РЕШЕНИЕ
Номер 1321 от 28.09.2021 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на двадесет
и трети септември две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в
следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Диана Ганева
2.
Галя Русева
при секретаря В.С.
и прокурора Христо Колев,
като разгледа докладваното от съдия Русева КАНД № 1436
по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба от РУ Несебър, ОД МВР Бургас, подадена от началника гл.инспектор К.К., против
Решение № 260119/28.04.2021 г., постановено по а.н.д. № 1211/2020 г. по описа
на Районен съд – Несебър, с което е отменено наказателно постановление (НП) №
20-0304-001807 от 05.10.2020 г., издадено от началник сектор към ОД на МРВ –
Бургас, РУ Несебър, с което за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движение
по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.174, ал.3, пр.1 от с.з на касатора е наложено
наказание глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца.
В касационната жалба са
релевирани възражения, че оспореното съдебно решение е постановено в противоречие
с материалния закон, че е необосновано и че не са налице сочените
съдопроизводствени нарушения. Твърди се, че АУАН и НП са издадени при спазване
на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния
закон. Иска се от съда да отмени решението и потвърденото с него НП.
В съдебно заседание
касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът – Н.М.Л.,
редовно уведомен, в съдебно заседание се представлява от адв. П., който оспорва
касационната жалба и моли решението на РС да бъде оставено в сила. Не
претендира разноски.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХV-ти състав, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства
и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и
чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като
подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес
от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна,
по следните съображения:
С процесното наказателно постановление отговорността
на Н.М.Л. е ангажирана за това, че на 09.09.2020 г. около 00:50 часа в к.к.
Слънчев бряг, срещу бензиностанция „Петрол“ в посока гр. Несебър, като водач на
лек автомобил Мерцедес с рег.№ DA NL 1993, отказва да му бъде извършена проверка за
употреба на алкохол с техническо средство
Алкотест Дрегер 7510 № 0053. В обстоятелствената част на НП е посочено,
че е издаден талон за медицинско изследване № 0067544, като водачът отказва да
даде кръвна проба за химичен анализ. Прието е, че с това водачът е извършил
нарушение на чл. 174, ал.3 ЗДвП, като на осн.чл.53 ЗАНН и съгласно чл. 174,
ал.3, предл.1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
За да постанови оспорения съдебен акт, Районен съд –
Несебър е приел, че АУАН и НП са издадени от надлежни органи, в рамките на
тяхната компетентност, и че актовете са издадени при спазване императивните изисквания
на чл. 42 и чл. 43 ЗАНН, поради което не е нарушено правото на защита на
лицето. По същество съдът е намерил, че НП противоречи на материалния закон и следва
да бъде отменено. Съдът е приел, че нарушението на чл. 174, ал.3 ЗДвП е едно и
се изразява в липса на съдействие от водача, което води до невъзможност да бъде
установено количеството алкохол в кръвта му. Според първоинстанционния състав
безспорно Л. е отказал да бъде изпробван за алкохол с Алкотест Дрегер, но е
била нарушена процедурата по Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, тъй като на лицето не е оказано съдействие да тества
концентрацията на алкохол в кръвта си чрез измерването на съдържанието на
алкохол в горните дихателни пътища чрез доказателствен анализатор в
съответствие с чл.3а, т.1 от наредбата, т.е. посредством метода, който лицето е
избрало. На следващо място съдът е приел, че е бил нарушен и редът за съставяне
на талона за изследване, посочен в чл.6 от наредбата, тъй като задължително е
следвало отказът на лицето да го получи да бъде оформен с трите имена и подписа
на свидетел съгласно чл.6, ал.8 от наредбата, а това не е сторено. В този
смисъл съдът е приел, че след като не е надлежно оформено връчването на талона
на лицето, то същото е било лишено от
възможността в указания в него срок да изпълни даденото предписание, с оглед на
което е била препятствана възможността на Л. да бъде тестван за употреба на
алкохол по другите предвидени в закона методи, което не може да му се вмени във
вина и за което не следва да носи отговорност по чл. 174, ал.3 ЗДвП. Предвид на
това, РС е отменил процесното НП, като е приел, че лицето неправилно е било
санкционирано.
Решението е правилно, като мотивите, изложени от
районния съд, изцяло се споделят от ксационната инстанция и същата препраща към
тях на осн.чл.221, ал.2 АПК.
Настоящият съдебен състав намира, че
приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка и изложените правни изводи
са изцяло съобразени с установените по делото факти и обстоятелства.
Съгласно чл.174, ал.3 от ЗДвП, водач на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2 000 лв. С Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда
за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози (Наредба №1), приложима в настоящата хипотеза, се урежда редът, по
който се установява употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
от водачите на МПС, трамваи и самоходни машини.
В настоящата хипотеза не е спорно, че Л.
е имал качеството на водач на МПС. Административното нарушение е описано ясно и
точно и същото се изразява в отказ на лицето да му бъде извършена проверка за
установяване употреба на алкохол както с техническо средство, така и
посредством медицинско изследване за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта. Същевременно, от приложения по преписката талон за изследване е видно,
че лицето е избрало да бъде тествано с доказателствен анализатор, а не с
медицинско или химическо изследване, като за избраното Л. се е под писал
саморъчно. Установява се също, че талонът за изследване не е връчен срещу
подпис на лицето, но и не е оформено връчването като при отказ, в съответствие
с изискванията на чл.6, ал.8 от наредбата – чрез подписа на един свидетел,
чиито имена също следва да бъдат посочени. След като не е надлежно връчен
талонът, респ. не е надлежно оформен отказът да бъде връчен, не може да се
очаква от лицето да окаже съдействие и да изпълни даденото в талона
предписание, тъй като за него не възниква изобщо подобно задължение. Както
посочва и районният съд, не виновното поведение на Л., а нарушаването на
процедурата по наредбата е осуетило извършването на проверката по чл. 174, ал.3 ЗДвП по който и да е от допустимите по закон начини, с оглед на което не може
да се приеме, че Л. е осъществил състава на описаното в НП нарушение и че правилно
е бил санкциониран.
Предвид изложеното, като е отменил НП,
Районен съд – Несебър е постановил правилно съдебно решение, което следва да
бъде оставено в сила.
Воден от горното, на основание чл. 221 и
чл. 222 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд -
Бургас,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260119/28.04.2021 г., постановено по а.н.д. № 1211/2020 г.
по описа на Районен съд – Несебър.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ 1.
2.