О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2018 Дупница
Номер Година Град
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
19.06. 2018
на Година
закрито Мирослав Саневски
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
гражданско 1964 2017
дело № по описа за година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба ответниците А.Г.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** и В.Г.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, в която е обективирано искане за изменение в частта относно разноските на постановеното по делото Решение № 149 от 29.03.2018г. Излагат се съображения, че с решението си съдът неправилно не е присъдил в полза на ответниците сторените от тях разноски по делото в пълен размер, а именно 600.00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, ищците Х.П.Ю.,
ЕГН **********, И.Й.Ю., ЕГН **********, двамата с адрес: *** и М.П.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, не са взели становище по
молбата.
Молбата
е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Съдът
намира, че не са налице основания за изменение на постановеното решение в
частта на присъдените разноски, поради следното:
Съгласно приетото в
Тълкувателно решение № 4/14.03.2016г., постановено по тълк. дело № 4/2014г. на
ОСГК на ВКС, искът за собственост по чл.108 ЗС /ревандикационният иск/ съдържа
в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде
установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и
искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. Предмет
на делото по този иск е правото на собственост на ищеца. За да бъде решен
предявеният с иска по чл.108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания
следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй като само
диспозитивът е източникът на силата на пресъдено нещо на решението. В този
смисъл са мотивите към т.18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по
тълк.гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС. Ако в хода на делото се установи, че
ищецът по ревандикационния иск е собственик на процесния имот, но ответникът не
владее този имот или го владее на правно основание, противопоставимо на
собственика, съдът следва да уважи първото искане за правна защита като признае
с установителен диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с отделен
диспозитив да отхвърли второто искане за правна защита- за предаване на
владението на имота. Така решението ще формира сила на пресъдено нещо по
въпроса относно собствеността върху имота, който въпрос няма да може да бъде
пререшаван в бъдещ процес между същите страни.
Така,
в настоящия случай, съдът е уважил искането на ищците за признаване за
установено по отношение на ответниците, че те (ищците) са собственици на
спорната част от процесния имот. При влизане в сила на решението в тази му
част, със сила на пресъдено нещо ще се установи правото им на собственост по
отношение на ответниците. Ето защо, според настоящия състав, ищците имат право
на разноски съразмерно с уважената част от претенцията. По същите съображения,
понеже не е отхвърлил изцяло предявения иск, на ответниците се следват разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете, а именно: по исането за предаване
на владението на процесния имот и по обективно съединения иск за обезщетение за
лишаване от ползването на имота.
С
оглед изложеното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молба от А.Г.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** и В.Г.Т., ЕГН **********, с
адрес: ***, за изменение на Решение № 149 от 29.03.2018г., постановено по
гр. д. № 1964/2017г. на РС-Дупница, в частта относно разноските.
Определението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил в двуседмичен срок от
получаване на съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: