РЕШЕНИЕ
№ 6491
гр. София, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110160067 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) вр. чл. 228 от Закон за електронните съобщения ЗЕС), чл.422, ал.1
вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.92, ал.1 ЗЗД, чл. 422 ГПК, вр. чл. 342 и сл. от Търговския
закон (ТЗ), вр. чл. 347 от ТЗ, вр. чл. 228 от ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД от „Йеттел
България“ ЕАД срещу А. Ц. Й., за признаване за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сума в общ размер на 3804.58 лева, представляваща
главница за неплатени месечни абонаменти, използвани услуги, дължима сума за
мобилно устройство и неустойка по фактури за периода от 05.02.2021г. до 04.06.2021г.,
ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК - 02.05.2023г., до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.05.2023г. по ч.гр.д. №
23210/2023г. по описа на СРС, 55 състав, и която сума е формирана от следните
вземания, както следва:
• на основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) вр. чл. 228 от Закон за електронните съобщения
(ЗЕС) за установяване съществуване на вземане за сума в общ размер на 313.60 лева,
представляваща неплатени абонаментни такси и потребление за използвани мобилни
услуги за периода от 05.02.2021г. до 04.04.2021 г., включваща следните суми по
следните договори: 41.98 лева неплатени абонаментни такси и потребление за
използвани мобилни услуги за периода от 05.02.2021г. до 04.04.2021 г. по сключено с
ищеца на 31.10.2019 г. Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
1
предпочетен мобилен номер ...., 25.96 лева неплатени абонаментни такси и
потребление за използвани мобилни услуги за периода от 05.02.2021г. до 04.04.2021г.
по сключен с ищеца договор за мобилни услуги от 24.12.2019 г. с предпочетен
мобилен номер +......., 61.99 лева неплатени абонаментни такси и потребление за
използвани мобилни услуги за периода от 05.02.2021г. до 04.04.2021 г. по сключено с
ищеца на 10.04.2020 г. Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +......., 59.98 лева неплатени абонаментни такси и потребление за
използвани мобилни услуги за периода от 05.02.2021г. до 04.04.2021г. по сключен с
ищеца договор за мобилни услуги от 14.05.2020 г. с предпочетен мобилен номер +......,
74.96 лева неплатени абонаментни такси и потребление за използвани мобилни услуги
за периода от 05.02.2021г. до 04.04.2021г. по сключено с ищеца на 04.03.2021г.
Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+....., 20.29 лева неплатени абонаментни такси и потребление за използвани мобилни
услуги за периода от 05.02.2021г. до 04.04.2021г. по сключен с ищеца договор за
мобилни услуги от 04.03.2021 г. с предпочетен мобилен номер +......, 28.44 лева
неплатени абонаментни такси и потребление за използвани мобилни услуги за периода
от 05.02.2021г. до 04.04.2021г. по сключен с ищеца договор за мобилни услуги от
04.03.2021 г. с предпочетен мобилен номер +......;
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.92, ал.1 ЗЗД за установяване
съществуване на вземане за сума в общ размер на 489.96 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договора поради виновно
неизпълнение на задълженията по него от ответника за срочно плащане, която не
надвишава трикратния размер на дължимата стандартна месечна абонаментна
такса за предоставяните по процесните договори за далекосъобщителни услуги,
включваща следните суми по следните договори: 52.47 лева неустойка за
неизпълнение по раздел IV, чл. 2 от Допълнително споразумение от 31.10.2019г.
към договор за мобилни услуги с предпочетен мобилен номер +....., 53.23 лева
неустойка за неизпълнение по т. 11 от договор за мобилни услуги с предпочетен
мобилен номер +.... от 24.12.2019г., 99.93 лева неустойка за неизпълнение по
раздел IV, чл. 2 от Допълнително споразумение от 10.04.2020г. към договор за
мобилни услуги с предпочетен мобилен номер +....., 104.91 лева неустойка за
неизпълнение на т. 11 по договор за мобилни услуги с предпочетен мобилен
номер +..... от 14.05.2020г., 107.91 лева неустойка за неизпълнение раздел IV, чл.
2 от Допълнително споразумение от 04.03.2021г. към договор за мобилни услуги
с предпочетен мобилен номер +....., 24.96 лева неустойка за неизпълнение по т. 9
от договор за мобилни услуги с предпочетен мобилен номер +..... от 04.03.2021г.,
46.55 лева неустойка за неизпълнение по т. 9 от договор за мобилни услуги с
предпочетен мобилен номер +..... от 04.03.2021г.
иск с правно основание по чл. 422 ГПК, вр. чл. 342 и сл. от Търговския закон
(ТЗ), вр. чл. 347 от ТЗ, вр. чл. 228 от ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер
на 2578.36 лева, представляваща сбор от лизингови вноски за отчетен период
05.02.2021 г. - 04.06.2021 г., дължими по сключени договори за лизинг,
включваща следните суми по следните договори: 121.90 лв., представляваща сбор
от лизингови вноски за отчетен период 05.02.2021г. - 04.06.2021 г., дължима по
сключен договор за лизинг от 24.12.2019 г. с предпочетен мобилен номер +......, с
който е предоставен за временно и възмездно ползване устройство марка
SAMSUNG Galaxy A10 32GB Dual Blue, 110.46 лв., представляваща сбор от
лизингови вноски за отчетен период 05.02.2021 г. – 04.06.2021 г., дължими по
2
сключен договор за лизинг от 10.04.2020 г. с предпочетен мобилен номер +...., с
който е предоставен за временно и възмездно ползване устройство марка
HUAWEI P Smart Z 64GB Dual Emerald Green, 29.54 лв., представляваща сбор от
лизингови вноски за отчетен период 05.02.2021 г. - 04.06.2021 г., дължими по
сключен договор за лизинг от 10.04.2020 г. с предпочетен мобилен номер +......, с
който е предоставен за временно и възмездно ползване пакет базови аксесоари,
21.10 лв., представляваща сбор от лизингови вноски за отчетен период
05.02.2021 г. - 04.06.2021 г., дължими по сключен договор за лизинг от 24.12.2019
г. с предпочетен мобилен номер +....., с който е предоставен за временно и
възмездно ползване пакет базови аксесоари, 2295.36 лв., представляваща сбор от
лизингови вноски за отчетен период 05.02.2021 г. - 04.06.2021 г., дължими по
сключен договор за лизинг от 04.03.2021 г. с предпочетен мобилен номер +......, с
който е предоставен за временно и възмездно ползване устройство марка APPLE
iPhone 12 Pro Max 128GB Graphite;
на основание по чл. 422 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищцовото дружество сума в общ размер на 422.66 лева,
представляваща съразмерна част от направената отстъпка от стандартната цена
на устройство съгласно действащата към момента на сключване на договор за
мобилни услуги ценова листа и заплатената при предоставянето му,
съответстваща на оставащия срок на договора отстъпка от цената на месечна
абонаментна такса, включваща следните суми по следните договори: 66.51 лева,
представляваща съразмерна част от направената отстъпка от стандартната цена
на устройство HUAWEI MediaPad T3 8 4G, съгласно действащата към момента на
сключване на договор за мобилни услуги от 31.10.2019г. с предпочетен мобилен
номер +...... ценова листа и заплатената при предоставянето му, съответстваща на
оставащия срок на договора отстъпка от цената на месечна абонаментна такса,
115.92 лева, представляваща съразмерна част от направената отстъпка от
стандартната цена на устройство DRIVEY CAR TRACKER Drivey 2G Car tracker
device, съгласно действащата към момента на сключване на договор за мобилни
услуги от 04.03.2021г. с предпочетен мобилен номер +.... ценова листа и
заплатената при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на
договора отстъпка от цената на месечна абонаментна такса, 19.29 лева,
представляваща разликата между цената на устройство SAMSUNG Galaxy A10
32GB Dual Blue без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
сключен договор за лизинг от 24.12.2019 г. с предпочетен мобилен номер +...., с
който е предоставено за временно и възмездно ползване горепосоченото
устройство, 137.67 лева, представляваща разликата между цената на устройство
HUAWEI P Smart Z 64GB Dual Emerald Green без абонамент и преференциалната
обща лизингова цена по сключен договор за лизинг от 10.04.2020 г. с
предпочетен мобилен номер +....., с който е предоставено за временно и
възмездно ползване горепосоченото устройство, 83.27 лева, представляваща
разликата между цената на устройство APPLE iPhone 12 Pro Max 128GB Graphite
без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по сключен договор за
лизинг от 04.03.2021 г. с предпочетен мобилен номер +....., с който е
предоставено за временно и възмездно ползване горепосоченото устройство.
Ищецът - „Йеттел България“ ЕАД, твърди, че между него и ответника А. Ц. Й. е
съществувало облигационно правоотношение въз основа на Допълнително
споразумение от 31.10.2019г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+....... Посочва, че на същата дата на ответника по посочения договор било
3
предоставено устройство HUAWEI MediaPad T3 8 4G Grey, като ответникът се
задължил да заплати стойността на устройството на преференциална цена, посочена в
раздел II от споразумението. Поддържа, че изпълнил задължението си за предоставяне
на уговорените телекомуникационни услуги на абоната по процесното споразумение,
но ответникът не заплатил в срок цената им, като останал задължен за стойността на
предоставените услуги за отчетен период 05.02.2021 г. - 04.04.2021 г. в размер на 52.47
лева, която сума е начислена във фактура № **********/05.06.2021 г. Ответникът
дължал и разликата между стандартната цена на устройството без абонамент съгласно
действащата към момента на сключване на договора ценова листа и размера на
отстъпката, съответстваща на оставащия срок на договора, претендирана за посочения
номер в размер на сумата от 66.51 лева, начислена във фактура №
**********/05.06.2021 г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е съществувало облигационно
правоотношение въз основа на Договор за мобилни услуги от 24.12.2019 г. с
предпочетен номер +...... Поддържа, че изпълнил задължението си за предоставяне на
уговорените телекомуникационни услуги на абоната по процесното споразумение, но
ответникът не заплатил в срок цената им, като останал задължен за стойността на
предоставените услуги за отчетен период 05.02.2021 г. - 04.04.2021 г. в размер на 25.96
лева. В съответствие с клаузите на общите условия на оператора, които били
приложими в облигационното отношение между страните, с оглед на нарушаване на
задълженията от абоната, произтичащи от договора (т. 11), за неплащане в срок на
дължими суми за предоставени мобилни услуги, била начислена договорна неустойка
в общ размер на 53.23 лева, която не надвишавала размера на три стандартни месечни
абонаментни такси за посочения мобилен номер, за която сума била издадена фактура
№ **********/05.06.2021г.
Релевира, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 121.90
лв., представляваща сбор от лизингови вноски за отчетен период 05.02.2021 г. -
04.06.2021 г., дължими по сключен договор за лизинг от 24.12.2019 г. с предпочетен
мобилен номер +....., с който е предоставен за временно и възмездно ползване
устройство марка SAMSUNG Galaxy A10 32GB Dual Blue. Ответникът дължал и
разликата между стандартната цена на устройството без абонамент съгласно
действащата към момента на сключване на договора ценова листа и размера на
отстъпката, съответстваща на оставащия срок на договора, претендирана за посочения
номер в размер на сумата от 19.29 лева.
На трето място, ищецът твърди, че между него и ответника е съществувало
облигационно правоотношение въз основа на Допълнително споразумение от
10.04.2020г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +..... Поддържа, че
изпълнил задължението си за предоставяне на уговорените телекомуникационни
услуги на абоната по процесното споразумение, но ответникът не заплатил в срок
цената им, като останал задължен за стойността на предоставените услуги за отчетен
период 05.02.2021 г. – 04.04.2021г. в размер на 61.99 лева. В съответствие с клаузите на
общите условия на оператора, които били приложими в облигационното отношение
между страните, с оглед на нарушаване на задълженията от абоната, произтичащи от
споразумението, за неплащане в срок на дължими суми за предоставени мобилни
услуги, била начислена договорна неустойка в общ размер на 99.93 лева, която не
надвишавала размера на три стандартни месечни абонаментни такси за посочения
мобилен номер. Посочва, че на ответника въз основа сключен договор за лизинг от
10.04.2020 г. за предпочетен мобилен номер ++359********* е предоставен за временно
4
и възмездно ползване устройство марка HUAWEI P Smart Z 64GB Dual Emerald Green,
като твърди, че ответникът не е заплатил лизинговите вноски за отчетен период
05.02.2021 г. - 04.06.2021 г. в размер на 110.46 лева.
Ответникът дължал и разликата между стандартната цена на устройството без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена, като разликата се претендира за
посочения номер в размер на сумата от 137.67 лева. Също така, ищецът навежда
доводи, че е налице сключен друг договор за лизинг от 10.04.2020 г. за предпочетен
мобилен номер +...., с който е предоставен за временно и възмездно ползване пакет
базови аксесоари, като ответникът дължал сума в размер на 29.54 лв., представляваща
сбор от лизингови вноски за отчетен период 05.02.2021 г. - 04.06.2021 г.
На четвърто място, ищецът твърди, че между него и ответника е съществувало
облигационно правоотношение въз основа на Договор за мобилни услуги от
14.05.2020 г. с предпочетен номер +...... Поддържа, че изпълнил задължението си за
предоставяне на уговорените телекомуникационни услуги на абоната по процесното
споразумение, но ответникът не заплатил в срок цената им, като останал задължен за
стойността на предоставените услуги за отчетен период 05.02.2021 г. - 04.04.2021 г. в
размер на 59.98 лева. В съответствие с клаузите на общите условия на оператора, които
били приложими в облигационното отношение между страните, с оглед на нарушаване
на задълженията от абоната, произтичащи от договора (т. 11), за неплащане в срок на
дължими суми за предоставени мобилни услуги, била начислена договорна неустойка
в общ размер на 104.91 лева, за която твърди, че не надвишава размера на три
стандартни месечни абонаментни такси за посочения мобилен номер, за която сума
била издадена фактура № **********/05.06.2021г.
На пето място, ищецът навежда доводи, че е налице сключен друг договор за
лизинг от 24.12.2019 г. за предпочетен мобилен номер +....., с който е предоставен за
временно и възмездно ползване пакет базови аксесоари, като ответникът дължал сума
в размер на 21.10 лв., представляваща сбор от лизингови вноски за отчетен период
05.02.2021 г. - 04.06.2021 г. Ищецът твърди, че между него и ответника е съществувало
облигационно правоотношение въз основа на Допълнително споразумение от
04.03.2021г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +...... Поддържа, че
изпълнил задължението си за предоставяне на уговорените телекомуникационни
услуги на абоната по процесното споразумение, но ответникът не заплатил в срок
цената им, като останал задължен за стойността на предоставените услуги за отчетен
период 05.02.2021 г. - 04.04.2021 г. в размер на 74.96 лева. В съответствие с клаузите на
общите условия на оператора, които били приложими в облигационното отношение
между страните, с оглед на нарушаване на задълженията от абоната, произтичащи от
споразумението, за неплащане в срок на дължими суми за предоставени мобилни
услуги, била начислена договорна неустойка в общ размер на 107.91 лева, която не
надвишавала размера на три стандартни месечни абонаментни такси за посочения
мобилен номер. Посочва, че на ответника въз основа на сключен договор за лизинг от
10.04.2020 г. с предпочетен мобилен номер +...... му е предоставен за временно и
възмездно ползване устройство марка APPLE iPhone 12 Pro Max 128GB Graphite, като
твърди, че ответникът не е заплатил лизинговите вноски за отчетен период 05.02.2021
г. - 04.06.2021 г. в размер на 2295.36 лева. Ответникът дължал и разликата между
стандартната цена на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова
цена, като разликата се претендира за посочения номер в размер на сумата от 83.27
лева.
На шесто място, ищецът релевира, че между него и ответника е съществувало
5
облигационно правоотношение въз основа на Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +...... от 04.03.2021. Поддържа, че изпълнил задължението си за
предоставяне на уговорените телекомуникационни услуги на абоната по процесното
споразумение, но ответникът не заплатил в срок цената им, като останал задължен за
стойността на предоставените услуги за отчетен период 05.02.2021 г. - 04.04.2021 г. в
размер на 20.29 лева. В съответствие с клаузите на общите условия на оператора, които
били приложими в облигационното отношение между страните, с оглед на нарушаване
на задълженията от абоната, произтичащи от договора (т. 9), за неплащане в срок на
дължими суми за предоставени мобилни услуги, била начислена договорна неустойка
в общ размер на 24.96 лева, която не надвишавала размера на три стандартни месечни
абонаментни такси за посочения мобилен номер. Посочва, че ответникът дължи и
сумата в размер на 115.92 лева, представляваща съразмерна част от направената
отстъпка от стандартната цена на устройство DRIVEY CAR TRACKER Drivey 2G Car
tracker device, съгласно действащата към момента на сключване на договор за мобилни
услуги от 04.03.2021г. с предпочетен мобилен номер +..... ценова листа и заплатената
при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора отстъпка от
цената на месечна абонаментна такса.
На седмо място, ищецът твърди, че между него и ответника е съществувало
облигационно правоотношение въз основа на Договор за мобилни услуги от
04.03.2021 г. с предпочетен номер +...... Поддържа, че изпълнил задължението си за
предоставяне на уговорените телекомуникационни услуги на абоната по процесното
споразумение, но ответникът не заплатил в срок цената им, като останал задължен за
стойността на предоставените услуги за отчетен период 05.02.2021 г. - 04.04.2021 г. в
размер на 28.44 лева. В съответствие с клаузите на общите условия на оператора, които
били приложими в облигационното отношение между страните, с оглед на нарушаване
на задълженията от абоната, произтичащи от договора (т. 9), за неплащане в срок на
дължими суми за предоставени мобилни услуги, била начислена договорна неустойка
в общ размер на 46.55 лева, за която твърди, че не надвишава размера на три
стандартни месечни абонаментни такси за посочения мобилен номер.
Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове с
проведеното заповедно производство и издадената в полза на „Йеттел България“ ЕАД
заповед по чл. 410 ГПК от 16.05.2023г. по ч.гр.д.№ 23210/2023г. на СРС, 55 състав, и
дадени указания от заповедния съд по чл.415 ГПК. Представя писмени доказателства.
Претендира разноски.
Ответникът- А. Ц. Й., в законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК не е
подал отговор на исковата молба. Във възражението си по чл. 414 ГПК ответникът е
оспорил вземанията с довод, че не дължи изпълнение на вземането по издадената
заповед за изпълнение.
Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи
следното от фактическа и правна страна:
По исковете с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1
ЗЗД: сключването на твърдените договори и споразумения с посоченото в исковата
молба съдържание, включително относно размерите на месечните абонаменти такси и
стойността на доставените услуги по договорите/споразуменията, уговорените размери
на отстъпка от цена и стандартната цена на услугите, както и че ищецът е изпълнявал
задълженията си по договорите и приложенията по предоставяне на мобилни услуги и
далекосъобщителни услуги на ответника за процесния период. При установяване на
тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане
6
на вземанията, за които обстоятелства ответникът не е ангажирал доказателства.
1. От представеното на л. 16 и л. 22 от заповедното дело копие на Договор за
мобилни услуги № ********* от 25.05.2017г., изменен с допълнително
споразумение № ********* от 31.10.2019г., се установява, че между ищеца и
ответника са възникнали облигационни правоотношения във връзка с
предоставяне на електронни съобщителни услуги чрез една или няколко
съобщителни мрежи с месечна абонаментна такса от 15.99 лева, след 31.10.2019г.
- 20.99 лева. По първоначалния договор срокът е бил до 25.05.2019г., а с
изменението му - срокът е удължен до 31.10.2021г.
2. От представеното на л. 26 от заповедното дело копие на Договор № ********* от
24.12.2019г., се установява, че между ищеца и ответника са възникнали
облигационни правоотношения във връзка с предоставяне на електронни
съобщителни услуги чрез една или няколко съобщителни мрежи с месечна
абонаментна такса от 12.99 лева. Договорът е бил със срок до 24.12.2021г.
3. От представеното на л. 35 и л. 41 копие на Договор № ********* от 29.12.2016г.,
изменен с допълнително споразумение № ********* от 10.04.2020г., се
установява, че между ищеца и ответника са възникнали облигационни
правоотношения във връзка с предоставяне на електронни съобщителни услуги
чрез една или няколко съобщителни мрежи с месечна абонаментна такса от 29.99
лева, а след 10.04.2020г. - 30.99 лева.
4. От представеното на л. 54 от заповедното дело копие на Договор № ********* от
14.05.2020г., се установява, че между ищеца и ответника са възникнали
облигационни правоотношения във връзка с предоставяне на електронни
съобщителни услуги чрез една или няколко съобщителни мрежи с месечна
абонаментна такса от 29.99 лева. Договорът е бил със срок до 14.05.2022г.
5. От представеното на л. 60, л. 71 и л. 82 от заповедното дело копие на Договор за
мобилни услуги № ********* от 20.09.2017г., изменен с допълнително
споразумение № ********* от 31.10.2019г., както и с допълнително
споразумение № ********* от 04.03.2021г., се установява, че между ищеца и
ответника са възникнали облигационни правоотношения във връзка с
предоставяне на електронни съобщителни услуги чрез една или няколко
съобщителни мрежи с месечна абонаментна такса от 10.99 лева, след 31.10.2019г.
– 8.99 лева, след 04.03.2021г.- 36.99 лева По първоначалния договор срокът му е
бил до 20.09.2019г., а с изменението му - срокът е удължен до 04.03.2023г.
6. От представеното на л. 91 от заповедното дело копие на Договор № *********
от 04.03.2021г., се установява, че между ищеца и ответника са възникнали
облигационни правоотношения във връзка с предоставяне на електронни
съобщителни услуги чрез една или няколко съобщителни мрежи с месечна
абонаментна такса от 9.99 лева. Договорът е бил със срок до 04.03.2023г.
7. От представеното на л. 99 от заповедното дело копие на Договор № ********* от
04.03.2021г., се установява, че между ищеца и ответника са възникнали
облигационни правоотношения във връзка с предоставяне на електронни
съобщителни услуги чрез една или няколко съобщителни мрежи с месечна
абонаментна такса от 13.99 лева. Договорът е бил със срок до 04.03.2023г.
Всеки един от договорите има клауза за автоматично подновяване.
По аргумент от чл. 153 ГПК на доказване подлежат спорните факти от значение
за решаване на делото и връзките между тях, поради което следва да се приеме за
установено по делото предоставяне на твърдените от ищеца мобилни услуги, доколко
7
обстоятелството, че от страна на ищеца са предоставени такива не се оспорва от
ответника. С депозираното възражение по чл. 414 ГПК, същият е възразил единствено
досежно дължимостта на вземането, без да е навел конкретни доводи.
Отговор не е подаден, а в о. с. з. по делото ответникът не се явява, респ. не
оспорва облигационната си обвързаност с ищеца в хода на настоящото производство.
Конкретно оспорване не се съдържа и в депозираното по чл. 414 ГПК възражение.
Всеки от договорите и допълнителните споразумения съдържат подпис на
страните по тях, като договорите са подписани и в поле „за потребител“. С подаденото
възражение автентичността на документите не е оспорена. След като договорите носят
подпис на потребителя А. Ц. Й., то съдът приема, че имат силата, придадена им по чл.
180 ГПК.
Ответникът не е оспорил в хода на производството, че ищцовото дружество му е
предоставило електронни съобщителни услуги във връзка с използването на следните
мобилни номера, а именно: мобилен номер +...., мобилен номер +...., мобилен номер
+...., мобилен номер +...., мобилен номер +...., мобилен номер +.... и мобилен номер
+..... По аргумент от чл. 153 ГПК на доказване подлежат спорните факти от значение за
решаване на делото и връзките между тях, следва да се приеме за установено по
делото предоставяне на твърдените от ищеца мобилни услуги, доколко
обстоятелството, че от страна на ищеца са предоставени такива не се оспорва от
ответника.
Производството по предявени установителни искове по чл.422 ГПК, като
продължение на заповедното производство, изследва съществуването на вземането по
заповедта за изпълнение, индивидуализирано по размер и период. В настоящия случай,
периодът на потребени услуги е бил заявен пред заповедния съд от 05.02.2021г. -
04.06.2021г. Вписването в заявлението, че това е периодът, за който вземането се
дължи, не променя извода, че това е периодът на потребление, с който вземането се
индивидуализира.
Размерът на вземането се установява от издадените фактури и същият не е
спорен между страните. Ответната страна не е оспорила стойността на предоставените
услуги, нито е навела възражения, че услугите не са ползвани през процесния период.
Ето защо, доколкото съдът е ограничен от наведените от страните твърдения и
възражения (чл. 6, ал. 2 ГПК, чл. 8, ал. 2 ГПК), следва да се приеме, че в полза на
ищеца е възникнало вземане в общ размер на 313.60 лева, представляваща неплатени
абонаментни такси и потребление за използвани мобилни услуги за периода от
05.02.2021 г. до 04.04.2021 г., включваща следните суми по следните договори: 41.98
лева неплатени абонаментни такси и потребление за използвани мобилни услуги за
периода от 05.02.2021г. до 04.04.2021 г. по сключено с ищеца на 31.10.2019 г.
Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен мобилен
номер +....., 25.96 лева неплатени абонаментни такси и потребление за използвани
мобилни услуги за периода от 05.02.2021г. до 04.04.2021г. по сключен с ищеца договор
за мобилни услуги от 24.12.2019 г. с предпочетен мобилен номер +...., 61.99 лева
неплатени абонаментни такси и потребление за използвани мобилни услуги за периода
от 05.02.2021г. до 04.04.2021 г. по сключено с ищеца на 10.04.2020 г. Допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +....., 59.98 лева
неплатени абонаментни такси и потребление за използвани мобилни услуги за периода
от 05.02.2021г. до 04.04.2021г. по сключен с ищеца договор за мобилни услуги от
14.05.2020 г. с предпочетен мобилен номер +....., 74.96 лева неплатени абонаментни
такси и потребление за използвани мобилни услуги за периода от 05.02.2021г. до
8
04.04.2021г. по сключено с ищеца на 04.03.2021г. Допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +...., 20.29 лева неплатени
абонаментни такси и потребление за използвани мобилни услуги за периода от
05.02.2021г. до 04.04.2021г. по сключен с ищеца договор за мобилни услуги от
04.03.2021 г. с предпочетен мобилен номер +...., 28.44 лева неплатени абонаментни
такси и потребление за използвани мобилни услуги за периода от 05.02.2021г. до
04.04.2021г. по сключен с ищеца договор за мобилни услуги от 04.03.2021 г. с
предпочетен мобилен номер +.......
Като законна последица от уважаване на иска за главница, следва да се присъди и
законната лихва, считано от 02.05.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.
Като допълнение, настоящият съдебен състав намира, че дължимостта на
месечната абонаментна такса е обусловена от изтичането на период от време
/съответният отчетен месец/, през който договорите между страните са били
действащи, съответно абонатът е имал достъп до предоставената услуга и за същия е
била налице потенциалната възможност да ползва услугите, уговорени с договорите и
включени в съответния абонаментен план. Обстоятелството дали тази услуга реално е
била ползвана от ответника е ирелевантно за дължимостта и изискуемостта на
уговорените месечни такси. Ответната страна не е оспорила обстоятелството, че
ищецът е предоставил достъп на ответника до съответните мобилни услуги, нито че
услугите не са ползвани през процесния период.
По отношение на претенциите за неустойка в размер на 489.96 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора поради виновно
неизпълнение на задълженията по него от ответника за срочно плащане, която не
надвишава трикратния размер на дължимата стандартна месечна абонаментна такса за
предоставяните по процесните договори за далекосъобщителни услуги:
По исковете с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 92, ал.1
ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационни отношения по
твърдените договори и споразумения, че е изпълнил задълженията си по тях; че в
съответните договори е била уговорена валидна клауза за неустойка в случай на
прекратяване на същия поради неизпълнение от страна на ответника на твърдените
задължения и че договорите са били прекратени, съответно, че посочените устройства
са предадени на ответника и в договорите за лизинг е било уговорено задължение за
заплащане на неустойка за невърнато устройство по договора; какъв е размерът на
неустойката по съответните договори и приложенията към тях, както и размерът на
преференциалната цена по договорите, цената без отстъпка и размерът на конкретната
отстъпка за съответните устройства. При установяване на тези обстоятелства в тежест
на ответника е да докаже, че е бил изправна страна по договора, в това число, че е
върнал предоставените му устройства.
Видно е, че някои от договорите съдържат идентична клауза - в случай на
прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок която и да е СИМ
карта/номер, посочен/а в него, по вина или инициатива на потребителя или при
крушение на задълженията му по настоящия договор или други документи, свързани с
него, и приложимите общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване: неустойка в размер на сумата от
стандартните месечни абонаменти за съответния абонаментен план до края на срока
на договора; и в случаите, в които е предоставено устройство и разликата между
цената на предоставеното устройство без абонамент съгласно последната актуална
ценова листа на оператора към момента на прекратяване на договора и заплатената от
9
потребителя цена за устройството в брой или общата лизингова цена по договора за
лизинг. Същата клауза е уговорена в част от договорите за мобилни услуги и в
допълнителните споразумения, но е ограничено начисляването на неустойка -
максималният размер на тази неустойка не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти. В допълнение на неустойката по предходното
изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на
отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора;
и в случаите, когато е предоставено устройство за ползване на услуги - и разликата
между цената на доставеното устройство без абонамент съгласно последната актуална
ценова листа и заплатената по потребителя цена на устройството в брой или общата
лизингова цена по договора за лизинг. Казано по друг начин, предвидена е неустойка в
размер на сбора от всички или на част от абонаментни такси, определени в договора,
която потребителят следва да заплати, въпреки че договорът е прекратен и абонатът не
получава услуга.
Този съдебен състав намира клаузите, предвиждащи тази неустойка, макар
претендирана в трикратен размер, респ. уредена в три от договорите до търсене на
трикратен размер, за неравноправни. Начинът, по който се претендира това вземане -
когато е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в
размер на всички или дори само няколко неплатени абонаментни вноски, всъщност
мобилният оператор по прекратения договор цели да получи имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но
без да се предоставя ползването на услугата по договора. Следователно, уговорената
по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън своите
обезпечителна и обезщетителна функции, създава условия за неоснователно
обогатяване на мобилния оператор, нарушава принципа за справедливост и също има
и на това основание неравноправен характер (в този смисъл Определение № 480 от
26.05.2023 г. по в. гр. д. № 291 / 2023 г. на ОС Перник, Решение № 1769 от 06.07.2022
г. по в. гр. д № 512434/2021 г. на СГС, Определение № 2192 от 28.08.2023 г. по в.гр. Д
№ 1355 / 2023 г. на ОС-Бургас. Решение № 419 от 13.12.2022 г. на ОС -София по в. гр.
д. № 414/2022 г., Определение № 2038 от 25.08.2023 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д.
№ 2252/2023 г., Определение № 656 от 24.07.2023 г. на ОС - Перник по в. ч. гр. д. №
446/2023 г., Определение № 1063 от 11.09.2023 г. на ОС - Стара Загора по в. ч. гр. д. №
565/2023 г., Определение № 1189 от 15.12.2022 г. на ОС - Благоевград по в. ч. гр. д. №
983/2022 г., Определение № 1875 от 14.07.2023 г. на ОС - Бургас по в. ч. гр. д. №
1208/2023 г. , Решение № 70 от 21.07.2023 г. на ОС - Търговище по в. гр. д. № 109/2023
г. Решение № 1368 от 7.11.2022 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 1768/2022 г.
Определение № 263 от 22.05.2023 г. на ОС - Пазарджик по в. ч. гр. д. № 271/2023 г.).
Освен това, за потребителят няма как да бъде ясно кога ще се считат прекратени
процесните договори. Действително в чл. 27 от ОУ е указан срока на плащане - срока,
посочен в съответната фактура, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването и,
като при неспазване на което и да е задължение по тази част от ОУ, мобилният
оператор има право незабавно да ограничи предоставянето на мобилни услуги, или
при условията на т. 19б и т. 19в - да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключването на нов. И в двете посочени точки,
възможността за прекратяване на договора едностранно е уговорена с едномесечно
предизвестие.
Изследвайки самите клаузи, и обстоятелството, че разпоредбата на чл. 87 ЗЗД е
диспозитивна, то отклоняването от нея лишава потребителя от елементарна яснота
10
кога отношението се счита прекратено, кога има съществено неизпълнение какви са
точно последиците от това съществено неизпълнение и може ли да го избегне, като
плати. Очевидно, без да бъде уведомен потребителят за тези обстоятелства, не може да
бъде натоварен със кумулативни санкции, което е общо правило в облигационно право
и отнемането на тази възможност на длъжника и то потребител, очевидно е в негов
ущърб и е недобросъвестно. Отклонението от общото правило на облигационното
право очевидно нямаше да бъде прието, ако имаше индивидуално договаряне. По
изложените причини категорично се стига до извод, че тази клауза е неравноправна.
Неравноправните клаузи не произвеждат никакво действие, поради което договорът не
се счита прекратен. В тази връзка са аргументи и в Решение от 8 декември 2022 г. по
дело C-600/21 на СЕС.
С оглед изложеното следва да се приеме, че между страните не е настъпило
прекратяване, поради което и неустойки за прекратяване не се дължат.
На трето място, автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора, и в частност - да уговарят неустойка, е ограничена от това,
че съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона
и на добрите нрави. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК, условията и предпоставките за нищожност на
клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Според същото
тълкувателно решение, преценката за нищожност на неустойка следва да се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент, какъвто последващ момент е и неизпълнението на договора или
прекратяването на договорното правоотношение. При сключване на договор за
мобилни услуги мобилният оператор поема ангажимент да предостави на потребителя
ползването на телекомуникационни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят -
да заплаща таксата ежемесечно или през друг уговорен времеви интервал. От нормата
на чл. 143 ЗЗП може да се направи извод, че неравноправни са онези клаузи, които не
отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством които се
създава значително неравновесие /неравнопоставеност/ между търговеца
/икономически по-силната страна/ и потребителя /икономически по-слабата страна/.
От съдържанието на процесните договори за мобилни услуги, както и от общите
условия към тях, представляващи неразделна част от съглашението, става ясно, че
всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно
да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в
договорите е предвидено единствено, че когато се стигне до прекратяването им по
вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка,
съдържаща няколко компонента - оставащите абонаментни вноски до края на срока на
договора, но не повече от три, отстъпката от абонаментния план и цената на
устройството и стойността на невърнатото техническо оборудване. Подобна уговорка
в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсва. Ако
потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради
вина на мобилния оператор, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка.
Договорът за мобилни услуги е бланков. Съдържанието му не е предварително
договорено между страните. Физическото лице-потребител не е имало възможност да
влияе върху неговите разпоредби. Клаузите му не са индивидуално договорени. Налага
се извод, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е
възползвал от положението на икономически по-силна страна, имаща възможност да
11
влияе върху правата и задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме. Именно
поради тези обстоятелства „Йеттел България“ ЕАД е предвидило в предварително
изготвения бланков договор, че неустойка се дължи само от потребителя, когато
договорът е прекратен по негова вина. Няма уговорка, даваща право на потребителя да
претендира неустойка при неизпълнение на договора от мобилния оператор.
Предвид гореизложеното, така, както са уговорени, въпросните клаузи за
неустойка създават значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и правата и задълженията на потребителя. Разпоредбите, регламентиращи
неустойка в тежест на физическото лице-потребител, действително имат
неравноправен характер.
Дори да се приеме, че клаузата за неустойка при предсрочно прекратяване
валидно е обвързала страните, то сумата по нея отново не се дължи. С цитираната от
ищеца договорна клауза, съдържаща се във всеки от договорите са разграничени две
хипотези, при които за потребителя възниква задължение за заплащане на съответните
неустойки - предсрочно прекратяване по инициатива на потребителя, въз основа на
взето от него решение за това, и предсрочното прекратяване на договора по вина на
потребителя и при неспазване на негови договорни задължения по договора за
мобилни услуги или по друг договор със същия мобилен оператор, тоест развалянето
му от оператора. Доколкото в процесната хипотеза ищцовото дружество претендира
сумата като неустойка поради неизпълнение на задълженията на ответника като
потребител, то съдът приема, че неустойката се претендира не поради едностранно
предсрочно прекратяване на договора по инициатива на потребителя, а заради
прекратяване поради негово виновно неизпълнение на задълженията му по договора.
Тоест, касае се за едностранно разваляне на договора от оператора при виновно
неизпълнение на задълженията на насрещната страна. Поради това, при преценка дали
договорите са едностранно развалени от „Йеттел България“ ЕАД следва да бъде
съобразна нормата на чл. 87 ЗЗД. Съгласно чл. 87, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, когато длъжникът
по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която
отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок
за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за
развален. Изречение 2 на посочената алинея предвижда, че предупреждението трябва
да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. В случая се
касае за писмени договори, поради което изявлението за развалянето им, с което се
предоставя възможност за изпълнение в рамките на подходящ срок, следва да бъде
направено също в писмена форма. Тежестта на доказване на факта, че изявлението за
разваляне е достигнало до ответника, пада върху ищеца и същият следва да установи
това обстоятелство при условията на пълно доказване. Ищецът „Йеттел България“
ЕАД не представя каквито и да е доказателства, че е отправил предизвестие до
потребителя, че му е предоставил срок за доброволно изпълнение на задълженията му
по договора. Доколкото писмената форма на предупреждението по чл. 87, ал. 1, изр. 1
ЗЗД е форма за действителност на волеизявлението, при непредставянето на такова
писмено изявление като доказателство по делото, съдът следва да приеме, че такова не
е изпращано и следователно, че договорът не е развален по надлежния ред, поради
което и неустойката не се дължи поради липса на предпоставки за възникването и
начисляването й. Именно такова изискване - за отправяне на едномесечно
предизвестие при прекратяване на договора в тази хипотеза, е предвидено и в чл. 19б
и чл. 19в от ОУ на мобилния оператор, на които той сам се позовава. Спазването им не
може да се приеме за мотивирано с изпращането на съобщения по реда на чл. 31а от
12
ОУ, както защото няма данни да са изпращани такива съобщения, така и защото
сочената клауза първо касае друг случай, а не този на прекратяване, и второ -
предвижда няколко възможности за уведомяване.
По отношение на претенциите с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
заплащане на дължими лизингови вноски с настъпил падеж в общ размер на
2578.36 лева, представляваща сбор от лизингови вноски за отчетен период 05.02.2021
г. - 04.06.2021 г., дължими по сключени договори за лизинг, включваща следните суми
по следните договори: 121.90 лв., представляваща сбор от лизингови вноски за отчетен
период 05.02.2021г. - 04.06.2021 г., дължима по сключен договор за лизинг от
24.12.2019 г. с предпочетен мобилен номер +....., с който е предоставен за временно и
възмездно ползване устройство марка SAMSUNG Galaxy A10 32GB Dual Blue, 110.46
лв., представляваща сбор от лизингови вноски за отчетен период 05.02.2021 г. –
04.06.2021 г., дължими по сключен договор за лизинг от 10.04.2020 г. с предпочетен
мобилен номер +....., с който е предоставен за временно и възмездно ползване
устройство марка HUAWEI P Smart Z 64GB Dual Emerald Green, 29.54 лв.,
представляваща сбор от лизингови вноски за отчетен период 05.02.2021 г. - 04.06.2021
г., дължими по сключен договор за лизинг от 10.04.2020 г. с предпочетен мобилен
номер +....., с който е предоставен за временно и възмездно ползване пакет базови
аксесоари, 21.10 лв., представляваща сбор от лизингови вноски за отчетен период
05.02.2021 г. - 04.06.2021 г., дължими по сключен договор за лизинг от 24.12.2019 г. с
предпочетен мобилен номер +....., с който е предоставен за временно и възмездно
ползване пакет базови аксесоари, 2295.36 лв., представляваща сбор от лизингови
вноски за отчетен период 05.02.2021 г. - 04.06.2021 г., дължими по сключен договор за
лизинг от 04.03.2021 г. с предпочетен мобилен номер +......, с който е предоставен за
временно и възмездно ползване устройство марка APPLE iPhone 12 Pro Max 128GB
Graphite:
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно факта, че между
страните били налице облигационни правоотношения по валидно сключени договори
за лизинг; че е изпълнил задължението си да предаде вещта по съответния договор на
купувача, както и настъпила изискуемост на задължението на ответника да заплати
уговорените лизингови вноски и техния размер. При установяване на горното, в
тежест на ответника било да установи погасяване на задължението си.
Между страните са сключени четири договора за лизинг, а именно:
1/ договор за лизинг от 24.12.2019 г. с предмет мобилно устройство SAMSUNG
Galaxy A10 32GB Dual Blue - л. 30 /гръб/ от заповедното дело. Към договора няма
представено доказателство, че устройството е предоставено, но в него се съдържа
клауза, според която с подписването на договора, устройството се предава на
ответника.
2/ договор за лизинг от 10.04.2020г. с предмет за предоставено мобилно
устройство HUAWEI P Smart Z 64GB Dual Emerald Green - л. 45 от заповедното дело.
Към договора няма представено доказателство, че устройството е предоставено, но в
него се съдържа клауза, според която с подписването на договора, устройството се
предава на ответника.
3/ договор за лизинг от 10.04.2020г. с предмет предоставен пакет базови
аксесоари - л. 50. Към договора няма представено доказателство, че устройството е
предоставено, но в него се съдържа клауза, според която с подписването на договора,
устройството се предава на ответника.
13
4/ договор за лизинг от 24.12.2019г. с предмет предоставен пакет базови
аксесоари - л. 77. Към договора няма представено доказателство, че устройството е
предоставено, но в него се съдържа клауза, според която с подписването на договора,
устройството се предава на ответника.
5/ договор за лизинг от 04.03.2021г. с предмет предоставено устройство APPLE
iPhone 12 Pro Max 128GB Graphite - л. 87. Към договора няма представено
доказателство, че устройството е предоставено, но в него се съдържа клауза, според
която с подписването на договора, устройството се предава на ответника.
Наличието на облигационни правоотношения по индивидуализираните договори
за лизинг не се оспорва от ответника, както и липсва спор по отношение на
обстоятелството, че неизплатените задължения по посочените договори за лизинг са
2578.36 лева - предсрочно изискуема част от лизинговите вноски.
Видно от договорите за лизиниг, лизинговите вноски за устройствата са
следните: за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy A10 32GB Dual Blue – 12.19 лева;
за мобилно устройство HUAWEI P Smart Z 64GB Dual Emerald Green – 7.89 лева; за
пакет базови аксесоари – 50.57 лева и за устройство APPLE iPhone 12 Pro Max 128GB
Graphite – 97.59 лева.
По Договор за лизинг от 24.12.2019 г. с предмет мобилно устройство SAMSUNG
Galaxy A10 32GB Dual Blue - л. 30 /гръб/ от заповедното дело, обща лизингова цена за
устройството е в размер на 357.87 лв., дължима чрез внасяне на първоначална
лизингова вноска в размер на 77.50 лв. и на 23 месечни лизингови вноски, всяка от
които в размер на 12.19 лв. Претендира се сума в общ размер на 121,90 лв., формирана
от лизинговите вноски за отчетен период 05.02.2021г. - 04.06.2021г., както и сбор от 6
броя лизингови вноски, начислени поради неплащане на предходните вноски, съгласно
чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг, и 1 лизингова вноска съгласно чл.
1, ал. 3 от Договора за лизинг за отчетен период 05.05.2021г. - 04.06.2021г.
По Договор за лизинг от 10.04.2020 г. с предмет устройство HUAWEI Р Smart Z
64GB Dual Emerald Green - л. 45 от заповедното дело, обща лизингова цена за
устройството е в размер на 236.47 лв., дължима чрез внасяне на първоначална
лизингова вноска в размер на 55.00 лв. и на 23 месечни лизингови вноски, всяка от
които в размер на 7.89 лв. По договора за лизинг се претендира сума в общ размер на
110,46 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 05.02.2021г. -
04.06.2021г., както и сбор от 10 броя лизингови вноски, начислени поради неплащане
на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг, и
1 лизингова вноска съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора за лизинг за отчетен период
05.05.2021г. - 04.06.2021г.
По Договор за лизинг от 10.04.2020 г. с предмет пакет базови аксесоари - л. 77 от
заповедното дело, обща лизингова цена в размер на 50.57 лв., дължима чрез внасяне на
лизингови вноски, всяка от които в размер на 2.11 лв. По договора за лизинг се
претендира сума в общ размер на 29.54 лв., формирана от лизинговите вноски за
отчетен период 05.02.2021г. - 04.06.2021 г., както и сбор от 10 броя лизингови вноски,
начислени поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите
условия към Договора за лизинг, и 1 лизингова вноска съгласно чл. 1, ал. 3 от
Договора за лизинг за отчетен период 05.05.2021г. - 04.06.2021г.
По Договор за лизинг от 24.12.2019 г. с предмет пакет базови аксесоари - л. 77 от
заповедното дело, обща лизингова цена в размер на 50.57 лв., дължима чрез внасяне на
лизингови вноски, всяка от които в размер на 2.11 лв. По договора за лизинг се
14
претендира сума в общ размер на 21.10 лв., формирана от лизинговите вноски за
отчетен период 05.02.2021г. - 04.06.2021 г., както и сбор от 6 броя лизингови вноски,
начислени поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите
условия към Договора за лизинг, и 1 лизингова вноска съгласно чл. 1, ал. 3 от
Договора за лизинг за отчетен период 05.05.2021г. - 04.06.2021г.
По Договор за лизинг от 04.03.2021 г. с предмет устройство APPLE iPhone 12 Pro
Max 128GB Graphite - л. 87 от заповедното дело, обща лизингова цена за устройството
е в размер на 2244.57 лв., дължима чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски,
всяка от които в размер на 97.59 лв. По договора за лизинг се претендира сума в общ
размер на 2295.36 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период
05.02.2021г. - 04.06.2021 г., както и сбор от 20 броя лизингови вноски, начислени
поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към
Договора за лизинг, и 1 лизингова вноска съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора за лизинг за
отчетен период 05.05.2021г. - 04.06.2021г.
Размерът се изчисли от съда по реда на чл. 162 ГПК с оглед липсата на
доказателства за направено плащане на търсените вноски и съобразявайки размера на
всяка вноска с ДДС съобразно посоченото във всеки от договорите за лизинг.
Вземанията са изискуеми, тъй като съобразно срока на изплащане на
устройствата, посочен в договорите, той е изтекъл към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК, както и на исковата молба. Доколкото през процесния
период за срока на действие на договорите ответникът е ползвал мобилните
устройства и аксесоари, в негова тежест е да изпълни и задълженията си за заплащане
на дължимите лизингови вноски, или да върне устройствата, за които обстоятелства
няма данни, поради което предявените искове се явяват основателни за
претендираните суми.
Изложеното и при липсата на данни за погасяване чрез плащане или друг способ,
доказването на което обстоятелство е било в тежест на ответника, дават основание
вземането за сумата от 2578.36 лева следва да се присъди, като за тази сума искът е
изцяло основателен.
По отношение на претенциите за неустойка в размер на 422.66 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на сключените между страните
договори по вина на ответника и неустойка за дадена отстъпка от цената на
устройство, която сума е включена в издадена фактура с № **********/05.06.2021г:
Този съдебен състав намира клаузата от ОУ, предвиждаща тези неустойки, за
неравноправна. На потребителя няма как да бъде ясно кога ще се считат прекратени
процесните договори. Ясно е, че разпоредбата на чл. 87 ЗЗД е диспозитивна
разпоредба, но отклоняването от нея лишава потребителя от елементарна яснота кога
отношението се счита прекратено, кога има съществено неизпълнение какви са точно
последиците от това съществено неизпълнение и може ли да го избегне, като плати.
Очевидно, без да бъде уведомен потребителят за тези обстоятелства, не може да бъде
натоварен със кумулативни санкции, което е общо правило в облигационно право и
отнемането на тази възможност на длъжника и то потребител, очевидно е в негов
ущърб и е недобросъвестно. Отклонението от общото правило на облигационното
право очевидно нямаше да бъде прието, ако имаше индивидуално договаряне. По
изложените причини категорично се стига до извод, че тази клауза е неравноправна.
Неравноправните клаузи не произвеждат никакво действие, поради което договорът не
се счита прекратен. В тази връзка са аргументи и в Решение от 8 декември 2022 г.
15
по дело C-600/21 на СЕС.
В този смисъл следва да се има предвид и националната практика Решение № 198
от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I т. о.,с което че страните по договора за заем
за потребление по ЗЗД могат в рамките на очертаната от нормата на чл. 9 ЗЗД
договорна свобода да уговорят възможността кредиторът да иска изпълнение на
задължението за връщане на заетата сума преди първоначално определения срок и
предпоставките за предсрочната изискуемост. Изключено е обаче предварително да
уговорят, че при неплащане или настъпването на други обективни обстоятелства
целият заем става предсрочно изискуем, без да е необходимо волеизявление на
кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост. Такава уговорка за
„автоматично“ настъпване на предсрочната изискуемост на вземането по договор за
заем не поражда действие, тъй като противоречи на характера на предсрочната
изискуемост на преобразуващо право на кредитора, което се упражнява с негово
едностранно волеизявление и чието действие настъпва с достигането му до длъжника
при наличие на обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока,
уговорените в договора или предвидените в закона. В този смисъл клаузата от
договора за продажба на изплащане предвиждаща автоматична предсрочна
изискуемост при неплащане на две последователни вноски от общо 24 е
неравноправна и също не следва да се прилага.
С оглед изложеното следва да се приеме, че между страните не е настъпило нито
предсрочна изискуемост, нито прекратяване, поради което и неустойки за
прекратяване не се дължат.
На трето място, автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора, и в частност - да уговарят неустойка, е ограничена от това,
че съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона
и на добрите нрави. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК условията и предпоставките за нищожност на
клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Според същото
тълкувателно решение, преценката за нищожност на неустойка следва да се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент, какъвто последващ момент е и неизпълнението на договора или
прекратяването на договорното правоотношение.
При сключване на договорите за мобилни услуги мобилният оператор поема
ангажимент да предостави на потребителя ползването на телекомуникационни услуги
срещу абонаментна такса, а потребителят - да заплаща таксата ежемесечно или през
друг уговорен времеви интервал. От нормата на чл. 143 ЗЗП може да се направи извод,
че неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за
добросъвестност и добри нрави и посредством които се създава значително
неравновесие /неравнопоставеност/ между търговеца /икономически по-силната
страна/ и потребителя /икономически по-слабата страна/. От съдържанието на
процесните договори за мобилни услуги и лизинг, както и от общите условия към тях,
представляващи неразделна част от съглашенията, става ясно, че всяка от страните по
облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато
другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договора е предвидено
единствено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя,
последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко
компонента оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не
16
повече от три, отстъпката от абонаментния план и цената на устройството и
стойността на невърнатото техническо оборудване. Подобна уговорка в полза на
потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсва. Ако потребителят се
възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на
мобилния оператор, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка.
Договорът за мобилни услуги е бланков. Съдържанието му не е предварително
договорено между страните. Физическото лице-потребител не е имало възможност да
влияе върху неговите разпоредби. Клаузите му не са индивидуално договорени. Налага
се извод, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е
възползвал от положението на икономически по-силна страна, имаща възможност да
влияе върху правата и задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме. Именно
поради тези обстоятелства „Йеттел България“ ЕАД е предвидило в предварително
изготвения бланков договор, че неустойка се дължи само от потребителя, когато
договорът е прекратен по негова вина. Няма уговорка, даваща право на потребителя да
претендира неустойка при неизпълнение на договора от мобилния оператор.
Предвид гореизложеното, така, както са уговорени, въпросните клаузи за
неустойка създават значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и правата и задълженията на потребителя. Разпоредбите, регламентиращи
неустойка в тежест на физическото лице-потребител, действително имат
неравноправен характер.
Отделно от това - самостоятелно основание за отхвърляне е обстоятелството, че
претендираната сума се иска общо, но в сбора й се включват неустойка в размер на 3
стандартни месечни абонаментни вноски и неустойка за дадена отстъпка от цената на
устройството. Размерът на всяка неустойка не е установен еднозначно, което
препятства възможността да се прецени наличието на правопораждащото основание за
всяко отделно вземане за неустойка, дали и доколко се е осъществило уговореното
материално условие /т. е. вида на неизпълнението, за което е уговорена/, за да
възникне такова вземане за кредитора, като последното има отношение и към въпроса
за настъпване на падежа, както и начина на определяне на размера на всяка една
неустоечна претенция.
Следва да се изтъкне, че по начина, по който се претендира това вземане - когато
е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на
всички или дори само няколко неплатени абонаментни вноски, всъщност мобилният
оператор по прекратения договор цели да получи имуществена облага от насрещната
страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се
предоставя ползването на услугата по договора. Следователно, уговорената по този
начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън своите обезпечителна и
обезщетителна функции, създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния
оператор, нарушава принципа за справедливост и също има /и на това основание/
неравноправен характер.
По отношение на калкулираната сума на основание неустойка за дадена отстъпка
от цената на устройство - с тази клауза ищецът се стреми да извърши промяна на
съществен елемент от договора, а именно - цената на устройството, едностранно, без
съгласието на потребителя. Подобна уговорка противоречи на добрите нрави, като
води до явна нееквивалентност на престациите, а не такава е целта на закона. Освен
това така определеният размер на неустойката противоречи на обезщетителната й
функция, като не само че не обезпечава вреди, а „увеличава“ без съгласието и на
насрещната страна цената на предоставеното устройство. Същата е нищожна поради
17
противоречие с добрите нрави, тъй като е извън обичайната обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция, в какъвто см. са разясненията в т. 4 от ТР №
1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Нарушението на принципа за
добросъвестност и принципа на справедливост при нея изхожда от обстоятелството, че
лизинговата вещ не е станала собственост на лизингополучателя, за да се дължи
обезщетение, съизмеримо с действителната цена на устройството - предоставено е
само неговото ползване (в този см. решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г.
на ВКС, I т. о. и решение № 219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. на ВКС, I т. о.). По
този начин отново се достига до неоснователно обогатяване на мобилния оператор. В
допълнение и тук размерът на неустойката е формиран на база „стандартна“ цена на
устройството, а не договорената такава, което нарушава изискването неустойката да
обезпечава и обезщетява вреди от неизпълнението на конкретния договор, а не
произволни такива, както и това неустойката да обезпечава и санкционира
неизпълнение на задължения по конкретния договор /в случая договора за лизинг/, а не
неизпълнение на задължения по друго облигационно правоотношение /в случая
договора за мобилни услуги/ и да се дължи независимо от изпълнението на
задълженията по конкретния договор за лизинг.
Дори да се приеме, че клаузата за неустойка при предсрочно погасяване валидно
е обвързала страните, то сумата по нея отново не се дължи. С цитираната от ищеца
договорна клауза , съдържаща се във всеки от договорите /с идентично съдържание,
както сам ищецът сочи/ са разграничени две хипотези, при които за потребителя
възниква задължение за заплащане на съответните неустойки - предсрочно
прекратяване по инициатива на потребителя, въз основа на взето от него решение за
това и предсрочното прекратяване на договора по вина на потребителя и при
неспазване на негови договорни задължения по договора за мобилни услуги или по
друг договор със същия мобилен оператор, тоест развалянето му от оператора.
Доколкото в процесната хипотеза ищцовото дружество претендира сумата като
неустойка поради неизпълнение на задълженията на ответника като потребител, то
съдът приема, че неустойката се претендира не поради едностранно предсрочно
прекратяване на договора по инициатива на потребителя, а заради прекратяване
поради негово виновно неизпълнение на задълженията му по договора. Тоест, касае се
за едностранно разваляне на договора от оператора при виновно неизпълнение на
задълженията на насрещната страна. Поради това, при преценка дали договорите са
едностранно развалени от „Йеттел България“ ЕАД (старо наименование „Теленор
България“ ЕАД) следва да бъде съобразна нормата на чл. 87 ЗЗД. Съгласно чл. 87, ал.
1, изр. 1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението
си поради причина, за която отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде
на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на
срока ще смята договора за развален. Изречение 2 на посочената алинея предвижда, че
предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в
писмена форма. В случая се касае за писмени договори, поради което изявлението за
развалянето им, с което се предоставя възможност за изпълнение в рамките на
подходящ срок, следва да бъде направено също в писмена форма. Тежестта на
доказване на факта, че изявлението за разваляне е достигнало до ответника, пада върху
ищеца и същият следва да установи това обстоятелство при условията на пълно
доказване. Ищецът „Йеттел България“ ЕАД не представя каквито и да е доказателства,
че е отправил предизвестие до потребителя, че му е предоставил срок за доброволно
изпълнение на задълженията му по договора. Доколкото писмената форма на
предупреждението по чл. 87, ал. 1, изр. 1 ЗЗД е форма за действителност на
18
волеизявлението, при непредставянето на такова писмено изявление като
доказателство по делото, съдът следва да приеме, че такова не е изпращано и
следователно, че договорът не е развален по надлежния ред, поради което и
неустойката не се дължи поради липса на предпоставки за възникването и
начисляването й.
Дори да се приеме, че вземането, представляваща разлика между цената на
закупено устройство без абонамент и преференциална обща лизингова цена по
договорите за лизинг, не представлява неустойка, а оставаща дължима стойност по
договорите за лизинг, то искът пак би бил неоснователен. Искът за разлика между
цената на устройства без абонамент и преференциалната цена се основава на
цитираната идентични клаузи от общите условия и от договорите, като предпоставките
за възникване на отговорността на потребителя се реализират при прекратяване на
договора на една от трите предпоставки - по вина на потребителя, по негова
инициатива или при нарушаване на задълженията му по договора за мобилни услуги
или по друг договор. Доколкото ищецът основава иска си на неизпълнение на
договорни задължения и изрично твърди, че договорът за мобилни услуги е бил
предсрочно прекратен, което по изложените по-горе мотиви не може да се приеме за
станало, то не е налице предпоставка за възникване на отговорността на ответника
съгласно по тези клаузи, поради което искът следва да се отхвърли.
По разноските
Разноските се разпределят по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Ищецът своевременно е претендирал разноски, които в общ размер възлизат на
1420.43 лева, от които: 664.34 лева по ч.гр.д. № 23210/2023г. по описа на СРС, 55
състав, и 756.09 лева в настоящото производство, в това число 76.09 лева държавна
такса, 680.00 лева адвокатско възнаграждение.
Съобразно размера на уважената част от исковете /2891.96 лева/ и общия
материален интерес /3804.58 лева/, дължимите на ищеца разноски са в общ размер на
1079.70 лева, от които 504.98 лева по ч.гр.д. № 23210/2023г. по описа на СРС, 55
състав, и 574.72 лева в настоящото производство.
Разноски на ответника се дължат, но не следва да се присъждат, тъй като такива
не са претендирани и няма доказателства да са направени.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Ц. Й., ЕГН ********** с адрес гр.
София, ж.к. „Д., блок..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., дължи на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ....,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост - 4“, Бизнес Парк
София, сграда 6, следната сума, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
-ти
23210/2023г., по описа на Софийския районен съд, 55 състав, а именно 2891.96
лева, включваща следните вземания:
313.60 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и потребление за
използвани мобилни услуги за периода от 05.02.2021г. до 04.04.2021 г.,
включваща следните суми по следните договори: 41.98 лева неплатени
абонаментни такси и потребление за използвани мобилни услуги за периода от
19
05.02.2021г. до 04.04.2021 г. по сключено с ищеца на 31.10.2019 г. Допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен мобилен номер
+......, 25.96 лева неплатени абонаментни такси и потребление за използвани
мобилни услуги за периода от 05.02.2021г. до 04.04.2021г. по сключен с ищеца
договор за мобилни услуги от 24.12.2019 г. с предпочетен мобилен номер +....,
61.99 лева неплатени абонаментни такси и потребление за използвани мобилни
услуги за периода от 05.02.2021г. до 04.04.2021 г. по сключено с ищеца на
10.04.2020 г. Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +...., 59.98 лева неплатени абонаментни такси и потребление
за използвани мобилни услуги за периода от 05.02.2021г. до 04.04.2021г. по
сключен с ищеца договор за мобилни услуги от 14.05.2020 г. с предпочетен
мобилен номер +...., 74.96 лева неплатени абонаментни такси и потребление за
използвани мобилни услуги за периода от 05.02.2021г. до 04.04.2021г. по
сключено с ищеца на 04.03.2021г. Допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +...., 20.29 лева неплатени абонаментни
такси и потребление за използвани мобилни услуги за периода от 05.02.2021г. до
04.04.2021г. по сключен с ищеца договор за мобилни услуги от 04.03.2021 г. с
предпочетен мобилен номер +...., 28.44 лева неплатени абонаментни такси и
потребление за използвани мобилни услуги за периода от 05.02.2021г. до
04.04.2021г. по сключен с ищеца договор за мобилни услуги от 04.03.2021 г. с
предпочетен мобилен номер +..., ведно със законната лихва върху тези суми за
периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 02.05.2023г.;
2578.36 лева, представляваща сбор от лизингови вноски за отчетен период
05.02.2021 г. - 04.06.2021 г., дължими по сключени договори за лизинг,
включваща следните суми по следните договори: 121.90 лв., представляваща сбор
от лизингови вноски за отчетен период 05.02.2021г. - 04.06.2021 г., дължима по
сключен договор за лизинг от 24.12.2019 г. с предпочетен мобилен номер +...., с
който е предоставен за временно и възмездно ползване устройство марка
SAMSUNG Galaxy A10 32GB Dual Blue, 110.46 лв., представляваща сбор от
лизингови вноски за отчетен период 05.02.2021 г. – 04.06.2021 г., дължими по
сключен договор за лизинг от 10.04.2020 г. с предпочетен мобилен номер +...., с
който е предоставен за временно и възмездно ползване устройство марка
HUAWEI P Smart Z 64GB Dual Emerald Green, 29.54 лв., представляваща сбор от
лизингови вноски за отчетен период 05.02.2021 г. - 04.06.2021 г., дължими по
сключен договор за лизинг от 10.04.2020 г. с предпочетен мобилен номер +...., с
който е предоставен за временно и възмездно ползване пакет базови аксесоари,
21.10 лв., представляваща сбор от лизингови вноски за отчетен период
05.02.2021 г. - 04.06.2021 г., дължими по сключен договор за лизинг от 24.12.2019
г. с предпочетен мобилен номер +...., с който е предоставен за временно и
възмездно ползване пакет базови аксесоари, 2295.36 лв., представляваща сбор от
лизингови вноски за отчетен период 05.02.2021 г. - 04.06.2021 г., дължими по
сключен договор за лизинг от 04.03.2021 г. с предпочетен мобилен номер +...., с
който е предоставен за временно и възмездно ползване устройство марка APPLE
iPhone 12 Pro Max 128GB Graphite, ведно със законната лихва върху тези суми за
периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 02.05.2023г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост - 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
срещу А. Ц. Й., ЕГН ********** с адрес гр. София, ж.к. „Д.“, блок ..., вх. ..., ет. .., ап.
..., установителен иск за горницата над 2891.96 лева до пълния искан размер от
20
3804.58 лева, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
-ти
23210/2023г., по описа на Софийския районен съд, 55 състав, включваща следните
вземания:
489.96 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора
поради виновно неизпълнение на задълженията по него от ответника за срочно
плащане, която не надвишава трикратния размер на дължимата стандартна
месечна абонаментна такса за предоставяните по процесните договори за
далекосъобщителни услуги, включваща следните суми по следните договори:
52.47 лева неустойка за неизпълнение по раздел IV, чл. 2 от Допълнително
споразумение от 31.10.2019г. към договор за мобилни услуги с предпочетен
мобилен номер +...., 53.23 лева неустойка за неизпълнение по т. 11 от договор за
мобилни услуги с предпочетен мобилен номер +.... от 24.12.2019г., 99.93 лева
неустойка за неизпълнение по раздел IV, чл. 2 от Допълнително споразумение от
10.04.2020г. към договор за мобилни услуги с предпочетен мобилен номер +....,
104.91 лева неустойка за неизпълнение на т. 11 по договор за мобилни услуги с
предпочетен мобилен номер +... от 14.05.2020г., 107.91 лева неустойка за
неизпълнение раздел IV, чл. 2 от Допълнително споразумение от 04.03.2021г. към
договор за мобилни услуги с предпочетен мобилен номер +...., 24.96 лева
неустойка за неизпълнение по т. 9 от договор за мобилни услуги с предпочетен
мобилен номер +.... от 04.03.2021г., 46.55 лева неустойка за неизпълнение по т. 9
от договор за мобилни услуги с предпочетен мобилен номер +.... от 04.03.2021г.,
ведно със законната лихва върху тези суми за периода от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 02.05.2023г.;
422.66 лева, представляваща съразмерна част от направената отстъпка от
стандартната цена на устройство съгласно действащата към момента на
сключване на договор за мобилни услуги ценова листа и заплатената при
предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора отстъпка от
цената на месечна абонаментна такса, включваща следните суми по следните
договори: 66.51 лева, представляваща съразмерна част от направената отстъпка
от стандартната цена на устройство HUAWEI MediaPad T3 8 4G, съгласно
действащата към момента на сключване на договор за мобилни услуги от
31.10.2019г. с предпочетен мобилен номер +.... ценова листа и заплатената при
предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора отстъпка от
цената на месечна абонаментна такса, 115.92 лева, представляваща съразмерна
част от направената отстъпка от стандартната цена на устройство DRIVEY CAR
TRACKER Drivey 2G Car tracker device, съгласно действащата към момента на
сключване на договор за мобилни услуги от 04.03.2021г. с предпочетен мобилен
номер +.... ценова листа и заплатената при предоставянето му, съответстваща на
оставащия срок на договора отстъпка от цената на месечна абонаментна такса,
19.29 лева, представляваща разликата между цената на устройство SAMSUNG
Galaxy A10 32GB Dual Blue без абонамент и преференциалната обща лизингова
цена по сключен договор за лизинг от 24.12.2019 г. с предпочетен мобилен номер
+...., с който е предоставено за временно и възмездно ползване горепосоченото
устройство, 137.67 лева, представляваща разликата между цената на устройство
HUAWEI P Smart Z 64GB Dual Emerald Green без абонамент и преференциалната
обща лизингова цена по сключен договор за лизинг от 10.04.2020 г. с
предпочетен мобилен номер +...., с който е предоставено за временно и
възмездно ползване горепосоченото устройство, 83.27 лева, представляваща
21
разликата между цената на устройство APPLE iPhone 12 Pro Max 128GB Graphite
без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по сключен договор за
лизинг от 04.03.2021 г. с предпочетен мобилен номер +....., с който е
предоставено за временно и възмездно ползване горепосоченото устройство,
ведно със законната лихва върху тези суми за периода от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 02.05.2023г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А. Ц. Й., ЕГН ********** да заплати
на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ...., сумата 1079.70 лева- разноски съобразно размера
на уважената част от исковете, от които 504.98 лева по ч.гр.д. № 23210/2023г. по описа
на СРС, 55 състав, и 574.72 лева в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
22