О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е №566
гр.Пловдив, 31.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански
състав в закрито заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
като разгледа докладваното
от председателя ч.гр.д. №643/2020 г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:
Производство по чл.413/2/ вр.
с чл.410
от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от
„Профи кредит България" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "България" №49,
бл.53Е, вх.В, чрез процесуален представител юрисконсулт Н. Л.,
срещу разпореждане №642 от
04.02.2020г. постановено по ч.гр.д. № 1631/2020г. по описа на Районен
съд- Пловдив, 17 гр.с-в, с което е отхвърлено заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
срещу длъжниците И.З.З.
с ЕГН ********** и Л. И. М. с ЕГН **********, за сумата от 1407,83 лева- неизплатено възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги
по сключен на на 28.07.2016 г. договор за потребителски кредит № **********/29.11.2016г. В
жалбата са релевирани подробни оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като се настоява за отмяната му
и връщане на делото на PC-Пловдив с указания за издаване на исканата
заповед.
Съгласно разпоредбата на чл.413,
ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от
обжалването, и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да се разгледа по същество.
Районен съд-Пловдив е бил сезиран от
„Профи кредит България" ЕООД със заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
солидарните длъжници И.З.З.
с ЕГН ********** и Л. И.. М. с ЕГН **********, с предмет вземания, произтичащи от №
**********/29.11.2016г., които са
уважени в частта, както следва: 2473,49 лева -главница, 617,61 лева – договорно
възнаграждение за периода от 10.05.2018г. до 10.02.2019г.ведно със законната
лихва за забава върху главницата считано от 03.02.2020г. до окончателното
изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на сумата от
61,82 лева и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, и е отхвърлено заявлението в частта досежно
сумата1407,83 лева лв.- възнаграждение за
закупен пакет от
допълнителни услуги.
За да откаже издаване на заповед
за изпълнение по отношение на претендираното вземане
- възнаграждение за
закупен пакет за допълнителни услуги, районният съд е приел, че искането се основава на неравноправна клауза в договора, сключен с
потребител на основание чл. 143, ал.1 вр. с ал.2, т.20 ЗЗП; че съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК
/нова, ДВ бр. 100 от 2019 г., в сила от 24.12.2019 г./ съдът издава заповед за
изпълнение, освен ако искането се основава на неравноправна клауза в договора,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В случая,
клаузата на договора, която предвижда възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги е неравноправна. Клаузата заобикаля забраната на чл. 19,
ал. 4 и 5 от ЗПК, като се явява неравноправна на основание чл. 143, ал.1 вр. с
ал.2, т.20 ЗЗП до колкото уговорения пакет от услуги представлява възможност и
право, а не задължение за упражняване на права, които по закон са предоставени
на кредитора, с което необосновано се оскъпява кредита.
Частната жалба
срещу така постановеното
разпореждане е неоснователна.
Нормата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК задължава съда да извърши проверка дали искането на заявителя не е в
противоречие със закона или с добрите нрави, както и проверката за потребителска закрила, т.е. за
съответствие на договорите с повелителни норми на закона, в конкретния случай с
разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
С частната
жалба се прави довод, че с промените в чл.411, ал.2, т.3 ГПК / обн., ДВ,
бр.100/2019г./ законодателят е предоставил правомощия на заповедния съд да
преценява дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител или е налице обоснована вероятност за това, което обаче не
изключва тълкуването за липсата на правомощие на заповедния съд досежно
преценката за валидност на сделката поради нарушение на закона или добрите
нрави. За това се счита, че заповедният съд
е превишил своите правомощия и е нарушил съдопроизводствените правила.
Възражението е неоснователно.
В съответствие с изрично предвиденото правомощие в съответствие с новата
хипотеза на разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 ГПК / обн., ДВ, бр.100/2019г./
заповедният съд е изложил съображения за допуснатата обоснована вероятност за
наличие на неравноправна клауза в договор, сключен с потребителя, въз основа на
която се основава искането. Налице е обоснована вероятност за договорена неравноправна
клауза с потребителя, поради това, че уговореното заплащане на допълнително
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги по сключеното за това
споразумение води до завишаване на общия размер на потребителските разходи по
кредита и оскъпяване цената на предоставената от кредитора услуга, независимо
от определения в ДПК ГПР в размер на 49,89 %. Налице е обосновава вероятност за
наличието на неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ЗЗП в сключения с
потребителя ДПК, която съставлява „ уговорка в негова вреда, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя“. В тази насока преценката в случая се извършва
при условията на чл.145, ал.1 ЗЗП, доколкото реалната приложимост на
предлаганите допълнителен пакет услуги по приложеното споразумение към ДПК и
цената на отделните допълнителни услуги
в клаузата им на тяхното описание не е ясна и разбираема, съобразно изискването
на чл.145, ал.2 ЗЗП. С посоченото Споразумение за допълнителен пакет услуги
въвеждането на заплащане за ползвани при условията на евентуалност услуги,
свързани с приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит,
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване
на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства има характер
на такса, за каквато с изричната разпоредба на чл.10 а, ал.2 ЗПК е въведена
законова забрана за изискване от страна на кредитора.
В случая правата на заявителя се
претендират от договор за кредит, т.е. длъжниците се явяват потребители по
смисъла на ЗЗП, поради което и заповедният съд е процедирал правилно,
извършвайки служебна проверка на клаузите от договора уреждащи възнаграждение в полза на търговското
дружество за закупен от длъжниците пакет
от допълнителни услуги.
Ето защо по
отношение на посоченото
вземане заявлението за
издаване на заповед за
изпълнение правилно е било отхвърлено.
Водим от горното, Пловдивският
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА №642 от 04.02.2020г. постановено по ч.гр.д. № 1631/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив, 17 гр.с-в.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/