РЕШЕНИЕ
№ 618
гр. София, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20241000500411 по описа за 2024 година
э
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 5436/ 26.10.2023г. постановено по гр. д. № 1696/2022. по описа на СГС,
ГО, 30 състав е уважен предявеният в условие на евентуалност иск с правно основание чл.30
ЗН, като е намалено дарението, обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим
имот №198, том II, per №6421, дело №350 от 2020г. на нотариус Р. Р., рег. № *** на НК, с
което С. Р. С., ЕГН **********, починал на ********г., е дарил на дъщеря си М. С. Р.
следния недвижим имот: Апартамент №11-А, находящ се на трети етаж в четириетажна
жилищна сграда в гр. ***, бул.“***“ № *, със застроена площ от 46,38 кв.м., ведно с мазе
№1-А с площ от 1,94 кв.м. представляващ самостоятелен обект с идентификатор
68134.301.571.1.17 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, с 13
403,68/117 760 ид.ч., като е възстановил в полза на В. С. Р. запазената част от наследството
на баща му С. Р. С., ЕГН **********, починал на ********г.
Със същото решение е отхвърлен главния иск с правно основание чл.26 ал.1, предл. 1
вр. чл. 38, ал.1 ЗЗД, предявен от В. С. Р. срещу М. С. Р. за прогласяване нищожността на
договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за дарение на
недвижим имот №198, том II, per. №6421, дело №350 от 2020г. на нотариус Р. Р., рег. № ***
на НК, като неоснователен.
1
Присъдени са разноски, като В. С. Р. е осъден да заплати на М. С. Р. сумата от 600 лв.
разноски по делото, а М. С. Р. е осъдена да заплати на В. С. Р. сумата от 200 лв. - разноски
по делото.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ответницата по делото по делото.
Жалбоподателят-ответник М. С. Р. оспорва решението в частта, с която не е
уважено искането й за прилагане на чл.36, ал.2 ЗН с оглед възстановяване на запазената част
на В. С. Р.. По делото е установено, че стойността на подарения имот към момента на
откриване на наследството не надхвърля нейната запазена част заедно с разполагаемата част
на наследодателя, т.е. налице са условията за прилагането на чл.36 ал.2 ЗН. Посочва, че в
о.с.з. на 06.10.2023г. направила изявление, че желае да задържи целия имот, като възмезди
ищеца в пари. СГС е оставил без уважение това искане, тъй като не е направено
своевременно с отговора на исковата молба и уважаването му налага отлагане на делото с
оглед събиране на доказателства каква е пазарната стойност на подарения имот към
настоящия момент. С отговора са оспорени изцяло исковете, както предпочитания, така и
предявеният в условия на евентуалност. При изготвянето на отговора все още не знаела дали
дарението накърнява запазената част на брат й, нито дали, ако е накърнена запазената част,
дарението надхвърля запазената й част заедно с разполагаемата част на наследодателя.
Именно затова с отговора на исковата молба не е релевирано искане по чл. 36, ал. 2 ЗН.
Изтъква факта, че разпоредбата е императивна, поради което не е необходимо изрично да е
поискала паричната равностойност. По този въпрос съдът следва да се произнесе служебно,
защото присъждането на сумата е законна последица от основателността на искането по
чл.30 ЗН. Ако при изчисленията се окаже, че не са налице условията за задържане на имота,
той следва да се върне в наследството, делбата да се допусне при части по закон, а на
надарения да се присъди стойността на разполагаемата част отново към момента на делбата.
Следователно във всички случаи при направено искане по чл. 30 ЗН съдът следва да назначи
по свой почин експертиза, която да определи стойността към момента на постановяване на
решението, а не към датата на дарението. Моли подареният имот да остане изключителна
нейна собственост, а тя да заплати, с оглед възстановяване на запазената част на брат й,
сума, съставляваща 11,66% от стойността на подарения имот към настоящия момент.
Претендира разноските.
Въззиваемата страна В. С. Р. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението
като правилно и законосъобразно. Твърди, че нормата на чл.36 ЗН регламентира възможност
да се уредят отношенията между наследникът с право на запазена част, предявил
основателна претенция по чл.30 ЗН и надарения, респ. заветника по друг начин, когато
заветът или дарението са с предмет недвижим имот. В конкретният случай,
конститутивният иск по чл.30 ЗН е иницииран от него и претенцията му е приета за
основателна от първоинстанционния съд, с което се постига конститутивния ефект на иска и
се възстановява имуществения баланс между наследниците, предвиден от закона с института
на защита на запазените части на наследниците по закон. Въззивникът М. С. Р. е ответник и
2
в предвидения законов срок не е направено възражение или заведен насрещен иск по чл.36
ЗН или по чл.34 ЗН. Предвид наведената във въззивната жалба съдебна практика посочва, че
тя е неотносима, тъй като предметът на делбеното производство е различен от предмета на
самостоятелния иск по чл.30 ЗН. Нещо повече, искът по чл.36 е осъдителен и предполага
осъдителен диспозитив, за който е недопустимо служебно да бъде въведен от съда, без
осигуряване на правото на защита, гарантирано от процесуалните правила за завеждане на
иск, отговор на искова молба, доклад на съда и разпределение на доказателствената тежест,
а съответно и възможност за установяването на обстоятелствата за приложение на чл.36,
ал.3 ЗН, който предвижда, че заветникът или надареният са длъжни да върнат плодовете от
имотите, които надминават разполагаемата част, от деня на смъртта на наследодателя. В
съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да
разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск,
след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на
страните и приложи съответния материален закон. Излизане извън пределите на търсената
защита от гл.т. на форма или съдържание, обуславя недопустимост на съдебния акт по
съществото на спора. Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа
жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Ищецът В. С. Р. твърди, че с ответницата М. С. Р. са единствените законни наследници на
своя баща С. Р. С., починал на ********г. Приживе, баща му е дарил на ответницата
недвижим имот - апартамент в гр. София. Изтъква факта, че дарението е нищожно поради
противоречие на закона - чл.26, ал.1, предл. първо ЗЗД, тъй като сделката е сключена чрез
пълномощник /ответницата/, а в пълномощното липсва изрично дадено съгласие за
договаряне на пълномощника по същата сам със себе си - чл.38, ал.1 ЗЗД. Моли съда да
прогласи договорът за нищожен, а в условие на евентуалност, ако съдът отхвърли този иск,
да му възстанови запазената част от наследството на баща му като намали на осн.чл.30 ЗН
процесното дарение, както и да отмени нотариалния акт, с който същото е извършено до
размера на запазената част на ищеца. Претендира разноски.
Ответницата М. С. Р. оспорва исковете по основание. Твърди, че в текста на пълномощното,
чрез което е сключена оспорената сделка, е било изрично предвидено, че упълномощеният
има правата по чл.38, ал.1 ЗЗД. Оспорва същата да накърнява запазената част на ищеца от
наследството на техния баща. Посочва имущества, влизащи в състава на наследствената
маса, извън вече посочените от ищеца в исковата молба апартамент в гр. София и две ниви,
а именно - 1/9 ид.част от шест ниви и вземане по банкова сметка в „Банка ДСК“ АД. Моли
съда да задържи процесния имот и да изплати на брат си накърнената запазена част, ако това
се установи. Претендира разноски.
В частта, с която е отхвърлен главния иск с правно основание чл.26 ал.1 предл. 1 вр.
чл.38 ал.1 ЗЗД, предявен от В. С. Р. срещу М. С. Р. за прогласяване нищожността на
договор за дарение на недвижим имот, решението като необжалвано, е влязло в сила.
3
Предмет на въззивно решение е единствено евентуалният иск за възстановяване на
запазена част и най-вече последиците, визирани в чл.36 ЗН .
От фактическа страна се установява, че на 16.06.2020г. е сключен договор за дарение,
обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот №198, том II, per №6421, дело
№350 от 2020г. на нотариус Р. Р., рег. № 203 на НК, по силата на който С. Р. С.,
представляван от М. С. Р., е дарил на М. С. Р. следния недвижим имот: Апартамент №11-А,
находящ се на трети етаж в четириетажна жилищна сграда в гр. ***, бул.“***“ № *, със
застроена площ от 46,38 кв.м., ведно с мазе №1-А с площ от 1,94 кв.м. представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 68134.301.571.1.17 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. София. Представителната власт на ответницата Р. за
сключване на процесната сделка произтича от упълномощаване, извършено с нотариално
заверено на 28.04.2020г. пълномощно /нотариална заверка на подписа и съдържанието/, с
което С. Р. С. упълномощава дъщеря си М. С. Р. да го представлява пред нотариус, като
подпише от негово име нотариален акт за дарение и дари сама на себе си подробно описания
в пълномощното недвижим имот, а именно - процесния апартамент №11А, ведно с мазето.
С. Р. С., ЕГН ********** е починал на ********г. и е оставил законни наследници - своите
две деца - страните по делото, които са брат и сестра.
С определение на съда от о.с.з. на 24.02.2023г. са определени имуществата, включени в
наследствената маса, както следва: Апартамент №148 в град ***, ж.к. ***, бл. *, вх.В, ет.5;
Нива в местността Юрдеклията, област Русе с площ 13.790 дка; Нива в местността
Хотанско, област Русе с площ 7,250 дка; 1/9 ид.ч. от 6 ниви в село Опицвет, община
Костинброд; Сумата от 5 271,57 лева по банкова сметка в банка „ДСК“. Принадлежността
на посочените имущества към наследството не е спорна между страните. Не са посочени
задължения на наследството, които да се извадят от стойността на активите, нито
увеличение на наследството по смисъла на чл.12 ал.2 ЗН. За остойностяване на чистия актив
на наследството, по делото е изслушано заключение на съдебно-оценителна експертиза,
/л.87/ която съдът приема като обективно и компетентно дадена и неоспорена от страните,
поради което съдът я кредитира изцяло.
От заключението се установява, че към датата на откриване на наследството т.е. към
м.11.2020г., включените в същото имоти са имали следните пазарни стойности: Апартамент
№148 в град ***, ж.к. ***, бл. *, вх.В, ет.5 - 90 460 лв., Нива в местността Юрдеклията,
област Русе с площ 13.790 дка - 37 817 лв., Нива в местността Хотанско, област Русе с площ
7,250 дка - 17 893 лв., 1/9 ид.ч. от 6-те ниви в село Опицвет, община Костинброд - обща
стойност 3 656,35 лв. Така, ведно с наличните суми по банковата сметка на починалия,
общата стойност на чистия актив на наследството е 155 097,92 лв. От така получената
стойност, стойността на наследствената квота на ищеца, съгласно правилото на чл.5, ал.1 от
ЗН, е 77 548,96 лв.
От заключението на депозираната пред въззивна инстания допълнителна съдебно-
оценителна експертиза, /л.36/ която съдът приема като обективно и компетентно дадена и
неоспорена от страните, се установи, че средната пазарна стойност на апартамента в София
4
към настоящия момент възлиза на 173 010 лв. /която не надвишава сбора на разполагаемата
и запазената част, взети заедно т.е. 181 905.28 лв., съгласно условието на чл.36 ал.2 ЗН/ .
При така описаната фактическа обстановка съдът намира евентуалният иск за
основателен, но при отчитане на последиците на чл.36 ал.2 ЗН по следните
съображения:
За да се определи стойността на запазената част на наследника - ищец, по реда на чл.31 ЗН
към стойността на наследствената маса към датата на откриване на наследството, мислено се
прибавя стойността на дарения имот. Съгласно правилата на чл.31 ЗН и утвърдената
съдебна практика стойността следва да се определи според състоянието на имота към
момента на дарението, по пазарни цени към момента на откриване на наследството. За
установяване какво е било състоянието на имота към момента на дарението по делото е
разпитан св.С. О. - син на ответницата и племенник на ищеца, чийто показания се
кредитират при условията на чл.172 ГПК. Същият заявява, че към юни 2020г. апартаментът
е бил в лошо състояние, наводняван, с изгнили дървени дограми, изгнили кухненски мебели,
входна врата в лошо състояние. Не е сигурен дали наводнението се е случило преди или
след дарението. Заявява, че след дарението майка му започнала основен ремонт, който
самият той довършва. Към момента апартаментът е с подменена дограма, нова желязна
входна врата, нов ламинат в спалнята, нова шпакловка, пребоядисване на някои стени,
сменени плочки в банята и др.
От заключението на СОцЕ се установява, че пазарната стойност на дарения апартамент към
датата на дарението, както и към датата на откриване на наследството през 2020г.,
/периодът между двете дати е около 6 месеца/, възлиза на 117 760 лв. Така, стойността на
наследствената маса по чл.31 ЗН възлиза общо на 272 857,92 лв. Запазената част се
определя по правилата на чл.29 ЗН. При две деца, запазената част е 2/3 от имуществото на
наследодателя /по 1/3 за всяко дете/, а разполагаемата - 1/3. Следователно, запазената част на
ищеца е 1/3 от 272 857, 92 лв. или общо 90 952,64 лв.
Видно е, че запазената част на наследника - ищец от 90 952,64 лв. превишава стойността на
имуществото, което той е получил от наследството - 77 548,96 лв., със сумата от 13 403, 68
лв. Затова СГС е формирал правилен и законосъобразен извод, че искът е основателен, като
дарението следва да бъде намалено. Размерът на намалението е равен на размера на
превишението /накърнението/ за наследника с право на запазена част, който е поискал
възстановяването й. Затова според съда дарението следва да бъде намалено с дробна част
от 13 403,68/117 760 или стойността на превишението, съотнесена към стойността на имота
към датата на откриване на наследството - необходима за допълването на запазената част на
ищеца от наследството. По същество без разглеждане е оставено искането на ответницата да
задържи имота и да възмезди брат си с пари според цената на имота по време на
намаляването. В тази част СГС е посочил, че искането е следвало да бъде направено с
отговора на исковата молба, за да бъде включено в предмета на делото и доклада по чл.146
ГПК като насрещно право на ответника, да бъде разпределена доказателствената тежест във
връзка със същото, да бъдат събрани необходимите доказателства, а именно - за актуалната
5
стойност на дарения имот към датата на приключване на съдебното дирене, защото ищецът
следва да бъде възмезден с пари според цената на имота към момента на намаляването на
дарението, а не според стойността му към момента на откриване на наследството. Според
СГС разглеждането на искането, направено на този етап от делото, би било в пълно
противоречие с основни принципи на ГПК / в сила от 01.03.2008 г./ - за концентрационното
начало и разглеждане и решаване на делата в разумен срок, т.к. допускането му до
разглеждане би наложило изготвянето на допълнителен доклад и отлагането на делото.
Затова е приел, че искането на ответника по чл.36 ал.2 ЗН не следва да се приема за
разглеждане и по същото съдът не дължи произнасяне.
Пред въззивна инстанция е спорен единствено въпросът необходимо ли е да е направено
изрично искане по реда на чл.36 ЗН в рамките на преклузивните срокове, визирани в
ГПК респ. преклудира ли се това искане, ако то е заявено едва в последно о.с.з. и ако не е
било включено в доклада на първа инстанция. Според САС отговорът е отрицателен.
Искът за възстановяване на запазена част от наследството по правната си природа
действително е конститутивен, като с постановяване на решението, с което искът е уважен,
правните последици на извършеното от наследодателя дарствено или завещателно
разпореждане за съответната част, с която правото на запазена част е накърнено, отпадат
занапред от момента на влизане на решението в сила. От този момент лицето, чиято
запазена част от наследството е накърнена, придобива съответния обем от права, посочени в
диспозитива на съдебното решение, като начинът, по който се извършва възстановяването
на запазената част от наследството, се определя със съдебното решение.
При предявяването на иска лицето, което претендира възстановяване на запазената си част
от наследството, не би могло да уточни начина, по който тази запазена част да бъде
възстановена, доколкото преценката винаги се извършва конкретно по всяко дело на първо
място с оглед установената в производството маса по чл. 31 ЗН, след образуването на която
се определя размерът на разполагаемата и на запазената част от наследството и може да
бъде направен извод дали с извършеното от наследодателя безвъзмездно разпореждане
запазената част на ищеца е накърнена или не. И едва когато прецени, че предявеният иск е
основателен, съдът пристъпва към извършване на намалението на безвъзмездните
разпореждания по правилата на чл. 32-чл.36 ЗН, отнасящи се за начина на уважаването му
при различните хипотези, които биха могли да възникнат с оглед обстоятелствата по
отделните спорове (решение № 61/14.06.2019 г. по гр. д. № 2439/2018 г. на II г.о. на ВКС).
При това, както последователно ВКС приема в своята практика, общият принцип, на който
са основани разпоредбите на чл. 32 - чл. 36 ЗН, е получаването в натура на запазената част
от наследството, съответно - задържане в натура на разполагаемата част, доколкото това е
възможно (решение № 104/24.06.2015г. по гр.д.№ 5871/2014г. на I г.о. на ВКС; решение №
61/14.06.2019г. по гр.д.№ 2439/2018г. на II г.о. на ВКС). При предявяването на иска лицето,
претендиращо възстановяване на запазената си част не би могло да предполага дали в
конкретния случай разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗН би била приложима.
В хипотезата, при която съдът е приел, че са налице предпоставките на чл.36 ал.1 или
6
ал.2 ЗН и заветникът, респ. надареният има правото да задържи имота, със съдебното
решение се определя сумата, която следва да бъде заплатена на наследника с право на
запазена част от наследството. В тази част съдебното решение по правната си
природа е осъдително. Самото съдебно решение представлява правното основание, по
силата на което се дължи плащането на тази сума. Именно то има изпълнителна сила, която
възниква по правило от деня на влизане на решението в сила. Връчването на препис от
исковата молба, съдържаща искане за възстановяване на запазена част от наследство, по
правното си естество следва да бъде приравнено на покана за изпълнение в хипотеза, при
която по преценка на съда и с оглед установената по делото фактическа обстановка е
приложено правилото на чл. 36, ал. 1, респ. на чл. 36, ал. 2 ЗН с оглед естеството на
претенцията и начина, по който съдът извършва преценка за нейната основателност.
Особено като се вземе предвид, че съгласно трайно установената практика на ВКС, когато са
налице условията на закона заветникът или надареният да задържи имота, той следва да
бъде осъден да заплати на наследника със запазена част паричната равностойност на
тази запазена част, без да е необходимо заплащането на тази сума да е било изрично
поискано. И обратно, когато са налице условията на закона завещаният или подареният
имот да бъде върнат в наследството, съдът следва да осъди наследника по закон, чиято
запазена част от наследството се възстановява, да заплати на заветника или на надарения
стойността на разполагаемата част от наследството (чл. 36, ал. 1 ЗН и чл. 36, ал. 2 ЗН). И в
двата случая, обаче, за да бъдат присъдени горепосочените суми, не е нужно, нито
наследникът със запазена част, нито заветникът или надареният, да са направили
искане за присъждане на тези суми, тъй като присъждането им е част от предвидения в
ЗН начин за удовлетворяване на искането за възстановяване на запазената част от
наследството, с което искане съдът вече е бил сезиран (решение № 66/20.04.2015 г. по гр. д.
№ 5654/2014 г. на І г.о. на ВКС и посочената в него предхождаща го практика на ВКС). В
този смисъл присъждането на съответната сума е част от отправеното до съда искане за
възстановяване на запазената част от наследството и изрично искане за присъждане на
законната лихва върху тези суми не е необходимо - присъждането на съответната сума по
реда на чл. 36, ал. 1 и ал. 2 ЗН е част от произнасянето на съда по предявената претенция за
възстановяване на запазената част от наследството, а присъждането на законна лихва върху
тази сума - законна последица, доколкото задължението по чл. 36, ал. 1 ЗН, респ.чл.36 ал.2
ЗН има за източник влязлото в сила съдено решение. Законната лихва се дължи от
датата на влизане на решението в сила. Следва да бъде съобразено също и
обстоятелството, че по същността си правните възможности, предвидени в чл. 36 ЗН, имат
за последица да се предотврати възникването на съсобственост между наследника със
запазена част от наследството и надарения, респ. заветника и съответно да не се налага
извършване на делба на този имот (решение № 37/04.04.2018 г. по гр. д. № 1836/2017 г. на
I г.о. на ВКС). Както ВКС приема в своята практика, когато в резултат на уважаването на
иска по чл. 30, ал. 1 ЗН се наложи частично отменяване на завещание или дарение по
отношение на една неделима вещ, възможностите са две - или намалението да се извърши в
дробна част, само по правилата на чл. 32-34 ЗС, при което ще възникне съсобственост между
7
ищеца и ответника, или прилагане правилата на чл. 36, ал. 1 или, ал. 2 ЗН, които целят
избягването на съсобствеността, а оттам и на последващата делба на вещта
(решение № 104/24.06.2015г. по гр. д. № 5871/2014г. на I г.о. на ВКС). В този смисъл
решение № 50063 от 31.05.2023г. по гр.д. № 3334/2017г., І Г.О. НА ВКС и решение № 205 от
07.12.2023г. по гр.д.№ 4879/2022г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС
Само при условие, че е накърнена запазената част, както е в настоящия случай, съдът
следва да премине към приложението на разпоредбата на чл.36 ЗН като прецени налице ли
са условията на закона прелегатът да задържи имота и да заплати на наследника със
запазена част нейната равностойност по цени по време на намаляването. Тъй като
разпоредбата е императивна, не е необходимо изрично той да е поискал паричната
равностойност. По този въпрос съдът следва да се произнесе служебно, защото
присъждането на сумата е законна последица от основателността на искането по чл.30 ЗН.
Спорът по чл.30 ЗН има преюдициално значение, спрямо спора за наличие на съсобственост
по отношение на дарения или завещания имот, поради което съдът следва да назначи по
свой почин експертиза, която да определи стойността към момента на постановяване на
решението. Именно затова настоящата съдебна инстанция назначи допълнителна СОЕ,
съгласно която стойността на имота към момента възлиза на 173 010 лв., което е по-малко от
сбора на разполагаемата и запазената част, взети заедно - 181 905.28 лв.
Съгласно чл.36 ал.1 ЗН ако имотът е неподеляем /а в случая дареният апартамент
№11-А, находящ се на трети етаж в четириетажна жилищна сграда в гр. ***, бул.“***“ № *,
е със застроена площ от 46,38 кв.м./, а стойността му, определена по чл.31 /т.е. 117 760 лв./
не надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част /26 808 лв. е по-малко от 29 440 лв./
надареният може да задържи имота и да възмезди с пари според цената по време на
намалението.
