РЕШЕНИЕ
№ 196
гр. Елин Пелин, 14.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Петко Р. Георгиев
при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова
като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Гражданско дело №
20231820100382 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие.
Делото е образувано по подадена молба от С. В. М., ЕГН **********, лично и в качеството
си на законен представител на малолетното дете С. Т. М., ЕГН **********, двете с
постоянен и настоящ адрес: гр. Е.П., бул. „Н.” № ...., срещу М. А. П., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр. С., ж.к. М. бл. №.., вх..., ет. .... ал....., в която се твърдят
извършени домашни насилия на 30.03.2023 г. и 31.03.2023 г. от ответника М. А. П., с когото
молителката С. В. М. била във фактическо съжителство на семейни начала. Твърди се, че на
30.03.2023 г. ответникът М. А. П. обещал да закара с колата си С. Т. М. на тренировка по
волейбол, но вместо това я завел пеша. По тази причина молителката С. отишла да вземе
дъщеря си С.от училището, а след тренировката двете се прибрали и започнали да събират
най-необходимото като дрехи и учебници, защото решили да отидат в Елин Пелин при
близките си. Като ги видял М. започнал да обижда С. като й казал „Боклук”, а след това
започнал да я заплашва, че сега ще види какво ще се случи и я бутнал на леглото, като
замахнал с ръка, но не я ударил, тъй като детето се намесило и казало, че не се изнасят, а
само отИ.т за малко при баба му. На 31.03.2023 г. С. отишла с шофьора си С. и хамали, за да
вземе свои вещи от апартамента, където се срещнали с бащата на М. – А., който им казал, че
щял да сменя ключалката и се обадил на сина си. След появата на М. същият забранил на
хамали да влизат в апартамента, обадил се на 112, като казал, че се изнасят негови златни
бижута и пари, обиждал С. с думите „Боклук” и „Крадла” и я заплашвал, че ще види какво
ще й се случи. С. се обадила на брат си Г., но след появата му М. блъснал Г. и му казал, че
1
няма работа в апартамента му. М. ги обвинявал, че са взели негово злато и пари, затова
дошлите полицейски служители проверили всеки един от пликове с багаж.
На 04.04.2023 г. по делото е издадена заповед за незабавна защита с определени мерките по
чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН, като съдът не определя срок за който се налагат мерките, тъй
като заповедта има действие до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда (чл.
19 от ЗЗДН).
В съдебно заседание молителката С. В. М. чрез адв. Г. поддържа молбата си и моли за
постановяване на заповед за защита. Счита, че ответникът следва да бъде задължен да
посещава център за превенция правонарушенията, както молителката била задължена по
друго дело.
В съдебно заседание ответникът М. А. П. чрез адв. Н. оспорва молбата, като се моли за
отхвърляна на молбата като неоснователна и недоказана. Твърди се, че в молбата не били
посочени обидите и в какво точно се изразява психическия и емоционален тормоз. Твърди
се, че молителката искала да злепостави ответника пред неговия работодател.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
Според служебна справка от НБД Население молителката С. В. М. е с постоянен и настоящ
адрес: гр. Е.П., ул. „Н.“ № ..., като има една дъщеря С. Т. М.. Според служебна справка от
НБД Население ответникът М. А. П. е с постоянен и настоящ адрес: гр. С., ж.к. „М.“, бл. ..,
вх...., ет..., ап.., к..ато има една дъщеря Н.М..П.а.
Представена е декларация от 03.04.2023 г. по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която молителката С. В. М.
декларира, че ответникът М. А. П., с който била във фактическо съжителство на семейни
начала, осъществил актове на домашно насилие, изразяващи се в следното: „От 01.03.2023 г.
М. почти ежедневно започна да ни обижда с дъщеря ми С.Т. М. като ни наричаше
„Мързеливи” и двете, да употребява алкохол доста често през голяма част от тъмната част
на денонощието и да се държи грубо и неуважително. Искам да поясня, че той е полицейски
служител в Столична дирекция на вътрешните работи и не веднъж е споменавал, че познава
всички съдии и прокурори и трябва да внимавам с него. Последните дни преди 30.03.2023
тези твърдения се превърнаха в сериозни заплахи към мен, че може да използва служебното
си положение и познанства да ми навреди ако реша да не изпълнявам неговите искания и
нареждания. Цялото това поведение предизвика в мен страх, постоянно напрежение,
ежедневен стрес и това ми се отрази и здравословно. Получих виене на свят, постоянна
отпадналост и започнах да посещавам доктори, за да изследвам има ли медицинска причина
за това. След различни изследвания се установи, че кръвните ми показатели са добри и
изследванията не доказват заболяване, поради което считам, че психическия тормоз, който
беше наложен от М. на мен и детето ми е причина за здравословните ми проблеми. На
30.03.2023 г. след тренировка на дъщеря ми в апартамент в гр. София, жк. М. 1 в резултат на
употребява алкохол - ракия ме обиждаше като ме нарече „Боклук”, заплашваше ме, че сега
ще видя какво ще ми се случи и дори ме бутна на леглото като замахна с ръка, но не ме
2
удари, тъй като детето се намеси и каза, че не се изнасяме, а само отИ.ме при баба за малко.
При това М. се спря и ни остави да си съберем някой дребни неща, като аз междувременно
бях говорила с моя шофьор С. И. , разказах му за ситуацията и той предложи да дойде да ни
вземе с детето и да ни откара в гр. Елин Пелин. На следващия ден 31.03.2023 г. отново в
апартамента в жк М .1, М. ме бутна след това каза, че ще се обади на тел. 112, за да не може
да изнеса нищо от вещите си от апартамента. Подаде сигнал, че изнасям от неговия
апартамент златни бижута и пари. След това ме обиждаше с думите „Боклук” и „Крадла” и
ме заплашваше, че ще видя какво ще ми се случи, обвини ме пред полицаите, че съм му
взела злато и пари, при което полицейския служител каза, че искат да слезем пред блока
където беше камиончето с хамалската фирма и част от вещите, които М. беше изнесъл от
апартамента и след това хамалите бяха натоварили в камиончето да бъдат проверени, като и
аз исках това. Като с всички тези действия на М. включително и арогантното му и грубо
отношение, проявената физическа агресия, дори пред полицейски служители, нанесения на
мен и дъщеря ми психически тормоз в периода след 01.03.2023 г. С обиди и заплахи
ежедневно, пораждат в мен страх, че той ще се саморазправи с мен или с нея за отмъщение,
че съм го напуснала.“
Установява се от справка за съдимост от 18.07.2023 г., че ответникът М. А. П. е неосъждан, а
с решение в сила от 14.02.2007 г. по НАХД № 15829/2006 г. на Районен съд София има
наложено административно наказание по чл. 78а НК.
По делото са изискани и приложени материалите по преписка № 785500-2896/ 12.04.2023 г.
по описа на дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР, пр. пр. № 19010/ 11.04.2023 г. по описа
на СРП, според които преписката е образувана в СРП по повод жалба на С. В. М. във връзка
с отказ на М. А. П. и баща му А. И..П. да й върнат лични вещи, мебели и електроуреди,
находящи се в жилището на адрес: гр. С., ж.к. „М.“, бл...., вх. ... ет.... ап. ...
Видно е от изисканите материали от СРС, че гр. д. № 21732/2023 г. по описа на СРС, 117
състав, е образувано по молба по ЗЗДН с вх. № 116280 от 27.04.2023 г. на М. А. П. срещу С.
В. М. и Г.В. М. с твърдени актове на домашно насилие на 30.03.2023 г. и на 31.03.2023 г. С
разпореждане от 27.04.2023 г. молбата е оставена без движение. На 06.06.2023 г. е издадена
заповед за незабавна защита по гр. д. № 21732/2023 г. по описа на СРС, 117 състав, с която
С. В. М. да се въздържа от извършване на насилие спрямо М. А. П. и й се забранява да
доближава на по-малко от 100 метра от сградата на адреса му, до него самия и до л. а. Ф. Г. с
рег. № ...., както и се задължава С. В. М. да посещава специализирана програма в „Център за
превенция на правонарушенията“. На 21.06.2023 г. М. А. П. подал молба до СРС за отлагане
на делото, насрочено на 13.07.2023 г., тъй като на тази дата бил в режим на лични
отношения с малолетната си дъщеря Н. М. П. , а и майка му И.К. П. имала рожден ден на
13.07.2023 г., които щяла да празнува на тази дата.
Съдът не следва да взема предвид в настоящето производство постъпилото становище от
психолози Д. В. и И.. П. с изх. № 419/ 07.07.2023 г. на Център за превенция на
правонарушенията, тъй като такова не е изисквано, а по същество представлява експертиза
на психо-емоционално състояние на С. В. М., каквато експертиза не е назначавана на вещи
3
лица по делото.
От показанията на свидетеля С.П. И. се установява, че се познава със С. В. М. от две години
и три месеца, от когато станал неин шофьор във фирмата й „Сити Трейд Корпорейшън“.
Според свидетеля И. той първоначално взимал С. от апартамент на бул. Г. М. Д......, а от
половин година от М. 1, където живеели С. В. М. и М. А. П.. Свидетелят С. П. И.. сочи, че
по молба на С. намерил товарачи и камион, с които да пренесат вещи от апартамента в
Младост 1. Свидетелят И. сочи, че когато се качили до вратата на апартамента, М. отворил
и му казал „Няма да влизаш тук“, а след като затворил вратата М. казал „Какви ел. уреди,
боклук такъв? Никакви уреди няма да вземаш.“, като по това време С. била в коридора на
апартамента. После се чували викове на М., но свидетелят И. не може да конкретизира
какви са били. На мястото пристигнали двама полицаи, а след идването на Георги – братът
на С., М. избутал Г. и му казал, че нямал работа тук. Според свидетеля И. полицаите
разтървали М. и Г., като им казали, че ще им сложат белезници, ако не спрат. М. няколко
пъти отключвал вратата и хвърлял по два-три чувала с дрехи. Пред полицаите М. казал, че
имал 10000 лева и злато, което му било откраднати от тях. Свидетелят И.нов сочи, че през
февруари тази година дъщерята на С. – С. му се оплакала, че М. тормозил нея и майка й.
Свидетелят И. сочи, че предишният ден преди опита за изнасяне му се обадила С. да вземат
Стефани от 118 училище и да я закарат до апартамента, а след това да ги закара до Елин
Пелин. Свидетелят И. сочи, че тази вечер пред него М. не е заплашвал С.. Съдът прецени
показанията на свидетеля С. П. И. съобразно чл. 172 ГПК, тъй като твърди, че работи като
шофьор на молителката С., като счита, че следва да кредитира показанията му, тъй като са
последователни, логични и непротиворечиви.
От показанията на свидетеля Г. В.М. се установява, че същият е брат на молителката С. В.
М., а познавал М. от Акаденията на МВР, където учили заедно в един випуск. Свидетелят М.
сочи, че сестра му С. и М. се запознали на рождения му ден на 31.12.2021 г., след което
започнала връзката между С. и М., като първоначално живеели в апартамент на бул. Г. М.
Д., а от септември в апартамент в Младост след приключване на ремонт. На 30.03.2023 г.
сестра му С. му се обадила и му казала, че имали скандали с М. и имало вероятност да се
наложи да ги вземе с дъщеря й, а след това му казала, че нейният шофьор ще ги докара в
Елин Пелин. С. казала на свидетеля М., че М. ги наричал мързеливи и боклуци, като М.
блъснал С., като последната била разстроена, но нямала наранявания. На следващия ден С.
се обадила по телефона на свидетеля М., при което последният чул М. да казва „Нищо няма
да се изнася от тук, крадло“ и крещял „Сега ще видиш какво ще стане“. При това обаждане
С. помолила свидетеля М. да дойде, защото М. я обвинявал, че крала от него някакви неща.
След това свидетелят М. отишъл в Младост, като видял Стоян и хамали пред входната
врата, която била отворена. Свидетелят М. се опитал да се събуе обувките, за да влезе, но М.
го блъснал и му казал „Ти, излизай навън веднага“. Един от полицаите им казал, че ако
продължават, ще ги задържат. Пред входната врата имало плик Джъмбо, които М. им казал
да вземат. М. казал пред полицаите, че му се крадат злато и пари, затова полицаите си
сложили камери и проверил всеки един плик за злато и пари. Свидетелят М. сочи, че от
4
началото на познанството им М. се оплаквал от бившата си жена М., с която имали развод и
дете, като наричал М. – „урод“ и казвал, че ако напусне МВР, щял да очисти М.и
семейството й. Съдът прецени показанията на свидетеля Г.В. М. съобразно чл. 172 ГПК, тъй
като е брат на молителката С., като счита, че следва да кредитира показанията му като
обективни, последователни и при липса на доказателства, които да им противоречат.
От показанията на свидетеля Д. Б. Д. се установява, че познава С. В. М. от 2022 г., когато тя
се запознала с М. А. П. и били заедно с него на гости на брат й. След една или две седмици
отишли заедно на пиано-бар, а след това започнала връзката между С. В. М. и М. А. П., като
в началото последните живеели на ул. Г. М. Д.. Свидетелят Д.сочи, че М. и С. изглеждали
щастливи, като се шегували, че свидетелят Д. ще им става кръстник. Свидетелят Д.сочи, че
на 30 март се видели с М. и пили бира с техен съсед Цв. Цв.. М. им казал, че трябвало да
закара С. до 118 училище, защото имала тренировка, но свидетелят Д. предложил да отидат
пеша, защото времето било хубаво. Затова свидетелят Д., М., Ц. и С. отишли пеша, но М. им
повтарял, че трябвало да отидат с кола. Докато пиели бира С. се обадила на М., като се
чувал остър диалог и викове от слушалката. След това М. отишъл да вземе колата си, за да
прибере Стефи след тренировката й. Свидетелят Д. сочи, че нямал информация какво се е
случило на 31.03.2023 г., като М. му казал, че дошли хамали, имало скандал и била извикана
полиция. След анализ на показанията на свидетеля Д.Б.Д. и съпоставяне с другите
доказателства, съдът намира, че следва да кредитира показанията му, тъй като са логични,
обективни и няма доказателства, които да им противоречат.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Молбата по чл. 4 ЗЗДН е допустима - подадена е в едномесечния срок от извършване на
твърдения акт на домашно насилие и срещу лица от кръга на очертаните в чл. 3 от закона.
По същество същата се явява основателна.
Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират
в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство. Релевантни по молбите за защита по ЗЗДН са обстоятелствата дали е
осъществено спрямо молителя действие представляващо акт на домашно насилие по
смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН и дали този акт на домашно насилие е осъществен от ответника
по молбата. Производството по чл. 12 и сл. ЗЗДН е такова по спорна администрация на
гражданските правоотношения. Заповедта не разрешава правен спор, а съобразно правното
положение между страните определя ред и начин за упражняване на материалните права и
задължения помежду им. Веднъж сезиран, съдът постановява онова, което приема за
законосъобразно, но и целесъобразно за съответното гражданско правоотношение, правейки
преценка въз основа на заложените в закона критерии. Правото да се сезира съдът с искане
за администриране на гражданските правоотношения не се преклудира при произнасянето
на съда и страните могат отново да се обърнат към него с искане да определи ред и начин на
упражняване на материалните им отношения.
5
Декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е частен свидетелстващ документ, издаден от молителя,
който удостоверява факти, изгодни за молителя в процеса. Действително, чл. 13, ал. 3, вр. ал.
2, т. 3 ЗЗДН овластява съда да издаде заповед за защита и единствено въз основа на
декларацията, но само при липсата на други доказателства по делото, с оглед спецификата
на характера, обичайното място, време и обстановка на извършване на актовете,
съставляващи домашно насилие, при които, в общия случай, най-често други доказателства
за това не могат да бъдат събрани. Това отклонение от общите принципи на доказването в
гражданския процес не създава законна доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3
от ЗЗДН, тъй като законът не съдържа разпоредба, че фактите, посочени в декларацията, се
считат верни до доказване на противното.
От събраните гласни доказателства се установи, че ответникът М. А. П. е осъществил актове
на домашно насилие спрямо С. В. М. във формата на физическо и психическо насилие на
30.03.2023 г. и във формата на психическо насилие на 31.03.2023 г. От представената
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН се установява, че на 30.03.2023 г. ответникът обиждал С. В.
М. с думата „боклук“, като в присъствието на дъщеря й Ст.Т. М. я блъснал и заплашил,
замахнал с ръка, но не я ударил, като спрял, когато детето С. казало, че не се изнасят, а само
отИ.т при баба му. Също от представената декларация и от показанията на свидетелите С. П.
И. и Г. В. М. се установява, че на 31.03.2023 г. при опит да вземе вещи от апартамента в
ж.к. М., ответникът обидил С. с думите „боклук“ и „крадло“, както и заплашвал С., като
твърдял, че изнася негови златни бижута и пари. В тази връзка показанията на свидетелите
С.П. И..и Г. В. М. изцяло кореспондират с фактите, изложени в декларацията по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН. Според показанията на свидетеля Д. Б. Д. на 30.03.2023 г. С. се обадила на М., като
имало викове и скандал, но успял да чуе за какво става въпрос. Свидетелят Д. Б. Д. сочи, че
за 31.03.2023 г. нямал информация какво точно се е случило. Ирелевантни са и причините,
довели до извършеното домашно насилие, тъй като неговата основна цел не е налагане на
наказание на извършителя, а осигуряване на защита на лицето, спрямо което е извършено
домашно насилие, съответно единственият правно-релевантен факт в това производство е
извършването на домашно насилие. Отговорността за домашно насилие, предвидена в ЗЗДН,
е отделен вид отговорност, която не изключва гражданската, административнонаказателната
и наказателната отговорност. Тъй като всеки акт на домашно насилие като форма на
насилие е с различно естество, интензивност и последици, и законът предвижда различни
мерки за защита от домашно насилие, то всяка мярка за защита следва да е съответна на
извършения акт, съобразно неговата тежест, продължителност, последици.
При определянето на защитната мярка по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането
на молителя по чл. 8 ЗЗДН, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни
мерки – така изрично чл. 16, ал. 1 ЗЗДН, чрез които да даде ефективна защита на
пострадалото лице. В конкретния случай, предвид данните по делото, съдът счита, че са
подходящи мерките за защита, предвидени в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН, които ще създадат
достатъчно гаранции, че в бъдеще молителите да няма да бъдат обект на домашно насилие, а
мярката за закрила по чл. 5, ал. 1, 3 ЗЗДН следва да се определи за срок от десет месеца
6
предвид характерът на осъщественото домашно насилие. В молбата са посочени множество
адреси на молителката С. В. М., за които не са представени доказателства да са свързани с
нея, поради което заповедта следва да бъде издадена за разстояние от 100 метра от
регистрираните постоянен и настоящ адрес: гр. Елин Пелин, бул. „Новоселци” № 138,
местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалите лица. Тази мярка
следва да обезпечи, че пострадалите лица С. В. М. и С.Т. М. няма да бъдат притеснявани от
ответника М. А. П. от близко разстояние. Съдът намира, че към момента не е необходимо да
задължава ответника да посещава задължителни програми, тъй като целта на защитата по
ЗЗДН е да се преустанови осъществено срещу молителя посегателство, едва след което да се
прояви и превантивното и възпиращо действие на наложената спрямо извършителя защитна
мярка. При необходимост след срока на забраната по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН пострадалите
лица могат да поискат издаване на нова заповед за защита. Действието на постановената
мярка не може да се разпростира върху бъдещи актове на насилие. В противен случай
пострадалият остава без адекватна защита за периода, през който наложената мярка за
защита действа, а при наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН – при повторен/последващ
акт на насилие тя изобщо не може да бъде прилагана, което не би въздействало превантивно
върху извършителя, след като не е под угрозата да му бъде наложена нова санкция. Новата
молба, при продължаващо поведение на насилие, дори от същия вид, за който вече е
предоставена защита, може да е индикация, че наложената мярка не е дала резултат, и съдът
може да реши да наложи две или повече мерки за един и същи нов/последващ акт на
домашно насилие. Молба по реда на ЗЗДН за съдебна защита срещу нов акт на домашно
насилие, следващ по време издадена в полза на същото пострадало лице заповед за защита
по чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, с която спрямо същия ответник/извършител е наложена мярка по
чл. 5 от ЗЗДН, чийто срок не е изтекъл, е допустима - Тълкувателно решение № 2 от
25.11.2020 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2019 г., ОСГК.
На основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН ответникът следва да бъде наложена и глоба, което е
задължително поради уважаване на молбата. Съобразявайки гореизложеното, съдът намира,
че на ответникът следва да бъде наложена глоба в размер на 200 лева.
Неизпълнението на заповедта за защита ще доведе до прилагането на предвидените в чл. 21,
ал. 3 ЗЗДН последици.
Държавната такса в производство по налагане на мерки за защита от домашното насилие
(чл. 11, ал. 2 и 3 ЗЗДН) е в размера по чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС
по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК). При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2
ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС Елин Пелин държавна
такса в размер на 25 лева, а на молителката направените разноски в размер на 600 лв. за
платено адвокатско възнаграждение. Видно е от приложения договор за правна защита и
съдействие от 28.04.2023 г., че е било уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 600
лева, като при подписване на договора е отразено, че е платена в брой сумата от 600 лева.
Воден от горното съдът
7
РЕШИ:
ИЗДАВА заповед за защита на С. В. М., ЕГН **********, лично и в качеството си на
законен представител на малолетното дете С.Т. М., ЕГН **********, двете с постоянен и
настоящ адрес: гр. Е. П., бул. „Н.” № ..., като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН М. А. П., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: гр. С., ж.к. М. бл. № ., вх..ет. . ал. .. да се въздържа от извършване на
домашно насилие, по отношение на С. В. М., ЕГН **********, и С. Т. М.., ЕГН **********,
двете с постоянен и настоящ адрес: гр. Е. П., бул. „Н.” № ....
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН на М. А. П., ЕГН **********, да
приближава жилището, находящо се в гр. Е. П. ул. „Н.“ № ..., местоработата и местата за
социални контакти и отдих на пострадалите лица С. В. М., ЕГН **********, и С. Т. М., ЕГН
**********, на разстояние от 100 метра с изключение на съдебни и полицейски сгради ЗА
СРОК ОТ 10 (ДЕСЕТ) МЕСЕЦА
ПРЕДУПРЕЖДАВА М. А. П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. С., ж.к.
М., бл. №., вх.., ет. ., ал. ., че при неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл. 21,
ал. 3 ЗЗДН, полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на
прокуратурата.
НАЛАГА на М. А. П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. С.ж.к. М., бл. № .,
вх. ., ет. ., ал.. глоба в размер на 200 лв. (двеста лева).
ОСЪЖДА М. А. П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. С., ж.к. М., бл. № .,
вх. . ет. ., ал..., ДА ЗАПЛАТИ на С. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Е. П., бул. „Н. № ...,
сумата от 600 лв. (шестстотин лева), разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. А. П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. С., ж.к. М., бл. № ..
вх. . ет.., ал. ., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Елин Пелин държавна такса в размер на 25
(двадесет и пет) лева.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в 7-дневен срок от връчването
му на страните, като обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Препис от решението да се изпрати на РУ гр. Елин Пелин след влизането му в сила.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
8