№ 12
гр. Балчик, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Д. ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря М.Т.Й.
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ВЕЛЧЕВА Административно
наказателно дело № 20213210200176 по описа за 2021 година
Производството е образувано по подадена жалба от М. К. М. ЕГН
********** от с. О., община Балчик против наказателно постановление № 20-
3394-000077/27.07.2020 г. на началника на РУ към ОДМВР – Добрич, РУ
Албена, с което на осн. 175, ал. 3, пр.1, чл. 183, ал. 1, т.1 пр.3 и чл. 185 от
ЗДвП са му наложени глоби в размер 200 лв., 10 лв. и 20 лв., за нарушения
съответно на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл. 147, ал. 1
от с.з.
Жалбоподателят моли съда да отмени изцяло атакуваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства,
направените доводи прие за установено следното:
Жалбата е допустима. Подадена е в законоустановения срок и от лице,
което има право на жалба. В този смисъл е представената по делото разписка
– л. 9 от АНХД №275/2020 г . по описа на Районен съд- Балчик.
По отношение на нейната основателност:
С акт № 781531 от 14.05.2020 г. е установено, че при извършена
проверка на 14.05.2020 г. в 08,30 ч., по път отворен за обществено ползване в
1
Община Балчик, КК Албена, от пожарната в посока хотел Орхидея в близост
до хотел Орхидея Парк, нарушителят управлява товарен автомобил марка
Камаз, с рег. № В**** КН(не е негова собственост), като извършва следните
нарушения:
автомобилът не е представен на задължителен периодичен преглед за
проверка на техническата изправност;
управляваното МПС е с табели, поставени на определените за това
места, но не е регистрирано, като регистрацията му е прекратена на
основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП;
водачът не представя свидетелство за регистрация на МПС.
Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление.
Изложените констатации в акта се потвърждават от показанията на
актосъставителя Д. СВ. СТ. – очевидец; писмо от ОД на МВР – Варна, сектор
Пътна полиция, вх. №66/10.01.2022 г. - л. 44 от делото, ведно със справка по
история за ПС с рег. №В 3740 КН от 22.12.2021 г. и самите твърдения на
жалбоподателя, че същият не е носил свидетелство за регистрация на МПС,
което управлява; управляваното от него ППС, не е представено на технически
преглед и МПС не е било регистрирано по надлежен ред.
Жалбоподателят спори, като твърди, че собственикът е субектът на
административно наказателната отговорност по визираните административни
нарушения, поради което той като ползвател/ управляващ МПС, не носи
такава.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган в кръга на дадените му правомощия, в съответствие със заповед
№81213-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
Актът за установяване на адм. нарушение е съставен от оправомощено
лице, съобразно чл. 189 от ЗдвП и цитираната заповед и в предвидения срок
по чл. 34 от ЗАНН.
В него се съдържат необходимите, съобразно чл. 42 от ЗАНН
реквизити.
По отношение на инвокираното от жалбоподателя възражение за
материална незаконосъобразност на атакувания акт:
относно нарушението на чл. 140, ал.1 от Здв П:
2
Законът за движението по пътищата изисква по пътищата, отворени за
обществено ползване, да се движат МПС и ремаркета, които са регистрирани
(чл. 140, ал. 1 от ЗДвП), и предвижда наказание за водачите, които управляват
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред (чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП).
В разглеждания казус нарушителят не спори, че на посочените в
наказателното постановление дата, час и място е управлявал товарен
автомобил със служебно прекратена преди това регистрация по чл. 143, ал. 10
от ЗДвП. Не се събраха по делото данни, собственикът на товарния автомобил
да е бил надлежно уведомен за извършената дерегистрастрация.
След анализ на практиката по прилагане на диспозицията на правната
норма, се констатира противоречиво решаване на аналогични казуси от
различните съдилища. Така според една група съдебни решения (пр.
решение № 1675 от 14.12.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2471/2021 г..
решение № 1927 от 3.12.2021 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2487/2021 г.;
решение № 1845 от 23.11.2021 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1885/2021
г.), дерегистрираното МПС е нерегистрирано по надлежния ред МПС, с оглед
на което са налице всички съставомерни признаци на констатираното
нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1, във вр. чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Без правно
значение за субективната страна на нарушението е обстоятелството дали
нарушителят е знаел или не за служебно извършената дерегистрация на
автомобила, т. е. дали му е бил известен фактът, че МПС е с прекратена
регистрация. Управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация по
чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, която разпоредба предвижда служебна дерегистрация
на МПС от страна на службите за контрол при уведомление от Гаранционния
фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането.
Според друга група решения(решение № 4 от 11.01.2022 г. на АдмС -
Кърджали по к. а. н. д. № 132/2021 г., Решение № 1702 от 16.12.2021 г. на
АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2347/2021 г.) наличието на знание от страна на
дееца за обстоятелството, че управляваното от него МПС е с прекратена
регистрация, е елемент от субективната страна на нарушението. При липсата
на такова надлежно уведомяване, както самия собственик, така и всяко лице,
което управлява автомобила няма как да узнаят, че регистрацията на МПС е
прекратена. Прекратяването на регистрацията на МПС е извършена служебно,
3
за което собственика на МПС не е уведомен, а това налага извода, че не е
изпълнен фактическия състав на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Последното, според
тази практика, може да се извърши само умишлено при форма на вината пряк
умисъл, тоест при съзнаване на всички факти от обективния състав на
нарушението и при пряк умисъл на извършването му. Предвид изложеното и
разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН, определяща за административно нарушение
деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено
е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, се обуславя
извода, че щом нарушителят не е действал виновно, извършеното от него
деяние не съставлява административно нарушение.
Настоящият състав на съда споделя виждането на първата група
съдебни решения.
Безспорно по делото е обстоятелството, че водачът на МПС е
управлявал автомобила, както и че автомобилът е бил дерегистриран по чл.
143, ал.10 от ЗДвП.
Няма данни по делото, собственикът да е бил уведомен за служебната
дерегистрация, но за съствомерността на процесното административно
нарушение и за наличието на предвидените в закона предпоставки за
ангажиране отговорността на нарушителя е ирелевантно обстоятелството
дали органът по регистрация на моторните превозни средства е предприел
действия по уведомяването на собственика на процесния автомобил за
процедурата по служебно прекратяване на регистрацията му.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно се
прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, и се уведомява
собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена
регистрация на ППС се възстановява отново служебно при предоставени
данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал.
6 от КЗ или по желание на собственика след представяне на валидна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Собственикът на
МПС е носител на задължението за сключване на договор за гражданска
застраховка, поради което е длъжен да познава законовите последици,
явяващи се резултат от неизпълнението на това му задължение. Така следва
да е и управляващия автомобила.
4
Според чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват
само в изрично предвидените случаи.
Установените по делото факти и анализът на цитираните законови
разпоредби, съотнесени към настоящия казус обосновават извод, че
жалбоподателят е осъществил виновно вмененото му нарушение от обективна
и от субективна страна.
Наложените наказания глоба в размер на 200, 00 лв. и лишаване от
право да се управлява МПС за срок от шест месеца са в съответния минимум,
предвиден в санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.
По делото не се констатират основания за прилагане на разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН. Конкретно установеното административно нарушение, както
и обстоятелствата по делото разкриват степен на обществена опасност на
деянието, типична за общия случай на нарушение по разпоредбата на чл. 175,
ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в
нарушение, което налага извода за неприложимост на нормата.
Наказателното постановление в тази част като законосъобразно и
правилно следва да се потвърди.
Относно нарушението на чл. 100, ал.1, т. 2 от ЗДвП:
Нормата предвижда ангажиране на административнонаказателна
отговорност на водач на МПС, което не носи свидетелство за регистрация на
МПС, което управлява.
От свидетелските показания на актосъставителя Д. СВ. СТ., очевидец на
нарушението, става явно, че нарушителят не е носил никакво такова, нито
част 1, нито част 2, поради което съдът приема, че същият е осъществил
състава на административното нарушение по чл. 183, ал.1 пр. 3 от ЗДвП,
който предвижда глоба в размер на 10 лв.
Наказателното постановление като законосъобразно и правилно и в тази
част следва да се потвърди.
Относно нарушението по чл. 147, ал.1 от ЗДвП:
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 147,
ал. 1 от ЗДвП - водачът управлява ППС, което не представено на годишен
технически преглед.
Според данните от делото автомобилът е собственост на трето лице, а
5
жалбоподателят е бил ползвател на автомобила. В тоя смисъл са неговите
твърдения и справката от сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна – л. 47 от
делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал.1 от ЗДвП, регистрираните
моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета,с изключение на
пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите
и ППС с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за
проверка на техническата им изправност.
Специалният състав на чл. 181, т. 1 от ЗДвП предвижда носене на
административнонаказателна отговорност за собственика на МПС, който не
го представи в законоустановения срок за технически преглед. В настоящия
случай, жалбоподателят не е собственик на автомобила, поради което и за
същия не съществува такова задължение. Жалбоподателят не може да
осъществи състава на това нарушение за конкретния автомобил и период.
Наказателното постановление поради материална незаконосъобразност
в тази част следва да се отмени.
Съобразно чл. 29а от ЗАНН, времето, през което за същото нарушение
наказаното лице е било лишено по административен ред или фактически от
възможността да упражнява определена дейност, се приспада при изпълнение
на наказанието временно лишаване от право да се упражнява определена
дейност.
Жалбоподателят претендира съдебно - деловодни разноски, които не му
следват, предвид частичното потвърждаване на наказателното постановление.
Жалбоподателят следва да понесе и направените в това производство
разноски за свидетел.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № № 20-3394-000077/27.07.2020
г. на началника на РУ към ОДМВР – Добрич, РУ Албена, в частта, с която на
осн. чл. чл. 185 от ЗДвП във вр. с чл. 147, ал. 1 от с.з. на М. К. М. ЕГН
********** от с. О., община Балчик, е наложена глоба в размер на 20
лв.(двадесет лева)
6
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № № 20-3394-
000077/27.07.2020 г. на началника на РУ към ОДМВР – Добрич, РУ Албена в
останалата част, с която на М. К. М. ЕГН ********** от с. О., община
Балчик за административно нарушение по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 във вр. с
чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 10 лв.(десет лева) и за административно нарушение на чл. 175, ал.
3, пр. 1 във вр. с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП са наложени административни
наказания: глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право на управление на
МПС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА М. К. М. ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд-Балчик сумата в размер на 61,75
лв.(шестдесет и един лев и седемдесет и пет ст.), представляваща пътни
разноски за свидетел.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Добрич в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
7