Съгласно чл.36, ал.2 от ЗН когато заветникът или надареният е наследник със
запазена част, той може да задържи целия имот, ако стойността му не надвишава
разполагаемата част и неговата запазена част, взети заедно./173 010 лв. е по-малко от 181
905.28 лв./ Следователно и това условие е налице. Ето защо след като правилно е уважен иск
по чл.30 ЗН и е намалено дарението, обективирано в нотариален акт за дарение на
недвижим имот №198, том II, per №6421, дело №350 от 2020г. на нотариус Р. Р., рег. № ***
на НК, с което С. Р. С., ЕГН **********, починал на ********г., е дарил на дъщеря си М. С.
Р. следния недвижим имот: Апартамент №11-А, находящ се на трети етаж в четириетажна
жилищна сграда в гр. ***, бул.“***“ № *, със застроена площ от 46,38 кв.м., ведно с мазе
№1-А с площ от 1,94 кв.м. представляващ самостоятелен обект с идентификатор
68134.301.571.1.17 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, с 13
403,68/117 760 ид.ч., необходими за допълване на запазената му част, като е възстановена в
полза на В. С. Р. запазената част от наследството на баща му С. Р. С., ЕГН **********,
починал на ********г., съдът е следвало да се произнесе включително по искането по чл.36
ЗН за настъпване законните последици от възникване на съсобствеността и избягване на
делба. Запазената част е 11,38%, които приспаднати от 173 010 лв. /стойността на имота към
8
момента/ възлизат на 19 692 лв. т.е. това е сумата, която жалбоподателката следва да заплати
в полза на брат си, за да задържи имота. Върху тази сума е дължима и законната лихва,
считано от влизане на решението в сила.
В обобщение - въззивният съд констатира, че е налице съвпадение на крайния резултат от
изводите на първата и настоящата инстанции по отношение основателността на иска по
чл.30 ЗН, поради което решението следва да бъде потвърдено в тази част и да се допълни
единствено в частта по чл.36 ЗН, по която СГС неправилно е приел, че не може да се
произнесе, тъй като е преклудирано.
На основание чл.78 ал.1 ГПК въззиваемата страна дължи в полза на жалбоподателката
направените по делото разноски, в размер на 1040 лв. , съгласно списък по чл.80 ГПК на
л.45 пред настоящата инстанция.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 5436/ 26.10.2023г. постановено по гр. д. № 1696/2022. по описа на
СГС, ГО, 30 състав, в обжалваната му част, досежно искането по чл.36, ал.2 ЗН с оглед
възстановяване на запазената част в полза на В. С. Р., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
М. С. Р., ЕГН **********, с адрес гр. ***, бул. „***“ № *, ет. *, ап. *, ДА ЗАДЪРЖИ
дареният й апартамент №11-А, находящ се на трети етаж в четириетажна жилищна сграда в
гр. София, бул.“***“ № *, със застроена площ от 46,38 кв.м., ведно с мазе №1-А с площ от
1,94 кв.м. представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.301.571.1.17 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София.
ОСЪЖДА М. С. Р., ЕГН **********, с адрес гр. ***, бул. „***“ № *, ет. *, ап. * ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА В. С. Р., ЕГН ********** с адрес гр. ***, ул. „***“№ *, сумата от
19 692 лв./деветнадесет хиляди шестстотин деветдесет и два лева/, за възмездяване на
накърнената запазена част от наследството на баща му С. Р. С., ЕГН **********, починал на
********г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от влизане в сила на
решение № 5436/ 26.10.2023г. постановено по гр. д. № 1696/2022. по описа на СГС, ГО, 30
състав, както и сумата от 1040 лв. /хиляда и четиридесет лева/, направени по делото
разноски.
В частта, с която е отхвърлен главния иск с правно основание чл.26 ал.1, предл. 1 вр.
чл. 38, ал.1 ЗЗД, предявен от В. С. Р., срещу М. С. Р., за прогласяване нищожността на
договор за дарение на недвижим имот, сключен с нотариален акт за дарение на недвижим
имот №198, том II, per. №6421, дело №350 от 2020г. на нотариус Р. Р., рег. № *** на НК,
решението като необжалвано, е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до
страните с касационна жалба.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10