Решение по дело №2744/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.215 ал.1 вр.чл.57а ал.3 от ЗУТ вр.чл.145 и сл. от АПК и е образувано по жалба на „Пазари“ ЕАД - Варна, ЕИК *********, представлявано от Изп. директор Н. Н. Р., против Заповед № 3883/31.10.2024 г. на директора на Дирекция „УСКОР“ при Община Варна, с която на осн.чл. 57а ал.3 вр.ал.1 т.1 и т.3 от ЗУТ вр.чл.68 ал.1 т.6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по см.чл.56 ал.1 от ЗУТ, на дружеството е наредено да демонтира собствения си павилион № 43, разположен в [населено място], ул. „Д-р Пискюлиев“, на три метра от уличното платно, граничещ с павилион № 42 и № 44, съгласно утвърдена от управителя на „Пазари“ ЕООД схема № 1553/16.10.2005 г..

С жалбата на първо място се иска обявяване нищожността на обжалваната заповед поради издаването й от некомпетентен орган с аргумент, че чл.57а ал.3 от ЗУТ позволява делегиране на правомощия само от началника на ДНСК, не и от кмета на общината. В евентуалност се претендира отмяна на заповедта като незаконосъобразна – постановена в нарушение на административнопроизводствените правила, при неспазване на изискуемата форма и при неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се, че началото на административното производство, поставено с КА № 119/25.10.2024 г., е опорочено, тъй като съставилите го служителите не са такива по чл.223 ал.2 от ЗУТ. Оспорва се възприетата със заповедта фактическа обстановка с твърдение, че описаният в нея [ПИ] не съществува, а преместваем обект № 43 не е ситуиран върху тротоара на ул. „Д-р Пискюлиев“, поради което последният не бил засегнат от цитираното в обжалваната заповед инвестиционното намерение. Твърди се, че в заповедта липсват и фактически и правни и констатации на кои точно правила и нормативи за устройство на територията преместваемия обект не отговаря. Поддръжа се и несъответствие с целта на закона, тъй като разпореденият за премахване обект не попада в границите на инвестиционното намерение на общината за извършване на основен ремонт на ул. „Д-р Пискюлиев“. Оспорва се основният аргумент на органа издал заповедта – че процесният павилион е поставен без необходимото разрешение. В подкрепа на последното с жалбата е представено Разрешение за поставяне на временни преместваеми обекти № О-6/17.10.2002 г. на кмета на район „Одесос“ при Община Варна, и се твърди, че същото е било действащо и към момента на издаване на оспорената заповед. Допълнително се излага, че теренът върху който попада преместваемия обект, е определен за „пазарна площадка“ със Заповед № 0456/12.03.2003 г. на кмета на община Варна, поради което Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ на Община Варна е неприложима. С тези аргументи се претендира отмяна на оспорената заповед и присъждане на сторените в производството разноски съгласно списък по чл.80 ГПК. В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от адв. Е. С. от АК - Варна, която поддържа жалбата на наведените с нея основания; излага подробни съображения и в писмени бележки с.д. № 8696/23.05.2025г.

Ответникът – директор на Дирекция „Управление на сигурността и контрола на обществения ред“ („УСКОР“) при Община Варна, чрез юрисконсулт Л. Г., оспорва жалбата с подробно мотивирани съображения за нейната неоснователност в писмени бележки с.д. № 8777/22.05.2025г. Поддържа, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в хипотезата на изрично делегиране на правомощия по ЗУТ, при наличието на изискуемите от закона материални предпоставки и при спазване на административнопроизводствените правила. Конкретно се позовава на Заповед № 4153/28.11.2023г., с която кметът на Община Варна е делегирал на А. Д. – директор на Дирекция „УСКОР“ в Община Варна правомощията си по чл.57а ал.3 от ЗУТ за обекти по чл.56 ал.1 и чл.57 ал.1 от ЗУТ. Позовава се на Тълкувателно решение № 4/22.04.2004 г. по тълкувателно дело №4/2002г. на ВАС на РБ. Сочи, че в преките задължения на актосъставителя на КА № 119/25.10.2024 г. изрично се включват контрол по строителството по чл.223 ал.2 от ЗУТ съгласно Заповед № 0694/11.03.2022г. Твърди, че е допусната техническа грешка по отношение на последната цифра на идентификатора на поземления имот, в който се намира преместваемия обект, но счита, че тя не води до неяснота и не се отразява на индивидуализацията на обекта, понеже местоположението на павилион № 43 е описано ясно и в достатъчна степен в констативната част на заповедта. Липсата на валидно издадено разрешение за поставяне е напълно достатъчно основание за да се приеме, че павилион № 43 е поставен в противоречие на правилата и нормативите за устройство на територията. Счита, че Разрешение за поставяне № О-6/17.10.2002г. е издадено в противоречие на действащата към 17.10.2002 г. Наредба за поставяне на преместваеми обекти за търговия – маси, павилиони, кабини и други, съгласно чл.56 от ЗУТ, приета с Решение № 1780-5 по Протокол № 34/16.05.2002 г., и тъй като в нарушение на чл.6 ал.5 т.2 в него не е посочен срок, следва да се приеме, че то е издадено за максимално допустимия такъв от 3 години. След изтичането на този срок обектът се държи и управлява от дружеството-жалбоподател без правно основание и без валидно издадено разрешение за поставяне. Оспорва възражението, че теренът, в който се намира павилион № 43, е регулационно отреден със Заповед № 0456/12.03.2003 г. на кмета на община Варна за пазарна площадка, поради липсата на ПУП, регламентиращ предназначението на имота и отреждането му с аргумент, че заповедта за определяне на „пазарна площадка“ може да индикира, че е започнало производство по допускане на ПУП, но не може да замести или отмени довършване на цялата процедурата по одобряване на ПУП. Позовава се на разпоредбата на чл.68 ал.1 т.6 от Наредбата за условия и реда за поставяне на преместваеми обекти, която не предвижда в какъв конкретен етап следва да е инвестиционния проект. Твърди също, че в инвестиционния проект се предвиждат несъществени промени по см.чл.154 ал.1 т.6 от ЗУТ за реализация на велоалея. Моли за отхвърляне на жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

След преценка на събраните по делото релевантни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на Споразумение № Д-2-9200/399/15.07.2002г. (л.24) Община Варна дава съгласие „Пазари“ ЕООД да ползва безвъзмездно имот, находящ се в [населено място], ул. „Д-р Пискюлиев“, ъгъла с [улица], представляващ денонощно охраняем паркинг с площ 1330 кв.м., съдържащ 46 паркоместа (т.1), със срок - до провеждане на управленски действия или разпоредителна сделка от страна на Община Варна, съгласно ЗОС, Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и ЗУТ (т.2).

С Решение по т.10 от Протокол № 30/11.10.2002г. на РЕСУТ, назначен със Заповед № 01/07.01.2002г. на кмета на Район „Одесос“ - Община Варна (л.16), на осн.чл.56 ал.1 от ЗУТ и съгласно Заповед № 1405/23.09.1991г. на председателя на Временния изпълнителен комитет на Общински народен съвет Варна, предоставяща на оперативно управление на „Пазари“ ЕООД терена около района на паркинга, находящ се на ул. „Д-р Пискюлиев“ в отсечката между [улица]и [улица], е приета представената с писмо № АГ1-0501-170/07.06.2002г. схема за разполагане на преместваеми обекти – павилиони с размери 2,00/2,00м. за търговия и други обслужващи дейности, при спазване изискванията на Устава на „Пазари“ ЕООД, приет с Решение № 185-4/27.03.1996г. – Протокол № 8 на ОбС, с указание – Схемата да бъде съгласувана с КАТ. Приетата от РЕСУТ схема е одобрена от гл. архитект на [населено място] на 15.10.2002г. (л.20).

В изпълнение на протоколното решение № 30/11.10.2002г. на РЕСУТ и в съответствие с одобрената от главния архитект схема, на осн.чл.56 ал.1 от ЗУТ кметът на Район „Одесос“ е издал на „Пазари“ ЕООД Разрешение № О-6/17.10.2002г. (л.14) за поставяне на преместваеми съоръжения – 108 бр. преместваеми обекти (павилиони) с размери 2,00/2,00м. и площ от по 4,00кв.м. всеки от тях, разположени на терена около паркинга по [улица]в отсечката от [улица]до [улица], предоставен в оперативно управление на „Пазари“ ЕООД със Заповед № 1405/23.09.1991г. на П. на временния изпълнителен комитет на ОбНС-Варна. В т.1 от Раздел „Задължения“ е посочено, че обектите имат временен характер.

Със Заповед № 0456/12.03.2003г. (л.22) на осн.чл.44 ал.1 от ЗМСМА и „в съответствие с приетите промени в приетата с решение № 2231-10(40)/06.11.2002г. от Общински съвет - Варна „Наредба за разполагане на преместваеми обекти за търговия – маси, павилиони, кабини и др., съгласно чл.56 ЗУТ“ и „Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество“, и във връзка с изпълнение на Заповед № 0401/27.02.2003г., кметът на Община Варна е разпоредил:

- Действието на Споразумение № Д-2-9200/399/15.07.2002г. и Споразумение № Д-2-9200/824/16.12.2002г., сключени между кмета на Община Варна и „Пазари“ ЕООД, да се счита за прекратено от 27.02.2003г.

- Терените, предмет на посочените споразумения, които отговарят на изискванията на Наредба за разполагане на преместваеми обекти за търговия – маси, павилиони, кабини и др., съгласно чл.56 ЗУТ, се определят за „пазарни площадки“. Разполагането на преместваеми обекти за извършване на търговия върху тях да бъде извършвано от търговско дружество с общинско участие „Пазари“ ЕООД.

- Режимът на съществуващите към момента на издаване на заповедта обекти, да бъде съобразен с приетите промени в Наредба за разполагане на преместваеми обекти за търговия – маси, павилиони, кабини и др., съгласно чл.56 ЗУТ, както и с изработените за съответните райони схеми за разполагане на временни преместваеми обекти.

- Отменена е Заповед № 0401/27.02.2003г. в частта, с която е разпоредено терените, обхванати от посочените споразумения, да бъдат освободени от „Пазари“ ЕООД в 7-дневен срок.

Видно от Препис -извлечение от Инвентарна книга на „Пазари“ ЕАД (л.36), с М. № 41/31.08.2003г. под инв.№ 2030061 са заведени: 122 бр. преместваеми обекти – Павилиони с номера от № 1 до № 122 вкл., разположени в [ПИ] и в част от междублоковото пространство между бл.66 на [улица]и бл.53 на [улица], с обща площ 488кв.м. Активът е въведен в експлоатация на 01.09.2003г.

С Решение № 1839/1840/26.02.2007г. (л.26) на Окръжен съд – Варна по ф.д. № 319/2007г. на осн.чл.490 ал.2 от ГПК вр.чл.264 и сл. от ТЗ, по ф.д. № 2111/96г. е вписано прекратяването на „Пазари“ ЕООД без ликвидация, поради преобразуването му чрез промяна на правната форма в еднолично акционерно дружество с наименование „Пазари“ ЕАД. Целият капитал на дружеството е собственост на Община Варна. Новоучреденото дружество е правоприемник на преобразуващото се дружество „Пазари“ ЕООД на основание преобразуване чрез промяна на правната форма.

Съгласно справки по КК на л.28, 30 и 32 от делото: [ПИ] е с площ 1353кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс; [ПИ] е с площ 9562кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за второстепенна улица; [ПИ] е с площ 8888кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за първостепенна улица;

Видно от АЧОС № 7546/22.10.2013г. (л.76), [ПИ] с площ 1353 кв.м. е частна общинска собственост. Със Заповед № 3626/10.10.2013г. (л.224) кметът на Община Варна предоставил [ПИ] за ползване на Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ – за срок до реализация на мероприятията, но не по-дълъг от 5 години. Заповед № 3626/10.10.2013г. е отразена в горецитирания АЧОС № 7546/22.10.2013 г.

На заседание на Съвета на директорите на „Пазари“ ЕАД от 02.08.2022г. /л.310/ е взето решение за утвърждаване разполагането на 115 бр. преместваеми обекти в терен на [улица] Пискюлиев, определен за пазарна площадка и съставляващ [ПИ], от които 113 бр. с номера от № 1 до № 43 вкл. и от № 53 до № 122 вкл. собственост на „Пазари“ ЕАД, павилиони с размери 2/2,30м. всеки от тях, и 2 бр. собственост на наематели, разположени в границите на терена на обособените Търговско място № 1 и Търговско място № 2. Преместваемите обекти са пространствено разположени в съответствие със схемата, одобрена на 15.10.2002г. от главния архитект на Община Варна, и с номерация съгласно Схема, утвърдена от Изпълнителния директор на Пазари ЕАД, съставляваща неразделна част от този протокол (л.311).

На 14.11.2022г. Гл. архитект на Община Варна издал Разрешение за строеж № 252/Г./14.11.2022г. с възложител – Община Варна, за обект: „Основен ремонт на ул. „Д-р Пискюлиев“ от [улица]до [улица]по плана на 10-ти м.р., [населено място]“.

На 15.10.2024г. е съставен акт обр. 2а Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за строежи на техническата инфраструктура за строеж „Основен ремонт на ул. „Д-р Пискюлиев“ от [улица]до [улица]по плана на 10-ти м.р., [населено място]“.

С писмо рег. № ИИБ24000232ВН/22.01.2024г. директорът на Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустройство“ („ИИБ“) уведомил директорите на Дирекция „УСКОР“, „ОП“, „Общински паркинги и синя зона“, „Пазари“ ЕАД и Дирекция „ОСИСД“, че от Министерство на финансите са отпуснати средства за обект „Основен ремонт на ул. „Д-р Пискюлиев“ по плана на 10 м.р., р-н Одесос“. Посочено е, че в обхвата на обекта попадат преместваеми обекти, разположени на тротоарната настилка и застрашаващи живота и безопасността на преминаващите пешеходци, които са принудени да слизат по пътното платно, за да се придвижват, поради което е необходимо да се предприемат действия по компетентност за премахване на преместваемите обекти, намиращи се в [ПИ].

Във връзка с писмото от 22.01.2024г. началникът на отдел „Контрол по търговската дейност и туризма“ изготвил до директора на Дирекция „УСКОР“ доклад, според който в [ПИ] са разположени над 100 бр. павилиони и платен паркинг. Някои от павилионите са обединени в един търговски обект, а към момента на проверката повечето не функционират. Пред павилионите с лице към ул. „Д-р Пискюлиев“ има изграден тротоар, а обектите, разположени от вътрешната страна на парцела, граничат с улица от междублоковото пространство. Теренът между павилионите се използва за платен паркинг. Всички обекти са разположени съгласно схема за пазарна площадка – „Платен паркинг и павилиони с размери 2,00 х 2,30 м.“, и се отдават под наем от „Пазари“ ЕАД.

С писмо рег. № ИИБ24000232ВН_003ВН/07.03.2024г директорът на Дирекция „ИИБ“ уведомил директора на Дирекция „УСКОР“ и директора на „Пазари“ ЕАД, за постъпили писма от 25.01.2024г. и 15.02.2024г. относно преместваеми обекти, които се намират на тротоарната настилка и застрашават безопасността на преминаващите пешеходци. Посочено е, че Община Варна има инвестиционни намерения да изгради тротоарна настилка на мястото на преместваемите обекти, и че е необходимо да се предприемат действия по компетентност за премахване на преместваемите обекти намиращи се в [ПИ].

С писмо рег. № ИИБ24000232ВН_004ВН/15.03.2024г. (л.102) директорът на Дирекция „ИИБ“ повторно уведомил директора на Дирекция „УСКОР“ и директора на „Пазари“ ЕАД, за постъпили писма от 25.01.2024г. и 15.02.2024г. относно преместваеми обекти, които се намират на тротоарната настилка и застрашават безопасността на преминаващите пешеходци. Община Варна има инвестиционни намерения да изгради тротоарна настилка на мястото на преместваемите обекти и е необходимо да се предприемат действия по компетентност за премахване на преместваемите обекти намиращи се в [ПИ].

С писмо рег. № ИИБ2400232ВН_005ВН/24.04.2024г. директорът на Дирекция „ИИБ“ изискал от кмета на район „Одесос“ разрешение за строеж и проектна документация относно изграждане на тротоарната настилка в [ПИ] и 10135.1503.136, във връзка със стартиране на процедура по чл.57А от ЗУТ за демонтаж на преместваеми обекти.

С писмо рег. № ИИБ24001339ВН/29.04.2024г. (л.103) директорът на Дирекция „ИИБ“ повторно уведомил директора на Дирекция „УСКОР“ и директора на „Пазари“ ЕАД, че от Министерство на финансите са отпуснати средства за обект: „Основен ремонт на ул. „Д-р Пискюлиев“, по плана на 10 м.р., район Одесос, [населено място]“, вкл. и за необходимостта да предприемат действия по компетентност за премахване на преместваемите обекти, намиращи се в [ПИ] и 10135.1503.43.

На 20.08.2024 г. с писмо № ИИБ24000232ВН_009/20.08.2024г. (л.21 от адм. преписка) директорът на Дирекция „ИИБ“ уведомил „Пазари“ ЕАД за възникналата инвестиционна инициатива и издаденото Разрешение за строеж № 252/Г./14.11.2022г. за „Основен ремонт на ул. „Д-р Пискюлиев“ от [улица]до [улица]по плана на 10-ти м.р., [населено място]“, по проект за основен ремонт/реконструкция на уличната мрежа на територията на община Варна, както и изграждане на тротоарна настилка на мястото на преместваемите обекти, разположени в [ПИ], [ПИ], [ПИ] и [ПИ]. Изискал представянето в 3-дневен срок на цялата налична в дружеството документация за собствеността на обектите, правното основание за поставянето, т.е. разрешение за поставяне по чл.56 ал.2 от ЗУТ, издадена от район „Одесос“, както и договорите с наемателите. Видно от известие за доставяне, писмото е получено на 22.08.2024 г.

С писмо изх. № ИИБ24000232ВН_011/10.10.2024г. заместник-кмета на община Варна е изискал информация от „Пазари“ ЕАД за готовността на дружеството за предприемане на действия за доброволен демонтаж на преместваемите обекти, разположени в [ПИ]. Писмото е получено на 11.10.2024г.

С писмо изх. № ИИБ24000232ВН_012/25.10.2024г. на заместник-кмета на Община Варна, във връзка със стартиране на процедура по чл.57А от ЗУТ за демонтаж и премахване на преместваеми обекти в [ПИ], и съгласно чл. 27 от договорите за временно и възмездно ползване същите обекти, „Пазари“ ЕАД е уведомено, че следва в 7-дневен срок да уведоми всички търговци за освобождаване на обектите, след което дружеството да предприеме необходимите действия по доброволен демонтаж. Видно от известие за доставяне, писмото е получено на 29.10.2024 г.

На 25.10.2024г. инж. Н. К. – главен инспектор „СК“ в Дирекция „УСКОР“, с участието на: Б. Н. – главен инспектор в Дирекция „УСКОР“, Отдел „Контрол по туристическата дейност и туризма“ и Г. К. – старши инспектор в дирекция „УСКОР“, Отдел „Контрол по туристическата дейност и туризма“, съставила КА № 119/2024г. относно преместваем обект за търговия – павилион № 43, собственост на „Пазари“ ЕАД, разположен на терен – общинска собственост – „Пазарна площадка - „Платен паркинг и павилиони с р-ри 2.00 х 2,30 м.“ на ул. „Д-р Пискюлиев“, съгласно схема № 1553/06.10.2005г., утвърдена от управителя на „Пазари“ ЕАД. В хода на проверката, приключила със съставянето на КА, е установено, че теренът е общинска собственост и че павилионът е разположен върху него без разрешение за поставяне за 2024 г. В КА е отразено, че павилионът е разположен с лице към ул. „Д-р Пискюлиев“, на три метра от уличното платно, граничи с павилиони № 42 и № 44. Обектът е с метална конструкция, остъклен с алуминиева дограма, електрозахранен, не е водоснабден. Установени са (т.6) следните нарушения: „Обектът няма издадено Разрешение за поставяне съгл.чл.56 ал.1 т.2 и ал.2 вр. чл.57а ал.1 т.1 от ЗУТ, както и на осн.чл.68 ал.1 т.6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти съгл.чл.56 ал.1 от ЗУТ“. В КА е отразено, че предвид установените нарушения на посочените нормативни разпоредби, същият е основание за издаване на заповед за демонтаж по реда на чл.57а ал.1 и ал.3 от ЗУТ. Посочено е изрично, че КА има действие на уведомление по чл.26 от АПК, както и че възражения по акта може да се правят в тридневен срок от връчването му.

С писмо изх. № ИИБ24000232_013ВН/25.10.2024г. (л. 260 от делото) заместник-кметът на Община Варна е изпратил до „Пазари“ ЕАД 53 бр. Констативни актове с номера от № 78 до 130. Видно от поставения вх. № ДР 236/01.11.2024 г. на „Пазари“ ЕАД – Варна, писмото е получено при тях на 01.11.2024г.

Видно от КП № 611/31.10.2024г. е извършено залепяне на съобщения за съставени КА от № 78/31.10.2024г. до № 130/31.10.2024г. Съобщенията са залепени на павилиони от № 1 до № 43, разположени на пазарна площадка, съгласно утвърдена схема № 1553/06.10.2005г.

С трудов договор № 00008/24.01.2018г. (л. 73) Н. А. К. е назначена на длъжност - Г. инспектор „Строителен контрол“, в Дирекция „УСКОР“, Отдел „Строителен контрол“. Според длъжностната характеристика за тази длъжност (л. 74), основната цел на същата е да извършва проверки, свързани със строителството на територията на Община Варна (т.3). Според т.5 от длъжностната характеристика, сред преките задължения са включени: т.5.2 - извършване на проверки на територията на Община Варна, като за строежите от четвърта, пета и шеста категория: констатира незаконни строежи и строежи с нарушения; установяване на други нарушения на ЗУТ и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му, на Наредбата за обществения ред на Община Варна и на ЗУЧК. Със Заповед № 0694/11.03.2022г. (л.70), издадена от зам.-кмета Х. И. в хипотезата на заместване съгласно Заповед № К-019/10.03.2022г. /л. 72/, на осн.чл.223 ал.2 вр.чл.57а ал.2 от ЗУТ и чл.70 ал.1 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по см.чл.56 ал.1 от ЗУТ, т.II, за Община Варна са оправомощени длъжностните лица от Дирекция „УСКОР“ да съставят констативни актове в предвидените в чл.57а ЗУТ случаи, сред които по т.3 фигурира инж. Н. А. К. – главен инспектор „Строителен контрол“.

Със Заповед № 3883/31.10.2024г. във връзка с възникнало инвестиционно намерение на основание РС № 252/Г./14.11.2022г. за обект „Основен ремонт на ул. „Д-р Пискюлиев“ от [улица]до [улица], и писма от Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ с рег. № ИИБ24000232ВН/15.03.2024г. и рег. № ИИБ № 24001339ВН/29.04.2024г., относно премахване на преместваеми обекти, които се намират върху тротоарната настилка в [ПИ], и КА № 119/25.10.2024г., срещу който в 3-дневния срок не са постъпили възражения, на осн.чл.57а ал.3 вр.ал.1 т.1 и т.3 от ЗУТ и вр.чл.68 ал.1 т.6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по см. чл.56 ал.1 от ЗУТ, директорът на Дирекция „УСКОР“ при Община Варна разпоредил на „ПАЗАРИ“ ЕАД да демонтира собствения си павилион № 43, разположен в [населено място], на ул. „Д-р. Пискюлиев“ на три метра от уличното платно, граничещ с павилион № 42 и павилион № 44, съгласно утвърдена от Управител на „Пазари“ ЕООД схема № 1553/06.10.2005г., предоставена на Дирекция „УСКОР“ в отговор на писмо рег. № ИИБ 24000232ВН_009ВН/20.08.2024г. Заповедта е издадена от директора на Дирекция УСКОР в изпълнение на правомощията, предоставени му със Заповед № 4153/28.11.2023г. на кмета на Община Варна.

С писмо изх. № УСКОР 24002324ВН_001ВН/01.11.2024г. (л. 304 от делото) директорът на Дирекция „УСКОР“ е изпратил до „Пазари“ ЕАД 43 бр. заповеди за преместваеми обекти от № 1 до № 43. Видно от поставения вх. № ДР 236/01.11.2024 г. „Пазари“ ЕАД - Варна писмото е получено на 01.11.2024г.

С КП № 597/04.11.2024 год. е удостоверено залепяне на съобщения за издадени заповеди от № 3841/31.10.2024 год. до № 3883/31.10.2024 год. по реда на чл.57а от ЗУТ - на входните врати на преместваемите обекти, а също и на информационното табло на община Варна.

„Хидрострой“ АД, в качеството си на изпълнител по договор с предмет „Основен ремонт на ул. „Д-р Пискюлиев“ от [улица]до [улица]по плана на 10 м.р.“, е представило Протокол обр. 19 за установяване на изпълнение на завършени СМР и Протокол обр. 12 (л.293-300).

С писмо рег. № ЗК24002395ВН/05.12.2024 г. от заместник-кмета на Община Варна до „Пазари“ ЕАД (вх. № ДР-257/05.12.2024г.), във връзка със стартиралото изпълнение на заповедите на кмета на Община Варна за демонтаж и премахване на 43 бр. преместваеми обекти на ул. „Д-р Пискюлиев“, са изискани в срок до 06.12.2024 г. инженерно-техническата част от част „Конструктивна“ към проекта за изграждане на преместваемите обекти, в която са посочени точните указания за монтирането и демонтирането им.

По делото са представени редакциите на Наредбата за поставяне на преместваемите обекти за търговия – маси, павилиони, кабини и други, съгласно чл. 56 от ЗУТ, приета с Решение № 1780-5(34)/16.05.2002 г. на Общински съвет – Варна, и последващи решения за измененията й - Решение № 2231-10(40)/06.11.2002г., Решение № 2454-4(44)/05,06.03.2003г., Решение №2645-7(46)/21.05.2003г., Решение № 203-15(8)/28.01.2004г., Решение № 560-5(13)/03,09.06.2004г., Решение № 1186-4(20)/26.11.2004г., Решение № 1598-8(24)/09.03.2005г., Решение № 1793-9(26)/13.04.2005г., Решение № 1835-б(27)/04.05.2005г., Решение № 3705-13(41)/16.05.2006г., Решение № 292-11(4)/0б.02.2008г., Решение № 426-13(5)/19.03.2008г. и Решение № 427- 13(5)/19.03.2008г., Решение № 2410-11(24)/23,24,30.06.2010 г. – всички на Общински съвет – Варна.

С Решение № 500-10(9)/04,05.07.2012г. на ОбС– Варна е приета нова Наредба за разполагане на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56 от ЗУТ.

С Решение № 1270-10(26)/13,14.12.2013г. на ОбС – Варна е приета Наредба за реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл.56 ал.1 от ЗУТ, изменяна в последствие с Решение № 1591-6(34)/21.07.2014г., Решение № 1988-9(39)/04.02.2015г., Решение № 310-10(8)/11.05.2016г., Решение № 542-8(14)/04.03.2021г., и Решение № 1260-12(34)/11.05.2023г. – всички на ОбС – Варна.

Като доказателство по делото е приета и Наредба за вътрешния ред на пазарните площадки, стопанисвани от „Пазари“ ЕООД – Варна, приета с Решение № 712-9/12/26.06.1996г. и отм. с Решение № 250-2(12)/27.06.2024 г. на ОбС – Варна.

С. З. за проектиране – промяна по чл.154 от ЗУТ за обект: Основен ремонт на ул. „Д-р Пискюлиев“, по плана на 10-ти м.р., район „Одесос“ при Община Варна ,се възлага изготвянето на инвестиционен проект за промяна – проектиране на велоалея, която да свързва съществуващите велоалеи на [улица]и [улица].

За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса са изготвени и приобщени към доказателствения материал по делото съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ с.д. № 5477/31.03.2025 г. (л.248) и повторна съдебно-техническа експертиза /ПСТЕ/ с. д. № 7478/05.05.2025 г. (л. 305).

Според експертното заключение по първоначалната СТЕ, изготвена от вещото лице арх.Р. С., описаният имот в Споразумение №Д-2-9200/399/15.07.2002г., в Заповед №0456/12.03.2003г. на Кмета на Община Варна и поземлен имот с [идентификатор], находящ се в [населено място], ул. „Д-р Пискюлиев“ ъгъла с [улица], са идентични.

Разпореденият за премахване с обжалваната заповед павилион № 43 попада в обхвата на инвестиционното намерение по Разрешение за строеж № 252/Г./ 14.11.2022 г. за обект Основен ремонт на ул. „Д-р Пискюлиев“ от [улица]до [улица], по плана на 10-ти м.р., „Одесос“, [населено място]. Част от павилион № 43 попада в ПИ с [идентификатор], и част в размер на 0,65 метра – в уличната регулация на ул. „Д-р Пискюлиев“, в частта на тротоара. Изводът е направен въз основа на установената фактическа обстановка в Заповед № 3883/31.10.2024г. на Кмет на Община Варна и инвестиционния проект в част „Пътна“, чертеж „Типови профили” към Разрешение за строеж №252/Г./14.11.2022г., където ширината на предвидения за ремонт тротоар е 3,65 м.

Със Заповед № 0456/12.03.2003г. на Кмет на Община Варна се прекратява действието на Споразумение №Д-2-9200/399/15.07.2002г и Споразумение №Д-2-9200/824/16.12.2002г., считано от 27.03.2003г. Терените, предмет на тези споразумения, които отговарят на изискванията на Наредба за разполагане на преместваеми обекти за търговия — маси, павилиони, кабини и др. съгласно чл.56 от ЗУТ, са определени за „пазарни площадки“. Вещото лице дава заключение, че ПИ с [идентификатор] отговаря на изискванията на Наредбата за разполагане на преместваеми обекти за търговия - маси, павилиони, кабини и др. съгласно чл.56 от ЗУТ, действала съм 12.03.2003г. - датата на издаване на Заповед №0456/12.03.2003г. на Кмета на Община Варна, и представлява пазарна площадка.

Към момента на издаване на Заповед № 0456/12.03.2003 г. на кмета на Община Варна е действащ Застроителен и регулационен план на централна градска част на [населено място], одобрен със Заповед № РД-12-557/30.12.1981г. на първи Заместник-министър на Министерство на строителството и архитектурата. Съгласно този план част от ПИ с [идентификатор] (успоредно на ул. „Д-р Пискюлиев“), попада в трасето по регулация на [улица]/сега ул. „Д-р Пискюлиев“/, а останалата част от имота – в УПИ I - за жилищно строителство, магазини и трафопост, кв. 363, 10-ти подрайон. За ПИ с [идентификатор] няма регулационно отреждане за „пазарни площадки“. С Решение № 11477/20.12.2005г. по адм. дело № 6371/2005г на ВАС цитираната заповед е била обявена за нищожна.

Според това заключение теренът, представляващ ПИ с [идентификатор], не е застроен. Съгласно застроителен план на централна градска част на [населено място], одобрен с обявената за нищожна Заповед № РД-12-557/30.12.1981г. на първи Заместник-министър на Министерство на строителството и архитектурата, част от ПИ с [идентификатор] (успоредно на ул. „Д-р Пискюлиев“), попада в трасето по регулация на [улица]/сега ул. „Д-р Пискюлиев“/, а останалата част от имота - в УПИ I-за жилищно строителство, магазини и трафопост, кв. 363, 10-ти подрайон. Предвидената пешеходна зона върху която попада имота, не е осъществена изцяло. Възможно е поставянето на преместваеми обекти за търговия в ПИ е [идентификатор]. Теренът не е отреден за озеленяване и не е бил с реализирана вегетативна зеленина. Разполагането на преместваеми обекти върху терена, съгласно представената схема, не е застрашавало здравето, живота и безопасността на гражданите. Към момента на издаване на обжалваната Заповед № 3883/31.10.2024 г. на Кмет на Община Варна няма изменение на регулационния план в обхвата на терена, определен за „пазарни площадки“ на основание Заповед № 0456/12.03.2003г. на кмета на община Варна.

Процесният павилион № 43 е площ 4,60 кв.м. и попада в обхвата на чл.6 ал.1 от Наредба за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по см.чл.56 ал.1 от ЗУТ (Загл. изм. - Решение на ОбС Варна № 542- 8(14)/4.03.2021 г.), като представлява обект по ал. 2 на същия член, според който за ул. „Д-р Пискюлиев“ няма ограничение за вида, а само за площта на преместваемите обекти – до 15 кв. м.

В съдебно заседание вещото лице С. уточнява, че при отговора на шестия въпрос, в частта относно Проект за изменение на инвестиционния проект по реда на чл. 154 от ЗУТ, е съобразила получената информация от Община Варна, съгласно която трасето на велоалеята ще минава през процесния [имот номер] и ще свързва съществуващите велоалеи. Проектното изменение ще промени обхвата на разрешението за строеж, защото РС е в обхват до контура на тротоара. Вещото лице уточнява, че проектът, процедиран по реда на чл. 154 от ЗУТ, има само задание и не е одобрен. Експертът поддържа заключението си, че павилионът навлиза 65 см в тротоара, т.е. част от процесният павилион попада в [имот номер] , като 65 см попадат върху тротоара, видно от заповедта, приложена в преписката по издаване на РС. При посещението си на място вещото лице не е установила видими следи, от които категорично да се установят границите на павилиона. Според това вещо лице в [ПИ] ивичния фундамент на гърба на павилионите не е наличен. Има нарушение на асфалтовата настилка в [имот номер], но не се вижда на място докъде е бил павилионът, за да се установи дали е попадал в цялост в [имот номер] или не. Поради изложеното, експертното заключение е изготвено единствено по документи.

Първоначалната СТЕ е оспорено в частта по т.6, понеже жалбоподателят твърди, че павилионът не се засяга от обекта, предмет на РС, както и че на място има налични следи от павилионите, по които би могло да се установи тяхното разположение, има и данни какви са били техните дълбочини, вкл. и процесния павилион. В сегашния му вид тротоарът е завършен преди демонтажа на павилиона с ширината 3,95 м. Административният орган оспорва експертизата в частта относно направения извод, че към датата на издаване на Заповед № 0456/12.03.2003г. на Кмета на Община Варна теренът е отговарял на изискванията на Наредбата за разполагане на преместваеми обекти за търговия - маси, павилиони, кабини и др. съгласно чл.56 от ЗУТ, действала съм 12.03.2003г. и същият представлява „пазарна площадка“. Излага аргументи, че към датата на издаване на Заповед № 0456/12.03.2003г. действаща е била Наредба за разполагане на преместваеми обекти за търговия - маси, павилиони, кабини и др. съгласно чл.56 от ЗУТ, с последно изменение 06.11.2002 г.

Във връзка с оспорването съдът е допуснал повторна СТЕ, изготвена от вещото лице Й. А.. Експертът е извършил оглед, при който е установил, че павилионите в имот с [идентификатор], разположени по източната граница на имота, са премахнати. Съобразно приложената схема на разполагане на преместваемите обекти (лист 20 и лист 34 от делото), павилион № 43 се е намирал от лявата страна на входа към паркинга, обособен между павилионите. При извършения оглед на място не се откриват видими белези, показващи по безспорен начин къде е бил фундамента на павилион № 43.

Съгласно действащата Кадастрална карта на [населено място], административен район „Одесос“, одобрена със Заповед за одобрение на КККР РД-18-98/10.11.2008г. издадена от Изп. директор на АГКК, процесният ПИ с [идентификатор] е частна общинска собственост, вид територия - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг обществен обект, комплекс. Временните обекти /павилиони/ не са предмет на отразяване в кадастралната карта и поради това не са отразени. В границите на имот с [идентификатор] е отразена сграда с [идентификатор] с площ [рег. номер].м (покриваща границите на поземления имот). Сградата е отразена като едноетажна сграда за търговия - без данни за собственост, т.е. според вещото лице е допусната грешка в действащата кадастрална карта.

След изследване на процесната заповед и чертеж „Типов напречен профил” на обект ул. „Д-р Пискюлиев“ към инвестиционен проект „част Пътна” към РС №252/Г./14.11.2022 г. е достигнато заключение, че преместваемият обект - павилион № 43, попада в обема на уличната регулация на ул. „Д-р Пискюлиев“, в частта на тротоара – 0,65 м по проект и 1,00 м по сега изграденият тротоар на място.

Във връзка с приложеното към преписката на РС № 252/Г./14.11.2022 г. „Задание за проектиране - промяна по чл. 154 от ЗУТ” вещото лице счита, че ако се изгради и проектната велоалея, ситуирана след изградения на място тротоар, то преместваемият обект - Павилион № 43 би бил засегнат и от нейната ширина.

В съдебно заседание вещото лице Й. А. уточнява, че поради липсата на следи на място от премахнатите преместваеми обекти, заключението е изготвено по документи. При извършения оглед единствено се установява изпълнен тротоар с ширина 4 м.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка и тези, приобщени в хода на съдебното дирене, както и от заключенията на приетите първоначална и повторна СТЕ, които са взаимно обвързани, допълващи се и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат на неблагоприятния за него индивидуален административен акт, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като неоснователна.

Съгласно чл. 57а ал.1 от ЗУТ обектите по чл.56 ал.1 и чл.57 ал.1 се премахват, когато: са поставени без одобрена схема, когато такава се изисква, и/или без разрешение, в противоречие със схемата и/или в противоречие с издаденото разрешение (т.1); не отговарят на правилата и нормативите за устройство на територията (т.3). Обстоятелствата по ал.1 се установяват с констативен акт, съставен от служителите по чл.223 ал.2, в 7-дневен срок от констатиране на нарушението. Констативният акт се връчва на собствениците на обектите по ал.1, които могат да направят възражения в тридневен срок от връчването му (чл.57а ал.2). В 7-дневен срок от връчване на констативния акт по ал.2 кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на обекта. Заповедта се връчва на собственика на обекта по ал.1, който може да я обжалва по реда на чл.215 ал.1. Заповедта се публикува в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл.5а (чл.57а ал.3 от ЗУТ).

Обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган. Съгласно §1 ал.3 от ДР на ЗУТ, кметът на общината може да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската (районната) администрация. Оспорената Заповед № 3883/31.10.2024 г. е издадена от директора на Дирекция „УСКОР“ при Община Варна, на когото със Заповед № 4153/28.11.2023г. кметът на Община Варна е предоставил своите функции и правомощия по чл.223 ал.1 т.1 – 10 от ЗУТ за строежи от четвърта, пета и шеста категория. Конкретното правомощие е посочено в т. II.1 - да издава мотивирани заповеди по чл.57а ал.3 от ЗУТ, за обекти по чл.56 ал.1 и чл.57 ал.1 от ЗУТ, при констатирани нарушения по чл.57а ал.1 т.1-7 от ЗУТ. Последното налага извод, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган в хипотезата на законово предвидена възможност за делегиране на правомощия. Поради изложеното, неоснователно е възражението за липса на компетентност на органа, издал процесната заповед, съответно – и искането за обявяване на нищожността й.

Заповедта е издадена при спазване на изискванията за писмена форма и съдържа всички минимално изискуеми реквизити по чл.59 ал.2 от АПК, включително фактически и правни основания за нейното издаване. Посочен е адресата на акта и произтичащите му от акта задължения, налице е яснота относно волята на издателя, обектът е индивидуализиран в достатъчна степен посредством местонахождение и разположение (извършено е изрично препращане към конкретна схема на поставяне), конструкция, площ, граници. От експертните заключения се установи, че павилионът попада в обхвата на [ПИ]. Допуснатата техническа грешка в оспорваната заповед, посочвайки идентификатор на сграда - 10135.1503.140.1 вместо идентификатор на поземления имот, не препятства идентификацията на преместваемия обект и не ограничава правото на защита на адресата на заповедта. Напротив – видно и от самата жалба за оспорващото дружество не е налице неяснота относно конкретния преместваем обект, разпореден за премахване.

При служебната проверка за законосъобразност на административния акт не се установиха допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне на административния орган по същество, които да налагат отмяна му като незаконосъобразен. Видно от доказателствата, представени от ответника с административната преписка, заинтересованите лица своевременно са уведомени за откриване на административното производство, като им е дадена възможност да участват активно на всеки етап от него.

Несподеляеми са аргументите на оспорващия за липса на компетентност на съставителя на КА № 119/25.10.2024г. да съставя актове за започване на производства по чл.57а от ЗУТ. В случая КА № 119/25.10.2024г. е съставен от инж. Н. К. – Г. инспектор „Строителен контрол“ в Дирекция „УСКОР“, с участието на: Б. Н. – главен инспектор в Дирекция „УСКОР“, Отдел „Контрол по туристическата дейност и туризма“ и Г. К. – старши инспектор в дирекция „УСКОР“, Отдел „Контрол по туристическата дейност и туризма“. Заеманата от актосъставителя длъжност се установява безспорно от трудов договор № 00008/24.01.2018г. и длъжностната характеристика. Разпоредбите на чл.223 ал.2 и чл.57а ал.2 от ЗУТ не дават възможност на кмета на общината да определя длъжностните лица, компетентни да съставят констативни актове по чл.57а ал.2 от ЗУТ, предвид наличието на изрична законова регламентация по този въпрос – чл.223 ал.2 от ЗУТ, според която това са само служителите за контрол по строителството в администрацията на съответната община, и това условие в случая е спазено. И.. К. е служител по чл.223 ал.2 от ЗУТ, в преките задължения на който влиза извършването на проверки, свързани със строителството на територията на Община Варна, и установяването на незаконни строежи, строежи с нарушения, както и установяването на други нарушения по ЗУТ и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Подписването на КА Б. Н. – главен инспектор, и от Г. К. – старши инспектор, и двамата служители в Дирекция „УСКОР“, Отдел „Контрол по туристическата дейност и туризма“, за които не се доказа да са служители по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, не опорочава същия до степен на нищожност, респективно не води до нарушение на процедурата по чл.57а ал.3 от ЗУТ. Неоснователно жалбоподателят поддържа и че служителите – актосъставители по чл.57а ал.2 от ЗУТ, трябва да са поне двама, т.к граматическото тълкуване на разпоредбата на чл.223 ал.2 ЗУТ налага извод, че съставителите могат да бъдат един или повече от един.

КА № 119/25.10.2024г. е съставен в отсъствие на представител на „Пазари“ ЕАД, което също не представлява съществено процесуално, доколкото ЗУТ не въвежда изискване за предварително уведомяване на лицето за извършената проверка на място и за съставянето на акта. Този акт, с който се поставя началото на административно производство и се установява вида и характера на нарушението по чл.57а ал.1, е връчен на „Пазари“ ЕАД с писмо изх. № ИИБ24000232_013ВН/25.10.2024г. на заместник-кмета на Община Варна, наред с още 52 бр. констативни актове от № 78 до 130. Върху писмото е поставен вх. № ДР 236/01.11.2024 г. на „Пазари“ ЕАД – Варна, което квалифицира възраженията на жалбоподателя за ненадлежно връчване на КА като неоснователно. Поставяйки входящ номер и дата на писмото, дружеството само е удостоверило получаването му, ведно с описаните в него констатации. Правото си на защита жалбоподателят е реализирал с депозирането на жалба срещу заповедта за премахване на павилиона.

В оспорената заповед са посочени три отделни основания за премахване на процесния павилион № 43:

1. Обектът е разположен без разрешение за поставяне съгласно чл.56 ал.1 т.2 и ал.2 вр.чл.57а ал.1 т.1 и т.3 от ЗУТ.

2. Обектът подлежи на премахване въз основа на възникнало инвестиционно намерение по РС № 252/Г./14.11.2022 г. съгл.чл.68 ал.1 т.6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ.

3. Обектът не отговаря на правилата и нормативите за устройство на територията по см.чл.57а ал.1 т.3 от ЗУТ.

На първо място основателни са твърденията в жалбата за липса на фактически констатации относно посоченото основание по чл.57а ал.1 т.3 от ЗУТ. В заповедта единствено е цитирано това правно основание, но изцяло липсва изложение относно фактическото такова, т.е. не е посочено в какво се състои несъответствието на процесния преместваем обект с правилата и нормативите за устройство на територията. Принципно нарушението по чл.57а ал.1 т.3 от ЗУТ е свързано с изпълнение на изискванията на чл.56 ал.7 от ЗУТ - поставянето на преместваеми обекти в урегулираните поземлени имоти да се разрешава само ако не се надвишават установените в подробния устройствен план устройствени показатели - плътност на застрояване, коефициент на интензивност на застрояване, и не се намалява определената минимална озеленена площ. В оспорената заповед такива констатации не са направени, а и такива нарушения не се установиха.

Съгл.чл.68 ал.1 т.6 от Наредбата на Общински съвет - Варна по чл.56 ЗУТ, преместваемите обекти подлежат на премахване при реализация на инвестиционни проекти, осигуряващи достъпна транспортно-комуникативна среда. В конкретния случай издателят на оспорената заповед е приел, а неговото становище е потвърдено и от двете експертизи, чиито заключения са приобщени по делото, че процесният павилион № 43 се засяга от изпълнението на инвестиционен проект „Основен ремонт на ул. „Д-р Пискюлиев“ от [улица]до [улица]по плана на 10 м.р. на Район „Одесос“, [населено място]“, съгласуван и одобрен от Гл. архитект на Община Варна на 07.10.2022г. и с влязло в сила РС № 252/14.11.2022г. Съдът преценява двете неоспорени заключения по първоначалната и по допълнителната експертизи като компетентни, изчерпателни и безпристрастно дадени, кореспондиращи и изводими с останалата доказателствена съвкупност по делото, и изцяло ги кредитира.

Именно позовавайки се на двете мотивирани и безпротиворечиви заключения на първоначалната и на допълнителната експертизи съдът приема за недоказани твърденията на жалбоподателя, че павилионът е отстоял от пътното платно на ул. „Д-р Пискюлиев“ на разстояние, равно на ширината на новоположената тротоарна настилка, т.е. че същия не би бил пречка за изграждането  в сегашния вид и в съответствие с проекта. И според двете експертизи и показанията на вещите лица в съдебно заседание, част от преместваем обект № 43, в размер на 65 см, попада в тротоара по одобреното инвестиционно намерение, както и част в [ПИ].

Твърденията на жалбоподателите, че дейностите по изграждане на тротоара на ул. „Д-р Пискюлиев“ са завършени на 27.11.2024г. и не са засягали непремахнатия към онзи момент павилион №43, са недоказани. Условията и редът за съставяне на актове и протоколи за подготовка, откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво и за приемане на завършени видове строителни и монтажни работи при изпълнението на строежите, на отделни етапи или части от тях, са определени в Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. В Наредбата са посочени изрично образците на всеки документ, с който се удостоверява завършване на строежи, на отделни етапи или части от тях. Видно от Приложение №12 към чл.7 ал.3 т.12 от Наредба № 3/31.07.2003г., акт Образец 12 установява всички видове СМР, подлежащи на закриване, или това е т.нар. акт за скрити работи. Видно от Приложение № 1 – акт Образец 19 за установяване изпълнение на завършени и подлежащи на заплащане натурални видове СМР – не всички възложени дейности по договор са изпълнени в цялост, поради което съдът не споделя твърдението, че дейностите по изграждане на тротоара на ул. „Д-р Пискюлиев“ са завършени на 27.11.2024г. След фактическото премахване на павилиона на 04.12.2024 г., СМР са продължили до изпълнение на заложените количества по договора. Отделно от изложеното, от приетите актовете по време на строителството не може да се установи за която част или етап от изпълнението се отнасят. Поради изложеното достигнатият с първоначалната и повторната СТЕ извод, че процесният павилион № 43 се засяга от реализацията на инвестиционното намерение по цитираното РС № 252/Г./14.11.2022 г., не е оборен от дружеството-жалбоподател, съотв. за съда не е налице основание да не възприеме същия като доказателствено обвързан и обоснован. По тези съображения, съдът намира, че в конкретния казус е налице възприетото от административния орган основание по чл.68 ал.1 т.6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56 от ЗУТ за премахване на процесния павилион № 43.

В случая безспорно е доказано и нарушение по чл.57а ал.1 т.1 от ЗУТ, тъй като за процесния преместваем обект – павилион № 43, дружеството-жалбоподател не разполага с действащо разрешение за поставяне. Страните не спорят, а и е доказано със заключенията на СТЕ и ПСТЕ, че павилион № 43 е преместваем обект по см.§5 т.80 от ДР на ЗУТ, поставен въз основа на Разрешение за поставяне № О-6/17.10.2002г., издадено на основание протоколно решение № 30/11.10.2002г. на РЕСУТ, в съответствие с одобрената на 15.10.2002г. схема от главния архитект на Община Варна, респ. в съответствие със схемата от 2005г., подписана от управителя на „Пазари“ ЕООД. Предвид датата на издаване на Разрешението за поставяне – 17.10.2002г., и датата на въвеждането в експлоатация 01.09.2003г, установима от извлечението от инвентарната книга на „Пазари“ ЕООД, преместваемия обект не е изграден по реда на чл.197 ЗТСУ и чл.120а ППЗТСУ, и за него не са приложими изключенията, регламентирани във всички действали Наредби за разполагане на преместваеми обекти по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ, предвиждащи запазването с разрешената [жк], съгласно първичния документ за разполагане, на името на ползвателя – собственик на обекта.

В Разрешение за поставяне № О-6/17.10.2002г. не е посочен срок, поради което приложим е срокът по действащата към датата на издаването му Наредбата за разполагане на преместваеми обекти за търговия – маси, павилиони, кабини и др., съгласно чл. 56 от ЗУТ, приета с Решение № 1780-5(34)/16.05.2002г. Според тази редакцията на чл.6 ал.5 т.2 от Наредба, действаща при издаване на разрешението, предоставените за разполагане на преместваеми обекти общински и държавни терени са със срок за ползване, който не може да бъде по-дълъг от 3 години – както е посочено и в самото Разрешение. Страните не спорят, че теренът е общински, предоставен в оперативно управление на „Пазари“ ЕООД - Варна със заповед № 1405/23.09.1991г. на председателя на временния изпълнителен комитет на ОБНС-Варна. Разрешението за поставяне на преместваемия обект не може да има срок, по-дълъг от срока за ползване на общинския терен, върху който е поставен, т.е. срокът на действие на Разрешението за поставяне не може да е повече от три години.

Същата нормативна уредба е запазена и при приетата с Решение № 2231-10 на Общински съвет- Варна по протокол № 40/06.11.2002г. нова Наредба за разполагане на преместваеми обекти за търговия-маси, павилиони, кабини и други, съгласно чл.56 от ЗУТ, с чийто чл.6 ал.4 т.3 също е уреден максимален тригодишен срок за ползване на общинските и държавни терени.

Неоснователни са твърденията на дружеството-жалбоподател, че на осн.Заповед № 0456/12.03.2003 год. на кмета на община Варна и след като павилион № 43 попада върху терен, определен за „пазарна площадка“, за него е приложима не Наредбата на ОбС Варна по чл. 56 ЗУТ, а Наредбата за вътрешния ред на пазарните площадки, стопанисвани от „Пазари“ ЕАД. С цитираната заповед е предвидено, че терените, предмет на споразуменията от 15.07.2002 г. и 16.12.2002 г., които отговарят на изискванията на Наредбата по чл. 56 ЗУТ, се определят за „пазарни площадки“, и разполагането на преместваеми обекти върху тях следва да бъде извършвано от „Пазари“ ЕАД. В заповедта е цитирано решение № 2231-10/40/6.11.2022 г. на ОбС- Варна, но всъщност такова се явява влязлото в сила впоследствие изменение на Наредбата за разполагане на преместваеми обекти за търговия с Решение № 2454-4 на ОбС Варна по Протокол № 44/05.06.03.2003г. за изменения в Наредбата за разполагане на преместваеми обекти по чл. 56 ЗУТ. Създаден е нов раздел III в Глава I, с наименование „Пазарни площадки“. Съгласно чл.2а имоти – общинска собственост, които не са включени в капитала на общинска фирма „Пазари“ ЕООД, и в които съгласно одобрените по чл.3 схеми се предвижда изграждането на преместваеми обекти, могат да бъдат определени като пазарни площадки по смисъла на тази наредба. Пазарните площадки се определят със заповед на кмета на Община Варна. Съгласно чл.2б търговската дейност на пазарните площадки по чл.2а се организира от „Пазари“ ЕООД при спазване разпоредбите на Наредбата за вътрешния ред на пазарните площадки, стопанисвани от „Пазари“ ЕООД. Решенията за разполагане на преместваеми обекти на пазарните площадки се издават от управителя на общинска фирма „Пазари“ ЕООД (чл.2в). Създаден е нов §9 от ПЗР, според който заварените обекти по см.чл.1 ал.5 от тази Наредба могат да бъдат премахнати след изтичане на предоставените им разрешения за поставяне. Решението на ОбС-Варна от 05 и 06.03.2003 г. за изменението на Наредбата е обнародвано в местния печат на 17.03.2003 г., от която дата изменението е в сила съгл.чл.37 ал.3 от ЗНА.

При извършеното изменение на Наредбата и с издаването на Заповед № 0456/12.03.2003 год. от кмета на Община Варна е въведен специален режим за преместваемите обекти, разположени на „пазарни площадки“, определени със заповед на кмета и стопанисвани от „Пазари“ ЕООД. Неоснователни са твърденията на ответната страна, че наредбата има предвид регулационно отреждане за пазарна площадка, т.е. отреждане с ПУП. Всички редакции на Наредбата по чл. 56 ЗУТ изрично са предвиждали, че същата не се отнася обекти, разположени на терени, регулационно отредени за пазари, като това правило не се засяга с изменението на Наредбата съгласно Решение № 2454-4 на ОбС Варна по Протокол № 44/ 05 и 06.03.2003 год.

С изменението на Наредбата с Решение № 2645-7(46)/21.05.2003г. на ОбС -Варна тези предвиждания са променени, като наименованието на новия раздел III в глава I, от „Пазарни площадки“ е променено на „Площадка за разполагане на временни преместваеми обекти“. Съгласно чл. 2а площадките за разполагане на ВПО се определят със заповед на кмета на Община Варна, съобразно одобрените от Главния архитект на Община Варна схеми. Съгласно чл.2в разрешенията за разполагане на ВПО върху площадки за разполагане на ВПО се издават от кмета на съответния район на „Пазари“ ЕООД.

Със Заповед № 3626/10.10.2013г. на кмета на Община Варна, [ПИ] е предоставен за ползване на ОП „Общински паркинги и синя зона“ със срок – до реализация на мероприятията, но не по-дълъг от 5 години, и това изрично е отбелязано в АЧОС № 7546/22.10.2013 год. Към датата на издаване на цитираната заповед е действала Наредбата по чл.56 ЗУТ, приета с Решение № 500-10(9)/04 и 05.07.2012г., която в чл.4 от Раздел III „Площадки за разполагане на временни преместваеми обекти“ е предвиждала, че до реализирането на подробен устройствен план незастроени поземлени имоти могат да се използват за временни открити паркинги, пазари за сергийна търговия, открити обекти за спортни дейности и площадки за игра, и др. подобни открити обекти. Разрешение за поставяне на ВПО върху незастроени поземлени имоти се издава въз основа на разрешение за поставяне, издадено при условията и по реда, определени с Наредбата (чл.5). Разполагането на ПО на пазарните площадки се организира от „Пазари“ ЕАД при спазване на разпоредбата на ОбС за Вътрешния ред на пазарните площадки, стопанисвани от „Пазари“ ЕАД.

При тези констатации се налага извод, че стопанисването на „пазарна площадка – „Платен паркинг и павилиони с размери 2.00х2.30м“ – както същата е идентифицирана на схема с входящ номер 1553/06.10.2005г., утвърдена от управителя на „Пазари“ ЕООД, и в доклада на началника на Отдел „Контрол по търговската дейност и туризма“ – е предоставена за стопанисване на ОП „Общински паркинги и синя зона“, а „Пазари“ ЕООД само организира разполагането на преместваемите обекти при спазване на разпоредбите на Наредбата за вътрешния ред на пазарните площадки“.

С Решение № 1270-10(26)/13,14.12.2013г. на ОбС - Варна е приета нова Наредба за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл.56 ал.1 от ЗУТ (Загл. изм. - Решение на ОбС Варна № 542-8(14)/4.03.2021г.). Според нейния чл.15 ал.1 не са предмет на регламентиране в настоящата наредба преместваеми обекти, разположени на терени, регулационно отредени за пазари или определени за пазарни площадки със заповед на кмета на община Варна, а съгласно ал.2 на текста поставянето на преместваеми обекти на пазарните площадки се организира от „Пазари“ ЕАД, при спазване на разпоредбите на Наредбата на Общински съвет - Варна за Вътрешен ред на пазарните площадки, стопанисвани от „Пазари“ ЕАД – Варна. Съгласно чл.24 ал.1 преместваемите обекти в общински и държавни имоти се поставят съгласно схема, в която следва да фигурират под точно определен номер. Според чл. 25 ал.1 схемите за разполагане на преместваеми обекти по чл.21 ал.1 т.1 и т.2 (преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности като павилиони, кабини, маси за извършване на търговия) в общински и държавни имоти се изработват служебно от техническата служба на съответната районна администрация до 30-и ноември на предходната година. Съгласно чл.27 ал.1 и ал.2 след съгласуване от общинския ЕСУТ схемите се одобряват от Гл. архитект на Община Варна в срок от 14 дни, но не по-късно от 31-ви януари на съответната година. Разрешенията за поставяне на целогодишни преместваеми обекти в имоти - държавна и общинска собственост, се издават на името на ползвателя от кмета на съответния район в 14-дневен срок от вземане на решението на съответната комисия, като в разрешението фигурира и името на собственика на терена - чл.52 ал.1. Съгласно първоначалната редакция на чл.62 ал.1, сроковете, за които се издават разрешенията за поставяне на преместваеми обекти, в зависимост от вида на обектите са както следва: т. 1. за целогодишни обекти - до три години.

Жалбоподателят не спори, а е видно и от представеният от него Протокол от заседание на съвета на директорите на „Пазари“ ЕАД - Варна от 02.08.2022г., че такова решение на управителните органи на „Пазари“ ЕООД за разполагане на преместваеми обекти на определената със заповедта на кмета пазарна площадка не е издавано – посочено е само наличието на утвърдена от управителя им схема вх. № 1553/06.10.2005г. за разполагане на обектите, но към датата на приемането й нормативната уредба вече е различна.

Същото е правното положение и към датата на издаване на оспорената понастоящем заповед – още повече, че към този момент Наредбата за вътрешния ред на пазарните площадки, на която жалбоподателят се позовава, вече е била отменена с Наредба за отмяна, приета с Решение на Общински съвет - Варна № 250-2 (12) 27.06.2024г.

При така установените факти, предвид констатираната липса на решение на управителя на „Пазари“ ЕООД за поставянето на процесния павилион № 43, както и на ново разрешение от кмета на район „Одесос“ за същото, то максималния срок на действие на разрешението за поставяне на временни преместваеми съоръжения № 0-6/17.10.2002г. е до 17.10.2005г., т.е. три години. Изложеното означава, че при постановяване на оспорената понастоящем заповед за премахване на павилион №43 на 31.10.2024г за същият не е имало разрешение за поставяне съобразно императивното изискване на чл.56 ал.2 от ЗУТ. Това квалифицира жалбата срещу заповедта за премахването му като неоснователна и безалтернативно налага отхвърлянето й.

При този изход на спора претенцията на ответната администрация за разноски следва да бъде уважена в хипотезата на чл.143 ал.3 АПК чрез присъждане в негова полза на юрисконсултско възнаграждение. Размерът му, определен по реда на чл.37 ЗПП вр.чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, и съобразно сложността и продължителността на производството, както и обема на реално положения [жк], следва да бъде 170лв., в средния размер по приложимата правна норма.

Така мотивиран и на осн.чл.172 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ПАЗАРИ“ ЕАД - Варна, ЕИК *********, представлявано от Изп. директор Н. Н. Р., против Заповед № 3883/31.10.2024г. на директора на Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ към Община Варна, с която на осн.чл.57а ал.3 вр.ал.1 т.1 и т.3 от ЗУТ и чл.68 ал.1 т.6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл.56, ал.1 ЗУТ, на дружеството е разпоредено да демонтира собствения си павилион № 43, разположен в [населено място], [улица]и ул. „Д-р Пискюлиев“, на три метра от уличното платно на [улица], граничещ с павилиони № 42 и № 44.

ОСЪЖДА „ПАЗАРИ“ ЕАД - Варна, ЕИК *********, да заплати на Община Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 170 (сто и седемдесет) лева.

Решението е окончателно на осн.чл.215 ал.7 т.4 от ЗУТ.