Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………… / ……………. 2019 г.
****
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на втори септември през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР В.
НЕВИН ШАКИРОВА
при секретар Елка И.,
като разгледа докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело № 1333 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на А.В.И. чрез адвокат Х.Д. срещу решение № 1715 от
23.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 13464 по описа за 2018 г. на Районен съд –
****, десети състав, с което е изменен на основание член 59, алинея 9 от Семейния кодекс /СК/ режима
на лични отношения на бащата
А.В.И. с детето Д.А.В, определен с влязло в сила решение по
гр.д.№ 906 по описа за 2016 г. на ВРС, като е постановен следния режим на лични отношения:
бащата А.И. има право да
взима Д.В всяка първа и трета седмица
от месеца с преспиване от 10 часа в събота
до 16 часа в неделя; два
пъти по седем дни през лятото, когато
майката не е в платен годишен отпуск; в деня следващ рождения
ден на детето
**** за времето от 10 часа до
16 часа; както и всяка година
на 26.12. за времето от 10 часа
до 16 часа; на 02.01. за времето
от 10 часа до 16 часа и последния
ден от официално
обявените за почивни дни по
време на Великденските празници за времето от
10 часа до 16 часа и в деня на
рождения ден на бащата от
10 часа до 16 часа на 05.07.,
като детето се взема от
дома на майката
и се връща там; има право да провежда аудио
и видеоконферентна връзка с
детето Д.В два пъти всяка седмица,
в дните вторник и четвъртък за време от един астрономичен
час, като връзката да се
провежда до 20 часа на съответния
ден, през времето, в което детето не посещава
училище или други извънкласни дейности.
Във въззивната жалба се излагат
доводи за неправилност, необоснованост
и незаконосъобразност на решението.
Сочи се, че първоинстанционният съд
не е отчел, че детето е
вече ученичка и има ваканции, като може да прекарва с баща си поне половина от зимната и пролетната вакации. Също така се набляга,
че единственият мотив на първоинстанционният
съд е, че детето се страхува от тъмното, като не е съобразил, че няма никакви достоверни
доказателства в тази насока, доколкото показанията на бабата по майчина линия са предубедени. .
Поради това се иска решението
да бъде отменено и вместо това
да се постанови друго, с което
да се уважи искът, както е предявен, а също така да бъде
задължена майката до 15 май
да уведомява бащата кога ще ползва
отпуск през лятото.
Въззиваемата страна в писмен
отговор е оспорила жалбата като
недопустима и неоснователна. Излага, че обжалванато решение е правилно и законосъобразно, тъй като съдът е взел
предвид всички релевантни за спора обстоятелства.
Иска се потвърждаване на решението.
Постъпила е и насрещна въззивна жалба от Н.И.Л. против
описаното решение, в която се излага, че същото е неправилно. Сочените
аргументи са, че искът е недопустим, тъй като не е налице изменение на
обстоятелствата. Отделно от това се твърди, че през 2016 г. А.И. е извършил
домашно насилие спрямо майката и има постановено решение да не доближава Л.,
жилището, където живее, и местоработата й за срок от 6 месеца. Излага се, че
детето е изживяло твърде тежко изслушването му в синята стая. Навеждат се
доводи, че съдебната практика трайно приема, че изменението във възрастта не
може да бъде единствен критерий за промяна на режима на лични отношения между
родител и дете.
Във въззивната жалба е направено доказателствено
искане за приемане на писмено доказателство – заповед за защита № 17 от
03.02.2016 г., постановена по гр.д.№ 15713/2015 г. по описа на ВРС.
И. е депозирал писмен отговор по насрещната въззивната
жалба на Л., в който излага съображения за неоснователността й.
Настоящият състав на
Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235
от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна
страна следното:
В исковата молба се излага, че с постановено на
27.07.2016 г. решение, постановено по гр.д.№ 906/2016 г. по описа на ВРС,
влязло в законна сила, родителските права по отношение на детето Д.А.В са
предоставени на ответницата и нейна майка Н.Л., като е определен и режим на
лични отношения между детето и бащата. Излага се, че според мотивите на
районния съд, съдебното решение е постановено с оглед възрастта на детето, но
към настоящия момент са минали две години, като **** вече е във втори клас,
поради което са налице и основания за промяна на определения режим.
В срока за отговор по реда на член 131 от ГПК ответникът
сочи, че искът е недопустим, тъй като не е налице промяна на основанията, при
които е постановено първоначалното решение, чиято отмяна се иска. Сочи се и
неоснователност на претенцията. Излага се, че детето посещава уроци по
художествена гимнастика, които се провеждат в сряда и петък от 18 часа до 19,30
часа, както и в събота и неделя през деня. Твърди се, че **** изпитва страх да
нощува в дома на баща си.
Дирекция „Социално подпомагане“ – **** изразява становище,
че режимът на лични отношения на бащата с детето следва да бъде определен,
вземайки предвид желанията на детето и неговите потребности.
Няма спор по следните обстоятелства:
1/ Че родители на детето Д.А.В са Н.И.Л. и А.В.И.;
2/ Че упражняването на родителските права по отношение на
детето ****, родено на *** г., е предоставено на майката;
3/ Че с решение № 3072 от 27.07.2016 г., постановено по
гр.д.№ 906 по описа за 2016 г. на Районен съд - ****, е определен режим на
лични контакти на бащата с детето ****, както следва: всяка първа
и трета седмица от месеца с преспиване, от
10 часа в събота до 16 часа в неделя;
два пъти по пет дни
през лятото, когато майката не е в платен годишен
отпуск; в деня, следващ рождения ден на
детето ****, за времето от
10 часа до 16 часа; всяка година на 26.12. за времето от
10 часа до 16 часа; на 02.01. за времето от
10 часа до 16 часа и последния
ден от официално
обявените за почивни дни по
време на Великденските празници за времето от
10 часа до 16 часа и в деня на
рождения ден на бащата – от
10 часа до 16 часа на 05.07, като детето се
взема от дома на майката
и се връща там.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря
установената пред първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните
нямат наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на
основание член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата
обстановка. Единствено следва да бъдат
съобразени събраните пред въззивната инстанция доказателства – изслушването на
родителите на основание член 59, алинея 6 от СК. Майката Н.Л. обяснява подробно
какво обича детето и какво не /храна, занимания, книги/, че детето й е казвало,
че лятото, когато е баща си играе с деца в едно барче, че се страхува, когато е
при баща си. Също така споделя, че **** й е разказала, че последния път, когато
са били на палатката, сутринта се е събудила сама, само с едно дете и, след
като са станали, се разхождали до морето сами. В къщи не я оставяли сама и се
изненадала на тази й постъпка. След разговор с детето, то осъзнало, че това,
което е направило е опасно. Също така описва, че детето било на летен лагер с
целия клас и по молба на госпожата, за да тръгне с децата в неделя сутринта, се
обадила на бащата, че трябва да я върне по-рано от режима, но била обвинена от
него, че това не е вярно и я върнал в неделя вечерта, което наложило да я води
с кола до Дряново. Бащата А.И. разказва, че не може да я взема и час повече от
режима, тъй като майката не разрешава. Последният път, когато я взел, били на
палатка, ходили на Фестивала в Аспарухово, а в събота и неделя я завел на
гимнастика. Когато детето е при него, сам се грижи за **** – опитва се да
готви, но купува и готови храни. **** кара колело, ролери, спортува активно,
играят на забавни игри – „Монополи“ и други настолни, обича да играе с деца. От
нея зная, че в дома на майка й детските канали са заключени с ПИН код. Ако я
остави, ще гледа всички детски филмчета. Обича да чете книжки. Не може да
конкретизира кои са любимите храни, занимания и книжки на детето. По повод
летния лагер в Дряново обяснява, че предложил на майката той да я закара до
там, но тя отказала.
На
първо място съдът намира, че следва да се произнесе по направеното твърдение,
че обжалваното решение е недопустимо, тъй като не са налице наведени доводи за
наличие на промяна, която да обуслови изменение на режима на лични отношения,
доколкото възрастта на детето не се приема в съдебната практика за такова
основание. Настоящият състав на въззивният съд намира, че не е налице
недопустимост на първоинстанционното решение, тъй
като в исковата си молба И. е посочил кои обстоятелства според него налагат
изменение на режима на лични отношения – изминали са повече от 2 години от
определяне на предходния режим, детето е пораснало и вече е ученичка. Дали е
налице изменение на значимите за конкретното дете обстоятелства е въпрос по
същество на спора, а не по неговата допустимост.
А.И.
обуславя искането си за промяна режима на лични отношения на детето **** с него
с посочените вече в предходния абзац обстоятелства – изминали са повече от 2
години от определяне на предходния режим, детето е пораснало и вече е ученичка,
тоест твърди се конкретно изменение на обстоятелствата, при които е определен
режима на лични отношения. Изминаването на период от време, респективно
изменението на възрастта на детето, не са обстоятелства, които са релевантни за
промяна режима на лични отношения. Ако предходният режим на лични отношения е
бил определен по време, когато детето още не е било в училищна възраст, обаче
се явява обстоятелство, което следва да се счита сред тези, изброени в член 59,
алинея 4 от СК, тъй като ангажираността на детето с учебния процес и
необходимостта му от подготовка са от съществено значение за интересите на
детето. Основно изискване при преценката, която съдът следва да направи, е дали
промяната на този фактор е трайно, а не с временен характер или инцидентна
проява. Под "интереси на децата", както е разяснено в ППВС № 1/1974
г., чиито указания са запазили силата си и при действащия СК, следва да се
разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание и
развитие, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за обществено
полезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин.
Изброяването на обстоятелствата в член 59,
алинея 4 от СК, както и в цитираното ППВС, е примерно, а не
изчерпателно. Това е минимумът, който трябва да бъде взет предвид при
изследване на най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1, точка 5
от ДР на ЗЗДт.
Не
се спори по делото, а и се установява от събраните гласни доказателства, че
след постановяване на решението по гр.д.№ 906/2016 г. по описа на ВОС, **** живее
при майка си, която полага грижи за нея, и, че същата е вече ученичка, като
през учебната 2019/2020 г. ще бъде трети клас. Не се доказва никакво изменение
на обстоятелства, свързани с начина на отглеждане на детето и неговото
възпитание от страна на майката, такова не е и твърдяно.
След анализ на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност настоящият състав на въззивният съд намира, че
изложеното в исковата молба относимо твърдение, на което се основава искът за
промяна на режима на лични отношения, е безспорно установено – детето вече ходи на училище. Поради това режимът
на лични отношения на **** с баща й следва да бъде определен така, че да не
накърнява ангажираността на детето с училищна дейност и с подготовката му, но и
да предотврати появата на синдром на родителско отчуждение. Като съобрази
изложените обстоятелства, настоящият състав счита, че следва да се определи
режим на лични отношения по следния начин: всяка нечетна седмица от календарната година с преспиване от 10 часа в събота до 16 часа в неделя, като детето ще бъде
вземано и връщано на адреса на
местоживеенето на майката; от 10 часа
на първия ден на коледната ваканция до 16 часа на
петия ден на коледната ваканция
всяка четна година и от 10 часа на петия
ден на коледната ваканция до 16 часа на
последния ден на коледната ваканция
всяка нечетна година, от 10 часа
на първия ден на априлската ваканция до 16 часа на
петия ден на априлската ваканция
всяка четна година и от 10 часа на петия
ден на априлската ваканция до 16 часа на
последния ден на априлската ваканция
всяка нечетна година; от 10 часа
на първия ден на Великден до 16 часа
на последния ден на Великден всяка четна година и от 10 часа на първия ден на Великден до 16 часа на последния ден на
Великден всяка нечетна
година; два пъти по 15 дни през лятната ваканция, когато майката не е в платен
годишен отпуск; в деня,
следващ рождения ден на детето
****,
и в деня на
рождения ден на бащата – от
10 часа до 16 часа, ако детето не е на училище.
Тъй като крайните изводи на
въззивната инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, то
атакуваното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго
в посочения смисъл.
По изложените съображения и на основание член
271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 1715 от
23.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 13464 по описа за 2018 г. на Районен съд –
****, десети състав, с което е изменен на основание член 59, алинея 9
от Семейния кодекс режима на
лични отношения на бащата А.В.И. с детето Д.А.В, определен с влязло в сила решение
по гр.д.№ 906 по описа за
2016 г. на
ВРС, като е
постановен следния:
бащата А.И. има право да взима
Д.В всяка първа и трета седмица от
месеца с преспиване от 10 часа в събота до
16 часа в неделя; два пъти
по седем дни през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; в деня следващ рождения ден на детето
**** за времето от 10 часа до
16 часа; както и всяка година на
26.12. за времето от 10 часа до
16 часа; на 02.01. за времето от
10 часа до 16 часа и последния ден от официално
обявените за почивни дни по
време на Великденските празници за времето от
10 часа до 16 часа и в деня на
рождения ден на бащата от
10 часа до 16 часа на 05.07., като детето се взема
от дома на
майката и се връща там; има право
да провежда аудио и видеоконферентна връзка с детето Д.В два пъти всяка
седмица, в дните вторник и четвъртък за
време от един астрономичен час, като връзката
да се провежда
до 20 часа на съответния ден,
през времето, в което детето не
посещава училище или други извънкласни
дейности; и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични
отношения на детето **** Андонова И. ЕГН ********** с неговия баща А.В.И. ЕГН ********** ***, като му дава възможност да
вижда и взима детето всяка нечетна седмица от календарната година с преспиване от 10 часа в събота
до 16 часа в неделя, като
детето ще бъде вземано и връщано на адреса
на местоживеенето на майката; от 10 часа
на първия ден на коледната ваканция
до 16 часа
на петия ден на коледната ваканция
всяка четна година и от 10 часа на петия
ден на коледната ваканция
до 16 часа
на последния ден на коледната ваканция
всяка нечетна година; от
10 часа на първия ден на
априлската ваканция
до 16 часа
на петия ден на априлската ваканция
всяка четна година и от 10 часа на петия
ден на априлската ваканция
до 16 часа
на последния ден на априлската ваканция
всяка нечетна година;
от 10 часа на първия ден на
Великден до 16 часа
на последния ден на Великден
всяка четна година; два пъти по 15 дни през
лятната ваканция, когато майката не е в платен
годишен отпуск; в деня, следващ рождения ден на
детето ****, и в деня на рождения ден
на бащата – от 10 часа до
16 часа, ако детето не е на училище.
Решението може да бъде обжалвано
в едномесечен срок от връчването му
на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд
– **** пред Върховен касационен съд по реда на
член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.