№ 375
гр. С., 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова
в присъствието на прокурора Р. П. М.
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Гражданско дело №
20221800100170 по описа за 2022 година
Депозирана е искова молба вх.№ 1714816.03.22г. от С. Й. А. с ЕГН
********** от гр.Г.Д.,ул.“ Н.М.“ № 1 против Прокуратурата на Република
България ,с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за
обезщетение за имуществени вреди с цена 550 лв. и обезщетение за
неимуществени вреди с цена 50 000 лв.,ведно със законната лихва върху
сумите,считано от предявяване на иска до окончателното плащане на
обезщетенията, с правно основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ,претърпени във
връзка с ДП ЗМ№ 569/21.11г. на РУ МВР-С. по пр.пр. № 569/2011 на РП-С.,за
престъпление по чл.206, ал.1 НК.Мярката за неотклонение „подписка“ била
заменена със задържане под стража“ повече от месец, и от 19.05.2017г.
променена на парична гаранция.Производството е прекратено на 10.01.2018г.
и наказателното преследване продължило повече от седем години.Бил
притеснен,загубил сън,сменил местоживеенето си,чувствал се обиден и
огорчен,загубил вярата си в правосъдието.Имуществените вреди
произхождали от платено адвокатско възнаграждение по ч.н.д.№ 275 на РС-
С. и в.ч.н.д-.№ 289/2017г. на СОС.Прилага определението на СРС от
29.08.2017г.за възнаграждение на служебен защитник, договор за правна
защита от 08.05.2017г. и постановление за прекратяване на ДП № 569/2011г.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни,респ. при
евентуалност-за прекомерно завишени по размер.виновен за
продължителното разследване бил ищецът, който се укривал и бил обявен за
общодържавно издирване три пъти;в тази връзка производството било
спирано три пъти на 08.07.2012г.,06.04.2012г. и 29.08.2016г./общо около пет
години/.Ищецът бил привлечен като обвиняем едва на 03.01.2017г.и му била
1
наложена мярка „подписка“,впоследствие изменена в „задържане под стража“
само защото напуснал местоживеенето си.Евентуално обезщетението
следвало да бъде намалено на осн.чл.5, ал.2 от ЗОДОВ поради
недобросъвестното поведение на пострадалия.По пр.пр.596/2011г. бил
задържан само за две седмици.За престъпление по идентично обвинение
ищецът бил осъден с влязла в сила присъда на 05.04.2018г.,поради което
душевните страдания били свързани с друго наказателно
преследване.Данните за предишни осъждания касаели личността на
пострадалия и били релевантни за справедливия размер на
обезщетението.Ищецът напуснал страната преди узнаване на наказателното
преследване –на 04.09.2012г. и се завърнал на 15.12.2016г., поради което
периодът ,в който е изпитвал морални страдания,бил много кратък.Липсвали
доказателства,че действително е платен адвокатски хонорар. Прилага
свидетелство за съдимост,справка за неприключили наказателни
производства, справка от ОС“Изпълнение на наказанията“-2 броя и справки
от НБД“Население“.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира исковете процесуално допустими.Искът за имуществени вреди
е неоснователен, а искът за неимуществени вреди е частично основателен.
От приложената пр.пр.№ 569/2011г. на РП-С. се установява,че ДП ЗМ
205/2011г. на РУМВР-С. е образувано срещу ответника за присвояване на
чужд автомобил периода от 01.01.2010г. до 12.04.2011г. Производството е
прекратено с постановление от 10.01.2018г.Продължило е от 12.04.2011г .до
датата на прекратяване-6 години и 8 месеца.Ищецът е призован като свидетел
на 31.03.2011г.,но не е бил открит.Обявен е за общодържавно издирване и
делото е спряно на 08.07.2011г.възобновено е на 01.02.2012г. и на
06.02.2012г. е разпитан като обвиняем.По неговите твърдения разбрал,че е
издирван във връзка с процесното МПС на 27.01.2012г.Обяснил,че бил в
договорни отношения със собственика на автомобила,което по принцип се
потвърждава от мотивите за прекратяване на производството-касае се за
гражданско-правен спор, а не за противозаконно отнемане на
вещта.Междувременно производството било отново спряно с постановление
от 06.04.2012г. и възобновено на 29.06.2016г.,след което на 29.08.2016г.
отново било спряно,тъй като заминал в Кралство Испания на неустановен
адрес.На 15.12.2016г. производството е възобновено поради установяване на
А. на ГКПП-Р..Привлечен е като обвиняем с постановление от 03.01.2017г. и
по отношение на него е взета мярка за неотклонение „подписка“.Ето защо
следва да се приеме,че сериозните субективните преживявания за незаконно и
несправедливо преследване са възникнали в този момент.Въпреки мярката за
неотклонение той заминал в Испания и с постановление от 20.03.2017г. е
обявен на ОДИ като при установяването му следвало да бъде задържан и
доведен принудително в РУП-С..С протоколно определение от 28.04.2017г.
по ч.н.д.№ 275/2017г. на РС-С. мярката за неотклонение е изменена от
„подписка“ на „задържане под стража“. С постановление от 27.04.2017г. на
РУП-С. пострадалият е задържан за срок от 72 часа.На 09.05.2017г. е разпитан
в о.с.з. по в.ч.н.д. № 289/2017г. на СОС и мярката за неотклонение е изменена
2
в „парична гаранция“ в размер на 1000 лв.Действително, през краткия период
на задържане в следствения арест в гр.С. ищецът е имал интензивни
негативни преживявания,а след освобождаването му се срамувал да посещава
родния си град, за което свидетелстват неговата съпруга и вуйчо,разпитани
като свидетели в настоящото производство.Няма данни душевните му
страдания да са рефлектирали тежко върху здравословното му състояние или
начина му на живот-запазил е семейството си,продължил трудовата си
дейност в Испания и после в България.Ето защо настоящият състав намира,че
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на
10 000лв. като за разликата до предявения размер искът следва да бъде
отхвърлен.Акцесорният иск за законната лихва следва да бъде уважен
съответно за присъдената главница.Що се отнася до претенцията за
имуществени вреди в размер на 550 лв. за адвокатско възнаграждение,същата
се явява неоснователна.Безспорно е ,че сумата не е платена , а
обстоятелството,че може да бъде теоретично разглеждана като пасив на
имуществото на ищеца,не сочи на реално намаляване на имуществото
му.Съобразно изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца 10 лв. държавна такса .Уговорено е адвокатско възнаграждение в
размер на 6000лв. за процесуално представителство по настоящото
дело,платимо в двумесечен срок по банкова сметка,но няма доказателства за
плащането му и съдът намира,че не следва да бъде присъдено по
съображения, изложени по-горе.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на република България да заплати на С. Й.
Ангелов с ЕГН **********, с адрес гр.Г.Д., ул.“Никола Мандушев“,на
основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 10 000 лв.,ведно със законната лихва върху сумата от 16.03.2022г.
до окончателното плащане на обезщетението за претърпените от него
душевни страдания във връзка с наказателното преследване по ДП ЗМ №
338/2011г. по описа на РУ МВР-С. по пр.пр.596/2011г. на РП-С., ведно с
държавна такса за исковото производство в размер на 10 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до предявения
размер като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ иска,предявен по реда на чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ от С. Й.
А. против Прокуратурата на Република България за имуществени вреди в
размер на 550 лв. за адвокатско възнаграждение по ч.н.д.№ 275 на РС-С. и по
в.ч.н.д.№ 289/2017г. на СОС като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
3
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
4