Р Е Ш Е Н
И Е
№
265
29.11.2022г. град
Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на двадесет и трети ноември две
хиляди двадесет и втора година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Антоанета
Масларска
и в присъствието на прокурор Михаил
Крушовски от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 272 по описа
за 2022г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.211 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
НАЧАЛНИКЪТ
НА ОТДЕЛ „КОНТРОЛ ПО РЕПУБЛИКАНСКАТА ПЪТНА МРЕЖА“ КЪМ ДИРЕКЦИЯ „АНАЛИЗ НА РИСКА
И ОПЕТАТИВЕН КОНТРОЛ“ ПРИ АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ /вж. поправената касационна
жалба с писмото на органа вх.№3998/10.10.2022г./ обжалва решението по а.н.д.№541/2022г.
на РС – Дупница. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с редовно проведено
производство по ЗАНН и доказано противоправно деяние. Моли за отмяна на
решението и потвърждаване на НП.
В
с.з. пълномощникът на касатора поддържа жалбата. Претендира деловодни разноски.
Евентуално прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение за ответника.
В
писмен отговор и писмена молба адв.Я.С. *** като пълномощник на ответника Б.Д.Р.
с адрес: ***, офис 2 оспорва жалбата като неоснователна. Претендира деловодни
разноски пред касационната инстанция. Евентуално прави възражение за
прекомерност на разноските за касатора.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че
решението на районния съд е правилно, законосъобразно и обосновано и като
такова моли да бъде оставено в сила, а касационната жалба да бъде оставена без
уважение. По разноските предоставя на съда.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от легитимиран правен
субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок
по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №7663/20.04.2022г. на началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на Б.Д.Р. за нарушение на
чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП във вр. с чл.8, ал.2 във вр. с ал.1 и чл.37,
ал.1, т.1, пр.1 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС на основание чл.177, ал.3, пр.3 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 750лв.
От
приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че на 22.03.2022г. около 16.25 часа на АМ „Струма“, км 53+800, дясно на
5км, преди разклон за гр.Бобов дол, в посока на движение гр.София-гр.Благоевград,
жалбоподателя е управлявал и извършвал превоз на товари /въглища/ със съчленено
ППС с 5 оси - МПС с две оси марка
„Ивеко“ с рег.№РК5028ВХ и полуремарке с три оси с рег.№СВ6318ЕА без разрешение
за дейността в рамките на специалното ползване на пътищата /разрешително/,
съгласно изискванията на чл.8, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.37, ал.1,
т.1,пр.1 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС. При направеното измерване с техническо средство – електронна
мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване и ролетка е
констатирано разстояние между осите от 1.32м и сума на натоварването на тройна
ос на полуремаркето от 27.065т при максимално допустимо натоварване на оста от
24т, съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредбата. Констатациите определят ППС
като тежко по см. на чл.3, т.2 от Наредбата. В АУАН е посочено, че е нарушена
нормата на чл.26, ал.2, т.1, б.“б“ от ЗП във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от
Наредбата. АНО е възприел същата фактическа обстановка, но е квалифицирал
деянието по чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП във вр. с чл.8, ал.2 във вр. с ал.1
и чл.37, ал.1, т.1 от Наредбата.
Като
правни изводи съдът е посочил, че признаците на състава по чл.177, ал.3 от ЗДвП
се допълват с признаци от нормите на чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ и чл.8, ал.2 от
Наредба №11/2001г., поради което за съставомерност на деянието следва
движението да е с МПС с две оси с полуремарке с три и повече оси, което е с
маса 40т и да е натоварено с по-голям от допустимия товар, като движението
следва да се извършва без разрешение на администрацията, управляваща пътя,
съгласувано със съответната служба за контрол при МВР. Така, съдът приема, че
липсва посочване в НП на нормата на чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредбата и на
ясно място на извършване на нарушението. По посочените правни доводи съдът е
отменил НП. На основание чл.63д от ЗАНН във вр. с чл.143 от АПК съдът е осъдил
АПИ да заплати на жалбоподателя деловодни разноски в размер на 300лв. за
адвокатско възнаграждение.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното
в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с
материалния закон решението е правилно. Съображенията за това са следните:
Споделя
се решаващият правен извод на районния съд за съществено процесуално нарушение,
водещо на самостоятелно основание до отмяна на НП.
Налице
е еднородност на фактите и обстоятелствата по АУАН и НП. Касае се за управление
от Р. на 22.03.2022г. на посоченото място на съчленено ППС с 5 оси, като в
резултат на извършената от контролните органи проверка е констатирано
разстояние между осите на полуремаркето от 1.32м и сума на натоварване на
тройната ос от 27.065т. Посочените данни нарушават изискването на чл.7, ал.1,
т.3, б.“б“ от Наредба №11/03.07.2011г. за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС /обн. ДВ, бр.65/24.07.2001г., изм. и доп./. Така установените
технически данни за ППС определят същото като извънгабаритно по §1, т.1 от ДР
на Наредбата и то тежко такова по см. на чл.3, т.2 от Наредбата.
При
така установените факти, формулираното в АУАН обвинение срещу водача е за това,
че осъществява движение без разрешение за дейности от специалното ползване на
пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя /АПИ/. Като нарушени са
посочени нормите на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от
Наредбата.
Запазвайки
същите факти, формулираното от АНО обвинение в оспореното НП е за това, че
водачът е извършвал превоз на товари без да има право на това, съгласно
разпоредбите на чл.8, ал.2 във вр. с ал.1 от Наредбата. Като нарушена е посочена
нормата на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП във вр. с чл.8, ал.2 във вр. с ал.1
и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредбата.
Сравнителният
анализ на приложеното от актосъставителя и АНО материално право води до извод
за различни обвинения срещу дееца при еднородни фактически обстоятелства.
Посочените в АУАН нарушени правни норми въвеждат забрана за движение в обхвата
на пътя на извънгабаритни и тежки ППС без разрешение за дейности от специалното
ползване на пътищата. Посочените в НП нарушени правни норми въвеждат задължение
движещите се по пътя ППС да бъдат с натоварване на ос, което не надвишава
нормите, установени в Наредбата - нормата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП е
бланкетна, като привръзката е с правилото по чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба
№11/2001г. Посочените в НП правни квалификации по чл.8, ал.2 във вр. с ал.1 и
чл.37, ал.1, т.1 от Наредбата касаят хипотезите за издаване на разрешително за
преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, като разрешението е
дължимо, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид
транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени
в рамките на общественото ползване на пътищата. Видът на превозвания товар
/въглища/ по правилото на чл.8, ал.1 от Наредба №11/2001г. не налага издаване
на разрешение за ползване. Такова разрешение би било незаконосъобразно, както
правилно сочи касатора в касационната жалба по делото /вж. л.4/. Това обаче не
променя рамките на обвинението в АУАН, което касае превоз на товари без такова
разрешение. Недопустимо е АНО, получавайки преписката и установявайки погрешно
повдигнато обвинение да променя същото до степен на ново такова, свързано с превоз
на товари с ППС, което не отговаря на нормите за натоварване на ос по Наредба
№11/2001г. Касае се за различни фактически обвинения, които се наказват по
различен правен ред. Движението на извънгабаритни и тежки ППС в обхвата на пътя
без разрешение по см. на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП се наказва по реда на
чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, а движението на ППС в нарушаване на изискването за
натоварване на осите по чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП се наказва по реда на
чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Изводът
от изложеното е, че за едни и същи факти в АУАН и НП са повдигнати различни
обвинения срещу дееца, относими към различни състави на нарушения и
самостоятелни санкционни правила. Различните обвинения в АУАН и НП не
позволяват на АНО да упражни правомощието по чл.53, ал.2 от ЗАНН. В термина
„нарушение“ по чл.53, ал.2 от ЗАНН се включва и словесното обвинение по см. на
чл.57, ал.1, т.5, пр.1 от ЗАНН. Нарушена е обвинителната функция на АУАН, което
нарушава и правото на защита на дееца.
На
основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в
сила.
Поради
изхода от спора касаторът няма право на деловодни разноски.
На
основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.143, ал.1 и §1, т.6 от ДР на АПК Агенция
„Пътна инфраструктура“ дължи заплащане на ответника на деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 400лв.,
съгласно представения договор за правна защита и съдействие с правен характер
на разписка за изплатената сума. Адвокатското възнаграждение е в минималния
размер по чл.7, ал.2, т.1 във вр. чл.18,
ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което не подлежи на намаляване по възражението на
касатора.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №233/08.08.2022г. по а.н.д. №541/2022г. на РС - Дупница.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ да заплати на Б.Д.Р. деловодни разноски пред касационната
инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. /четиристотин лева/.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.