въз основа на
влязли в сила Решение № 10098/14.06.2013 г. и Решение №
10099/14.06.2013 г., издадени от ОСЗ „Овча
купел” /по земеделска реституция/
на следните недвижими вещи: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 277 /бивша нива/ от кадастрален лист № 546 и 571 по
кадастралния план на гр. София, изработен 1939 г. с площ от 1,461 дка, находящ
се в строителните граници на Драгалевци, местността „Аджибарица“, който имот
попада изцяло в УПИ I-283, 1087, 1167, 1408, 1609, 1640, 1641 и 1642 от квартал
4 от действащия регилационен план на НПЗ „Хладилника Витоша“, и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №
274 /бивша нива/ от кадастрален лист № 546 и 571 по кадастралния план на гр.
София, изработен 1939 г., с площ от 3,437 дка, находящ се в строителните граници
на Драгалевци, местност „Аджибарица“, който имот попада в част от УПИ I-283, 1087,
1167, 1408, 1609, 1640, 1641 и 1642 от квартал 4 от действащия регулационен
план на НПЗ „Хладилника Витоша“, които имоти са отразени в Комбинирана
скица-Приложение № 1 към основната СТЕ /л. 668 от кориците на делото/,
повдигнати с точков щрих в лилав цвят - неразделна част от решението, при следните притежавани идеални части от
правото на собственост върху недвижимите вещи: за М.М.И. - 1/6 ид. част, за Л.Б.Д. - 1/12 ид.
част, и за Ц.В.С. - 1/6 ид. част, и за осъждане на „Б.П.Д.2” ЕООД да предаде на М.М.И., Л.Б.Д. и Ц.В.С. владението върху по-горе описаните имоти.
ОСЪЖДА М.М.И., ЕГН **********, Л.Б.Д., ЕГН **********, и Ц.В.С., ЕГН ********** да заплатят
на „Б.П.Д.2” ЕООД,
ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски в производството
пред СГС в размер на 6242,00 лв. /шест хиляди двеста четиридесет и два лева/.
Решението е постановено с участието на ДЪРЖАВАТА, представлявана от
министъра на финансите - трето лице-помагач на страната
на ответника.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
СЪДИЯ: