Решение по дело №2792/2020 на Административен съд - Варна

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№……………………        2021 г.

                                                                      гр. Варна

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            

Варненският административен съд, VІІ състав, в публично заседание на тринадесети септември две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                                                         Административен съдия : ЙОРДАН ДИМОВ

 

  при секретаря Деница Кръстева

като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов

адм. д. №2792 по описа на съда за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл.129,ал.7 от ДОПК и чл.4,ал.1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Образувано е по жалбата на Т.Д.Ю. ***, срещу Отказ за прихващане или възстановяване №**********/12.08.2020 г., издаден от орган по приходите – старши инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ в Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Варна, мълчаливо потвърден от кмета на община Варна.

Жалбоподателят твърди, че е собственик на недвижим  имот, находящ се в гр. Варна, ул. „А. Н. О.“ №9, представляващ земя с площ от 206 кв.м., застроена площ 110 кв.м., сграда – жилище с РЗП 80 кв.м., мазе – 80 кв.м., сграда – гараж с РЗП 18 кв.м., сграда – навес с оградни стени с РЗП 12 кв.м. Твърди, че за процесния имот, заплаща ежегодно 108.79 лв. Данък за недвижими имоти (ДНИ) и Такса битови отпадъци (ТБО) по партида №3706251107013. Твърди, че за периода от 2017 г. до 2019 г. по повод оспорване размерът на посочените данъци и такси и се развило производство по оспорване на ревизионен акт, издаден от ст. Инспектор КРД в Дирекция „МДТ“ при Община Варна, мълчаливо потвърден от Директора на дирекцията  с МД-АУ-12938-1/14.11.2017 г., който бил обжалван и било постановено съдебно решение №1907/16.10.2019 г. постановено по административно дело №813/2018 г. (на Административен съд – Варна), с което бил отменен Акт № МД-АУ-12938-1/14.11.2017 г. и по която в тежест на Т.Д.Ю. били установено задължения за ДНИ и ТБО за период от 2014 г-. до 2017 г. за 11 недвижими имота. Независимо от мотивите на съдебният акт Община Варна не коригирала по служебен път данните за горепосоченият недвижим имот като предназначение на имота, зона и наличие на организирано сметосъбиране. Ето защо твърди, че посоченото неправомерно събиране на данъците продължило. Твърди, че за процесният имот за период от 2018 до 2020 г. е заплатил ДНИ и ТБО в общ размер на 364 лв. Ето защо по реда на чл.129 от ДОПК подал искане с вх. №**********/03.07.2020 г., като по него била извършена проверка и е издаден отказ №**********/12.08.2020 г. Предвид това моли да бъде отменен обжалваният акт, тъй като не е съобразен с мотивите на посоченото съдебно решение или да бъде върнат с указания за издаване на нов акт.

Съдът е конституирал като жалбоподатели Р.И.Ю., Е.Т.Д. и И.Т.Ю., които са наследници на жалбоподателят Т.Д.Ю., след като по делото са постъпили данни, че жалбоподателят е починал на 26.03.2021 г., съобразно Акт за смърт №0878 от 27.03.2021 г. на Община Варна, р-н Одесос.

В съдебно заседание жалбоподателите, чрез процесуален представител, поддържат жалбата. Изразяват становище за незаконосъобразност на оспорения акт. Претендират присъждане на направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.

Ответникът – Кметът на община Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди, че с акта са възстановени подлежащите на възстановяване на суми. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановеният срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

На 03.07.2020 г. Т.Д.Ю. е подал искане за прихващане или възстановяване на основание чл.129,ал.1 от ДОПК за възстановяване на недължимо платени общински вземания и такси в размер на 364 лв. относно недвижим имот: представляващ земя с площ от 206 кв.м., застроена площ 110 кв.м., сграда – жилище с РЗП 80 кв.м., мазе – 80 кв.м., сграда – гараж с РЗП 18 кв.м., сграда – навес с оградни стени с РЗП 12 кв.м. /л.5-6 от преписката/. Искането е заведено с вх.№ **********/03.07.2020 г.

По искането е постановен отказ изх.№ **********/12.08.2020 г. от орган по приходите в Община-Варна / л.4 от преписката/. Актът е издаден след извършена проверка в база данни, като са изложени следните мотиви:

 Недвижим имот представляващ земя с площ от 206 кв.м., застроена площ 110 кв.м., сграда – жилище с РЗП 80 кв.м., мазе – 80 кв.м., сграда – гараж с РЗП 18 кв.м., сграда – навес с оградни стени с РЗП 12 кв.м. е бил деклариран като собствен на жалбоподателя Т.Д.Ю. пред Дирекция „Местни данъци“ в Община Варна. В Отбелязано е, че лицето  по силата на Експертно решение на ТЕЛК №3334/14.11.2002 г. е било признато за нетрудоспособно. За период от 2011 г. до 2017 г. ДНИ и ТБО са били внасяни ежегодно, а за периода от 2018 до 2020 г. са били внесени наведнъж като превод на сумата от 326.37 лв., на 31.03.2020 г. В отказът е отбелязано, че общо дължимата сума за период от 2011 до 2020 година е 1118.82 лв. и няма данни да е надвнесена. Констатира се, че лицето има надвнесена сума за 2015 г., която към 2020 г. оформя остатък от 23.34 лв., но касае друг имот, който е по партида 6402181177008. (Процесният имот ес партиден №3706251107013.)

Споменатото в жалбата съдебно решение №1907/16.10.2019 г. постановено по административно дело №813/2018 г. на Административен съд – Варна, препис от което е представен и по преписката и по делото не касае процесният имот с партида№3706251107013 и с административен адрес - гр. Варна, ул. „А. Н. О.“ №9, тъй като в него се обжалва процедура по отказ за възстановяване на суми по 11 други недвижими имота на жалбоподателят.

             По делото е по делото са приети две съдебно-счетоводни експертизи, по които е установено, че използваната от Община Варна методика за изчисляване на ТБО и ДНИ методика е законовосъобразна, както и че по отношение на посоченият недвижим имот не са налице неправилно внесени суми.

             По валидността на АПВ:

             Задълженията за ДНИ и ТБО представляват публични общински вземания, което е изрично регламентирано в чл. 162, ал.2, т.3 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 166 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за местни такси, редът за установяването им е предвиден в чл. 9б, ал.2 от ЗМДТ, съгласно който установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал.1-5 от ЗМДТ, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл. 4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчните задължения - на публични изпълнители (чл. 4, ал.3 от ЗМДТ). Служителите се определят със заповед на кмета на общината (чл. 4, ал.4 от ЗМДТ). Съгласно чл. 4, ал.5 от ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община на териториален директор на НАП.

           По делото е представена Заповед № 2888/15.07.2019 г. издадена от кмета на община Варна , с която в т. ІІ. 5 заемащите длъжността „Старши инспектор КРД“ са определени за органи по приходите , извършващи установяването, събирането и контрола на местните данъци и такса битови отпадъци. Заповедта е издадена в условие на заместване във връзка с ползването на платен годишен отпуск от кмета на община Варна и възлагателна заповед № К-045/12.07.2019 г. , с която кметът на община Варна е определил функциите на кмет да се изпълняват от зам.-кмета на община Варна – П.Х.П.

          При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК, съдът констатира, че АУЗД е издаден от компетентен орган и в съответната форма ,  поради което обжалваният акт не страда от пороци влечащи неговата нищожност.

           По съответствието с процесуалния и материалния закон:

           Възможността да се поиска възстановяване на недължимо платени или събрани суми за данъци е предвидена в чл. 128, ал. 1 от ДОПК, като процедурата е разписана в чл. 129 от ДОПК. Необходимо е писмено искане от лицето (в случая, когато не става въпрос за инициатива на органа по приходите), направено в преклузивните срокове посочени в чл. 129, ал. 1 от ДОПК, по което органът може да възложи ревизия или проверка (ал. 2) и дължи произнасяне в 30-дневен срок от постъпване на искането, ако не е възложена ревизия (ал. 3). В случая няма данни да е възлагано извършването на ревизия. Съгласно чл. 129, ал. 7 от ДОПК актовете за прихващане или възстановяване могат да се обжалват по реда за обжалване на ревизионните актове, т.е. по реда на чл. 152 и сл. от ДОПК. По отношение издаването на АПВ са приложими правилата за издаване на индивидуални административни актове по аргумент от §2 от ДР на ДОПК.

         В случая процедурата по Глава шестнадесета, раздел I ДОПК е започнала по инициатива на задълженото лице с подаване на искане с вх.№ **********/03.07.2020 г., в което не е посочен периода, за който се претендира възстановяване на недължимо платените суми. В жалбата пред съда е конкретизиран този период като е посочено, че става въпрос за период от 2017 г. до 2019 г. Както може да се установи от обстоятелствената част на Отказа, за да се произнесе административно-наказващият орган е извършил проверка на период от 2011 г. до 2020 г., включително, като е приел, че за този период, по отношение на процесният имот няма надвнесени суми.

При така установеното съдът намира, че проверяваният административен акт е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

На ответника по жалбата следва да бъдат присъдени направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Р.И.Ю., ЕГН **********, И.Т.Ю., ЕГН ********** и Е.Т.Д., ЕГН **********, в качеството им на наследници на Т.Д.Ю. против Отказ за прихващане или възстановяване №**********/12.08.2020 г., издаден от орган по приходите – старши инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ в Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Варна, мълчаливо потвърден от кмета на община Варна..

 

ОСЪЖДА Р.И.Ю., ЕГН **********, И.Т.Ю., ЕГН ********** и Е.Т.Д., ЕГН ********** *** да заплати на Община – Варна сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.

 

                                

 

                                                                    СЪДИЯ: