Решение по дело №595/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260023
Дата: 17 септември 2020 г. (в сила от 26 септември 2020 г.)
Съдия: Светослав Василев Василев
Дело: 20201100900595
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 14 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№…………../16.09.2020г.

гр. София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в заседание при закрити врати на двадесет и пети август през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ

                                                                                    

при секретаря Павлинка Славова като разгледа т.д. 595 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Производството е образувано по молба на Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по труда“ (ИА ГИТ) по приходите по чл. 625 от ТЗ. Молителят твърди, че длъжникът „Г.Б.К.“ ООД има изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, установени при извършените проверки в ответното дружество в периода 03.02.2020г- 10.03.2020г. Твърди се, че са налице неплатени трудови възнаграждение за всички работници за посочения период. Поддържа, че липсата на плащане доказва, че длъжникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност. Моли съда да постанови решение по чл.630, ал.1 от ТЗ.

Ответникът не взема становище по молбата.

Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

За да се открие производство по несъстоятелност, следва да са налице предпоставките, посочени в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, чл. 625, ал.1 ТЗ и чл.631 ТЗ, а именно: 1. Компетентният съд да бъде сезиран с писмена молба от лицата от ИА ГИТ; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3. Да се установи неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите, предвидени в разпоредбата на чл. 608 ТЗ или свръхзадължеността му, ако е капиталово дружество – чл. 742 ТЗ и 4. Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно – аргумент от чл. 631 ТЗ.

Ответникът по молбата е „търговец“ по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, тъй като е търговско дружество съобразно правно-организационната си форма.

Съгласно чл. 608, ал. 1, т. 4 ТЗ и чл. 625 ТЗ Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ притежава активна материално-правна легитимация да иска откриване на производство по несъстоятелност спрямо ответника, когато той не е способен да изпълни изискуемо свое задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.

От събраните писмени доказателства и заключението на СФИЕ се установява, че за периода м.06.2019г – м.03.2020г са начислени задължения за работни заплати към персонала на ответното дружество в общ размер на 31 074,17 лева, от която сума са изплатени реално едва 2191,72 лева. задълженията за неизплатените трудови възнаграждения са към всички служители, а срокът на неизпълнението надхвърля изискуемия по закон период от два месеца.

Следователно налице са изискуеми и непогасени задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1 ТЗ.

Следва да се даде отговор на въпроса, неплатежоспособен ли е молителят. За отговор на този въпрос съдът съобрази следното:

Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемото задължение от горепосочения вид, като това състояние не е временно /арг.чл. 631 ТЗ/ и именно то е в причинна връзка с неизпълнението. Т.е. липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на длъжника.

Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид. Презумпцията за неплатежоспособност не се оборва от заключението на СФИЕ. От последното се установява, че дружеството има изискуеми краткосрочни задължения и към други кредитори в това число и публични задължения към НАП. По отношение на констатираните от експертизата краткотрайни активи на дружеството, следва да се посочи, че тяхната стойност е взета от годишните финансови отчети, съдът е указал на ответното дружество, че не са представени първични счетоводни документни установяващи съществуването им (както на продукцията и стоките, така и на вземанията и касовата наличност) за всяка една oт годините попадащи в изследвания период. Такива доказателства не са представени, с оглед на което съдът приема, че тези активи не са налице. Този извод следва и от обстоятелството, че от експертизата се установява, че през 2017г дружеството не осъществява търговска дейност, респ. не публикува финансов отчет, а след 2018г и през изследвания период до 31.05.2020г то няма краткотрайни активи. След изключването на краткотрайните активи се установява, че коефициентите за платежоспособност на дружеството са под референтните стойности за целия изследван период. След 2016г финансовия резултат на дружеството за всяка една  от изследваните години е отрицателен, т.е. дружеството работи на загуба. Собствения капитал е с отрицателна стойност, т.е. дружеството е изцяло зависимо от кредиторите си. С оглед изложеното се налага извода, че дружеството след 2016г е в тежко ликвидно състояние с ясно изразена тенденция за влошаване на показателите за ликвидност. Налице е следователно неплатежоспособност като икономическо понятие. Същевременно от гледна точка на продължителния период, в който дружеството е в посоченото състояние, съдът счита, че затрудненията му не са временни и финансовото положение на молителя не би могло да се подобри. Това с аргумент от чл. 631 ТЗ сочи, че спрямо ответника е налице неплатежоспособност и като юридическо основание за откриване на производство по несъстоятелност.

Поради изложеното молбата за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде уважена.

Относно началната дата на неплатежоспособността:

С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид. Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за погасяването му. Стойностите на показателите за ликвидност сочат, че към 31.12.2017г. дружеството не е било в състояние да покрива краткосрочните си парични задължения. Първото изискуемо и не платено задължение след настъпване на финансова невъзможност за погасяването му е това по фактура №345/13.03.2019г към кредитора „Б.Б.“ ЕООД.  С оглед изложеното началната дата на неплатежоспособност следва да се определи на 13.03.2019г.

По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:

С определение от 25.08.2020 г., съдът е определил сумата от 7 000 лева, за покриване на началните разноски в производство по несъстоятелност, и е дал възможност на молителя и на всички кредитори на „Г.Б.К.“ ООД в едноседмичен срок от вписването на определението в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ да привнесат по сметка на Софийски градски съд посочената сума или в същия срок да представят доказателства за това, че дружеството-длъжник има достатъчно имущество, което да обезпечи разноските по несъстоятелността. С определението са указани изрично и последиците от непредставяне на доказателства и невнасяне на така определената сума. До постановяване на съдебното решение не са представени доказателства за внасяне на определената сума по сметка на СГС или такива, удостоверяващи, че длъжникът притежава имущество, от което да могат да се покрият разноските за производството.

В настоящия случай по делото няма данни за налични парични средства в каса. Няма данни за средства по банкови сметки. С оглед на това съдът намира, че следва да постанови решение по реда на  чл. 632, ал. 1 от ТЗ.

Така мотивиран, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Г.Б.К.“ ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***.

ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността - 13.03.2019г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Г.Б.К.“ ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „Г.Б.К.“ ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***.

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Г.Б.К.“ ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***.

СПИРА производството по т.д. № 595/2020г. по описа на СГС, VI-7 състав.

УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от вписване на решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.

РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.

           

СЪДИЯ: