Р Е Ш Е
Н И Е
№ 214
град Велико Търново, 05.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и втори юли две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 262/2020 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация
/ЗДОИ/.
Образувано е по жалба от З.П.М., с адрес *** срещу
Решение № 492 РД 01-03/13.04.2020 г. на кмета на община Свищов, с което му е
отказан достъп до информация и документи, поискани със заявление рег. №
94-з-788/31.03.2020 г. В
жалбата са развити съображения, че жалбоподателят безспорно има качеството на
заинтересована страна в административното производство, образувано по жалбата
му за незаконен строеж в съседния имот и следователно има право на достъп до
информацията, съдържаща се в преписката. С подаденото заявление търсел
информация за изпълнението на заповедта за премахване на незаконния строеж в съседния
имот, чрез която евентуално да осъществи по-нататъшната защита на правата си. Иска
обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание се представлява от ***
И. И., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира
направените разноски.
Ответникът
по жалбата, кметът на
община Свищов, оспорва жалбата като неоснователна по съображения, развити в
представен писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител. Счита, че жалбоподателят няма качеството на
заинтересована страна по смисъла на чл. 12, ал. 1 от АПК и ЗУТ, поради което
правилно е отказано предоставянето на информация. Претендира присъждане на направените
по делото разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Между страните не
съществува спор по фактите. От доказателствата по делото се установява, че във
връзка с подадена жалба от З.М. *** на основание чл. 225а, ал. 1 от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/ е издал Заповед № 158 РД-01-03/15.02.2018 г., с
която е наредил да бъде премахната част от строеж „Лятна кухня и склад“,
находящ се в УПИ ХІ-225, кв. 11 по ПУП на гр. Свищов, с административен адрес –
***, с извършител на строежа Г.Г.Т..
На 24.02.2020 г. З.М. *** заявление, заведено с
вх. № 94-з-315/24.02.2020 г., с което на основание Закона да достъп до обществена
информация /ЗДОИ/ е поискал да му бъде предоставена следната информация: какви
действия е предприела община Свищов във връзка с изпълнението на влязла в сила
Заповед № 158 РД-01-03/15.02.2018 г. на кмета на община Свищов за премахване на
незаконен строеж, и да му бъдат предоставени следните документи: Заповед № 158
РД-01-03/15.02.2018 г. на кмета на община Свищов и писмо изх. №
08-00-1615/28.11.2018 г. на община Свищов.
Заявлението е разгледано
от кмета на община Свищов, който с Решение № 306 РД 01-03/06.03.2020 г. е отказал
достъп до информацията по подаденото от З.М. заявление, тъй като същата не
представлявала обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Това
решение не е обжалвано от М..
На 31.03.2020 г. жалбоподателят е подал ново
заявление, заведено с вх. № 94-з-788/31.03.2020 г., с което М., позовавайки се
на мотивите на Решение № 306 РД 01-03/06.03.2020 г., е поискал на основание чл.
12, ал. 2, предл. първо от АПК поисканата от него със заявление вх. № 94-з-315/24.02.2020
г. информация за това какви действия община Свищов е предприела в изпълнение на
Заповед № 158 РД-01-03/15.02.2018 г. на кмета на община Свищов по премахване на
незаконен строеж, да му бъде предоставена в качеството му на заинтересована
страна.
По подаденото заявление е постановено процесното
Решение № 492 РД 01-03/13.04.2020 г. на кмета на община Свищов, с което е
отказан достъп до информация и документи, поискани със заявление рег. №
94-з-788/31.03.2020 г. За да постанови този резултат административният орган е
изложил мотиви, че страни по административната преписка по Заповед № 158
РД-01-03/15.02.2018 г. на кмета на община Свищов са община Свищов и Г.Г.Т., а З.М.
не е заинтересована страна по нея, въпреки че преписката е образувана по негова
жалба. В тази връзка органът се е позовал на разпоредбите на чл. 15, ал. 1 и
ал. 2 и чл. 34, ал. 1 от АПК. Посочено, че веднъж на заявителя е отказван
достъп до тази информация, която е поискана по реда на друг закон.
Решението е изпратено с обратна разписка на жалбоподателя
и е получено от него на 15.04.2020 г. Недоволен от постановения отказ, З.М. го
е оспорил с жалба, подадена чрез пощенски оператор на 27.04.2020 г.
В хода на съдебното
производство са приети доказателствата, съдържащи се в окомплектованата
административна преписка.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Оспорването е редовно и
допустимо, като извършено в срок срещу подлежащ на оспорване акт и от лице с
правен интерес.
След извършване на
проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е основателна, като
съображенията за това са следните:
Обжалваното решение е издадено от
компетентен орган, в съответната писмена форма, включваща мотиви и следващ се
от тях диспозитив. Не се констатират допуснати съществени процесуални
нарушения.
Решението е в противоречие с
материалния закон.
Основният спорен по делото въпрос е
дали жалбоподателят З.М. има право на достъп до поисканата информация, а именно
какви действия е
предприела община Свищов в изпълнение на Заповед № 158 РД-01-03/15.02.2018 г.
на кмета на община Свищов по премахване на незаконен строеж.
Конституцията на Република
България в чл. 41 регламентира едно от основните човешки права – това на достъп
до обществена информация. Това право е предмет и на тълкуване по конституционно
дело № 1/1996 г., в което е посочено, че правото на достъп до информация
произтича от принадлежността му към общопризнати ценности, закрепени и в
основни международни актове, както и от самия конституционно установен ред,
чиято същност е демократичният процес, и който се крепи върху информираното
мнение на публиката. В съответствие на Конституцията законодателят е предвидил
различни правни средства за достъп до обществена информация с оглед произход,
съдържание и значение на информацията за правните субекти. В чл. 2, ал. 1 от
ЗДОИ е дадена дефиниция на понятието "обществена информация",
достъпът до която законът регламентира. Съгласно текста, обществена информация
е всяка информация, свързана с обществения живот в страната и даваща възможност
на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените
по закона субекти. За тази информация законодателят е създал и изричното
задължение на субектите по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ да я предоставят. ЗДОИ не е
средство за получаване на всякаква информация от държавните органи – в чл. 4,
ал. 1 от ЗДОИ се сочи, че законът се прилага тогава, когато в друг закон не е
предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространение на такава
информация. Такъв ред е регламентиран в нормата на чл. 12, ал. 2 от АПК, в
която е уредено правото на страните в административното производство на достъп
до информация, а по отношение на трети лица спрямо конкретното производство е
предвиден достъп по именно реда на ЗДОИ. Следователно ако едно лице няма
качеството на страна в административното производство, правото на достъп до
информация може да се реализира по реда на ЗДОИ, но само в случаите когато
исканата информация отговаря на изискванията на специалния закон. Предвид
изложеното съдът следва да прецени дали търсената информация със заявление № 94-з-788/31.03.2020
г. е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, дали за нея съществува друг
ред за достъп или не.
Както се посочи, исканата
информация е: какви действия е предприела община Свищов в изпълнение на Заповед № 158
РД-01-03/15.02.2018 г. на кмета на община Свищов по премахване на незаконен
строеж. Ответникът правилно е посочил в своето решение, че в това
производство жалбоподателят не е бил страна и не може да иска достъп по реда на
АПК. Съдебната практика е константна, че подателите
на сигналите за незаконни строежи не са заинтересована страна в производството
по издаване и изпълнение на заповедите за премахване на такива строежи, тъй
като тези заповеди не създават задължения за тях, респ. не засягат техни права.
В приложимия нормативен акт – ЗУТ,
достъп до информация е
предвиден само за лица, които имат качеството на страна в съответното
административно производство. Само за последните в качеството им на
заинтересовани страни, органите имат задължението да предоставят съответната
информация, като участници в съответното административно производство по общия
принцип на чл. 12, ал. 2, предл. първо от АПК. В ЗУТ също не е предвиден такъв достъп до тези заповеди. Това ще
рече, че исканата информация може да се получи по реда на ЗДОИ. Според настоящия
състав исканата информация по подаденото заявление е обществена такава, тъй
като съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗУТ общинските съвети и кметовете на общините, в
рамките на предоставената им компетентност, определят политиката и осъществяват
дейности по устройство на територията на съответната община. Съгласно чл. 225а
от ЗУТ кметовете на общината или упълномощено от него длъжностно лице издават
заповеди за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по
смисъла на чл. 225, ал. 2, или части от тях. Правомощията по изпълнението на
тези заповеди са уредени в Наредба за принудително изпълнение на заповеди за премахване
на незаконни строежи или части от тях на територията на община Свищов, приета с Решение №
539/25.04.2013 г. по Протокол № 29, налична на интернет страницата на общината.
В случая тази информация, която създава кметът на общината по отношение на
издадени заповеди за незаконно строителство, е обществена такава, защото
кметовете определят политиката и осъществяват дейности по устройство на
територията. Устройството на територията и спазването на законовите изисквания
за него, включително и издаване и изпълнение на заповеди за премахване на
незаконно построени строежи, е част от обществения живот в страната и конкретно
в отделните общини, и гражданите трябва да имат възможност да си съставят
мнение за работата на компетентните органи, в случая кмета на община Свищов.
След като не е страна в производството по издаване на тези заповеди, жалбоподателят
не разполага с друг ред за защита на правото му на достъп до информация.
С оглед на гореизложеното
съдът приема, че исканата информация е обществена и жалбоподателят има право на
достъп до нея, независимо че същият неправилно е квалифицирал искането си като такова
по чл. 12, ал. 2 от АПК, вместо по ЗДОИ, което между впрочем не е обвързващо за
административния орган. Обстоятелството, че с влязло в сила предходно Решение № 306 РД
01-03/06.03.2020 г. му е бил отказан достъп до исканата информация, не е
процесуална пречка. За жалбоподателя е съществувала
възможността да подаде ново искане за предоставяне на информация, доколкото
специалният закон в чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ предвижда като основание за
отказ обстоятелството, че исканата обществена информация е предоставена на
заявителя през предходните 6 месеца. Следователно, ако исканата информация е
предоставена преди повече от 6 месеца няма пречка да бъде поискана отново, като
в този случай органът няма да може да откаже да я предостави с мотива, че вече
е предоставена или да прекрати производството поради наличие на процесуална
пречка по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК или поради липса на правен
интерес. Анализът на разпоредбата налага и обратния извод, а именно, че вече
постановеният отказ да се предостави исканата информация, не е основание за
отказ на органа да удовлетвори повторното искане съгласно чл. 37, ал. 1, т. 3 и
не го освобождава от задължението да се произнесе по подаденото ново заявление
– така и Определение № 8744 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6944/2012 г.,
V о.
Поради посочените дотук съображения, съдът намира разглежданата жалба
за основателна. Оспореното решение следва да бъде отменено, а преписката –
върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението, подадено
от З.П.М. при съобразяване и спазване на задължителните указания на съда по
тълкуване и прилагане на закона.
При този изход на делото
на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК, възлизащи на 300 лв. – платено в брой ***ско
възнаграждение.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК
съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТМЕНЯ Решение № 492 РД
01-03/13.04.2020 г. на кмета на община Свищов. ВРЪЩА делото като преписка на кмета на община
Свищов, за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите към решението
указания по тълкуването и прилагането на закона, в 14-дневен срок от постановяване
на решението. ОСЪЖДА Община Свищов, ЕИК *********, да
заплати на З.П.М., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 300 лв. /триста
лева/, представляваща разноски по делото. |
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване на основание чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: