№ 3144
гр. Варна, 23.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Мирела Огн. Кацарска
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501725 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба с вх. № 45051/04.07.2022 г. на ИВ. К.
Р. против Определение № 6466/15.06.2022 г. по гр.дело № 4410/2022 г. по описа на ВРС, ХІІ
състав, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност
на Софийски районен съд.
Навеждат се твърдения, че първоинстанционният съд не е съобразил законовите
разпоредби, които дефинират понятията място на работа и работно място. Излага се, че
никой от научния състав на КМНЦ, включително и ищцата няма конкретна стая, бюро, стол,
компютър и не работи в сградата на Центъра. Релевира се, че няма нито едно звено на БАН,
в което горният състав да се явява на работното си място, освен в задължителният вторник
от 14.00 ч., който е единственият присъствен ден в сградите на БАН. Времето през което
жалбоподателката е длъжна да се явява в КМНЦ, гр. София е всеки вторник от 14.00 ч. до
16.00 ч. , когато се провеждат заседанията, за които се съставя протокол. Твърди се, че ВРС
неправилно прилага разпоредбата на чл. 114 от ГПК, тъй като Р. непрекъснато е пътувала
между гр. Варна и гр. София, видно от издадените й болнични листи. Отправя се искане за
отмяна на Определение № 6466/15.06.2022 г. по гр.дело № 4410/2022 г. по описа на ВРС, ХІІ
състав и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Въззиваемият Кирило-Методиевски научен център към БАН, гр. София /КМНЦ/
депозира отговор на частната жалба в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, с който претендира
Определение № 6466/15.06.2022 г. по гр.дело № 4410/2022 г. по описа на ВРС, ХІІ състав да
бъде потвърдено.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна срещу акт, който
подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява
процесуално допустима.
За да се произнесе, настоящият въззивен състав съобрази следното:
Производството по гр.д. № 4410/2022 г. по описа на ВРС, ХІІ състав е образувано по
обективно, кумулативно и евентуално съединени искове на „ИВ. К. Р. против Кирило-
Методиевски научен център към БАН, гр. София с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2
и т. 3 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ, чл. 128, т. 2 от КТ, както следва: за признаване за незаконно
и отмяна на дисциплинарното уволнение на ищцата, извършено със заповед 11/01.02.2022 г.;
за възстановява на ищцата на заеманата от нея длъжност преди уволнението „главен
асистент“; за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за оставането й без
1
работа, вследствие на незаконното уволнение в размер на 7200 лв. за периода 03.03.2022 г. -
03.09.2022 г.; в евентуалност за осъждане ответника да заплати на ищцата сумата от 2400
лв., представляваща обезщетение за неползване платен годишен отпуск за 6 дни за 2020 г. и
35 дни за 2021 г.; за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 300 лв.,
представляваща допълнително възнаграждение по К2 след изготвена атестация; за осъждане
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 100 лв., представляваща незаплатено
възнаграждение по проект КИНПОРТ за онлайн лекция представена на 25.01.2021 г. на тема
„Възрожденският анахроничен разказ за покръстителната мисия на Св. Св. Кирил и
Методий“.
Ответникът Кирило-Методиевски научен център към БАН, гр. София депозира в
срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, с който прави възражение за местна
неподсъдност на делото с оглед мястото на работа на Р., посочено в трудовия й договор, а
именно: гр. София.
С Определение № 6466/15.06.2022 г. по гр.дело № 4410/2022 г. по описа на ВРС, ХІІ
състав е оставено без уважение възражението на ответника за прекратяване на
производството по делото поради неподсъдност на ВРС и изпращането му на Окръжен съд
– Варна.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Кумулативно и евентуално обективно съединените искове, с които е сезиран ВРС, са
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ, чл. 128, т. 2 от
КТ, т. е. имат характера на трудови спорове.
Разрешението на въпроса за местната подсъдност при искове по трудови дела е
уредено с разпоредбата на чл. 114 от ГПК. Задължителен елемент от договорното
съдържание на трудовия договор е определяне на мястото на работа, където работникът или
служителя ще предоставя работната си сила и където ще полага труда си. Доколкото с
договора не е уговорено друго по предоставяне на работната сила, работникът/служител не
може едностранно да променя мястото на престиране на труда. В този смисъл при
определено с трудовия договор място на работа работникът не може да поддържа, че
мястото, където той обичайно полага своя труд е различно от посоченото с трудовия
договор, за да избере подсъдност по чл. 114 от ГПК. В случая, видно от представения трудов
договор, мястото на изпълнение на работата по трудовото правоотношение е определено
между страните в гр. София, на посочения в трудовия договор адрес, а именно: ул.
„Московска“ № 13. Обстоятелството, че по време на извънредната епидемиологична
обстановка Р. е работила дистанционно, както и че характера на работата й налага
посещаване на различни библиотеки, архиви и институции в страната и в чужбина не
променя договореното местоизпълнение на работата от страна на работника, нито води до
наличие на обичайно местоизпълнение, различно от договореното в трудовия договор.
Не се спори между страните, че всеки вторник, с изключение на времето на
извънредната епидемиологична обстановка, ищцата е задължена да се яви в сградата на
КМНЦ в гр. София на заседание, на което се поставят задачи, отчита се дейността
осъществена от всеки от служителите, решават се въпроси свързани с текущата дейност на
Центъра. За да се обезпечи именно възможността на Р. да осъществява трудовата си дейност
й е предоставено ведомствено жилище в гр. София не само на нея, но и на семейството й,
където е и настоящият адрес на последната. Житейски нелогични са твърденията на ищцата,
че такова жилище й е предоставено, за да се спестят разходи на работодателя за хотел, в
случай, че същата пътува от гр. Варна до гр. София всеки вторник за заседание. Видно е от
настанителните заповеди и справките до „ССО“ ЕАД – София, че Р. е настанена във
ведомствено жилище от жилищния фонд на БАН за периода от 2015 г. до прекратяване на
трудовият й договор през 2022 г., а до 2021 г. вкл и заедно със семейството й, а не сама,
2
което не би се налагало ако същата не пребиваваше в гр. София във връзка с трудовото й
правоотношение. Горното се подкрепя и от удостоверение за настоящ адрес на ищцата, от
което се установява, че от 27.05.2015 г. същият е в гр. София във ведомственото жилище,
което й е предоставено от работодателя. Следва да се отбележи, че в случай, че ищцата
пътува до гр. София само за ежеседмичните заседания във вторниците, които се провеждат
от 14.00 ч. до 16.00 ч., то на работодателя няма да му се налага да прави разходи за хотел на
същата или да й предоставя ведомствено жилище, тъй като от и до гр. Варна съществува
добре уреден железопътен, автобусен и самолетен транспорт и е напълно възможно в
рамките на един ден да пътуваш по маршрута Варна – София – Варна без за това да е
необходимо приспиване по пътя.
Обстоятелството, че болничните листи на Р. за периода от 01.06.2021 г. до 27.03.2022
г., са издавани от болнични заведения и специалисти от гр. Варна и от гр. София е
ирелевантно за определяне мястото, където същата обичайно полага труда си. Не е налице и
заповед издадена от работодателя, с която същият едностранно да променя мястото на
работа по трудов договор № 92-А/28.08.2012 г.
В обобщение на горното настоящата инстанция намира, че ищцата е полагала
обичайно труда си в гр. София, така както приема и ВРС.
С оглед съвпадането на правните изводи на първоинстанционния и въззивния съд
обжалваното Определение № 6466/15.06.2022 г. по гр.дело № 4410/2022 г. по описа на ВРС,
ХІІ състав следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 6466/15.06.2022 г. по гр.дело № 4410/2022 г. по
описа на ВРС, ХІІ състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3