№ 4680
гр. София, 30.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110148396 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на Р. К. Ч. срещу „ИКОНОМЕДИА“ АД, която
отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника
„ИКОНОМЕДИА“ АД.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Представените с исковата молба документи са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Искането на ищеца за допускане на един свидетел за установяване на причинените му
неимуществени вреди е допустимо, относимо и необходимо и следва да бъде уважено.
Искането на ответника за допускане на трима свидетели за установяване на посочените
в отговора обстоятелства е частично основателно. Следва да му бъдат допуснати двама
свидетели – по един за установяване на всяка група обстоятелства, а на основание чл. 159,
ал. 2 ГПК трети свидетел не следва да бъде допускан, защото не се сочат различни
обстоятелства, които той ще установява.
Искането на ответника за извършване на оглед на публично достъпни изказвания на
лица е неоснователно, защото не се иска оглед на представени по делото веществени
доказателства, а и вторият посочен хиперлинк не е достъпен.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 07.03.2024 г. от 10:10 часа, за когато ДА
СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на
ищеца – и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.
ДОПУСКА на ищеца ЕДИН свидетел при режим на довеждане за установяване на
причинените му неимуществени вреди.
1
ДОПУСКА на ответника ДВАМА свидетели при режим на довеждане, както следва:
един свидетел – относно обстоятелствата, свързани с начина на работа по процесната статия
и написването й, и един свидетел – по отношение на отразените в процесната статия
обстоятелства, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане на
трети свидетел.
УКАЗВА на страните да осигурят явяването на свидетелите в насроченото открито
съдебно заседание, а в случай на необходимост от промяна на режима на свидетел от
довеждане в призоваване своевременно да уведомят съда с посочване на три имена, адрес за
призоваване и по възможност телефонен номер на всеки свидетел и представяне на
документ за внесен по депозитната сметка на СРС депозит за всеки свидетел в размер на по
40 лв., така че неявяването на свидетел да не става причина за отлагане на делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за извършването на оглед на
публично достъпни изказвания на лица.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Р. К. Ч. е предявил срещу „ИКОНОМЕДИА“ АД осъдителен иск с правно основание
чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат от разпространени клевети чрез публикуване на
04.08.2023 г. в издавана от ответника електронна медия – на интернет страница с домейн
https://capital.bg/, на статия, озаглавена „На север и юг България вече граничи с Ами“, ведно
със законната лихва от 30.08.2023 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските
по делото.
Ищецът твърди, че на 04.08.2023 г. в електронна медия, която е издание на ответното
дружество, е публикувана процесната статия и в нея са изнесени следните твърдения:
1. „Фирма, близка до Р. Ч., изгражда поредния паркинг за тирове – този път на Д. мост 2
при В..“.
2. „Тази схема за овладяване на границите в последните години не просто беше осъзната
и използвана, а и докарана до съвършенство, от Р. Ч. – Ами. Той стана публично
известен най-вече покрай скандала с приватизираните държавни дейности по
граничния пункт К. А. – фирмата, осигуряваща дезинфекция (т. нар. златна локва) на
преминаващите превозни средства „Пи.Еф.Си.“ и тази, която извършваше
фитосанитарния контрол – „Евролаб 2011“.“.
3. „Успешният модел беше пренесен и на север, като от миналата година близки до Ами
фирми с помощта на общината получиха паркинг монопол и в Р.. А сега новината е, че
схемата се мултиплицира още веднъж и при другия мост над Д. – във В..“.
4. „За разлика от Р. обаче, където близката до Ч. фирма ползва общински терен, спечелен
при съмнителен конкурс с още по-съмнителна полза за общината, за паркинга на
пункта В. – К. терените са изкупени.“.
5. „Още на този етап се виждат доста праволинейни връзки с "К. А. и Ч.. При
първоначалното изкупуване на поземлените имоти като пълномощник на "Интербейз"
в нотариалните актове е посочен Б. К.. От 2019 г. той е управител, а по-късно и
номинален собственик на „Пи.Еф.Си.“ – фирмата зад „златения гьол“. Преди това
„Пи.Еф.Си.“ имаше различни собственици, като един от тях беше Л. Л., за която се
твърдеше, че е роднина на разстреляния в края на май тази година в ЮАР К. К. - К..
Иначе К. има дружества за внос на оборудване за игрални зали.“.
6. „Монополист по границата. Така по всичко личи, че след доста неприкритото
овладяване на тир-паркингите на юг към Т. Ч., макар през подставени лица, се
превръща в монополист и на север към Р.. Това са входно-изходните точки на една от
артериите, откъдето преминава основният транзитен поток на тежкотоварните
автомобили.“.
2
Посочва, че чрез публикуването на процесната статия, в която му се приписват връзки с
дружества и лица и участие в приватизиране на държавни дейности, е изнесена
клеветническа информация, която опетнява името му в обществото и създава невярна,
подвеждаща и изключително негативна обществена представа за личността му, като с
всичко това се засяга и неприкосновеността на личния му живот. Оспорва да има връзки с
посочените в статията дружества. Изтъква, че не е спазен Етичният кодекс на българските
медии и не е извършена надлежна проверка за достоверност на разгласените твърдения,
нито е посочен източникът, поради което е налице излизане извън пределите на
журналистическата свобода на словото. Твърди, че статията е оказала върху него
изключително силно негативно емоционално въздействие, което се е отразило на
ежедневието му и на отношенията на близките му и на обществеността към него. Посочва,
че е изпитал раздразнение, гняв, неудобство, дълбоко притеснение, силна душевна болка и
безсилие пред засягането на близките му заради публикацията, затруднения и неудобства
при общуването с околните поради необходимостта да дава обяснения пред широк кръг
лица, включително бизнес партньори, душевен дискомфорт, засягане на самочувствието и
самооценката му. Акцентира, че статията е предоставена за прочитане на неопределен и
широк кръг от лица. Претенцията си насочва срещу ответника в качеството му на издател и
възложител на журналистическата работа.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника
„ИКОНОМЕДИА“ АД, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва,
че на 04.08.2023 г. в негова електронна медия – вестник „Капитал“, е публикувана
процесната статия с твърдяното в исковата молба заглавие и съдържание. Оспорва
публикуването на статията да е противоправно, като твърди, че тя съдържа факти,
установени в резултат от надлежно извършено и добросъвестно журналистическо
проучване, за което са използвани данни от публични регистри /Търговския регистър/,
правно-информационна програма, документи, публикации в различни медии, публични
изказвания на политици, като е извършена и допълнителна проверка чрез разговори със
защитени журналистически източници, а данните са подложени на анализ и интерпретация
от авторите. Посочва, че статията доразвива вече достъпна преди публикуването й
информация, публикувана в други медии (публикации в „БТВ“, „Нова“, „Бърд“, „Бивол“,
„Господари“, „Труд“, „БГДнес“, „Дарик.БГ“, „Офнюз“, австрийския вестник „Der Standart“ и
др.) и коментирана от политици на високо ниво, поради което не представлява нов източник
по отношение на фактите, които представя. Твърди, че темата, свързана с участието на
ищеца и „Евролаб 2011“ в дейностите по границата на „К. А.“, за т. нар. „приватизиран
контрол“ по границата с Т., за „златния гьол“, за връзките на ищеца с бившия премиер Б. и с
криминално известни лица /Х. А. - Т. и К. К. - К./, е в обхвата на общественото внимание и
обществения дебат от 2022 г. и още оттогава се отразява от „Капитал“. Счита, че се касае за
тема от обществен интерес, за която журналистът и медията имат право да разпространяват
информация, а аудиторията има право да я получи, като акцентира, че свободата на
разпространение на информация се отнася не само до благоприятната такава, но и до тази,
която шокира, смущава и разстройва обществото или отделни части от него. Сочи, че
процесната статия не е изолирана и нарочно подготвена с цел атакуване на ищеца. Изтъква,
че ищецът е публична фигура и като такъв може да бъде подложен на критика в по-голяма
степен, отколкото обикновените граждани, а личните му данни са защитени в по-занижена
степен. Моли за отхвърляне на иска.
По предявения иск в тежест на ищеца е докаже следните обстоятелства: извършване
на процесното деяние от лице, на което ответникът е възложител на работа, при или по
повод извършването на възложената му работа – изготвяне и публикуване на 04.08.2023 г. в
уебсайта на ответника с домейн https://capital.bg/ на процесната статия; съдържанието на
публикацията; настъпването в резултат от това на неимуществени вреди за ищеца, техния
вид и интензитет.
3
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докаже, че процесните фактически твърдения отговарят на истината, че е извършено
необходимото журналистическо проучване, както и при условията на обратно доказване да
обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
ОБЯВЯВА за безспорно публикуването на 04.08.2023 г. във вестник „Капитал“,
публикуван в уебсайта на ответника с домейн https://capital.bg/, на статия, озаглавена „На
север и юг България вече граничи с Ами“, включваща в съдържанието си процесните
откъси.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4