Р Е Ш Е Н И Е
09.01.2023 г.
Номер 6 2 0 2 3 г. гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на двадесети декември 2 0 2 2 г.
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Лидия Стоилова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 332 по описа за 2022 г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Н.Е.А. ***, чрез пълномощника си адв. В., е обжалвала Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-10327-000064/18.07.2022 г. на Началник РУ Р. към ОД на МВР гр. С.З., с която временно е отнето свидетелството за управление на МПС на водач до успешно полагане на проверовъчен изпит и са отнети документи, подробно описани, на основание чл. 171 т. 1, б. „в“ във вр. с чл. 143 ал. 10 от Закона за движение по пътищата. Наведени са доводи за незаконосъобразност и неправилност на административния акт, постановен в нарушение на изискванията на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че посочените обстоятелства не съответстват на обективната истина, съответно заповедта за наложената административна мярка е неправилна и незаконосъобразна. Иска се отмяната на заповедта.
Ответната страна не изразява становище по жалбата.
По делото е разпитана и свидетелката С.К.М..
Кюстендилският административен съд, след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, подадена в срок, а разгледана по същество - за основателна, поради което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще я уважи. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1 от ЗДвП се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Заповедта е издадена от Началник РУ Р. към ОД на МВР гр. С.З., съгласно приложена заповед от Директора на ОД на МВР гр. С.З. /рег. № 349з-4467/23.12.2021 г./. Волеизявлението за налагане на принудителна административно мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и се издава по реда на гл. V, раздел ІІ от АПК. Предпоставките за издаването на заповед на основание чл.171 т. 1 б. „в“ от ЗДвП за изземане и временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, в конкретния случай не са налице. Тя се прилага в следната хипотеза: който поради незнание е извършил немаловажно нарушение на правилата за движение – до успешното полагане на проверовъчен изпит. Временното отнемане на свидетелството за управление на МПС има преди всичко превантивна цел – да предотврати пътнотранспортни произшествия, опасността от които е непосредствена и реална, тъй като управлението на пътно превозно средство от водач употребил алкохол, се явява опасно за другите участници в движението. Поради това и отнемането на свидетелството за управление е временно – до успешното полагане на проверовъчен изпит.
Нарушението на водача се установява с акт за административно нарушение № 048213/07.02.2022 г., съставен от компетентно длъжностно лице, съобразно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП. Описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП, в частта им относно управлението на МПС със служебно прекратена регистрация, съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и последната следва да съдържа фактическите обстоятелства на акта, по смисъла на чл. 59 ал. 2 т. 4 пр. 1 от АПК. Издадената заповед е на база съставения при проверката акт № 048213/07.02.2022 г., като възпроизвежда направените в него констатации.
Приложената принудителна административна мярка има превантивен характер, както беше посочено по – горе, като цели да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание /арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН/. По смисъла на чл. 171 ал. 1 от ЗДвП, ПАМ се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ.
Приложената с оспорената заповед принудителна административна мярка - „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, който поради незнание е извършил немаловажно нарушение на правилата за движение“ е законодателно уредена с изменението на закона /ДВ, бр. 53/2007 г., в сила от 30.06.2007 г. и за прилагането й, съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДП /в редакцията към момента на издаване на оспорената заповед/, Началникът на РУ Р. при ОД на МВР гр. С.З. е бил „оправомощено длъжностно лице“, като Заповед № 349з-4467/23.12.2021 г. делегира правомощия за налагането й. В този смисъл е налице наличие на компетентност на издателя на акта.
Отделно от горното обаче, при издаването на процесната заповед е допуснато нарушение на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК – фактическите и правни основания за издаване на заповедта, не са в корелация помежду си. По смисъла на чл. 36 ал. 1 от ЗАНН административнонаказателното производство е образувано със съставения АУАН, въз основа на който е издадена и оспорената заповед. Описаното в АУАН деяние е свързано с нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, извършени от Н.Е.А.. АНО е изложил в заповедта за прилагане на ПАМ обстоятелства, аналогични на посочените в АУАН. В конкретният случай обаче, това не е налице, като фактическата обстановка се опровергава от показанията на св. С.К. М.– собственик на процесното МПС и представените писмени доказателства. АНО е ангажирал отговорността на водача на МПС Н.Е.А. за извършено деяние по чл. 143 ал. 10 от ЗДвП – водач управлявал МПС, което е със служебно прекратена регистрация. Налице е неточно обвинение, довело до нарушаване на правото на защита на дееца. От посочените доказателства по делото не се доказва, че водачът на автомобила Н.А. е управлявала същия, като е знаела, че е с прекратена служебно регистрация. Напротив, показанията на свидетелката С.М. са в противоположна посока, а именно, че нито тя като собственик на автомобила, нито майка й като водач на МПС са знаели, че той е със служебно заличена регистрация. Горното се потвърждава и от приложените по делото: Постановление за отказ да се образува досъдебно производство с № УРИ 000-4664-14.072022 г. на Районна прокуратура гр. С.З., ТО Р., както и Решение № 55/23.11.2022 г. на Районен съд – Р. по АНД № 206/2022 г., с което е отменено НП № 22-0327-000349/18.07.2022 г., издадено въз основа на горецитирания АУАН. В този смисъл е налице съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство. Осъществена е хипотеза на несъответствие между фактите, в които се състои релевираното нарушение и правната му квалификация в АУАН, съответно изложеното в заповедта за налагане на ПАМ, които не се припокриват. Неправилно и без безспорни доказателства за това, АНО е приел, че водачът на МПС е управлявал автомобила си като е знаел, че същото е с прекратена регистрация.Никъде по делото не се представят доказателства, че собственикът на автомобила е бил уведомен, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила му. В този смисъл не е изпълнен фактическият състав на чл. 143 ал. 10 от ЗДвП. Не се доказва по безспорен начин, че същият е валиден адресат на наложената ПАМ. Няма как да се вмени във вина на А., че е осъществила състава на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП. Описаното нарушение е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Доколкото издадената и оспорена в настоящето производство заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена въз основа на този АУАН и възпроизведените в него констатации, които се опровергават от доказателствата по делото, то същата се явява и незаконосъобразна. Нарушен е чл. 53 ал. 1 от ЗАНН – не е установено по безспорен начин виновно поведение от страна на А..
Въз основа на преценката на събраните доказателства и относимите правни разпоредби, съдът намира за неустановено безспорно фактическото и материално основание за прилагане на ПАМ по чл. 171 т. 1 б. „в“ от ЗДвП. Оспорената заповед следва да се отмени като незаконосъобразна, с произтичащите от това правни последици по отмяна на наложената принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до успешно полагане на проверовъчен изпит.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 от АПК, съдът ще присъди разноски в полза на жалбоподателката, съгласно приложените доказателства за това.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0327-000064/18.07.2022 г. на Началник РУ
Р. към ОД на МВР гр. С.З., с която на Н.Е.А., ЕГН **********, с постоянен
адрес:***, е наложена принудителна административна мярка „изземане и временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство № *********
до успешно полагане на проверовъчен изпит“, както и иззето свидетелство за
управление на МПС № *********.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. С.З. да заплати на Н.Е.А., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 310 /триста и десет/ лева, заплатени разноски по делото.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: